Първата снимка е много интересна,в ляво срещу къщата на Дайнелов още не е построена къщата на Ковачеви ,и на двете снимки в ляво/предната част/ е сградата където беше най-известната шкембеджииница за която няколко пъти сме коментирали.На празното място успоредно на нея по късно са построени едноетажни сгради където се помещаваха,таксиметровата служба,погребално бюро цветарско магазинче.Зад тях,не знам през коя годена е построено лятно кино "9 ти септември",екрана беше на гърба на едноетажните постройки а местата /пейките/бяха където е сега колетната служба на пощата.

Ако позволите да допълня.Сградата е била/за времето си/ една от най-модерните в Русе,цялата витринна част е конструирана така че да се сваля долу в приземието.Последователно в нея се е помещавала бирария"Кристал" с наемател Стефан Гъдев, а по -късно най престижният  ресторант, "Иван Марков" .След 9-ти беше "Болгар" където през 1967 година беше сватбата на дядо Митко.Предпоследно Клубът на запасното войнство стана "Потсдам" и сега вече е "Ла Страда".                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

mitko_d,mitko_d ,как така разбра,че Каракапитана е циганин,защото беше със загорял тен ли?И естествено,че имаше самочувствие на управител на "Баничките,защото той си беше такъв.И "Книгата на Стефанов" е книгата на Стефан Миланов и специално за Каракапитана всичко е вярно.Името му е Панайот,а жена му се казва Калинка и нямат,ама абсолютно нищо общо нямат с циганския етнос.За собственик на кораб е пълна измислица,а "Баничките"наистина са общински.И до смъртта си е живял на ул."Отец Паисий".Той е един от малкото хора,който има над 100 спасени човека от удавяне в р."Дунав".А пък за ваденето на кръста по Йорданов ден,по-добър от него нямаше.Така,че този човек е бил от колоритите на Русе и заедно с неговата лодка "Мими" и "Баничките" си остава в историята на града.И аз много се гордея,че съм негов внук.

Каракапитана го помня много добре. Живееше на Отец Паисий, защото там беше входът към двора, до доктор Зумпалови, в същност къщата им гледаше към нашата през двора на пазачите на печатницата. И граничеше с калкан с блока на Николай Здравков и Димитър Кондов, "блока на Инфлот", а следващата къща беше на Елиас Канети на Славянска. Няма да се впускам в повторение на разказите си от преди.
Познаваха се, естествено, с баща ми. Баща ми беше любител на дунавския воден спорт с лодка тип "сеферка", не ловеше риба, само спорт - слънце, въздух, вода, гребане. Лодките ги правеха в Силистра. Последните лодки бяха собственост на Вела Пискова с номер Рс 234, но там освен баща ми имаше малко привърженици на водата. Та! Тези лодки трябваше някъде да се връзват, докато не се ползваха. Най-често това ставаше ако някой познава някого - на някой понтон или завързан шлеп, ползван като понтон, а в нашия квартал познанствата не бяха никаква рядкост. Само на нашата улица от 5 къщи имаше един капитан (Добруджа 10) и трима работещи в БРП-то - по фуражките. Та по тия връзвания на лодките сме се засичали с Каракапитана и сме вървяли заедно нагоре, един път имахме, а и познанството по комшийство през прозорците - гледаха почти едни в други - към нашата кухня, баща ми е говорил с него. И след това е коментирал с голямо уважение познанството. Като се виждахме със семейството, се поздравяваха. Той намираше винаги весела дума и за мене, и за майка ми по някой комплимент, беше галантен. Малък съм бил, но го помня като сериозен човек. Тая титла не я раздавам често.
Даже преди две години като бях в Русе снимах къщата им или поне това което е останало от нея, защото изглеждаше ужасно като повечето стари неща в момента. Снимах я за спомен като връзка с една загубена епоха, като от някакъв предишен живот.
Пояснения за снимката. Снимана е от двора на Добруджа 4, зад тази ограда се намира(-ше) къщичката на пазачите на печатницата, които бяха много зли хора. Имаха през всичките тези години две кучета, едното от които се казваше "Лира". Жълти, някакви.
И аз се радвам, че се намери точно внукът на Каракапитана. Добре дошъл. Не се засягай от етикети. Помня дядо ти като сериозен човек. Русчуклия.

Много се радвам, че във форума се включват наследници на реалните действащи лица от историята на Русе. Колега "karakapitan", като наследник на истинския Каракапитан може да споделиш някои спомени, а ако имаш снимки на самия Каракапитан и "баничките" ще е много интересно да ги видим.

Каракапитана-Панайот Горанов Тодоров[

Да имаше брат,казваше се Трифон и той живееше около "Доростол"и алеите до парка.На снимката в дясно/по малкото момче съм аз с майка си.Това е във вътрешният двор.Това е баба ми.