Тази тема е за стари снимки, но както казах не можах да намеря снимки на Каракапитана и "баничките". Затова, прикачвам цитати от книги, в които има някои описания.
Първите две снимки, в които е писано за строителството на "баничките"- първият изцяло построен плавателен съд от Пристанищна работилница ( сега Русенска корабостроителница), са от книгата "Дунавски корабостроители" от 1971 год.
А следващите пасажи, в които има описание на Каракапитана и "баничките" са от книгата на Стефан Миланов "Русенски спомени", издадена през 1989 год. и преиздадена през 1996 г.

Преди няколко дни си мислех да напиша няколко реда но се отказах,очаквах други съфорумци да се намесят със спомени за т.н. Кара капитан.Помня го много добре- чист циганин с капитанска фуражка,със самочувствие на  управител на баничките,от къде тръгна приказката че е бил собственик на кораб,не си спомням, но както и да е.    Книгата на Стефанов винаги  съм подлагал на съмнение относно достоверността на "спомените"му,доста неща са чути-недочути,от" спомените" мога да посоча поне 20 които не отговарят на истината,и са от "пейката в парка".

Pfote ,уважавам много мнението ти,Кара капитана беше една от атракциите на Русе с неговата лодка "Мими вози за разходка",аз обаче съм малко по инак,белия е бял, черният е черен,безусловно човека си беше симпатяга и много хора си го спомнят със симпатия и умиление,минали години, спомените стават скъпи ,но си мисля че ти и аз можем много да си спомним и споделим с нашите съграждани/съществени и автентични неща/ не го приемай зле но май с теб сме "най" на години,лично за мен ,е удоволствие да коментирам неща от много много отминало време и ти се явяваш катализатор на тези спомени.Пак се получи много разхвърляно,ще го изтрия след прочитане.

Проучих някои от книгите, които имам:
- „100 год. Пристанище Русе”, изд 1966
-  „50 год Трансстрой- Русе", изд. 1969 год
-  „Дунавски корабостроители”, изд 1971 год
-  „Прозорец към Европа”,( книга за историята на Пристанище Русе), изд.1987 г.
И, ето какво сглобих за историята на влекача „Цибър” и неговото място в българското корабоплаване по р. Дунав:
Парен влекач „Цибър”
По силата на Ньойския договор всяка крайбрежна дунавска държава се задължава да осигури и поддържа плаването по река Дунав, при възможно най- добри условия. България ратифицира „Конвенцията  за окончателния статут на р. Дунав”, приета през 1921 в Париж. Със закон от 27 декември 1922 г. българското правителство открива служба по поддържане плавателността на дунавския сектор. Нейното седалище е в Русе и се числи към Пристанищното управление. Вземат се мерки за снабдяване с плавателни съдове, необходими за работата на новосъздадената служба. Парния катер „Росица”,  конфискуван от предприемача Георги Гендов през 1912 г., поради неизпълнение на договорните отношения при изграждане на русенското пристанище е предаден към службата за поддържане плавателността.
През 1924 год Пристанищно управление закупува от Браила парния влекач „Сандра”, построен през 1906 г. в Германия. Под името „Цибър”, той е включен в състава на новосформираната служба. През 1925 год от Будапеща е доставена новопостроената дълбачка „Вида”.
При започване на изграждането на вътрешното пристанище на Русе през 1933 год., влекачът „Цибър”, с три шлепа и дълбачките „Вида” и „Емона” работи почти денонощно в продължение на две години.
През 1935 год. парните влекачи „Искър”, „Вит” и „Осъм”, поръчани в Италия през 1925 год. са преустроени на товаропътнически и поставят началото на българското държавно речно корабоплаване под името „Речно крайбрежно плаване” (преименувано през  1940 год  на БРП – „Българско речно плаване”). Корабите на “Речно крайбрежно плаване” плават редовно, цените на билетите са колкото тези на БДЖ, разписанието им е съобразено с това на влаковете в пристанищните градове. Те бързо печелят авторитет и скоро стават недостатъчни за обслужване на пътниците. За поемане на пътникопотока към РКП се включват влекачът “Цибър” и шлепът “Марица”.
В късната есен на 1944 год влекачът „Цибър” е мобилизиран, преустроен на миночистач и изпратен  да започне тралене и превеждане на конвоите на настъпващата Съветска армия по река Дунав зад трал. Капитан на „Цибър” става мичман ІІ ранг Иван Бодев. Личният състав на „Цибър” наброява 20 души . От януари до април 1945 г. „Цибър” протралва около 5000 км и превежда зад трал множество конвои. След демобилизацията влекачът отново се връща към мирните си дейности и до влизането в експлоатация на нови български речни кораби от този клас продължава да плава по Дунава.

В този facebook профил има доста готини снимки от 80-те години които не съм виждал тук във форума

http://www.facebook.com/home.php#!/media/set/?set=a.2088201858798.112873.1657743577&type=1

Тук си е нашият уважаван колега, ето един негов постинг от вчера...

http://www.ruseonline.info/smf/b10/la-strada/msg32721/#msg32721

Трудно няма. Даже фигурирам по някакъв чудодеен начин там и имам даже приятели, но не съм се регистрирал никога, а и нямам намерение.
За Йовчо благодаря. Знам вече, че е живи и здрав.

Някъде из мрежата попаднах на пощенски плик, адресиран до списание "Домакиня и майка"- София от края на 30- те год. Интересното е, че е писан от някой си Б. Воденичаров, живущ в Русе на ул. Добруджа 4.  pfote2 е живял точно на същия адрес и предполагам, че може да си спомни нещо от отминалото време.