Русе няма как да има каквото и да било лоби без да се бори за него. Лобито не е нещо, което съществува свише, а се създава с контакти, с активност, ако трябва и с твърдо поведение където трябва.

В случая нито дума от народните представители, които сме избрали, нито дума от никого. Новината минава и заминава ей така. Особено кандидатите за кмет и общински съветници на управляващите партии на централно ниво пък трябва да са много по-чувствителни, защото уж кандидатстват да управляват Русе, а собствените им политически сили им отрязват възможности. И тук вече конкретно въпросът е към тях какво им е мнението по темата и какво са направили конкретно това да не се случи.

Мисля, че има нужда от малко пояснения и да надградя някои моменти във връзка с предишния ми пост. Целта му беше преди всичко да постави теми и въпроси, които мен примерно ме вълнуват като избирател, но не намирам в програмите (често писани на крак) на различните партии и кметове през годините. Избрах да използвам въпроси, защото самият аз не мисля, че съм компетентен (и като цяло не мисля, че има само един компетентен човек, който да им отговори еднозначно) и това би било отборен проблем като задача - на различни браншове, хора, професионалисти, политици, планировчици и така нататък. Не мисля, че аз трябва да давам конкретни решения първо защото не се явявам на избори, второ както казах не смятам, че един човек е способен да го направи и това е екипна работа. А и понякога да зададеш един въпрос се явява и решението на проблем, доколкото отговорът на този въпрос ще съдържа това решение, или ще предизвика дискусия в посока намиране на такова. И именно това е нещото, което ме вълнува като избирател. Мен ми е ясно, че сложните проблеми не могат да имат прости решения и затова не се нагърбвам да говоря като последна инстанция и просто маркирам някои неща, които ми правят впечатление или съм си мислил. Знам, че в България всеки разбира от всичко, аз определено не съм от тези хора. Ако имаше някаква цел, моят пост бе в посока да предизвика преди всичко дискусия.

 Проблемът, който е от моя гледна точка - липсата на стратегическа дълбочина и отговори на тези базови (но и мащабни като обем) теми, а оттам решението, което предлагам - на първо време да се дискутират тези въпроси. Изборите са едно от местата, където това трябва да се случва. На второ да се достигне до решение - професионалните форуми са местата, където това да се случи. На трето евентуално и да започне да се изпълнява - общинският съвет и кметът са хората, които да го направят. Вероятно говорим за процес от десетки години, многократно надхвърлящ един мандат на кмет или общински съвет. Процес, който предните поколения е трябвало отдавна да инициират, но предполагам по-добре късно, отколкото още по-късно.

 В предното си мнение обърнах внимание, че като цяло проблемите, за които говоря са системни и на национално ниво:

Но именно тук виждам ролята на местната власт като източник на постоянен натиск, за да може това да има шанс да се промени. Сами разбирате, че софийското правителство независимо в какъв формат е то, няма да се събуди един слънчев ден и да си каже - хайде сами да отрежем клона, на който стоим и да измислим нова система, която във всички случаи ще означава по-малко правомощия в една или друга степен за централната власт и по-малко разпределение на финанси от нея. Това просто няма да стане. Това имах предвид с:


Идеята, която общо (но без конкретика) се дефинира като "децентрализация", е всъщност идея за из основи преформатиране на българската държава, властта и отношенията между властите. Не знам за пример досега в историята, където това да се е случвало без конфликти и сериозни политически спорове. Каквато и реформа в тази посока ще е много тежка и трудна и ще бъде с голяма съпротива.

Ето един пример. Общините в България трябва да определят какво точно искат като идея и какво виждат в тази "децентрализация". Децентрализация може да бъде всичко и нищо. Може да бъде почти пълно изнасяне на компетенциите на локално ниво с изключение на базови и общи "услуги", които предоставя държавата като дейността на правосъдната система, външно министерство, отбрана, национална свързваща инфраструктура. Съответно данъците да се разпределят като основната им част към общините, втора част "солидарност" на по-богатите към бедните региони и трета част трансфер към централното правителство за услугите, което то предоставя на общините. Такъв модел означава, че системите на образование, здравеопазване, вътрешен ред и много други ще бъдат в компетенциите на местните власти.

Или пък може да е друг модел - нещо по средата, където част от данъците остават по места и има само частично трансфериране на компетенции на централната власт към общините. Колко частично и кои точно - пак е тема на дискусия. Няма как отделен човек сам по себе си да го определи, трябва много фактори да се вземат предвид. Ако в микса с въпроси добавим и нуждата за балансиране на развитието между Северна и Южна България, тоест вероятно тази децентрализация в началото може би да бъде асиметрична, то проблемът става още по-абстрактен и сложен. При всички положения децентрализацията може да изглежда по ужасно много и различни начини и от години се употребява тази дума без да има реална стойност зад нея. И това е първият проблем, за който говорих - че няма такова определение. Ние не знаем какво искаме, каква пропорция местна и централна власт точно искаме и нямаме дефиниция за това. Това ще реши и темата с данъчния микс - какво и колко остава по места и колко отива в София. Съответно и решението, което предлагам е това нещо да се дефинира и постави на масата. Това е изцяло политически въпрос и е тема, която трябва да присъства на местните избори. Мен ми е интересно да чуя мнението на кандидатите по тази тема, защото е крайъгълен камък. Това имах предвид, когато в предното си мнение казах:


В този смисъл и това, което казах относно местната власт да бъде на ръба и ако трябва на моменти отвъд директните си Конституционни правомощия. Затова трябват хора както в общинския съвет, така и в администрацията, които да не са примирени с ролата си на някакви наместници от третостепенна важност за държавата, а да имат самочувствието и личната автономия и интегритет да предизвикат държавата по този въпрос.

Оттам нататък по другите точки:

Другата част, която беше в моето мнение са други по-стратегически теми по отношение на икономическото развитие и геостратигическото позициониране на града както в България, така и в Румъния. За профила на икономиката въпросът е как си я представаме и какво искаме да има града и как виждаме университета си в тази тема. Тук ще вметна, че това всъщност има отношение и с екологията, защото екологичният проблем на Русе, е всъщност проблем със структурата на икономиката му и нейния микс. Казано просто - в Русе сме сложили всичките си яйца в една кошница от икономическа гледна точка и тази кошница е токсична. Ако искаме да променим нещо, няма да стане със станции или затваряне на производства, а с привличането на други индустрии и създаване на конкуренция и условия за битка за кадрите в града, която замърсяващите производства с ниска добавена стойност ще са обречени да загубят във времето и оттам да се прекратят дейност сами заради нерелевантност. Само, че тогава няма да има катастрофален ефект за икономиката, както би станало ако сега внезапно почнем да затваряме производства. Просто защото, профилът на града вече ще се е ориентирал другаде, а оттам и работниците и хората. Но това е друга мащабна тема сама по себе си. Ако някой обещава лесно и бързо решение на екологичните ни неволи, то той е или камикадзе и ще досъсипе и последните останки от града, или просто лъже. Този въпрос няма лесно решение и няма бързо решение за под 10-15 години ако се стартира днес.

Но да се върна на образованието. Според мен университетът е всъщност основа за това каква икономика искаме, а и е основна за предизвикване на механичен прираст на млади хора към града - нещо, от което се нуждаем отчаяно. Зависимостта е, че бизнесите идват в места, където има работна ръка и конкурентен пазар на труда с квалифицирана работна ръка. За да се включим в тази игра, това не може да стане с текущия демографски профил и пазар на труда в града. Ако това ми твърдение е вярно, значи ни трябва механичен прираст и то в една ключова демографска група - 18-30 годишни. Съответно темата, която очаквам да видя в предизборните програми е как виждаме Русе като академичен център и какво предлагаме да подобрим неговото значение първо на национално ниво, после и на международно. И тука вече небето е лимитът с потенциални предложения и решения. Примерно ще търсим ли нови специалности в Русе? Може ли да има програма между РУ и Община Русе за заселване в града на докторанти или хора с научни степени от други градове в България (вкл от София) - което означава заплащане, преференциални условия за жилище, осигуряване на условия за научна кариера тук. Като направим това и сме сигурни в образователния си продукт идва ред и на маркетингът - как привличаме студенти, как се позиционираме и т.н..

 Ако горното е валидно, то тук идва въпросът за финансирането. И в тази тема пак фантазията на кандидатите може да работи по различни решения като примерно създаване на местен фонд за дофинансиране на дейностите в университета с отчисления от фирми-доброволци и въвеждане на нов местен данък, специално за целите на развитие на университета и неговата дейност. Презумпцията е, че всеки лев, който инвестираме там ще се върне многократно в Русе в бъдеще с привличане на нови бизнеси, високотехнологични производства и най-важното и ключовото - хора. На нас ни трябват хора. Как беше...кадрите решават всичко. В 21 век още повече.

По отношение на Русе след Шенген или падането на границата, нашата власт трябва да е много активна и да си създава лобита в Румъния. Русе трябва да бъде включен в цялостния инвестиционен профил на тази агломерация и да се стреми към привличане на бизнеси с посланието, че градът ни е посредата на 25-милионен пазар и с преференциална данъчна система, бързо и лесно административно обслужване и т.н.. Общи бизнес паркове, общи индустриални зони, обща транспортна схема. Това е нашето бъдеще, защото вие правилно казахте, че от гледна точка на София, ние сме дълбока провинция. Ако видите обаче картата, ние сме право в центъра на този 25-милионен пазар и трябва да мислим в тази глобална перспектива пред Русе. И оставете това, че сме в центъра на този пазар, но оттук минава и ключов транспортен коридор, който свързва "Трите морета" от Скандинавия до Турция, Азербайджан, Иран и т.н.. Все си мисля, че има какво да направим с такова геостратегическо положение и не ни отива да сме това, което сме сега. Първата гледна точка на София към нас означава съдба на умиращ провинциален град. Втората визия означава космополитен международен град - търговски център и възлов транспортен коридор, намиращ се в една от най-големите Балкански агломерации с разнообразие от култури, общности и етноси.  Тази визия трябва да я родим тук, на местна почва. В София няма да ни я направят.

Оттам нататък идват темите и за културното сближаване, езици, образование и какво ли не. Това имах предвид, като написах, че трябва да позиционираме Русе при нашите съседи, трябва самите ние да го формулираме не като провинциален български град, а може би най-възловото място на Балканския полуостров. Искам само сложа един щрих - Русе в по-голямата си част от историята всъщност е бил ключов център на Балканите. В Османската империя например е бил център на един от най-ключовите европейски региони, простиращ се чак до Белград. Преди това също е бил много ключово място, реално крайъгълен камък за българската дръжава. Неслучайно територията тук и целия регион винаги е била част от българската държавност (когато такава е съществувала). От историческа гледна точка, тук са основните български земи. Тези реалности не са се променили и до ден днешен. Русе е тук, където е бил винаги. Важността му не е по-малка от тази, която е била винаги. Няма логика да се намираме в тази ситуация. Особено в днешно време.

И накрая, в предния си постинг може би несправедливо обвиних само политиците за това, че няма политическо "предлагане" в този сегмент и се ограничават до традиционните клишета. Но после се замислих, че ако перифразираме базов постулат на икономическата теория, вероятно валиден и за други социални отношения, то предлагането следва да е функция и на търсенето. Съответно, ние като избиратели всъщност сме изначалните отговорници да няма политическо говорене в тази посока, защото просто не го търсим или изискване.  И да, нищо от това, което не написах не кореспондира с реалността в България. И точно това е целта - реалността има нужда да се промени и мисля, че всички тук имаме съгласие за това. Иначе тя реалността си е ясна, тя е тук, виждаме я.  

На Русе като цяло и в частност на кампаниите за местни избори реално липсва чисто стратегически дебат накъде да поеме градът, кои са ни силните страни, какво можем да засилим, какво не. Липсва дискусия и как виждаме изобщо нашия град в общата политическа конструкция на държавата. Искаме ли повече автономия, повече ресурси, повече правомощия? Какво точно искаме, как биха изглеждали тези правомощия? Ако предлагаме нещо - какво предлагаме по-точно и конкретно. Все фундаментални въпроси, по които не само няма дискусия, ами няма и наченки изобщо да бъдат дефинирани като проблем.

 Докато ролята на местната власт се вижда преди всичко като някакъв домоуправител на ниво град, то няма как да дръпнем напред. Местните власти в Русе като цяло страдат от всеобщия проблем в нашата страна  - липса на самочувствие, амбиция, визия и креативност. Те се задоволяват именно с ролята на някаква поддръжка, нямат самочувствие и като цяло изглеждат, че все едно са начело на град като Тутракан, но не и такъв с вековна история и с ключово значение в рамките на българската държава в различните епохи, какъвто е Русе.

Но понеже като добавена реалност сме забравен от централната власт северен град "на майната си" спрямо София, то при нас този проблем дава като резултат един всеобщ упадък и деморализация на населението. Точно ние трябва да имаме много активна местна власт, дори на ръба на Конституционните си правомощия, а ако трябва на моменти и отвъд тях, за да преодолеем препятствията, които българската държава е поставила пред развитието не само на Русе, но и на цяла Северна България. Русе трябва да бъде много активен по темата за даване на повече правомощия на Общините, дори ако трябва да се изисква широка автономия, защото е ясно, че колкото и да е скромна местната скамейка с политически кадри, то във всеки един случай местната власт ще е по-заинтересована да решава проблемите на града от централното правителство, което от деситилетия е показало какво му е отношението към райони, които не са ваканционна дестинация за софиянци.

 Липсва изобщо и дискусия за пост-Шенгенския Русе, когато реално ще сме физическа част от една от най-големите агломерации на Балканите, но дори и след падането на физическите бариери, ще останат много културни и практически такива - езици, липса на контакти и кооперация между двете страни, дори познаване един друг на едно чисто битово, всекидневно ниво. Трябва да промотираме и разказваме за Русе на нашите съседи.

Липсва дискусия за това какви бизнеси иска да привлича Русе. Искаме ли да останем единствено някакъв индустриален център, произвеждащ продукти с ниска добавена стойност, или искаме да участваме сериозно в новите индустрии на 21 век? Ако искаме, как виждаме ролята на университета си в цялото това нещо? Искаме ли да поставим цели и да потърсим финансиране за тях, като примерно да стане на първо време водещ академичен център в България, а след това да потърси място в топ 500 на университетите в света, оттам да се интернационализира образованието тук?

Как виждаме социалната тъкан на града - един атрактивен град за живеене не е само улици и чешмички. Даже изобщо не е това, а е град, в който се случва нещо и има за всекиго по нещо. Виждаме ли ролята на културния, спортния живот, масовите прояви, концертите, фестивалите като нещо важно не само за националния имидж на града, но и за стандарта на живот в самия град. Всеки говори общи приказки да запазваме младите, но то освен да ги запазваме (с което не се справяме), трябва и да привличаме такива предвид демографската ни ситуация. Късмет, това да става в град, в който не се случва нищо.

Най-вероятно нищо от горното няма да присъства в кампанията, а отново ще се бълват клишета на конвейр - за чистия въздух, за чистота на улиците, за парковете, за градините, за чешмичките.... Не казвам, че това е маловажно, но за една местна власт, това следва да е рутинна дейност business as usual, а не смисълът на нейното съществуване. В крайна сметка, ние ще избираме кмет на един от най-хубавите градове в България и такъв с огромен потенциал, който обаче си остава само това - потенциал.

И това не е само слабост на един кандидат и една партия. Ако беше, щеше да е лесно - гласуваш за някой друг и толкова, но то генерално липсва каквото и да било политическо предлагане в тази посока. Затова каквото и да се случи на изборите, който и да спечели, безвремието най-вероятно ще продължи. Просто въпросът не е персонален, аз лично съм убеден, че които и да са кандидатите за кметове, те сами по себе си ще са добри хора със своите житейски постижения и достойнства, но това просто не е достатъчно и не стига за нуждите на град от нашия калибър.

Ами двете неща има връзка доколкото говорим за проблеми на конкуренцията и пазарът се изкривява от това, че ключови монополи са в частни ръце и после с ресурсите, придобити от тях често инвестират в други сектори, което често прави невъзможно някой прохождащ да се задържи. А това, че държавата не спира този процес е резултат от срастването между публичния и частния сектор, лобизма и другите неприятни явления, които се наблюдават във всички страни по света.  


Това е трети проблем, който произлиза от устройството на държавата и няма да се промени, докато не се извоюват съответните правомощия на регионите, съответно да се отнемат такива от централната власт. Особено в сферата на данъчната политика.  

Иначе спорът на много или малко държава няма да реши този проблем, защото няма пряко отношение към него, а има вече доста наслагвания. В края на краищата всичко опира до качеството на човешкия материал, който заема съответните позиции и който ще прилага съответните закони и правила, както и от човешкия материал, което е наличен в обществото. В известен смисъл, повечето държава (какъвто е европейският модел) може да дава някаква поне илюзорна надежда за промяна, доколкото все пак важните позиции в нея са избираеми. Ако приемем, че утре направим реформа за по-малко държавен сектор, то ще остане частният, който знаем в кои ръце е и ще стигнем пак до същите изводи.

Факт е, че и там, където има повече държава, и там, където има по-малко се наблюдават едни и същи изводи по отношение на свободния пазар. А генералният проблем на България е липсата на визия и идеи първо в самото население, а след това като логично следствие и в управляващите. Икономика се прави с иновации и образование и именно тук голям пръст има държавата и изоставането на българската икономика се крие именно в изоставането в образованието. Същото е единствената надежда на Русе да дръпне напред и каквото и да се мисли напред като стратегия за развитие на града, ще трябва да мине през сектор образование и по-специално университета,

Много интересна тема. Мисля, че има доста повече фактори за това явление и то е свързано с натрупването на дефицити с времето, които са заложени във финансовата система, в която оперираме. Например същият залез на пазара се наблюдава навсякъде по света, дори и в държави като САЩ, които са в противоположния спектър по отношение на държавната намеса и регулации и мнението на населението за тях.

Причината е по-скоро в това, че се родиха много мощни компании и конгломерати, които концентрират в себе си огромен ресурс, който от своя страна изкривява както политиката, така и самия пазар. Тези компании не са само мултинационални (в Българския случай са си локални), но преди всичко оперират на всякакви възможни атрактивни сегменти, но след като са добили сила в сфери, които малко или много се считат за естествени монополи (т.е. с високи прагове за стартиране на бизнес, големи капиталови вложения и т.н.).

Олигарсите неслучайно можем да ги намерим в сектори като енергетика, телекомуникации, банков сектор, здравен сектор които са си естествени монополи. От там вземат ресурса си и започват граденето на големи империи, които покриват много други пазари. Върви се конкурирай с тях, дори и да нямаха политическия гръб, който имат. Свободен пазар и честна конкуренция може да има между сравнително сродни по мащаб играчи, никой от които не е в състояние да установи доминиращо положение и тогава се наблюдават ползотворните ефекти на конкуренцията като повишаване на качеството и понижаване на цените. Например това, което се случваше на пазара на Интернет доставчиците в България преди окрупняването от страна на големите играчи. Там много ясно се вижда и това, за което говоря като цяло.

Същият процес, но вече като страничен ефект на глобализацията се наблюдава навсякъде по света. Това, което левите течения в света сега дефинират като income inequality и искат да лекуват през данъчната система, е всъщност продукт на финансовата система, начинът на създаване и разпространение на парите в нея и отстъпление от пазарните принципи именно предвид появата на прекалено големи играчи във всички сектори. В момента се получава едно централизиране на икономиката, но не както при комунизма с декрети от политическо тяло, а в резултат на концентрирането на огромни ресурси в големите играчи. Крайният резултат за икономиката ще е идентичен, както при всяка централизирана система.

Това всичкото не са реалности и следствие от резултатите снощи, а от дългогодишна политика. Всички знаем например, че управляващите измежду Търново и Русе, винаги ще изберат Търново.

А Русе чисто политически не е нито десен, нито ляв, нито „бастион“ на някого. Ако бяхме в САЩ, политическите анализатори биха ни определили като “swing state”. Именно заради това кампанията на ГЕРБ, както и отчасти на СДС беше възможно най-грешната възможна, защото те заложиха на някаква идеологическа битка, която няма отношение към местните проблеми и това се наказва. В комбинация с рекета и заплахите, положението стана неспасяемо. Нека припомня и първите местни избори на ГЕРБ в Русе с кандидат Ваньо Танов. Тогава използваха абсолютно същата потресаваща тактика и това доведе до избирането на Йотов. Това да наречеш някого комунист отдавна не впечатлява никого, а идващо точно пък от партията с най-голяма концентрация на стара номенклатура и агенти на ДС, става хептен контрапродуктивно.

И понеже Русе винаги е бил ничия територия, в която никоя партия няма нищо гарантирано и хората не са партийни зомбита, коне с капаци и конформисти, то не сме от любимците на никоя власт. Нито на комунистите, нито на „демократите“. Истината е, че новият политически проект на Русе трябва да бъде борбата за децентрализация, както финансова, така и административна. Това е единственият начин градът ни да си поеме юздите, защото в София никой няма да се трогне за нас, независимо дали на власт са сини или червени. Това е доказано през годините, няма изгледи за промяна. Северна България като цяло не е приоритет, в нея вече живее само около 30% от населението на страната. Който се изсели на юг - изсели, каквото остане на север - остане. Това е политиката от много години. Не започва с ГЕРБ, няма и да завърши с тях вероятно. Така, че решението е явно другаде.

Очакванията ми и надеждите са ми чистката да е в самия ГЕРБ-Русе. Колкото до това дали ГЕРБ-Русе бил добре, само вижте и градовете от нашия ранг Стара Загора и Бургас къде са им кметовете, на какво ниво участват в решенията за партията и цялостното им отношение и сравнете с нашите велможи. Особено след разделението на шиити и сунити в ГЕРБ след "Апартаментгейт", Русе беше изначално обречен на вътрешнопартиен блокаж. Загубата в Русе е съчетание на търсен ефект от централното ръководство, с което да се развърже метлата, както и плод некадърност, защото това, което направиха в кампанията си беше автентичното, на което са способни.

Големият извод след тази кампания е, че немалко хора, заставащи под надписа "демократи" нямат нищо общо с демокрацията и дори не се и докосват и на йота до онова, което би следвало да е демократична, правова и европейска държава. Те отстояват и плашат с "аз ще спра парите, аз ще ви накажа, аз ще ви погубя". Това e един мачовски, несериозен и циничен поглед към политиката в страната, с който обществото трябва да се бори, а не да го отстоява и утвърждава с политическите си избори. Ако ГЕРБ наистина направят това, което се каниха цяла кампания и бойкотират ръководството на Общината и абдикират от отговорностите си, то още на следващите избори трябва да бъдат изтрити от лицето на Русе. ГЕРБ е първа политическа сила в Русе и както казах, трябва да спре да се държи като Корнелия Нинова, а да започне да говори и действа като партия на управлението.

Съжалявам, че не се чувствам длъжен да гласувам за ГЕРБ/БКП по подразбиране, под строй, както иронизираните червени баби правят за БСП/БКП.

Не и без подкрепата на София. Мисля, че на тези избори просто лъсна нещо, които някои забелязваха много отдавна - ГЕРБ Русе е дъното и на дъното на всички ГЕРБ-ове в страната, или хайде да речем на един един хал с Шумен, Видин и от този род. Организацията няма никаква сила, лоби, експертиза, тотално е компрометирана. И аз продължавам да не разбирам драматичните сълзи и сополи на някои хора, че станало нещо ужасно. Напротив, от една страна Пенчо Милков може да се окаже доста освежаващ за БСП в Русе и да изтика старите велможи от там, от друга страна ГЕРБ получава нужния силен шамар, за да започне крайно необходимата тотална чистка, защото тази партия в момента е токсична и в Русе няма нищо общо с нормална политика, а е някакво рекетьорско ОПГ, боравещо с мутренска реторика и тактики от средата на 90-те. От трета страна, огромен процент русенци даде гласа си в графа "други", което говори, че се търсят местни алтернативи и те могат да дойдат за изборите през 2023-а.

Разпокъсаният съвет гарантира, че ще е невъзможно да се провежда идеологично наслоена политика и ще трябва да се залага на прагматични решения, за които всички са съгласни. Мисля, че този път русенци си изиграхме картите много майсторски предвид ситуацията. В момента всички партии в града ще трябва да се доказват, за да се борят за ясно мнозинство в следващи избори, идват и парламентарни избори. Като цяло аз мисля, че тези избори се получиха изненадващо добре, особено на фона на изходната ситуация.

Гледайки мисленето на част от избирателите им, по-скоро ще вземат пътя за гората и ще се барикадират в землянките, за да дебнат в засада мандрите. Гледам се отписват от отговорност за политиката в Община Русе, нищо че са първа политическа сила и има дясно мнозинство в съвета.

Сега трябва тотална чистка в местната организация и замяната им с наистина десни хора, които всъщност вярват в демокрацията и имат намерение да направят нещо за този град. Това, което направиха ГЕРБ на тази избори подхожда на Корнелия Нинова, но не и на партия, титулуваща се като демократична, дясна и за европейско развитие на нещо си.

Ако шивачката имаше капка достойнство, след това просто би се отказала и демонстративно би напуснала надпревата.

Истината е, че нямаше дебат за Русе и няма платформи. А няма платформи, защото местната политика в страната е сведена до градинки, паркове и дупки и дори и това често се спуска от София. Тоест, местна политика в България НЯМА и това е големият политически въпрос, който липсваше за поредна година на тези дебати. Затова и единственият аргумент за пореден път е чисто рекетьорски - гласувайте за тоя, дето е от правителството, щото иначе страшно. То и да гласуваме за тоя, дето София са ни казали, като за София приоритет са самата София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и още някой друг, то все тая.

Нямаше кандидат за кмет с амбициозна програма, нито дори с политическо манифесто, че ще се бори за децентрализация. Тук някой може да влезе в дискусия за правомощията на кмета, но те са обект на закони и право, а то се променя с политика. Никой не може да забрани на кмета и общинските съветници да имат ясно изразена стратегия как да поставят този въпрос на национално ниво и да се борят за това.

Много слабо се засегна темата за проблема на проблемите на Русе - демографската картина, която е тежък социален въпрос и води след себе си абсолютно всичко останало. Тогава всъщност щяхме да влезем в дълбочина по различните сегменти и щеше да се установи ясната картинка на безпомощност, който и да е кмет. Защото дори и утре да стане кмет любимата ви учителка, посочена от София, то тя също ще е толкова безпомощна, тъй като политика се прави с пари. Вижте бюджета на Община Русе, вижте каква част отива за комунални разходи (сметопочистване, осветление и други битовизми) и ще видите какво остава да се прави политика. Дори и един кмет с капацитет (нещо, което тя със сигурност не е), трудно би се справил с тези дадености.

И тук идваме до бутафорната дискусия за лявото и дясното, която в Русе се сведе до ровене в кокалите с давност 80 години. Тези, които сега претендират да са много десни са тези, които върнаха култа към личността и степен на централизация, сравнима с авторитарни режими като Беларус например, тъй като сега властта е централизирана почти персонално в един човек. Искам да припомня, че в центъра на всяка дясна политика е идеята, че едно ръководно тяло, инсталирано някъде няма как да има целия огромен обем информация, за да дистрибутира правилно благата в едно общество. Дясната политика залага на това всичко да се случва най-близко до консуматора, както в икономически план (с пазарна организация на икономиката), така и в политически и административен. Дясна политика е местната власт да е силна, а централната да има координиращи функции. Тези, които днес се определят за десни ни върнаха както към плановата икономика (с централизирания олигархичен модел), така и към свръх-централизираната държава, където всичко зависи от волята на един човек. Мерси от такива "десни".

Ето интересни данни и разбивки от гласуването
https://www.dnevnik.bg/politika/2019/10/29/3984119_koi_kakvi_glasopodavateli_privleche_v_bitkata_za_kmet/

Доказва се, че Пенчо Милков дължи победата си на първи тур на десни и гласове на хора без ясна политическа ориентация, които са подкрепили различни листи под етикета "Други". Едва 55% от резултата си дължи на гласоподавателите БСП, докато останалите 45% от гласувалите за него идват почти в равна пропорция от блока на десните (ГЕРБ, ДБ, СДС), независими партии и такива, останали извън Общинския съвет, както и останалите партии в Общинския съвет. Нетипично за кандидат на БСП, Милков е най-силен в най-младата възрастова категория 18-30 години.

При Диана Иванова 70% от гласовете идват от ГЕРБ. Ако съдим по първия тур, избирателите на ВМРО са по-склонни да подкрепят Пенчо Милков, отколкото Иванова. Същото важи и за тези, гласували за СДС.

Боко не дойде ли да вози с джипката шивачката значи му е все тая дали печели или губи в Русе.

БСП може да си казват каквото искат на вечеринките им, но фактите са, че дори и името им се споменаваше много срамежливо през кампанията и, че са 12% под личния резултат на кандидата им.

А ГЕРБ освен да говорят, доказаха с действията си, че това, което се мисли в Русе грам не ги вълнува. Буквално премазаха местната си структура и дадоха да се разбере, че всичко ще е на команда от София, дори и повече от сега. И поставиха всички нас да им козируваме и да им избираме неизбираемите кандидати под заплахи и шантаж. Че защо да ходим на избори, като трябва да им изберем фризьорката или шивачката, която ни посочат с пръст от Министерски съвет? Като говорим за комунизъм, култ към личността и т.н. и след като поровихме кокалите на дядото на Милков, дали пък да не вземем да видим какво аджеба става в 21 век, 2019 година?  Това, което направиха ГЕРБ тук е тотално безобразие и е добре, че избирателите демонстративно го наказаха. И всичко това можеше да се преглътне, ако хората виждаха някаква перспектива за драстична промяна. Защото Северна България вече е за "план Маршал" и тенденциите започват да стават трудно обратими вече. И това беше подходящ момент, управляващата от нам си колко години партия, да вземе да ни осветли какво мащабно смята да прави тук. И понеже хората не получиха задоволителни отговори, тръгнаха да ги търсят другаде. Нормални неща.