Tuk edna snimka ot "Gybata" ot druga perspektiwa.
I edna sys po-golqma re3oluziq..

Благодаря за представените снимки от Berliner. Сега знам къде точно е била. Имам кого да питам.

Точно щях да кажа че като идея ми напомня на "Раковината" в морската във Варна.

за т.нар Гъба говорих с баба ми и тя ми каза, че там са продавали цветя...само че аз като гледам снимките не виждам цветя...да не би тя да се бърка или е имало и друга Гъба Иначе баба ми е живяла в района на Борисова до Автогарата, преди да съборят къщата им там...не е от известен род За естрадата потвърждавам казаното по-горе и добавям, че там са пяли и обикновени хора, дори и тя каза, че е пяла там...

Естрадата имаше на първо място пропагандистка цел. Имаше една огромна червен звезда на средата, в средната част. Но в същност имаше и друго предназначение. Като станеше топло, всяка събота имаше самодейни концерти. Тогава всички заводи имаха я хор, я тамбурашки оркестър, я танцов състав. Освен това имаше състави и при дома на културата, имаше трио устни хармоники при дома на моряка. Те редовно свиреха. На единия с устните хармоники жена му се казваше Флорика(Цеци) и работеше на втотрия етаж на грамофонните плочи в магазина за електродомакински уреди, който сега е банка - къщата до братя Рачеви. Там, при нея, бяха и плочите от Корекома (валутния магазин). Цената на една плоча беше недостижими 2 долара. Имаше Елвис Престли и нещо, което няма да забравя никога - там за първи път чух Рей Чарлз - Hit the Road Jack (and don't you come back no more, no more). Тя ги пускаше много рядко, но пуснеше ли - веднага се събираха хора и исках да си купят плоча с тази музика.
Ta. Към самия дом на моряка имаше също състави. И винаги имаше някой да пее, свири или танцува на естрадата. Спомням си една песен, която чух там и после си я пеех в къщи. Това е от тогавашните псевдо-народните песни, ставаше дума за някакво невиждано постижение на родната техника и гласеше така: Виж това е друго нещо, хà да е честиитоо. Малко беше по мелодия като една друга истинска по-мръсничка народна песен дрън п...  дуридааа..., три кила ... Но тогава много ми беше харесала тази и си пеех с натъртване: Хà да е честито!
Ние, децата, играехме нагоре надолу, уж бяхме с родителите си, пък тичахме до баба и дядо, които бяха пък седнали в градината. Русенските комари ни хапеха жестотко, но беше весело - отвсякъде музика и шум, високоговорителите бяха пуснати доста силно, светлини идваха откъм естрадата и съвсем не беше лошо. Това беше град Русе.

Какво е имало на мястото на новата поща? Точно срещу тази "гъба".

И аз имам такава...

Впрочем, такъв имаше и при дансинга на стария Дунавски кът
Дунавският кът беше в парка, нали? Същата раковина я имаше и в Градина Кея. То пак е австро-унгарска, дунавска, ресторантска култура. За тия ресторанти съм писал другаде.
Миналата година видях един отново, след 37 години, един такъв ресторант - в Букурещ - до Атене Палас. Там съм бил през далечната 1964 година за първи път и за последен 1974. Препоръчвам го да се види. А и като ресторант не е лош. Направо консервиран.