Лек автомобил Opel Kapitän cabriolet в Русе.
През 1941 год Русе отново става областен град и русенските автомобили вече са с русенска, а не с шуменска регистрация. А надписът БД над регистрационния номер по време на война значи, че автомобила е мобилизиран от българската държава.
На втората снимка може да се види как във Франция са възстановили такъв ретро автомобил.
Във flickr  са всички снимки на реставрирания автомобил в детайли:
http://www.flickr.com/photos/pontfire/7142969489/#in/photostream/lightbox/

снимка на Централна ЖП гара /не съм сигурен, но мисля,че е от 1965-1966 година/

Ух, че хубави букви на часовниковата кула на Гарата 

Живият плет е супер. Чудесна снимка.

Пазарчето се появи през 60-те (62-64). През 1964 година вече го имаше, защото моят приятел Петко Никовhttp://www.svetamarina.com/article7.php имаше празен апартамент+кабинет, приготвен за сестра му, която следваше тогава медицина, срещу гимназията и там ходехме да пускаме силно музика. Какво? The Beatles - I Saw Her Standing There. И други, разбира се, но това парче ми се е забило в главата от тогава и като го чуя се сещам за тази част на града.
Допълнение: Тъкмо построиха  апартамента и сестра му да завърши, пък взеха, че забраниха частната пракика на лекари и зъболекари!
Та - затова бях често в района, който макар и на хвърлей място от Добруджа, е все пак в друг квартал, а това играеше роля в Русе. Може да се пита оптичката Емилия Керемедчиева - тя живееше точно отсреща - на Пенчо Славейков. Друг е въпросът колко свежа памет имат хората.
На пазарчето първо носеха в кофи разни неща и беше пазарче, после се появиха сергиите и си стана пазар. Остана му името - пазарче. Помня, че в периода горе в скобите вече съм виждал ценови инспектори, които определяха цените на пазаря, даже питах баща си какво точно правят. Изречението, което чух от една такава инспекторка беше: "намали думатиту със ... стутинки" и същата си записа нещо в една тетрадка. После се загледах и видях, че минава през всички щандове и си записва в тетрадката.

Синагогата днес е "Еврейски културен дом", май към "Шалом" (организация на евреите в България).

Трапезарията и лятната градина на хотел "Ислях хане"
Хотелът "Ислях хане" е построен по времето на управлението на Митхад паша. За него в. "Дунав" пише, че има “осем стаи долу на земята, 24 други в долния и горния катове, един голям салон и една широка градина. Всичките му потребности и мобили са купиха от Виена и са донесоха в Русчук.” (вестник "ДУНАВ" , бр.116, 1865 год.)   В салонът на хотела по европейски образец са уредени гардероб, сервизни помещения, бюфет с изобилие от унгарски и френски вина, които задоволяват и най-претенциозните вкусове. Пред сградата е уредена градина, от която се открива невероятен изглед към Дунава и отсрещния бряг. В хотел “Ислях-хане” отсядат князе, консули, дипломати, търговци, индустриалци, гости от цяла Европа и Далечния изток. Много бързо той се вписва и в културния живот на града – оказва се удобен за театрални представления, балове, концерти, тук се разиграват лотарии, русенци получават първите си уроци по европейски танци. По- късно тук се помещава Русенската градска община.

Къде се е намирал хотелът?