Аз пък ти благодаря, pfote2 за интересни снимки и за спомените, които споделяш с нас !

Излиза, че той се е застрелял на самия бряг на реката... Аз знаех, че е станало в района, но мислех, че е някъде на перона на гарата (впрочем, даже не съм сигурен дали Речна гара вече е съществувала по време на това събитие... ).

Дълги години на това място имаше възпоменателна плоча. Точно това е мястото, което е на известната рисунка с перо на съвременика, полския художник. Като се застанеше на това място се виждаше точно това в точно тоя ориентир, който е и на рисунката на поляка.
Освен това същото място се описва от Захари Стоянов, който е също съвременник. Винаги съм знаел, че това е мястото и веднага се зачудих като видях че и това са преиначили и то след като са постоили тая нова постройка на морската администрация. Преди това там постройката беше едноетажна и в нея имаше канцеларии. Това е и постройката от турско време, която е на рисунката на поляка.
Пак казвам - там имаше паметна плоча покрай която ние като деца сме ходили, а на това място, където са стълбичките - долу - си вързваше лодката Кара Капитана. Един много сериозен български циганин, чиито живот беше свързан с Дунава. За него съм писал и друг път. Живееше в къщата до бащината къща на Елиас Канети на Славянска, но входът за къщата беше откъм ул. Отец Паисий, веднага след къщата на доктор Зумпалов.
Този Кара Капитан е имал влекач. Сега не се сещам името на влекача, но като се сетя ще го напиша. После влекачът е бил реквириран за миночистач по Дунава и след това окончателно национализиран. До към 1953-54 година Кара Капитанът имаше така наречените "банички". Това беше един разделен на две понтонен басейн с дунавска, течаща вода. На две - беше мъжка и женска част. Спомням си ги смътно, в същност не чак толкова смътно. Мога да ги нарисувам, опиша, разкажа. Имам снимка пред тях седнал на една детска кофичка за пясък. Освен да видя колко се вижда от баничките. След това му ги взеха и тях. Човекът остана с една проста рибарска лодка тип "Сеферка", от тия дето ги строяха в Тутракан. Беше си я украсил червено/зелено/синьо/жълто, по негово си - циганин беше човекът. Изключително добър и почтен човек. Жена му се казваше Мими. И неговата лодка се казваше "Лодка за разходка Мими". Викаше с рупор. Имаше табела с този текст точно до лобното място. Самата лодка се казваше само Мими. Това му беше останало на човека от цялата му любов към Дунава. Изпълнен съм с дълбоко уважение към този човек. Почтен български циганин. Русчуклия.
Та като ходехме там и той нямаше клиентела, ни викаше - ей, искате ли да ви повозя. И ни возеше едно кръгче - малко към Лимана и обратно. За пари не е ставало дума. Возил съм се 3-4 пъти. Такъв добър човек беше. Това място ми е свързано с тези спомени.

Ето още един трансформатор на площада пред транспортна болница. Снимката е позната на всички - тук само заради трансформатора.

Edna kratka istoriq na edin transformator ...

Много ми е ценна най-горната. На нея са газените фенери на прадядо ми - предприемач, който е държал газеното осветление на Русчук. Иван Андреев.
Благодаря за ведутите.
Най-долният ведут е огледално копиран.

Княз Борис! Може. Русенците не са казвали никога гимназия княз Борис. Гимназията е била винаги мъжката гимназия. И по мое време, макар да не беше вече сегрегирана по полове. И по времето на баща ми и дядо ми, които са я завършили. Сега научаваме, че е имала и име. Благодаря!
Иначе гимназиите бяха две - мъжката и девическата. Тя и девическата е имала някакво име. Сигурно някой го знае.

Благодаря. В същност девическата гимназия, където е учила пък майка ми, беше известна и като Баба Тонка. Но само частично и пó към мое време - 50-те и 60-те. И то не със 100% покритие на двете понятия. Не знаех в коя година е било дадено името Баба Тонка. Не съм търсил. Та за това благодаря, както и за линка.
Сега разбирам, че е от 20-и коя година.
А по мое време в сградата на девическата бяха две гимназии - Баба Тонка и Христо Ботев. Едните сутрин, другите следобяд. Другия срок - смяна.