Е то доколкото знам не го имаше само в Русе. Те тея обикаляха по селца и паланки...

Цаката е, че единствено в Русе се нарича "търла".

Още няколко думи за търлата от детските ми години - такава, каквато съм я чувствал и виждал тогава, с очите на малко човече, опознаващо света. Сигурен съм, че тогава и хората бяха с по-друга душевност и нагласа, по-добронамерени, по-естествени и спонтанни, по-отворени към общото настроение и преживяване, увлякло десетки и даже стотици умове и сърца на големи и малки русенци, движещи се из пъстрата панаирна тълпа. Хората се радваха на развлеченията по-искрено, отдаваха се по-безгрижно на приятната възбуда и празничното настроение, успяваха за няколко часа наистина да забравят за сивото ежедневие и да се потопят в един толкова различен, толкова шарен, многозвучен, по своему приказен малък свят с неговите прости радости и необичайни преживявания - макар и съвсем ефимерен... Но всеки отнасяше в душата си късче от онова отминалото, за да го чака през идните месеци с надеждата, че пак ще се щура сред гълчавата между въртележките, захарния памук, клетките с екзотични обитатели, цирковия шатър и палатките със страховити анатомични мулажи на човешки тела... С един много точен поетичен израз това усещане и настроение е предадено в песента на Тангра "Циркът"...

Всяка година по същото време
циркът пристига във нашия град.
Два пъти дават по две представления
и отново поемат по белия свят.

Колко неща има тука тогава!
Светлини, чудеса, чудеса милион!
Павилиони, които всичко продават
и стрелбище с награда - дъвка-балон.

И блестят смехове, и ехтят гласове,
лее се сладък памук.
И сияе нощта в светлини пъстроцветни -
циркът отново е тук!

Приветствам ви, уважаеми любители на манежа! Ще бъдете свидетели на илюзии истински, манипулации, халюцинации, инхалации, трансмажорни вибрации! Свободна дресура на хищен бозайник и слонът Бимбо, моят приятел, щурец в ухо... и още какво?... бенгалски тигри с хималайски мечки, и всичко това заедно с куче в едно чекмедже!

И блестят смехове, и ехтят гласове,
лее се сладък памук.
И сияе нощта в светлини пъстроцветни -
циркът отново е тук!

Както всяка година по същото време
циркът си тръгна от нашия град.
Даде ни своите две представления
и замина отново по белия свят.

Лека-полека площадът заспива,
заспива градът под звезди милион.
Само там на асфалта блести като живо
станиолче от моята дъвка-балон.

Разликата в сравнение с детските ми години е не толкова в облика на самата търла, а на хората, които я посещават. Опитал съм се да го обясня в горния си постинг. Някак-си настроението беше по-истински радостно, по-безгрижно, по-човешко и доброжелателно. Сега просто нещата са се обезчовечили и подивяли донякъде. Така го чувствам, де...

Не знам, мога да направя сравнение между първият път който си спомням да съм бил на тази търла (началото на 90-те, бях ученик, тогава беше на полигона)...и преди няколко години, в парка. Същата тъпканица (тогава задръствания нямаше, но напук натова, пътя за Николово се задръстваше заради тази търла, помня че бях много шашнат от тая работа). Същата простотия, даже по-голяма. Стрелбища с календари с цицорести жени. Хиляди турски дъвки турбо,мурбо, не ги помня вече. Мургави типчета, правещи захарен памук....някоя друга леко амортизирана въртележка. На блъскащите колички най-много се радвах. Шум, блъсканица и всякаква музика. Боклуците и тогава и сега затрупваха всичко. Мисля даже, че последният път като видях тази "търла" нещата бяха по-културни, в сравнение с детските ми години. В смисъл някак си тази ептен кичозна цигания с циците, и турските дъвки е вече изместена за сметка на местата за наливане с бира и разните въртележки. Когато бях дете, нямаше чак такива атракции де, бяха доста по-скучни там, едни соц-въртележки, самолетчета, даже май и гондола нямаше - гондолите се появиха малко по-нататък.

Но е хубаво че спряха да правят това в парка - превръщаха го в сметище и тормозиха всички околни квартали. Дори зад халите ясно се чуваше, особено вечерта. Не знам какво им пречеше като толкова им липсва търлата да я бяха направили отново на полигона.

Днес ходих, обаче не на хижа приста, а на Мартен.Не знаех, че е там.Всеки случей не е толкова голяма, колкото беше в Русе.И традиционната циганийка не отсъстваше 

Търлата беше, абсолютно същите люлки бяха, но имаше и липсващи.

Търлата е само в Русе. Ако същите хора отидат в Мартен, Николово или София се превръща в сбор.