Доскоро не знаех за музиканта и "СУПЕР ФОТОГРАФ" Константин Ефтимов, който се оказа от Русе,сега почти всеки ден посещавам сайта му и се радвам на чудесните снимки,радост са за окото,прекрасни снимки публикуват и съфорумците.Преди години за да направим цветна снимка се готвехме 10-15 дни,хартия ,проявител,фомаколор, будаколор,стъклени корекционни филтри,подготовка за постоянна  температура и накрая голям процент разочарование.Все пак голямо удоволствие си беше да покажеш цветна снимка.През годините съм имал много фотоапарати,лишавал съм себе си и семейството си от много неща заради хобито си,а сега една "Сапунерка" притежава толкова функции,няма обвързаност с филм,лаборатория  и т.н.Пак се увлякох,край.

Май само ние отново започнахме да си говорим,както и да е .По повод снимките които Йовчо публикува, малко ми сладнеят и информацията в тях е доста полит.. обработ,за по младите хора вероятно е интересна,но за мен, когато отворя класьорите си с пощенски картички и снимки се пренасям в един друг,спокоен свят,свят с гарсонетки и дълги рокли,газени фенери и т.н.,в тях има безценни кадри на завинаги изгубени сгради,събития и хора.Pfote,радвам се че можем да обменяме спомени,знаещите РУСЕНЦИ вече са малко и намаляват.На всички желая приятна вечерл

Ами да, снимките, дето качвам са от соц. времето. Ами такива намирам! Комунистите печатаха много книги за "прослава на Партията и трудовия народ". Отделно, ние сме сравнително по- младо поколение- това помним, това коментираме. Зная, че има доста снимки и картички от по- старото време-  преди 1944 год. Но, колекционерите не си показват безценните колекции. Така младите няма как да разберат, какво е било времето, нравите и достиженията.
Сегашните колекционери и автори са много докачливи на тема авторски права. Не искам да нарушавам правата им, но така много неща остават скрити за обществеността. И после се чудим, как се възпитават младите. Ами тя чалга културата ги възпитава. И резултатите се виждат!

Йовчо,нямал съм грам мисъл да те засегна за това което публикуваш,напротив,много малко са хората които биха вършили това. Pfote е прав това са снимали това публикуваш.Ти знаеш че аз имам доста прилична /според мен/ колекция, но някои неща видях за пръв път при теб.  Да се върна на албума Русе, аз го имам,не го ценя особенно не за друго, прекалено е парт....вярно е че има неща които по младите хора не са виждали и аз отново греша че го казвам, но за нашето поколение това са прекалено експонирани на времето си неща.Моля да ме извиниш че ги определих като "сладнеят".   

Точно зад родилния дом беше бай Панайот. Имаше една градинка, къщата беше на самата градинка, като идваш от родилния дом от лявата страна, едноетажна. Влизаше се през двора отдясно на къщата съответно се влизаше в нея наляво и се минаваше през две стаи в стаята на бай Панайот, което гледаше към градинката. Той имаше класьори с марки, в които бяха сложени марки по 2 стотинки, 5 , 10, 20 и т.н. И в един момент марките започваха да стават все по хубави в по-дебелите клсьори и той успокояваше топката - тия са скъпи и са от 60 стотиники, 1 лев и пр. Беше благ човек. Може би на 75 години през много ранните 60. С кръгли очила, рогови. Не съм сигурен дали не ставаше дума за старите пари, които се обмениха 1962 година, в годината на полета на Юрий Гагарин.
От него имах една неунищожена серия FIUME, това е РИJEKA - като градът е бил отделна република. Само няколко години. Имах и една аржентинска марка - синя с южна Америка на нея - бяла. И много, много други. Откраднаха ми ги братовчедите ми по майка. Близнаците. Единият от тях.
Сега малко данни за тая градинка. От другата страна живееха семейство Котеви, майката Мара, работеше във Веиал Пискова в счетоводството, а двете им дъщери бяха близначките Верка и Надка от икономическия техникум. А до тях живееше моят учител по немски Людмил Ангелов, жена му май преподаваше в техникума по индустриална химия, който Ангелов със сигурност е познат доста, вкл. на хора от форума, защото после преподаваше във ВИМЕСС. Там и излезе на пенсия. Та това за градинката и бай Панайот. Да не забравя - бай Панайот подаряваше от време на време по някоя марка.

Митко, колко души знаят наименованието на човешките зъби! Липсва ти само названието на дентес сапиентес, третите молари. Но пък те не във всеки се появяват, а само в по-мъдрите хора. Значи е била добра учителка. Браво на жената. Виж какви учители е имало на времето. Мен Ангелов ми помогна много с немския, като мотивация. Спомням си го много добре и веднъж му ходих на гости във ВИМЕСС. Беше сериозен и умен мъж. Европеец 100% - от Русе.
В коя руска ти е бил класен Ангелов, защото аз съм завършил руската във втория и випуск 1967 година. Да си бил с Енчо Инджев, Румен Жечев и Илко, евентуално? Това ще рече набор 1947. Те бяха последният набор българска руска. И доколкото знам първият на III. гимназия. С това бяха двата класа първи випуск чиста руска - с Теди, Лимонка (баща и беше офицер) и Тони - дъщерята на мадамата от пътническо Бюро Рила (живееха над сладкарница Куба). Та ти в кой от класовете се кадрираш? Вероятно от тия 1947 година. Или? Да не излезем баш съученици.
Не съм знаел, че къщата на бай Панайот е била кръчма или съм забравил, но сега като си помисля, има точно разположението на стара гръцка (от Османския период) кръчма. Аз винаги където ходя търся и намирам общото. За кръчмите имам и други наблюдения, но не е тема сега. А и с когото говоря трябва да знае много кръчми в GR, а не в новите градове по моретата.
Ти май не си знаел, че Ангелов (Спининга му викаха, защото Angel на немски означава въдица) е съсед на бай Панайот?
А за нокаута чакай. Не сме отворили торбата с приказките още, а и няма да я отворим. В същност не може да живее човек в един град и да няма познати хора. И съответно общи такива.

Не знам даже кой е Боян Драганов, но книгите му ще ме интересуват. Ако сложите с Йовчо нещо - ще се радвам.
Апропо от този набор съм във връзка с Енчо Инджов. Намерихме се във форума на Сега.