Не знам дали ви е правило впечатление, но много често всеки по-мек говор от софийския се определя от кореняците столичани като "русенски". Което просто не е вярно.

Друго нещо, което намирам за абсурдно е, че русенци казваме на града си "Руситу" - нещо, което нямам спомен да съм чувал изговаряно нито веднъж по този начин от някой русенец. Дори това, че използваме "Руси", е странно. Хората масово изговарят "Русе" или "Русье" (с известно омекотяване накрая), но няма как да убедиш един софиянец, който може даже да не е идвал в града ни, че не е така, понеже той знае най-добре, а ние едва ли не сме в отрицание, понеже ни е срам да си признаем. Принципно нямам никакъв проблем с диалектното си говорене, никога не съм се опитвал да го прикривам, но не виждам защо трябва да се съгласявам с някакви измишльотини. Според мен ние повече потъмняваме "а" и "о", отколкото "е". Нямам предвид толкова честотата на потъмняването като брой думи, а силата на трансформацията на гласните.

Интересно ми е какво мислите по въпроса, защото виждането ми е пречупено през призмата на собствените ми възприятия.

Не само русенски, но и старозагорски, варненски, търновски и т.н. Въобще всички от източната част на страната, според шопите, говорят неправилно меко. Това е следствие от налагането на софийската/шопската/ култура, начин на мислене, на говорене, на живот въобще. И това не е от вчера или днес, а откакто това селище е избрано за столица. А този избор е една от големите грешки в обществения и политически живот на България. Населението в тази част на Европа/шопи, македонци, сърби/ има такава егоцентрична психология-от Искъро по дълбоко нема, от Витоша по високо нема, без Левски и ЦСКА български футбол няма, Ех Луно земльо македонска, в Сърбия всичко е велико-велика река и т.н. Това, че имаме потъмняване на някои звуци тук/в Русе/, не значи, че говора ни трябва да се отрича, в цял свят е така - иди в Нюкасъл да видиш какъв английски говорят, в Италия има различия в отделните райони, а неаполитанското говорене е трудно разбираемо дори за италианците. А това е богатство на езика, според някои учени. Ние също имаме право да се присмиваме на "ме"кане то на шопите, на млекото, на винОто, на това, че вместо оттук нататък казват оттук натам и т.н. но нямаме национални медии по които да го правим или пък да налагаме кое е правилно. Да говориш шопски май е и мода и тип снобизъм - чалгарката Глория например, която е от Русенско, като се пресели в София започна да говори като тях...

Най-общо може да се каже, че русенският и търновският говори са най-близки до българския литературен език, без да са идентични с него.

Вярно е, че говорим сравнително меко, но някои части на Южна България са още "по-тежък" случай. В студентския ми курс имаше една мадама от Стара Загора, която произнасяше "колега" като "кулйега" и това беше забавно за мнозина от нас. Тъкмо за хората от тази част на България е шеговитият лаф: "Твърдо нйе на войната!". А софиянци се бъзикат с някои провинциалисти с майтапа: "Ний сме утдалйеко и гуворим мйеко".

Тъй като пътувам из цяла БГ, един от най-често срещаните диалози с мое участие е:
Някой: Откъде си?
Аз: Русе
Някой: Аааа, Русиии, Руситооо
Аз: Никой в Русе не го нарича така, само такива като теб.
Някой: Ъ, тъй ли? (спек)