Не се напрягай. Те така обичат да пишат разни медии. Да бъде драматично, да има повече цъкания на новината.

То който се интересува, знае че картината повсеместно не е розова.

Прогонването и изтреблението на градска "буржоазия" и "ретроградната" градска интелигенция в годините след болшевишката окупация през 1944 г., слага край на наченките на истинско градско общество в България. Нека не си правим исторически илюзии, до фаталната за държава ни дата 9-ти септември, урбанизираното ("буржоазно“) население е малцинство. След трагичната дата 9-ти септември 1944г. започва период на бърза урбанизация, процес чрез която се предоставя път към властта на безпросветни и безскрупулни поддръжници на съветския режим. "Елитът" на Русе в периода 1945г.-1989г. е доминиран основно от врачанско-плевенски селяни, като изключение прави "разградчанина" Пенчо Кубадински. Наследниците на тези набързо урбанизирани селяни така и не припознаха Русе за свой град, и в годините след 1989г. не лобираха за запазване икономическите позиции на града ни, пред задкулисните управления на България, белязали 90-те години на 20 век.

Засега трябва ръчно да си ги извличаш от сайта на НСИ град по град. И да - това са числата.

Не са никак добре нещата. Пловдив е пример, че може да се обърне тренда, в подобна на нашата ситуация, но дали можем да бъдем Пловдив? В този ред на мисли, един Събев министър за няколко години щеше да е много добре.

Всеки един от 10-те най-големи градa в България губи население през последните 10 години. Това е видимо от окончателните данни от преброяване на населението през 2021 година. Досега се знаеше, че населението се свива с над 800 хил. души, но липсваше разбивката по населени места. Последната дава възможност да погледнем към развитието на големите градове, които концентрират огромна част от икономическата и социална енергия в страната – както и близо 40% от населението. В случая оставаме настрана погледа към областите и общините и гледаме конкретно данните за градовете. За пръв път в историята на преброяванията всички големи градове губят население – в периода 2011-2021 г. 10-те най-големи града в страната са изгубили над 6% от своето население.

Класацията на 10-те най-големи града в България може условно да се раздели на четири групи. Това са 1) столицата София, като отчетливо най-голям град в страната и единственият с население над 1 млн. души – границата е премината още от 80-те години на 20 век; 2) Пловдив и Варна, които вървят заедно и поддържат население над 300 хил. души – също още от 80-те години на миналия век; 3) Бургас, Русе и Стара Загора, които продължават да са категорично над 100 хил. души; и 4) Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хил. души и допълват десетката. Нека погледнем към всяка една от тези групи.

Населението на София остава около 1,2 млн. души

Първенецът е ясен, като преброяването от 2021 г. отчита население в София от близо 1,2 млн. души. В данните за София обаче безспорно имаме изненада, като населението на столицата не се повишава и дори леко спада (с около 20 хил. души). Това развитие е провокирано от поне три фактора. Първият е, че застаряването на населението в България вече натиска населението и в най-големите градове надолу – дори и да привличаш млади и активни хора, както е случаят със София, естествените процеси при възрастното население започват да тежат в повече. Вторият фактор е свързан с това, че мащабите на механичен прираст в столицата вече са по-обрани, тоест притокът на население не е в мащабите, които се наблюдаваха в началото на века. Третият фактор е пандемията, която не просто влоши естествения прираст – много висока смъртност през 2020 и 2021 г., но обърна и миграционните процеси – големите градове (и София в това число) загубиха население в посока периферията си непосредствено преди преброяването. Това е вярно само за 2020 г., но ще отнемат години на положителна миграция, докато се възстанови ефектът от еднократната корекция в пандемията. Отделно от това, спадът на населението в София не е прецедент – това се е случило и в периода 1992-2001 г., когато преброяванията отново отчитат намаляването на населението в столицата, тогава най-вече следствие на отварянето на границите.

Пловдив запази второто място пред Варна, но и двата града губят население

Един от големите въпроси при това преброяване беше дали Варна може да изпревари Пловдив и да заеме позицията на втория най-голям град. Разликата между двата града през 2011 г. беше изключително малка – едва 3-4 хил. души, и това създаваше очаквания за евентуална промяна в класирането. Интересно е, че до момента Варна беше единствения град, който неизменно увеличава своето население при всяко преброяване, докато Пловдив в няколко поредни преброявания не успяваше да увеличи своето население. Въпреки това преброяването от 2021 г. показа, че и двата града губят население от порядъка на 18-24 хил. души, като Пловдив остава втори – с население от близо 320 хил. души спрямо около 311 хил. души във Варна. Въпреки че и двата града също привличат млади и активни хора през последните 10 години, устойчиво негативните естествени процеси, както и ефектът на пандемията, в т.ч. отлива на хора към периферията през 2020 г., в крайна сметка водят до спад на населението.

Бургас пада под 200 хил. души, а Русе и Стара Загора вече са в рамките на 120-125 хил. души

Шестицата на големите градове у нас традиционно се затваря от Бургас, Русе и Стара Загора  - това са шестте града, които имат население над 100 хил. души в страната. След преброяването от 2021 г. Плевен вече официално е извън тази категория след над 40-годишна история на град с население над 100 хил. души. В своя пик (през 1985 г.) в България и 10-те водещи града са с население от над 100 хил. души – сега вече остават само водещите шест града. От трите града, които затварят шестицата, Бургас има различна тенденция, като до 2011 г. увеличава своето население, достигайки над 200 хил. души. Сега обаче се отчита спад – поради комбинация от вече коментираните фактори, населението и на втория морски град пада до под 190 хил. души. Русе и Стара Загора от своя страна продължават да губят население при това със сериозен темп – съответно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 г. населението на двата града е под 125 хил. души, като в исторически план спадът на населението в Русе след 90-та година е по-значим. Последното е в тон със тежките демографски тенденции във всички крайдунавски градове.

Топ 10 се допълва от Плевен, Сливен, Добрич и Перник

Плевен остава на традиционната седма позиция, но вече извън клуба на стохилядниците – населението на града е 92 хил. души през 2021 година. След Плевен вече се нареждат градове, които са сходни като мащаб и близки до повечето областни центрове – Сливен (80 хил. души), Добрич (74 хил. души) и Перник (68 хил. души). Перник се завръща след около 40-годишно отсъствие в топ 10, като изпреварва Шумен с около 300 души. След тях, съвсем близо до топ 10, е и Хасково. Общото между тези градове е не просто намаляването на населението, а сериозният темп, с който това се случва – те губят по около 10-15% от населението си за десет години. При тях не просто има отчетлив негативен естествен прираст, но и механичен отлив на население. Докато при първите шест града има различни примери, градовете извън топ 6 устойчиво губят млади и активни хора през годините.

Миграцията е лакмусът за развитието на градовете

Данните от преброяването потвърждават наблюдението, че българският град масово губи население, при това в големи размери. Трудно е да говорим за истински социално-икономически подем в регионите, когато дори и най-големите градове в страната губят устойчиво население. И докато естествените процеси са в някаква степен предпоставени – заради влошената възрастова структура, то миграционните процеси са тези, които най-ясно определят доколко един град е привлекателен и дава възможност за развитие – било то в образователен, икономически или по-широк социален план. София, Пловдив и Варна са трите града, които общо взето успяват да привличат хора през последните 10 години, изключвайки ефекта на пандемията към периферните населени места от 2020 година. При другите градове този процес или не е устойчив, или по-скоро въобще го няма.   

Източник: Институт за пазарна икономика

https://www.economic.bg/bg/a/view/golemite-gradove-masovo-gubjat-naselenie?fbclid=IwAR2MeLl9YjR0yUVtkzhBmTl04DoTfKMXWmo9VpUnv_XygLYD_S-c0Mo3LUI

Това са данни към 31.12.2021 г., когато все още не бяха взети под внимание данните от преброяването. Нека не забравяме колко много ги бавиха, което никога не е било. Иначе самото преброяване беше страшно компрометирано.

Че в кои русенски медии се занимават с анализ или изследване на конкретна тема?

Според мен, има пряка връзка между миграцията и негативните демографски процеси в една човешка общност. Историята може би доказва тази теза. Примери са всички номадски народи-Монголска империя, Златна орда, съвременните наследници Монголия, Казахстан, и т.н. Бедуинският начин на живот попада в същата категория-номадски. Исторически, всички народи в тази категория, скитнически племена, чергари, номади, са малобройни ...
Народи, устроили живота си върху приемственост и уседналост, имат добри демографски показатели. При номадите, всяко следващо поколение започва живота с ново начало, и логично да не успява да отдаде достатъчно за деца и наследници, докато народи устроил живота си върху приемственост, показват по високи демографски показатели. От съвремието може да споменем Ирландия, държавата е сочена за "страна пред закриване" докато е захранвала САЩ с млади хора в репродуктивна възраст.
Всичко това, отнесено към нашата българска действителност, исторически се потвърждава-след окупацията на България от Болшевишката армия през 1944г. и началото на голямата индустриализация по Съветски модел, големи групи хора принудително изоставят селата и се превръщат в "граждани" /разбирай работници/, следват едни 30 години "устройване" към новите реалности и логично 1980г. статистиката в България отчита най висока раждаемост ...
В последните 30 години, отново българите се превърнаха в номади. Съчетано със спада на стандарта и качеството на живот през 90-те години, това логично рефлектира върху демографската картина на България.