За някои неща казват: "дреболия, но ти е приятно". Има обаче и такива, за които може да се каже: "дреболия, но ти е неприятно". Пример за такава "неприятна дреболия" е новият правопис, който Общината въвежда с една табела върху портата на детска градина в кв. Родина. (Открийте новия правопис сами...) Извън иронията - очевидно става дума за елементарна механична грешка, но когато подготвяш надпис, който ще стои пред очите на хората с години и десетилетия, и то вероятно в много екземпляри, най-естественото нещо е да провериш правилността му още веднъж, преди да отиде за печат. Още повече, че се състои само от няколко думи.

Искахме по-добре, но се получи както винаги.
Водна пързалка, благодарение на комуналните криворъки.

Чудя се за коя тема е тази снимка? Дали за велоалеите, дали за градски транспорт, дали за инфраструктура? Но най-правилното място е в тема за слабоумни и некадърни общински калинки.

Този път темата за мен не е за срама, а направо за гнева. Защото простотията и безхаберието на някои екземпляри се стовариха направо върху мен - и ми дойде в повече!  

Нека поясня. През пролетта в тревна площ между бл. Ропотамо и ул. Алеи Възраждане хората от блока посадихме ново дръвче - акацийка. Една крехка фиданка, дълга около половин метър. За времето оттогава - около 4 месеца - благодарение на постоянните грижи и най-вече поливане (изливал съм около него по кофа вода през ден - през цялото това време на жеги) дръвчето не само се хвана, но и започна бързо да расте, достигна и надмина човешки ръст. Радвах се на всеки нов лист, който пускаше, и на всеки сантиметър от ръста му. Вече трябваше да вдигна глава, за да видя върха му. Отглеждах го като дете и се радвах, че след десетилетия, когато няма да съм на този свят (все пак вече съм на почти 63), тук ще има дърво и значи - зеленина, сянка и кислород. До самия блок.

Когато преди време служителите на Паркстрой косиха тревата по междублоковите пространства, а тя беше по-висока от дръвчето, ги предупредихме да внимават. Хората се съобразиха и всичко беше наред. А днес, когато на връщане от работа се спрях да му се порадвам колко е зелено, жизнено и наперено, с ужас забелязах, че близо до земята около 5 см от кората на дръвчето е изцяло обелена и оръфана, което означава сигурната му смърт! Направо кипнах вътрешно и първата ми мисъл беше, че е дело на някакъв злосторник, който поради някакви си негови безумни доводи не иска там да има дърво (тогава защо не му е посегнал още в началото?) и който не знае, че да унищожиш младо дръвче е като да убиеш дете. Казах си: "този ако ми попадне..."

После обаче се разбра, че извършителят е друг и не е злонамерен, а просто немислещ безхаберник-ганьовец. Пак онези от Паркстрой са косили между блоковете и макар, че този път дръвчето добре се вижда, са доближили тримера твърде много до него, кордата е ударила крехката му кора и я е смъкнала по целия периметър на стъблото. Окосил тревата, а съсипал дървото - като в поговорката за бълхата и юргана. Дръвчето според мен е неспасяемо! И това след месеци грижи, поливане (десетки пренесени и излети около него кофи вода), радости покрай растежа му и надежди за бъдещето - идват някакви неандерталци, за които мисленето и вниманието към детайла са последна грижа, и го съсипват за минута! Докога ще бъдем толкова груби и безхаберни, небрежни и работещи урбулешката, през пръсти?! Докога тази ганьовска мърлящина ще владее умовете ни?! Аман вече от простотията българска!

Ако имаш овощаррска замаска - мажи обилно или пък, завий наранената част с някакъв найлон - фолио за свежо съхранение може да свърши работа и фиксирай с тиксо , монтажна лента ... идеята е да се запази наранената част от изсъхване и вредители . Вече няма такива зверски жеги и дървото може да оцелее.

Разпределителна кутия на осветително тяло в Парка на младежта (пред Английската гимназия). Ръждясалият стълб е бонус към мизерията... И да беше само на това място - а то колко още такива има в парка, че и в целия град!




Паркът на младежта не плаче, а направо реве с кървави сълзи за ремонт и обновление! Общината засега само обещава, че след ремонтите в Парка на възрожденците идва редът на Младежкия парк, но засега на практика не се случва нищо, а идва есента. Но нали трябва да се спази традицията - чака се зимата. Пак добре, че напоследък зимите са меки и сухи и има условия да се работи.

Вземам повод от тази конкретна нередност, за да обърна внимание върху широкия кръг от проблеми, които трябва да се решават при един истински основен ремонт и обновяване на парка.

Озеленяването - много от дърветата, засадени още при създаването на парка през 1950-те, вече изживяха живота си и започват да умират и изсъхват. На тяхно място обаче се засаждат в пъти по-малко нови дървета и така паркът постепенно се обезлесява и оголява. Например в един от близките до моя блок правоъгълни затревени участъци между алеите по времето на моите детски години (втората половина на 1960-те до края на 1970-те) имаше повече от десет дървета от няколко различни вида, разпределени в 3-4 групи по няколко дървета от един и същ вид (три брези, два диви ореха и т. н.). Самите групи бяха обмислено разположени на различни места в тревната площ, и така нейният облик беше естетичен и приятен за очите. Отделно през лятото мястото беше приятно сенчесто. Сега са останали само две дървета и в съчетание с изсъхналата трева (някога тревата се поливаше ежедневно през лятото, но това вече отдавна е забравено) и безумно орязаните храсти гледката е неприветлива и скучна. Паркът постепенно се превръща в "магарешка поляна"...

Освен това, в парка тук и там има стари, изоставени и неизползвани алеи, някои почти заличени, а други - доста ясно видими. За тях трябва да се прецени целесъобразно ли е да се възстановят, или не са нужни, при което трябва да се премахнат остатъците от асфалт и осветителни тела по тях, да се изравни нивото им с тревната площ наоколо и да станат част от нея.

Паркът има нужда от доста повече пейки, здрави и качествени, които да са стабилно фиксирани към алейната настилка, а не да бъдат местени от когото му хрумне и където му хрумне.

И още нещо, за да е паркът привлекателен и интересен за посещение - атракционите. Навремето (1960-те до 1980-те) в парка имаше над 20 развлекателни и спортни обекта, което създаваше условия човек да прекара времето на разходката си и приятно, но и полезно за физическото си здраве. Сега тези обекти се броят на пръстите на едната ръка - плувният комплекс (в строеж), скейт паркът (също в строеж), тенис кортовете и някоя и друга спортна площадка. В пъти по-малко от преди. Тук определено има какво да се прави.

Всички тези неща и още други трябва да се осъществят, за да стане Паркът на младежта модерен, привлекателен за посещения и полезен за отдиха и здравето на русенците и гостите на града. Общината обаче продължава да бави началото на работата по ремонта и обновяването, а и когато те започнат, надали ще се извърши целият обем от дейности, които действително са нужни за придобиването на модерен и поддържани вид на най-голямата зелена площ в града. Все пак оставаме с надежда...