Борис Воденичаров е баща на Мара, Кирил и Ангел Воденичарови. Всички живееха в дясната половина на къщата. Ангел и жена му Веска имаха две дъщери: Лади, която завърши гимназия и се ожени бързо, бързо в Бургас и Ани, която завърши механотехникума и беше направо красива в светлосините униформени ризи. Имаше звънлив глас. Висока, с хубави рамене, синеока, с розова кожа и дълги хубави крака със светли космички и хубави колена. Въобще чудо! Беше леко светла, към руса, като майка си, Веска, която също беше хубава млада жена, макар и не така пищна. Голямата Лади приличаше повече на майка си. Ангел Воденичаров, чичо Ангелчо, прекара целия си живот като техник (завършил техническото) в Корабната и би трябвало да е познат там. Беше рационализатор и особено добър техник. Жена му, Веска, беше домакиня. Те всички живееха в отсрещната половина (дясната като се влиза в тунела) на къщата. Много добри и изключително порядъчни хора бяха. Това е предисторията на кой кой е.
Самият Борис Воденичаров не си го спомням активно, но евентуално смътно. Смътно си спомням и факта, че е починал. Трябва да е било някъде 1952 - 53 - 54. Помня многото хора в двора по погребението. То, когато има погребение и малките деца запомнят по нещо. Но съм бил действително прекалено малък. Помня, обаче, като почина жената на Борис Веса Воденичарова - някъде 1954 - 55 - 56 година. Във всеки случай след него. И съответно погребението. Помня, че видях за първи път капак на ковчег - беше изправен долу до стълбите. А самата г-жа Веса Воденичарова, вдовицата на Борис, беше възрастна русчушка дама. Ходеше изправена, хубаво облечена и с воалетка от зелен тюл на черни точки. Следващите поколения вече олекотяха.
Мара беше деятелка в Червения Кръст. Организираше кампаниите по детски имунизации срещу детски паралич. Такива имаше няколко. И др. неща в здравно-организационата сфера.
Кирил, най-малкият брат, беше изключително интересна личност. Висок, леко с корем, червендалест сангвиник, гръмогласен, весел, добродушен и контактен. Художник като баща си. Говореше си с нас - децата - сериозно, като с големи. Говореше се, че е "отрязал главата на баща си", тоест приличал много на него.
Кирил беше изрисувал стените на целия вход (тунела) и целия двор. Някъде в края на 50-те се премести в София, бил е някъде към 30 години ако не бъркам. Чу се, че е започнал работа като художник в зараждащата се реклама и продължава да работи като илюстратор, какъвто си беше в Русе поначало. Не беше женен. Сестра му замина при него и в къщата останаха само Ангел Воденичарови, с двете дъщери. След това започна самият упадък на къщата, но това е друга тема.
Помня, че баща ми веднъж даде някаква детска книжка (за много по-малки от мене тогава) и ми каза  "ей това е от бати ти Кирил". Самата рисунка вече не си я спомням. Нито книжката.
Имам снимки на последните останали рисунки на стените, но някой беше ги "реставрирал" с дебела четка и минимален талант или по-скоро с липса на такъв. Демек окепазени вместо реставрирани. Неговите рисунки на стените бяха главно сюжети от приказки. Червената Шапчица и вълкът ...
Не е изключено тази пощенска карта да е свързана с някоя илюстрация на бащата, Борис, който беше също художник-илюстратор.
Нямат нищо общо с композитора Воденичаров, актьора Воденичаров, писателя Воденичаров или художника Воденичаров от Берковица. Тези Воденичарови са истинско русенско семейство. Много хубав повод да се спомене един прекрасен сериозен градски род. Дето се вика на турски "сой". Благодаря на Йовчо.

Формата на файла е за Фотошоп ще го променя в не толкова екзотичен

Сега се сещам и за друго. В тая къщичка с канцеларските принадлежности и училищните пособия в същност ние ходехме да купуваме семки (печен слънчоглед). Продаваше ги една възрастна жена. Коя ще е била тя. Аз за него бях чувал, че е останал ерген - точно заради това предприятие с "нуждника".
И пак там беше това с пергела, но не още първия път, а след като бяхме ходили на няколко пъти. Чак тогава го видяхме него. После няколко пъти го бях виждал облегнат на едната странична стена.

Митко, това не е толкова страшно като изпълнение. Но трябва да се подберат подходящи кадри, и да си поиграе човек да ги смеси. Има програмки за тая работа . Мисля, че и аз мога да се справя, но трябва още малко време да ми остане свободно.

Няколко снимки от една книга- албум от Васил Дойков и фотограф Григор Богданов от 1970 год. Макар, че не са много добри като качество, са интересни, тъй като не са показвани в нашия форум.
- изглед от стъклената будка към Съдебната палата, тогава Окр. нар. съвет.
- магазин "20 000 облекла".
- градинката пред библиотеката с един от старите фотографи, за които коментирахме преди време във форума.
- бързоходен кораб на подводни криле " Ракета" на БРП.
- плажът и плаващия басейн "Лебеда".

Хм, и аз помня "20 000 облекла" и фотографа в градинката пред библиотеката. Имам и снимки правени от него. Май вече не съм толкова млад 

И аз помня добре магазина и конкретни пазарувания в него. Фотографа също съм запомнил, снимал ме е и мен - "маймун-фото" им викахме на тия снимки. Голяма работа беше - всичко от снимачния през негативния до позитивния процес беше в полеви условия, при стария апарат с триножника, допълнен с кофа вода и някое шишенце с химикали...


Ми аз миналия месец закръглих петдесетака. А бе да сме живи и здрави, пък годинките, дето се вика, "колкото - толкова"...

Вие сте легенда г-н Й.Стоянов ! Сега ще се разпотършувам из някой е сайтове , да си намеря едно такова медалче .   Още нещо , под австрийския герб , долу има герб с лъвче и кръст   , дали не е българското и защо да се подценяваме вечно ....опс има и пирамида с око вътре на върха на медала .