На ул.Добруджа са живели в София,Йосиф Иванов Цанков,композитора и жена му Таня Калфова.Аз прочетох в интернет,че на общинска сесия в Русе се взема това решение,през 2011 и става дума за ул.Александровска.Аз също помня белокосия и много аристократичен д-р Цанков.Може би има наследници в Русе?Ще се опитам да издиря дъщерята на Йосиф Цанков,Сия,която работи като лаборантка, в ТОРАКС,ако не се е пенсионирала.В общината би трябвало да знаят,в архитектурния отдел,където се одобряват проекти за паметни плочи.

Почина Бояна Кънева,русенка,актриса,участвала в епизода "Великден"от сериала"На всеки километър",сниман в Русе,в ролята на Каназирева.Тя е втората съпруга на режисьора Ники Кънев и майка на актрисата Милена Кънева.Някои "компенентни"софийски вестници,съобщиха неверната информация,че тя е майка на акрисата Елена Кънева.Елена Кънева е дъщеря на Ники Кънев от първия му брак с актрисата,Жени Филипова.Нека почива в мир Бояна,една красива русенка!Живееха до магазина на художниците на ул.Александровска,срещу сладкарница Куба.Бояна ,Ники и малката Милена,често посещаваха град Русе.

Йосиф Рачев Цанков е дядо на композитора и брат на Георги Рачев Цанков,един от учредителите на Застрахователно д-во България,кмет на Русе.Мисля,че преди година е взето решение да се постави плоча.Ще публикувам в блога скица на Русенския павилион на Първото търговско промишлено изложение в Пловдив 1892г.по проект на инж.Тодор Тонев,тъй като не мога да се справя да ви го изпратя.

Допуснах грешка,Анастасия Мавриди е жена на Иванчо х.Пенчович,а сестра й Василики на Иван П.Чорапчиев.

Г-н Митко,името на Иванчо х.Пенчович,не е сложено погрешка.Пенчо и Иванчо,както и баща им Величко,са сред най видните русенски граждани.Той е депутат в Учредителното народно събрание,женен е за Василики Мавреди племеница на Н.Пиколо , рисувана от Николай Павлович,сродени са с Каравелови и с Доганови от Русе.Прочетете повече за Зафир Сараоглу и връзките му с тази фамилия и по специално парите,които са давани за освободителните и църковни борби.Това,че той е бил член на съда,не го прави виновен за гибелта на светинята Левски.В каузата за Свобода,не винаги "враговете"са врагове и "приятелите",приятели.Тепърва ще се преосмислят много факти от българската история,без да се свързват с определена идеология.Всеки,който е използвал историята за политическа маша,я фалшифицира.Най елементарното е да се ползват няколко източника ,за да се стигне до истината.Пожелавам ви успех в изучаването на историята на Русе и слагам край на участието си във форума,поради некоректност на г-н Митко,обичам FAIR PLAY.

Прав сте,не може ли след прочитане да се изтриват?Или след седмица например?Личностите живели в този град създават атмосфера.Не пренебрегвайте рекламния ефект,така повече участници попадат във форума и се разменя повече информация.Попаднах на скица на русенския павильон на Пловдивското изложение през 1892г,проект на инж.Тодор Тонев.Някой може ли да даде информация за къщите от Техникума по дървообработване до парка по улица Александровска-архитектура и първи собственици,кои години са строени?Кои номера са?Втората от ъгъла беше на Касабови-Милко оперен певец и Любо -художник.

Ценна информация,вече знам,защото досега не разбирах защо колата не е с русенски номер.

Да ,Косьо Лунгов почина,но някой ми каза,че починал и сина му ,Бебо,който е по голям от мен,някъде над 60.

Дали някой е писал за ловните дружини в Русе?Такива има далеч преди 1944г.След това те продължават дейността си.Баща ми ходеше на лов,имаше костюм,пушки за различен дивеч,в дружинката бяха Косьо Лунгов,оперен певец,Попето(Петър Попов),художник ,Константинов,имаше и жени.Около 1960-1965,вероятно,за да откажат буржоазията от навиците й,въведоха райониране и на "бившите хора"се паднаха райони без дивеч.Като допълнение,въведоха 50 или 100,не помня вече,чифта крака на гарги,които трябва да предават,за да  подновят ловния билет.Баща ми се отказа,дойде някакъв комунистически функционер от Силистра и купи английските ловни пушки.Остана само една тетрадка с рецепти за дивеч.След години майка ми наряза костюма и направи гюдерии за миене на прозорци,страхотна еленова кожа,раздаваше ги като ценен подарък на приятелки.Баща ми побесня,но прие тъжната действителност.

Чета аз форума и се забавлявам страхотно,имаше още една баня "Еврейската"до библиотеката.Баща ми ни караше с колата(Москвич 401 или нещо подобно,вече не помня,бяхме много важни,защото нямаше много хора с коли,ок.1960,беше двуцветен,половината бял,половината светло син)баба,мама и аз.Банята беше много старинна,с няколко сводести помещения,мозайки,телякини,продаваше се лимонада.След 2-3 часа идваше да ни вземе,то беше цял ритуал,през зимата.В къщата имахме баня,но трябваше да я палим и по лесно беше да отидим в Еврейската или Капниловата баня.Някой каза,че са я съборили,това е престъпление!Някъде наблизо имаше лятно кино,редовно ходехме,имахме едно кученце,беше дошло след нас,без да знаем,забелязахме го в киното ,беше голям смях.Баща ми беше много запален по коли ,мотори.Винаги се хвалеше,че участвал в състезения и оттам хванал ревматизъм.Той е имал кола още през 1935-36,Форд,после Опел.Скоро гледах снимки и ми направи впечатление,че колата е с шуменска регистрация,интересно защо?През 1944г.руснаците я реквизират и повече ни вест,ни кост от колата.Автомобилният парк в Русе преди войната е бил много богат,но почти всички коли,камиони,автобуси,мотоциклети са  реквизирани.По тази причина,рядко се срещат ретро коли в България.

Кольо Боздуганов много обичаше да ми разказва за нашия магазин,който знае от дете,бил е до тяхната къща,сега чета в Интернет,че брат му,Димитър Боздуганов,когото не помня,защото той е живял в София и после емигрирал в Германия и жена му Здравка(потомка на художника Марин Устагенов и Джумалиеви,други големи русенски фамилии)дарили пари на Лайънс клуб-Русе.Иво Жейнов като историк може да се разрови в историята на Устагенови.Дядото на художника е Уста Гено,уважаван строител по времето на Митхат паша в Русе.Пак ще цитирам баба:"Русе беше най хубавия град в България,ама всичко отиде по орли и гарвани!"

Мисля,че се казва Евелина , учителка в Музикалното у-ще.Не я познавам лично,дори не съм я виждала,това го знам от него,доколкото помня.След разрушаването на нашата прекрасна къща в Русе,което преживях  тежко и години наред не исках да мисля за този град,сега явно остарявам и се връщам,в мислите си,там откъдето съм тръгнала.Много  стари мебели от Виена,снимки и архив се "потурчи"както казваше баба ми,много неща баща ми разказваше,аз все бързах и сега съжалявам,че не съм го изслушвала.Преди години видях Кольо Боздуганов,на площад Славейков,искаше да пием кафе,аз пак нямах време,около година след това научих,че е починал.Той живееше срещу кино Москва,на Александровска.Къде ли е Тоди Джаков,друг пианист,в Германия?

Грешки-ORTHODOX,Петър Винаров(кмет на Русе),ген.Върбан Винаров.Много са историческите личности, в Русе,за които се знае малко-Атина Болярска-съпругата на Вазов,д-р Радославов,пътувал с Алеко Константинов до Чикаго,д-р Панайот Селвели,ген.Рибаров и т.н.

Абсолютно,това е Перси,само черната коса е побеляла,последно го видях пред Радиото на Др.Цаков,живея наблизо,отиваше на запис ,било е преди ок.20 години .

Материалите на ORTODOX са изключително ценни и отварят друга тема-ролята на българското просветено чорбаджийство в национално освободителните борби,съсредоточено в Русе.Голяма част от русенските чорбаджии имат заслуги,но те умишлено са пренебрегвани и днес почти напълно забравени.Захари Стоянов,летописец на тези борби,преекспонира ролята на фамилия Обретенови ,за сметка на подигравки и понякога"фантазии"относно русенските големци.Иван П.Чорапчиев е брат на д-р Рашко Петров Чорапчиев,един от тримата лекари в легията на Раковски.Ролята на двамата братя в тези борби е безспорна ,те са сред строителите на съвременна България.Ив.Чорапчиев,Петър Златов,Симеон Златов,Димитър Мантов,Петър Чернев(кмет на Русе и София),Иваница и Стефан Симеонови,Петър Върбанов(брат на ген.Върбан Върбанов),Георги Р.Цанков,Иван Стоянов Соларя,Иван Мавриди,Йосиф Дайнелов,Георги Петрович,Георги Геров и т.н.,дори Иванчо х.Пенчович, чакат нов прочит на историята на град Русе.Славното минало на този град и хората,които са го създавали са неизвестни на повечето млади хора.Захари Стоянов има своето достойно място в българската история,но той не бива да бъде единствения източник за информация, относно миналото на Русе.