Бях се притеснил, че си изоставил десните икономически убеждения, за сметка на общински МакДрайв
Все пак темата е за бизнес, а не за "русенски песимизъм" и затова съм разчел грешно.
Не подценявай бизнеса, може да е овъртолен с корупция и какво ли още не, но винаги е алчен /в добрия смисъл/ и ако в нещо има хляб/пари/, няма да остане дълго незаето. Без значение какво приказват таксиметровите шофьори или лелките в автобусите или в социалките.
Нека не се надценяваме -  за румънците с тяхната Трансилвания и австро-унгарски градове, Русе не е особено атрактивен като крайна туристическа дестинация и е нормално Търново да е по-интересен за тях. Отделно е и езиковата бариера в търговията. Дори и при хипотетично бързо и евтино преминаване на моста, в мнозинството случаи, средния румънец от гюргевско ще предпочете да отиде в Букурещ на шопинг, вместо да дойде в Русе, при сходни ценови условия.
Може и да остарявам, но аз лично не оценявам като нещо особено значимо от бизнес гледна точка, наличието или не на маркови фастфууд крайпътни заведения, примерно в района на Дунав мост. Би било нещо като капка вода в бизнес Текето ни /преувеличавам естествено, но звучи добре/

Сещам се за кой магазин става дума. Между другото любопитен факт е, че те зареждат инструментите си от друга фирма, разположена в Русе. Мисля, че се казваше InMusic и са официален представител на една камара брандове, известни само в онзи браш. Разположени са в бизнес парка и са от онези компании, които редовият човек не е чувал, но из Европа са големи в дейността си.

Въпреки че отдавна не е писано тук, споделям една статия, която допълва горната дискусия.

Как "ИнМюзик" стигна от Роуд айлънд до Русе

Русенският офис на международната компания за професионална музикална техника е ключов за търговските й операции

Къмбърленд е красиво градче на Източното крайбрежие на САЩ - в щата Роуд айлънд. Там през 1992 г. предприемачът Джак О'Донъл създава малка компания за музикална техника "ИнМюзик" (InMusic). Днес, 30 години по-късно, "ИнМюзик" е международна корпорация с 650 служители, основен доставчик на "Амазон" в сферата на музикалните технологии, генерира годишен оборот над половин милиард долара и има офиси в САЩ, Великобритания, Германия, Нова Зеландия, Тайван, Япония и Русе.
Русенският офис на компанията, разкрит през 2018 г. и наброяващ 50 души, е ключов за "ИнМюзик", тъй като отговаря за търговските й операции. През 2021 г. оборотът на българската "ИнМюзик" ЕООД расте с над 230% и надхвърля 4.3 млн. лв. Този скок я отвежда на първо място в класацията на "Капитал" - "Гепард", за най-динамични малки и средни предприятия за региона на Русе.

Самият бранд "ИнМюзик" не е много разпознаваем, тъй като той е шапката - компанията - майка на около 20 бранда за професионалната озвучителна техника, потребителска електроника, електронни музикални инструменти, съвременни устройства за производство на музика - всякакви периферни технологии, включително и софтуер, които подпомагат както начинаещи, така и професионални диджеи. Сред по-известните брандове под шапката на "ИнМюзик" са Denon DJ и Rane (висок клас професионално диджей оборудване). Брандовете, свързани с потребителска електроника и електронни музикални инструменти, са M-Audio и Alesis и много други.

Защо в Русе?
"Централата ни е на Източното крайбрежие в Щатите - в Роуд айлънд, в едно прекрасно селце с 5 къщи и нашия офис. През годините амбицията на нашия основател и изпълнителен директор до ден днешен Джак О'Донъл водят до стабилен и сериозен ръст и той придобива все повече и повече брандове и разкрива все повече офиси по целия свят. Техниката се произвежда от наши подизпълнители в Азия - Китай, Япония, Тайван. В Германия и Великобритания освен оперативни и дистрибуционни центрове имаме и 2 развойни центъра, където работят ИТ и софтуерните ни екипи", разказва Ана Велкова, проектен мениджър на "ИнМюзик" в Русе.
230%е ръстът на компанията през 2021 г.

Тя разказва, че разкриването на клон в България е щастлива случайност - човек от английския офис се мести да живее в Русе и работи дистанционно. След като прекарва известно време в града, осъзнава, че в него има много млади хора, които владеят чужди езици на високо ниво (в града има няколко езикови гимназии с изучаване на английски, немски, френски и руски език - бел. ред.). Въпросният служител кани настоящия изпълнителен директор на "ИнМюзик" ЕООД - Ричард Сиймор, в Русе и му споделя идеята да разкрият офис. Към онзи момент компанията, която работи с мрежа от дистрибутори по целия свят, започва да се ориентира все повече към електронна търговия и продажби през платформата "Амазон".

Русенският офис е разкрит с идеята да отговаря за позиционирането на "ИнМюзик" в "Амазон". "Ние не използваме платформата като електронен магазин за директни продажби, а сме доставчик на "Амазон", които продават нашите продукти. "Амазон" е огромна възможност и огромно предизвикателство и всъщност причината за успеха ни там се крие тук, в Русе", казва Ана Велкова. Тя пояснява, че българският офис е не просто обслужващо звено на компанията майка, а приютява централни оперативни отдели, които постепенно през годините са се прехвърлили тук заради силните екипи и доброто представяне. Отделите по планиране, логистика, електронна търговия и обслужване на клиенти в световен мащаб на "ИнМюзик" са в Русе.
400 хил. евро е била готова да инвестира компанията в Русе, но се е отказала заради проблемите на границата.

Човешкият фактор
"За щастие градът предлага доста таланти в тези области поради наличието на големи международни предприятия", казва Ана Велкова. "Това, което отличава "ИнМюзик" от останалите работодатели в града, е, че работата е 100% международно ориентирана. Всички колеги освен в рамките на собствените си екипи работят с колеги във Великобритания, Германия, Япония, включително и Нова Зеландия", допълва тя.
Велкова посочва, че изтичането на хора и кадри от града е предизвикателство и за "ИнМюзик", но същевременно компанията е много атрактивен работодател за връщащите се през последната година млади хора в България и по-конкретно в Русе: "Защото позволяваме оставане в тази международна среда и поддържане на високо работно ниво от първия ден в симпатичен офис със спокойни, интелигентни и широко скроени хора. Всичките ми колеги тук имат някаква форма на опит в чужбина: дали са учили, работили, или са с опит предимно и само в международни компании."

Компанията няма планове да разкрива офиси в други български градове. "По-скоро имаме интерес към разширяване дейността в Русе и на вече съществуващите екипи тук", посочва Велкова и добавя, че "ИнМюзик" вече е направила един опит за съществено увеличение на дейността си в града, но се е наложило да се откажат заради един непредвидим и неопределим фактор.

Един мост - спирачка пред растежа
Компанията е била готова да инвестира 400 хил. евро и да разкрие 30 нови работни места в Русе и дори е имала потенциална локация, където да изнесе един от дистрибуционните си центрове за Европа. "Бях наета именно с тази цел - да направя анализ на рисковете и ползите от това преместване. Това проучване завърши с много ясен извод, че от финансова гледна точка това е напълно рационално решение. И се натъкнахме на изключително субективен и неизмерим фактор, който се казва граничен пункт Дунав мост.

Според договора с "Амазон" имаме между 3 и 5 работни дни за доставка. От който и да е друг европейски дистрибуционен център в зона от Шенген това не е никакъв проблем. Когато обаче говорим за българско-румънската граница и Дунав мост, този срок става абсолютно непредвидим. Има реален риск от неустойки и загуби. Решихме, че тази възможност е затворена за момента", разказва Ана Велкова.

"Друг проект, който имаме интерес да стартираме в България и не сме се отказали, проблемът е по-скоро човешки ресурс, е стартиране на електронна търговия в най голямата платформа за Централна и Източна Европа (eMag - бел. ред.). Идеята не е свързана с обороти и печалба, защото, откровено казано, това са пазари с ниска потребителска способност в нашия сектор. Все пак сме нишов бранш; има краен брой хора, които имат интерес и възможност да създават музика, и много малка е вариацията на допълнителни клиенти. Проектът е насочен за подобряване на позиционирането на брандовете ни и един вид подкрепа на дистрибуционния ни модел в тези региони и дори въпрос на регионална гордост", посочва мениджърът. В международен план компанията започва инициатива за директни продажби чрез собствени електронни канали към крайни потребители, която вече е стартирала в САЩ и до 2-3 години ще обхване Европа и останалата част от света.

Започваме да стоим доста добре!


Нов индекс измерва потенциала на областите в България да привличат производствени инвестиции

С нарастването на значимостта на технологиите в съвременния свят и появата на нови "кризи" въпросите относно заетостта в промишлеността и разходите за труд вече не са достатъчни за измерване на икономическото развитие на дадена дестинация. Вместо това все по-често ще обръщаме внимание на създаването на заетост във високотехнологични отрасли, които са по-малко чувствителни към колебанията на пазара и могат да донесат бърз и устойчив икономически растеж. Въпроси като "Колко работни места има в промишлеността" и "Какви са разходите за труд на един служител в сравнение със Западна Европа" вече не са толкова актуални.

Все по-често ще чуваме въпроси като "Успява ли дестинацията да създава заетост в отрасли, генериращи висока добавена стойност" и "До каква степен ръстът на заплатите е компенсиран от подобрения в производителността на труда".

Отговорите на тези въпроси имплицитно съдържат в себе си и знание за други важни за инвеститорите теми, като например наличието на висококвалифицирани кадри или подходящи условия за тяхното обучение и преквалифициране, както и на подходяща среда за развитие на развойна дейност.



Потенциалът (а и успехът) на един регион да привлича инвестиции в сектори, които създават нови и по-производителни работни позиции, следователно и да се ориентира в тази нова парадигма при привличането на инвеститори, е в основата на индекса "Индустриално развитие". Той позволява по-нюансирано разбиране на факторите, които допринасят за индустриалното развитие на даден регион. Регион, който е най-големият в страната по отношение на добавената стойност и заетостта в промишлеността и разпознаваемо име като инвестиционна дестинация, не е задължително да има най-висок резултат в индекса "Индустриално развитие". Това може да се дължи на фактори като нисък дял на високотехнологичните сектори в промишлената заетост, ниска производителност или например слаба експозиция към международните пазари. Тези показатели отразяват различни аспекти на способността на региона да подобрява производителността, привлича нови компании и увеличава дела на заетостта в сектори с висока добавена стойност.

Първите изводи
• Лидерът - Софийска област, се отличава с експортно ориентирана индустрия с висока производителност и значителна концентрация на чуждестранни инвеститори и представители на мехатроника и аутомотив сектора (например в Божурище, Ботевград и др.).

• Една от най-силно индустриализираните области в страната - Русе, отбелязва сериозни подобрения в производителността, в т.ч. движени и от процесно-преработвателните предприятия в региона. Местната индустрия е в процес на преструктуриране в посока по-ясно изразен мехатроника и аутомотив профил.

• Все още значителното присъствие на представители на по-ниско производителния сектор на текстила и облеклата, но и на храните и напитките, засега поставят най-големия индустриален регион - Пловдив, на по-задната трета позиция.

• Устойчивият ръст на производителността, изпреварващ този на заплатите, в комбинация със засилване на индустриалния принос на новите инвеститори, чуждестранните и мехатроника и аутомотив компании изкачват Плевен до първото място сред малките индустриални региони.

• Макар и една от големите индустриални области в Северна България, комбинация от фактори, сред които липсата на нови инвеститори, в т.ч. чуждестранни, както и слабата експозиция към международните пазари, отрежда на Велико Търново последното място сред малките индустриални региони.

Индексът е изчислен чрез комбинирането на осем индикатора, които са разделени в две основни групи. Първата група от индикатори "Глобално конкурентна индустрия" поставя фокус върху способността на регионите да развиват високопроизводителни промишлени дейности и да привличат инвеститори със силна експозиция към международните пазари, включително чуждестранни и такива в сектори, които оформят съвременния облик на европейската индустрия. Конкретните индикатори, които попадат в тази група, са: добавена стойност на едно работно място; дял на мехатроника и аутомотив в броя работни места в индустрията; дял на чуждестранните компании в броя работни места в индустрията и експортна интензивност (дял на приходите от износ в общите приходи).

Останалите четири индикатора формират подиндекс "Устойчиво развитие". Те включват различни аспекти на способността на региона да създаде конкурентна среда, която не е силно зависима от малко на брой големи инвеститори, както и да постигне устойчив ръст на заплатите паралелно с такъв на производителността. Конкретните индикатори в тази група са: ръст на производителността спрямо ръст на заплатите; дял на промишлеността в регионалната заетост; пазарна концентрация (индекс "Херфиндал - Хиршман", измерен през работните места) и дял на новите инвеститори (след 2016 г.) в общия брой работни места в промишлеността в съответния регион.

Малки и големи области

Изчислението на индекса е на областно ниво, като това има определени компромиси, но за нуждите на местната икономическа политика вероятно дава най-ясни послания. За нуждите на анализа индексът е изчислен общо за 28 области, но представянето на резултатите е в две групи: големите седем индустриални области, които концентрират 60% от добавената стойност в индустрията в България, и всички останали 21 области.

Големите седем са - София (две области - град и област), Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Националният принос на една област е използван единствено за представянето на резултатите в две групи, но не оказва влияние на класацията. Ето затова по-малки и хомогенни области могат попаднат на по-предни позиции спрямо други, големи индустриални центрове.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2023/04/27/4476387_industrialnite_shampioni_po_regioni/

Мечтая си да повторим демографското възраждане на Пловдив, но ще видим...

Горе-долу е така, но има нюанси. Да се преселиш от София/а и други големи градове/ в посока някое село, през последните 10-на години, се възприема като положително личностно развитие, нещо от типа, че човекът си е "надвил на масрафа". Абе модерно е. Докато връщането от столицата в посока малък или областен град, си носи конотация на житейски неуспех, дори провал.
Аз също съм скептик към демографско възраждане на Русе, то и за Пловдив не смятам, че е много солидно и няма да видим процес на демографски регрес. Виждам стабилна демография само там, където хората масово почиват, тоест морски курорти и донякъде зимни/планински/спа. Българинът на 21-и век е човек почиващ, а не бачкащ в заводи. За съжаление Русе не е място за почивка.

Това за съжаление не е от последните 10 годни, това е от създаването на Третата българска държава и продължава така до ден днешен, като процесът е вървял в годините с различна интензивност. Това е и причина за 140 години от 12 хил. Средец, днес да не знаем колко точно хора обитават София, и само официално регистрираните да са над 1.4 мил. жители. Този сбъркан и натрапен на България руски архаичен държавен модел, в годините на социализма се опитаха да компенсират посредством "жителството", като "жителството" е видоизменен и осъвременен вариант на Крепостничеството/Крепостното право, въвеждащо забрана за селяни да напускат по своя воля и преценка селските си стопанства/ Грешката на руската архаична държавна конструкция е в заложеното схващане, че всичко трябва да гравитира около Царя и Столицата, успехът на индивида задължително е в близостта му до Царя/ разбирай в Столицата/, че всичко се случва първо в Столицата, едва след това може да бъде достъпно и в други градове. Тъй като династията на Фердинанд – Сакскобургготите е немска, в годините на нейното царуване наблюдаваме известна децентрализация по немски образец, но всичко "изтича в канала" с окупацията на България през 1944г.
Днес, 30 години от началото на промените в България, пропастта между Столица и "провинция" става все по голяма и живота, особено за младите българи извън София с всеки изминал ден няма абсолютно никакъв смисъл.