Отиват ли си старите русенски къщи? – част 1

            Ако напоследък сте се разхождали в централната градска част, не може да не ви е направило впечатление „присъствието” на ред порутени, изоставени къщи. Хлътналите им покриви, изпопадалата от старост мазилка, тъжно контрастират с бесния темп на новото строителство. Най-жалкото е, че значителна част от тези достолепни някога сгради са били или още са паметници на архитектурата – безценно наследство погубено завинаги.

Преди

“Всички фасади на сгради по главните улици на град Русе да бъдат богато украсени с пластическа каменна декорация” гласи Правилника за строежи на частни сгради от 1893 г., приет от Русенската община. Така общественият интерес в тези първи следосвобожденски години «обрича» града да бъде хубав.

По своя характер и мащаби русенското архитектурно наследство няма аналог у нас. Ако в други градове има отделни сгради или ансамбли с подобен характер, тук те оформят централната градска част и неусетно преливат в единични сгради в по-старите квартали.

Факт е, че и до днес окото на минувача може да улови кроткото съжителство на ампира и барока, взаимното допълване на ренесанса и готиката, закачливото присъствие на рококото. Специалистите са единодушни, че тук европейският архитектурен вятър среща стиловете, кара ги да се слеят и да зазвучат единно. Така лицето на града добива черти непознати на местните ширини. С годините обаче то сякаш губи от свежестта си и постепенно започва да повяхва.

През 1973 г. в Държавен вестник е публикуван списък с архитектурното наследство на територията на
страната, в което нашият град участва с цели 250 сгради. Дванадесет от тях, т.нар. «златна дузина», са с
национална стойност, а останалите са от местно значение, оценено е присъствието им в ансамбъл или като отделни сгради. Цялото това «имане» е подробно описано в „Научно-мотивирано предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата в периода 1880-1920 г. в гр. Русе” направено от арх. Мариана Георгиева през 1971 г.

Сега

Според Закона за паметниците на културата /многократно допълван, дописван, редактиран/ недвижимите паметници са общонародно достояние и винаги са се намирали под закрилата на държавата. Те могат да бъдат собственост на държавата, на общините и на частни физически и юридически лица. Подчертавайки, че паметниците на културата са защитени обекти, следва да се поддържат, стопанисват и ползват от собствениците си; те следва да се реставрират, консервират и експонират.

В чл.195 на обновения ЗУТ е записано, че собствениците на сгради – паметници на културата, са длъжни да ги поддържат в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите. Ако за сградата има предписания за ремонт, те трябва да бъдат изпълнени в срока, записан в протокола от огледа на обекта. Ако това не стане, строежът се поправя от общината по правилата, записани в общинска наредба. В този случай върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината и тя има право да обяви сградата за продажба, като по този начин си покрие разходите.

Нормативната уредба налага на всеки собственик сам да стопанисва имота си. Обаче няма диференциран подход към мощната във финансово отношение фирма собственик и престарялата баба собственик. А реставрацията на такава къща е задача трудна и много отговорна. Не съществуват специални клаузи, при които при облекчен режим да се отпускат пари на собствениците на паметници на културата. Няма специализирани фондове, които да подпомагат тези дейности. Оказва се, че да притежаваш паметник на културата у нас не е предимство, а по-скоро проблем.

Освен законовите пролуки обаче, съществува още един важен момент. Някои от тези стари къщи се оказват в централната градска част и това кара собствениците им съзнателно ги оставят да се рушат. След време на земята, на която доскоро са били „стариците”, се настаняват далеч по-доходоносни строежи.

По закон се възлага на местните власти ръководството и надзора по издаване, опазване, експониране и
популяризиране на паметниците на културата, чрез специализираните администрации (чл. 5, ал. 4 от ЗПКМ – ДВ,  бр. 21 от 2006 г.).

Опитах да получа повече информация за това, кога за последно е актуализиран регистърът на паметниците на културата в нашия град. Кои са отписаните съкровища, кои са собствениците им. Исках да разбера какъв е механизма, по който се прави преоценка на тяхната стойност, защо и кой е допуснал много от тях да загубят първоначалния си облик. Не успях първия път, което не означава, че няма да опитам отново …

Вилиана Молнар

/Следва/