Live Web Cam Rousse

Какво смятате , моето мнение е , че Русе е много труден за бизнес , някак си стои настрана от добрия бизнес климат .Големите фирми и банки си правят централите за северна България във В. Търново ,дори в Габраво .Защо сме все настрана ...,макар че през 2007 като навлязоха в града ни няколко големи проекти си мислих ,това ще се промени..но уви

Някой беше казал, че показател за добре работеща икономика е транспортът. Колкото е по-интензивен, толкова на по-високи обороти е икономиката. Ако гледаме нещата от тази точка, то нещата са доста зле. Вчера се прибирах от Варна и трябва да ви кажа, че трафика е невероятно слаб. Карах десетки километри, а срещах камиони много рядко. Пътят към София не го коментирам, защото там става въпрос предимно за транзит.

Всички занаете , каде и да сте пътували от която и посока да се върщате в Русе трафика намалява в посока на града , а стигнете ли на 100-на км преди града вече е супер спокойно ...И съм съгласна , че трафика е показателен за един град какво се случва там от към развитие на бизнеса т.е дали се развива или медитира ..

Обективно погледнато и във връзка с един възникнал наскоро спор с един от потребителите на форума (irisblue мисля че беше),  Ви пускам една интересна статия по повод Стара Загора, мисля че е интересна за четене. Подчертавам, че не заемам нечия позиция, а просто споделям с вас на какво съм попаднал  *DRINK*
http://www.investor.bg/?cat=5&id=94263

Още едно камъче натежа във дясно на везната " Русе добро -лошо място за бизнес ".След вчерашното отваряне на МОЛ-а , се видя ,колко за желаещите да правят бизнес тук .

Нали не си мислите ,че собствениците на Моловете притежават единствено тези в Русе , да сте чули в друг град за поетапно отваряне и поетапно отлагане за пореден път на откриване .Ако не сте чули , няма и да чуете ...такова чудо няма .

Единствената русенска локомотивостроителна фирма "Експрес Сервиз" разработи нов вид двупътен локомотив

В началото на годината единствената русенска локомотивостроителна фирма "Експрес Сервиз" ООД започна разработката на нов вид двупътен локомотив. Машината ще може да маневрира вагони по железен път, а също така и ще притежава характеристиките на класически електромобил и да се придвижва по шосе. Подобни двупътни локомотиви не са познати в България, но са широко разпространени в западна европа. Разработката е изцяло русенска, като при решението за външния вид на локомотива, са се консултирали с немско дизайнерско бюро. В момента дружеството проектира два типа подобни машини – с маневрен капацитет 200 и 600 тона. Те са изцяло електрически, задвижвани от 2 асинхронни електромотора и голяма тягова батерия. В производството се влагат голям процент български компоненти.

Предполам, че ще е интересно за някои от вас. Това е извадка от годишния финасов отчет на книжарници Хеликон. Тук може да се види как стои обекта им в Русе на фона на останалите в страната (оборот, наем, заплати)

Това пак е относително и не може да бъде обективен критерий. Зависи също и от локацията на търговския обект, от нивото на конкуренция в града и т.н.

По информация от НАП по великденските празници най-много се е пазарувало в София,Пловдив,Варна и Бургас. За съжаление Русе го няма в тая класация.Дори румънците не са оказали влияние върху покупателната способност на населението на Русе.Ко да прайш -бедни сме :'(

Никой не може да ме убеди, че примерно в Букурещ няма пазар за едно ресторантче на Бъргърите или магазин на Карфур.

В момента с по-високи заплати от Русе е традиционно с високата безработица североизточна България, както и Монтана от северозапада.
Актуалната позиция на Русе по заплати може да видите тук:
http://www.ruseonline.info/smf/rousse/tema-a-toa-'-ko-taa-ko-e-taa'/msg36583/#msg36583 (http://www.ruseonline.info/smf/rousse/tema-a-toa-'-ko-taa-ko-e-taa'/msg36583/#msg36583)
Прави впечатление, освен по-задната позиция на Русе, също и драстичното увеличаване на разликата с Пловдив и Габрово от 3-4 лева на 50-60 лева при това само за 1 година.

Средната работна заплата в Община Стара Загора е 594 лв – като „средното” е между най-високата и най-ниската заплата.

Това не е вярно и те обвинявам в долна манипулация. :P Нито си сложил линк, нито нищо. Нали си човек, който претендира с достоверност по принцип? Освен, че ти е поставена НАЙ-актуалната новина, дори данните от националния статистически институт за 2011г. не съответстват с твоите данни.
http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=26&a1=708&a2=715&a3=717#cont (http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=26&a1=708&a2=715&a3=717#cont)

Освен това намерих един извор в интернет, авторът на който пише, че е г-жа Уляна Кьосева, старши специалист „пресаташе”
Община Стара Загора.
http://ulianas.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/07/publichnata-sykrovishtnica-na-obshtina-stara-zagora.831423 (http://ulianas.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/07/publichnata-sykrovishtnica-na-obshtina-stara-zagora.831423)

Цитирам:

Толкова колкото и в Област Русе при все, че нашата област дърпа статистиката на града надолу (поради липса на мини и тецове), докато вашата я дърпа нагоре. ;D

Заплатите в град Стара Загора са дори по-високи, отколкото средното за областта.

Община Русе се нарежда на трето място в областта по средна месечна заплата (http://news.ruse24.bg/76414.html)

Мдаа, статията и клипът са в много бодряшки тон, но коментарите под тях бързо отрезвяват и свалят на земята размечталия се читател и зрител... ;D

24 - часова автоматична пощенска станция прави "Еконт Експрес" пред покрития пазар до Товарна гара. Тя се намира на открито и е първата по рода си в Русе.

За да се прави бизнес някъде, трябва бизнес среда. Къде е в Русе тя обаче?
С какво градоначалниците привлякоха бизнеса? С какво привлякоха младите? Къде са програмите насърчаващи бизнес инициативи в общината?

Да в момента да живееш в Русе е трудно , но кой друг град в България освен София е по-различен от Русе ?

Ами жалко. Един автомобило производител в Русе би променил коренно пазара на труда. Дано и този момент настъпи, като ще изберат и нас!

Бургас, Пловдив, Русе и Стара Загора са класирани в топ 5 в проучване за най-обещаващи инвестиционни дестинации в Европа, проведено от fDi Magazine – издание на Файненшъл Таймс. Първото място в списъка е за Скопие, а след него се нареждат българските градове, съответно на второ, трето, четвърто и пето място. 

"Софтуерният разработчик "Ментормейт България" планира да открие нов офис до края на годината. Той ще бъде в Русе, а компанията вече оглежда потенциални офис пространства за разширението си. Причината "Ментормейт" да избере точно дунавския град е, че там има достатъчно специалисти, каза Николай Любчев от "Ментромейт" за "Капитал Daily". Разработчикът вече има офиси в София, Пловдив, Велико Търново и Варна."

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/08/04/2806116_mentormeit_se_razrastva_s_ofis_v_ruse/ (http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/08/04/2806116_mentormeit_se_razrastva_s_ofis_v_ruse/)


p.s.
Тук прави впечатление, че между градовете София, Пловдив, Варна (а вече и Русе), се "мъдри" .... Велико Търново.... нищо че там няма силен технически ВУЗ ...
Защо ли някак си в съзнанието ми естествено "изплува" накаква аналогия с ремоната на стадиона в Горна Оряховица, който може би за определени хора е с приоритет спрямо този в Русе ...

Икономическите центрове в България

През 2017 г. ИПИ си постави за цел да очертае границите на икономическите центрове в страната. Амбицията ни бе да „надскочим“ административно-териториалното деление на областите и районите и да начертаем нови вътрешни граници в страната, основани изцяло на естествените икономически процеси. Групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.

Интерактивна карта на икономическите центрове, както и профилът на всеки един от тях, са достъпни на страницата на изследването "Регионални профили: показатели за развитие".

Ключов момент в изследването на икономическите центрове е обособяването на т.нар. периферия от общини, които са най-силно обвързани и зависими от ядрото. В настоящия анализ под периферия се разбират тези общини, при които над 10% от наетите пътуват ежедневно и работят в ядрото. Този поглед към икономическите центрове и техните периферии обособява няколко основни типа икономически центрове:

Големи икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия – такива например са икономическите центрове "София" и "Пловдив";
По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини – такива например са центровете "Русе", "Плевен" и "Шумен";
Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия – такива например са центровете "Габрово-Севлиево", "Стара Загора", "Казанлък" и "Раднево".
Важно е да се отбележи, че картата на икономическите центрове по никакъв начин не изчерпва икономическата и инвестиционна карта на страната. Отсъствието на други райони от картата не означава, че в тях няма икономическа активност, инвестиции и перспективи за развитие. Факт е обаче, че общините, които не попадат на картата, отстъпват по степен и темп на икономическо развитие в сравнение с представените центрове. При тях липсва и реална периферия, а оттам и осезаем ефект върху заетостта в съседните им общини. Затова и фокусът на този анализ попада върху 20-те най-големи центъра.

Икономическото райониране на страната разкрива няколко изключително любопитни наблюдения. На първо място това е териториалното покритие на центровете. Малко над 1/3 от територията на страната е покрита от икономически центрове, но в тях се произвеждат 86% от продукцията на страната (по последни данни за 2015 г.). С други думи, около 2/3 от страната е, образно казано, икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията в страната.

Това, което е особено интересно, е, че процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години. През 2011 г. в откроените центрове е била отчетена 85% от произведената продукция в страната, т.е. в рамките на пет години този дял нараства с 1 процентен пункт (пр.п.). Продължаващото привличане на капитал и хора към тях заради подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, социалната среда и други фактори вероятно ще подхранва тази тенденция на концентрация на икономиката на страната.

Икономическите центрове са и тези, които привличат основната част от инвестициите в страната – 81% от всички преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната до края на 2015 г. са се насочили към тях. Сходна е картината и с другия основен показател за инвестиции – ежегодните разходи за дълготрайни материални активи (ДМА); 3/4 от всички годишни разходи за ДМА (2015 г.) се правят също в центровете.

В тях работят 75%, или 3/4 от наетите в икономиката през 2015 г. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016 г., което означава, че над 1/3 от хората в България живеят извън икономически най-активните и перспективни територии на страната. Интересното е, че икономическите центрове освен повече продукция концентрират и все повече население като относителен дял от общото население на страната – през 2000 г. в тях са живеели 59% от населението, а през 2016 г. този дял вече е с 3 пр.п. по-висок.

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни. Не е изненада, че най-големият икономически център е този, формиран около Столична община. Той е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него. Столична община се отличава и с наличието на вторично ядро в лицето на община Перник, което е уникална особеност само на този център. Това е така, защото община Перник едновременно привлича трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на ежедневна миграция към Столична община, при това в много големи размери – Перник е общината с най-висока отрицателна нетна трудова миграция в страната. В този център се произвеждат 43% от общата продукция за страната (по последни данни за 2015 г.) – през 2011 г. центърът е отговарял за 42% от продукцията на национално ниво. Като цяло центърът обхваща 18 общини и в него работят около 1/3 от наетите в икономиката. Центърът е много привлекателен и за чужди инвестиции – 55% от всички ПЧИ в икономиката до края на 2015 г. са в него.

Тук безработицата е най-ниска (3,5% през 2016 г.), а заплатите са вторите най-високи (1174 лв. средна брутна месечна заплата през 2015 г.) след относително малкия център "Козлодуй", в който високото заплащане в ядрената централа има голяма тежест върху средните заплати. В център "София" освен това се вижда концентрация на високообразовано население, като висшистите са с най-голям дял от местното население – около 1/3 спрямо средно 20% за страната. Качеството на образованието, измерено чрез резултатите от матурите по български език и литература, също е най-високо в "София" – 4,48 през 2016 г. (спрямо 4,17 за страната), което говори за възможността на центъра да запази значителен дял на висококвалифицираното население.

Освен този около столицата другите относително големи по мащаб центрове в страната са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна. Но дори и вторият по големина на продукцията център – "Пловдив", е близо пет пъти по-малък по производство спрямо "София". Сумарната продукция на трите центъра ("Пловдив", "Бургас" и "Варна"), както и броят на наетите в тях са малко повече от половината на тези за широкия икономически център около София, а чуждите инвестиции (с натрупване) до момента са около 1/3.

Центърът около Пловдив, който е вторият най-голям в страната, обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството в страната. Трябва да се отбележи, че благодарение на сериозните инвестиции и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на растеж на продукцията сред икономическите центрове за последните пет години. През 2015 г. продукцията на център "Пловдив" е била с 39% повече спрямо 2011 г., което е вторият най-висок ръст за периода след 40-процентното нарастване за далеч по-малкия център около Русе.

Любопитното е, че на юг от Стара планина между всички центрове има "топла връзка", т.е. те се преливат един в друг. В същото време в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика. Единственото изключение е "агломератът" от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – "Варна", "Шумен" и "Търговище", които обхващат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център около Варна. Вероятно липсата на магистрала на север от Стара планина също допринася за това положение.

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите между някои от тях вече може и да не съществуват. Така например център "София" в източна посока се прелива в център "Пазарджик", който от своя страна се прелива в център "Пловдив". Недалеч от център "Пловдив" в момента се намира център "Хасково" – изключително интересен център, който има сравнително бързо растящо ядро, но към момента няма периферия. "Хасково" вече официално се позиционира като част от "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), която се оформи последните години около Пловдив и обедини шест индустриални зони. "Хасково" също може да се причисли към този агломерат от центрове по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив". За това, разбира се, значение има цялостното изграждане на две магистрали в Южна България през последните години – "Тракия" (свързваща София и Бургас) и "Марица" (свързваща магистрала "Тракия" при пътен възел Оризово с българо-турската граница при ГКПП Капитан Андреево).

Споменатият агломерат от центрове в Югозападна и Южна Централна България започва да се разраства и на изток. През пролетта на 2017 г. бе съобщено, че ТИЗ ще се разширява и към Бургас. Вече е подписан меморандум между зоната и община Бургас, на базата на който територията на Бургас ще се включи към зоната. Предвид това няма да е изненада появата на един икономически суперцентър в Южна България по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив" – "Хасково" – "Бургас".

От друга страна, в района около Стара Загора по методологията на ИПИ се обособяват четири икономически центъра – "Сопот", "Казанлък", "Стара Загора" и "Раднево". Към тях можем да прибавим и "Гълъбово", където данните от последните години сигнализират за появата на нов център, който обаче все още не е прехвърлил заложните прагове. На практика обаче тези пет центъра предвид тяхната териториална близост, инфраструктурна и икономическа свързаност са част от един по-широк икономически център с преобладаващо индустриален профил около Стара Загора. Това естествено оформяне на икономически център около Стара Загора е и причината за започналата работа на местните власти по обособяването и позиционирането на Индустриална зона "Загоре". Безспорно, тази стъпка е провокирана от положителното развитие на Пловдив, което в немалка степен е резултат от позиционирането на ТИЗ като водеща инвестиционна дестинация у нас. Очевидно зона "Загоре" ще бъде първият опит за репликиране на успешния модел на ТИЗ. Социално-икономическият профил на Стара Загора на практика налага решението тя да се обособи като отделна инвестиционна дестинация, а не просто да се "прикачи" към ТИЗ. Двете, разбира се, могат да имат много допирни точни и взаимно да се усилват, но като две отделни зони с различен профил. Центровете около Стара Загора са сравнително равномерно развити между петте основни ядра. Този район има неизползван потенциал да се развие и в сферата на информационните технологии и аутсорсинга по примера на Пловдив, което е важно за задържането на висококвалифицирани млади хора в областта.

Липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България е друг фактор, който влияе на границите на икономическите центрове в страната. Така например се наблюдава струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са споменатите центрове около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – "Габрово-Севлиево" и "Велико Търново". Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж.

Икономическият център "Габрово-Севлиево" на север от Стара планина също е много интересен като формирование. Той се състои от две ядра – общините Габрово и Севлиево, обединени заради географската си близост и относително високата трудова миграция помежду им. Центърът няма периферия, а профилът му е изявено индустриален. Все пак той е сред относително по-малките с дял в местната икономика от малко над 1%. Центърът около Велико Търново от своя страна е сред относително по-малките формирования, като се състои от една община ядро – Велико Търново, и периферия, която също е представена от една община – Лясковец.

Освен тези два центъра на север от Стара планина се оформят още четири с относително ограничен мащаб – това са тези около ядрата Русе, Плевен, Козлодуй и Добрич. Центърът около Добрич обхваща само община Добрич-селска като периферия и е по-скоро следствие от относително малката площ на община Добрич-град и от факта, че Добрич-селска огражда града от всички страни. По този начин община Добрич-селска е естествена част от местната икономика на община Добрич-град и границите между двете са по-скоро чисто административни, отколкото икономически. Между другото аналогична е ситуацията с относително малката по площ община Ямбол и обикалящата я околовръст община Тунджа, която е част от Ямболския икономически център, както и с община Сопот и ограждащата я община Карлово, като последната се е превърнала в естествена периферия на Сопот.

Сред споменатите икономически центрове на север като най-голям по произведена продукция се откроява "Русе" с неговия дял от около 3% в производството на страната. Той се нарежда на второ място в Северна България след центъра около Варна и на 5-о място в страната. Центърът около Русе обхваща 5 общини и в него работят близо 3% от наетите в икономиката (за 2015 г.).

Направеният преглед на икономическите центрове в страната и техните периферии следва да се разглежда като първа стъпка към оформянето на успешни инвестиционни дестинации. Позиционирането на един икономически център като инвестиционна дестинация не бива да следва строгите административно-териториални рамки на въпросната община, а да обедини в себе си естествения икономически ареал, образувал се около центъра. Изготвените от ИПИ карта и профил на отделните икономически центрове позволяват да се оформят правилните инвестиционни дестинации – като се започне от разрастването на икономическия център "Пловдив", в т.ч. към Хасково, мине се през адекватното обединение на силните центрове около Стара Загора и се стигне от голямото предизвикателство на север, а именно оформянето на силни инвестиционни дестинации от няколко центъра, които към момента работят самостоятелно.

http://ime.bg/bg/articles/ikonomieskite-centrove-v-bylgariya/ (http://ime.bg/bg/articles/ikonomieskite-centrove-v-bylgariya/)

Единия с мощност от 5,6 киловата (колкото е на ПИМК), а другия с мощност от 6,4 киловата, който ще е чисто нов. По-слабият ще се казва "Fighter 2" и вече е с цветовете на ДМВ, а брат му ("Fighter 1") ще излезе съвсем скоро. Ще карат влакове с горива по маршрут Враца - Русе - Враца и Враца - Варна - Враца.

Не знам какво ще бъде - или някой се разширява, или е нещо ново.

"ВИТТЕ Аутомотив": Да отключиш Русе

Да увеличиш оборота си с една трета за година е добро постижение, още повече когато това става след силна предходна година. Откакто "ВИТТЕ Аутомотив България" изгради собствен завод в Русе през 2014 г., продажбите й са скочили три пъти до 161 млн. лв., а с изграждащото се в момента разширение на производството до няколко години компанията очаква още веднъж да удвои резултатите си.

Растящият автомобилен пазар, за който предприятието прави ключалки и други компоненти, е само една от причините за скока в оборота. Добрите резултати на българския завод - и като качество, и като производителност, дават основание на германския собственик WITTE Automotive да му поверява все повече производство.

Успешен тест

Компанията в България е създадена през 2008 г. с идеята да започне тестово производство. Заради икономическата криза проектът малко се отлага и практически дебютът става в средата на 2010 г., като предприятието първоначално работи под наем. "Това беше етапът на проверка дали такова производство може да се направи в България. След две много успешни години и след оценка на всички показатели от групата се взе решение да се построи собствена сграда", казва управителят на "ВИТТЕ Аутомотив България" Христо Христов. Новият завод е изграден за около 9 месеца и е отворен в средата на 2014 г.

Няколко са факторите, които определят избора на България и по-специално на Русе за този проект, и то при силна конкуренция – разгледани са над 20 възможни локации в Европа. Късият списък се свежда до страните в региона заради ниските производствени разходи, а това, което натежава в полза на България, са сравнително добрата данъчна ситуация и наличието на достатъчно кадри, поне към онзи момент. Предимствата на Русе пък са много. Градът има добра логистична позиция - директна връзка с европейските дестинации през Дунав мост, близост до международно летище (Букурещ е на 85 км) и до морско пристанище (Варна), а освен това се намира на пътя между Турция и Европа. Това, че Русе има университет, също се оказва важно, тъй като в политиката на WITTE е винаги да избира такива локации. В момента в компанията работят 120 - 130 души, завършили местното висше училище. Отчетени са също традициите в индустрията и града като място за живеене. "Когато искате да привлечете висококвалифицирани кадри, те трябва да имат условия за живот и развитие", добавя Христов.

Удвояване

Въпреки всички тези предимства, когато миналата година германската група решава да направи разширение на завода в Русе, това не става автоматично. Страната отново участва в оценка на всички потенциални възможности в региона. "Конкурирахме се със Сърбия, Словакия, Полша, Румъния и Македония и беше преценено, че на този етап тук е добро място да се продължи", каза Христов.

Това ще бъде последното разширение в Русе, тъй като лимитът на заводите на WITTE е около 1200 - 1300 души. Сега в българското предприятие работят 830 души, четвърт от които са висшисти, още 450 ще бъдат наети за новото производство, което трябва да заработи в началото на следващата година. Инвестицията общо в сграда и оборудване се предвижда да надхвърли 10 млн. евро. В работещия в момента завод досега са вложени около 30 млн. евро.

След разширението производството във "ВИТТЕ Аутомотив" на практика ще се удвои - от 5.5 млн. продукта на месец сега до 10-12 млн. продукта. "Това налага много сериозни изисквания към управление на качеството на процесите, тъй като всеки един от тези продукти е потенциална рекламация", обясни Христов. В момента компанията е постигнала 1 рекламация на 1 млн. продукта, което по думите му е много добро ниво и един от най-добрите показатели в групата.

За автогигантите

"ВИТТЕ Аутомотив България" произвежда четири основни вида продукти. Първата голяма група са размерни компенсатори, които се монтират на различни модули в автомобила (фарове, предните табла и т.н.) и компенсират грешките, които се получават при асемблирането на автомобила. Заводът прави и заключващи комплекти (ключалки и ключове за достъп), за които основните клиенти са Ford и Volvo. В листата влизат също ключалки за седалки и ключалки за предните капаци на автомобилите. Частите се доставят от външни производители – основно от Германия, Чехия и Турция, има и няколко български.

Компанията е причината и за установяването на нов инвеститор в Русе – чешката Forez, която произвежда метални и пластмасови компоненти за автомобилната индустрия. През миналата година тя изгради завод в града, за да е по-близо до клиента си "ВИТТЕ Аутомотив".

В Русе има и индустриален отдел, който се занимава с оптимизация на процесите – когато има проблем в производството или когато трябва да се подобри оборудване, да се въведе модификация на продукт и т.н. Планира се в бъдеще екипът да се занимава и с индустриализация на нови процеси, т.е. проектиране на линии, които са предназначени за нови продукти. "Нашите линии са уникални, те се правят за отделните продукти, които произвеждаме, и живеят с живота на продукта, докато изтече договорът за него", обясни Христов.

"ВИТТЕ Аутомотив" има общо 70 клиента и обслужва над 240 техни заводи и локации в цял свят – основно в Германия, но също и в страни като Китай, Корея и САЩ. За различните продукти компанията работи или като доставчик на производители на оригинално оборудване (OEM), или като доставчик от първо и второ ниво. Сред директните клиенти са автомобилни гиганти като Volkswagen, Audi, Ford, Volvo, BMW, Daimler и GM.

2021 г.: Оборот над 150 млн. евро

От отварянето на завода в Русе през 2014 г. "ВИТТЕ Аутомотив" увеличава продажбите си средно с 20 млн. евро на година и резултатите за 2017 г. също са част от тази тенденция. С още толкова се очаква да се повишат приходите и тази година. "Ръстът идва от увеличение на текущите поръчки, както и от въвеждането на нови продукти", обясни Христов. И добави: "От една страна, самият автомобилен бранш се разраства, а от друга, групата решава да инсталира повече линии и продукти в българския завод, което се дължи на добрите резултати, които той дава." Оценката включва технико-икономически показатели като рекламации, които са под 5 PPM (0.0005%), висока удовлетвореност на клиентите, както и много добро ниво на производителност – около 100 хил. евро на зает годишно.

През тази година приходите се очаква да надхвърлят 100 млн. евро, а с планираното разширение на производството към 2021 г. оборотът на българския завод ще надмине 150 млн. евро.

Дигитализирай това

Навлизането на електромобилите има по-скоро косвен ефект върху производството на "ВИТТЕ Аутомотив". "Нашият бизнес не е засегнат от електрификацията на автомобилите, тъй като винаги ще има седалки, врати и капаци. Това, което ни променя, е дигитализацията на тези продукти", обясни Христов. По думите му все повече клиенти искат електронизирани механизми – например ключалки, които се управляват от мобилния телефон. Затова на групово ниво в Германия е създадено специално направление – WITTE Digital, което се занимава с дигитализация на продуктите. Компанията вече прави сензорни системи, които предотвратяват повреди при отварянето на врати и капаци, ако има преграда, различни системи за сигурност и защита на пешеходци и т.н.

България vs Китай

Според Христов България си е спечелила много добро име в автомобилния бранш като надежден доставчик и доста потенциални инвеститори гледат насам, което е хубаво за икономиката като цяло. Причината е, че в сектора договорите се сключват за дълъг срок – средно 7-8 години, което дава перспектива за години напред. "Ако всичко се развива добре, тези заводи ще продължат да правят обороти и да ги увеличават", каза той.

Като място за производство страната вече се конкурира успешно и с Китай, тъй като по оценки на компанията разходите за труд там са около 30 - 40% по-високи. "Това дава доста добри перспективи на България да произвежда не само за Европа, но и да изнася за Далечния изток", казва той. По думите му при ефективно планиране транспортните разходи също се преодоляват като фактор. Доказва го самата "ВИТТЕ Аутомотив", за която Китай е един от пазарите.

От компанията не отчитат като риск ръста на разходите за труд в България през последните години, като според Христов има ресурс за още увеличение. "Заложили сме повишаване на заплатите през следващите години с увеличаване на производителността, което ще дойде от добавянето на повече производство и по-големи обеми, като в същото време фиксираните разходи само леко ще се променят", уточни той.

Двете спирачки

Мениджърът вижда много добри икономически перспективи пред България, но има два фактора, от които ще зависи развитието й - инфраструктура и кадри. "Когато клиентите ни видят опашката от камиони на Дунав мост, винаги питат дали няма опасност да се забавят доставките", каза той.

Другото, което разколебава инвеститорите, е потенциалът за работна ръка. "В момента се произвеждат много малко инженери, а средни технически кадри почти няма", каза Христов. Компанията залага на вътрешно обучение на работниците, не на последно място и защото производството е специфично, а подборът се прави по персонални качества. "Привличаме млади хора, желаещи да учат и да се развиват, възприемащи. Оттам нататък ги обучаваме и гледаме да ги мотивираме да останат тук", обясни Христов.

За инвеститорите като цяло добрата инфраструктура и наличието на кадри са решаващи, за да могат да планират бизнеса си. Защото вложенията в производство се правят за десетилетия напред.

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/07/23/3207107_vitte_automotiv_da_otkljuchish_ruse/ (https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/07/23/3207107_vitte_automotiv_da_otkljuchish_ruse/)

Нов магазин отваря врати на ул Александровска (http://www.arenamedia.net/news.php?newsandpromotion_id=36716)

Нов магазин отваря врати на ул. „Александровска“, научи Арена Медиа. Германската верига дрогерии DM ще отвори трети магазин в Русе на мястото на бившето кино „Модерен театър“ (след 1947 год. – „Москва“, от 1990 – „Люмиер“, сега бинго). Преустройствата на помещенията вече започнаха, а плановете за откриване са магазинът да заработи от 20 декември 2018 година.  DM нaвлeзe нa нa бългapcĸия пaзap пpeз 2009 гoдинa, ĸaтo пъpвият мaгaзин oтвopи вpaти във Bидин.

Данните на DM показват, че в момента около 25% от продажбите в обем и 22-23% от продажбите стойност се реализират от собствените марки на компанията. DM има 25 бранда в ниския и средния ценови сегмент, които са в различни категории - декоративна козметика, продукти за лична хигиена, здравословни и био храни, продукти за бебета и др.

Само на 23 и 24 ноември DM предлага във всички магазини намаления от 20% на всички стоки.

В Габрово има два мола. И двата са функциониращи, но са значително по-малки от Мегамол в Русе.

някакъв магазин за дрехи

"Файненшъл Таймс" класира Русе в топ 10 на европейските региони на бъдещето

Варна влезе в Топ 10 на малките на европейски региони на бъдещето 2020/21 по показателя ефективност на разходите. Класацията е на Отдела за чуждестранни инвестиции на Файненшъл таймс, който публикува на 10 февруари 2020 г. списък на европейските градове и региони на бъдещето за 2020/21.  В тази категория Варна е в компанията на други пет български региона - Русе, Бургас, Пловдив, Стара Загора и Софийска област.

Докладът потвърждава позицията на водещите български икономически центрове, като място с потенциал за развитие на информационните технологии и иновациите. Варна и Пловдив са водещите центрове за развитие на ИКТ сектора в България след София-столица.

Варна се характеризира със сравнително високи нива на заплати в сектора на услугите, което е резултат както от високия дял на студентите и успешното развитие на висшите училища, така и от относително добрата обща динамика на местната икономика, създаваща добре платени работни места.

Въпроси за размисъл ….


"ИНЖЕНЕР КОНСТРУКТОР ЕЛЕКТРО-МЕХАНИЧНИ ИЗДЕЛИЯ

Русе; Заплата 1500 BGN (Нето)
 
--------------------------------------------------------------------

ИНЖЕНЕР КОНСТРУКТОР ЕЛЕКТРО-МЕХАНИЧНИ ИЗДЕЛИЯ

София; Заплата 3000 BGN (Нето)"


https://www.jobs.bg/company/284456#active_jobs (https://www.jobs.bg/company/284456#active_jobs)

Аз съм го чувал това твърдение много пъти, но не съм много съгласен с него. Разлики има естествено, главно при услугите - наемите на жилища, заведенията, майстори разни, фризьорски салони, като за повечето от тези неща силно ме съмнява в София да е двойно по-скъпо. Обаче по отношение на всичко което се продава по магазините и супермаркетите, цената си е еднаква - като почнеш от храни, консумативи разни, електроуреди, дори автомобилите в крайна сметка са си на същата цена. Обаче от друга страна цари и един такъв мит че заплатите в София са двойно по-високи, за повечето професии те определено не са и масово хората вземат около 1000 до 1500 като за неквалифицирана работа и под 1000. Има само няколко определени сектора, където заплатите наистина са по-високи, но те създават една малко изкривена представа според мен.

Кой е собственик на тези четири магазина на пъпа на града по Александровска срещу хотел Вега, който от години ги държи празни, лишава се от приходи и прави антиреклама на града? Такъв въпрос си задават русенци, които се обърнаха към Утро. Отговорът е обичайният, когато става дума за учудваща незаинтересованост на собственика към принадлежащите му имоти - помещенията са държавни.

Дали е икономиката на Русе или глупаците в София? Отговорите оставям на вас.

А корабостроителницата, където времето е спряло? Вместо пред съда, защо никой не протестира там?


https://bit.ly/2WCZPil

Онова разкопаното ще е мебелна фабрика мисля.

Да, местна е, няма да казвам коя е, но тя и сега си се намира недалеч, вероятно ще се измести просто като стане готово.

Всъщност, за да не е станало объркване, имам предвид това:

(https://i.postimg.cc/sx4VZjCv/rs.png)

Страхотно място за бизнес, казваш... Аз пък тези дни гледам и ми се плаче - в късия участък от северната страна на Александровска между Планет Фуд (ул. Раковски) до Часовника от има-няма десетина търговски помещения поне пет са празни. Голямо запустение, страшна работа... :o

..върви си плачи на някой чужд гроб ако обичаш...

Аз работя в този сектор. Като цяло да - според мен има потенциал в града за това, някъде след Пловдив и Варна, може Русе спокойно да е (то и сега до голяма степен е - "конкуренцията" ни е Бургас и Велико Търново). За да пишеш софтуер в крайна сметка не трябва много - работно място, читав интернет...и май това. Естествено когато започне да скалира това вече става по-различно, наличие на читави офис пространства, транспортна (летищна) свързаност - в Русе има все още достатъчно свободни офис площи в сграда клас А в бизнеспарка (докато примерно в Стара Загора и Търново няма), а летището в Букурещ е наблизо и това е огромен плюс. Другото важно (донякъде надценявано) е наличието на квалифицирани хора - което не работи точно така или по-скоро вече не работи точно така, нивото генерално е паднало доста и вече никой не разчита да намери за малко време кой знае колко знаещи и опитни хора - чат-пат такива които си сменят местоработата, но огромната част си се обучават, а част от тях нормално не става така или иначе. В Русе имаме предимство с МГ и университета, с което сме пред Бургас и да речем относително на сходно ниво с Търново. Като цяло потенциал очевидно има доста.

Сега за компаниите - в момента в Русе има няколко местни такива (плюс чужди, ама основани от русенци и опериращи в Русе). Част са продуктови, чуждо-русенските са предимно аутсорс. Те са предимно малки фирми, някои се разрастват. От софийските компании, комай големите са Мусала, Сирма и Ментормейт. В София не знам да има особено високо мнение за тях, Мусала и Сирма специално са известни с това че наемат млади и неопитни хора на които не плащат особено добре и са малко или много някаква начална спирка в развитието. Не съм имал щастието да работя в нито една от трите, но познавам хора които са го правили. Мусала и особено Сирма са доста свързани с държавни поръчки. Ментормейт са си 100% аутсорсинг, със заплащане около средното (и под него), нищо супер специално, тъй като имат екипи извън страната и работят по чужди проекти, според мен са половин идея по-добре от останалите две (като заплащане и като да има какво да се научи там - отново в русенския офис какво представляват - не знам). Но човек не трябва да си прави илюзии, при тях си е сокоизтисквачка, подходяща човек да натрупа опит и да свикне на порядките. От сходен калибър и идея е СкейлФокус, които няма да се учудя скоро да отворят офис в Русе след провала на бургаския им и след ковид издънката при тях - като цяло там е добре за млади хора хора да трупат опит, плащат относително добре, но след време човек започва да търси други неща, работата в аутсорсинг компания от гледна точка на програмист съм забелязал че се толерира до някъде 30-годишна възраст, след това хората осъзнават достатъчно добре какво се случва и гледат да скочат в продуктова компания (при някои от тях е патологично даже, но може би просто на мен ми изглежда странно - аз съм работил цял живот в продуктови компании).

Като изключим една шепа малки русенски продуктови фирмички (където апропо и плащат добре), слончето в магазина е faac - това е международна компания с международни клиенти, продуктова, с българския офис в Русе, вярно те се занимават с по-специфични неща (embedded програмиране). Там познавах хора които работеха преди много години (докато фирмата беше още американска) - плащаха изключително добре като за Русе, при много добри условия. Ето такива компании трябва повече да има в Русе, още 2-3 биха променили много нещата. Друга (неголяма) фирма за която знам в Русе беше свързана с некакви фитнес щуротии по щатско, изглеждаше като нещо забавно, а и предлагаха около и над средните софийски заплати, само че в Русе. Те се занимават с някакви php/модерни фронтенд фреймуъркове, за съжаление обаче не се занимавам с това и не ми е и интересно.

Като заключение да - вярвам че има мегдан и ще се развива, защото като цяло в София вече е много сложно. Вече доколко ще успее да се развие и дали ще успее Русе да се възползва от това по-добре от други градове не знам, има всички шансове, но това само по себе си не гарантира че ще стане.

Продукция за 4,4 милиарда лева произведоха фирмите в община Русе

Най-голям принос към националната икономика нормално има Столична община с близо 75 млрд. лв. продукция, която е 38% от общата за страната. Бургас (11,5 млрд. лв.), Пловдив (11 млрд. лв.), Варна (8,3 млрд. лв.) и Русе (4,4 млрд. лв.) се нареждат след столицата и допълват Топ 5. Шестият Стара Загора е далеч назад с продукция за под 3 млрд лева.

"Икономическите центрове
Без изненада най-голямата икономика в Северна България е област Варна, където услугите в областния център и силната индустрия в периферията тласкат областта напред в почти всички класации в региона. В Северен Централен регион икономиката е по-балансирана - липсва голям икономически център, който да доминира останалите, но Габрово, Велико Търново и Русе заедно могат да влияят на динамиката в района."

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2021/02/02/4170389_ikonomikite_na_severa_varna_raste_digitalno_ruse/ (https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2021/02/02/4170389_ikonomikite_na_severa_varna_raste_digitalno_ruse/)

Русенската фирма Pirin Hill вече пет години предлага дизайнерски чорапи, които доказват, че „Произведено в България“ може да бъде знак за качество

Хм, интересно, пише "година на строителство: 1940", а аз съм убеден, че бившият магазин "Русе" е от 60-те или 70-те години на ХХ в.

Да не се окаже, че Декатлонът ще е там?

https://www.imotisiana.com/oferti/naem-targovsko-pomeshtenie-ruse-idealen-tsentar-13695.htm (https://www.imotisiana.com/oferti/naem-targovsko-pomeshtenie-ruse-idealen-tsentar-13695.htm)

Помещението на Чайна Сити ли е това? Ще спират ли работа?

Различният хляб от Русе.
Компанията на Любомир Джеков прави занаятчийски хляб с квас от 100% български еднозърнест лимец, ръж, спелта

От някоя и друга седмица разчистват растителност и стари гради от яхт клуба в посока корабостроителницата. Това е зад жп линиите на гара запад.
Някой има ли информация какво ще се появи там?

Колко пъти е седмицата, жител на Горна Оряховица ще отиде до Търново, смехотворно наречено "Велико", или жител на Лясковец ?!?!

А бизнесът не следва ли пазарна логика, или това не важи за "европейска" България ?!
А какво точно е - В.Търново+Горна+Лясковец ....  някакво въображаемо "демографско" обединение, което реално съществува в главите на задкулисието управляващо държавата ни 30 години ?!
...
Май само си "чешем езиците" в опит да "защитим" статуквото на изкривена пост-комунистическа държававности в България

Всъщност градът е наречен така поради приетото правило за титулуване на бившите столици на България, което няма връзка с мащаба на населеното място. По същата логика е образувано и името на Велики Преслав. Ако някога столицата се премести в друг град, ще има и Велика София. :)

 

Да, Русе е все още значително по-голям от Велико Търново, но на ниво град, на ниво агломерация нещата са доста по-равностойни. Русенската агломерация е силно моноцентрична - Русе+Мартен+Сливо поле и селата Басарбово, Николово, Сандрово, Мечка, Ряхово и Борисово, т.е. един истински град, два града от селски тип и няколко села. Търновската агломерация е много по-полицентрична - Велико Търново+Горна Оряховица+Лясковец+Долна Оряховица+Дебелец+околните села, едно от които силно туристическо - Арбанаси. Тук виждаме три истински града - среден областен - В.Т., голям необластен - Г.О. и малък необластен- Лясковец, плюс два града селски тип, плюс села.
Разбира се, когато Русе беше над 180 хил., имаше ясно изразено предимство дори като самостоятелен град пред цялото ТърГОЛяс, но днес нещата са други.
Така че това трябва да го имаме предвид, когато се чудим защо Търново е избирано с това малко население. Друго предимство е, че Търново е много по-комуникативно, заради по-централното си място, докато Русе е встрани горе към "нищото". Трето предимство е, че Търново има и много силен туризъм.

А по коя логика са пропуснати "Велика" Плиска, "Велики" Видин и "Велика" Калиакра...   :D :D :D

Защо се ограничаваме в разсъжденията си единствено до потенциала на селищата от България, все едно отвъд Дунав, никой не живее. ....
Ето защо изказах предположение, че бизнесът не следва пазарна логика в "европейска" България. Хората с франчайз правата на известни марки, явно имат друга логика.
Разбира се не очаквам румънските туристи да са основни клиенти на потенциален магазин Икея в Русе, но самия факт че ги неглижираме, НЕ СЕ ОПИТВАМЕ да ги привлечем за развитието на града ни, е показателен.

...
Хора заселени веднъж в душегубката София, не могат повече да бъдат извадени от тази демографска "черна дупка", поглъщаща съдбите и живота в България. Разбира се, всяко правило има изключения, и точно тези изключения са тема на различни ТВ предавания, като например "Да хванеш гората" по NOVA. Дори самото заглавие на предаването, считам неуместно подбрано, защото поражда внушение да изоставиш София е едва ли не да се откажеш от човешката цивилизация.

...от столицата в посока малък или областен град, си носи конотация на житейски неуспех, дори провал. ...

Къде ще се намира?

Износът расте в почти цялата страна през 2022 г.

През 2022 г. общото оживление на регионалните икономики след ковид пандемията намира отражение и в значително нарастване на износа. И по този показател малки общини със силна преработваща промишленост се класират на челните места, но значителен ръст има и в някои големи градове – най-отчетливо в столицата и в Русе.

През 2021 г. най-високите приходи от износ регистрират нефинансовите предприятия в София  – 61,8 милиарда лева, следвани от тези в Пловдив (6,3 милиарда лева), а на трето място  тази година излиза Русе (4,6 милиарда лева), която задминава Варна (4,1 милиарда лева). Челната петица се допълва от Бургас (3,5 милиарда лева). С над 1 милиард лева износ са вече 21 общини в цялата страна в сравнение с 14 през предишната година, като в това число влизат все повече малки индустриални общини.   В 66 общини обемът на износа е под 10 милиона лева.

...
Почти всички общини отчитат ръст на износа , сравним с общото възстановяване на икономиката през 2022 г. Спадове има в 38 общини, като най-значителен ръст отчитат по-малки общини –  в Брацигово ръстът е цели 567%, в Белослав – 244%, в Раковски – 232%. Значително повишение на годишна база – близо 46% – е отчетен и в Столична община, а сред областните градове най-голям ръст се наблюдава в Русе – 74%

https://ime.bg/articles/iznosyt-raste-v-pochti-tsyalata-strana-prez-2022-g/ (https://ime.bg/articles/iznosyt-raste-v-pochti-tsyalata-strana-prez-2022-g/)

На какво мислите, че се дължи това, че реално в нашия град няма обект, заради който да си струва да се разходиш от Плевен или Търново, тъй като те си имат всичко, а ние сме обзаведени тип Габрово, Силистра, че и по-зле, които са по 3-4 пъти по-малки

Аз мисля, че причините са разположението на града (на границата сме) , броя на активното население (не сме Варна, а и наоколо няма големи наши градове) и близостта на съседската столица. За покупателна способност и нива на доходите не съм сигурен какво е положението към момента.

Сега забелязах, че и matstar при 40 и кусур обекта в страната, нямат в Русе. За сметка, разбира се на икономически тигри като Троян, Ботевград, Видин и т.н..

То е ясно, че не е само икономически поводът. Оттам идва и чуденето/възмущението ми.