Уау, колега, създал си дума шедьовър, хибрид между "децентрализация" и "деменция"!  

Пък може и да има връзка, знае ли човек...

И този път добър анализ, като най ми хареса частта за университета и последната част с политическото търсене и предлагане.
Все пак искам да споделя две малко по-различни гледни точки по някои от точките на анализа:
1. Дементрализацията като философия, в някаква степен противоречи на актуалната глобална /а и европейска/ политическа и икономическа ситуация. Войната, климатичните промени и блоковото политическо, икономическо и военно противопоставяне, по-скоро наливат вода в посока по-голяма централизация.
2. В противовес на горното, според мен от известно време тече процес на деглобализация и завръщане към националното в ЕС. Особено за страните от Централна и Източна Европа. Идеята, че Румъния ще споделя плюсовете на агломерацията около Букурещ с Русе /примерно като частни инвестиции/, ми се струва утопична. Всеки избрал Русе за инвестиция, ще продължи да бъде гледан като НЕИЗБРАЛ Букурещ/Румъния/, а не обратното.

Едва ли може да се каже по-добре.
За съжаление, натрапените от софия кандидати въобще не дават вид на хора, които са отделили дори 1 час от живота си, за да помислят по тия въпроси. И тук аз виждам много голям проблем. С все по-голямата централизация, все по-малко неща остават за решаване на място. Виждаме вече, не само в Русе, че дори кандидати за кмет са следствие от софийски игри в партийните централи, които въобще не взимат предвид местните особености, желания и т.н. И това честно казано не виждам как може да се пребори, защото кръгът се затваря - от софия спускат кандидати посредствени и неадекватни, то няма кого да избереш и се спираш на някой от тях, и те възпроизвеждат модела до степен да не кихат преди да питат в софия може ли. С такива хора е трудно да се прави реформа, да се мисли стратегически или да се развива каквото и да било. Честно казано аз не виждам много решение. Може би в някакъв момент нещата толкова ще излязат от контрол, че някой ще се вдигне на бунт. Или пък в някой регион, някой нов нахакан местен политик ще реши да влиза в голямата политика през конфронтация с правителството в софия. Но все са малко въпрос на късмет. Просто целта на софия е навсякъде да се усеща провинция, нявсякъде да е посредственост, и само в софия да се вижда някакво решение. Така е по-лесно за контрол на масите, на информацията, на финансите. Иначе им се налага на техни софийски величества да се мешат с простолюдието в провинцията, а това е неприятно и изморително. Лесно е обаче да водим политика, която не позволява да се блокират жълтите павета - това е всичко, което софийската държава иска. Не ѝ пука, ако падне Дунав мост, ако Русе загине, ако АМ Тракия при Стара Загора пропадне 2 метра - важното е на жълтите павета да няма протести, другото удобно ще го скрием, както се е случавало вече неведнъж.
Честно казано не съм оптимист в тази насока. По-добри времена за регионите ще идват по инерция, ако България продължи по европейски път, с Шенген, с Еврозоната, с интеграция в европейските процеси. Но това няма да е достатъчно за качествена промяна, по-скоро за забавяне на някои негативни процеси.

Дано се реализират тези инвестиции в пълния си обем.
Имам далечен спомен, че някъде 2003 г. +/- някоя, имаше на ЮНЕСКО някакви брошури за индустриална архитектура, в които халетата на ЛВЗ бяха включени поради особената форма на прозорците под покрива. Доколкото помня беше нещо на испански, но така и не успявам да намеря отново информация в този смисъл. Някой случайно да се сеща за нещо подобно?

Точно на последните местни избори вкараха отбора в рекламните клипове на ГЕРб, имаше истерия, че ако ГЕРБ спечели, ще има Дунав в А група, ако загуби - не се знае дали ще има изобщо Дунав. А кандидатката на ГЕРБ беше като рекламно чучело на фен-шопа - на 2 мача, но с всички възможно артикули - шапка, шал, тениска, гривна, какво ли не.
Но местната власт за добро или лошо тотално е изоставила русенския спорт, с изкючение на герб заигравката с Дунав, през последните поне 20 години, така че да - по-скоро няма значение.

Мисля, че има нужда от малко пояснения и да надградя някои моменти във връзка с предишния ми пост. Целта му беше преди всичко да постави теми и въпроси, които мен примерно ме вълнуват като избирател, но не намирам в програмите (често писани на крак) на различните партии и кметове през годините. Избрах да използвам въпроси, защото самият аз не мисля, че съм компетентен (и като цяло не мисля, че има само един компетентен човек, който да им отговори еднозначно) и това би било отборен проблем като задача - на различни браншове, хора, професионалисти, политици, планировчици и така нататък. Не мисля, че аз трябва да давам конкретни решения първо защото не се явявам на избори, второ както казах не смятам, че един човек е способен да го направи и това е екипна работа. А и понякога да зададеш един въпрос се явява и решението на проблем, доколкото отговорът на този въпрос ще съдържа това решение, или ще предизвика дискусия в посока намиране на такова. И именно това е нещото, което ме вълнува като избирател. Мен ми е ясно, че сложните проблеми не могат да имат прости решения и затова не се нагърбвам да говоря като последна инстанция и просто маркирам някои неща, които ми правят впечатление или съм си мислил. Знам, че в България всеки разбира от всичко, аз определено не съм от тези хора. Ако имаше някаква цел, моят пост бе в посока да предизвика преди всичко дискусия.

 Проблемът, който е от моя гледна точка - липсата на стратегическа дълбочина и отговори на тези базови (но и мащабни като обем) теми, а оттам решението, което предлагам - на първо време да се дискутират тези въпроси. Изборите са едно от местата, където това трябва да се случва. На второ да се достигне до решение - професионалните форуми са местата, където това да се случи. На трето евентуално и да започне да се изпълнява - общинският съвет и кметът са хората, които да го направят. Вероятно говорим за процес от десетки години, многократно надхвърлящ един мандат на кмет или общински съвет. Процес, който предните поколения е трябвало отдавна да инициират, но предполагам по-добре късно, отколкото още по-късно.

 В предното си мнение обърнах внимание, че като цяло проблемите, за които говоря са системни и на национално ниво:

Но именно тук виждам ролята на местната власт като източник на постоянен натиск, за да може това да има шанс да се промени. Сами разбирате, че софийското правителство независимо в какъв формат е то, няма да се събуди един слънчев ден и да си каже - хайде сами да отрежем клона, на който стоим и да измислим нова система, която във всички случаи ще означава по-малко правомощия в една или друга степен за централната власт и по-малко разпределение на финанси от нея. Това просто няма да стане. Това имах предвид с:


Идеята, която общо (но без конкретика) се дефинира като "децентрализация", е всъщност идея за из основи преформатиране на българската държава, властта и отношенията между властите. Не знам за пример досега в историята, където това да се е случвало без конфликти и сериозни политически спорове. Каквато и реформа в тази посока ще е много тежка и трудна и ще бъде с голяма съпротива.

Ето един пример. Общините в България трябва да определят какво точно искат като идея и какво виждат в тази "децентрализация". Децентрализация може да бъде всичко и нищо. Може да бъде почти пълно изнасяне на компетенциите на локално ниво с изключение на базови и общи "услуги", които предоставя държавата като дейността на правосъдната система, външно министерство, отбрана, национална свързваща инфраструктура. Съответно данъците да се разпределят като основната им част към общините, втора част "солидарност" на по-богатите към бедните региони и трета част трансфер към централното правителство за услугите, което то предоставя на общините. Такъв модел означава, че системите на образование, здравеопазване, вътрешен ред и много други ще бъдат в компетенциите на местните власти.

Или пък може да е друг модел - нещо по средата, където част от данъците остават по места и има само частично трансфериране на компетенции на централната власт към общините. Колко частично и кои точно - пак е тема на дискусия. Няма как отделен човек сам по себе си да го определи, трябва много фактори да се вземат предвид. Ако в микса с въпроси добавим и нуждата за балансиране на развитието между Северна и Южна България, тоест вероятно тази децентрализация в началото може би да бъде асиметрична, то проблемът става още по-абстрактен и сложен. При всички положения децентрализацията може да изглежда по ужасно много и различни начини и от години се употребява тази дума без да има реална стойност зад нея. И това е първият проблем, за който говорих - че няма такова определение. Ние не знаем какво искаме, каква пропорция местна и централна власт точно искаме и нямаме дефиниция за това. Това ще реши и темата с данъчния микс - какво и колко остава по места и колко отива в София. Съответно и решението, което предлагам е това нещо да се дефинира и постави на масата. Това е изцяло политически въпрос и е тема, която трябва да присъства на местните избори. Мен ми е интересно да чуя мнението на кандидатите по тази тема, защото е крайъгълен камък. Това имах предвид, когато в предното си мнение казах:


В този смисъл и това, което казах относно местната власт да бъде на ръба и ако трябва на моменти отвъд директните си Конституционни правомощия. Затова трябват хора както в общинския съвет, така и в администрацията, които да не са примирени с ролата си на някакви наместници от третостепенна важност за държавата, а да имат самочувствието и личната автономия и интегритет да предизвикат държавата по този въпрос.

Оттам нататък по другите точки:

Другата част, която беше в моето мнение са други по-стратегически теми по отношение на икономическото развитие и геостратигическото позициониране на града както в България, така и в Румъния. За профила на икономиката въпросът е как си я представаме и какво искаме да има града и как виждаме университета си в тази тема. Тук ще вметна, че това всъщност има отношение и с екологията, защото екологичният проблем на Русе, е всъщност проблем със структурата на икономиката му и нейния микс. Казано просто - в Русе сме сложили всичките си яйца в една кошница от икономическа гледна точка и тази кошница е токсична. Ако искаме да променим нещо, няма да стане със станции или затваряне на производства, а с привличането на други индустрии и създаване на конкуренция и условия за битка за кадрите в града, която замърсяващите производства с ниска добавена стойност ще са обречени да загубят във времето и оттам да се прекратят дейност сами заради нерелевантност. Само, че тогава няма да има катастрофален ефект за икономиката, както би станало ако сега внезапно почнем да затваряме производства. Просто защото, профилът на града вече ще се е ориентирал другаде, а оттам и работниците и хората. Но това е друга мащабна тема сама по себе си. Ако някой обещава лесно и бързо решение на екологичните ни неволи, то той е или камикадзе и ще досъсипе и последните останки от града, или просто лъже. Този въпрос няма лесно решение и няма бързо решение за под 10-15 години ако се стартира днес.

Но да се върна на образованието. Според мен университетът е всъщност основа за това каква икономика искаме, а и е основна за предизвикване на механичен прираст на млади хора към града - нещо, от което се нуждаем отчаяно. Зависимостта е, че бизнесите идват в места, където има работна ръка и конкурентен пазар на труда с квалифицирана работна ръка. За да се включим в тази игра, това не може да стане с текущия демографски профил и пазар на труда в града. Ако това ми твърдение е вярно, значи ни трябва механичен прираст и то в една ключова демографска група - 18-30 годишни. Съответно темата, която очаквам да видя в предизборните програми е как виждаме Русе като академичен център и какво предлагаме да подобрим неговото значение първо на национално ниво, после и на международно. И тука вече небето е лимитът с потенциални предложения и решения. Примерно ще търсим ли нови специалности в Русе? Може ли да има програма между РУ и Община Русе за заселване в града на докторанти или хора с научни степени от други градове в България (вкл от София) - което означава заплащане, преференциални условия за жилище, осигуряване на условия за научна кариера тук. Като направим това и сме сигурни в образователния си продукт идва ред и на маркетингът - как привличаме студенти, как се позиционираме и т.н..

 Ако горното е валидно, то тук идва въпросът за финансирането. И в тази тема пак фантазията на кандидатите може да работи по различни решения като примерно създаване на местен фонд за дофинансиране на дейностите в университета с отчисления от фирми-доброволци и въвеждане на нов местен данък, специално за целите на развитие на университета и неговата дейност. Презумпцията е, че всеки лев, който инвестираме там ще се върне многократно в Русе в бъдеще с привличане на нови бизнеси, високотехнологични производства и най-важното и ключовото - хора. На нас ни трябват хора. Как беше...кадрите решават всичко. В 21 век още повече.

По отношение на Русе след Шенген или падането на границата, нашата власт трябва да е много активна и да си създава лобита в Румъния. Русе трябва да бъде включен в цялостния инвестиционен профил на тази агломерация и да се стреми към привличане на бизнеси с посланието, че градът ни е посредата на 25-милионен пазар и с преференциална данъчна система, бързо и лесно административно обслужване и т.н.. Общи бизнес паркове, общи индустриални зони, обща транспортна схема. Това е нашето бъдеще, защото вие правилно казахте, че от гледна точка на София, ние сме дълбока провинция. Ако видите обаче картата, ние сме право в центъра на този 25-милионен пазар и трябва да мислим в тази глобална перспектива пред Русе. И оставете това, че сме в центъра на този пазар, но оттук минава и ключов транспортен коридор, който свързва "Трите морета" от Скандинавия до Турция, Азербайджан, Иран и т.н.. Все си мисля, че има какво да направим с такова геостратегическо положение и не ни отива да сме това, което сме сега. Първата гледна точка на София към нас означава съдба на умиращ провинциален град. Втората визия означава космополитен международен град - търговски център и възлов транспортен коридор, намиращ се в една от най-големите Балкански агломерации с разнообразие от култури, общности и етноси.  Тази визия трябва да я родим тук, на местна почва. В София няма да ни я направят.

Оттам нататък идват темите и за културното сближаване, езици, образование и какво ли не. Това имах предвид, като написах, че трябва да позиционираме Русе при нашите съседи, трябва самите ние да го формулираме не като провинциален български град, а може би най-възловото място на Балканския полуостров. Искам само сложа един щрих - Русе в по-голямата си част от историята всъщност е бил ключов център на Балканите. В Османската империя например е бил център на един от най-ключовите европейски региони, простиращ се чак до Белград. Преди това също е бил много ключово място, реално крайъгълен камък за българската дръжава. Неслучайно територията тук и целия регион винаги е била част от българската държавност (когато такава е съществувала). От историческа гледна точка, тук са основните български земи. Тези реалности не са се променили и до ден днешен. Русе е тук, където е бил винаги. Важността му не е по-малка от тази, която е била винаги. Няма логика да се намираме в тази ситуация. Особено в днешно време.

И накрая, в предния си постинг може би несправедливо обвиних само политиците за това, че няма политическо "предлагане" в този сегмент и се ограничават до традиционните клишета. Но после се замислих, че ако перифразираме базов постулат на икономическата теория, вероятно валиден и за други социални отношения, то предлагането следва да е функция и на търсенето. Съответно, ние като избиратели всъщност сме изначалните отговорници да няма политическо говорене в тази посока, защото просто не го търсим или изискване.  И да, нищо от това, което не написах не кореспондира с реалността в България. И точно това е целта - реалността има нужда да се промени и мисля, че всички тук имаме съгласие за това. Иначе тя реалността си е ясна, тя е тук, виждаме я.  

Бой за евтини билети препълни иначе празния мол в Русе.

https://anons.bg/boj-za-evtini-bileti-prepalni-inache-prazniya-mol-v-ruse/?fbclid=IwAR090IsiwEx-d-yk1uRJnwMZjz6YbCp_790SmGWl9kbPUP9LvL5ySxDdsLo&amp=1

Уважавам покойният доцент Васил Дойков, но мисля разпада на Австро-Унгария да има основно негативно значение към развитието на Русе, спрямо завземането на Южна Добруджа от Румъния. В противен случай, би трябвало да наблюдаваме възход на града при връщането на Южна Добруджа през 1940г., а такъв не е констатиран.


Една хубава статия се появи с автор Ася Пенчева - кор. на БНР в Русе, която добре отразява мандата на Милков и амбициите на БСП за следващ мандат.
https://bnr.bg/post/101877430/meracite-za-kmet-sa-mnogo-a-ruse-malee-i-stava-vse-po-ekzotichen-kato-torta-garash?showNotActive=1&fbclid=IwAR2_4DGbPEEWPkMQ50nsikk1jERUq2JAxd1qjDh9dORn2wlgm6Rqs5JK1OI

"Преди четири години Русе бе първият град в страната, който възрази на управлението на ГЕРБ и го замени с това на БСП. Дали изборът на хората е бил правилен, става ясно в края на мандата, във време, в което тече мащабен ремонт на ВиК мрежата. Какво е свършено от сегашния кмет и кои са конкурентите му в предстоящата кампания разказва кореспондентката ни Ася Пенчева."

"Глобално погледнато Русе има всички географски условия да е най-богатият град на страната ни. Исторически погледнато - това вече се е случвало, следователно - възможно е. От птичи поглед пък градът е приказен. За съжаление нито географското положение помага, нито славното минало, нито великолепната архитектура, а Русе става все по-малък и екзотичен като торта "Гараш"."

JMM, никой не спори за свинщините на комунистите и за упадъка изобщо на цялата страна, не просто на Русе.

Става въпрос за друго - с разпада на Дунавската монархия икономическия живот на долния и средния Дунав тотално се променя. При нас го има и факторът Южна Добруджа. Варна има море - това винаги е предимство при каквато и да е криза, защото морското корабоплаване е без алтернатива като транспорт.

"Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни. Само за периода 1919 – 1920 г. от Русе е изнесен капитал на стойност 40 млн. лева." - цитат от Уикипедия, чиято статия се позовава на "Русе – Биография на Дунавския град" – Васил Дойков (не съм я чел).

Това лесно може да се види и от статистиката на населението, сравнявам Русе с Пловдив и Врана.

1910 година Русе има 36 255 жители, Пловдив - 47 981, а Варна - 41 400.
1934 година Русе има 53 266 жители, Пловдив - 99 883, а Варна - 73 305.
Пловдив нараства повече от два пъти за периода, Варна прилично, а Русе съвсем мижаво.

Варна е в абсолютно същата ситуация, и откъм Русе границата с Румъния в между Бръшлен и Нова Черна, което е около 45км, то спрямо Варна е само на 20км. и е малко преди Кранево.
"Географското разположение на Южна Добруджа между Дунав и Черно море благоприятства този процес на производство поради възможността зърно и други селскостопански продукти да се предлагат за продажба. Около 200 000 t от произведените храни се продават във вътрешните и международните пазари.[4] През 1903 г. само от Добричка и Балчишка околии са закупени 55 000 t брашно, което е показателно за търсенето и потребността от такъв продукт за вътрешния и международния пазар."
"Тясната насоченост към такова аграрно производство е предпоставка за едро търговско земеделие. Установяването на делови търговски контакти и износ на храни чрез речните пристанища на Дунав и морските пристанища във Варна, Балчик и Каварна, са причината за изграждането на големи мелници във Варна, а в първото десетилетие на века в Балчик, Добрич и Силистра и много по-малки в селата, които използват природните дадености за задвижваща двигателна сила. Като техническо решение, особено атрактивни са плаващите мелници в Тутракан."
"Балканските войни и окупирането на Южна Добруджа от Румъния водят до криза в аграрното производство и развитието на промишлеността в региона. Разрушаването на мелницата в Балчик след бомбардировката от корабите на руския флот, опожаряването на други мелници, липсата на суровини материали и горива е сериозна пречка пред стопанското развитие и напредък. Въвежда се колонизаторски режим на използване ресурсите и натиск за румънизирането на Южна Добруджа."
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0



Аз ще предложа следния материал за размисъл.
https://voinaimir.info/2020/05/9-9-44-ruse/

"Когато говорим за съдбата на Русе, неминуемо е сравнението преди и след „Девети“. Датата е своеобразен предел на времето и повратна точка за съдбите на неговите граждани. Един от малкото извори за преживяното в тия години е поредицата „Русе – портрет на века“ (2000 г.), в която са събрани спомените на много русенци, преки свидетели на епохата. От редица от техните мнения лъха носталгията по времето на Царство България, за което те говорят, като за време на разцвет, на подем на града и обратното – стане ли дума за годините след 1944 г. – мненията са масово негативни, с известна доза тъга по изгубения градски блясък. Иде реч и за един (цивилизационен) сблъсък, състоял се в годините след 9-и септември – сблъсък между коренното население на Русе (не става дума само за представителите на едрата градска буржоазия и аристокрация) и новодошлите от околните села пришълци.

Додуха най-различни лумпени и нашият град се осра… Въпреки че нямам нищо против хората от селата, които идват в Русе. Но и има един период, в който масово дойдоха да живеят в Русе, избягаха заради ТКЗС-тата. И додуха тука да търсят работа във фабриките. Ставаха чистачи. И сега ние теглим много за съжаление. Нашият град много изостава.

Савчо Кисев, роден 1926 г. в Русе, с висше образование"

"От разсекретени документи от архивите на ЦК на БКП и на Държавна сигурност узнаваме как в първите години на „народната власт“ на централно ниво в София „другарите“ са се бояли, че в Русе „гъмжи от контрареволюционни елементи и чужди шпиони“ и „че са необходими решителни мерки, за да се неутрализират враговете на народната власт там“."

"И още нещо, много по-важно – огледайте днешния стопански и обществен „елит“ на Русе. Ще видите, че в днешните местни първенци са се проектирали последните Окръжен и Градски комитети на Партията, Комсомола и прочее казионни комунистически структури. Същите, лъщящи от самодоволство мутри, така чудно пременили се от вчерашни „секретари“ и „милиционери“ в днешни първи „политици“ и приказни „бизнесмени“.

И ако днес говорим, че комунистите след 9 септември 1944 г. са избили цвета на нацията, то това важи в най-пълна степен за Русе. Лишен от своите естествени носители на това, което днес наричаме „свободен дух“, градът е обречен на упадък, осланящ се само на старата слава и това, че тук преди толкова много години са се случили доста от „първите неща“ в България.

Накрая, ще се изкуша да перефразирам големия ни писател Георги Марков – понеже става дума за съдбата на Русе – днес, това е градът на онези случайни хора, които случайно са се родили в него, случайно живеят там и случайно ще си отидат, защото нито го познават, нито го обичат, нито ги е грижа за него, защото са слепи и прости слуги на чужда воля и чужда страна. Тези случайни хора дойдоха на власт на Девети септември 1944-а."