От известно време се замислям малко по-сериозно по въпроси свързани с архитектурата - естествено като лаик, и вземайки повод от това, че живея в град известен основно именно с архитектурата си.

Ако направя един обзор назад във времето,  всичко тръгва от това, че през втората половина на ХІХ век Русе става много "оборотен" град, формира се прослойка от богати търговци, предприемачи и фабриканти /по сегашни стандарти вероятно милионери/, които си наемат вносни архитекти и започват внушително събаряне на кирпичите и минаретата и започва яко строителство по австроунгарски и италиански табиет. Нищо световно оригинално, просто добро копиране на модерните за времето си стилове и течения в архитектурата.
Оттогава са минали повече от 100 години. Почти във всяко едно отношение имаме огромни промени и развитие. И ...изведнъж в архитектурата се оказва, че движението е в посока деградация - и като естетика, и като здравина. За последното съдя от мнения на мои познати, от мненията в този форума и на други места в нета. ТОВА НЕ ГО ПРОУМЯВАМ?
Нима живеем в някакви загубени от архитектурна гл. точка времена, къде е днешния сецесион, какво ще оставим днес за поколенията от 22 век? Айде не говоря само за Русе, да кажем няма ги вече милионерите да копират, но къде е новата любима архитектура във Виена, Париж, Ню Йорк, Токио?
И сега може да изкажа нещо куриозно, но дали пък хората от 22 век няма да се възхищават от нашите кооперации, от офиссградите и хотелите ни???
И още нещо - наскоро чаках около Балкан и имах поглед едновременно към стъклената снага на Роял-а и очуканата и олющена фасада с изскочили тухли на сградата до Валентина по Олимпи Панов. Не можах да си избера коя от двете по ми харесва, бяха като 2 курви - и двете изпразнени от съдържание, с разлика единствено във възрастта.

След 1944 нещата се променят. Тогавашната пропаганда започва целенасочена пропаганда за принизяване на тези постижения. Освен национализация на фабриките са отнети и сградите и жилищата на собствениците. Насажда се „нов” морал, който осъжда естествения човешки стремеж за развитие, печалба и повишаване на доходите. Тези, които се стремят към по- добър, по- заможен живот са обявени за „еснафи”. Всички големи и стабилни сгради са предадени за ползване от учреждения, служби, партийни и професионални комитети, общежития и т.н. В резултат на това са направени преустройства, които по „варварски” начин осакатяват и увреждат тези сгради.
В интерес на истината през 50- те год. по времето на Пенчо Кубадински в града са построени много значими обекти, с „прилична” архитектура. При строителството на Дунав мост са отделени средства и се построяват: Централна гара, Дом на културата, сградата на операта, Централния стадион, хотел Дунав и др. Те са в „сталинистки” стил, който обаче сравнително добре се „връзва” със заварените сгради.
През 60- те и 70- те години, обаче нещата се променят. Дори в световната архитектура на мода вече са „праволинейни”, „правоъгълни” и „ръбести” сгради. По това време архитектите не са били задължени нито административно, нито морално да се съобразяват със „старото” архитектурно наследство. Така на „празните” места в центъра възникват по- високи сгради в новия стил. Например: сградите на Детмаг, ДЗИ, магазин Русе, Дом на Красотата ( до хотел „Сплендид”), ОКС, новата Централна поща, хотел Рига и т.н.
Чак през 70- те години се чуват гласове на интелектуалци, че трябва да се положат усилия за запазване на архитектурното наследство на града. Васил Дойков пише, че през 1972 год. е участвал в комисия натоварена да опише сградите, които ще бъдат защитени като паметници на културата с местно и с национално значение. Макар че, църквата „Всех святих” сигурно е била в този списък, но това не попречило да бъде съборена през 1977 год, за да се направи Пантеонът на възрожденците, чиято архитектура е доста спорна.
А през новото време след 1989 год. настана пълна анархия. Новоизлюпените предприемачи  започнаха да строят каквото си искат, без да се съобразяват с историята, с архитектурното наследство или общественото мнение, стига само да имат печалба. Държавата е твърде слаба и не може да наложи ограничения по никакъв начин.
За съжаление се оказа, че и сегашното време не е идеално. Избуяха отрицателни човешки черти, подтискани преди: прекомерна жажда за обогатяване, корупция, безпардонност и незачитане на моралните и законовите ограничения и т.н. Ами така ще е! Явно няма идеално общество, в което всичко да е наред.

Намерих списък с паметниците на културата с национално значение:

Вижте как съчетават старо и ново .

По-скоро Космо.

Определено. И тяхното си е грозно, а след 10-тина години ще прилича на нищо.

Мне! Не е избран за най красивия Той си е най-красив.
Проблема е, че в последните години хората с пари по презумпция им липсва усет за красивото, разбирай - не им пука к'во се случва с града и архитектурата, важното е да падат пари!

За Роял съм съгласна, изглежда ужасно. Миналата година имах гости от чужбина, бях им разказвала много за Русе. Наистина го харесаха, но като стигнахме до Роял направо опулиха очи. Ужасно тъпо се получи с този мол. Не можаха ли да измислят по смислена концепция, която да пасва на околните сгради?