Това за четвъртото място и аз го знаех, без когато и да е да съм бил особен ценител на футбола и спорта въобще - просто тогава това беше събитие за града и нашумя, нямаше как да не се узнае и от хора, по-далечни от спорта. Интересно е съвпадението - тогава Русе беше четвърти по големина български град и футболът му стигна до четвърто място в националния шампионат; лошото е, че сега сме пети по население, а хич ни няма и в А групата даже...

Вероятно просто са били някого, "Дунав" никога не са били шампиони, дори не са били медалисти в първенството.

dunav_ruse, страхотно попадение! Много хубава снимка. С няколко неизвестни.
1. Гарата още ли не е била построена? Явно не.
2. Като са строили гарата и релсите ли са местили, защото както са сега, минават пред сегашната гара (която отдавна не е гара, но за мене си остава "гарата").

Знае ли някой нещо по 2. въпрос? Ако е така, както предполагам, това е вече страхотна находка - заради ъгъла, от който е снимана снимката. През този "прелез" явно се е ходило до пристанището.
Още веднъж браво и благодаря.

Не знам какво имаш пред вид - старата железопътна гара, която аз все още наричам "гарата" или постройката съвсем на брега, на която пише "Морска гара". Където (в старата) до 1898 г. затваряха малкото щастливци, пътуващи за Виена на екскурзия по Дунава да ги проверяват колко стека цигари и колко долари са скрили, последните по по гащите и чорапите си. Имаше събуване и на двете неща. Без значение на пола. Тогава също имаше и митничарки за тази цел.  

Ако имаш пред вид "гарата" - много съжалявам ако мислиш така, защото тази гара заедно с тунела с 4-те изхода, с билетната зала, с излъсканите месингови тръбни ограничения около гишетата, с тавана - за който някой си е мислил как да го направи по-естетичен, с мозайките и бежево-кафявите плочки, образуващи ромбове, с жлебчета за да се върви безопасно по тях когато е мокро от миене (тия вътре), а на перона на квадратни "блокчета шоколад" с тъмножълт цвят, беше една абсолютно европейска гара, каквито има в много градове в Европа, често не единствената гара на град. Тоест малка гара не означава малък град, а една от многото гари на един динамичен град. Градът в който живея тук има поне 5 гари, а е по-малък от Русе, но през него минават фигуративно казано 100 влака дневно - за да кажа една голяма бройка. Е, може да са 80 или 70, или пък неочаквано повече, особено щом като в Германия пътуват ежедневно 32.000 пасажерски влака. Едната гара тук сега е действително голяма, но това е сега заради магазините вътре - цял мол, а преди IIСВ гарата не е била много по-голяма от русенската, освен с несравнимо повечето перони, което пък го е позволявала самата концепция на гара с линии завършващи с буфери, гара терминал (нещо ми убягва понятието в момента) - за разлика от проходна гара, каквато е старата гара, която имаше 4 коловоза и два перона, от които се използваше най-често само единият - този под навеса. Родният ни град Русе е "на края на света" по принцип. Това на човек му става ясно като пътува от София за Русе с кола или влак. А вече в самия град транспортът е на гумени колела. Та аз съжалявам за състоянието, в което се намира именно гарата!

Ако имаш пред вид онази постройка с названието Морска гара, си напълно прав и моите понятия съвпадат с твоите. Но каква морска гара пък да има като няма корабни-линии!

Горното, за старата гара, можеш да го оставиш без коментар, ако не съм разбрал добре. Но аз искам да остане като възпоменание на един от най-хубавите периоди от живота на града. Не съм забравил чешмата, източна страна на гарата, но за нея друг път.

Музеят на транспорта ние на времето даже не го знаехме, че е било гара и то първата. Научихме го около празненствата 1966 година. Поне аз. Преди това съм ходил да греба там на лодка от тия военните - с 8 човека гребци, които бяха останали в ДОСО-то от Дунавската флотилия, които във флота им викаха "шлюпки" и съм съзнавал, че е "някаква" гара, но същинското значение на тази гара ми стана ясно едва около 100-годишнината, когато идва в Русе и Тодор Живков - с кола през парка - до ЖП-жилищата и от там по килим до гарата.

А тази гара, старата е това, което съм описал по-горе. Имало е много снимки и картички на същата и самата нея още я има. Ето я на снимката/картата.  Та тирадата "За гарата" беше за нея. Като на тази снимка гарата не е изцяло построена още, липсва тунелът и постройката западно от гарата, в която се помещаваше "майки с деца до 3 години" - където майките можеха да си накърмят и повият децата или просто да си починат необезпокоявани, докато чакат влака, идвайки от кораба или обратно.

На гарата имаше и гаров ресторант със салон и с две-три или четири маси даже на перона, който продължи да работи дълго време след като гарата престана да бъде гара, докато не стана свърталище на пияници и го закриха.
Тзи чешмичка, която се вижда не е чешмата, за която говоря. Чешмата беше на около десетина метра иззочно от гарата, на открито, в началото почти на перона за Варна, който и за София беше пък първи перон, но в едната посока тръгваше за варна влакът в другата за София. На снимката с локомотива влакът тръгва в посока София съответно Иваново, Бяла, Две Могили, Полски  Тръмбеш и Горна Оряховица.
Ето още една снимка. Обърнете внимание, че няма нито една хартийка по улиците, макар че и тогава е имало и простаци, и цигани и поциганени българи. Но е имало ред.
На всички български гари надписите освен на български бяха на френски: Магазия-Еntrepôt, Чакалня-Salle d'attente, Началник гара-Сhef de gare, Движение-Mouvement, Багаж (гардероба за багаж)-Consigne bagages. И до днес на по-старите гари стоят тези наименования. Снимайте си ги, защото в един хубав ден ще изчезнат.

Гледам снимката и ми се струва, че зад коловозите има достатъчно място и за гарата, така, че едва ли се е наложило местене на релсите. Но може и да греша.

П.С. Наскоро направих няколко снимки на гарата. Ако желаете ще ги кача, макар моментното състояние да "не е много за гледане". 

Новите снимки на старата гара, каквато и да е тя - сложи ги. Още повече, че това не е просто гара, а гара с пристанище в миналото. Защото хората от Видин, Лом, Никопол за Варна или от Тутракан, Силистра за София и южна България не пътуваха с коли и автобуси като сега, а през Русе. И като се сметне, че през 60-те бяха пуснати ракетите, а после метеорът, връзката ставаше съвсем удобна. Та през тази гара+пристанището са минали милиони пътници.
На мен ми е скъпа, защото съм и пътувал от там, изпращал съм баща си запас за Ямбол, от там сме пътували за София и за Варна, колкото и да съм бил малък, освен това дядо ми, ме водеше на гарата, да ми показва локомотивите и корабите и да ми обяснява неща по тях, а и ние, децата, като ни станеше съвсем скучно: хай на гарата и обикаляхме за сетен път всичко, което можеше да се обиколи по гарата и брега. И по-късно, когато вече не беше гара и бяхме по-големи. Сега емоционалната връзка липсва. То да е връзка, ама с какво, като там няма ни кораб, ни влак. Ей така си се "изживяват" нещата. Затова снимките за мене биха били ценни.