Моето проучване нямаше за цел да уточнява датите на Великден, нито скоростта на доставка на пощата. По- скоро исках да обърна внимание на фирмата на М. Вебер и на нейната фабрика за велосипеди, съществувала в Русе. Но щом стана въпрос, ще поразнищим въпроса по- добре:
Неразбирането идва от непознаване на историята на календарите и на религиозните празници.
Грегорианският календар в Австрия е приет още през 1583 год. При нас обаче, е приет чак през 1916 год. Разликата м/у двата календара е 12 дни за ХІХ в.  и 13 дни за ХХ век На картичката Ханс Вебер е писал 17 април (това е датата в Австрия, за да не се бъркат австрийците), а на клеймото е ударено 4 ІV ( официалната дата в България).
Великден по юлианския календар през 1902 год в България е бил на 14 април, естествено неделя. Изглежда преди Великден митниците в България са работели до вторник  9 април ( по юлианския календар). Затова Ханс Вебер моли пратката да бъде изпратена  в събота 19 април ( по грегорианския календар), за да пристигне в България преди  вторник 22 ІV по грегорианския ( 9 ІV по нашия юлиански) календар. Всички дати са сверени абсолютно точно. Всеки може да го направи в интернет.
Затова Berliner пише, че пощ. карта би трябвало да стигне за два дни от 17 до 19 ІV от Русе до Оршова (това е пристанище в района на Железни врата). И като изпратят пратката на 19 тя ще дойде до Русе пак за два дни на 21 ІV и ще може да се обмити и получи.
Това обаче е било възможно даже за времето преди повече от 100 год. Иначе г- н Вебер нямаше да пише напразно картички и да развива бизнес със Германия и Австрия.
Австрийските пощи са били най- реномираната пощенска служба по нашите земи още от 1830 год. с основаването на DDSG (Първата императорска параходна компания). По турско време те са били много по- надежден и  предпочитан доставчик от Отоманската поща. Това продължава дори след Освобождението и даже след разпадането на Австро- Унгария през 1918 год. Дори нашата държава България ( до основаването на българската Речна крайбрежна служба през 1935 г., сега БРП) е плащала ежегодна субсидия на DDSG за извършване на превоз на хора, товари и поща по Дунава. Експресните параходи на DDSG  са извършвали изключително бързи и надеждни доставки, особено в градовете пристанища. Така че, доставката на поща за 2-  3 дни на крайречните дунавски градове не е била проблем по това време.

Сега искам да ви покажа някои от заведенията за обществено хранене през 60- те год в Русе.
Надявам се да събудя спомени у по- големите участници във форума, които да ги споделят, за да може всички да научат нещо повече за града ни по това време.

Закусвалня "Дунавски вълни" предлагаше чорбички , манджи и напитки на народни цени. Не беше нищо особено, но тогава критериите бяха други.


Сладкарница "Куба" беше най- известната сладкарница в града по соц.време. Няколко пъти я коментирахме във форума, заради модерното за времето си вътрешното оформление, специалитетите, които предлага и т.н.:


Механа "Странджата" и тогава беше най- известното битово заведение в града:


"Наколните колиби" в непосредствена близост до Дунав мост беше интересно битово заведение, посещавано не само от русенци, но и от туристи и пътници преминаващи границата. Още в началото на демокрацията го премахнаха при няколкократните преустройства около моста.


Хотел-ресторант "Липник" на текето. За съжаление сега е изоставен и полуразрушен.


"Рибарската колиба" беше най- известното крайградско битово заведение. Беше част от системата на "Балкантурист" и предлагаше много рибни специалитети.




"Чифлишки хан" на образцов чифлик- популярно и често посещавано крайградско битово заведение.


Ресторант"Олимп" в едноименния блок на кръстовище "Олимп" - повече квартално заведение, но се посещаваше и от жителите на други части на града. Сега не съществува.


Хотел - ресторант "Дунав" беше най- луксозния по това време:

Странджата си беше вече механа тип "Балкантурист", макар че май беше коперативна. Там съм бил с туристи на Кооптурист. Сигурно това е била причината да са там, а не другаде. Нищо особено не мога да кажа. Не беше лошо. После стана пиянската кръчма на клуба на културните дейци, който беше над (тогава) новия спортен магазин. Ъгъла врещу Братя Рачеви. Нямам нито лоши, нито хубави спомени.

Дунав и сладкарницата на Дунав са вече модерни заведения, строени стабилно, бяха с горе долу келнери. Междувременно доста хора завършиха техникума по обществено хранене, а и на работа не вземаха вече току така. Там имаше и едно малко барче с два входа - към градината и към ресторанта. Навсякъде съм бил, навсякъде ми харесваше. Бих казал, че в други държави по това време не е било много по-различно. Нивото беше добро. В Дунав ми беше абитуриентската вечер 1967 година. Нямам особени спомени. Спомените ми са от няколкото ходения там с гости на семейството, роднини от други градове. Смяташе се за скъпо, но храната (до колкото турското чеверме - шишчета, кебапчета, кюфтета могат да бъдат въобще "кухня") беше добра. И се стараеха с разни фигурки от краставица или печено картофено пюре към гарнитурата. Изпипано беше.
А "по-скъпото" е било с 1,30 - 1,50 за порция в сравнение с другите заведение, но и порциите бяха по-големи и приготвянето по-добро. Така че не е било по-скъпо или ако е било, било е оправдано.
И в механата съм ходил много пъти с музиканти след концертите на Илия Темков или след оперно представление. Бяха два отделни оркестъра. Нещо, което го няма даже в Германия - в един такъв град оркестърът е един - и за концерти и за оперни/оперетни представления в градския театър. Така че пари е давала държавата за културата на народа.
По-голямата тема на Русе е ресторант "Приста"!

и аз съм 79ти набор и страшно много ми харесва тази тема...пренася ни в годините, в които града е бил по истински някак...спомените на пфоте ги разказвам на баба ми, която е на 85г и се чуди от къде ги зная тези неща...

Ето веднага една автокорекция. Маршалите са ги преименували на Мир най-вероятно заради плана Маршал, който беше заробващ народите, носещ им безработица, милитаризъм, реваншизъм и прочие злини. Както видяхме, че стана в Западна Германия от плана Маршал, та до днес. На една Германия се държи и днес еврото. И българският лев. А планът Маршал на САЩ е най-голямата помощ за германците, бившите врагове в две войни на САЩ, в процеса на демократизирането.
Няма как с някакви си пастички на сладкаря Лютфито, който и без това беше американски шпионин и го обесиха комунистите, да се възхвалява планът Маршал. Вижте тук за всеки случай картинката.
А пък за самия маршал Тито говори втората картинка "Титова конституция". Абе как шъ му викаш Маршал на туй шукуладенту! Айди от утри сменяйти итикетти нъ Мир и Дружба. Шъ ви дам аз... И осъмнахме с: другарко, маршали нямаме вече.
(малко диалект от околността а Русе).

Недоразумения с мене се получават често. Обидени няма. А че се интересува детето (моите синове са 75 и 81 .)  е само похвално за него. Няма да сме вечни, старите, я! Ще разказваме тука спомени.

Честита Новата 2012 година на всички и от мене. Здраве за всички, успех и много радост! Както и сбъдване на всички лични желания и даже мечти!.

Много интересно, но аз не си спомням такава гъба. Иначе малката градинка, както се казваше, я помня много добре с подробностите, защото там бяха люлките. Помня как 1952 и после 1954 зимите там излагаха убитите през нощта вълци. Мисля, че си спомням все пак само 1954 г., защото съм бил вече на 5 години, но не е изключено да ми се е запазил някой спомене и като тригодишен, който после да се е смесил с по-новите. Та! Вълците, според картичката, са ги излагали точно пред тази гъба. А самата гъба не си я спомням 1954 г. да съм я виждал. Не си спомням и да я е нямало естрадата. Или да е била в строеж.