Тези фонтани на снимката от 1941 година имаха една особеност - имаха прожектори, на които се сменяше цвета и водата беше ту бонбонено розова, ту ментово зелена, но преминаването от един цвят към друг през всички цветове на дъгата ставаше абсолютно плавно. Между шадравана и чешмичката до шадравана имаше едина железен капак към подземно помещение, в което се намираше "командното" на шадравана с цветните струи. Техникът влизаше, пускаше шадравана и излизаше да седне на една пейка и са си пуши. И до днес си го спомням човека. Идваше с едно колело. Шадраванът беше "цветен" само събота и неделя вечер.
Горещината беше голяма, излизахме от 9 (21) часа нанатък и към 11 се прибирахме. Междувременно ни изяждаха комарите, но пък там се срещахме с други роднини, с баба ми и дядо ми, които живееха другаде и идваха вечер в градината с техни приятели. Ние, децата, играехме с други деца, които не виждахме постоянно. Малко разнообразие на впечатленията. Имах и една малка приятелка Дида, която живееше в къщата на Гладстон срещу Черно море - тая с балкона. Минах тази година и ми се стори необитаема. Майка и беше арменка. Хубава, стройна жена. Съответно и дъщерята. Би трябвало да живее сега в Русе. Вече не помня фамилни имена - трети клас съм бил. Голяма радост беше играта. Първо се ходеше до модерната фурна - отдясно на нея имаше цигани (градски русенски цигани, сериозни хора), които имаха щандче за продажба на пуканки. След пуканките - градината. Игра и после хайде в къщи.

Браво Дитер!
Показвай ни картичките от Русе.
Да, моята снимка е преснимана от една стара книга с лошо качество на печата. Но ти имаш оригиналната картичка- при това с отлично качество на снимката и печата. Може дори подробности да се разгледат. А издателя, наистина е бил известен по това време- Григор Пасков- в малкото ромбче се виждат инициалите Г П. Има много интересни картички от тези години.

Препратих сайта на вдовицата на вуйчо ми. Самата тя истинска русенка - от семейство Хрусанови. Ето какво пише днес за халите:

Ами как няма да ме развълнува!
Всяка събота директно от училище отивах в Халите за месото. Моя беше задачата. Съучениците ми по тази причина ме наричаха "Хамсийката". Татко имаше един приятел - продавач на месо. Казваше се "Пурето" (с ударение на у-то). При него ходех да ми даде по-отбран продукт. Много обичах скариди. Заедно с месото за семейството, купувах лично за себе си колкото си искам. Слагаха ги в кесии.
Русе без Халите не би бил Русе.
Ще изпратя снимката веднага и на Ст.
Поздрави! Т.

Писах и да се регистрира и да пише спомени, че биологическото време на това поколение свършва.

Не само пощата е в строeж, също така и другата висока сграда на "Александровска" (за заден план между театъра и паметника). Интересно каква точно идея са имали със тези сгради. Изобщо не пасват на околната среда.  

Това трябва да е ОКС-то нали?

Качвам снимки на Русе от книгата на Васил Дойков- "Русе в снимки" от 1982 год. Някои от нас добре си спомнят това време, по- младите  смътно, а най- младите само са чували. Но за всички ще е интересно да хвърлят поглед към недалечното минало на града.
Няколко снимки качвам във форума, а останалите в галерията:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse+80s/?g2_page=5 от 80 те
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse70s/?g2_page=3 от 70 те

Естествено, че не. И то не защото са модерни. Ами те съвременните ни предприемачи също са откърмени със социалистическите идеи  .

Стара снимка на въжената линия на захарна фабрика. В темата "Акции и ценни книжа от Русе съм писал по- подробно за Захарна фабрика:
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/ak-e-ka-ot-e/msg19918/#msg19918
Старите шофьори си я спомнят през 60- те години, тъй като тя минаваше над пътя и имаше мрежи над шосето. Останките от тази въжена линия бяха нарязани за скрап в началото на 90- те год. В дъното на снимката се вижда крана на пристанището на Захарната.
А втората снимка от Захарен завод "Дим. Благоев" е вече от началото на 70 те год.