И аз чувам за първи път за Приятелите на Германия. Дано не са приятели на нацистка Германия все пак! Иначе би било интересно да се види какво имат. Ще питам и ще пиша тука.

Снимките, днешните, както и клипът, са направо велики! Особено тия в София - пред двореца и отстрани на двореца - към улица Малко Търново.

Русенските са забележителни.

И аз искам да питам дали няма съветски снимки от влизането на Червената армия. И да има, цветни няма да има, защото даже снимката на Егоров и Кантария със знамето на Райхстага е черно/бяла. Във всеки случай би било интересно да се видят тия от Русе. И за това ще питам.

И на мене на такива "приятели" ми приличат. Това ще го разбера довечера и ще пиша тука.

По същата тема - Иво Жейнов отказа да даде книгата си да бъде издавана от някаква неонацистка организация в Германия и си я издаде със собствени пари в България. За тая книга съм писал и другаде. В същност няма как да се говори за 40-те години на века без да се споменават германци или руснаци. И няма как без знамена с пречупен кръст като става дума за навлизането на Вермахта в България и именно в Русе. Както и без плакати със Сталин и сърпове и чукчета.

А тая мома, дето раздава локума на германците явно без да знае благодари на Професора, че подписа договора с Оста и така предпази България от пълно унищожение. Колко им беше на германците да пометат нашата армия? Три дена, четири? За Югославия им трябваха 7 дена. А така като дойдоха руснаците в Русе светеше уличното осветление и сладкарницата на Лютфито (Златните рибки) беше пълна с пасти, толумбички и еклери, пекарната на бай Тома печеше без прекъсване русенски хебчета и т.н. Говорил съм с руснаци, които са освобождавали (хайде без кавички да е) България и първият им град след толкова години война е бил нашият, в който са влезли. Много ценни спомени съм записал от тях.

Хитлер си беше изрод поначало. Връщането на Южна Добруджа беше за да се спечелят двете страни Румъния и България за Германия. В замяна Румъния трябваше да си получи обратно севена Буковина (Чернауц или на укр. Черновцы). Румъния нищо не получи 1945 година, но България си запази южна Добруджа. А там са Албена, Балчик, Добрич, Шабла, Силистра и Тутракан.
С петрола на Румъния германците направиха цялата си война на източния фронт, иначе нямаше от къде да вземат петрол без да плащат, а България им трябваше за да ударят Югослявия и Гърция, както и за да си монтират черноморските подводници в корабостроителницата във Варна, докарани до там с влак и нужни за войната с СССР по море. Турция през II. Световна война е неутрална и не позволява на съдове на воюващи страни да минават през Босфора с военна техника на борда.

Във всяка диктатура хората се превръщат в това, в което диктаторите искат да се превърнат. Просто ги превръщат.

У нас са живяли двама германци на квартира - подофицери, радисти от батареите, охраняващи понтонния мост. Когато научават, че Германия е нападнала СССР, започват да плачат горчиво (единият от тях започва да се търкаля по земята) и да се вайкат, че никога повече няма да се върнат. Само след два-три дена им идват заповедите за предислокация, вероятно към източния фронт.
Много след войната си спомням, някъде към 1954-55 година трябва да е било (бях във вестибюла като дойде пощенският служител), дойде едно писмо от Германия, чрез швейцарския червен кръст, с лепенка на обратната страна колкото самото писмо с един дебел червен кръст на него, завързано на кръст с канапче и запечатано с червен восък. Разбрах от разговори в къщи, че единият войник се е обадил някъде от около Щутгарт, че бил преживял войната. И макар че имаше адрес, никой не писа. Кой е луд да пише в Западна Германия в тези години! От другия войник ни вест ни кост. А хората са живяли у нас, плащали са наем и са се хранили на една маса със семейството в неделя. Майка ми си спомняше само за топеното сирене лакта, което са носили от германския магазин. И като се появиха първите топени сирена - вика - ей такова имаха германците - с гъби, с шпеков салам, доматен сос, с какво ли не. Истории.

Страхооотни са цветните снимки на фотографа на Хитлер- това представете си  е 1941 година- цветна фотография и то с такова качество. Няма да коментирам нацистката идеология, защото мисля че няма нищо общо в случая, а пък едва ли има днеска здравомислещи хора, които са нейни привърженици.
А ето го последния останал трансформатор на Придунавски булевард, дето го спомена Ортодокс

Благодарение на общите ви усилия, уважаеми съфорумци веднага се сдобихме с толкова интересни снимки и информацив за Русе.
За което благодарим! И мисля че точно това е смисъла на нашия форум. Да споделяме и се допълваме. Някъде имаше една мисъл, че само знанията могат да се споделят и пак да му останат на човек. Радвам се че и аз участвам в този форум!

Вярно, коригирам се Придунавски. Аз участвам и в друг форум за морски и речни кораби и наистина машинално го написах. Явно съм свързан и с морето и с реката. Които иска може да разгледа:
http://www.shipsbg.info/

Цветна фотография има на плочи (плаки) с отделно сензибилизирани слоеве от средата на 19-и век, така че великия писател не е нито първи нито последен обект на тази технология. На плочите слоевете се нанасят един по един на желатинова основа. Всеки един специалист печатар от тия, които сега излизат на пенсия, това го може. Следващите поколения печатари вече не се занимаваха с такива плочи. Нямам пред вид печатарите на Дунавска Правда, с която бяхме съседи по дворове и ги гледах как печатат вечерно време през прозореца вестника за сутринта.

Тук, обаче става дума за лайков филм (24х36мм) с какъвто са снимали всички военни фотографи през II. СВ. А лайковият цветен филм се създава през 30-те години на миналия век в САЩ и Германия - Агфа и Кодак Ектакром. Снимките на Хуго Йегер са на Кодак Ектакром - формат Leica. Може би не всичките.

Още нещо от първа ръка.
После разгрома Германии история Agfacolor продолжалась. Ее производство в Германии было возобновлено. Кроме того, большие запасы пленки и фирменная технология достались в качестве трофеев Советскому Союзу. Трофеи стали основой цветного фотопроцесса "Совколор".

А ето два примера за снимки с плочи - едната от 1861 година,  и на другата сама си казва кога.

От Крайморския булевард се сещам да запитам защо на пристанището пише "Морска администрация". Знае ли някой?

Благодаря за снимките!! Сега е ясно.
Мястото им е май все пак тук, защото точно пред третия двоен прозорец от ляво на дясно е лобното място на Ангел Кънчев, което някой умник е преместил на мястото, където е сега. Не знам лобно място мести ли се!? Ама don't answer me.  Не е въпрос! А въпиюща констатация.
Та могат да минат за "стари снимки". Ако не - могат да се пренесат евтл. другаде.
Благодаря още веднъж.