Нещо се оплетох в посочените цифри, но
това не е ли цялата сума за събарянето?

Да, сградата изглежда добре. А какво ще бъде предназначението й - някой има ли информация?

Попаднах на интересна статия в сайта piccolo.dir.bg, която ще постна тук изцяло поради малкия й размер. Интересен обзор на миналото и настоящето на Доходното.

Доходно здание - европейски стил в центъра на Русе

Март 2011  Автор: milkovi2006

Днес едва ли има русенец, който може да си представи облика на своя роден град без внушително-красивата фасада на Доходното здание! За непросветените названието на сградата ще се стори вероятно странно, но причините да бъде именувана точно така се крият в първоначалната идея на инициаторите за нейното построяване в последните години на 19-и век. В съзнанието на жителите на града отдавна назрява необходимостта от сграда, от която едновременно да се черпят доходи, но която да бъде и обединителен културен център. На 11 октомври в далечната 1896 г. Русенският общински съвет взема решение да се отпусне терен за театрална сграда в центъра на града и обявява конкурс за нейния проект. Тогавашният кмет Георги Михайлов формулира решението на съвета така: “Безплатно отстъпеното място е предназначено за едно приходно здание за българските народни училища.” Предназначението на “Приходното” или както много скоро ще бъде наречено “Доходното здание” трябвало да бъде задоволяване на редица културни и обществени нужди, а приходите от наемите – да отиват за подпомагане на училищата в града. Обявеният скоро след това конкурс за проект на бъдещата сграда, печели планът “Voila une idee” ("Ето една идея") на виенския архитект Раул-Паул Бранк. От страна на общината строежът се поверява на арх. Георг Ланг, а от страна на предприемача Гатю Цонев – на арх. Франц Щолц. Така се пристъпва към строежа на един от бъдещите символи на най-европейския град на България. Разбира се, строителството далеч не вървяло леко. Липсата на пари често водела до временното му спиране, както и до отпадането на някои първоначални идеи от архитектурния план. В крайна сметка, през есента на 1900 г. строежът на Доходното здание като цялостна конструкция, в общи линии е приключено. В изграждането му, основно като материали, са използвани тухли и камък. Красивата изящна фасада, издържана в стил “неокласицизъм”, е същински архитектурен образец по онова време. Всички архитектурни форми, орнаменти и статуи са каменни. Особено красиви и впечатляващи са седемте фигури, извисяващи ръст на покрива. Те символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е символът на търговията - Меркурий.

Интериорът е декориран със стилни гипсови архитектурни форми и орнаменти. Помещенията се оформят като самостоятелни търговски обекти и се отдават под наем от Училищното настоятелство. За отбелязване е, че тук, в казиното, на 25/27 декември 1901 г. и на 8 януари 1902 г. се играе пиесата „Парижкият вехтошар" от Едмон Бризбар и Еужен Ню, която всъщност се приема за първата постановка на русенския театър в Доходното здание.

Ето защо историята на сградата всъщност до голяма степен е историята и на Русенския драматичен театър, който и до днес продължава да се приютява тук. Към края на 70-те години на миналия век се взема решение за цялостна реконструкция на сградата. От 1981 г. Доходното здание е затворено за ремонт, а реконструкцията започва няколко години по-късно.

Възстановителните работи се изпълняват по проект на колектив с ръководител арх. Константин Вандалов. Основната идея е да се изгради пълноценен театрален комплекс, като за целта се планират много нови помещения, които да допълнят съществуващата стара сграда. Строителството продължава цели 24 години, докато най-сетне се стига до тържественото откриване – най-напред на Камерна сцена - на 1 юли 1999 г., а на 15 декември 2006 г. – така дълго чаканото от всички русенци откриване на Голямата сцена на Доходното здание.

Днес обявената за Паметник на културата сграда на Доходно здание в Русе е истински ценен архитектурен шедьовър, който създава неповторимото усещане за европейски стил у русенци, както и тяхно любимо място за среща на кафе или културна проява.
==========================================================

Добавям и двата коментара под статията, които също са интересни и предизвикват размисъл...

Тази хубава сграда беше съсипана, като й смениха дограмата с PVC дограма, която стои ужасно грозно. Не можете да си представите как грозно лъщи на слънцето. Да се приеме този тип дограма стоят големи комисионни, които се получиха тогава от отговорните за това лица начело с отговарящия за опазване на паметниците на културата тогава арх. Павел Дочев.

Много хубава статия за една много хубава сграда. Трябва да се попитаме обаче защо оттогава досега в Русе няма построена друга толкова хубава сграда. Защо русенските управници преди повече от 100 години са били такива естети за разлика от сегашните.

Защо ли, наистина...

И еталбонд.

Заградили са около недостроената част откъм Александровска. Явно започва събарянето.