Както знаем, на екрана на компютъра могат чудно да изглеждат нещата, а в реалността да бъде разочароващо.
Мен ми е крайно интересно дали ще има безопасно пресичане на линията. Към момента това може да стане по едни затънтени стълби към "Тулча". Другият вариант е да се пробие пешеходното под насипа на жп линията. Това би било удобно, ако се направи без стъпала. Важно е да се реши този въпрос, защото там има постоянно опасно пресичане на линията. Трябва да се изгради някакъв вид ограда от двете страни на железния път, за да не стане като прелеза зад университета - врата в полето 

Ето и едно видео от Русе Медиа по темата за пероните на спирка Товарна гара (всъщност новото име на спирката ще бъде Университета). Донякъде ме учудва доста късният краен срок за изграждането на обекта - краят на август. Не съм специалист в този вид строителство, но чисто интуитивно ми се струва, че повече от три месеца е множко за такъв обект, но все пак важното е да стане, и то качествено. Успех на строителите!

https://youtu.be/MPV8ZBhEdig

Понеже не ползвам БДЖ поне от 20 години, искаш да ми кажеш, че можеш да вземеш влака от тая спирка зад Университета ли? Поне преди нямаше такова нещо.

Аз даже не помня да е имало време, когато влаковете да не са спирали там. Преди години до спирката имаше и един фургон, вътре в който имаше импровизирана чакалня с места за сядане, разписание на влаковете и дори гише за продажба на билети, което работеше. Открай време съм ползвал спирката, защото е най-близката до дома ми и съм вкъщи за десетина минути пеша, а ако сляза на Централна гара, трябва да ползвам градски транспорт или да вървя един час. И действително, както е споменал колегата vesel, бързите влакове не би трябвало да спират там, защото това не е гара, а само спирка (след Централна гара би трябвало да спират направо на Разпределителна). Но БДЖ са направили изключение за спирките в рамките на града (предполагам, че същото ще бъде и с другите спирки на бъдещата вътреградска железница), което всъщност е добро и уместно, защото създава удобство за пътниците. В края на краищата, стара като света истина е, че не човекът е за закона, а законът е за човека.

Впрочем, ще взема повод от този постинг, за да споделя впечатления от една сравнително нова практика на БДЖ - издаване на електронни билети онлайн. Реших да опитам тази услуга именно за това мое пътуване до Божичен. Самата процедура на сайта на БДЖ е проста и лесна. Наведнъж може да се купят до 5 билета, които са поименни (изисква се въвеждане на име и фамилия на всеки пътник). Има избор на конкретен влак, тарифа, запазено място (за бързите влакове) и изобщо всичко, което може да се избере при покупка на билет на физическа билетна каса. Плащането с карта също е безпроблемно. Билетът се изтегля като PDF файл с цялата информация, въведена при покупката, и добавен QR код, за който беше логично да предположа, че кондукторът сканира с устройство, свързано с базата данни на сървъра на БДЖ, и така валидира билета. В това отношение на практика бях донякъде разочарован - кондукторката просто разгледа билета на дисплея на телефона ми, каза "Добре" и продължи. Хм... То е ясно, че БДЖ като държавна фирма е оставена на доизживяване, за да бъде накрая фалирана и приватизирана, но пък чак толковяа да не си направят труда да снабдят персонала с нужната техника за проверка на билетите... Жалка работа. Можеше, ако толкова не им се дават пари за специални устройства, поне да се инсталира на служебните телефони (надявам се, че поне това имат и то именно смартфони) едно приложение, което да прави валидирането вместо специален скенер.

Не е съвсем безсмислен все пак. Първо, ако се прибирам с влак, мога да пропусна Централна гара и да сляза на спирка, която е близо до дома ми, и това си е включено в обичайната цена на влаковия билет. Ако влакът не спира на вътреградски спирки и трябва да сляза на Централна гара, ще се наложи да платя допълнително за градски транспорт или такси, или пък да изгубя един час, за да се прибера пеша. Ползата в случая е очевидна. Второ, маршрутът и спирките на влака вътре в града не се припокриват с тези на градския транспорт, а са доста различни. За част от русенци те са по-близо до жилищата им, отколкото тези на автобусите и тролеите.

Обаче съм чел, че - по различни причини - доста западни градове, които отдавна имат вътреградски ж. п. превози, търсят начин да се освободят от тях. Оказва се, че този вид транспорт е нож с две остриета. И трябва добре да се преценява и разсъждава, преди да се създаде и пусне в експлоатация такава транспортна услуга.

И една снимка от обекта. На северната страна на релсовия път, непосредствено до моста над Тулча, е направен стъпаловиден изкоп. Там вероятно ще се изгради стълбище към перона. Също и в западния край на строителната площадка, пак северно от релсите, работниците монтираха арматура в изкоп, вероятно предназначен за отливане на основата на перона (това не го снимах, защото още работеха на мястото, а съм се нагледал и наслушал на агресивни реакции при снимане по строителни обекти).

Чакай, чакай - спирането на тая спирка и на Разпределителна не е вътрешноградски жп транспорт. Това са си обикновени междуградски влакове, които просто спират по градските гари и спирки за удобство на пътниците. Вътрешноградски жп транспорт е да има мотриси, които да се движат само в града и предградията, да спират по спирки по кея и другаде из града, да свързват Долапите, Басарбово, Мартен с града, т.е. нещо като немския S-Bahn. Цялото това нещо може да се обслужва много бързо и качествено и от автобуси, но община Русе е абдикирала от предградията. Добър обратен пример е община Бургас.

Няколко снимки от строежа на ж. п. спирката Университета, които не са съвсем актуални - правени са в неделя, 04.06.2023. Впрочем, никога не съм наблюдавал изграждането на такъв обект и ми е интересно в каква последователност и по каква технология ще се извърши. Оказа се, че първо се отляха две железобетонни челни преградни стени в източния и западния край на съоръжението, а после ще се гради перонът между тях. Уточнявам, че засега се работи по северния перон, а южният (досега съществуващият) се ползва от пътниците. Когато бъде завършен северният, ще се ползва той и ще се работи по южния.

Това е източната челна стена, близо до моста, с поглед на запад. Всъщност това е само кофражът за стената, а под него вече е направена масивна и дълбока железобетонна основа, която да осигури стабилност на стената.




Пак в източния край на перона е излята и основата на бъдещото стълбище, по което ще се стига до перона от улицата зад гаражите.




Това е кофражът за западната челна стена с поглед на изток и север.






Използва се и строителна техника с възможност за комбинирано придвижване по обикновен и релсов път.




Поне част от машините са от Велико Търново.