= >:разпространяването на подобни глупости е форма на паталогичен мазохизъм и дебилизъм . Както виждам не са го избегнали възрастни и опитни колеги...както и цитати от "л@йнян мост" -сори че го споменах. 

и каква необходимост видя да го изцвъкаш това и тука ....отново, както винаги

Сещам се за един....с психическо разтройство дето ги разправяше точно същите неща навремето. Не беше от Русе, макар че от коронните му номера беше да се подпише като "русенец" и да напише нещо от сорта на "за съжаление в западащото ни 50-хилядно градче....".

По отношение на песимизма - винаги съм смятал, че прекаляваме с него. Наред с това, често намирам и практически примери в тази насока. Например за населението, особено като се види колко хора има вечер по центъра. През уийкенда бях в Инсбрук - град, съизмерим с Русе като население, с работещо летище, център на зимния туризъм, в разгара на сезона и областен град на област от 700 000 души. направи ми впечатление, че кръчмите и заведенията са пълни, но по улиците нямаше тълпи от хора - нещо напълно съизмеримо с действителността по русенските улици. Из кварталите, настрани от центъра - почти никакво движение след 10.00 вечерта. Реалност, позната ни много добре от родния град. На практика - с това население - толкова, а не че в града са останали 50-60 000 или дори 80 000 както "великодушно" ни отпусна един селски феодал. Така че просто е добре да излезем от черупката си, да попътуваме по света и у нас и да се сравняваме със съизмерими неща, а не с центъра на Варна през лятото или центъра на 10 по-голямата София. 

Първо го прочетох текста, после надникнах да видя откъде е линка и...без изненади - ДунавПрост.
Изключително банална статия, в стилистиката на фейсбук, нищеща отново и отново факта, че заплащането на труда в Русе била по-ниска от тази на Острова или в София и то по време на пандемия.
Добре, че се върнало момчето на Острова, че без русенци там ще останат съвсем без българи
При това вземат повод за тази "дописка" от факта, че тия дни в нашия град ...имало хора /млади/

"Академик" Петър Иванов е изригнал във Фейса с това:

РУСЕ СТАНА ГРАД-ФАНТОМ.
УМИРА...
В Русе има фантомни сгради, изоставени къщи, пустеещи терени...
Градът прилича на призрак.
Виждаме:
• 4 мола, които са грозни, празни и пусти (Русе е световен шампион с най-много празни молове на глава от населението);
• празна опожарена пуста опера;
• празна и безнадеждно пуста спортна зала с име “Арена Монбат” (“Монтански батерии”);
• празен и пуст търговски “Роял център”;
• изцяло празен и напълно пуст търговски комплекс “Ялта” (архитект от Лом щеше да го строи на 4 етажа);
• празен и грозно пустеещ тъп търговски комплекс “Евас” (какво име, а!);
• празна срутена огромна сграда на Главната улица с растящи дървета по покрива, обвита с фолио, като произведение на Христо Явашев);
• празни пустеещи сгради на стотици окрадени и порутени индустриални предприятия - “Найден Киров”, “Зита” и др.;
• пустееща е къщата на Буров (бивш Пионерски дом);
• празна и зазидана е лятната вила на убития от комунистите виден русенец Стефан Симеонов в Парка;
• 100 декара в центъра на Русе, Колодрума са откраднати и превърнати вече 15 години в кочина;
• празен и пустеещ е Домът на културата;
• празни и рушащи са помещенията на Здравната инспекция;
• празни порутени сгради и пустеещи терени има в няколкото бивши казарми в центъра на града (до Лидъл и НАП, до жп линията и др.), пълни са с кучета и наркомани;
• празни пустеещи сгради от комплекса на Централна жп гара;
• огромен процент празни и пустеещи магазини навсякъде из града, включително и на Главната улица;
• пустеещи и опасни подлези навсякъде;
• пустеещо и рушащо се летище Русе (Щръклево);
• празни безброй фалшиви казина и бинго зали;
• пустеещи терени и стотици сгради в няколкото промишлени зони;
• празните пустеещи апартаменти и жилища са хиляди и т.н.
 Градът при официално оповестено население от 141 000 души (а то всъщност е много по-малко, около 80 000) намалява всяка година с 5 000 души, което е 35,7‰, по официални данни, а това е най-големият промил на демографска катастрофа в България, а може би и в цяла Европа. За сравнение, намалението на населението в България е 15,5‰, т.е. 2,3 пъти по-малко от намалението в Русе, а България е световен шампион по намаляване и изчезване на населението.
Русе, градът фантом, умира.
Чу ли, Пенчооо, мой скъпи палавий кмете?
Я си вдигни още заплатата и ни увеличи данъците с още 100 процента, докато ни има, че изчезваме!

https://www.facebook.com/petar.ivanov.5895834

Като сме започнали с носталгично-песимистичните откровения на известни русенци, нека продължим със статията на русенския журналист и изследовател Хачик Лебикян




Усещам тъга, лепкава тъга като черна боя да се стеле по душата ми винаги, когато, макар и много рядко, превъзмогнал вътрешната си съпротива, решавам да мина през подлеза пред Централна гара. А живея само на 50 м. от него. И не само заради окаяното му състояние, има и други занемарени места в града. Просто не искам ужасната, апокалиптична днешна картина да изтрива от съзнанието ми спомена за красивия  подлез от времето, когато беше построен. Уютен, с алуминиеви профили на тавана, Информационен център, РЕП с опашка за вестници, магазин за цветя, шумна кафе-сладкарница, телефонни кабини, гардероб, бръснарски и фризьорски салони. В него кипеше живот, гъмжеше от минувачи.

Имаше четири подхода. Пътниците от гарата, слизайки по широкото стълбище виждаха каменния медальон, който за щастие, стои и днес и  на който е изписано: Сексагинта Приста, Руси, Русчук, Русе. Два подхода са към улиците „Николаевска” и „Борисова”, а третият, преминаващ под „Борисова” отдавна не съществува. Затворен е с тенекиен похлупак, а пресичането на това кръстовище е много опасно, там няма дори пешеходна пътека. С по-елегантни капаци, изцяло е затворен близкия подлез в края на ул. „Цар Освободител” до Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Проектиран преди 40 години, в Гаровия подлез имаше достъп и за инвалидни и детски колички. Сега, когато това е задължително условие за всяка сграда и едва ли не за всеки тротоар, в този подлез вече няма такава възможност. Ако някой се излъже да  слезе с количка по специалния улей, долу ще се изправи пред желязна решетка. В стълбищата бе вградена отоплителна инсталация против заледяване на стъпалата, която отдавна не функционира. И само тя ли?  Тъмен, мрачен, с изтърбушен таван и висящ като парцали гипсокартон, с десетина работещи осветителни тела, този злокобен тунел трябва да се избягва по всякакъв начин, дори и с риск за живота. Сега там работят само бръснарският и фризьорският салон. Има два  Пенсионерски клуба, Билярд клуб и няколко помещения, превърнати в складове. Останалите са затворени с железни решетки. След 1989 г. по средната ос на подлеза по цялата му дължина бяха изградени пет остъклени търговски помещения, които повече от две десетилетия са заключени и празни.

Най-потискащото е, че в просторната зала няма живот – истинско мъртвило. Рядко хора се осмеляват да влязат тук. Подлезът не беше само възможност за преминаване през него. Той беше първият в града, който авторите на проекта бяха успели да го превърнат в място, посещавано от гражданите. Недоумение буди, защо този централен подлез е занемарен от десетилетия, за него не се полагат никакви видими грижи, не му се вдъхва  нов живот. Трябва ли да чакаме някой Европейски проект да слезе на гарата, за да направи подлеза годен за хора?

Подлезът не е единствената гавра с Русе. Първо превърнаха кината в молове, магазини и заведения,  после събориха най-красивата част на хотел „Дунав” – стъклената  й сладкарница и механата „Дълбок зимник” под нея, за да построят търговски комплекс и жилища на специални хора, с форма на полукръгъл  девет етажен бастион, който се извисява над пет етажния хотел  и над сградата на Общината в съседство. През миналото лятото от север и от изток опасаха с крепостна стена (липсват само бойни кули) красивата Лятна градина  на същия хотел заради разширение, СПА център, подземни гаражи и т.н. и т.н. Пак щяло да има лятна градина, но тя вече няма да се вижда отвън. Опаковаха и изрисуваха като арт инсталация такъв паметник на културата като Застрахователно дружество „България”, проектирано от градския инженер Едуард Винтер, заключиха и занемариха Учителския дом - дело на архитект Спирос Валсамаки, също паметник на културата. Само със скудоумие могат да се обяснят премахването на старата Часовникова кула на ул. „Света Гора” в началото на ХХ в., събарянето на  турския затвор, в който са лежали български революционери и Стъклената будка през 70-те години на миналия век, а после и  знаковата за града сграда на хотел „Исляххане”.  През 1993 г. не се засрамиха да посегнат на историческия център на града – площад „Ал. Батенберг”. Там от 100 години нищо не беше пипано. На мястото на голямото двуетажно здание срещу Банка ДСК с железни балкони, книжарница, аптека, сладкарница и магазини построиха модерна бизнес-сграда. Тя е в пълна дисхармония с останалите старинни сгради – всичките  паметници на културата от края на ХІХ и началото на ХХ век. Ликвидираха най-хубавия Колодрум в България. Сега там (кой знае още колко десетилетия) стърчат бетонни колони. Събориха най-изящния от трите пасарела на брега на Дунава – 50 годишния  Вит мост, запечатан на хиляди романтични снимки. Новият ми прилича на сгънат дърводелски метър. Къде изчезна плаващия басейн „Лебеда”, построен от Корабната и закотвен под  „Рига”? Не можем да си кривим душата, направиха се и хубави работи в града. Но, докато някои леят сълзи за онзи Русчук, други, незнайно откъде дошли, незнайно с какво право, пред очите ни рушат безнаказано нашия РУСЕ. Градовете от Европа се гордеят със своите многовековни сгради. С изключение на три православни църкви, в нашия град останаха няколко сгради с над 150 годишна история – Управлението на железницата (Кукленият театър)  и Старата гара, построени във връзка с първата жп линия Русе-Варна и т. нар. Къща на Калиопа.