Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на страниците на в. „Дунав”,   ІI част
Оказва се обаче, че вестник “Дунав”, въпреки проправителствения си тон, остава един надежден източник за нашата история. Фактите са отразени вярно и сравнително точно, въпреки тълкуванията, коментарите и хвалбите по адрес на султана и Османската “му” империя. Записките на Захари Стоянов също са ценен източник за нашата история. Но, Захари Стоянов не е присъствал на много от описаните събития и ги предава по чужди записки ( например записките на Стоян Заимов) или от спомени на съвременници на събитията ( но доукрасени според случая). Никола Обретенов пък, публикува своите спомени чак през 30- те години. По това време вече, почти няма останали живи свидетели на борбите ни за национално освобождение. И той също си позволява да представи събитията в своя интерпретация. Например той пише за “полумъртвия Стефан Караджа” окачен на бесилото от турците. Никой друг, освен верният му приятел и съпартиец Михаил Хаджикостов не подкрепя думите му. Както ще прочетете във вестник “Дунав”, Караджата е осъден на обесване заедно с другите заловени четници, но тъй като има много рани получени в битката  в местността, наречена по- късно Канлъ дере ("Кърваво дере") край с. Караисен, заради здравословното му състояние изпълнението на присъдата е отложено. По- късно раните му се инфектират и развива тетанус, като на 31 юли срещу 1 август 1868 г. (стар стил) умира в русенския затвор. Но Никола Обретенов така упорито повтаря тези свои твърдения, че и до днес много хора смятат, че това е истината. Дори паметникът на  Ст. Караджа до халите е издигнат в близост до мястото, където е била постоянната бесилка, на която са обесени много български четници от четите на Хаджи Димитър и Ст. Караджа, Панайот Хитов и Филип Тотю и от четата на Христо Ботев. Но самия Никола Обретенов, не е обесен, въпреки че е четник от четата на Хр. Ботев. Той е осъден на доживотно заточение. Но защо? Ще прочетете във вестника- ясно е казано: “който хвърля повече от три пъти с пушката си срещу султанската войска се осъжда на погубване”.
С тези си писания не искам да очерня образа на Никола Обретенов. Още по- малко целя да омаловажа героичния живот и борбата и смъртта на Стефан Караджа. Той е заел своето достойно място в пантеона на българската история.
Исках да покажа, че истината е многостранна и трябва да се изследва внимателно от всички страни. За да можем да разберем настоящето, трябва да си изясним миналото.
Снимките:
-   Знамето на четата на Ст. Караджа- „ На оружя мили братя”
-   Затворът на Русчук, където е умрял Ст. Караджа.
-   Вестник „Дунав” брой 295
-   Вестник „Дунав” брой 298
-   Вестник „Дунав” брой 299

Йовчо, този вестник освен добре списван е и голям майтап, защото си пише направо на русенски диалект!

Ами тогава още е нямало установен литературен български език. Но, доста прилича на езика използван и след Освобождението докъм 1900 година. Е..., с някои местни диалектни особености. Но, редакторите са били грамотни, учени хора. Иван Чорапчиев е бил учител по френски в българското училище.

Интересно е,  когато започнаха изкопните работи за шадравана пред старата поща,се откриха кръгли основи с почти същия диаметър като на сегашния шадраван,говореше се че на същото място е имало подобно водно съоръжение,което вероятно е използвано и за водопой,не съм се сещал да питам в музея какво е било.Някой може би знае подробности.

Няма значение- турско, българско. Такава е била държавата по това време, а поданиците, строителите, работниците са били турци, българи, арменци, гърци и т. н. Сегашния град е наследник на стария Русчук и е негово естествено продължение. И сега жителите на града пак са българи, турци, арменци..., а държавата е България. И пак трябва да работим и да предадем, това което сме заварили, доразвили и съхранили на следващите ни поколения, независимо от трудностите и превратностите.

Много хубави снимки и картички, въобще интересна тема!
Йовчо, не става дума за това, че до Освобождението не е имало нормализиран език. Това е ясно. А става дума за това, че на горътъ, отсамшнътъ  - за ъ-то използват голямата носовка Ѫ, която си е чисто ъ днес. Това другаде в България едва ли са го писали така. На мен много ми хареса, защото това е езикът на който съм проговорил. А и на повечето тук.
Другото: керван с амуниции.
На български има две думи: муниции, което са боеприпаси, джепанè демек, а другата дума е амуниции. Тя пък означава сборът от предмети нужни за съоръжаване на кон - ездитен или впрегатен, конска сбруя - седла, юздечки (желязото, което е в устата на коня постоянно), юзди, капаци за очите, поводи и т.п. Двете думи не са взаимозаменяеми, както се разбира. И не вярвам турският керван да е бил натоварен с дизгини само. Или бъркам? Във всеки случай може да има някой, който да не прави разликата между муниции и амуниции в българския. За него ще е полезно.

Да, за амунициите не съм прав. Подведох се защото на английски точно амуниции значи боеприпаси. Ние обаче сме възприели френският термин муниции, а амуниции за снаряженията, но не за барута. На гравюрата е писано ammunition train и това ме подведе. Но смисълът си остава същия- возели са снаряжение и боеприпаси.
Не съм искал да се меря с твоите познания по езиците .

Според линка това е Иваново по време на освободителната война!
http://www.runivers.ru/gal/gallery-all.php?SECTION_ID=7080&ELEMENT_ID=391875