На 28 септември 2019г. имаше Ден на отворените врати в Linamar/Монтюпе/ и всеки посетил събитието би потвърдил, че технически няма как Linamar/Монтюпе/ да имат вина за замърсяване въздуха над Русе.
На въпросното събитие не дойде НИТО ЕДИН журналист и предвидената пресконференция не се състоя, което единствено доказва преднамерените медийни атаки срещу фабриката.

От известно време се чудя, това което се случва в Русе /и не само/, с индустриалните миризми /бакелит/, е форма САМО на назален дискомфорт или наистина има и РЕАЛНА компонента застрашаваща здравето?
Чудя се, доколко няколко кубика или десетки кубика въздух с вредни газове могат да достигнат, чрез вятър или дифузно, на разстояние 4-5 км в опасна концентрация? Доколко аналогията с хлора, който е сравнително по-тежък от въздуха и се движеше като мъгла, е коректна и за бакелита, който според мен не се регистрира визуално или не в такава степен като хлора?

За доста от хората не им трябва дори и миризма, за да пледират публично ниско качество на живот в Русе /но това е за темата за Песимизма/
Базовата ми чуденка е, ако се пусне някакво количество вреден, но лек атмосферен газ, от района на Линамар, в каква концентрация ще стигне до града при лек или среден вятър? Разстоянието до кръговото е 6.4 км, а до Медика - 4 км.

Този въпрос е много сложен, защото има много аспекти. Примерно едно е остро отравяне при излагане инцидентно еднократно на висока концентрация от веществото, друго е хронично отравяне със същото вещество в доста по-ниски концентрации, но всекидневно. И едното и другото може да бъде животозастрашаващо, като второто е дори по-подмолно, защото организмът може да не реагира остро, но щетите за органите си се случват през това време.

От няколко километра и при нормалното функциониране на индустриалните обекти е много малко вероятно да се случи първото, трябва да е някаква голяма производствена авария. Но второто не е чак толкова невероятно да се случи. Допълнително този проблем се утежнява от факта, че обонянието е най-калпавото и субективно сетиво на човека. Да е зрение да го снимаш, да е слух да го запишеш, да е температура да я измериш с термометър, но ако изцепиш примерно "във Възраждане мирише ужасно на бакелит, ще се мре хора" говори твърде малко - и е твърде скъпо да се анализира за да имаме някакви обективни индикатори в крайна сметка. Ясно е че обонянието ни не е еволюирало за да открива и да дава количествена оценка на замърсителите от човешката дейност. По случайност, някои отровни газове се надушват и имат неприятна миризма, други може и да имат и приятна, а голяма част от тях са смъртоносни, но без всякакъв аромат. Примерно меркаптанът който се добавя в битовата газ УЖАСНО добре задейства обонянието ни до степен до която се усеща без проблеми в концентрации от сорта на по-ниски от една милиардна част от обема въздух. Отровен ли е - не, отровен става при невъзможно високи концентрации, ама се надушва и е силно неприятно и точно това се използва за да се предотвратяват експлозии и задушавания. Та като цяло заради такива неща се стига до голяма част от емоционалните спорове, където за съжаление рядко се използват рационални аргументи. Истината е че без достатъчно много измервателни станции, екипирани да откриват замърсителите типични за местните производствени предприятия и разположени на различни места в града е безсмислено да се спори.

Що се отнася до Верахим, аз не мисля че някога са изпускали точно хлор. Сега вярно тогава бях тогава доста млад и към този момент не съм си давал сметка, но пък понеже живеех до парка (Цветница), помня много добре всичките миризми и циркове. Впоследствие, химията ми беше доста интересна, като тийнейджър дори имах малка лаборатория вкъщи, но така станаха нещата че впоследствие тръгнах в съвсем различна посока, въпреки че химията все още ми е интересна, дори част от хобитата ми са в някакъв смисъл свързани с нея (е, нямам химическа лаборатория, но пък имам примерно UV-VIS спектрометър). Хлороводород съм си произвеждал сам в малки количества....някъде като бях на 14-15 години. Мисля че основно с хлороводород бяха обгазяванията тогава, точно същото дразнене имаше и сходна доста неприятна миризма, макар че доста по-слаба, вероятно защото е било по-разредено. Но това не беше единственото което идваше оттам. Верахима имаше цех за епихлорхидрин и това осмърдяваше редовно също (по късмет след години установих как мирише - точно същото както тогава). Това не предизвикваше дразнене в очите или гърлото, но имаше доста неприятна миризма, на нещо смесено между нагрято PVC и между чесън, всъщност чесновата "компонента" комай е по-изявена. Странното е че и до днес ми се случва чат-пат да го надушвам това около разни по-големи сервизи за гуми и не знам откъде идва, мене силно ме съмнява изобщо да се ползва там под каквато и да било форма, та това ще си остане неразгадана мистерия (а може би просто дефект на обонянието ми - както казах, това е калпаво сетиво). И накрая третата миризма, която помня много добре, защото ми харесваше (не се майтапя) беше на некакви органохалогени дето се ползват предимно като разтворители, там етилхлорид, изопропилхлорид и прочее, това имаше една сладникава миризма, малко като на хлороформ, но по-малко остра и като цяло аз лично не я намирам за неприятна, дори обратното. Лошото е че май някои от тези неща са доста вредни, част сe оказват и канцерогени.

Вчера, докато се разхождах по "Борисова", около 23,15 ч., вонеше ужасно на нещо средно между мръсни чорапи и "Зрънчо". Цялата улица вонеше, а тя не е къса. В такива размери това може да бъде само индустриален замърсител. Някой знае ли нещо по въпроса?

Споделям мнението за оперната прима
Но доколкото знам, "Дишай,Русе" не е директно свързано с нея, а си е наистина на еколозите.
Но не съм съгласен, че няма проблем и сигналите целят само ПР ефект или само някаква политическа кариера.
Проблем има/миризма/, но той не е дефиниран в закона и поради това вероятно/не съм специалист все пак/ не може да бъде установен и санкциониран директно от РИОС. Все пак РИОС имат власт и могат да натискат по други линии изпускащите миризми да направят нещо по проблема и да има резултат. Но те сякаш предпочитат да се хванат за буквата на закона/по-скоро липсата и/ и да застанат на страната на индустрията, че проблем няма /поне отвън така изглежда, без да имам вътрешна информация/, и дори да се обърнат срещу гражданите с това оплакване до икономическа полиция.
Това последното вероятно "изяде" главата на шефката на РИОС.
Иначе и еколозите сякаш ескалират и преекспонират проблема вече до здравословен, за което май нямат сигурни данни. Но пък ако закона санкционира шумово замърсяване, не виждам защо неприятните миризми да не са. Предполагам основния проблем е измерването и оценката, но все пак проблемите са за да се решават, а не да се неглижират.

Както Пенчо беше казал навремето: “въздухът е чист, просто се вижда”