И все пак имам 2 неясноти по темата с този митинг:

1. 24 часова предварителна жива охрана на място на митинг -това нормална практика ли е? Не съм забелязъл подобни крути охранителни мерки за подобни прояви, ама не съм и спец по темата.

2. Защо организаторите на тази проява не афишираха ясно и открито проруската си симпатия и подкрепа? Тезата за мира изглежда нелепа и фалшива, както за страничните наблюдатели, така и за самите участници предполагам.

Е, добре де, но съм срещал и твърдението, че под паметника всъщност няма останки на войници, защото те били пренесени (кога? от кого? при какви обстоятелства?) в гробището на съветските войници в Парка на възрожденците. Все пак там има няколко десетки гроба, и тъй като в Русе Червената армия реално не е водила военни действия, остава това да са същите тези съветски бойци, разстреляни за престъпление (или починали от раните си, получени в сражения по-рано някъде другаде). Или може би под плочите в гробището всъщност няма останки на войници и те са само символични гробове, а реално костите им са под Альоша? Не ми е много ясно...  

"„Който владее миналото, той владее и бъдещето“. Този цитат от романа на Оруел „1984-та“ осмисля напъните на съветската историография и пропагандата на режима на Путин да изопачават и пренаписват обширни пасажи от историята на отношенията между България и Русия.

Добра илюстрация на подобно твърдение са нерешените проблеми за съдбата на заграбените през февруари 1945 г. от съветската окупационна администрация архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва не само още не ги е върнала, както беше обещано по време на посещението на Путин в България през 2008 г.,но и проявява свръхчувствителност към всяка новина за съдбата на многобройните паметници на “жертвите” на Червената армия в България. Фактът, че на територията на страната няма нито един убит в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени руски политици и чиновници и до днес публично да твърдят, че България е била освободена “от фашизма и германските окупатори” с кръвта на съветските войници и офицери. Как всъщност се е родил този мит?

Да си внесеш... трупове!

„Българският въпрос“ е бил централна тема по време на визитата на съветския външен министър Молотов на 12-13 ноември 1940 г. в нацистка Германия. Въпреки радушния прием и декларираните намерения на двете приятелски империи за вечен съюз, настояванията на Молотов за прилапване на Финландия и България удрят на камък. Кремълският емисар поискал Райхът да компенсира СССР с България заради присъединяването на Румъния към силите на оста Рим-Берлин-Токио. Неслучайно дипломатическата кореспонденция на българското правителство около наглата съветска оферта, заедно с информацията на полицията за съветската агентура и участието ѝ в така наречената „Соболева акция“, се оказват в чувалите със заграбените през 1945 г. от България документи. Царството остава напълно неутрално по време на войната между Германия и СССР и дори запазва дипломатическите си отношения с Москва. Това обаче не спасява България от съветска окупация с фатални последици за страната през следващите 45 години.

Когато Кремъл решава да изгради мита за пропитата с кръвта на съветски войници българска земя, пропагандата среща сериозен проблем - липсват жертви на паднали съветски войници за "освобождението" на България от фашизма. Не върши работа и фактът, че единствените споминали се в България съветски воини са докараните за лечение от Румъния бойци, ранени в Яшко-Кишиневската операция. Бургаското военно гробище пък е попълнено с телата на 90 съветски солдати, отровили се с метилов алкохол, свидетелства шефът на българския държавен архив Михаил Груев. Въпреки многобройните случаи на грабежи, съпроводени със стотици изнасилвания и убийства, броят на разстреляните в България съветски престъпници с униформи е нищожен, а деянията им хич не се връзват с идеята за братски могили на героите от „второто“ освобождение.

Решението е само едно – да се докарат трупове на съветски войници, убити в боевете в Югославия, и с тях да се оформят няколко съветски военни гробища в българските градове. По време на зловещата операция телата на повече от 200 съветски войници са докарани от Сърбия в България. Видин е една от крайните дестинации на печалния „внос“."

https://www.inspiredminds.de/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/a-19192596

Снощи паметникът пак беше под денонощна жива полицейска охрана и отбрана.

Днес случилото се в Русе е огромен срам за града!

Вижте им само кривите комунистически сурати!

И един любопитен щрих от мен -днешният двоен празник се отбеляза в Русе практически на едно и също място в града.
Едното честване беше пред паметника на СА, а другото - в съседния Дом на културата/Филхармонията/ с Деветата симфония на Бетовен.
За първия трябваха цветя, паметник под формата на въоръжен каменен войник и реална въоръжена полиция, а за другия - Русенската филхармония, хоровете "Дунавски звуци" и "Васил Арнаудов" и няколко солиста от Операта.
Не мога да сравня посещаемостта, защото не присъствах на първото честване, но на второто нямаше свободни места в залата и даже имаше няколко правостоящи.

Поздрав по повод деня на победата с една руска песен

https://www.youtube.com/watch?v=s_B589FU6KM