В Delcampe се продава интересна снимка с изглед на Дойче шуле:

http://www.delcampe.net/item.php?language=E&id=0124205129&var=CPA-Rustschuk-Deutsche-Schule&sessionToken=sslLogin_e54856a516c050ee86ec4bf3309341cb

Там е все още ...

На тази карта някаква жена праща от тук (Русе) поздрави на ... (2 имена) и съобщава, че Зигфрид бил добре.

Интересното за "гимназията", както я наричахме тогава, макар че отдавна вече не беше гимназия беше действително тази географска площадка. Спомням си как изглеждаше релефа на България, който е известен на всеки в същност, но на мястото на Черно море се образуваше една "вана", в която се събираха трима души, като най-дълбокото място трябва да е било около 70-80 см. Докато беше пълна с вода ние разбира се, се къпехме вътре. Дори един смелчак скочи с главата надолу и си пукна главата. Със същия после бяхме на лагер в село Белица и той имаше същото изпълнение - скочи в едно вирче, половин метър дълбоко, пак с главата надолу, та го караха в града да му шият главата.
Водата я доливаше бай Коста, който беше разсилен в гимназия а и живееше с цялото си семейство в едната стаичка като се влезе и се тръгне наляво - първата стая преди стъклената летяща врата. Той биеше звънеца, а като нямаше ток излизаше на двора с един ръчен звънец-камбана с дръжка. Бай Коста беше благ човек, имаше двама сина - единият 1949, другият 1947 година. Вече не помня как се казваше по-малкият. Чух, че починал.
Та! Бай Коста доливаше Черно море с един маркуч. Един път, два пъти - ние все изплисквахме водата, докато той ни доложи на директорката и ни извикаха - при другарката Крумова. Нещо ни чете конско - на мене и на един Йоско Петров Калчев (той живее в Русе и може някой да го познава, роден е 1946 година), ама мина с малко. След това какво стана а стая площадка не знам, но изведнъж на другата година или на по-следващата цялата тази територия беше засята с .... рицин. Растенията бяха човешки бой. Зелено-кафяви и с една тежка миризма. Беше станало като гора. Рицинът имаше едни зелени топчета с "мустаци", които ние късахме и се замервахме с тях. Бай Коста пак ни обади на Крумова, пак ни извикаха. И пак мина с нещо леко. Но от топчетата на рицина не беше останала и шушка за обиране и продажба.

На снимка 86, освен "ведомствената книжарница", където видях за първи път TIXO, се вижда и пивница Сибир. Тя е точно на ъгъла и образува самата чупка. Описвал съм я и другаде. Това беше пивница за ябанджии и бекяри. Хора, които само живеят в Русе и тъй като нямат уютен дом, стоят там прави на едни дълги маси (то не бяха и маси, ами като едни дълги дъски на стойки) и пият до като не могат повече. В същност начин на външното мъжко трудово население да си прекара вечерта на топло и сред хора. Светлината вътре беше повече от мъждива, хората изглеждаха ужасно. По правило лошо облечени, лошо обръснати. Освен това пияни. Виждал съм как изблъскваха пияните направо на снега. Как тия падаха и после ставаха и тръгваха нанякъде без да протестират. Зимите тогава бяха ужасни. Пивница Сибир. Тогава изпитвах дълбоко съчувствие към тия хора, откъснати от родното село, дошли в град като Русе, чужди на всеки и градът чужд тям. От тогава знам, че алкохолът не е средство за прекарване на времето.

Няма ли мегдан да се попита къде са оригиналите на снимките?

Дългата стрелка е релефната карта на България, като северна България е към улица Отец Паисий, източна към Александровска. Късата стрелка сочи към един глобус. Лехите в дясно са опитно поле.
Стрелката отдолу нагоре сочи към входа на "Фото Ставрев". Едно от последните частни фотостудия по това време. Тогава е бил още жив старият Ставрев. Всичките ми снимки са от него. Бебешки и ранни детски в студио.