Регионалното министерство предлага промени при районите за планиране

Няма да се преместват граници на административни области, заяви министър Николай Нанков

Три варианта за промяна в обхвата на районите за планиране ще предложи на обществено обсъждане Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

В момента районите в страната са шест – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен.

Междуведомствена работна група предлага три варианта за нов териториален обхват на районите, съобщи по време на парламентарния контрол днес министърът, цитиран от пресцентъра на МРРБ.

Предприемането на тази стъпка се налага от необходимостта от по-устойчиви във времето райони по отношение на броя на населението в тях, посочи Нанков.

Според европейския регламент минималният брой население за район от ниво 2 е 800 хил. души, а максималният – 3 млн. души. Според статистическите данни в момента Северозападният район за планиране е под 800 хил. души, а

Северен централен район е с население малко над нужния минимум.

Промяната по думите му се налага от нуждата от изграждане на ефективна териториална основа, на която да се базира разработването и изпълнението на стратегическите документи за регионално развитие, както и на програмите, които ще бъдат съфинансирани от Европейските фондове след 2020 г.

В междуведомствената работна група са включени представители на Министерския съвет, на Президентството, министерства с отговорности по управлението на еврофондовете, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Българската академия на науките. Работата на групата приключи през месец декември 2017 г. с консенсусно определяне на 3 варианта за нови райони в страната.

Първият вариант предвижда в страната да има пет района – Югозападен, включващ областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен Централен, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; Югоизточен, включващ областите Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол; Североизточен, включващ областите Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.
Вариант 1:


Според втория вариант районите ще бъдат четири. В Югозападния ще бъдат включени областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник. Тракийско-Родопският район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян. В Черноморския район ще влязат областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен. Областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра ще формират Дунавския район.
Вариант 2: виж долу прикачения файл 1

Третият вариант предвижда запазване на броя на районите – шест, но с променен обхват. В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Северният централен район ще обхване областите Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. В границите на Североизточния район ще попадат областите Добрич, Варна, Шумен и Търговище. Югоизточния район ще включва областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Южният централен район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.
Вариант 3: виж долу прикачения файл 2

 Към момента няма одобрен окончателен вариант за нов териториален обхват на районите. Трите варианта, които се планира да се обсъждат публично, не съдържат предложения за определяне на центрове и наименования на районите.

„Този въпрос предстои да бъде решен чрез тези дискусионни събития, както и чрез окончателното одобрение от Народното събрание и  Министерския съвет“, заяви Нанков.

Реформата няма да доведе до преместване на граници на административни области, както и до смяна на административни центрове.

Сегашните шест района за планиране от ниво 2 в България са обособени според класификацията на териториалните единици (NUTS) с цел статистическо отчитане, съгласно изискванията на Евростат.

Във всеки от тях функционира регионален съвет за развитие, който на ротационен принцип се председателства от областните управители.
https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/regionalnoto-ministerstvo-predlaga-promeni-pri-raionite-za-planirane-254644/

Карта на актуалните райони:


И сега да поразсъждаваме. Вариант 1 никак не ни устройва. Този Североизточен район със сигурност ще е с център Варна и Русе за пореден път ще е прецакан и обезличен от държавната власт. При вариант 2 и създаването на Дунавски регион аз не виждам по-логичен център именно от Русе. Вариант 3 също мисля, че е логично да е с център Русе, най-малкото защото в този формат, Русе е по средата. Лошото е, че тук и Велико Търново е вариант. Да видим какво ще измъдрят от министерството...

Като се замисля не сме видял кой знае каква файда, че сме център на района. Парите от моста например пак отиват в София, а лампите в българския участък не светят.

Вариант 2 ми се струва една идея по логичен, поне не смесва северна и южна България като вар.3. Само ме притеснява, да не би вариант 1 да е най-вероятен.

И какво се оказва сега - вместо да се децентрализира София, да се "разхвърлят" министерства и агенции към останалата територия на държавата и по този начин да се осмисли живота в държавата извън София, нещо с което се бе захванал покойният Ваньо Танов(и вероятно което го погуби), то за пореден път се търси решение в неправилна насока. Северозапада е намалял и продължава да намалява за изминалите години благодарение на продължаващото "засмукващо" влияние от страна на София. Северен централен район "страда" от същото вредното демографско влияние на София.
С всеки изминал ден, живота извън София се обезсмисля и държавата нищо не прави в тази насока ... Днес в България, да се живее извън София е равносилно да се обрича човек да бъде втора категория във всяко едно отношение - достъп до култура, достъп до образование, спорт, достъп до развлечения, достъп до стоки ...
И всичко това до кога ли си мислим, че ще продължава .... ?!?!?!?!?

Още инфо по въпроса.

Ще загуби ли Русе мястото си на център на район?
26 януари 2018

Министърът на регионалното развитие Николай Нанков, по време на парламентарния контрол днес, обяви, че се обсъждат промени в плановите райони за развитие.

Нанков разкри това в отговор на актуалния въпpоc на народните представители от Русе - Кpyм Заpков, Георги Стоилов и Пенчо Милков, относно cтатyта на гpад Русе като центъp на Северен централен район.

В реплика на Министър Нанков, Пенчо Милков заяви, че местната общност няма да допусне Русе да загуби своя статут на център, още повече, че на Русе няколко пъти му се е случвало това нещо.

Държим министерството да уведомява органите на местна власт, кметовете, органите на местното самоуправление, общинските съвети и гражданите за обсъжданията на въпроса, категоричен бе г-н Милков.

Министър Нанков, поясни, че промени се налагат поради обстоятелството, че Северозападният район е под 800 хиляди души население, а Северен централен е 805 хиляди в момента и през настоящата година ще е под минимума.

Той каза още, че със експерти, практици и теоретици, от теоретична общност научна, министерството е разработило три варианта, в първия Варна става център, а в останалите два Русе запазва статута си на център.

Министърът обяви, че около март трябва да започнат обществени обсъждания и такова ще се проведе и в областния съвет за развитие и в Русе.


Източник: http://ruse.dir.bg/news/ruse-tzentar-rion-nankov-26818734

Като се заговори за Съдебната палата в Русе, ще припомня следното:

"Съдебната палата в Русе е проектирана като първата такава сграда в България. Първоначалният проект е изготвен от арх. Никола Лазаров, а по-късно екип към Министерството на правосъдието с ръководител арх. П. Койчев го преработва. Поради факта, че на същото място по онова време се намира къщата на тогавашния министър на правосъдието, строежът се забавя няколко години. Затова Софийската съдебна палата израства първа.
Строителството на русенската съдебната палата започва през 1929г и завършва през 1939г. Откриването й се отбелязва на 28 януари 1940г. Интериорът на сградата е проектиран изцяло от арх. Папазов, а стъклописите - от проф. Иван Пенков. Изпълнението им е реализирано в Германия. Мраморни колони и гранитен под, извито двураменно стълбище с красив парапет и разноцветни орнаментни прозорци приковават погледа. Скулптурните фигури по фасадата на сградата са проектирани и изпълнени от проф. Любомир Далчев през 1938г."

Изграждането на Русенската Съдебна палата заедно с палатата в София е финансиран с държавни гербови марки и сградата е предвидена и за седалище на Апелативен съд. Нелогично е заради регионал-шовинистични болни амбиции на осъзнали се като "бизнесмени" през "първите години на демокрацията" в България, една толкова важна държавна институция да е разположена в "град, който е колкото квартал на Русе" ...

Този вариант ми изглежда доста разумен, логичен и балансиран в различни отношения. Дали обаче ще се осъществи, не е ясно, защото в милата ни Родина далеч не всичко се случва в съответствие с логиката и здравия разум, уви...