20 юни 08

завод за отпадъци         След като две манекенки, играещи в българското издание на „Стани богат”, макар и с помощта на медийния експерт Георги Лозанов, успяха да познаят кой е авторът на крилатата фраза – „Няма нищо Божествено в правата линия”, реших, че е време да представим една от по-неизвестните му работи – Фабриката за преработка на отпадъци в австрийската столица. Съоражението Шпитенау е един от трите термични съдове за отпадъци на Фернварме – Виена.

Сградата дължи своята известност на своя създател – ексцентричния художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер.завод_2
Заводът се намира в центъра на града и повече прилича на луна парк, отколкото на фабрика за боклук. За Виена Хундертвасер е това, което е Гауди за Барселона. Може би това е причината „Шпитенау“ да е задължителен обект за туристите. Всяка година през тази архитектурна забележителност минават около 6000 туристи, които освен, че задължително се снимат пред причудливите форми на Хундертвасер, не пропускат да разберат нещо повече и за технологиите за преработване на боклука във Виена.
Заводът е изграден през 1971 г., но непрекъснатото приспособяване към най-актуалните техники за филтриране на отпадъчни димове, довежда до доизграждането на термичните съдове за отпадъци и уредба за мокро пране на отровните газове през 1986-89 г.. Това е една свръхмодерна уредба за отгазяване и отстраняване на диоксин. След масивен пожар, цялостната външност на фасадата е обновена от известния архитект и художник Хундертвасер. От скромния външен вид на сградата се получава едно забележително и неповторимо произведение на изкувството, което е сполучлив пример за хармоничната симбиоза между техника, екология и изкувство. Концепцията на „Шпитенау“ намира и подражатели в Осака – Япония. Там наскоро бе построено съоръжение за изгаряне на отпадъци в подобен стил.
кулаВ държавите – членки на ЕС, като Австрия например, боклукът е ценен ресурс, от който се произвежда енергия. Във Виена основна част от философията на управлението на отпадъците е разделното събиране и превантивната работа с гражданите. Австрийските власти са убедени, че боклукът е важен въпрос, който може да има сериозни политичeски последствия. Затова за тях е по-важно да накарат хората да произвеждат по-малко боклук, а не да ги убеждават в ефикасността на един или друг метод за преработка и депониране. За любителите на статистиката ще отбележа, че градската управа на Виена е отделила бюджет за сметосъбиране и сметоизвозване за настоящата година 334 млн. евро. Парите предвидени за чистотата от софийските им колеги за 2008 година са едва 64 мил. лева, а двете столици са кажи-речи с еднакви мащаби.
Според директива на Европейския съюз до 2009 година страните-членки на ЕС са задължени да престанат да използват сметища за депонирането на отпадъци. Всяко неизпълнение на това решение ще е свързано със строги санкции. София няма много време, за да избере модела си на развитие, а кметът Бойко Борисов ако до сега не е бил фен на Худертвасер май е време да ревизира архитектурните си вкусове.

Роден на 15 декември 1928 година в семейството на техник, Фриденсрайх остава сирак на една година. Лишенията и трудностите му като син на еврейка по време на нацизма го научават да се бори сам. Става краен индивидуалист, който иска да прегърне света, егоцентрик, който иска да направи щастливи всички хора по земята. След войната успява да влезе в Академията по изобразителни изкуства, където обаче остава само три месеца. Много по – късно ще се завърне там като професор. През 1948 г. продава първата си картина за чаша вино във виенския клуб на художниците. Живее в Мароко, Италия, Париж. Докато обикаля с колело столицата на изкуството през 1953г., открива спиралата, която става център на неговото творчество и се заема да направи света по – хубав с “ вариации върху спирала“. Обявява правата линия за престъпление от морална гледна точка. Известни са неговите пъстри “ екокъщи“, пръснати по целия свят, които възвестяват тържеството на една глобална архитектура, пълна с изненади и радост. Той пледира за “ прозоречното право“ и “ дълга към дървото“ като част от неотменимото право на човека да даде индивидуален облик на жилището си. Само така според него няма да секне диалогът ни с природата.

Filed under: Русенски имоти - статии
Trackback: Uri


1 Коментар.




Вашият коментар