До колкото ми е известно 'Царя' е бил изграден по протежението на крепостната стена която е обгръщала града по време на османския му период. И естествено след събарянето на стената от там е прокарана улица която след време е била разширена в вида на сегашния булевард.

Хм, прочитането на тези подробности от устройството на предосвобожденския Русчук ме накара да се вгледам в картата на града. И вглеждайки се, си дадох сметка, че бившата крепостна стена на града, вървяща по трасето на булевардите с имена на царе - Освободителят и неговото продължение към реката - Фердинанд, всъщност очертават тази част от града, която може да се нарече "старият град", какъвто има в някои от по-големите български градове - Пловдив, Ловеч, Велико Търново и доста други. Мислено продължих от южния край на Цар Освободител по предгаровия площад към вратата Кюнт Капу - явно оттам е минавала крепостната стена, а как е продължавала на запад, нямам представа, пък и там вече (след съвременната църква св. Петка) има стръмен склон на терена. От запад и северозапад тази част от града е естествено ограничена от реките Дунав и Русенски Лом. Вижте как съм я очертал на сателитната снимка и ще си дадете сметка, че тъкмо в тази част на града (частично съвпада с т. нар. "широк център") се намира на практика всичко ценно и забележително в архитектурния и градоустройствен облик на Русе, което му придава тази неповторима самобитност и атмосфера. Вън от тези линии почти всичко е по-късно или съвременно, тоест безлично и неинтересно...

Колкото пък до проблемите с пропадания на сгради близо до Цар Освободител (минаващ върху разрушената крепостна стена и засипания ров около нея) - за това има доста примери. Аз поне се сещам за блок Русия (срещу автогара Юг), който още през соца се наклони видимо и си е така и до днес; малко по-западно, над Мисия-Енос има едни малки блокчета, едно от които също има външна подпорна конструкция - явно е тръгнало да пада; за съжаление същите проблеми има и разположеният още по-западно по същата линия храм Света Петка, при който ситуацията е усложнена от наклона на терена под него...

Знае ли някой още квартала Цаперката? Иначе това, което пише СкручЪ е точно така.
Когато мои роднини се изместиха от ул. Пенчо Славейков, срещу американското пазарче, в новия си, огромен за тогава, апартамент на Цар Освободител, намиращ се в ъгловия блок до пазаря, ние престанахме да им ходим на гости! Най-много два пъти в годината да сме ходили, а и те не идваха вече. Преди това бяхме у тях през ден-два. И до днес това място за мене не е съвсем Русе. И атмосферата е като на старата автогара зад старата поща.
Майка ми беше известно време учителка в 5-о средно (сградата на електротехникума, ако не греша) пак до пазаря. Нейните ученици бяха, освен децата от новопостроените блокове от гарата насам и от малките къщички по Цар Освободител, децата на турци, турски роми, деца на придошли хора, които едва се изразяваха на родния си език и деца на гръцки емигранти. Говоря за децата от квартала от училището зад линията, нагоре към Цаперката. Сега е съвсем друго.

Като направиха Здравец и изравниха гробищата, русенци бяха много скептични към Здравец, макар че погледнато днес е един хубав квартал с място между блоковете. Църквата Св. Архангел Михалил е в същност гробищната църква. На тия гробища имах брат, опят в същата църква. Гробищата бяха на мястото на Техномаркет Европа и прилежащите блокове от същата страна на булеварда.
Никой от моите познати съученици и пр. не живееше в Здравец, макар че бях в руската гимназия, която е съвсем близо, а и никой не се премести да живее там. Всички заминаха за София, Варна, Търново, Бургас или си останаха по къщите в стария град. Преместването на русенци от центъра в Здравец започна едва след като започната да се застрояват последните празни места в центъра и да се събарят малки къщички. Като наример родителите на проф. Янков, които живееха в манастира до католическата. За манстира вероятно съм писал вече.
В Здравец се премести да живее мой братовчед от Добруджа 4. Дадоха им 3 стаен апартамент с трите деца, но бракът се разтури и жена му замина за София да работи в някакво отровно производство в Кремиковци за жителство, а той завинаги за Германия.
Имаше един инженер-химик Стефан Цаперков, стара русенска фамилия, на улица Цар Калоян. Имаха много хубава къща. Вероятно там живее дъщеря му сега. Последният път му видях некролога - възпоменание - на къщата, починал 2005 на 75 години. Та това за Цаперката, Цаперков и частично за Здравец.

В края на Шипка има останали лозя. 2 само са (мисля), но пак ги има.
Границите са такива, каквито Orthodox ги е начертал на картата. Доколкото знам до 17-18 век градът е бил разделен на нещо като административни райони (като в София и Пловдив), като всеки район го е управлявал различен 'хан'. Май бяха 4 на брой, но не им запомних имената.

Районът над Централна гара,днешната „Дружба-2” е застроен също върху бивши лозя. Доста в по-късни години беше съборена къщата на собствениците на лозята ,намираща се до „Международното „ Израснала съм в този квартал,но познавам и Цаперката ,защото съм учила  8 години в училището до Кооперативния пазар и повечето ми съученици живееха там. А майка ми също беше начална учителка в 5 средно ,както се наричаше по-рано това училище.Помня и застрояването на „Дружба-3 ,защото живях и там известно време.  Газехме кал до новостроящия се Супер ( днешната „Билла” ) и детската количка затъваше ,че се налагаше сутрин да обикалям половината квартал за да стигна по чисти улици до яслата. Затова ми е приятно да гледам този квартал и големите магазини  там. Нека да има ,нека да е удобно на хората ,живеещи там.

Интересни са старите снимки ,но днешният облик на площада ми харесва повече. Повече дървета  около Паметника на свободата, фонтаните....А на последната снимка от албума-Халите ли се виждат ? Били ли са построени тогава ? Може и да сме коментирали това  във форума..

Центърът си е същия, благодарение на тогавашната управа начело с кмета- технократ Кирил Старцев.  Само дето дърветата и храстите са пораснали.