Да, градският вариант е Икарус 66, който има същия дизайн като Икарус 55, който е междуградски/туристически.

Благодаря и на двама ви! Значи наистина е чуждестранен, чехословашки. 

Йовчо, по въпроса за гърлото на бутилката Русе, през където повечето туристи от комунистическите страни минавали, искам да поясня следното. Единствено туристите от ГДР минаваха 100% през Русе. И съответно румънците и тия от СССР. Другите нямаха проблем да минават през Югославия. Никакъв. Нито поляци, нито унгарци, нито чехи. Никога не са го имали. Даже чехите след 1968 година!

На нас българите по едно време взеха да слагат на паспортите едни печати PAR RS ROUMANIE. Съответно и на талоните за пътуване към личните паспорти (със стойност на личните карти днес) слагаха този печат. Но и тези печати взеха да ги слагат едва след като БНБ започна да обменя по 20$ по най-официалния курс на всички, които нямаха този печат на паспортите или талоните си. Малко хора знаеха, че имат право на 20$ по 76 стотинки при всяко пътуване. Аз съм сменял неведнъж. После ги давах за шоколади KRAŠ в Югославия.
Българите, повечето, като тъгнеха обикновено даже и не мислеха за минаване през Югославия и по инерция си минаваха през Румъния. За хората от София пък беше нормалното да минат през Югославия. Някои за през Букурещ и не бяха чували, че може.
За първи път като си купувах билет за Източен Берлин 1972 г. майката на една моя съученичка Тони (живееха в блока над сладкарница Куба), която работеше в бюро Рила на Д. Благоев ми каза "че вие може да минете и през Югославия". Така и направих.
Но да се върна към темата за туристите от източния блок. Ако някой от Чехословакия, Унгария или Полша е решавал да пътува с влак през Румъния то е било или за да спести 20 - 30 лева от пътя, защото през Румъния влакът идваше малко по-евтино, или по негови лични причини. Същото се отнасяше и за туристите с автобусите. Общо взето много по-малко туристи от тези страни минаваха през Русе, отколкото през Калотина. Примерно 70:30% (от тези три страни).
Бил съм екскурзовод и представител през цялото време на следването ми и след това лятото на Сл. Бряг и Ахелой. Освен австрийските и белгийските туристи имах и чехски и унгарски туристи от Кооптурист, които идваха само с автобуси и индивидуален транспорт и имам наблюдения през къде пътуваха. Не помня някой да е пътувал през Русе. Няколко пъти съм си ходил до София с тях, а те си продължаваха за Белград.
Пътувам от 1972 година самият аз през Калотина/Драгоман, нито един път не съм минавал през Букурещ/Русе (с изключение на 1974 г. през март - и то нарочно за да остана в Русе, имах още роднини) и знам какви хора имаше във влака и какви автобуси и коли по шосетата. И днес пътуването през Сърбия или Словения/Сърбия е несравнимо по-лесно от транзитното минаване през Румъния, където все още няма магистрала и се минава през безброй села с неосветени каруци и магарешки колички, нощем хора на колелета на 5 цуйки и три бири, и други трудности.

За гробищата съжалявам и аз много. Забележителен паметник бяха на гробищната култура, но по-скоро на германската, отколкото на Пер Лашез. Дървестните видове са като в германски гробища. Алеите са оформени също така. Помня ги много добре, защото бях на бригада там - да ги разваляме. Що гробове съм счупил. От яд, че трябва да се чупят. Ние имахме там два гроба - на детската поетеса Екатерина Манчева и издателка на дестко списание - сестра на дядо ми и съответно леля на майка ми и гробът на мъжа ѝ. И двата надгробни камъка ги счупих собственоръчно. Писал съм за бригадата в гробищата. И сега знам къде останаха несчупени гробове. Даже ги показвах на единия си син, когато се случи да бъдем там през лятото.
Там е и дядото на моята братовчедка Пепа от Лондон, мъж на другата леля на майка ми, но него не съм го познавал и с нищо не е известен, освен с това, че е купил първия хипопотам в България - да го показва по панаири, след като е опитал няколко бизнеса. До тук хубаво, но за хипопотама и други неща гарант е бил дядо ми. И той си плати хипопотама до последния грош заедно с другите предприятия. Та затова не съм му търсил гроба на дядото на Пепа от Лондон, хипопотамиста. Имахме и един полковник на тия гробища, но вече не знам на кого как се пада, а и съм забравил как се казваше. Затова казвам, че имахме два гроба.
Та! Като се отиде в една страна, първо се ходи на гробищата. Както те изглеждат, така изглежда животът на живите хора в страната.

Жейнови живеят от памти века на Баба Тонка 2. Над бившето ЖП бюро. Къщата с капаците.

Иво е свикнал да го питат за другите Жейнови. Сетих се за Ерих Мария Ремарк. Като почина 1970 г. в Локарно шофьорите на такситата взели да се питат, ma chi è questo Remarque? (кой пък тоз). Защото стотици хора отивали към къщата на Ремарк в един и същи ден. И един им отговорил Ha scritto libri. (книги бил написал). Та дано Иво Жейнов стане известен на всички. Вкл. шофьорите на такси. Да е жив и здрав и да пише още много.

Колко е малък света,със Светлана,седяхме на един чин в гимназията,тя учи само девети клас и заминаха за София.Имаха апартамент на Г.Димитров,в блока живееха много артисти и певци.Баба й,често ни гощаваше,Светлана винаги се наричаше Бабачева,а официалното име беше Славова.Много шик имаше в това момиче!Видяхме се преди 10г.,разменихме телефони,но после всеки по пътя си.

Чета аз форума и се забавлявам страхотно,имаше още една баня "Еврейската"до библиотеката.Баща ми ни караше с колата(Москвич 401 или нещо подобно,вече не помня,бяхме много важни,защото нямаше много хора с коли,ок.1960,беше двуцветен,половината бял,половината светло син)баба,мама и аз.Банята беше много старинна,с няколко сводести помещения,мозайки,телякини,продаваше се лимонада.След 2-3 часа идваше да ни вземе,то беше цял ритуал,през зимата.В къщата имахме баня,но трябваше да я палим и по лесно беше да отидим в Еврейската или Капниловата баня.Някой каза,че са я съборили,това е престъпление!Някъде наблизо имаше лятно кино,редовно ходехме,имахме едно кученце,беше дошло след нас,без да знаем,забелязахме го в киното ,беше голям смях.Баща ми беше много запален по коли ,мотори.Винаги се хвалеше,че участвал в състезения и оттам хванал ревматизъм.Той е имал кола още през 1935-36,Форд,после Опел.Скоро гледах снимки и ми направи впечатление,че колата е с шуменска регистрация,интересно защо?През 1944г.руснаците я реквизират и повече ни вест,ни кост от колата.Автомобилният парк в Русе преди войната е бил много богат,но почти всички коли,камиони,автобуси,мотоциклети са  реквизирани.По тази причина,рядко се срещат ретро коли в България.