За дълбоко съжаление, така е устроена държавата ни, това е наложения архаичен руски модел на държавно развитие. От 1945г. насам, задължително всичко се прави най напред в София, а евентуално на по късен етап и в други градове. Това е основната причина, която води до "липса на самочувствие, амбиция, визия и креативност"
Погледнато назад във времето, фактите показват едно - местната власт в централизираната ни държава, може единствено да забави(в добрия случай) или да ускори негативните демографски процеси в населените места на България, да смекчи или ускори "пропадането", но не и да го обърне като тенденция.

По скоро бих нарекъл поста на DeYordanov едно прекрасно есе, което не кореспондира с реалностите и фактите в България.

Според мен, България се нуждае от нова концепция за държавно развитие, в противен случай един ден ще остане само София, и това ще е напълно логично - кой би искал, децата му да живеят втора категория живот. Това е и причина, много родители да са готови мило и драго да дадат, децата им да се устроят в София.

До 1945г. Русе е бил "Градът на първите неща", но след тази съдбовна за държавата ни година, вече нищо не е същото. Всичко вече започва задължително да се случва само и единствено първо в София, а след това (евентуално) в други градове.
Считам за изключително наивно да мислим, че интелигентните кандидати за кметове и интелигентните избиратели на Русе, не осъзнават проблемите на нашия град, но при този натрапен руски архаичен държавен модел на развитие, просто нищо не може да се направи. За пример нека вземем Бургас, наричан "перла в короната на ГЕРБ", където кметът най-напред е избран на балотаж, след това със 70% подкрепа, и на трети път с 84%, въпреки всички неправни инвестиции и усилия за развитие на града, наблюдаваме отлив на население, докато в същото време София продължава да "Расте, но не старее".

p.s.
Процентите цитирани в поста са взети от тук:
https://www.segabg.com/category-observer/burgas-se-i-feodalizira-i-prosperira

Ще рече, че Русе е бил на ниво под турците и по инерция тридесетина години след това, после е дръпнал надолу, та до днес. Жалко, такова неблагоприятно стечение на обстоятелствата, което и в наше време не се е променило, и надали ще се промени към по-добро, съдейки по хода на събитията. Разбира се, винаги си струва да се полагат усилия за положителни промени, но няма желаещи сред управниците, нито пък такива нагласи у народонаселението...

JMM, никой не спори за свинщините на комунистите и за упадъка изобщо на цялата страна, не просто на Русе.

Става въпрос за друго - с разпада на Дунавската монархия икономическия живот на долния и средния Дунав тотално се променя. При нас го има и факторът Южна Добруджа. Варна има море - това винаги е предимство при каквато и да е криза, защото морското корабоплаване е без алтернатива като транспорт.

"Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни. Само за периода 1919 – 1920 г. от Русе е изнесен капитал на стойност 40 млн. лева." - цитат от Уикипедия, чиято статия се позовава на "Русе – Биография на Дунавския град" – Васил Дойков (не съм я чел).

Това лесно може да се види и от статистиката на населението, сравнявам Русе с Пловдив и Врана.

1910 година Русе има 36 255 жители, Пловдив - 47 981, а Варна - 41 400.
1934 година Русе има 53 266 жители, Пловдив - 99 883, а Варна - 73 305.
Пловдив нараства повече от два пъти за периода, Варна прилично, а Русе съвсем мижаво.

Мисля, че има нужда от малко пояснения и да надградя някои моменти във връзка с предишния ми пост. Целта му беше преди всичко да постави теми и въпроси, които мен примерно ме вълнуват като избирател, но не намирам в програмите (често писани на крак) на различните партии и кметове през годините. Избрах да използвам въпроси, защото самият аз не мисля, че съм компетентен (и като цяло не мисля, че има само един компетентен човек, който да им отговори еднозначно) и това би било отборен проблем като задача - на различни браншове, хора, професионалисти, политици, планировчици и така нататък. Не мисля, че аз трябва да давам конкретни решения първо защото не се явявам на избори, второ както казах не смятам, че един човек е способен да го направи и това е екипна работа. А и понякога да зададеш един въпрос се явява и решението на проблем, доколкото отговорът на този въпрос ще съдържа това решение, или ще предизвика дискусия в посока намиране на такова. И именно това е нещото, което ме вълнува като избирател. Мен ми е ясно, че сложните проблеми не могат да имат прости решения и затова не се нагърбвам да говоря като последна инстанция и просто маркирам някои неща, които ми правят впечатление или съм си мислил. Знам, че в България всеки разбира от всичко, аз определено не съм от тези хора. Ако имаше някаква цел, моят пост бе в посока да предизвика преди всичко дискусия.

 Проблемът, който е от моя гледна точка - липсата на стратегическа дълбочина и отговори на тези базови (но и мащабни като обем) теми, а оттам решението, което предлагам - на първо време да се дискутират тези въпроси. Изборите са едно от местата, където това трябва да се случва. На второ да се достигне до решение - професионалните форуми са местата, където това да се случи. На трето евентуално и да започне да се изпълнява - общинският съвет и кметът са хората, които да го направят. Вероятно говорим за процес от десетки години, многократно надхвърлящ един мандат на кмет или общински съвет. Процес, който предните поколения е трябвало отдавна да инициират, но предполагам по-добре късно, отколкото още по-късно.

 В предното си мнение обърнах внимание, че като цяло проблемите, за които говоря са системни и на национално ниво:

Но именно тук виждам ролята на местната власт като източник на постоянен натиск, за да може това да има шанс да се промени. Сами разбирате, че софийското правителство независимо в какъв формат е то, няма да се събуди един слънчев ден и да си каже - хайде сами да отрежем клона, на който стоим и да измислим нова система, която във всички случаи ще означава по-малко правомощия в една или друга степен за централната власт и по-малко разпределение на финанси от нея. Това просто няма да стане. Това имах предвид с:


Идеята, която общо (но без конкретика) се дефинира като "децентрализация", е всъщност идея за из основи преформатиране на българската държава, властта и отношенията между властите. Не знам за пример досега в историята, където това да се е случвало без конфликти и сериозни политически спорове. Каквато и реформа в тази посока ще е много тежка и трудна и ще бъде с голяма съпротива.

Ето един пример. Общините в България трябва да определят какво точно искат като идея и какво виждат в тази "децентрализация". Децентрализация може да бъде всичко и нищо. Може да бъде почти пълно изнасяне на компетенциите на локално ниво с изключение на базови и общи "услуги", които предоставя държавата като дейността на правосъдната система, външно министерство, отбрана, национална свързваща инфраструктура. Съответно данъците да се разпределят като основната им част към общините, втора част "солидарност" на по-богатите към бедните региони и трета част трансфер към централното правителство за услугите, което то предоставя на общините. Такъв модел означава, че системите на образование, здравеопазване, вътрешен ред и много други ще бъдат в компетенциите на местните власти.

Или пък може да е друг модел - нещо по средата, където част от данъците остават по места и има само частично трансфериране на компетенции на централната власт към общините. Колко частично и кои точно - пак е тема на дискусия. Няма как отделен човек сам по себе си да го определи, трябва много фактори да се вземат предвид. Ако в микса с въпроси добавим и нуждата за балансиране на развитието между Северна и Южна България, тоест вероятно тази децентрализация в началото може би да бъде асиметрична, то проблемът става още по-абстрактен и сложен. При всички положения децентрализацията може да изглежда по ужасно много и различни начини и от години се употребява тази дума без да има реална стойност зад нея. И това е първият проблем, за който говорих - че няма такова определение. Ние не знаем какво искаме, каква пропорция местна и централна власт точно искаме и нямаме дефиниция за това. Това ще реши и темата с данъчния микс - какво и колко остава по места и колко отива в София. Съответно и решението, което предлагам е това нещо да се дефинира и постави на масата. Това е изцяло политически въпрос и е тема, която трябва да присъства на местните избори. Мен ми е интересно да чуя мнението на кандидатите по тази тема, защото е крайъгълен камък. Това имах предвид, когато в предното си мнение казах:


В този смисъл и това, което казах относно местната власт да бъде на ръба и ако трябва на моменти отвъд директните си Конституционни правомощия. Затова трябват хора както в общинския съвет, така и в администрацията, които да не са примирени с ролата си на някакви наместници от третостепенна важност за държавата, а да имат самочувствието и личната автономия и интегритет да предизвикат държавата по този въпрос.

Оттам нататък по другите точки:

Другата част, която беше в моето мнение са други по-стратегически теми по отношение на икономическото развитие и геостратигическото позициониране на града както в България, така и в Румъния. За профила на икономиката въпросът е как си я представаме и какво искаме да има града и как виждаме университета си в тази тема. Тук ще вметна, че това всъщност има отношение и с екологията, защото екологичният проблем на Русе, е всъщност проблем със структурата на икономиката му и нейния микс. Казано просто - в Русе сме сложили всичките си яйца в една кошница от икономическа гледна точка и тази кошница е токсична. Ако искаме да променим нещо, няма да стане със станции или затваряне на производства, а с привличането на други индустрии и създаване на конкуренция и условия за битка за кадрите в града, която замърсяващите производства с ниска добавена стойност ще са обречени да загубят във времето и оттам да се прекратят дейност сами заради нерелевантност. Само, че тогава няма да има катастрофален ефект за икономиката, както би станало ако сега внезапно почнем да затваряме производства. Просто защото, профилът на града вече ще се е ориентирал другаде, а оттам и работниците и хората. Но това е друга мащабна тема сама по себе си. Ако някой обещава лесно и бързо решение на екологичните ни неволи, то той е или камикадзе и ще досъсипе и последните останки от града, или просто лъже. Този въпрос няма лесно решение и няма бързо решение за под 10-15 години ако се стартира днес.

Но да се върна на образованието. Според мен университетът е всъщност основа за това каква икономика искаме, а и е основна за предизвикване на механичен прираст на млади хора към града - нещо, от което се нуждаем отчаяно. Зависимостта е, че бизнесите идват в места, където има работна ръка и конкурентен пазар на труда с квалифицирана работна ръка. За да се включим в тази игра, това не може да стане с текущия демографски профил и пазар на труда в града. Ако това ми твърдение е вярно, значи ни трябва механичен прираст и то в една ключова демографска група - 18-30 годишни. Съответно темата, която очаквам да видя в предизборните програми е как виждаме Русе като академичен център и какво предлагаме да подобрим неговото значение първо на национално ниво, после и на международно. И тука вече небето е лимитът с потенциални предложения и решения. Примерно ще търсим ли нови специалности в Русе? Може ли да има програма между РУ и Община Русе за заселване в града на докторанти или хора с научни степени от други градове в България (вкл от София) - което означава заплащане, преференциални условия за жилище, осигуряване на условия за научна кариера тук. Като направим това и сме сигурни в образователния си продукт идва ред и на маркетингът - как привличаме студенти, как се позиционираме и т.н..

 Ако горното е валидно, то тук идва въпросът за финансирането. И в тази тема пак фантазията на кандидатите може да работи по различни решения като примерно създаване на местен фонд за дофинансиране на дейностите в университета с отчисления от фирми-доброволци и въвеждане на нов местен данък, специално за целите на развитие на университета и неговата дейност. Презумпцията е, че всеки лев, който инвестираме там ще се върне многократно в Русе в бъдеще с привличане на нови бизнеси, високотехнологични производства и най-важното и ключовото - хора. На нас ни трябват хора. Как беше...кадрите решават всичко. В 21 век още повече.

По отношение на Русе след Шенген или падането на границата, нашата власт трябва да е много активна и да си създава лобита в Румъния. Русе трябва да бъде включен в цялостния инвестиционен профил на тази агломерация и да се стреми към привличане на бизнеси с посланието, че градът ни е посредата на 25-милионен пазар и с преференциална данъчна система, бързо и лесно административно обслужване и т.н.. Общи бизнес паркове, общи индустриални зони, обща транспортна схема. Това е нашето бъдеще, защото вие правилно казахте, че от гледна точка на София, ние сме дълбока провинция. Ако видите обаче картата, ние сме право в центъра на този 25-милионен пазар и трябва да мислим в тази глобална перспектива пред Русе. И оставете това, че сме в центъра на този пазар, но оттук минава и ключов транспортен коридор, който свързва "Трите морета" от Скандинавия до Турция, Азербайджан, Иран и т.н.. Все си мисля, че има какво да направим с такова геостратегическо положение и не ни отива да сме това, което сме сега. Първата гледна точка на София към нас означава съдба на умиращ провинциален град. Втората визия означава космополитен международен град - търговски център и възлов транспортен коридор, намиращ се в една от най-големите Балкански агломерации с разнообразие от култури, общности и етноси.  Тази визия трябва да я родим тук, на местна почва. В София няма да ни я направят.

Оттам нататък идват темите и за културното сближаване, езици, образование и какво ли не. Това имах предвид, като написах, че трябва да позиционираме Русе при нашите съседи, трябва самите ние да го формулираме не като провинциален български град, а може би най-възловото място на Балканския полуостров. Искам само сложа един щрих - Русе в по-голямата си част от историята всъщност е бил ключов център на Балканите. В Османската империя например е бил център на един от най-ключовите европейски региони, простиращ се чак до Белград. Преди това също е бил много ключово място, реално крайъгълен камък за българската дръжава. Неслучайно територията тук и целия регион винаги е била част от българската държавност (когато такава е съществувала). От историческа гледна точка, тук са основните български земи. Тези реалности не са се променили и до ден днешен. Русе е тук, където е бил винаги. Важността му не е по-малка от тази, която е била винаги. Няма логика да се намираме в тази ситуация. Особено в днешно време.

И накрая, в предния си постинг може би несправедливо обвиних само политиците за това, че няма политическо "предлагане" в този сегмент и се ограничават до традиционните клишета. Но после се замислих, че ако перифразираме базов постулат на икономическата теория, вероятно валиден и за други социални отношения, то предлагането следва да е функция и на търсенето. Съответно, ние като избиратели всъщност сме изначалните отговорници да няма политическо говорене в тази посока, защото просто не го търсим или изискване.  И да, нищо от това, което не написах не кореспондира с реалността в България. И точно това е целта - реалността има нужда да се промени и мисля, че всички тук имаме съгласие за това. Иначе тя реалността си е ясна, тя е тук, виждаме я.  

И този път добър анализ, като най ми хареса частта за университета и последната част с политическото търсене и предлагане.
Все пак искам да споделя две малко по-различни гледни точки по някои от точките на анализа:
1. Дементрализацията като философия, в някаква степен противоречи на актуалната глобална /а и европейска/ политическа и икономическа ситуация. Войната, климатичните промени и блоковото политическо, икономическо и военно противопоставяне, по-скоро наливат вода в посока по-голяма централизация.
2. В противовес на горното, според мен от известно време тече процес на деглобализация и завръщане към националното в ЕС. Особено за страните от Централна и Източна Европа. Идеята, че Румъния ще споделя плюсовете на агломерацията около Букурещ с Русе /примерно като частни инвестиции/, ми се струва утопична. Всеки избрал Русе за инвестиция, ще продължи да бъде гледан като НЕИЗБРАЛ Букурещ/Румъния/, а не обратното.