Live Web Cam Rousse

Вижте какви снимки намерих, като се ровех в интернет:

http://www.ruseonline.info/gallery/main.php/v/niakoga/NYPL/ (http://www.ruseonline.info/gallery/main.php/v/niakoga/NYPL/)

Ако Ви се намират подобни - пишете ми, за да ги съберем на едно място :)

Az imam stari snimki.trjabva da ti gi izpratja na maila ili neshto podobno.

ООО!  :) Ще ми ги пратиш ли? kamiz1@gmail.com
Обещавам веднага да ги кача при другите.

Izpratix ti gi,samo che ne sa vsichkite.Drugite ne moga da gi namerja iz PC to.  :(

Доста интересни снимки:
http://www.retrobulgaria.com/ruse/Alexandrovska.html (http://www.retrobulgaria.com/ruse/Alexandrovska.html)

Снимките наистина са интересни. Имам въпрос относно сградата на преден план, на снимката долу. Та кога е била разрушена, какво е представлявала, какво се е помещавало в нея и така. Ако някой има и други снимки на сградата би ме зарадвал. :)

Това е сградата на общинското казино, построена около 1910 год. на мястото на джамията Джами и Джедит. При новото оформление на градския площад в края на тридесетте е съборена и на нейно място е построена стъклената будка-  сега на същото място е кръглия фонтан.
Ето още една подобна снимка на казиното
(http://www.ruseonline.info/gallery/main.php/d/6524-1/272_001+_1_.jpg)

Общинско казино?!?  :-[
Звучи интересно, малко повече инфо по въпроса, дали някой може да даде...

п.п. На първо четене си представих социалнослаби да джиткат на рулетка или да цакат покер по цял ден ???

Ето каква ценност е за форума един човек, който живо се интересува от история! :)

А иначе тази сграда и аз няколко пъти съм я виждал по старите снимки на града и все съм се питал какво е представлявала, но така и не съм се сетил да попитам във форума. Трябва занапред да бъда по-любопитен... :)

 От любопитство си отворих книгата"Русе някога",където под подобна снимка пише-Русенското казино,собственост на общината.Първият наемател е Руди Шварц. Казиното е със специална програма от Виена и Будапеща.

Уауу ::)
Вие представяте ли си това да се случи днес?!? Общината да построи казино или молец, и да ги отдава под наем?
Оставям ви изводите на вас...

Долу горе това се крие зад съвременния израз "публично - частно партньорство"

А това е клипче със стари снимки и пощенски картички от Русе, когато още беше Русчук.
http://youtube.com/watch?v=3Y0NlAjleWM (http://youtube.com/watch?v=3Y0NlAjleWM)

Снимка на въртящите се самолетчета в парка на младежта- 1956 год.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/5092-2/Picture170308+273.jpg)
...Йовчо, в снимките които си сложил има самолетите в парка. Трябва да знаеш, че аз съм първото дете, което се е возило на тия самолети, защото те бяха монтирани от баща ми и неговите колеги. При изпитанията той беше ме взел със себе си и имаше един инж. Витанов, че той каза: "Хайде да качим детето и да го завъртим, да каже то дали му харесва". Това  беше фантастично- по мои спомени беше или 1955 или1956 година... 
 ...най важното е, че се връщам с тия снимки в детството ми!
цитирам Ивайло Бойчев- Хидролог в Хидро-метеорологична служба- Русе, роден 1949 год.

Изглеждат много различни от тези през 90те години, които аз си спомням. Може би са били сменяни периодично.

Аз си спомням едни самолетчета, които се въртяха в кръг и се вдигаха при натискането на бутон на таблото пред мен. Но това е нещо различно. Да не е било точно до детската площадка с люлките - там имам спомен за стойки, които приличат на тези на снимката.

Тези не ги помня - роден съм в 1961. Виж, влакчето на мястото на бившето заведение Гайката (Алиби - парк), дето сега е детската площадка близо до църквата Св. Богородица - това го помня добре, защото от 1965 живея до парка и всеки летен следобед слушах скърцането и тракането на локомотивчето и двете вагончета, обикалящи нагоре-надолу по релсите с форма на осморка...

Впрочем, Йовчо, знаеш ли къде точно са били самолетчетата на твоята снимка?

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/5099-3/108_0613.jpg)
Deian сигурно помни тези от 80- те и 90- те. Имаше едни остатъци от конструкции между английската гимназия и залата на смеха, които вероятно са тези старите от 1955- 56 год. Но ще питаме г- н Бойчев, защото и аз не съм бил роден по това време.

Точно това помня. Возил съм се на него, водиха ни от училище :D

И аз съм се возил. Най-забавно беше, когато натиснеш бутона и самолетчето се издигне, обаче приключи цикълът му и останеш горе или просто бутончето не сработваше при слизане  ;D

Всъщност тия самолетчета и влакчето още ли работят?  Влакчето си беше много готино и като бяхме малки имахме навика да се надпреварваме с него с велосипедите. Приятели направо се хващаха за задната част и си се возеха на буксир докато машиниста ги сгълчеше и се отлепяха.

Другото нещо което си спомням. Преди 16тина години може би имаше едни люлки (на една тиха алея над частното училище - хубавата стара сграда). И тия люлки бяха много особени макар и в лошо състояние. Големи и във формата на кораби, или нещо такова. Бяха много интересни и такива не съм виждал никъде другаде.И наблизо до тях имаше една огромна гъба.

А не знам дали сте виждали тази жена дето продава сладолед до чешмичката на вазата цяло лято. Имам чувството, че открай време е там, защото съм си купувал много често сладолед от нея като съм бил 2,3 клас значи към 94/95 може би. Тя направо си е институция там. Това лято пак си купих от нея :D.

А най-смешното ми преживяване в парка си го спомням добре от детската градина. По принцип съм бил в градината където сега е кръчмата Къщата( понастоящем турски ресторант май) на Доростол. Обаче за една година бях в една градина, която и казваха Санаторната, точно на Алеи Възраждане в първия голям блок (близнака на Бисер). И ние спим следобед ( всички знаете за какво става въпрос  :D). И изведнъж става едно земетресение и както сме полузаспали идват лелките и както сме с одеалата ни грабват по пижами и боси и направо на поляната в близост до виенското колело. И там към 3 часа боси на тревата, играхме на народна и похапвахме гриз докато дойдат да ни приберат родителите. Беше си суперско- хаха.


Вие имате ли някакви хубави спомени от парка като деца? :)

Имаме ,разбира се. :) Макар и да живеех далеко от Парка,  родителите ми ме  водеха на забавленията. Кръглата къща до самолетчетата беше залата на смеха. Не знам дали  това беше точното й име,но вътре имаше въртящо се колело на пода ,където стъпвахме по чорапи и при завъртане ни изхвърляше по периферията ,където със смях се удряхме в стените , подходящо обезопасени. Друга атракция бяха кривите огледала. Нещо подобно на огледалата от "Ну погоди". Но съм забравила къде точно бяха.Може би до Гъбата >:( И си спомням за друга атракция-въртящи се велосипеди ,закрепени към обща ос.Ама как го обясних. :D :D. И разбира се беседката до Английската гимназия ,бивша  лятна читалня.  Преди две-три години е снимана ,отрупана с любимите ми храсти с оранжеви фунийки. Само трябва да потърся снимката......

 Намерих я :) :) :) :)

Е, хайде и аз като един от най-дъртите във форума ;) да кажа няколко думи за тези някога съществували в парка атракции, за които съм направил и една схема със снимка от Google maps (тъй, както ги помня). За по-лесно ориентиране (все пак погледът отгоре не е като от земната повърхност) съм посочил и някои сега съществуващи обекти. (Отворете картинката на пълен екран, иначе текстът ще бъде твърде дребен.)

Близо до виенското колело (вярвам, че повечето го помним - съществуваше сравнително до скоро) имаше две дървени декоративни гъби, едната от които беше на самата площадка на колелото - в западния край, в посока към Кенора. Тя беше доста "дебела", защото в нея имаше усилвателна уредба, която озвучаваше с музика площадката на виенското колело. Гъбата беше с врата и в нея седеше на стол служителят, включващ уредбата, а може би и управляващ виенското колело. Другата гъба беше с по-тънко "краче", около което имаше кръгла седалка - хубаво място да поседнеш при дъжд под шапката на гъбата. Тя беше в края на малката алейка, която тръгва от северо-западния ъгъл на площадката - там, където тя се съединява с другата, водеща пък на запад до детската площадка зад Английската. Сега на мястото на втората гъба все още има кръг от асфалт, който напомня за мястото й... (Също такъв кръг все още има и на мястото на кривите огледала, които много добре помня и винаги се сещам за тях, когато мина оттам - близо до Гимназия Леонардо да Винчи...)

Колкото пък до релсовия силомер, остатъците от чиито основи още личат върху тревната площ между Залата на смеха и бившия Алиби парк (Гайката) - това бяха метални релси (винкели) с ниска предна и висока задна опора, при което целта беше да се тласне метална тежест нагоре по релсите и да се стигне до края им (почти непостижимо) или поне тежестта да отиде колкото може по-нагоре. Помня, че съм виждал тези изпълнения като съвсем малък (живея до парка от 1965, тоест от четиригодишен), но споменът ми е доста смътен и без подробности...

А, и още! Пред самолетчетата до залата на смеха имаше и една дървена греда, дълга около 3 метра, окачена в двата края на метални вериги за две метални колчета - на около половин метър от земята. Целта беше да се мине по нея от единия до другия край, което не беше лесно, защото гредата беше доста тясна (около 15 см) и при това се люлееше свободно на двете вериги в краищата си, което изискваше доста добро пазене на равновесие върху нея. Обикновено тръгналият по нея се залюляваше към средата и скачаше на земята, за да даде възможност на следващия хлапак да опита еквилибристките си способности... :)

Както виждате, впрочем, в изобразения участък от парка в минали времена е имало доста голяма концентрация на атракциони, а като се има предвид и разположеният малко по-източно лабиринт (сега там е пистата на картовете), алпинеумът в западния край на парка, пък и старият ресторант Дунавски кът, и басейнът до него, спокойно може да се каже, че паркостроителите от 1950-те и 1960-те са се стремили напълно професионално да изградят една паркова среда от западен тип и в голяма степен са успели - в мащабите на града ни и при условията на социализма, разбира се... За добро или лошо, голяма част от тези обекти вече са само спомен, тоест паркът ни е обеднял откъм атракциони, но пък и тези някогашни развлечения надали биха били интересни и привлекателни за съвременния човек с неговите различни ценности и светоусещане... ;D

Мерси за картата и разясненията на Orthodox и снимките с лятната читалня на Краси! Определено става по ясно кое къде е било :D

 Миналата седмица прочетох в един седмичник за русенеца Венцеслав Стоянов-81 годишен инженер-химик.Отпечатал е луксозен албум "От Русчук до Русе"- с 1067  снимки още от годините след Освобождението до днес. Екземплярите от албума са 100 броя. Вътре освен снимките има и надписи на български и английски . Интересното е ,че е намирал повечето снимки в чужбина. Например- попаднал в антиквариат на централната гара в Мюнхен ,където му предложили стари снимки от нашия град.Други е открил във Виена,Цюрих, Букурещ.Интересен е факта ,в статията, че първите пощенски картички са дело на русенеца Самуел Блаущайн.Връщайки се от Америка, той влага спечелените пари в производството на пощенски картички. Една от тях има  и в албума на Стоянов.Интересно -дали някой от вас е виждал този албум  :(

Само 100 екземпляра?! Забравете - това вече е библиографска рядкост... Жалко - бих си купил, даже и да е сравнително скъп (нормално за луксозно издание в "бутиков" тираж). В такива моменти при мен винаги побеждава любовта към Русе... @}->--

За съжаление не се продава никъде. Подарена е на специалните гости на откриването и в Историческия музей. Към момента не се предвижда преиздаване, макар че има интерес да бъде спонсориран втори тираж. 

Странно явление във времето на пазарната икономика... ::)

Ами, всъщност пазарната икономика няма нищо общо. Такова е желанието на г-н Стоянов за сега (до колкото разбрах).

Венцеслав Стоянов е изложил своя албум в Историческия музей през ноември. След официалното представяне е раздал с автографи всичките сто албума на спонсорите.  Аз като ходих на 1 декември вече не бе останал нито един екземляр нито в музея, нито в библиотека, доколкото разбрах. Нашия съфорумец Pfote се похвали във   форума, че има диск със всичките картички, но те разбира се са интелектуална собственост на автора и той може би е поел ангажимент да не ги разпространява без разрешението на автора.
Колкото до русенеца споменат от Краси Гутева- името му е Соломон Блаущайн. Това е същото "еврейче" (Алеко Константинов - " До Чикаго и назад"), дето излага пощенски марки на изложението в Чикаго. Той се е занимавал с търговия с пощенски марки, а заедно с жена си Розали са имали най- голямата и най- реномирана модна къща за дамски шапки в края на ХІХ век. Точно в неговата къща е бил монтиран първия в България асансьор (с ръчно задвижване). Ето едни рекламен афиш на модната къща:
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/8305-2/108_0640.jpg)

Отдавна не бях влизал да прочета нещо!! Сега видях самолетчетата. Ами да - бяха като изтребители - от алуминиева ламарина и се намираха до кривите огледала и онази кръгла къща, в която имаше едно колело с лек наклон от центъра навън, с диаметър около 14 - 15 метра (или на мен ми се е струвало толкова голямо), а стените бяха с нещо като дюшеци, във всеки случай така направени, че като излети човек от центробежната сила да не се удари на  твърдо. А "зрителите" се качваха на окръжаващата съоръжението площадка с перила.
Там имаше и 4 големи люлки, с каквито по-късно видях че тренират космонавти!! Бяха едни много тежки гондоли, с които ако някой имаше смелост, можеше да направи завъртане на 360 градуса, през глава. Люлките имаха и спирачки с един голям лост, така че родител или някой отстрани, при желание, можеше да спре люлката на няколко пъти, не веднага разбира се. Просто една дъска опираше в дъното на гондолата. Виждал съм го да се люлеят на 360 градуса. Смели хора има винаги.
По-наизток беше лабиринтът. И аз трябва да кажа като Елиас Канети - всичко, което после видях, го бях виждал в Русчук. Видях лабиринти в Германия, в Англия, бил съм неведнъж в лабиринта на остров Kрит, в двореца на цар Минос, от където в същност идва и думата лабиринт (а пък в същност не е лабиринт като лабиринтите!!).
Пак там, в парка беше и гъбата, може би малко по-далеч от тези люлки, но някак си в съзнанието ми тези неща са на едно и също място. Около пънчето на гъбата имаше пейки и като се съберяха достатъчно хора - да седнат, заваляваше дъжд от ламелите на гъбата. По лабиринта ходехме с колелета (аз с колелото на майка ми) някъде в 5-и и шести клас.  Но лабиринтът го имаше преди всичките тези атракциони, защото го знам като съм ходил с дядо си - някъде 1953 - 54 година (и аз съм 1949 набор).
А в нашето училище, така нареченото първо Базово, по-късно Благоев, имаше един Ивайло, роден 1949 година, който май и живееше някъде по улица Червен - там накрая. И ако е станал метеоролог си работи фактически до тях. Много ще ми е радостно да научюа, че е точно този Ивайло. Аз друг в Русе първо не знам и второ - точно 1949 година и то русенец!! Той ще е. Много поздрави задочно.

Краси Гутева е сложила беседката. Много съжалявам, че вече съм забравил къде точно беше. Не разбирам нищо от по-новите понятия на 70-те и 80-те години, затова не мога да се ориентирам. Знам, че имаше такава, знам, че беше малко издигната, но къде точно беше!!?

Аз си спомням бъчвата. Тя пък беше един друг атракцион. В нея се влизаше и тя започваше да се върти и този, който беше вътре трябваше само да върви на място. Иначе излиташе навън, съответно първо падаше на земята. Жъчвата се намираше на голямата алея от страни на парка, където беше кръчма Алеите, алеята към Дунава, като отляво е английската, а отдясно беше бъчвата.

Сега ще погледна за подсещане гугъл-мап-а на Ортодокс.

Погледнах, сетих се за лятната читалня. Май там някъде беше беседката, но ми се е изтрила от спомените. За сметка на това си спомням добре алпинеума с водопада и пещеричката вътре. Беше по права линия зад дома на културата. На около 200-300 метра. Там се срещах с приятелката си докато бях в санитарната школа 1967 до юли 1968 - пролетта и лятото на 1968. Просто прекачах нелегално една стена, която излизаше на улицата на окр. болница. Териториално по отношение на казармата се намираше между казармата и военна болница, прекосявах улицата и се намирах в парка до алпинеума.
Има ли го още - не знам! Така и не съм намирал време като съм ходил в Русе да отида да видя парка. Жалко. Но добре, че има хора като колегите от форума. За което благодаря!

Картички на Русе има действително единствено в чужбина. В София ходя редовно на улица Иван Шишман при един антиквар. Там изкупих всичко, което имаше, което в същност не беше много. Купих някои неща и от други градове - град Сталин (Варна) морската градина с паметника на Сталин, централния плаж, северните бани и пр. под от други градове, но русенски картични нямаше много.
Не съм ходил тук да гледам в антиквариати. Има в интернет не едно място. Достатъчно е да пише човек на френски и, немски или италиански "изгледи от Русе/Русчук" и излизат доста. Цените им не са много високи. Между 2 и 20 ? на парче.

Ето тук намерих доста:

http://ansichtskarten.delcampe.net/list.php?language=G&searchString=Rouschouk&searchMode=all&searchTldCountry=net&cat=-2&searchInDescription=N (http://ansichtskarten.delcampe.net/list.php?language=G&searchString=Rouschouk&searchMode=all&searchTldCountry=net&cat=-2&searchInDescription=N)

Цитат на Ортодокс: Колкото пък до релсовия силомер, остатъците от чиито основи още личат върху тревната площ между Залата на смеха и бившия Алиби парк ... край на цитата.

Релсовия силомер го помня в действие. Имаше една количка с 4 колелета, а отпред имаше нещо като оръдие, топче, на което слагаха някакъв заряд и като се засилеше, и се удареше най-горе, се радаваше силен гръм. Това съм го виждал един или два пъти - все по 24-и или 1-и май, когато атракциите работеха.

А пионерската железница (да имаше такава) се намираше на гара Разпределителна малко преди гарата, отдясно в гората. Ако още има гора, би трябвало да има още релсов път около километър в кръг. Имаше три отворени вагончета и парно локомотивче, но за много малко време. После си мислех - да не би локомотивчето да е това, което е сложено долу вдясно от входа на музея на Ж.П. Беше теснолинейно и малко. Спомня ли си някой пионерската железница. Имаше я веднъж на един кинопреглед - 1955 - 1956 година. В същност единствено там май съм я виждал в действие. После ходехме с колелета с един мой приятел, от нашата улица, който сега също живее в Германия, но виждахме единствено остатъците от гаричката и от едната спирка. 

Това трябва да е в Русе или? Някой може да познае нещо или някого. Ако номерът на колата не е русенски, веднага махам снимката. Намерих я на един италиански сайт - уж във връзка с Русе, ама знам ли!
Благодаря на svilenrr.

В същност паркът на младежта се казваше преди това "владиковата градина". Там беше къщата на владиката. Помня я още и помня горе долу къде се намираше. Може би бъркам, но тази къща е била преди това на еврейското семейство Белман. Спомня ли си някой или по-точно знае ли някой дали бяха една и съща къща. Една бяла, двуетажна с вход откъм главната алея и дълга тераса на първия етаж.

Спомням си като работеха младежите и правеха парка. Ще сбъркам годините, но би трябвало да е някъде 1953 - 54. Вероятно има книги по въпроса.

Знам кой би могъл да има въпросния албум от 100-те и ще се свържа тези дни с него. Ако действително го има, ще отида и ще сканирам всичко, което може да се сканира. Имам намерение през март да идвам в Русе. След това мога да сложа тука снимките, сотв. изгледите.

Колата е от Пазарджик или околностите :). На русе табелите са само Р - даже и в областа. Не е като София "СА"  ;D.

„Приятели на Германия” получиха цветни снимки от влизането на немците в Русе

Нови исторически фотодокументи постъпиха в архива на Клуб „Приятели на Германия”, съобщиха от информационната служба на клуба.

След като се запознал с фотоалбума на видния русенски историк Иво Жейнов (изд."Абагар", Русе, 2007) софийски колекционер, пожелал анонимност, предоставил за изследване цветен снимков материал, заснет от германския военен фотограф Хуго Ягер (Hugo Jäger). Любопитна подробност е, че Хуго Ягер е ученик на личния фотограф на Хитлер - Х. Хофман. Възможно е Хуго Ягер да фигурира и на някой от фотодокументите, представени в албума на Иво Жейнов. Досега в архива на „Приятели на Германия” не са получавани цветни фотоси, отразяващи събитията по влизането на германските войски в град Русе през март 1941-ва година, уточняват от клуба.

(http://www.ruse-news.com/images/topics/news/German_troops_enter_Bulgaria5.jpg)
(http://www.ruse-news.com/images/topics/news/The_pontoon_bridge_at_Russe1.jpg)
http://www.ruse-news.com/modules.php?name=News&file=article&sid=21686 (http://www.ruse-news.com/modules.php?name=News&file=article&sid=21686)

Еквиноксе, нямам думи!! Невероятни снимки. Няма ли още?
Уникални снимки!!

Този трансформаторен пост го имаше докато напрежението на тока в Русе беше 110 волта. Някъде до 1955 година. После го махнаха.

Hugo Jaeger (Lebensdaten unbekannt) war ein deutscher Fotograf.
Хуго Йегер (биографичните му данни са неизвестни) е бил немски фотограф.

Als Mitarbeiter von Adolf Hitlers Leibfotograf Heinrich Hoffmann hatte er in den Jahren 1937 bis 1940 Zugang zu Hitler und dessen persönlichem Umfeld. Während des Zweiten Weltkriegs arbeitete er als Fotograf einer Propagandakompanie. Als einer der ersten deutschen Pressefotografen wandte er sich der Farbfotografie zu. Nach dem Krieg konnte er seine Karriere anscheinend nicht fortsetzen. Sein fotografischer Nachlass befindet sich heute im Besitz von Timelife Pictures.

Като сътрудник на Хайнрих Хофман, личния фотограф на А.Х., е имал достъп в годините 1937 до 1940 до Хитлер и личното му обкръжение. По време на II. Световна война е работил като фотограф в една пропагандна рота. Като един от най-първите немски фотографи-публицисти той се посвещава на цветната фотография. След войната явно не е могъл да продължи кариерата си. Неговото фотографско наследство днес е собственост на TIMELIFE Pictures.

Ето и един линк към Spiegel Online. Оказва се, че Хуго Йегер е бил направо личен фотограф на Хитлер but read and see for yourselves.

http://www.spiegel.de/international/0,1518,339540,00.html (http://www.spiegel.de/international/0,1518,339540,00.html)

Снимките могат да бъдат купени от сайта на ТаймЛайф. Цената им не ми е известна. Започнах да се регистрирам. Цената ще се разбере като се намерят снимките, защото има скъпи и по-евтини снимки. Така поне е по другите снимкови сайтове.

https://www.timelifepictures.com/source/Account/RegisterPg1.aspx (https://www.timelifepictures.com/source/Account/RegisterPg1.aspx)

Предполагам, че в този клуб "Приятели на Германия" могат да се видят повече от две снимки. Аз лично за първи път чувам за съществуването на такъв клуб в Русе.  :)

Tакъв трансформатор мисля, че все още има в Русе. Не си спомянм къде точно обаче. Винаги съм си мислил, че е табло за лепене на афиши, въпреки че като се замисли човек не е много удобно за целта.

Преди време LIFE magazine публикуваха доста от снимките си в интернет. Снимки към списание LIFE: http://images.google.com/hosted/life (http://images.google.com/hosted/life)


Mоже би повечето от снмиките са от Русе? http://images.google.com/images?hl=bg&q=Hugo+Jaeger++Bulgaria+source:life&btnG=Търсене+на+изображения (http://images.google.com/images?hl=bg&q=Hugo+Jaeger++Bulgaria+source:life&btnG=Търсене+на+изображения)

Интересно, като се разрови малко човек из интернет излизат доста интересни неща.

http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/vermahta_v_ruse.htm (http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/vermahta_v_ruse.htm)

И едно клипче, за посрещането на немските войски в Русе. http://www.zazz.bg/play:bf42564a (http://www.zazz.bg/play:bf42564a)

Има и издаден албум с над 180 снимки: http://knigoteka.com/book/130407 (http://knigoteka.com/book/130407)

Дали има и подобни материали за посрещането на Червената армия в Русе. До колкото знам, те също стъпват в България при Русе.  ???

Страхотни снимки :)

И аз чувам за първи път за Приятелите на Германия. Дано не са приятели на нацистка Германия все пак! Иначе би било интересно да се види какво имат. Ще питам и ще пиша тука.

Снимките, днешните, както и клипът, са направо велики! Особено тия в София - пред двореца и отстрани на двореца - към улица Малко Търново.

Русенските са забележителни.

И аз искам да питам дали няма съветски снимки от влизането на Червената армия. И да има, цветни няма да има, защото даже снимката на Егоров и Кантария със знамето на Райхстага е черно/бяла. Във всеки случай би било интересно да се видят тия от Русе. И за това ще питам.

 Какви са тези Приятели на германците? На сегашния германски народ -да ,но тези снимки с нацистки знамена....... Дали пък някоя наследничка на момата ,която тича с чиния да черпи германците от клипа- не е сред посрещачите на Клинтън  преди години. О времена ,о нрави!  Или с други думи-откъдето духа вятъра :D :D

И на мене на такива "приятели" ми приличат. Това ще го разбера довечера и ще пиша тука.

По същата тема - Иво Жейнов отказа да даде книгата си да бъде издавана от някаква неонацистка организация в Германия и си я издаде със собствени пари в България. За тая книга съм писал и другаде. В същност няма как да се говори за 40-те години на века без да се споменават германци или руснаци. И няма как без знамена с пречупен кръст като става дума за навлизането на Вермахта в България и именно в Русе. Както и без плакати със Сталин и сърпове и чукчета.

А тая мома, дето раздава локума на германците явно без да знае благодари на Професора, че подписа договора с Оста и така предпази България от пълно унищожение. Колко им беше на германците да пометат нашата армия? Три дена, четири? За Югославия им трябваха 7 дена. А така като дойдоха руснаците в Русе светеше уличното осветление и сладкарницата на Лютфито (Златните рибки) беше пълна с пасти, толумбички и еклери, пекарната на бай Тома печеше без прекъсване русенски хебчета и т.н. Говорил съм с руснаци, които са освобождавали (хайде без кавички да е) България и първият им град след толкова години война е бил нашият, в който са влезли. Много ценни спомени съм записал от тях.

Снимката с момата е март 1941,едва ли момата е знаела ,4е германия ще нападне СССР и 4е ще убиват системати4но,,неравностоини раси,,! Тази Германия ни върна южна добруджа ! Жалко 4е Хитлер се изроди и покраи него голяма 4аст от немците тогава!

Хитлер си беше изрод поначало. Връщането на Южна Добруджа беше за да се спечелят двете страни Румъния и България за Германия. В замяна Румъния трябваше да си получи обратно севена Буковина (Чернауц или на укр. Черновцы). Румъния нищо не получи 1945 година, но България си запази южна Добруджа. А там са Албена, Балчик, Добрич, Шабла, Силистра и Тутракан.
С петрола на Румъния германците направиха цялата си война на източния фронт, иначе нямаше от къде да вземат петрол без да плащат, а България им трябваше за да ударят Югослявия и Гърция, както и за да си монтират черноморските подводници в корабостроителницата във Варна, докарани до там с влак и нужни за войната с СССР по море. Турция през II. Световна война е неутрална и не позволява на съдове на воюващи страни да минават през Босфора с военна техника на борда.

Във всяка диктатура хората се превръщат в това, в което диктаторите искат да се превърнат. Просто ги превръщат.

У нас са живяли двама германци на квартира - подофицери, радисти от батареите, охраняващи понтонния мост. Когато научават, че Германия е нападнала СССР, започват да плачат горчиво (единият от тях започва да се търкаля по земята) и да се вайкат, че никога повече няма да се върнат. Само след два-три дена им идват заповедите за предислокация, вероятно към източния фронт.
Много след войната си спомням, някъде към 1954-55 година трябва да е било (бях във вестибюла като дойде пощенският служител), дойде едно писмо от Германия, чрез швейцарския червен кръст, с лепенка на обратната страна колкото самото писмо с един дебел червен кръст на него, завързано на кръст с канапче и запечатано с червен восък. Разбрах от разговори в къщи, че единият войник се е обадил някъде от около Щутгарт, че бил преживял войната. И макар че имаше адрес, никой не писа. Кой е луд да пише в Западна Германия в тези години! От другия войник ни вест ни кост. А хората са живяли у нас, плащали са наем и са се хранили на една маса със семейството в неделя. Майка ми си спомняше само за топеното сирене лакта, което са носили от германския магазин. И като се появиха първите топени сирена - вика - ей такова имаха германците - с гъби, с шпеков салам, доматен сос, с какво ли не. Истории.

Един такъв автентичен стар трансформатор има на Придунавски булевард (всъщност си е улица...) близо до хотел Рига, Моста на въздишките над Дълбокия път и мястото, където улица Църковна независимост излиза на Придунавски. Че трансформаторът си е оригинален от времето на царска България, си личи по формата му и по съединенията на ламаринения му корпус, който е нитован, а не заварен. Може и другаде да има такива ветерани, но аз за този се сещам. Може скоро да пусна една снимка за онагледяване...

Страхооотни са цветните снимки на фотографа на Хитлер- това представете си  е 1941 година- цветна фотография и то с такова качество. Няма да коментирам нацистката идеология, защото мисля че няма нищо общо в случая, а пък едва ли има днеска здравомислещи хора, които са нейни привърженици.
А ето го последния останал трансформатор на Придунавски булевард, дето го спомена Ортодокс
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/9508-1/trasformator+i+Riga.jpg)
Благодарение на общите ви усилия, уважаеми съфорумци веднага се сдобихме с толкова интересни снимки и информацив за Русе.
За което благодарим! И мисля че точно това е смисъла на нашия форум. Да споделяме и се допълваме. Някъде имаше една мисъл, че само знанията могат да се споделят и пак да му останат на човек. Радвам се че и аз участвам в този форум!

Придунавски, Йовчо, Придунавски... ;)

Иначе на снимката си е точно този обект, за който споменах в постинга си. Благодаря на съфорумеца, който ми спести усилието и времето да ходя да го снимам... *DRINK*

Вярно, коригирам се Придунавски. Аз участвам и в друг форум за морски и речни кораби и наистина машинално го написах. Явно съм свързан и с морето и с реката. Които иска може да разгледа:
http://www.shipsbg.info/ (http://www.shipsbg.info/)

О, има и цветни снимки от доста по-ранни времена! Преди да ги видя, и аз бях с представата, че първите фотографии в цвят (да не се бърка с допълнително оцветени черно-бели снимки!) са някъде от средата на 1940-те години. Например, виждал съм такива от следвоенната среща в Ялта на тримата големи - но все пак те са държавници от световен мащаб и за тях е обяснимо да имат достъп до най-доброто от техниката на своето време:


Обаче преди няколко години бях ошашавен да видя цветна снимка, при това със съвсем нелошо качество, на великия руски писател Лев Толстой с дата 22.05.1908 г., правена в Ясна Поляна от фотографа С.М.Прокудин-Горский. Ето тази уникална снимка от началото на века:


Когато човек види това и си даде сметка за нивото на фототехнологията трийсетина години по-рано, вече не се учудва на качеството на снимките, правени от фотографа на самия Хитлер - лидер на една развита в технологично отношение европейска държава...

Цветна фотография има на плочи (плаки) с отделно сензибилизирани слоеве от средата на 19-и век, така че великия писател не е нито първи нито последен обект на тази технология. На плочите слоевете се нанасят един по един на желатинова основа. Всеки един специалист печатар от тия, които сега излизат на пенсия, това го може. Следващите поколения печатари вече не се занимаваха с такива плочи. Нямам пред вид печатарите на Дунавска Правда, с която бяхме съседи по дворове и ги гледах как печатат вечерно време през прозореца вестника за сутринта.

Тук, обаче става дума за лайков филм (24х36мм) с какъвто са снимали всички военни фотографи през II. СВ. А лайковият цветен филм се създава през 30-те години на миналия век в САЩ и Германия - Агфа и Кодак Ектакром. Снимките на Хуго Йегер са на Кодак Ектакром - формат Leica. Може би не всичките.

Още нещо от първа ръка.
После разгрома Германии история Agfacolor продолжалась. Ее производство в Германии было возобновлено. Кроме того, большие запасы пленки и фирменная технология достались в качестве трофеев Советскому Союзу. Трофеи стали основой цветного фотопроцесса "Совколор".

А ето два примера за снимки с плочи - едната от 1861 година,  и на другата сама си казва кога.

Този постинг е съзнателен офтопик, за което моля да ме извините. Истинското му място е вероятно в темата за фотоапаратите в раздел Общи приказки. Но понеже тук се получи това малко отклонение към фототехнологията, ще си позволя да го допълня още малко и прекратявам.

Ето фотопортрет на автора на горната снимка (на Лев Толстой) и съпругата му от 1889 година:


А ето тук и други негови снимки, правени във времето около 1910 година (плюс-минус 2-3 години) - всичките са качествена цветна фотография с почти съвременно техническо ниво:

От Крайморския булевард се сещам да запитам защо на пристанището пише "Морска администрация". Знае ли някой?

Ами тя морска администрация си е към министерството на транспорта и отговаря за корабоплаването по морските и по вътрешните водни пътища. Така че, Русе си е клон- както Варна и Бургас и Лом.
Ето линк:
http://www.marad.bg/page.php?category=11 (http://www.marad.bg/page.php?category=11)

И две снимки:

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/9616-2/Picture170308+156.jpg)

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/9619-2/Picture170308+159.jpg)
И на тези снимки мястото им май не е тука, ама понеже стана въпрос... - за улеснение...

Благодаря за снимките!! Сега е ясно.
Мястото им е май все пак тук, защото точно пред третия двоен прозорец от ляво на дясно е лобното място на Ангел Кънчев, което някой умник е преместил на мястото, където е сега. Не знам лобно място мести ли се!? Ама don't answer me.  Не е въпрос! А въпиюща констатация.
Та могат да минат за "стари снимки". Ако не - могат да се пренесат евтл. другаде.
Благодаря още веднъж.

Аз пък ти благодаря, pfote2 за интересни снимки и за спомените, които споделяш с нас !

Ystoyanov, твоята снимка я запазих. Тази е копие. Ето го лобното място на А. Кънчев.

Излиза, че той се е застрелял на самия бряг на реката... Аз знаех, че е станало в района, но мислех, че е някъде на перона на гарата (впрочем, даже не съм сигурен дали Речна гара вече е съществувала по време на това събитие... ???).

pfote2, ама кажи ни откъде знаеш точното място на смъртта на А Кънчев. Може би е имало някакъв възпоменателен знак? На това място, доколкото си спомням имаше една неугледна постройка- дето беше ДИК Русе, а пък сега построиха сградата на Морска администрация. През соцвремето сложиха една плоча, ама точно на кея срещу речна гара.

Дълги години на това място имаше възпоменателна плоча. Точно това е мястото, което е на известната рисунка с перо на съвременика, полския художник. Като се застанеше на това място се виждаше точно това в точно тоя ориентир, който е и на рисунката на поляка.
Освен това същото място се описва от Захари Стоянов, който е също съвременник. Винаги съм знаел, че това е мястото и веднага се зачудих като видях че и това са преиначили и то след като са постоили тая нова постройка на морската администрация. Преди това там постройката беше едноетажна и в нея имаше канцеларии. Това е и постройката от турско време, която е на рисунката на поляка.
Пак казвам - там имаше паметна плоча покрай която ние като деца сме ходили, а на това място, където са стълбичките - долу - си вързваше лодката Кара Капитана. Един много сериозен български циганин, чиито живот беше свързан с Дунава. За него съм писал и друг път. Живееше в къщата до бащината къща на Елиас Канети на Славянска, но входът за къщата беше откъм ул. Отец Паисий, веднага след къщата на доктор Зумпалов.
Този Кара Капитан е имал влекач. Сега не се сещам името на влекача, но като се сетя ще го напиша. После влекачът е бил реквириран за миночистач по Дунава и след това окончателно национализиран. До към 1953-54 година Кара Капитанът имаше така наречените "банички". Това беше един разделен на две понтонен басейн с дунавска, течаща вода. На две - беше мъжка и женска част. Спомням си ги смътно, в същност не чак толкова смътно. Мога да ги нарисувам, опиша, разкажа. Имам снимка пред тях седнал на една детска кофичка за пясък. Освен да видя колко се вижда от баничките. След това му ги взеха и тях. Човекът остана с една проста рибарска лодка тип "Сеферка", от тия дето ги строяха в Тутракан. Беше си я украсил червено/зелено/синьо/жълто, по негово си - циганин беше човекът. Изключително добър и почтен човек. Жена му се казваше Мими. И неговата лодка се казваше "Лодка за разходка Мими". Викаше с рупор. Имаше табела с този текст точно до лобното място. Самата лодка се казваше само Мими. Това му беше останало на човека от цялата му любов към Дунава. Изпълнен съм с дълбоко уважение към този човек. Почтен български циганин. Русчуклия.
Та като ходехме там и той нямаше клиентела, ни викаше - ей, искате ли да ви повозя. И ни возеше едно кръгче - малко към Лимана и обратно. За пари не е ставало дума. Возил съм се 3-4 пъти. Такъв добър човек беше. Това място ми е свързано с тези спомени.

Ортодокс, тогава е нямало още гара там. А "скеле" (пристан) е имало винаги. Турците му викат искеле. Пак понтонен. Освен това там до последно беше тая сграда, на мястото на морската администрация и от другата страна дирекцията на Österreichische Donauschiffahrtsgesellschaft, която и до днес е там.

Ето още един трансформатор на площада пред транспортна болница. Снимката е позната на всички - тук само заради трансформатора.

Е, този го няма вече...

Edna kratka istoriq na edin transformator ...

A towa e drugiq ot 1929 ...

Много ми е ценна най-горната. На нея са газените фенери на прадядо ми - предприемач, който е държал газеното осветление на Русчук. Иван Андреев.
Благодаря за ведутите.
Най-долният ведут е огледално копиран.

Гимназията Хр. Ботев преди 1944 год. се е наричала княз Борис
На тази снимка се вижда някакво тържество пред гимназията през 30- те год.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/4587-3/HristoBotev.jpg)
Попаднах на един текст от книжка за Русе от 1936 год. И мисля че точно това е на снимката- 50 годишнината на гимназията. Снимката е снимана от втория етаж на сегашната стара поща, строена 1930 год, която тогава разбира се е била централната поща. Прилагам пресниман въпросния текст.

Забележка: Този пост да се смята от името на: ystoyanov
По инерция го пуснах от името на сина и не мога да го сменя.

Княз Борис! Може. Русенците не са казвали никога гимназия княз Борис. Гимназията е била винаги мъжката гимназия. И по мое време, макар да не беше вече сегрегирана по полове. И по времето на баща ми и дядо ми, които са я завършили. Сега научаваме, че е имала и име. Благодаря!
Иначе гимназиите бяха две - мъжката и девическата. Тя и девическата е имала някакво име. Сигурно някой го знае.

Ето един цитат от сайта за Старо Русе:

Основано през 60-те години на ХІХ век, през 1898 г. училището е преименувано на Русенска градска девическа гимназия „Княгиня Евдокия”. През 1922 г. патрон на гимназията става героинята от Възраждането Баба Тонка Обретенова, а през 1972 г. училището получава официален статут на Математическа гимназия.

Ето, впрочем, и линк към съответната страница в този интересен сайт, в който има и ценни снимки, и важни исторически сведения:

http://www.staro-ruse.hit.bg/02oldcenter/0205.htm (http://www.staro-ruse.hit.bg/02oldcenter/0205.htm)

Благодаря. В същност девическата гимназия, където е учила пък майка ми, беше известна и като Баба Тонка. Но само частично и пó към мое време - 50-те и 60-те. И то не със 100% покритие на двете понятия. Не знаех в коя година е било дадено името Баба Тонка. Не съм търсил. Та за това благодаря, както и за линка.
Сега разбирам, че е от 20-и коя година.
А по мое време в сградата на девическата бяха две гимназии - Баба Тонка и Христо Ботев. Едните сутрин, другите следобяд. Другия срок - смяна.

Аз пък открих клипче от събитието на което ясно се вижда 'Александровска'. Ако е поствано вече се извинявам.

http://www.youtube.com/watch?v=vmsNx0jZc_s (http://www.youtube.com/watch?v=vmsNx0jZc_s)

Намерих в нета една снимка, която не бях виждал досега.

Те са оцветени снимките... :)

Не са бе, Марто! Не прочете ли, какво е писал по въпроса Pfote2 (а човекът е фотопрофи)? Цветни снимки (не оцветени!) се правят още от 1860-те (правилно го прочете - от 60-те години на 19-и век, само че технологията е била различна от днешната), какво да говорим за 100 години по-късно...


Снимката, която си постнал, е именно от това време - 1960-те. Мисля, че аз я бях качил. Скенирана е от стара картичка, която даже има и маслени петна (виждат се в горния край, върху небето)...

Тая картичка я имам и аз. Това е нормална пощенска картичка-изглед, от тия, които се продаваха по 10 стотинки. Те са няколко от серията - тази, корабът Георги Димитров, читалище Зора, Съдебната палата (съвета) - снимана от над сладкарница Тетевен, паметникът на свободата, един кораб Ракета, бюро "Балкан", мостът на дружбата, окръжния съд (сега музея, преди префектурата), драматичният театър Сава Огнянов, вазата в парка и няколко картички на центъра. Може да има и още. Аз толкова знам.
Тези изгледи за мене са снимани цветно, но печатът ги е развалил. Не са оцветявани. Точно ако бяха оцветявани, щяха да бъдат по-хубави.

А колкото до цветната фотография искам да се повторя, а именно. Цветна фотография на плаки (плочи) има много отдавна. На тях се нанасят отделните цветове на слоеве на ръка. Много трудоемко, но пък цвят! Това развитие върви паралелно с развитието на фотоапарати с филми (лента) от Карл Цайс. В самото начало форматът е 6х9 см, лентата има 12 снимки. След това се появяват апаратите 6х6, тъкмо в навечерието на Първата Световна война. Това са апаратите с два обектива - единият е за търсене на обекта - проектира изображението на матова шайба в шахта, а другият обектив е за самото снимате, зад него е филмът. В 20-те години на миналия век се появява първият апарат Leica (Лайка) с филм лайка. Известно време само тази фотофирма произвежда апарати и филми. След това се появяват и други производители на апрати и филми. В Германия най-голямата е Агфа, в Америка Кодак, както и Агфа, американската. Точно тия двете фирми започват да поизвеждат още тогава цветните филми такива, каквито ги познаваме днес - три цветни слоя плюс един чернобял, нанесени на целулоид или по-късно на негорим материал. Точно на такъв цветен филм снимат фотографите преди и през войната. Главно германските и американските. Но пък снощи гледах чудесни италиански цветни кадри. Виждал съм и британски цветни снимки от това време. Така че явно и италианците, а и други са снимали цветно.

Ето ги тези, за които говорих. Има леко "барване" с боички, но все пак то отдавам в голяма степен на лошия печат.

И още.

И тези, последните.

Колко величествена е изглеждала статуята на Свободата на фона на ниското строителство!

Страхотни картички, ако някой има още, нека да ги качи тук.  ;D

Тия картички са ми предлагани за купуване от русенец. Имах и имам намерение да ги купя. Ама кога! Не съм идвал от тогава.

(http://history.rodenkrai.com/images/image/33.jpg)

И аз намерих малко интересни стари картички на Русе, някои от тях не ги бях виждал досега:
http://history.rodenkrai.com/index.php/20080106193/ruse_-_edin_fotografski_pogled_kym_minaloto/menu_id_1.html (http://history.rodenkrai.com/index.php/20080106193/ruse_-_edin_fotografski_pogled_kym_minaloto/menu_id_1.html)

И аз намерих малко интересни снимки. Надявам се да не са публикувани преди: http://www.retrobulgaria.com/ruse/RuseObsht.html (http://www.retrobulgaria.com/ruse/RuseObsht.html)

Нека и аз да добавя един сайт:
http://www.staro-ruse.hit.bg/index.htm (http://www.staro-ruse.hit.bg/index.htm)

Ето, впрочем, два от коментарите под тази статия...

Обичам го този град! Благодаря за информацията, която получих. Надявам се скоро да има нещо подобно и за другите градове. Поздравления!

Прекланям се пред поколенията градоначалници на Русе, че не са събаряли, а са строили и поддържали. Обичам Русе и винаги, когато мога, го посещавам!

Приятно е човеку да чуе такива неща за родния си град... (Ще ги добавя в темата Другите за Русе.)

Впрочем, една наша съгражданка в коментара си споменава, че "старият вид на Русе й допада повече от сегашния". Май на мен също в някои отношения. А при вас как е?

Няма как, ако е истинска русенка, старият град да и допада по-малко!

Впрочем, това изглежда е обща закономерност в европейски (или дори по-едър) мащаб. А именно това, че новото време рядко е донесло в облика на населените места нещо равностойно (да не говорим за по-стойностно) на старината. Не случайно съществува идиомът "доброто старо време"... Просто тогава духът е бил друг и това е намирало видим и осезаем израз в безброй детайли от облика на градовете и обитателите им...

Спомних си, че на ул.Тодор Александров(до Изчислителния център) имаше една много хубава голяма къща, която вече я няма. Някой да има стари нейни снимки или информация за нея? Помня, че като малък съм се разхождал по улицата и като, че ли от доста отдавна не е била обитавана преди да я срутят.

Ми аз имам една псевдо снимка от телефона но нямам идея дали за тази сграда питаш.

Сега я срутена, но помня, че цялата беше покрита със зеленина и беше голяма развалина.

Докато ровех Нета в търсене на снимки от Русе, попаднах на един форум, в който има тема за снимки от българския участък на Дунава. Там има и доста снимки, свързани с нашия град, част от които безспорно са вече поствани в нашия форум и галерията към него. Но някои от тях ми изглеждат непознати (поне за мен) и затова ги пускам тук - може и други да не са ги виждали още... (Няма да ги систематизирам или подреждам, пускам ги в реда, в който са постнати в другия форум. Макар че май щеше да е по-разумно да направя албум в галерията...)

Русе през турското робство. Огромно количество минарета и кораби.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_1824ruse.jpg)

Пристанище Русе - началото на 20-и век.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_1902g.jpg)

Русе - 1876 г., турските укрепления на Дунава
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_breg_ukr1876.jpg)

Русе - 1902 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_bud4.jpg)

Русе - замръзналият Дунав през 1902 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/140703.jpg)

Замръзналият Дунав при Русе - 1905 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/25397.jpg)

Продължавам със същата колекция.

Русчук през 1880 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_r11.jpg)

(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_r13.jpg)

Русе през 1910 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_r_1910_(1).jpg)

Русе през 1920 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_1920g.jpg)

Русе през 1930 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_1930.jpg)

И пак Русе към 1930 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/russe.JPG)

Русе пред 1932 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/1932g.jpg)

Русе през 1935 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_ruse1935.jpg)

Русе през 1940 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/1915.jpg)

И последната част на тази екскурзия в русенското минало...

Кораби в русенското пристанище преди Освобождението - 1850 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/ros4uk1850.JPG)

Румънски параходи в Русе - 1930 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_rum_parah.jpg)

Русенското пристанище в Царска България (от колекцията на Шоколади Suchard... ;))
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_port_ruse.jpg)

Крал Карол І пристига в Русе, 1902 г.
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_kral_karol_1-190g.JPG)

Русе, 1902 г. - коледната катастрофа
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_ledoh_1902.JPG)

(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_gbbg.jpg)

(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_gbbgtt.jpg)

(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_eup.jpg)

Русе - някъде през 1930-те
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_dun.jpg)

Русе - първият пътнически кораб "Искър"
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/32147/normal_%D0%F3%F1%E5-%EF%FA%F0%E2%E8%FF%F2_%EF%FA%F2%ED%E8%F7%E5%F1%EA%E8_%EA%EE%F0%E0%E1.JPG)

Корабът "Александър Стамболийски", бивш "Царица Йоана". По-късно бракуван и претопен. Не е свързан само с Русе, разбира се, но редовно правеше курсове между нашия и други български дунавски градове. Няколко пъти съм пътувал с него до Свищов и обратно. Много приятно и успокояващо е да се носиш бавно над тихия бял Дунав и да разглеждаш различните пейзажи по бреговете...
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_stanboliiski.jpg)

Русе с част от дунавската флотилия
(http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/31849/normal_xoilk.jpg)

повечето не бях ги виждал.

po-goljamata tschast gi imam....

Хайде на експреса Русе-Виена!!! ;)

(http://farm4.static.flickr.com/3422/3363965066_afd78bb1c7.jpg?v=1237329767)

Параходът Хелиос край Русе, пощенска картичка от 1928...

Забележителна пощенска картичка "Експреса" - една година преди световната криза!

И още две с дунавски сюжет, но половин век по-стари - от Руско-турската война 1877-8. Заснет е понтонният мост между Русе и Гюргево, монтиран за нуждите на руските войски, и подходът към него на русенския бряг. Вижда се, че пресичането на една голяма река със стационарно плаващо съоръжение не е било технически проблем в последната четвърт на XIX век - а вероятно и по-рано...

(http://www.bgimages.org/bg/gradove/ruse/Ruse1878-06.jpg)

(http://www.bgimages.org/bg/gradove/ruse/Ruse1878-05.jpg)

Следват две снимки от същото време (1877-8), но направени на улица Княжеска (не съм сигурен как се е казвала тогава). Интересно е, че руският надпис я нарича "консульский переулок", тоест "консулска уличка". Вероятно по това време е имало някакво чуждестранно представителство там...

На първата според надписа е заснета турската болница, но коя сграда точно е тя, не е ясно. Интересно, впрочем, какво представлява подобната на антена конструкция върху покрива в средата на снимката... ::) Зная за използването на военна радиовръзка (включително и от българските войски) по време на войните от първите две десетилетия на XX век, но това е около 40 години по-рано...

(http://www.bgimages.org/bg/gradove/ruse/Ruse1878-07.jpg)

На втората снимка пък е показана и до днес съществуваща, добре позната на русенци сграда, като надписът пояснява, че това е хотелът Есла-Хане, а улицата върви към пристанището...

(http://www.bgimages.org/bg/gradove/ruse/Ruse1878-08.jpg)

И аз се интересувам от параходите:
Още една снимка на Хелиос- вижда се даже ясно името на парахода.
Корабите близнаци Юпитер, Сатурн, Уран и Хелиос са построени през периода 1915- 1920 год. в корабостроителницата в Обуда, Унгария. Те са били собственост на DDSG- Първото Австрийско Параходно дружество. Наричали са ги Експресните параходи и са поддържали линиите Виена- Будапеща- Русе- Галац, като са превозвали хора и товари  дълги години.
А на втората снимка- този път е парахода Сатурн в Русе през 1927 год.

Продължавам със снимките с военен сюжет, този път свързани с фортификацията.

Тук се вижда батарея на ъгъла на укреплението, в която са включени 150-милиметрови крупови оръдия, за които се споменава в надписа, че са водили точна стрелба по Гюргево. Е, и това го е имало, какво да се прави... A la guerre com a la guerre...

(http://www.bgimages.org/bg/gradove/ruse/Ruse1878-03.jpg)

Втората снимка дава по-общ изглед от бреговите укрепления на русенския бряг. Интересно кое ли е това място в наше време (дали районът около Речна гара или може би под Католическата църква?...) и дали сградата в горната лява част на снимката (в задния план) е някоя и днес съществуваща... ???

(http://www.bgimages.org/bg/gradove/ruse/Ruse1878-02.jpg)

Завършвам историческата разходка с една обща снимка на тогавашното русенско пристанище. Мисля си - какво е било тогава, какво е днес, и... какво ли ще бъде след още толкова време?...

(http://www.bgimages.org/bg/gradove/ruse/Ruse1878-01.jpg)

po temata...

Паметник на другаря Г. Димитров пред операта (товарищ Ленин се издирва)(http://storage3.album.bg/1e0/pic_10004083_0393353_f8e30_12712625.jpg)

Ди4ко, аз пък Димитров да ме убие човек не си го спомням там!! Добре, че сложи снимката.

Ортодоксе, това нали са турски фортификации. Затова и стрелбата в посока Гюргево. Османската империя е имала голям договор с Круп не само за 150 мм, ами и за полеви 75 мм оръдия и за планински 75 мм такива. Може би точно тези 150 мм са на тази снимка.

http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/NYPL/ (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/NYPL/) тук има снимки на доста от оръдията :)
а всички тези снимки се намират в албумът от първата снимка, който пък е в New York Public library. Съвсем случайно се натъкнах на тях преди време :)

SW2FL, твоите снимки дават отговор къде са оръдията - на Левенттабия (моряшката крепост), на Левента, както му се казва сега. Там май има още следи от фортификациите. Може би даже на едната е точно входът към ресторанта с двата вала от двете страни. На снимката с мостчето.
Изключително ценни снимки, целият албум.

Аз не знам Красьо Ганчев в книгата си за освобождението ан Русе дали ги публикува. И въобще какво има в тази книга. Има ли я някой?

Все пак не всичко е на Табията. Част от снимките на укрепления очевидно са на дунавския бряг. Види се, отбраната на Русчук като вилаетски център е била доста солидно организирана...

Може, разбира се. Може да е имало оръдия и на мястото на днешния военен клуб или над днешната транспортна болница, или където е метеорологическата станция, или където е Рига, с една дума навсякъде. Българският бряг е висок навсякъде. Тези оръдията на Круп са стреляли оптимално на 12° елевация. Височината на брега осигурява и с по-малко градуси максимална далекобойност, а ако става дума за Гюргево - едва ли не с право мерене.

Явно висококултурна и съвременна войска са били руските императорски войски. Албум на полка са си водили хората, със снимки. Снимат, документират, надписват на място. Иначе нямаше да сме видяли НИЩО ние. Цели 79 снимки.

http://digitalgallery.nypl.org/nypldigital/dgkeysearchresult.cfm?keyword=Ruse (http://digitalgallery.nypl.org/nypldigital/dgkeysearchresult.cfm?keyword=Ruse)]http://digitalgallery.nypl.org/nypldigital/dgkeysearchresult.cfm?keyword=Ruse

С благодарности на колегата SW2FL.

Аз разбирам следното: Крепостта руснаците като цяло я наричат Рущук (-шчук), а Левенттабия е форт от крепостта Рущук.

Ето на това място е била къщата:

Да помня я тази къща, или това което беше останало, а именно входа и част от фасадата. Само от оградата си личи че беше красива стара русенска къща. Жалко че това богатство се губи малко по малко. Ако някой изнамери скици или стари снимки биха били доста ценни.

На коя улица е тази къща?

Виждам изчислителният център на втората снимка, така че няма да е трудно да се намери

ул.Тодор Александров

Виждам, че доста хора тук са знаещи и имат афинитет към историята и историята на Русе в частност.
Та питането ми е свързано със стария център на Русе от 19 век - сегашния площад Батемберг и Пристанището. Конкретно въпросът ми е били ли са някога улиците Цар Калоян и Отец Паисий важни търговски улици /и изобщо имало ли ги е/, предвид че са пряка връзка между стария център и пристанището и има ли запазени техни снимки.
За Княжеска и Славянска знам, че са били основни улици в Русчука, но за тези наистина нямам информация.

ами това са не много стари снимки от района на,, Балкан,, нека си припомним  какво беше преди  ,,Роял,,-а ;)                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   (http://storage3.album.bg/2f4/2006_balkan_ruse_df8bb_13194209.jpg)                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   (http://storage3.album.bg/c78/33160157_p8182302_78f0a_13194211.jpg)                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                (http://storage3.album.bg/6a0/balkan.1993_63b2e_13194220.jpg)                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 (http://storage3.album.bg/812/balkan_1eda3_13194222.jpg)                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                (http://storage3.album.bg/04e/imgp3414_16d82_13194226.jpg)                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   (http://storage3.album.bg/440/mart_2006g_balkan_045c7_13194231.jpg)

Ех най-харесвам тази част от центъра, само тоя Роял  :-\ и частта от Доходното ако беше като хората и бившата полиция и да бяха реставрирани останалите сгради, а ако беше и с пешеходна настилка и т. н. и така ..... ех кмете, кмете ???

Видяхте ли каква сграда са срутили от Магик (ако някой не си спомняше)? Сега съдбата на Пингвините трябва да ви е ясна... няма да им мигне окото ::)

Че пък тази не е нищо особено в сравнение с другите по центъра.Пак си е хубава де.Обаче там беше кино Роял.Ако играят пари знаеш ли колко им пука за това какво ще построят

Безсрамници!! Там е имало красива русенска къща, сега забелязвам че е била такава за съжаление вече я няма... вместо да опазваме, лека полека се руши това което имаме като наследство. Все пак си беше на Александровска, не къде да е, много жалко...  :'(

Ооо аз си спомням как изглеждаше много добре. Найстина къщата не беше уникална но въпроса не е в това, просто си изглеждаше на мястото и без да блести се вписваше в пеизажа.

Време е общината да накара мюфтийството да направи реставрация поне на покрива и фасадата на "Балкан". Сградата не е боядисвана доста, доста отдавна....

Дам, както се вижда от снимките сградата се нуждае от сериозен ремонт. Ако от мюфтийството не предриемат нужния ремонт и с появяването на нови офис сгради в града (всеки момент ще се завърши такава по Пиротска), ще останат без наематели. Освен заведенията на приземния етаж. Сградата е доста неприветлива и отвътре.

М да така е но не очаквайте промяна, все пак по-лесно е просто да събираш наемите. А всъщност как точно тази сграда е попаднала в ръцете на мюфтийството?

Митко, аве Балкан на мюфтийството ли е ве? Малейййййййййййййй ::) Това не го знаех. Е как така??? ::)

Добрутро, Ники! На мен пък пък ми се случи да го науча още в зората на... хм, демокрацията, и силно се зарадвах на такава хубава новина... :o

Е думи нямам просто. Емблематична сграда на Русе ::)

К'во да правиш - нали още навремето Канети винаги характеризирал Русчук като космополитен град... Нà ви сега космополитизъм! :o

сградата е дарена на мюфтийството ( Балкан е вакъфска сграда)http://www.kakvo.org/tword/вакъф (http://www.kakvo.org/tword/вакъф)

Сградата някога...,
и сега...!

кулата над главния вход е променена. А сградата сега  се нуждае от освежаване.

Няколко картички от старо време:

Пощата на Русе до 1930 год.- снимка от 1901 год. По- късно е хотел Дунав и хотел Севастопол
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/18975-2/669_001.jpg)

Пристанище Русе в началото на ХХ в
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/18978-1/958_001.jpg)

Магазина на известния търговец от гръцки произход Дина Бебис на ул. Александровска- картичка от 1902 год. Остава да издирим къде точно е било това?
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/18981-1/Bebis.jpg)

Изглед към Пристанището. Вижда се един от експресните параходи на DDSG.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/18984-1/Danubeveiw.jpg)

Още една интересна картичка от стария Русчук:
Изглед от някогашната банка Гирдап- картичка от 20- те год. Отляво е къщата на Коста Томов- собственик на кино Модерен театър. А отдясно се вижда част от сградата на Общинското казино, разрушено в края на 30- те.
 
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/18993-3/Girdapview.jpg)

Сградата където сега е Ана Палас.

ystoyanov, какво ще кажеш магазина на Бебис да е бил тук? И после (1914 г.) да е надстроено, както видяхме, че е обичайно в Русе.

Колко странна ми изглежда тази част на Александровска с асфалтова настилка. Друго си е с павенцата сега ;)

Отрицание на отрицанието, Дидо! Философия! В царска България и в началото след 1944 настилката е била павета, после - социалистически асфалт, а сега - пак павета... Както казват, всяко ново е добре забравено старо. И всяко време си идва със своя облик, хората свикват с него и го приемат за добро, и така всички поколения са си харесвали града по своему, макар той да е бил толкова различен по различно време... \m/

Ако на някой му се отдеде възможност да качи снимка да качи :) че не съм я виждал сега с паветата  ;)

Много е възможно. Трябва да го разгледам по- подробно отблизо. Но на пръв поглед е много вероятно.

Като минаваш покрай магазина на моята снимка (за мене това е все още "книжарницата", защото там имаше книжарница) погледни или заснеми как изглежда около вратата. Няма коя друга сграда да бъде. С такива врати има само два ъглови магазина. Другият е (за мене) "спортният" - диагонално срещу халите, срещу сградата с куличката. Но той не ми се вижда да е.

Ако имаш предвид старата Александровска с паважа, от преди 1944, има доста снимки ето тук:

http://retrobulgaria.com/ruse/Alexandrovska.html (http://retrobulgaria.com/ruse/Alexandrovska.html)

Само дето не са особено детайлни, пък и обикновено са снимани от по-висока гледна точка, та паважът не се вижда много ясно, обаче си го има. Ей на тази картинка е сравнително добре видим:

(http://retrobulgaria.com/ruse/RuseAlexandrovska.jpg)

това което съм заградил ми прилича на кулата на бившата полиция

И на мен ми се вижда да е бившата полиция. В такъв случай тази сграда вече я няма, а на нейно място е сега ъгловата* Александровска/пл. Е. Канети (на която е мемориалната плоча за Канети), а тая, която е на същия ред посока центъра отляво е сградата на сегашната моя снимка долу - тази с калкана и с балкона, и в цвят бяло или много светло.



_____
* Да, но ъгловата е била построена като двуетажна и е надстроявана. КОга са имали време да събарят, да строят двуетажна и да надстрояват трети. Нещо много бързо ми се вижда.

Понеже много бързо се разви разговора за търсената сграда на Дина Бебис не можах да сваря да ходя да снимам. Обаче сравних някои снимки и мисля, че намерих верния отговор. Идеята на phote2 за надстроената сграда се оказа абсолютно точно попадение, а сградата която търсим е бившата Балканска банка.За нея се знае- построена в началото на ХХ в. без подробности обаче. После е надстроявана на два етапа- през 1923 год. от арх Каназирски за Българска кредитна банка- втори етаж и мансарден етаж. На втория етап мансардния етаж е преустроен като нормален трети етаж. Става Балканска банка. Сега това е дом на учителя и мисля, че точно тук е паметната плоча на Елиас Канети. Затова отдясно в далечината се вижда куличката на Застрахователно дружество България, дето Дичко показа.

Пощата на Русе до 1930 год.- снимка от 1901 год. По- късно е хотел Дунав и хотел Севастопол
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/18975-2/669_001.jpg)


На тази снимка се вижда донякъде, че улицата вдясно от Севастопол /сегашна Отец Паисий/ също е оживена, но тясна. Това по повод разговора ни с ystoyanov за улиците Отец Паисий и Калоян, като връзка между пристанището и стария център /пл.Батемберг/
Възможно ли е да са били маловажни улички?
Някой случайно да има снимки на тези 2 улици от края на 19-и и началото на 20-и век?

Разбира се, че не са били маловажни- нали това е ядрото на старата част на града. Тези улици са правили връзката между по- известните Александровска и Митарна (сега Славянска) и между стария център Ал. Батенберг с пристанището, което тогава е играело много по- важна роля за града от сега. На тези улици все още има много великолепни стари къщи. Просто още не сме открили запазени стари снимки и картички.

(http://storage3.album.bg/2bc/ruse-koleda.1905g_7de6b_14314802.jpg)                                                 (http://storage3.album.bg/920/bg_ruse_ognjanow_2_1907g_c832f_14314797.jpg)                                    (http://storage3.album.bg/cf5/bg_ruse_ognjanow_3._1930g_427f0_14314798.jpg)                                           (http://storage3.album.bg/ac7/p24_7c65f_12413011.jpg)

                       French Catolic College Ruse  1910-1915

(http://inlinethumb18.webshots.com/42065/1456857831076827352S600x600Q85.jpg)

(http://inlinethumb60.webshots.com/44155/1456857909076827352S600x600Q85.jpg)

(http://inlinethumb24.webshots.com/30039/1456858372076827352S600x600Q85.jpg)

(http://inlinethumb03.webshots.com/41666/1456858567076827352S600x600Q85.jpg) (http://news.webshots.com/photo/1456858567076827352FSJAge)(http://)

Браво Ди4ко! Тая снимка къде я изкопа! Никога не съм я виждал аз поне.

кликни на последната и ще ти излезе сайта .(нещо не мога да ги сваля :D)

Дичко мерси за снимките. Невероятни са просто :D! Ако погледнете снимката за дайнинг рум-а, плочките са абсолютно същите и до сега. Просто не е мръднало и на 5мм от това което е било преди. И от вънка също е така.

Ди4ко, регистрираш се и сваляш спокойно снимката. Аз изгледах целия албум 141 снимки!
Какви хора е имало в България!

В същия сайт има и други снимки на Русе - от туристи с круизовете. Сега, нови.

Ето една снимка на русенски пазар, направена между 1910 и 1920 година. Вярно, на нея не се вижда самият град, а по-скоро е показан обликът на хората, живеещи в него, една част от бита и ежедневието им. Което също е интересно. Все пак градът не е само архитектурата, а най-вече хората, които я обитават...

Един сайт, които не е само за Русе, а за цяла България. Има страшни снимки: http://www.lostbulgaria.com/index.php (http://www.lostbulgaria.com/index.php) Приятно гледане!

Великолепен сайт. Благодаря.

Е така, де! Аз нали тъкмо от там съм взел снимката от предишния си постинг, но понеже за Русе има съвсем малко стари снимки, не споменах сайта като цяло. А той наистина е интересен, даже при положение, че е сравнително нов и самият автор споменава, че очаква сътрудничеството на посетителите за обоготяване на колекцията от снимки. Като че ли най-малобройни са картинките от декадите на 1970-те и 1980-те, което го наблюдавам и конкретно по отношение на Русе - именно за този период на "развития социализъм" най-трудно се намират снимки, докато - парадоксално! - от първата половина на ХХ век и даже от последните десетилетия на XIX май има доста повече или поне по-широко достъпни... ::) ???

Хубав сайт( Изгубената България), ама почти само за София събирал тоя Peyo.
A на едната от двете снимки за Русе се появява куличката със стрелката на снимката, която скоро качих в рубриката Русе някога и сега. И вероятно е същата сграда, собственост на Петър Михайлов Пенев по проект на Едвин Петрицки. Значи  биволската кола с циганите се намира в района на сегашното училище "Ангел Кънчев".

Имам детски спомен ,че градинката до сегашния Родилен дом беше пазар. Може и животни да са продавали ,защото си спомням за коне,там където са сега люлките.  :)

Да, намерих снимките в National Geographic- точно така пише - Цигани на пазар (market) в Русчук 1912 год. Интересна работа, тези фотографи три- четири снимки публикували- и само цигани. Не са ли искали да видят, че има град, хубави сгради и добре облечени хора. Или са им били интересни тия цигани или такава им е била задачата? Нямам нищо против циганите, ама като вижда само такива читателят ще си помисли, че само цигани живеят тука. То и сега някои фотографи действат по същия начин- снимат и показват избирателно!

Точно,Стоянов ! Аз също трябваше да убеждавам съкъщници норвежци ,че не сме циганска нация . Казват ми ,,ти си бял ,а я виж на снимката в лексикона хората са тъмни ,,! Така ме принуждават да съм расист и казвам ,белите кестеняви са истинските българи/колкото и  да е неправилно ! :-X

Всичко казано го намирам истина. И искам да добавя, че и турците са съвсем бели. Истинските.
Но като тръгне един фотограф да снима из Roustchouk 1910 година, той си избира това, което бие на очи, а не примерно хора излезли на разходка в неделя в градската градина, които се поместват безконтрастно във всеки фамилен албум на средна и западна европа. И по цвят и по вкус на модата. Тоест за него фотографски незабележими. Сиви. Къде по контрастни са по-мургавите. Че и за какво е бил толкоз път с тия два куфара фототехника плюс дървения триножник.

Същият проблем го има и при румънците - бели хора с много черни вътре. И нямам пред вид циганите им. Тоест точно както при нас - карашик. Че един бил по-бял няма толкова значение.

Истински черни български цигани видях миналата година на остров Крит. Е, такова черно не бях виждал в България. Направо някой африканец, особено етиопец, ще бъде по-светъл. За по-красив не си струва да се говори.
Между другото с китайци съм говорил и те казват: вие, европейците имате всичките сини очи. Ха сега де!
Не знам дали да не отворим отдел: <Русенски семейни фотографии>? Със сигурност има много интересни.

Снимка от освещаването на Паметника на Свободата- забележете 11 август 1908.

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/25736-1/OtkrivanePametnik+na+Svobodata.jpg)

Доколкото си спомням понеже през 1908 год се е подготвало провъзгласяване на Независимостта, князът ( кандидат- цар ) сметнал, че момента не е подходящ за официално откриване. И на другата 1909 год, вече направили официалното откриване, ама царя пак не дошъл. Но пък присъствали, освен поборниците, опълченците и войводите, министри, генерали,  скулптура Арнолдо Цоки и легендарната Райна Княгиня.
А сега сто години по- късно имали идея да поканят неизбрания още министър председател. Нищо ново за сто години...

Въпрос ,не по темата -има ли нещо общо Арнолдо Цоки с паметника на Исус Христос в Рио де Жанейро ?

Доколкото знам - не.

Rio - Jesus авторът е Paul Landowski.


http://en.wikipedia.org/wiki/Arnaldo_Zocchi

Ot knischkata na Chacik Lebikjan ot 2002 sa pametnika

i oschte snimki ot togava
parvata e predi otkrivaneto (bes skulptura)
vtorata po-vreme na otkrivaneto

i oschte edna sled...

http://www.lostbulgaria.com/?p=391
Много добър уебсайт с много малко снимки от Русе. Тази е най-интересната.

(http://storage3.album.bg/91e/Пристанището_на_гр.РУСЕ_86448_16026605.jpg)

(http://storage3.album.bg/8a1/retro-2_2aba8_16026601.jpg)

1919г. гроздобер в сегашния кв.Чародейка около 403 бл.
(http://storage3.album.bg/795/1919g_a81cf_16026587.jpg)

Ако имаш предвид българските-да, но в огромната си част те не са съвсем истински...

А снимката от откриването на паметника от 1909г. е уникална. Паметника е покрит с плащ. Много интерсно.
Понеже не съм в Русе да ви попитам...лъскат ли паметника за честванията, би трябвало да свети на това събитие...

Ето и още една рисунка на русенското крайбрежие и пристанище от началото на 70-те години на XIX век. Направена е от географа и пътешественика Феликс Каниц по нреме на едно от 18-те му пътувания из българските земи. Качеството не е добро, защото я скенирах от списание със скромно ниво на печата, но опитах да я пооправя малко. Ако я намеря в по-добър вид, ще я подменя. Впрочем, дали пък не съм я виждал вече някъде из форума?... ???

Обаче все пак ми е трудно да си представя къде точно е изобразеното място. Вижда се някакво възвишение - има ли го днес или е приело някакъв различен вид след човешка намеса? Все пак доста вода е изтекла оттогава...

Във връзка със събарянето на стари сгради в центъра и издигането на нови на тяхно място някой от съфорумците беше запитал „какво ли е имало на тяхно място”. Ето тук ще покажа какво е имало на мястото на сегашния „Пикадили” т. е. между бингото (тогава кино „Модерен театър” ) и сегашния ресторант Потсдам ( тогава ресторант „Ив. Марков”) .
На снимките от 1941 год. се вижда, че тогава сградите са били две, дясната едноетажна- не толкова внушителни и ценна. Лявата е била двуетажна и е имало ателие за шапки- шапкарница „Момина сълза” и сладкарница „Роза”.
В дясната- едноетажната са били бръснарница „Тоалет” и сладкарница „Швейцария”. Същата тази сладкарница „Швейцария” е била известна не само с хубавите си пасти, торти, баклави  и др. лакомства, ами и с необикновеното хоби на собственика ѝ Денчо Ножаров. Всяка зима пред своята сладкарница той правел фигури на животни и хора от замразен сняг. С малка метална лопатка той лепял и майсторски извайвал разнообразни фигури. Голямо  удовлетворение за този самоук скулптур  било, ако минувачите познаят на коя видна личност е поредната снежно- ледена фигура. Дори и сега възрастните граждани на Русе си спомнят за тази сладкарница и фигурите от сняг.
И за по- младите да допълня- през 60- те на мястото на тези две сгради беше издигната сегашната- четириетажна за Детмаг. Спомням си, че на първия етаж имаше играчки, на втория дрехи, на третия горни дрехи и обувки, а на четвъртия имаше детска сладкарница.
- първите три снимки са от март 1941 год- преминаването на германската армия през Русе.
- на последната снимка виждаме Денчо Ножаров (отляво) и неговите снежни фигури- снимка от 30- те год.

Още много стари снимки на Русе, когато беше Русчук с кратки коментари съм качил в галерията:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/ystoyanovII/

И една задачка с която не можах да се справя. Това е ресторант "Фишер", някъде писан като бирария . Първата снимка е от албума "Русе някога" издаден през 80 те год. Пише още, че по- късно става кино "Аполо". Къде е била тази хубава и представителна сграда, обаче не можах да открия. Нека да видим с колективни усилия на всички, които се интересуват, дали ще открием повече по въпроса.

Съдейки по архитектурата лявата сграда би трябвало да е още от османския период.
А този ресторант "Фишер" за мен е пълна мистерия.Изглежда наистина хубава и представителна сграда,която явно не е оцеляла до наши дни.Ще трябва да се питат някои възрастни кореняци на града ни,друг начин за изясняване на нещата не виждам.За съжаление моите баба и дядо са мъртви и няма как да помогна.

За мене това е ресторант Кооп.

А къде се е намирал този ресторант Кооп?И защо и кога е бил разрушен?

Ресторант "Кооп" е бил сегашния "Потсдам". Ама не е тоя, дето го търсим- може да се сравнят фасадите. А пък и аз съм писал за него - строен 1907-8 год.- виж в Русе някога и сега: http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/msg18598/#msg18598, отг. 212
Нашия ресторант "Фишер" е съществувал до 20 те год, затова дори възрастните хора дето разпитвах не си спомнят за него, дори и за кино "Аполо". Затова трябва писмени спомени или из старите вестници да се търси. На едно място попаднах на следа- ранните социалисти са правили някаква среща там- участвал дори младия Г. Димитров. Ама не пише, къде се намирал. Сигурно защото тогава всички са знаели, къде се намира и нямало нужда от обясннения.

Тук давам линк към една илюстрована статия за старата русенска архитектура, в която има доста снимки на добре познатите ни обекти от родния град, някои от които обаче са направени в различен ракурс и ни ги показват в малко по-друг вид от този, с който сме свикнали от повечето стари снимки.

Понеже снимките са доста, но част от тях са вече публикувани във форума, реших да дам само препратка към страницата и всеки да разгледа само това, което му е интересно. (Впрочем, не изключвам и възможността вече да е поствана тук информация за тази статия, дори и от мен, но понеже не съм сигурен, а не ми се рови из форума да проверявам, предпочитам да има две препратки към този материал, отколкото да остане неизвестен за форумците...)

Русе - един фотографски поглед към миналото (http://history.rodenkrai.com/index.php/liubopitno/20080106193/ruse_-_edin_fotografski_pogled_kym_minaloto/menu_id_35.html)

Току що имам меил от София от моя роднина. Тя си спомня "бирария Фишер" като наименование, но не си спомня къде е била. Ще попита още други русенци.

За Кооп ми дойде идеята заради втория етаж на самия ресторант. Чак толкова много двуетажни ресторанти в Русе нямаше. Това беше Кооп и по-късно Приста. Не мога да сравня точно сега архитектурата, защото нямам снимка на Кооп.

Видях линка. Ясно, че не е.

Все някъде трябва да има някакъв документ в архивите на града. Ще попитам другаде и аз.

Не знам дали това Кооп е това за което ще кажа, но на бул. Придунавски има 1 ирландски ресторант, който мисля е на 2 етажа.

Това е ирландския пъб. Съмнително е да става дума за едно и също.
П.П. Работи ли още? Едно време много го харесвах това заведение...

Е как да не работи :)

По дедуктивния способ:
Кино Аполо е било на мястото на Максим Горки (Роял). Щом преди това е била там бирарията Фишер работите се поизясняват.
Тази картичка е рекламна, не е изглед, ведут.
На самата бирария Фишер е. Рядка е. Разбира се от самосебе си.

Ако е така, значи от тази хубава сграда вече и следа не е останала. >:( Както, впрочем, и от нейния наследник - сега там се мъдри еталбондовата нелепа измишльотина, наречена Търговски център Роял...

Тази хипотеза почива на две неща:
1. Съобщението, че бирария Фишер после става кино Аполо. (от ytoyanov)
2. На мястото на кино Аполо после е Роял (Максим Горки). Това е от за мене най-големия специалист по русенска история Иво Жейнов. Нямам основание да не му вярвам.

Русе общ вид -оцветена картичка от началото на ХХ в.
Виждал съм тази картичка, заедно с едни нелепи обяснения. Стана ми интересно и реших поразсъждавам и да се опитам да определя мястото и времето на заснемане:
Това е направено от височина поне втори етаж, затова предположих, че е заснета от църквата „Всех Святих”, построена около 1889 год. Улицата пред нас е сегашната „Петко Д. Петков”, която завършва с джамията „Джами и джедит” (която пък е била на мястото на сегашния кръгъл фонтан пред Съдебната палата)- вижда се нейното високо минаре точно в центъра. Тази джамия е разрушена около 1904- 5 год. малко преди построяването на Паметника на свободата. Отдясно на минарето на по- заден план се вижда острия връх на католическата църква, построена 1890 год. Отляво на снимката  се вижда „Доходното здание”, строено през периода 1898- 1902 год. Пред него, обаче липсва постамента на Паметника на свободата, издигнат 1905- 6 год; статуята е издигната на постамента през 1908 год. Сега поради застроените по- високи сгради не може да се видят споменатите обекти от мястото на заснемане- сегашния „Пантеон на възрожденците”.
Вследствие на тези разсъждения датирам снимката на 1905 год, плюс- минус година. Разбира се, има известни условности- завися от сигурността на данните, с които разполагам, но това е достатъчно точно за една такава задача. Друг е въпроса, че тогава фотографията не е била така достъпна, както сега. Издатели и печатари са печатали картички със сполучливи фотографии в течение на години по-късно от оригинално заснетите фотографии.

След тия обяснения - всичко става ясно и картичката, макар и оцветявана - съвсем симпатична.

Тази картичка ме кара да се запитам къде на изобразения върху нея пейзаж би било мястото на днешния булевард Цар Освободител. Дали неговият предшественик е улицата, която в центъра на снимката пресича перпендикулярно предшественика на Петко Д. Петков? Защото разстоянието от мястото на снимане до въпросната улица визуално е сходно с това между сегашния Пантеон и булеварда... ??? Впрочем, не съм наясно кога е бил създаден Цар Освободител и дали е направен върху по-рано съществуващи улици. (Преди време ми беше попаднал от някакъв вестник или справочна брошура един списък с доста русенски улици, за всяка от които беше посочена и годината на създаването й - от XIX век до началото на XXI. Яд ме е, че не го запазих, все пак това са интересни исторически сведения...)

До колкото ми е известно 'Царя' е бил изграден по протежението на крепостната стена която е обгръщала града по време на османския му период. И естествено след събарянето на стената от там е прокарана улица която след време е била разширена в вида на сегашния булевард.

Да. Освен крепостната стена от източната и южната страна градът е бил опасан от голям ров наричан Митириз, широк 15- 20 м., дълбок 5- 8 м., пълен с вода. Съгласно Санстефанския мирен договор всички крепостни стени и вратите са разрушени (оставена е само вратата Кюнту капу). И на мястото на съборената крепостна стена и затрупания ров е построена широка улица- сегашния булевард "Цар Освоботител". Това между другото (заедно с льосовите почви, върху които е изграден града), обяснява и сляганията и пропукване на сгради в този район, тъй като лежат на насип, па макар и 120 годишен.

Хм, прочитането на тези подробности от устройството на предосвобожденския Русчук ме накара да се вгледам в картата на града. И вглеждайки се, си дадох сметка, че бившата крепостна стена на града, вървяща по трасето на булевардите с имена на царе - Освободителят и неговото продължение към реката - Фердинанд, всъщност очертават тази част от града, която може да се нарече "старият град", какъвто има в някои от по-големите български градове - Пловдив, Ловеч, Велико Търново и доста други. Мислено продължих от южния край на Цар Освободител по предгаровия площад към вратата Кюнт Капу - явно оттам е минавала крепостната стена, а как е продължавала на запад, нямам представа, пък и там вече (след съвременната църква св. Петка) има стръмен склон на терена. От запад и северозапад тази част от града е естествено ограничена от реките Дунав и Русенски Лом. Вижте как съм я очертал на сателитната снимка и ще си дадете сметка, че тъкмо в тази част на града (частично съвпада с т. нар. "широк център") се намира на практика всичко ценно и забележително в архитектурния и градоустройствен облик на Русе, което му придава тази неповторима самобитност и атмосфера. Вън от тези линии почти всичко е по-късно или съвременно, тоест безлично и неинтересно...

Колкото пък до проблемите с пропадания на сгради близо до Цар Освободител (минаващ върху разрушената крепостна стена и засипания ров около нея) - за това има доста примери. Аз поне се сещам за блок Русия (срещу автогара Юг), който още през соца се наклони видимо и си е така и до днес; малко по-западно, над Мисия-Енос има едни малки блокчета, едно от които също има външна подпорна конструкция - явно е тръгнало да пада; за съжаление същите проблеми има и разположеният още по-западно по същата линия храм Света Петка, при който ситуацията е усложнена от наклона на терена под него...

В общи линии това си е старата част на града. Говорил съм със стари русчуклии, които са ми казвали, че едно време градът е бил до Цар Освободител. Здравец, Родина, Чародейка и Дружба са сравнително нови квартали. До 50-те - 60-те години на мястото на Родина е имало ниви (нашата къща, която е в Родина-3, е построена през 1964 мисля и е купена от бай Харалампий, който е притежавал цялата местност), а Чародейка и Дружба е строена 70-те, като и там е било ниви. Друг път ще разписвам, че сега ми се спи.

Знае ли някой още квартала Цаперката? Иначе това, което пише СкручЪ е точно така.
Когато мои роднини се изместиха от ул. Пенчо Славейков, срещу американското пазарче, в новия си, огромен за тогава, апартамент на Цар Освободител, намиращ се в ъгловия блок до пазаря, ние престанахме да им ходим на гости! Най-много два пъти в годината да сме ходили, а и те не идваха вече. Преди това бяхме у тях през ден-два. И до днес това място за мене не е съвсем Русе. И атмосферата е като на старата автогара зад старата поща.
Майка ми беше известно време учителка в 5-о средно (сградата на електротехникума, ако не греша) пак до пазаря. Нейните ученици бяха, освен децата от новопостроените блокове от гарата насам и от малките къщички по Цар Освободител, децата на турци, турски роми, деца на придошли хора, които едва се изразяваха на родния си език и деца на гръцки емигранти. Говоря за децата от квартала от училището зад линията, нагоре към Цаперката. Сега е съвсем друго.

Като направиха Здравец и изравниха гробищата, русенци бяха много скептични към Здравец, макар че погледнато днес е един хубав квартал с място между блоковете. Църквата Св. Архангел Михалил е в същност гробищната църква. На тия гробища имах брат, опят в същата църква. Гробищата бяха на мястото на Техномаркет Европа и прилежащите блокове от същата страна на булеварда.
Никой от моите познати съученици и пр. не живееше в Здравец, макар че бях в руската гимназия, която е съвсем близо, а и никой не се премести да живее там. Всички заминаха за София, Варна, Търново, Бургас или си останаха по къщите в стария град. Преместването на русенци от центъра в Здравец започна едва след като започната да се застрояват последните празни места в центъра и да се събарят малки къщички. Като наример родителите на проф. Янков, които живееха в манастира до католическата. За манстира вероятно съм писал вече.
В Здравец се премести да живее мой братовчед от Добруджа 4. Дадоха им 3 стаен апартамент с трите деца, но бракът се разтури и жена му замина за София да работи в някакво отровно производство в Кремиковци за жителство, а той завинаги за Германия.
Имаше един инженер-химик Стефан Цаперков, стара русенска фамилия, на улица Цар Калоян. Имаха много хубава къща. Вероятно там живее дъщеря му сега. Последният път му видях некролога - възпоменание - на къщата, починал 2005 на 75 години. Та това за Цаперката, Цаперков и частично за Здравец.

Така е. На мястото на Здравец-изток пък (южно от бул. Липник) си бяха лозя - също както и на другата страна на бул. България, където и до днес ги има.

В края на Шипка има останали лозя. 2 само са (мисля), но пак ги има.
Границите са такива, каквито Orthodox ги е начертал на картата. Доколкото знам до 17-18 век градът е бил разделен на нещо като административни райони (като в София и Пловдив), като всеки район го е управлявал различен 'хан'. Май бяха 4 на брой, но не им запомних имената.

Впрочем, както преди 30-40 години са изчезнали лозята северно от бул. България и южно от бул. Липник, за да се появи на тяхно място Здравец-изток, много вероятно е при едно ново разрастване на града (ха дано!) този път за изчезнат лозята южно от бул. България, които и до днес си съществуват. Като се погледне картата на града, това е най-логичният терен в Русе за нови квартали - въпреки наклона му (нима пък в Дружбите няма денивелация? Какво да кажем пък за Велико Търново?) Ако това стане, източната част на бул. България ще се окаже заобиколена от жилищни зони и от двете си страни, както и участъкът под Дружбите, и тогава наистина "Международното" ще се превърне във вътреградска магистрала. Само дано дотогава бъде построен и околовръстният път... ако въобще всичко това се осъществи... ???

Районът над Централна гара,днешната „Дружба-2” е застроен също върху бивши лозя. Доста в по-късни години беше съборена къщата на собствениците на лозята ,намираща се до „Международното „ Израснала съм в този квартал,но познавам и Цаперката ,защото съм учила  8 години в училището до Кооперативния пазар и повечето ми съученици живееха там. А майка ми също беше начална учителка в 5 средно ,както се наричаше по-рано това училище.Помня и застрояването на „Дружба-3 ,защото живях и там известно време.  Газехме кал до новостроящия се Супер ( днешната „Билла” ) и детската количка затъваше ,че се налагаше сутрин да обикалям половината квартал за да стигна по чисти улици до яслата. Затова ми е приятно да гледам този квартал и големите магазини  там. Нека да има ,нека да е удобно на хората ,живеещи там. :)

В моят албум в галерията направих нова папка Русе- през 40- те години и качих интересни картички. Има добавени нови картички и в папките за 50- те и 60- те год.
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rpusse40s/

Интересни са старите снимки ,но днешният облик на площада ми харесва повече. Повече дървета  около Паметника на свободата, фонтаните....А на последната снимка от албума-Халите ли се виждат ? Били ли са построени тогава ? Може и да сме коментирали това  във форума.. :)

Да, халите са построени през периода 1936- 38 год. Общината организира търг, спечелен от предприемача инж. Г. Каменов. За целта Русенска популярна банка отпуска нарочен заем при изгодна лихва. Така новопостроените модерни хали стават един от най- големите магазини в България за времето си. Те са били построени с най- модерните по това време материали и технически решения. Оборудвани са били с вентилация и хладилни камери- нещо невиждано за това време. Прилагам снимка от 40- те. Забележете огромното свободно пространство, без междинни стени и колони- благодарение на новите железобетонни конструкции.

Центърът си е същия, благодарение на тогавашната управа начело с кмета- технократ Кирил Старцев.  Само дето дърветата и храстите са пораснали.

Ystoyanov, жив да си! Халите си ги спомням точно такива. Всяка сутрин имаше прясна морска риба, пресни скариди - от Черно море. С какво са ги карали не знам. Влак, камион?
Отляво и отдясно бяха месарите. И по моето време - 50-те имаше все още няколко месара (преимерно отляво 3-4, отдясно 2-3), не чак толкова, колкото на снимката. Говоря с точност за годините 1956 - 59. От дясно вече бяха се нанесли бакали. Кашкавали, шунки, луканки. Между две колони - един магазин.
От двете страни пък е имало и по един голям електромотор, който задвижваше по един вал, на който пък се закачаха трансмисиите за месомелачките на месарите. По мое време работеше само единият - левият на снимката. С един лост долу, месарят бутваше ремъка да "захапе" движещото колело, а иначе ремъкът си висеше на едно друго колело с по малък диаметър, което беше свободно и не се въртеше, но явно се е звъртало в моента на включването за да се ремъкът избута към по-голямата предавка. Валът беше на височина 3-4 метра над главите на месарите. Пак някаква германска работа. Плочките бяха тъмножълто/черни с жлебчета за оттичане на водата. Накрая в дъното имаше аквариум с жива риба - есетрови и разни чиги, щуки и шарани. Вече не помня дали не беше аквариум или ги продаваха. Май ги продаваха, но пък кой ли си е правил труда да ги лови. Малко ми се размиват спомените що се отнася до тази част на халите.
На през една от колоните отляво и отдясно имаше калорифери, в същност нещо като климатици, които по мое време вече не работеха винаги, но като работеха духаше свеж въздух. Точно и те германски, защото съм служил в Елхово, а там казармата беше строена по германски планове и калориферите бяха абсолютно същите. Но вече пък нито хладен, нито топъл въздух духаха.
Същите калорифери и плочки ги имаше в халите в Бургас, които май ги събориха заради операта, както и в халите в Елхово. Чак в Елхово. В Бургас имаше също така централна трансмисия. Явно ги беше строила една и съща фирма или по сходни планове.

Тези фонтани на снимката от 1941 година имаха една особеност - имаха прожектори, на които се сменяше цвета и водата беше ту бонбонено розова, ту ментово зелена, но преминаването от един цвят към друг през всички цветове на дъгата ставаше абсолютно плавно. Между шадравана и чешмичката до шадравана имаше едина железен капак към подземно помещение, в което се намираше "командното" на шадравана с цветните струи. Техникът влизаше, пускаше шадравана и излизаше да седне на една пейка и са си пуши. И до днес си го спомням човека. Идваше с едно колело. Шадраванът беше "цветен" само събота и неделя вечер.
Горещината беше голяма, излизахме от 9 (21) часа нанатък и към 11 се прибирахме. Междувременно ни изяждаха комарите, но пък там се срещахме с други роднини, с баба ми и дядо ми, които живееха другаде и идваха вечер в градината с техни приятели. Ние, децата, играехме с други деца, които не виждахме постоянно. Малко разнообразие на впечатленията. Имах и една малка приятелка Дида, която живееше в къщата на Гладстон срещу Черно море - тая с балкона. Минах тази година и ми се стори необитаема. Майка и беше арменка. Хубава, стройна жена. Съответно и дъщерята. Би трябвало да живее сега в Русе. Вече не помня фамилни имена - трети клас съм бил. Голяма радост беше играта. Първо се ходеше до модерната фурна - отдясно на нея имаше цигани (градски русенски цигани, сериозни хора), които имаха щандче за продажба на пуканки. След пуканките - градината. Игра и после хайде в къщи.

ax ystoyanov,

pone po-xybav scan!
Kartata e ot 1943 ot PASKOFF (pone togava ispratena)

Браво Дитер!
Показвай ни картичките от Русе.
Да, моята снимка е преснимана от една стара книга с лошо качество на печата. Но ти имаш оригиналната картичка- при това с отлично качество на снимката и печата. Може дори подробности да се разгледат. А издателя, наистина е бил известен по това време- Григор Пасков- в малкото ромбче се виждат инициалите Г П. Има много интересни картички от тези години.

Чудеста карта! Браво на Dieter. И на Ystoyanov, че постна темата заедно с първата.

Препратих сайта на вдовицата на вуйчо ми. Самата тя истинска русенка - от семейство Хрусанови. Ето какво пише днес за халите:

Ами как няма да ме развълнува!
Всяка събота директно от училище отивах в Халите за месото. Моя беше задачата. Съучениците ми по тази причина ме наричаха "Хамсийката". Татко имаше един приятел - продавач на месо. Казваше се "Пурето" (с ударение на у-то). При него ходех да ми даде по-отбран продукт. Много обичах скариди. Заедно с месото за семейството, купувах лично за себе си колкото си искам. Слагаха ги в кесии.
Русе без Халите не би бил Русе.
Ще изпратя снимката веднага и на Ст.
Поздрави! Т.

Писах и да се регистрира и да пише спомени, че биологическото време на това поколение свършва.

Забялязвали ли сте, че на ето тази снимка на Йовчо пощата май е в период на строеж?
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/26025-2/101_0009.JPG)

Не само пощата е в строeж, също така и другата висока сграда на "Александровска" (за заден план между театъра и паметника). Интересно каква точно идея са имали със тези сгради. Изобщо не пасват на околната среда.  ???

Социалистическа :( ...

Това трябва да е ОКС-то нали?

Идея и социализъм... хмм, сложно за асимилиране ;) Ако ги нямаше, щяхме да си спестим доста сгради-недоразумения.

Качвам снимки на Русе от книгата на Васил Дойков- "Русе в снимки" от 1982 год. Някои от нас добре си спомнят това време, по- младите  смътно, а най- младите само са чували. Но за всички ще е интересно да хвърлят поглед към недалечното минало на града.
Няколко снимки качвам във форума, а останалите в галерията:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse+80s/?g2_page=5 от 80 те
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse70s/?g2_page=3 от 70 те

Не съм защитник на социализма, ама да запитам каква точно идея имат сегашните сгради на Royal и Cosmopolitаn?
Пасват ли на околната среда?
И тогава и сега управляващите фактори- власт и пари не са се старали никак в това отношение.

Естествено, че не. И то не защото са модерни. Ами те съвременните ни предприемачи също са откърмени със социалистическите идеи  ;) .

Есенцията на тези идеи е изречена от другарите Маркс и Ленин така:

В света няма нищо освен движеща се материя.

Е, като приемеш това за неоспорима истина, си в състояние да прегазиш всичко в стремежа към максимално осъществяване на личните си амбиции за материални придобивки... :o

Стара снимка на въжената линия на захарна фабрика. В темата "Акции и ценни книжа от Русе съм писал по- подробно за Захарна фабрика:
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/ak-e-ka-ot-e/msg19918/#msg19918
Старите шофьори си я спомнят през 60- те години, тъй като тя минаваше над пътя и имаше мрежи над шосето. Останките от тази въжена линия бяха нарязани за скрап в началото на 90- те год. В дъното на снимката се вижда крана на пристанището на Захарната.
А втората снимка от Захарен завод "Дим. Благоев" е вече от началото на 70 те год.

Въжената линия я помня много добре. Беше някъде между Леон Таджер и Захарната.

Ето още една снимка на въжената линия (крайната станция към Дунава), която (снимка) съм правил през първата половина на 1980 година. Тогава бях още ученик в Английската гимназия и половината момчета от класа бяхме страстни фотолюбители, всеки с по един-два апарата (само съветски марки, разбира се...). Снимахме през всичките пет години от 1975 до 1980, снимахме почти ежедневно, във всякакви ситуации, места и събития, които минаваха през живота ни. В малката тъмна стаичка на таванския етаж кипеше бурна дейност - проявявахме, копирахме, опитвахме се да правим нещо творческо, художествено (и в снимачния, и в негативния, и в позитивния процес). От онези времена ми останаха десетки заснети филми, хиляди кадри и кашон снимки от най-различни години и събития - всичко това старателно подредено, класифицирано, описано, опаковано. Тъжно ми е все пак, че ще дойде време, когато всички тези изображения няма да значат нищо за никого... :'(

Намерих една стара снимка от градинката до нас, където сега е магазин РУСЕ. Отсреща се вижда "Братя Рачеви". Хората на снимката са - майка ми и аз.

Я дай малко ориентири, че нещо не мога да зацепя кое кое е на снимката... ???

Градинката с пейката сега е под магазин Русе. В тази сивата сграда отсреща с двата балкона беше бакалията на братя Рачеви. На снимката си е още същата бакалия, тоест все още е бакалия.
С днешните им имена - това е кръстовището бул. Славянски/Иречек с Александровска. А това, което аз  наричам спортен магазин сега е аптека. (Да оставим че за мене спортният магазин е до халите срещу блока с куличката на Александровска, ъгъла Цар Освободител, но това е съвсем друга история).

Аха, схванах. Значи снимката е правена приблизително от гледна точка около бившата техническа книжарница "Асен Златаров" и сегашна банка Raiffeisenbank в началото на Славянска (от първата съвременна снимка), обективът гледа на юг, а улицата в дъното на снимката е Константин Иречек. Вляво е въпросната бакалия (бивша "Братя Рачеви"), а вдясно - бившият спортен магазин, сега аптека Медея. На преден план на старата снимка НЕ виждаме магазин Русе... ;)

Ясно.

Да. Точно така.
НЕ виждаме магазин Русе първо защото още го няма и второ, защото сме седнали на пейка, която би била сега точно под магазин Русе. Тоест магазин Русе е построен на мястото на тази градинка. И само на това място и тротоара пред градинката, който на тая снимка се вижда, защото следващата сграда по Александровска си стои още.
Все едно че обективът гледа от витрината към Братя Рачеви и аптека Медея (това сега от тебе).
Раиффайзебанк е на бул Славянски 22.
А ние живеехме на Добруджа 4. Сега пак нещо на Раиффайзенбанк.

Добавям към музейната фотоколекция на форума една интересна снимка на района пред Старата гара (днешния Музей на транспорта и съобщенията), на която се вижда вдясно малко от покрива над перона, вляво - малко от съществуващия и днес кей с кран, а централно са заснети коловозите и едно от тогавашните пътнически влакчета, с малък локомотив и два вагона (аз поне толкова ги виждам), както и няколко души персонал и пътници. (Четох, че с този подвижен състав се стигало до Варна за около 20 часа... :o) Снимката е от 1908, когато това все още е била единствената пътническа жп гара на града. Виждам тази фотография за първи път. Намери я в Интернет и ми я прати един приятел на име Сава Савов, който е български и русенски патриот и живо се интересува от националната ни история, макар че професията му е инженерна.

Забележителна снимка.
Колко стегнат е железничарят - тоя до локомотива. А и цивилните господа с шапките! Снимката е голямо удоволствие за гледане. Русчук!
Благодаря.

И на мен ми правят впечатление хората от старите снимки. От тях лъха увереност и себеуважение, нещо което липсва на съвременните хора.

По дискусията за съборените стари сгради в центъра и издигането на нови на тяхно място, дето някой от съфорумците беше запитал „какво ли е имало на тяхно място”. Ето тук пък, ше покажа какво е имало на мястото на сегашната сграда на ДЗИ т. е. сградата отляво на бингото (тогава кино „Москва” ). На снимки от филма "Понеделник сутрин" (около 1964- 5 г.) се вижда, че това е била едноетажна сграда, в която през 60- те е имало магазинчета за сувенири и подаръци. По- късно- в началото на 70- е построена 4- 5 етажната сграда на ДЗИ, в "ръбесто- правоъгълния" (не знам точно как го наричат архитектите) стил от това време, за който дискутирахме.

Действително на тази сграда пише подаръци и продаваха някакви подаръци по съвместителство, но по мое време беше известна като "фотото", защото първо в самата нея се намираше единственото фотостудио - за снимки за паспорти, юбилейни, детски и пр., както и за копиране на любителски.
И второ известна е като "фотото", поради факта, че на нейно място се намираше .... фотото ... в една друга ниска сграда преди това, която имаше само две помещения едно зад друго и се влизаше направо от улицата и вътре вляво имаше едно бюро, на което вземаха поръчките - колко и какви снимки, а във втората стая зад нея се правеха самите снимки. Та това беше "фотото". Как изглеждаше, обаче, отвън - вече не си спомням. Вероятно я има някъде на съвсем старите изгледи. Помня като дете, че от лявата страна на фотото имаше будка.
не знам дали е интересно - за всеки случай една скица.

макар и за кратко баба ми е работила в това фото/извинявам се за флууда/

А дали може да намери някоя стара снимка от там? Всички тук сме любители на старите снимки и ще ни е много интересно да видим снимки от 'кухнята' ако има :)

Доколкото знам от Иво Жейнов те, снимките, негативите са в русенския архив. Там работеше сегашната фотографка Гарбозанова - има магазин до МВР-то. Тя може да има нещо. Май Юлия се казваше. А и за точното изписване на фамилията не съм сигурен.

Точно такава е фамилията на тази дама - ето адреса на фирмата в Русе:

ЮГ-ЮЛИЯ ГАРБОЗАНОВА ЕТ (http://www.google.bg/search?hl=bg&source=hp&q=%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5+%22%D1%8E%D0%BB%D0%B8%D1%8F+%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%22&meta=&aq=f&oq=)

Впрочем, забелязвам, че с времето разположението на фотото малко се е променило. На втората снимка от "Понеделник сутрин" в постинга на ystoyanov се вижда, че надписът "Фото" е върху сградата вляво от едноетажните магазинчета, които по-късно са били подменени от новата "ръбесто-правоъгълна" сграда. Всъщност, това е зданието на североизточния ъгъл на кръстовището Александровска-Раковски, където сега е дюнерджийницата Али Баба и аптека Калинови. На това място не го помня фотото (все пак през 1964-5 съм бил на 3-4 години, пък и все още съм живял далече от този район - близо до Централна гара). Ето съвременна снимка на тази сграда, но откъм западната й страна (откъм центъра), докато изгледът във филма е от изток (откъм Халите).

(http://www.exterior.bg/editionsUserFiles/Image/edition%205/land6aft/Centara%20na%20Ruse/Centara%20na%20Ruse3.jpg)

И най-ранните ми спомени от централното фото са от времето, когато вече е било преместено в новата сграда на мястото на едноетажните магазинчета, върху която имаше надпис "Българска фотография" (името на държавното предприятие) и където съм носил за проявяване маса филми като ученик-фотолюбител. Там се правеше и студийно заснимане, чиито услуги също съм ползвал. Сега там също има частна фирма за фотоуслуги, апаратура и материали, но не само - има и заведение, и някакви други търговски обекти.

Значи съм в грешка. Скицата ми се отнася не до някаква имагинерна сграда, която вече я няма, а до дясното помещение на дясната сграда на снимката на Ортодокс. Защото на снимката на ystoyanov си пише ясно ФОТО. Моята скица се отнася явно за това фото.
Във всеки случай на мястото на новото подаръци/фото имаше нещо друго и в най-далечните ми спомени - една будка. Но значи не е била отляво на фотото, а отдясно.

Тези будки са търговска култура от Османската империя. Има ги навсякъде, където е било Турция, с което е останало просто балканска култура. Ако има интерес, може да направим нещо като карта на будките в Русе. Хората по такива теми дисертации защитават, но това е друга тема.

А самото фото, със студиото и лабораторията, в сградата <Подаръци> се намираше в дъното на сградата, като се минаваше по един коридор, застлан с едра мозайка, отдясно на подаръците. А в самите подаръци се приемаха/получаваха и снимките.
Аз затова търся все още филма Пoнеделник сутрин на DVD - за да мога да си изпечатам определени снимки на сгради! Още не мога да го намеря, а от сваленото от Интернет копие не става.

Тоя познавате ли го?

(http://farm3.static.flickr.com/2711/4216433530_42d1f042ec_b.jpg)

Друже, не плагиатствай!... ;) :D

http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t169/msg14738/#msg14738 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t169/msg14738/#msg14738)

Да, и аз също коментирах за паметника на Ленин в Русе и качих тази снимка, която преснимах от книга на В. Дойков от 1982 год. Писал съм и за автора на статуята Борис Караджа:
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t169/msg21580/#msg21580

Открих снимки от Русе които досега не бях засичал тук във форума http://www.lostbulgaria.com/?cat=179    Уникални са!  8)

Част от тях са поствани вече. Аз открих за себе си този сайт ("Изгубената България") доста отдавна, преди около година, но съм се въздържал да поствам тук повечето от снимките в него, защото са предимно на хора, а съм смятал за уместно във форума да се набляга на града като архитектурен облик и въобще като среда за живеене, а не като население. Но, разбира се, не съм бил прав в това - хората са поне толкова важни, ако не и главното в едно населено място. Затова напълно одобрямав пуснатия от peter линк към тези стари снимки, от които ни гледат нашите предци, чието продължение сме ние. Без живата връзка между поколенията един народ просто е обречен... ;D

Пред театъра в края на 60- те. Вижда се надписа на ресторант Приста в доходното здание. А в сградата, дето сега е Булбанк има плакат с голяма цифра 5. Вероятно е трябвало да се изпълнява ударно V- тата петилетка 1966- 1970 год. А новата поща още я няма.

Еха, баловете на родителите ми са били в тоя митичен ресторант.

Тази градинка сегашното л..но ли е ?
(http://storage4.album.bg/aa6/russe_20a80_20941844.jpg)

На това прилича

На снимката на доходното с ресторант Приста се вижда в дъното и старата русенска шкембеджийница. На мястото на новата поща. Беше една едноетажна сграда с три-четири стъпала пред нея. Точно срещу пиацата на такситата.
Като отвориха ресторант Приста, хората викаха: "За да идеш в Приста, ти трябват триста". Тоест 300 лева, но от тия преди обмяната 1962 година. Някакви 30 лева от тези 1962-1989.
Тогава хората вземаха, обаче, заплати по 450 - 500 лева. (45- 50 лв). И 30 лева не бяха никак малко пари. Семейство преживяваше цяла седмица. Ударението е върху "преживяваше". Няма сравнение с днес.
По това време, около 1960 г,  отвориха закусвалнята Балкан - там порция кебапчета 4 броя с гарнитура идваше 4 лева и 20 ст. (0,42 лв от парите до 1989 г.). До самообслужването имаше магазин с полуфабрикати. Балкан се състоше от три неща. Пивницата на бай Маньо, закусвалнята откъм Александровска и полуфабрикатите. Между закусвалнята и полуфабрикатите имаше само декоративна стена, в същност беше едно помещение.
От там ме пращаха понякога да вземам кебапчета. Те бяха в едни големи тави (в казармата им казваха плакета), на които пишеше ТРАНЖОРНА. И до днес не знам какво е транжорна. Знам на други езици какво е транширам, но не мога да го свържа с Транжорната. Цената на кебапчетата беше 70 стотинки на старите пари до 1962. После стана 7 стотинки и тръгнаха да вървят бързо нагоре.

Та, за Приста. Един мой приятел е запазил сметката от Приста като сме ходили там трима души 1967 година преди той да замине студент в чужбина. Това е вече доста след обмяната и парите вече са новите. Сметката за трима е не знам колко, но някаква смешна сума - 8 - 9 - 10 лева. Не помня вече. Казвам ми е няколко пъти, но не помня. Като включва три коняка и три порции кебапчета. Май и още нещо. Смътно си спомням за телешко варено. Трябва да го питам.
А това беше най-скъпият ресторант в града. Вътре беше с червена мека мебел от тоя плюш на кината. Имаше втори етаж - балкон. Като се влезеше през тази врата която се вижда, се стигаше на гардероба и WC-тата, а надясно от гардеробното предверие се отиваше вече в салона. Някъде имаше стълба за балкона, но вече не си спомням къде беше.
Много хубава снимка.

Тази градинка беше известна като "малката градинка". "Градината" беше - градината с паметника. В малката градинка винаги е имало люлки. И аз съм се люлял. От едната страна беше цветницата на село Новачане, Ботевградско, от другата беше естрадата. Естрадата беше нещо много интересно. Замислено в СССР като мероприятие за агитация и пропаганда, в Русе естрадата стана поле за изява на хорове от предприятия, инструменталисти (най-вече аматьори), едно трио с хармоники, които свиреха действително много професионално, хор Дунавски звуци и други ансамбли като тоя за народни песни и танци при дома на културата - по късно под ръководството на Данчо Йорданов (може някой да познава Данчо). И въобще ставаше голяма веселба в съботите през лятото. В града кипеше живот. Всички бяха в центъра, децата играят, големите си говорят, после като свърши програмата семействата отиваха на ресторант - в някоя от ресторантите-градини. Те са тема за себе си и са ми любима тема, защото много ги обичах като малък.
Преди две или три години минах през село Новачане, Ботевградско и видях някаква фирма или кооперация за ... цветя. Така да ми стана мило. Значи те са били потомствени цветари тия хора! Техният магазин в същност първо беше другаде - срещу Тетевен, между профсъюзите и старата руска книжарница, а цветницата беше outlet на самата цветница - тая към тракцията. После тоя магазин го затвориха и те си сложиха табелата на цветницата - в малката градинка.

Пфоте2, а помниш ли, как се казваше шкембеджийницата на мястото на новата поща? Питах, и ми казаха че е била Дунавски вълни и после като съборили сградата и построили новата поща, открили в сградата на Й. Дайнелов закусвалнята Дунавски вълни, която просъществува до 90- те год. Ама не помнят хубаво и не бяха сигурни моите източници. И къде е бил ресторант Червена звезда или Червено знаме? На мястото на Партийния дом (сега обшината) или другаде?

Шкембеджийницата си се казваше ... "Шкембе чорба". Изведнъж се появи надпис Dunavski vylni - chkembe chorba или нещо такова. Хората се шашнаха с тая латиница. Това е било пак по това време, на разрастването на мащабите на общественото хранене - 1960 година. После новата закусвалня към 1965 - 66 си мина законно под името Дунавски вълни и имаше даже и неонова реклама с вълни. Срещу музикалния магазин.

За ресторанта Червено знаме не съм сигурен. Не си спомням вече как се казваше оная кръчмичка, която лятно време затваряше една цяла улица - на Александровска - срещу аптеката до столарското. Някъде във форума бяхме изяснили как се е казвало заведението. Ако то не е червена звезда, значи е другото*.
А на мястото на кметството имаше заведение*. Имам много хубав изглед от мястото. Бях го дал като загадка. Завдението беше градинско. Зимно време проста кръчма с едно помещение, каквито има на мноог места още в Гърция - 100%. Дали се казваше Червена звезда не си спомням, но във всеки случай имаше някакво име над входа написано на една арка във формата на дъга. Сега не мога да изложа изгледа, защото не съм си на компютъра. Друг път.

Защо на снимката от 60-те на Театъра покривът зад двете кулички ми изглежда доста по-различно, отколкото е сега. Или снимката лъже?

Верно, "Дунавски вълни" беше, и аз няколко пъти съм ял там. Беше сравнително евтино и доста вкусно де :) Но нищо общо със съвременните заведения. Доста бай-ганювско си беше :D

Старата шкембеджийница си беше балканско-турска шкембеджийница, стара традиция Ишкембе чорбасъ. В Истанбул още ги има. Там правят все още истинско шкембе. Тия шкембеджийници, заведения на общественото хранене, ги имаше във всеки град. Предлагаха най-високо качество на най-ниска цена в тъмни помещения с намазани с подово масло подове и висящи лепкави мухоловки. На масите имаше лютив чукан червен пипер (истински), както и истински винен оцет, а не боядисана лимонена киселина като днес в заведенията, която продават на баламите за оцет. Оцет има, ама в Метро и е италиански. В заведенията е боядисана вода с лимонтозу.
Нивото даже не беше бай Ганю, защото бай Ганю по днешните мерки и теглилки е богат човек. Той би отишъл там единствено от скръндзълък. Там ядяха каруцарите, войниците, слугините, учениците на пансион, бедните хора. А гражданското население ходеше (без да си го признава много много) по два-три пъти на годината, защото там правеха най-хубавата шкембе чорба на земята. И влизаше бързо и излизаше дискретно!! Шкембето не беше от 17 годишно замразено ирландско месо, че да не беше и по-старо онова месо. Което месо българските ветеринарни власти намериха за достойно за ядене от българското народонаселение. И народът си го изяде чинно в продължение на една-две години изцяло и напълни нечий български джоб. Цяла България го яде. Съвкупно. С мое активно участие това число - по местата за почивка на българските автобани.
Та, в тази русенска шкембеджийница правеха най-световната шкембе чорба. Такава правеха в Бургас на улица Първи Май, сега май и там Александровска, на края, отдясно, преди паметника (по едно време беше Макдоналдс! Тфу! или в София на Граф Игнатиев в двете шкембеджийници, както и на улица В. Левски, до немския център, което по-късно стана кафе Колумбия. Или на Заимов преди моста, диагонално след Малкия театър зад канала. Това бяха те - няколкото шкембеджийници на София. Имаше и в Красно село и на сточна гара в Сивия Кон и в Шанхай, но това бяха каруцарски пивници, а не шкембеджийници. Пивници имаше и в Русе, но за това друг път.
А това - това си беше просто русенската "Шкембе Чорба", което даже не претендираше да е "заведение". Но пък яденето вътре се ядеше.
След това като направиха модерната закусвалня "Дунавски вълни" под оная хубавата къща, шкембе чорбата изчезна. Ял съм там като войник 1968 година веднъж. Имаше някакво шкембе от ... свински глави, със четината барабар. Светът се беше променил към по-хубаво. Всичко беше модерно, лъскаво и с неонови реклами.

Кулата ми се вижда по-различна от сега:

http://ruselive.com/gallery/main.php/d/36418-3/100_2947.JPG

Ето няколко интересни снимки от края на 40-те и началото на 50-те год.
Първата снимка е правена в тогавашното АРП (Авто-ремонтно предприятие), което е влизало в системата на ДАП ( Държавни автомобилни превози). За нуждите на градския и извънградския транспорт са внесени от Чехословакия рами с ходова част, двигател и трансмисия. В АРП- Русе са изработени каросериите и е сглобена серия от автобуси тип Шкода. Това АРП е било на мястото на днешното Полицейско управление до кръговото. Освен автобуси, тук са правени и автобусни ремаркета, използвани до края на 60- те години.
На следващите снимки се виждат два от тези автобуси в района тогавашната Автогара- на мястото на сегашната бензиностанция на Лукойл до Старата поща. Жената с униформа е ръководител движение на Автогарата.

Бре, Йовчо, къде ги изкопа тез велики снимки! Браво.

А, Йовчо от самото си регистриране във форума се прояви като цар на тези уникални фотонаходки - та и досега... Винаги съм му бил благодарен за този визуален принос към историята на Русе, разказвана на форумните страници. @}->--

А старата автогара зад старата поща я помня. По това време Скобелев беше още скромна улица, а наблизо разположената обществена баня (мисля - Еврейската, но не помня със сигурност дали беше на Скобелев или на Рила; мисля - Рила) все още беше действаща. Та, на тази автогара (много скромна в сравнение с днешната - без салон, просто една нисичка постройка само с билетни гишета към улицата, или поне така съм я запомнил преди около 40 години) съм се качвал на автобуси за близки населени места в Русенски окръг - още като дете...

Банята беше еврейската. Банята на ул. Цар Калоян беше модерната. Имаше и арменска баня - тя пък беше на Петко Д. Петков. Имаше и железничарска, която беше на нивото на кея, до католическата църква. Събориха я като направиха там тия железобетонни съоръжения за минаване от кея надолу към брега. В нея единствено имаше семейна баня. Това бяха помещения с по една вана вътре. И пускаха семейства с деца срещу представяне на лични паспорти в уверение на това, че хората са женени. Но ходеха и сами майки с децата си.
В къщи хората нямаха още бани. На баня се ходеше веднъж седмично. Голяма тема!

Сега пак за еврейската. На еврейската входа и беше откъм Скобелев, а подгряването, огнярната, камарите въглища откъм Рила. Точно в двора на една Емилия и един Владко (и двамата са живи, дано са здрави, и живеят в Русе). И момчетиите от квартала ходеха да гледат като банята беше женска. Ама като ги хванеше огнярят, веднага им намираше работа по неговата част - да ринат кюмюра. А той ги хващаше. Затова въпросният Владко нямаше никакъв интерес да показва пътя до замъглените прозорчета. Те пък от улица Рила не се виждаха, защото бяха зад камарите въглища.
Старата автобусна гара се намираше в бивш магазин и беше една чакалня с каса откъм площада. От другата страна на площада беше градинката, която беше фактически зад колетния отдел на пощата. Виждаше се как разтоварват колетите всеки ден. В градинката имаше чешмичка, винаги с локви около нея. Там беше много интересно като идваше един сляп певец, който пееше някакви песни, почиващи на истински случки, на битовото ниво на българското село. Песните бяха изключително трогателни: любов, войниклък, раздяла, изневяра, болест, вражди на семейства, отрова, ножове (не знам защо наречени ножчета) и пр. трогателни сюжети. Пътуващите го наобикаляха и слушаха в прихлас сърцераздирателните напеви. Тоя човек беше един едър на ръст сляп с хубаво открито лице, ако не се смятат очите и не беше някакъв особен певец, а просто си нареждаше текста и накрая извиваше глас за да стане нещо като песен. Пригласяше си с "фисхармоника". Така му казваха, макар че от днешна гледна точка фисхармониката е друго нещо. Във всеки случай беше клавишен инструмент с педал за помпене на въздух за свирките. Самият инструмент се намираше на една стойка. Слепият свиреше, пееше и си въртеше главата ту насам, ту натам - в четирите небесни посоки. Без сини очила. Трогателна картина.
След песента певецът продаваше за стотинки текстовете на песните си на така наречените "песнопойки". Напечатани на прости, меки, листенца с големината на пощенска картичка. Ако беше днешно време, може би щеше да продава CD-та със записите си. Мястото му беше точно в средата на градинката, до чешмичката. Тоест между площада с автобусите и гърба на пощата. Там сега има бензиностанция. Отстрани тъкмо бяха построили блока, който се вижда на едната снимка и който е още в строеж. Вижда му се "бандерата" (ако някой знае още тая дума, ако не - ще я поясня). В този блок на партера вляво живееше моята съученичка, после адвокатка Звездица Георгиева с кантора на ул. Черно море, която сега е в Австралия.

Много увлекателна история, мерси Фоте! Ако не си го направил вече, може да помислиш за една автобиографична книга за Русе от средата на 20-и век. Очевидно че за теб важи лафа  дар слово - дал бог.

A тази баня позната ли ти е? Или не e русенска   >:(
(http://storage3.album.bg/475/000808348-big_ee667_12412129.jpg)

А къде се е намирала се е намирала..>?

Марто, при теб да няма ехо, бе? ;)

Колкото до баните, най-дълго просъществуваха и работиха Модерната (до Траспортна болница) и Капниловата (на Петко Д. Петков, която Pfote2 нарича "арменска"). Покрай последната минавах поне два пъти дневно в продължение на десетина години (1994 2004), защото работих последователно в две аптеки на Петко Д. Петков на 15-20 метра една от друга, и двете до паркинга на хотел Дунав Плаза. Банята беше занемарена, в къпалното помещение сигурно с години се гонеха плъхове и висяха паяжини, но при надникване все още можеше да се видят част от водопроводните и водонагревателните съоръжения. Банята явно е била в двора на собственика си, защото зад нея имаше стара, невзрачна къщурка, очевидно изоставена и необитаема, а на портичката, излизаща отзад на Петко Каравелов (улицата между Петко Д. Петков и Александровска), години наред можеше да се види все още запазената синя емайлирана табелка с бял надпис "Никола Капниловъ". Даже се изкушавах да я смъкна от разнебитената дървена портичка, за да я съхраня за бъдещето, но не го сторих - все пак би било кражба. Сега там построиха голяма кооперация с фасади и на двете улици-адаши (Петко Д. П. и Петко К.) и Бог знае дали някой е запазил този знак от миналото или го захвърлиха в отпадъците. А наследниците на отдавна покойния баняджия отдавна са се пръснали по света и вероятно единственият им повод да се съберат след години е уреждането на сделката им със строителната фирма, която застрои бившия двор...

Orthodox, тюууу, бре! Как си оставил табелата! Хората, нали гледаш, измъкнаха старите табели, реклами за прахове за пране, напитки, параходни линии и си ги възстановиха. Сега ги продават успешно. Не е за продаването, а именно, както казваш - да се съхрани за бъдещето. Ама на! Какво прави честността!
Аз така по събитията 1989 година бях на едно място, на едно полуостровче, на което 28 години не беше стъпвал човешки (освен войнишки) крак. Там има една църква. И след 28 години беше дошъл кметът на Западен Берлин Дийпген - имаше Коледна служба след цели 28 години. (Трогателна история. Може да я разкажа някой ден, ама ще е друга тема, не русенска.) Та, ставаше дума за Коледната служба 1989 година. Вън войниците на ГДР-то още бяха въоръжени и си висяха безпаметно по постовете. И след службата видях един юнак от посетителите, който си беше взел една табела: Гранична зона, предупреждения за стрелба и пр. И до днес съжалявам, че не си "гепих" една такава табела! Както съжалявам и за друго. През 1991 година дойдох в Русе след много, много години. Нашата къща, която отдавна не беше наша, беше вече необитаема. Някъде на първия етаж живееше все още една госпожа, иначе къщата беше празна и осигурена с метална мрежа. Входът е тунел. Госпожата като ме позна, ми отвори да се кача нагоре. Отидох аз, понаправих снимки. Това поне добре. Къщата беше горяла, макар отвън да не и личеше нищо. И до днес съжалявам, че не си отвинтих поне една-две дръжки от вратите. И съжалявам винаги и особено, когато отида на гости на един мой приятел тук, който има ... същите дръжки на вратите си. Как не си взех поне една. Сега не ми се описва какви бяха, но действително бяха много интересни. Затова за по-младите: Където намерите нещо свързано с детството ви, даже в момента да ви се вижда без значение, запазвайте. Не е казано, че човек приживе трябва да си прави музея на Хаджи Генчо, но най-близките неща трябва да се запазят. И най-главното - снимайте, снимайте много и снимайте разни неща, детайли, аритектурни елементи, забутани кътчета на града, местата по Дунава, всичко. Защото в един момент ще потрябват. Днес поне има много място по компютрите.  Успех! А за табелата на Капнилов - жалко.

Между другото погледнах в Интернет под Kapnilov и Капнилов. Да се успокоя де! Все сериозни хора са станали. Лекари, компютърни специалисти, студенти има ... Не са много. В същност на мене само ми се иска да вярвам, че между тях има и потомци на русчушкия баняджия, защото от сериозна семка излиза сериозно растение.

Ди4ко, ако питаш мене - тази баня ми е непозната. Тая кула е като на пожарна или ... летище. Виж първо къде има такава кула. Освен това на покрива на банята има антена за радиокомуникация. Мирише ми нещо на пожарна, войска ... Успех в търсенето.

Няколко картички и една снимка, които не бях виждал досега.
Източник: Ретро България

(http://retrobulgaria.com/ruse/rusalbw.jpg)
(http://retrobulgaria.com/ruse/rusedohodnotozdanie.jpg)
(http://retrobulgaria.com/ruse/rusedrbulgaria.jpg)

И аз не съм ги виждал. Жив да си!

Направих нова папка в моя албум в галерията.
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/ystoyanovII/RoustchoukEngravings/

В нея ще качвам гравюри и литографии свързани с Русе.
Като начало ви показвам няколко от руско- турската война 1877- 78 год.

По- нататък ще кача и от Кримската война 1853 год. Имам и от посрещането на Княз Ал. Батенберг в Русе при опита му за завръщане на престола, след първата му абдикация през август 1886 год.
И други подобни, каквито открия.

Тука прикачвам няколко, за да се види за какво става въпрос:

- бомбандировка от руската артилерия в Русчук 1877
- турците отвръщат на руснаците
- улиците на Русчук нощем по време на бомбандировките
- сражение в близост до Русчук

Сигурно има тема за празниците, където трябва да ви честитя националния празник. Но ще го направя тука, за да подчертая нашата връзка с миналото ... и с бъдещето разбира се!
Честит  3 Март скъпи българи!
Понеже в последно време се ровя в старите гравюри, ще ви кача малко от Освободителната руско- турска война.
Въпреки, че е оспорвана от някои, тази война донася 500 год. чаканата от нашия народ свобода. И пак въпреки имперските руски амбиции, точно тази война носи нашата свобода. За изминалите 132 години нашия народ доказа, че заслужава тази свобода.
Но днес вече не е достатъчно да покажем, че сме независими. Трябва да работим повече за да покажем, че не сме изоставаща държава.
И така по прикачените гравюри от английските Illustrated London News and The Graphic :
- руската войска преминава Дунава при Браила
- карта на военните позиции на русите  и турските войски преди падането на Плевен
- турчинът Рауф паша наблюдва стратегическия проход Шипка и руските позиции
- сраженията при Иван- чифлик ( днешното Иваново, Русенско)
- изглед от птичи поглед на главните сили във войната (преди падането на Плевен)

И понеже не мога да събера само в един пост събраните гравюри продължавам
- руската войска при изключително трудни зимни условия, преминава Балкана

И още няколко гравюри за Освободителната война:
- предвижване на руската артилерия
- руски военен куриер пресича Дунава
- руски войници, подслонени в българска къщичка
- сраженията при Шипка и Шейново
- картата на санстефанска България, която така и не се осъществи
Може би, сега вече трябва да се борим не за нейното буквално осъществяване. Сега трябва да оцелеем, след многобройните удари и разочарования. И  да се доказваме като истински народ, но вече без войни и кръв. И въпреки всичко да отстоим нашето право на съществуване, като запазваме историята и своето минало. Надявам се , че все още има млади хора, които могат да продължат делото на нашите предшественици!

Страхотни снимки! Браво.
Честит 3ти март на всички Българи,

Благодаря много за гравюрите. Невероятни са. Честит национален празник на всички приятели от форума. Бъдете живи и здрави и имайте вяра. Всичко се постига с много труд и упорство.  :)

На 9 август 1886 год. е извършен преврат. Княз Александър Батенберг е принуден да подпише предварително подготвена прокламация към българския народ, че се отказва от престола. След това под конвой той е изпратен в гр. Оряхово на р. Дунав. Оттук с парахода „Голубчик” той заминава към гр. Рени, Русия. Няколко дни по-късно Батенберг отпътува за своето имение в Германия.
Ст. Стамболов, като председател на Народното събрание след отстраняването на княза остава законен държавен глава. На 11 август той излиза с обръщение, в което призовава народа на борба срещу самозваните управници на България. На негова страна преминават силните гарнизони в Пловдив, Видин и на други места. Енергичният и волеви председател на Народното събрание организира поход на силни военни колони срещу София. Лишено от реална подкрепа, набързо сформираното правителство на митрополит Климент подава оставка. Детронаторите се разбягват. Някои от тях са арестувани при опит да се спасят в Русия (майор Груев и кап. Бендерев), други емигрират в Турция и т. н. Взелите участие в преврата военни части са разформировани.
Ст. Стамболов изпраща телеграма до Батенберг с молба да се завърне на българския престол. На 16 август 1886 г. е разпространена „Прокламация към българския народ”, с която се обявява наместничество в състав: Ст. Стамболов, П. Р. Славейков и д-р Г. Странски. Съставено е и правителство начело с В. Радославов. Телеграмата на Стамболов заварва княз Александър І в град Лемберг. Той решава да се завърне в България. На 17 август 1886 г. князът пристига в Русе. Посрещнат е на дунавския бряг от Стамболов, Радославов и хиляди русенци. Вечерта в княжеската резиденция в Русе има прием на чуждестранните консули. Князът, обаче разбира, че без съгласието на Русия неговото стоене в България е несигурно. Ето защо той изпраща телеграма до Александър ІІІ, като го моли даде своето съгласие. От Русе князът и придружаващите го лица се отправят към София.
Тъй като не получава подкрепа от руския император, княз Ал. Батенберг окончателно решава да абдикира. Той пристига в столицата на 22 август, а на следващия ден се свиква съвещание с участието на политически дейци и офицери. След получаване на гаранции от дипломатическите представители на Великите сили в София включително и от Русия, че след напускане на княза ще се гарантира независимостта на Княжеството, въпросът за абдикацията е окончателно решен. На 25 август Александър Батенберг повторно абдикира. За регенти на България той оставя Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров.
Прикачените гравюри:
- Депутацията по посрещане на княза се качва на борда на парахода в Русе
- Тържественото посрещане на княз Ал. Батенберг в Русе
- Княз Батенберг на военния полигон край Русе

Много хубав материал.
Телеграмата на Стамболов заварва княз Александър І в град Лемберг.
Lemberg е Лвов или днес по украински Львiв. Тогава е в Австро-Унгария.

Качвам гърба на една картичка от 1931 год.
Може да прочетете нещо и за тогавашната търла. Още тогава имало разни люлки и три моторни даже!

Ехе  ;D писма и картички. Колко много са се променили нещата сега - всякакви телефони, интернет на корем. Понякога съжалявам за времето, когато нямах мобилен телефон, бях неоткриваем и много по-спокоен  :D

Весел, присъединявам се към мнението ти. Като прочетох картичката ми стана толкова мило... Въпреки че съм от "новото поколение" деца на технологиите, пак си тъжа за онези времена с писмата (и аз съм писала такива), домашните телефони, звъненето на вратата, за да те извикат и т.н.  :)

Йовчо, прекланям се пред това което правиш! Ще се радвам ако може да се видим. :) :

Да, Йовчо има уникалната способност да изрови незнайно откъде редки стари фотографии, да ги придружи с кратък, но информативен коментар и да ги постне във форума, за да научат участниците още нещо интересно за Русе - някогашния и днешния. Което е наистина ценен принос за форума и за което го уважавам особено. Да е жив и здрав и да продължава в същия дух!  @}->--

Благодаря ви за оценката на моята дейност във форума и в галерията. Всъщност, освен похвали получих и критики, че качвам картички и снимки, които не са моя собственост в оригинал. Но както писах веднъж във форума, моята цел е била популяризаторска и съм искал да ги покажа на всички, които се интересуват от миналото и настоящето на Русе. И понеже всичката тази дейност е с абсолютно идеална цел, нямам скрупули да ползвам картички и снимки от сайтове като ebay.com и delcampe.net. Почти всички снимки и картички от по- ново време- от 50-те год. досега са мои, но по същата причина не съм предявявал някакви претенции за авторско право и т. н., така че, всички могат да ги ползват. Не е много редно да се ползват с комерсиална цел, но това вече е въпрос на добра воля.
И занапред смятам да продължа да събирам информация, снимки и картички свързани с миналото и настоящето на нашия град. И ще споделям с вас всичко до което имам достъп, без да търся някакви облаги от това.

Навремето коментирахме, че има сравнително малко снимки и картички на Русе от соц. време. Работя усилено за запълване на тази празнина!
Колежката ми донесе една интересна пощенска картичка от 1973 год. Центърът на Русе изглежда същия. Но при внимателно вглеждане има съществени разлики:
- по ул. "Александровска" още има автомобилно движение
- Църквата "Вси Светии" още не е разрушена и силуетът й се вижда на края на ул "Петко Д. Петков" на мястото на Пантеона.
- Сградата на Партийният дом ( сега Общината) още не е започната.
- пред театъра има паркирани автомобили
и други такива разлики...
Снимано е от току- що построената (дори може би недовършена) нова Централна поща.

Чудесна снимка ,въпреки разликата в годините. Градската градина изглежда много подредена . :)

Още една картичка от 1967 год- този път от delcampe.соm.
Вижда се ул. "Борисова" (тогава "Г. Димитров")  откъм центъра. Всичките тези къщи отдясно са съборени през 1976-77 год. за да освободят място за Партийния дом ( сега сградата на Общината)

а там на пътя на един човек тъкмо са му докарали въглищата :)

Между другото, прави ми впечатление, че жилищата, които са съборени, за да се построи т.нар. "Партиен дом" са доста сносни и функционални. Някой може ли да публикува по-подробни техни снимки, тъй като, за съжаление, съм бил много малък и не си ги спомням. Също ми е интересно, къде са били овъзмездени собствениците с имоти, след отчуждаването...

Предполагам, че са били компенсирани с апартаменти в блока на сладкарница "Будапеща" (сега "Неделя"). По онова време са го наричали доларовия блок и е бил страшно скъпо и недостъпно да се купи апартамент в него, както подсказва и името. Познавам семейство, което е имало къща там и сега има апартамент в блока.

Това е къщата на Милушеви. Била е на ул. Симеон Велики 2 ( тогава Георги Токушев) точно на мястото, където сега е входа за подземните гаражи на Общината. За тази къща са платили 8 хиляди лева и право на три апартамента, които обаче са  стрували по 20- 24 хил. лева в блок Хъшове, което не е много близко до съборената къща. Но, тогава не можеше да се оспорват решенията на управниците.

Допълнително разпитах и ги уточних. Оказаха се- по 8 хил лева на етаж, т. е. 16 000 лв. за къщата. Но цените на апартаментите са били такива- 16 000 лв за 2 стаен плюс хол и 20 000 за три стаи плюс хол.

Благодаря за информацията.
С други думи, са взели на хората къща във възможно най-топ центъра на града, като в замяна са им дали апартаменти, при това на по-отдалечено място, че и са ги доплащали!!!
Позната история, когато ни отчуждават къщата - била е на ул. "Малка Кайнарджа" (зад "Борисова", но вече май не съществува), баба ми и дядо ми са минали по същия път.

На тази картичка се вижда бирарията-градина "Червен Рак", по-късно "Червена Звезда". Не знам коя е била улицата Малка Кайнарджа, но ако е от тая страна на Борисова, може да се вижда и къщата на дядо ти и баба ти. Тази картичка съм я слагал вече, но още веднъж за напомняне.

"Малка Кайнарджа" е била много къса уличка, успоредна на ул. "Панайот Хитов". Излизала е като пресечка на "Борисова" на мястото, където е тунелът на блока на някогашната закусвалня "Рила". Де факто сега е част от вътрешния двор на блока и затова мисля, че я няма.

Понеже аптеката, в която работя, се намира точно в блока със заведението Рила, мястото ми е добре познато и ще отговоря на твоето предположение. На приложената карта блокът е означен със 170*, а с 65 съставителят на картата е означил улица Малка Кайнарджа. Това обаче не отговаря съвсем на истината. Обектът 65 е всъщност малка уличка или по-скоро алея зад блока, по която живеещите в него се движат с колите си и ги паркират. Самата някогашна улица Малка Кайнарджа действително е заличена и не съществува като такава, а просто е част от междублоковото пространство на дългия блок с бистрото Рила (успореден на Борисова, на картата е с номера 170* и 154*) и двете малки блокчета на Цариград (на картата са с номера 159* и 150*). Все пак от някогашните постройки на Малка Кайнарджа са останали две малки къщици (означил съм ги с червени квадратчета), едната от които е обитавана (върху нея има табелка с името на улицата), а за другата не съм сигурен. Мястото между тях (на картата е посочено с по-широка червена ивица) е именно бившата Малка Кайнарджа.

Още утре ще ти направя снимка на мястото и ще я пусна тук. :)

Струва ми се,че има нови снимки и рисунки в retrobulgaria затова ги пускам и тук:

(http://retrobulgaria.com/ruse/ruseplromanov.jpg)
(http://retrobulgaria.com/ruse/popbanklate.jpg)
(http://retrobulgaria.com/ruse/RusePametnikPobedite.jpg)
(http://retrobulgaria.com/ruse/rusemuzikalno.jpg)
(http://retrobulgaria.com/ruse/muzikgimn.jpg)

А това къде се намира?

(http://retrobulgaria.com/ruse/notredame.jpg)

Прави ми впечатление, че на снимката на паметника в градинката пред "Христо Ботев", наречен тук "Паметник на победите", от лявата страна има врата на ограда, при това добре изглеждаща. Интересно, какво ли е имало там?

По това време градинката на пл. "Александър" е била оградена с ограда (както и Градската градина на Площада на Свободата). Та, това е вратата на градината, която вечер се е заключвала, за да се пази от злонамерени посетители.
Градинката е обхващала само пространството от паметника до старата пожарна. А от паметника до Окръжно управление (сега Историческия музей) се е простирал павиран площад, на който са се провеждали шествия, паради и др. такива тържества.
От прикачените снимки се вижда площада и градината от различни гледни точки.

Да, за площада знаех  :).
Благодаря за информацията, както винаги изчерпателна и интересна!

А аз видях нещо на последната снимка, което ме заинтересува :) В ляво от двете страни на джамията има две кули ... какво предтавляват?

Отдясно на минарето се вижда часовниковата кула. Намирала се е на мястото на сегашното площадче на пресечката на улиците "19 февруари" и "Света гора". Тук всъщност е бил стария център на предосвобожденски Русчук. Това е била масивна часовникова кула, строена около 1800 год. по времето на Исмаил Тръстеникоглу. Съборена е около 1912-15 год. Има я на много стари пощенски картички от това време (виж прикачените снимки). Данните са по памет. Мога да се поразровя и да ги цитирам по- точно.
А, кулата отляво на минарето не знам каква е била. Може да е било дървена или временна постройка, защото не е упомената в книжките за Стария Русе.
Интересно е , че първата картичка от 1900 г.носи името на Лангбен и Шобер( коментирах ги в темата за акции от Русе).
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/ak-e-ka-ot-e/msg26387/#msg26387
 Значи, още преди търговската дейност са се опитвали да издават картички.

Една снимка публикувана в днес в RuseInfo.net.
ул.Николаевска 1946г.
(http://www.ruseinfo.net/news/images/x/Nikolaevska1946.JPG)
Снимката е от личния архив на Г-жа Балканджиева.
http://www.ruseinfo.net/news_76303.html (http://www.ruseinfo.net/news_76303.html)

Коя Балканджиева? Има ли дъщеря/внучка Бисерка? Бисерка Балканджиева живееше точно някъде там и ми беше съученичка от първи до пети клас. Родена е, обаче, чак 1949 година. Така че няма как да е на снимката.
Или архивът е на Бисерка Балканджиева! В стария Русе съвпадението на фамилиите не е случайно.
А това е паважът пред гимназията. Така беше докато не взеха да правят фонтана през 60-те.

Тази сграда откакто е построена ли е училище или е имала и друго предназначение?

Тези сгради са построени да бъдат училища и по-точно гимназии и не са били друго. Двете сгради са в интериора си 100% идентични. А това са:
1. Мъжката гимназия в Русе и
2. Девическата гимназия във Варна (там единствено в ъглите на горния етаж има леко издигане на покрива, както и повдигната маза, но мозайката, обковът, плочките в средния двор, както и двуцветните плочки в коридорите - всичко е 100% еднакво). Като цяло на снимки варненската прави малко по-представитетелно вчечатление и съотношението между двете гимназии е каквото беше преди 40-50 години съотношението Русе-Варна. Имали са повече пари да платят на същите архитекти просто и са им направили сградата с повече екстри.

- в последната се помещава историческият музеи, който е действително уникален и ако някой е учил в Христо Ботев, алиас Мъжката гимназия, ще има двойно удоволствие от посещението на музея във Варна. Препоръчвам го горещо на всеки! Има невероятно интересни експонати.

Часовниковата кула отдясно на минарето вече ви показах.
А това отляво е възможно да е било дървено минаре на джамия. Джамиите на по- бедните  патрони (спонсори) са били построени с по- евтини материали. Както виждате от картичката от колекцията на Berliner, дървените минарета са били не така тънки и стройни, като каменните. И ако минарето е било близо до мястото на заснемане изглежда сравнително високо.
Снимката с парада е снимана през 1894 год. По- късно при голямото строителство и устройване на града по европейски образец, почти всички джамии в Русе са били съборени.

Ето сега джамията малко поправена. Повече не може. От сканирането е.

Pfote2  инж.Бисерка Балканджиева е учителка в ПГСАГ "Пеньо Пенев"   :)

Това в ляво някак не прилича на джамия, има много висок и тънък връх и сякаш няма тераса ... Ще преровя книгите които имам за по добра снимка .. ако има :)

На върха има полумесец и може би по това може да се познае, че е джамия.

На най-лявата кула тук?:

Не казвам, че е точно това минаре от тази джамия. Казах, че е възможно да е дървено минаре или някаква такава временна постройка. Защото масивните, каменни или тухлени кули са били извънредно трудни и скъпи за построяване и все нещо щеше да е останало в историята.
Тези снимки са ретуширани и не са много ясни. На картичката която сега показвам повече прилича на джамия и към нея- минаре.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/5164-2/0008535161.jpg)

Но пак казвам, това беше само предположение.

Намерих още 2 снимки със изглед на към градската кула, но другата "мистериозна" кула я няма :(
Снимките са взети от книгата "От Русчук до Русе" на инж. Венцеслав Стоянов. Надявам се да няма нищо против :)

Ето я една от къщите, за които писа Ортодокса и табелките с името на изчезналата улица "Малка Кайнарджа".

А сега няколко реклами на велосипедна и автомобилна тематика от Русе отпреди сто години.
В началото на ХХ век Русе е един от най- големите и развити градове на България. Затова е съвсем естествено, че точно тук през 1906 започва работа първата в страната фабрика "Експрес" на Аскерян & С-ие за велосипеди, грамофони и др. метални изделия. По- късно фирмата става генерален представител на автомобилите Studebaker и Max Weill & Mets с централа в Русе и представителства в страната.
Фабриката „Ориент” на фирма “М. Вебер”- Русе също има претенциите, че е първата и най- стара велосипедна къща в България. През 1906 г. търговската къща “М. Вебер”, чийто основен предмет на дейност до този момент е производство и продажбата на велосипеди, става първото в България търговско представителство, което официално започва да се занимава с внос на автомобили и още същата година успява да продаде на частни клиенти два леки автомобила. (www.carhistorybg.com.)
В началото на ХХ век фирмата на Хайнрих Лангбен в Русе продава парни локомобили и мотори. По- късно той става представител на немските автомобили Stoewer от град Щетин ( днес Штетин, пол. Щецин в Полша). Виж още за Хайнрих Лангбен и неговото Българско търговско- акционерно дружество:
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/ak-e-ka-ot-e/msg26387/#msg26387
Снимките са предоставени от Иван Колев carhistorybg.com.
- реклама на Аскерян и С-ие.
- реклама на фабриката за велосипеди „Ориент”
- рекламен плакат на фабриката на М. Вебер от 1906 год.
- реклама на Българското търговско- акционерно д- во от 1912 год.

Браво баща, пак ни запознаваш с много интересна и интригуваща информация от миналото на Русе  :)

Братя Габровски, които са родом от Ески Джумая ( Търговище) се преместват в Русе, тъй като тук виждат по- големи възможности за развитие. След  „Братя Габровски – първа българска фабрика за язми и манифактура на едро”, те основават Креватна фабрика „Изкуство”- за железни кревати, детски колички и др., а през 1928 год купуват фалиралата  фабрика за мебели „Карпати”. На тяхна база създават „Бр. Габровски” – акционерно дружество за желязна индустрия и търговия. През 1939 год. стават представители на „Опел” за България. В креватната фабрика „Изкуство” са произведени около 50- 60 луксозни автобусни каросерии на базата на шаси „Опел”. За нуждите на полиция и жандармерия на базата на шаси „Додж” е произведена серия автомобили с удължена база. През 1940 год братя Габровски преместват управлението на фирмата в София. По време на войната, фирмата е принудена да започне производството на балиращи машини за сено и слама за нуждите на армията.  През 1947 год е национализирана.
- Луксозна автобусна каросерия „Опел” произведена от Бр. Габровски(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/36783-2/BrGabrovski.jpg)
- Детско автомобилче, производство на „Изкуство”
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/42121-2/GabrvskiSmallCar.jpg)

Прикачени снимки:
- Фабрика „Изкуство” на Бр. Габровски, Русе
- Герм. войници на разходка с „Додж”-а ( с каросерия произведена в Креватната фабрика на  Бр. Габровски) на русенската полиция, 1941 год.
- „Додж”-ове на софийската жандармерия, с каросерии произведени в Креватната фабрика на  Бр. Габровски, София 1940 год.
- Автомобили „Додж”, с удължена база и подвижен покрив, с каросерии произведени в Креватната фабрика на  Бр. Габровски за софийската полиция.

Нямам думи!!! Преди да се науча да чета, "четях" вече лепенката, която беше на креватчето ми "Братя Габровски". Правели са кревати, пружини .... и колко още много неща. Господ да те поживи, Йовчо.

Около 1950 год. баща ми си купил "на старо" от Бургас легло на Братя Габровски и го замъкнал  в нашето село на 40 км. от Бургас. Персон и половина, с едни високи табли, изрисувани с цветни пейзажи и надпис в едно каре: "Бр. Габровски"-  Русе. Израснал съм с това легло, преди още да зная, къде е тоя град - Русе. Баща ми отдавна го няма вече, но леглото си е запазено и дори като отивам си полягам на него. Това лято, като отида, ще го снимам и ще го покажа.

Едни кафяви табли, високи. Тия нямаха картина или поне не си спомням - може да е била само откъм главата.  Повърхността беше с изглед на текстурна рисунка на дървесина, съответно бежево/кафява. Марката беше на една жълта лепенка около 3 на 4 см с надпис Братя Габровски Русе. Снимай я и ще видим.

Впрочем, кооперация Изкуство имаше и през социализма. Произвеждаха тръбна мебел. Вероятно са били приемник на едноименната Креватна фабрика, но само предполагам. Не зная дали е била одържавена и не е ли била преместена в София още преди 1944... ???

Нашия "креват" от Бр. Габровски е светлозелен или резеда, не знам как точно да го нарека.  И има едни наивистични пейзажи с блажни бои- ръчно рисувани. А пък таблите имат лъскави месингови квадратни профили с топчици отгоре. Надписа не е лепенка а е боядисан. Под пружината се монтират квадратни метални профили, за да не провисва. Леглото  си е с оригиналната боя вече над 60 години. Изобщо, било е хубаво легло за времето си.
А пък "Изкуство" все още си съществува, но е в ликвидация вече. През 1940 год.братя Габровски са преместили Управлението в София, не фабриката. С детските колички на тази фабрика (след 1947 год. национализирана), са изгледани милиони български деца, включително и моите. Вижте колелата със спици на детското автомобилче, което прикачих. Тази "мода" в България беше чак до 1990 год. Чак след това се появиха нови- вече вносни детски колички с по- масивни колела с пластмасови спици и джанта в едно.

Майка ми работеше в ,,Изкуство ,, на срещуположния бряг на ,,Кожената фабрика,, . Тръбни маси и столове ,детски колички ,заварки и никелиране във вана . Дано се възроди ,а и има славна история ,направо се шашнах като видях автомобилите  ::)

За съжаление, "Изкуство" вече няма да го бъде. Допреди година- две все още мърдаха, даже ми бяха клиенти- продавал съм им търкалящи лагери. Сега хората са съкратени и тече ликвидация. Отделно има и съдебни дела, които се водят от наследници, кредитори и т.н. Така че, и за това предприятие, скоро ще говорим само в минало време.

Има наследници значи , тоест няма да е безстопанствено и да се разграби от партийни тарикати . Тия наследници ,ако видят автомобилите и автобусите ,може и да им хрумне някоя дръзка идея . Опел се завръща в Русе , Меркел  след мандата си отхвърля офертата на Газпром и става директор на русенския автомобилостройтелен консорциум  *DRINK*

Имам смътни спомени от такъв двуцветен автобус Опел Блиц в Русе. Беше в кремаво и черно, като ония класически кожени куфари - черни с кремава обшивка по ръбовете.
Илко, ако алюзията ти не е случайна - браво, ако е случайна пак браво, защото си уцелил един от много болните въпроси на фрау Меркел - Опел.

Качил съм много стари снимки от Русе: от преди Освобождението от турско до 1990 год. в моя албум  в галерията:

http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/

Тук прикачвам само няколко снимки, за да събудя интерес.

- Казармата на "5 дунавски полк"
- Флотската казарма
- Бирарията "Дунавски кът"
- Хотел "Липник" на текето

Ценни снимки, повечето от които са рядко срещани. Удоволствие е да се разгледат. И въобще Йовчо, както е подкарал нещата, е на път да създаде във форума и галерията уникална колекция от русенски фотографии, които заедно с коментарите му и историческите сведения към тях са една малка фотоистория на града ни от последните десетилетия на османското владичество до наше време. Оценявам високо труда на нашия уважаван съфорумец и му благодаря за тези усилия в духа на местния патриотизъм.

Лично за мен най-голям интерес представляват снимките от времето на социализма (от 1950-те до 1980-те), може би защото са относително най-дефицитни и в Мрежата, и в други източници, пък и приблизително съвпадат с годините на моя живот, така че мога да кажа на децата си: "Ето как изглеждаше това или онова в Русе по времето, когато бях като вас или по-малък". И те могат да видят как са се изменили нещата сега, едно поколение по-късно, а това определено им е интересно. Когато видят такива снимки, винаги правят куп сравнения - ето, това си е все още същото, а това се е променило, пък третото съвсем го няма вече... Интересно е, наистина, да се види как се е променял градът с времето - години, десетилетия, че и векове...

Впрочем, имам малка забележка по отношение на името на русенския ВУЗ преди 40-50 години. Йовчо го е изписал като ВИМЕСС (Висш институт по механизация на селското стопанство), докато пълното и точно название беше Висш Институт по Машиностроене, Механизация и Електрификация на Селското Стопанство, съкращавано като ВИММЕСС. Но - това да е кусурът... ;)

Колкото пък до въртящите се самолетчета, чиято снимка и по-рано беше публикувана във форума - така и не можахме да изясним къде точно в парка са били... ???

Имаше ли въпрос за самолетчетата къде са били? Аз и днес мога да намеря мястото. Въпросът е вероятно как да се обясни. За мене са зад люлките-гондоли посока моста видяно от люлките-гондоли - на около 100 метра от тях и малко пò към брега. Тоест не бяха на една линия.

Аз съм възпитаник на същия институт, а понастоящем университет и мога даже да поясня:
Няма кусур- верни са и двете названия:
В началото беше ВИМЕСС ( Висш институт по механизация и електрификация на селското стопанство), с предимно селскостопански специалности, а през 1966 год., с включването на машиностроителни специалностисти стана ВИММЕСС( Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство). През 1981 год стана ВТУ ( Висше техническо училище) и получи името "Ангел Кънчев", а през 1995 год стана университет, вече с много специалности, както подобава на истински университет.

Показвам една много интересна карта (план) на Русе от 1896 год. Това е по време на първия мандат 1885- 1889 год на кмета Георги Михайлов. По време на този мандат е създадена общинска комисия за подготовка на нов регулационен план на града. Изготвя се план на канализационната мрежа на града и се построява водоснабдителна станция за питейна вода. Отделят се средства за подобряване на нощното улично осветление и за направа на тротоари на по-главните улици по европейски образец. На картата се вижда Русе непосредствено след Освобождението, виждат се старите криви улици ( сокаци) и новите вече изправени улици, съгласно градоустройствения план, все още се виждат крепостните ровове и няколко джамии, съборени малко по- късно по време на периода на голямото строителство в града между 1890 -1910 год. Интересно е да се види и коритото, мостовете и устието на р. Русенски Лом, преди няколкократните по- късни корекции. Изобщо картата съдържа доста информация, която даже иска по- подробно изучаване и осмисляне. Картата е предоставена от Иванна Стоянова- ландшафтен инженер от София. Тя е автор на книга за парковете в София от Освобождението до 1944 год. Сега изследва парковете и градините в Русе и другите големи градове.
Оригиналното изображение е малко по- голямо и може да се види в галерията:
http://ruselive.com/gallery/main.php/d/44098-2/plan+na_Rousse+1+R.jpg

Много интригуващо наистина! Ясно си личат дългите и прави Борисова, Николаевска, правите улички в ЦЮР-овете, главната също. Интересен е Цар Освободител заедно с Фердинанд, които образуват нещо като околовръстен път на града. И пак са си имали градинка м/у двете платна.

Много хубава карта, ценна. Доста криви улици е имало измежду тия, на които знам да са живяли хора по мое време. Моята улица си я има в непроменен вид. Благодаря на Йовчо за предоставената възможност да видя картата.

А за названието университет - университетът би трябвало да има всички специалности без евентуално медицина и теология, които са по-специални - както е практиката из Европа. Названието на гръцки е панепистимиу - всички науки. На латински - съвкупността на науките, тоест пак всички науки.
Въпреки това има много известни университети като Санкт Галлен например, в които има едва ли не само две специалности - икономики и право.

Страхотно!
Благодаря за възможността да се запознаем с този план!
Виждам, че на него вече съществува ул. Борисова. Гледал съм карти на руското командване през Руско-турската война, където я няма. Явно е проектирана непосредствено след Освобождението.
В общи линии центърът не е изменен много. За мен много интересни бяха очертанията на старите турски сокаци, преди да бъдат регулирани и изправени. Все още из града, тук таме се срещат стари къщи, които се "стъпили" или "нахлули" върху тротоара накриво, очевидно останали от османския период или първите години след Освобождението преди регулацията. Сещам се за една такава зад Халите и една близо до бившето кино “Цанко Церковски”.

Интересно, че аз без да си спомням коя е къщата, се сетих за "нещо" около кино Ц. Церковски. А зад халите ресторантът е действително типичен пример. Или имаше някоя друга къща пред вид?

По-навътре в квартала зад Халите има една къща, която буквално е "излязла" на улицата.

Точно на мястото на Цар Освободител и Фердинанд е била крепостната стена и крепостния ров, наричан "Митириза". След Освобождението съгласно Берлинския договор, крепостната стена е съборена, а рова е запълнен, като на тяхно място е формиран "Окръжен булевард"- отбелязан на тази карта. Макар че са минали 120 год оттогава и сега някои от сградите построени на мястото и в близост до стария крепостен ров, показват улягания и напукване, вследствие от пропадането на основите. За това разбира се, допринасят още: лошо строителство, течове от В и К и льосовата почва.

Между другото, интересно е и нестандартната ориентация на картата - посоката Север е наляво вместо нагоре, както е при съвременните карти. Затова доста по-удобно се разглежда, ако се завърти на 90 градуса по часовниковата стрелка. Сега ще я разгледам подробно, интересно е. Всъщност това е именно старият Русе (Русчук) в тогавашните си предели, тоест основно на запад и север от крепостната стена. Тя се вижда още при първия поглед върху плана, защото доминира с размерите си почти по цялата дължина на града. В картата на днешен Русе същото така добре се откроява "наследникът" на крепостната стена - булевард Цар Освободител... Впрочем, на плана се вижда, че стената продължава като разклонение и по трасето на бул. Съединение, и после по Алеи Възраждане, където май огражда територията на изградената от Митхад паша градска болница.

Въобще, на тази ценна и интересна карта има доста обекти, за които си заслужава да се поинтересува човек какво са представлявали и каква е била по-късната им съдба... ???

Разбира се, макар че тогава времето е течало доста бавно, все пак е имало някакво развитие:
На руска карта от 1774 год се вижда, че крепостните стени са точно по Цар Освободител и Фердинанд, както писах.

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/36312-2/100_2917.jpg)

На по- късна карта от 1810 год. вече се вижда, че градът се разрастнал на изток- от сегашните Хали към паметника Альоша. И се появяват наченки на допълнителни крепостни стени.

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/36381-2/100_2942.JPG)

По време на руско- турската война 1877- 78 год се вижда, че крепостната стена е удължена с допълнитлен участък на изток и вече включва новите махали "Мечка" и Войводова ( "Сюлейман"). Точно този участък от крепостната стена е вървял по сегашната улица "Съединение", както отбеляза Ортодокс. От тази руска карта, също така се разбира, че разположението на някогашните турски улици в предосвобожденския Русчук не прилича много на сегашното, както е забелязал Русенец.

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/36315-2/100_2919.JPG)

Допълнително прикачвам и една схема на някогашните махали в Русчук непосредствено преди Освобождението и известно време след това. Тя също дава някаква ориентация за града за времето преди 100 -130 год.

Във връзка с годишнината от 9 ІХ 1944 Пейо Колев от lostbulgaria.com
е качил снимка от манифестацията на 9 ІХ 1954 год. в Русе
http://www.lostbulgaria.com/pic/2974.jpg
Прикачвам я и аз, за да не се изгуби, в случай че се нарушат връзките.

Това трябва да е камионът на ЖИТИ. Забележителна снимка. Браво Йовчо. Благодаря.

По повод въпроса на rusev_ivo на кого е вече съборената къща по ул.Тодор Александров.Собственици бяха семейство Мазламян бивши собственици на фабрика за копринени изделия /дано не греша/но те заемаха 2-3 задни стаи,другите бяха заети от настанени квартиранти.Квартиранти бяха Георги Райков,един радио техник Васко и др.Мазламян са само брат и сестра не са били семейни и доколкото знам нямат наследници.Живееха в голяма мизерия. 

Няколко снимки от фотоалбумче за Русе, издадено през 1979 год.
Качвам ги всичките в галерията, в папката Русе през 70- те год:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse70s/?g2_page=3 (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse70s/?g2_page=3)

Много ценни снимки, особено двете - тая с тов. Ленин, но за мене поне не заради Ленин, а заради фабрика Постоянство с комина и (Вела Пискова) и ресторанта на Балкантурист на текето.
Едно голямо благодаря на Йовчо.

Последните снимки навяха много спомени. Благодаря искрено!

а да попитам последната снимка от коя част на центъра е/ако е от там изобщо/защото нещо не можа да се сетя от къде е  8)

Ъгълът на "Али Баба" - дюнерите, сещам се, че преди е било някакво барче с много известно име :) но само до там :(

" Хавана " :)

АА!!! :)  Точно! Това беше! Спомням си, че някъде срещу него продаваха фъстъци! :) Редовно тормозех нашите като минехме оттам дами вземат :)))

"Хавана" беше най- тузарското барче по него време. Беше от веригата "Хавана клуб" и освен традиционните алкохолни напитки се предлагаха и всякакви коктейли с кубински ром. Голямо, добре обзаведено за времето си- обхващаше партера на цялата сграда. Тука се събираха разни играчи, черноборсаджии, чейнчаджии и разни други такива безделници, но с пари.  Даже се говореше, че като минават на проверка от милицията, по пода на барчето падат банкноти в чужди валута- обикновено долари и западногермански марки. Банкнотите се държаха навити на фишеци и понякога  ги лепяха с дъвки от долната страна на масите, докато мине проверката.

На мой близък приятел бащата е бил футболист на "Дунав" от втората половина на 70-те и знам, че е висял на "Хавана". Това е било голяма гъзария! И наистина са се събирали всички видни далавераджии на града.

В Куба пък е снимана и една сцена в "Понеделник сутрин". Куба е действително първата сладкарница пò така. Обърнете внимание на мексиканските шапки и гетинаксовите маси. Това беше.
Докато търсех тия снимки видях, че като са снимали филма в кино Максим Горки (Роял) са давали Лимонадният Джо. Една чехословашка пародия на уестърн.
Сега виждам, че на снимка три има един кантар, който на снимка 4 е махнат.

ММ обърках се ... "Куба" е сладкарницата на горния ъгъл по диагонал на бившия магазин за платове, по мое време :)
"Хавана" е една пресечка по към центъра, пак на ъгъл ...

Ясно, аз също съм се объркал. Хавана беше диагонално срещу модерната фурна и срещу филателията, съответно адвокатската кантора на Мария Ганева и вече не по моето време в Русе. Затова махнах един постинг, по-горе.

И аз си извадих снимки от филма „Понеделник Сутрин” на сладкарница Куба, защото имам хубави спомени от тази сладкарница. Проучих, че сладкарницата е проектирана от арх. Йордан Бояджиев. Той я проектира в специфичен  латино- кубински стил (нали Куба наскоро се е присъединила към семейството на  социалистическите държави). Всичко е правено специално по поръчка и не можеше да се види другаде. Стените са измазани с грапава мазилка  със залепени тук- таме специално изработени продълговати разноцветни керамични плочки. На снимките се виждат аплиците във форма на мексикански шапки тип „сомбреро”- специално изработени за сладкарницата- периферията е плетена от ракита, а централния конус е керамичен. Пред големите и светли прозорци има висящи и стоящи керамични цветарници с конусовидна форма. Масичките са триъгълни а табуретките и диванчетата в салона за сервиране са облечени с кожа в червено и черно. Щанда е с особена вълнообразна форма и пред него има колони облепени с разноцветни керамични плочки- виждат се на снимка 0030- зад главната героиня. Във вътрешния салон се сервира, а този до щанда е на самообслужване. Дългогодишен управител на сладкарницата през 60- те год. е колоритния сладкар Томата. В сладкарницата се продават торти и пасти собствено производство. Всяка година по 7 ноември на витрината се излага торта във формата на Кремълския дворец в Москва. Освен пасти и торти се сервира и сладолед: млечен- жълт и сметанов- бял. Сред най- популярните артикули са бонбоните  „Паризиана дипломат” и шоколад „Крава”.
Изобщо сладкарницата изглеждаше много авангардна и модерна за времето си и вероятно затова са я избрали за снимките на филма.

Това беше заведението, в което ставаха изпълнените с трепет и емоции първи срещи с бъдещата ми съпруга през 1988.  :-[ По наша си традиция сядахме във вътрешния салон, при сомбрерата, и непременно на масата имаше сладолед... Затова и досега си спомняме мястото с особена носталгия... :'(

А архитекта Бояджиев е жив и добро здраве :)
Който се интересува - давам му координатите на ЛС

Може да има снимки на Куба. Би могло да се попита като при това му се засвидетелства уважение.

Ха, Orthodox, и аз бях ходил в "Куба" с първото си гадже  :-[

Не е същото, Веско. Намери я и се оженете :P. И да не забравиш да поканиш *DRINK*

Е, де. Знаеш ли колко отдавна беше това?  :D

А сега няколко снимки от 50- те год. Преснимах ги от една книжка за Русе от 1959 год. Не са много добро качество, защото едно време ги печатаха с едни цинкови клишета, но пък са интересни затова реших да ги покажа . Тука прикачвам няколко, които ще познаете лесно. В книжката има още доста снимки, които качвам в галерията с кратки пояснения.:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse+50s/?g2_page=2 (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse+50s/?g2_page=2)

Много любопитни снимки - благодаря ти за тях. На първата си личи, че х-л Дунав е в процес на завършване или поне така ми се струва от снимката.  :)

И на последната е още в строеж. Снимките са изключително ценни. Хотел Рига го няма още. Халите са си в стария вид. Негативите би трябвало да са в градския архив. Няма ли как някой да влезе вътре!
На Йовчо едно голямо благодаря пак.

Да, и аз искам да коментирам малко:
- на първата снимка 017 на фасадата на Съдебната палата, тогава Градски народен съвет има надпис "15 години народна власт", значи снимката може да се датира точно- 1959 год.
- на снимка 018 пък най- долу се вижда, че още не е построена сградата в която беше кино "Просвета" (после "Интим") и Филхармонията.
- на снимка 019 където са халите се вижда, че голямата сграда на промкомбинат "Здравко Чампоев" още не е построена. А Рига трябва да почака поне още 15- 16 години.
- снимка 062 в книгата е надписана "Централна поща". Сега това за нас е "старата поща", която вече от няколко години не се използва. А фонтанът с голите "каки" чака проектиране от  арх. Л. Далчев и следващата реализация около средата на 60- те
- надписът за снимка 083 в книжката гласи:"новостроящият се пететажен хотел "Балкантурист""( сега "Дунав").

Впрочем, старата поща не се използва за обслужване на граждани доста повече от "няколко години" - на практика от времето на построяването на новата. Още оттогава сградата си остана като чисто технически обект към тогавашното Министерство на транспорта и съобщенията - някаква телефонна станция, или обект за техническа поддръжка на телефонните връзки. Във всеки случай обаче оттогава е затворена за външни лица. Дали сега е нещо към Виваком или какво - нямам представа. А иначе си спомням как като малък съм бил там с родителите ми за междуградски разговори и пращане на телеграми. И - да си призная - сградата ми допада като облик повече, отколкото не твърде сполучливото произведение на соц-архитектурата, което ползваме сега. Някак пò си "тежи на мястото", пък и е в хармония с околните стари сгради - гимназия Христо Ботев, Историческия музей, Библиотеката... Впрочем, който е виждал Телефонната палата в София, ще се съгласи, че макар и също сравнително отдавна строена, и досега е запазила достолепието си и изглежда съвсем добре, за разлика от някои по-нови алуминиево-стъклени недоразумения... ;D

Старата поща за мене е една от най-хубавите сгради в Русе. Като дете намирах много общо между старата поща и речната гара - плочките, месинга, формата на гишетата, оградките за чакане за оформяне на опашките и най-вече, от днешна гледна точка -  тая германска функционалност, която се е запазила в Германия и в Австрия в подобни сгради и които в Германия, Австрия и Унгария и до ден днешен си стоят и си действат като пощи и гари. Един поглед е нужен за да му стане на човек ясно, че Русе е на Дунава и дори да не е в Австро-Унгарската империя, влиянието е голямо.
Новата поща е като една селска поща от нов тип, само че по-голяма. Това на което аз му викам болшевишка кравеферма. Даже не си струва да се говори.
Преди няколко години влизах в старата поща от ляво, там където беше на времето колетния отдел. Има забележителна достолепност в интериора на сградата. Големите двойни, летящи врати, подредбата на плочките и месинга. За мен това е най-скъпият площад на Русе. Там ми е училището, в което съм тръгнал на училище. На него съм бил толкова години всеки ден.
Въобще стилът на целия площад, заедно с фонтана е един завършен ансамбъл и дано някой не реши скоро, че трябва малко стъкло и алуминий за да е пълно щастието.

Да, а те искат да я надстрояват и да я правят хотел \m/

Пощата ли? Да осквернят хубавата сграда? То тия неща се правят, ама от архитекти. От истински. И се получава. Тя не е ли паметник на архитектурата?

Някой има ли снимки на това, какво е имало на мястото на магазин Русе, преди да вдигната днешната постройка? Много ми е любопитно. Благодаря предварително :)

На мястото на магазин Русе имаше градинка/по точно нещо като детска площадка/ мисля че някой преди време беше публикувал снимка

Ето я още веднъж снимката. Не мога да намеря по-добрата снимка, слагам тая. На нея съм аз с майка ми.
Имаше една градинка с две пейки, а на стената на аптечното управление слагаха рисуваните плакати за програмата на 4-те кина. Плакатите последно ги рисуваше един Чобанов. Ателието му беше някъде около Кино Роял, Максим Горки. Ако Чобанов е жив и случайно чете този форум - поздрави. Би трябвало да е някъде на 65 години сега.
Градинката не беше детска площадка, но ние там играехме на билюри, дама и после "на картички". Не знам дали думата е още известна в Русе. Чисто русенска е. Тоест, разбира се щом е само русенска, турска. Billur на турски значи кристал, кристално стъкло. Тоест играехме на стъклени топчета.
А "картичките" бяха картинките от кибритените кутии. И там имаше терминология, която не беще известна в други градове. И даже им беше смешна.
Намерих още една. На нея се вижда част от градинката, нашата улица и братовчед ми Венци, който живее в София сега. Съжалявам, но не намирам снимка с плакатите на кината.

Колко широка изглежда "Константин Иречек".

Дърветата са малки. Вероятно затова.

Не са само дърветата, сега и колите са много и големи  ;D

В интерес на истината и аз сега като минавам с кола по нея ми се вижда много малка. А и без кола. То тогава и коли още нямаше! Около нас бяха складовете и каруците бяха много масов транспорт. Имаше още един-два камиона Рено, ония с тъпите муцуни, вече няколко Молотовки и едни полски камиони марка Star, ако не ме лъже паметта. Но каруците си бяха повсеместни до към 1960 година. А като караха каменните блокове от варовик за моряшкия блок видях за последен път кола с волове, впрегнати в иго. Игото е това, в което им пъхаха главите на биволите и от едната страна и слагаха по една дебела пръчка за да не им излизат главите, ако не са съгласни един с друг и вземат да се дърпат. Нещо като здрава рамка от варено дърво.

Моряшкия блок ???? Това май е моят блок, по диагонал срещу БРП. Е, не знаех че камънаците са карани с волски впрягове  :)

Точно твоя е.
Разтовариха те огромните блокове, с някаква египетска технология с един ред кръгли трупи отдолу, изтърколиха ги и на другия ден седнаха работниците с едни огромни триони, двама по двама, да ги режат на "филии". Хърт-хърт, хърт-хърт. Твоя блок. Там имах много съученици от класа, но и от училището. Към десетина души. Всички в Благоев.
А волските коли идваха откъм пристанището и за там си заминаха. Не знам къде имаше кариера - в Басарбово или някъде там. Наблизо ще е била, защото в Кулата (Средна Кула) пък имаше варница.

Чувал съм, че камъните ползвани за блока и за Дунав мост са от едно и също място. Все пак двата обекта са връстници - 1954 година. Инфото за строежа ми беше интересно, благодаря  ;)

Аз тогава излиза, че съм бил на 5 години. Баба ми и дядо ми по баща живееха на пл. Отец Паисий 3. Къщата им я събориха за да строят. Останала е само вратата с номера 3 на нея. И през същата врата се влиза и в къщата на Сокерови - тая на ъгъла с големия еркер. Отдолу беше Деспред дълги години. Беше жълта по едно време. Та ние там играехме и като видяхме воловете с колите наскачахме да ги гледаме. Къщата беше нависоко, а и дворът също. И се виждаше отгоре. Помня, че ходихме да гледаме страшните животни! Като днес си го спмням.

След като мислих дълго стигнах до заключението, че не било 1954 година, а вероятно в началото на лятото на  1956, което обяснява по-добре трайността на спомените ми. Бил съм вече на 7 години. Обмислих всички семейни обстоятелства и лични случки през тези години и стигнах до това заключение. Блокът може да е започнат 1954, но да е завършен 1956. Трябва да се провери някъде другаде.
Спомням си само, че имах двама съученици: Ели, баща и първи помощник на единия от най-големите влекачи. И го имаше на една картина с маслени бои в дома на моряка. Другият беше един Красимир, баща му беше по-късно капитан. И самият Красимир завърши моряшкия техникум. За по-късно не знам. И двамата живееха вече на 15 септември там. Верояно семействата им са се нанесли седмици преди това като новодомци. Спомням си го, защото тогава си тръгвахме заедно от училище и вървяхме до нашата улица заедно, а той живееше вече там и постоянно разправяше нещо за Сомовит, където бяха живяли преди това. Той и говореше на някакъв друг език тогава още. Така че за мене блокът е построен 1956 година. Вероятно през юли или август. Няма как да питам братовчед ми. Той се пренесе за постояно в новите парцели в Басарбово миналата година.

Хм, ще видя да разпитам някого за точната година на блокчето  :)

Преди известно време обещах на pfote2, че ще търся снимки на плаващия басейн "Лебеда".
Той през това време откри и показа поне две снимки, но и аз не се отказах.
Показвам ви снимките, които аз намерих:
- снимка от средата на 60- те
- снимка от 70- те
Пак качеството ми куца малко, но нямам по- хубави засега.

Жив да си Йовчо! Тръпки ме побиха!
Първата е велика. Страхотен паметник на времето! Лоша, хубава -това е. До сега нямаше снимка, която да показва басейна отвътре.
Втората я имам от сканирана картичка.
Благодаря ти.

По- възрастните русенци си спомнят скъпия магазин за плодове и зеленчуци. В него имаше наистина качествени плодове и зеленчуци, но се продаваха доста скъпо. Спомням си, че килограм банани, мандарини или портокали струваха по 3 лв., което за тогавашните цени си беше доста скъпо. Но, малко преди нова година имаше голямо търсене и ставаха големи опашки, тъй като вероятно се внасяха недостатъчни количества и обикновено не достигаха за всички.
Снимка от този магазин, 1986 год

Имам някакви смътни спомени от тоя магазин, но наистина смътни.
Виж, кошничките за пазаруване и кантарите си ги спомням доста по-ясно, вероятно защото се ползваха и в началото на 90-те.

Къде е бил този магазин?

Мда, казваха му още и "Пòказния магазин". Беше на Александровска, близо до центъра. Ако не се лъжа, точното му разположение беше в помещението на сегашния магазин на Виваком (ъгъла с Раковска), което е диагонално срещу "Али баба" (тогава - част от бар "Хавана") и съседно до книжарница "Хеликон", дето пък е до новия строеж на мястото на "Вега" и "Пингвините".

Чакайте, че първия път се обърках. На това място- до "Пингвините", което отбелязах първия път беше модерната фурна. Показния магазин беше на следващата пресечка, посока халите, пак на ъгъла. На третата пресечка, съответно пак на ъгъла беше магазина на СБХ.
Затова изтрих първата карта и вече прикачвам картата с правилното обозначение на магазина.

Само да напомня, че форума вече разбира и линкове от Google maps:

http://maps.google.com/maps?f=d&source=s_d&saddr=&daddr=43.850908,25.955822&hl=en&geocode=&mra=dme&mrcr=0&mrsp=1&sz=18&sll=43.851013,25.956702&sspn=0.002143,0.003449&ie=UTF8&t=h&z=18 (http://maps.google.com/maps?f=d&source=s_d&saddr=&daddr=43.850908,25.955822&hl=en&geocode=&mra=dme&mrcr=0&mrsp=1&sz=18&sll=43.851013,25.956702&sspn=0.002143,0.003449&ie=UTF8&t=h&z=18)

Модерната фурна си я спомням, с опашките в петъчния ден  :D Този Скъп магазин, обаче не ми беше известен до сега.

Тази публикувана снимка се продава в Ebay, виждали ли сте я преди? Пише, че е илюстрация от лондонско издание през 1877г. Ако някой се интересува, номера на аукциона е 380239825967.
http://s258.photobucket.com/albums/hh273/sporadic23/ILN1877JJ/?action=view&current=P6010072.jpg (http://s258.photobucket.com/albums/hh273/sporadic23/ILN1877JJ/?action=view&current=P6010072.jpg)

Гледах картата на SW2FL. Tочно там беше. Практически срещу ресторант Кооп, по-късно Потсдам. Самият магазин нямаше някакъв особен ефект в Русе, защото на кооперативния пазар имаше винаги по-добра стока от другаде.

Pfote2, твоите наблюдения може би са за 60- те години или се отнасят само за родните плодове и зеленчуци. По време на 70- те и 80- те год. само в този т. нар. показен, скъп магазин продаваха цитрусови плодове и банани, вероятно защото бяха от "капиталистическите страни"  и само държавата можеше да осъществява внос. А иначе, местни плодове и зеленчуци на пазара имаше в изобилие и на достъпни цени.

Как иначе да е! АПК Сливо Поле тъкмо беше престанало да произвежда банани и лимони! Портокалите АПК-то ги беше предоставило на братска Куба. Тези магазини ги имаше във всеки окръжен град, а и в София на две места и в тях продаваха и грозде, ябълки, дини, домати и пр. ендемични зарзавати и овощия. И точно тия последните се намираха на пазаря до пето средно в много хубаво качество. И продажбата на показния магазин се състоеше в: "Имаш ли банани?" (то и отвън вече се виждаше, че няма) и "Минке, дай ми два лимона, ама от по-жълтите". Останалото беше смешно на фона на гореспоменатия пазар.

Здравейте,

Разпознавате ли тази снимка? Надписана е "Rustchuk" и би трябвало да показва навлизането на немските части през 1941 г. Аз обаче не мога да разпозная мястото, градът на снимката изглежда твърде масивен за Русе. Чете се надписа на фирмата в дясно - Марица. Да не би да е Пловдив?

(http://i53.tinypic.com/242iviw.jpg)

Наистина не прилича на Русе, въпреки че била надписана "Русчук". В книгата на Иво Жейнов има много снимки на преминаващите германски войски през Русе през март 1941 год. Но те са минали по главната улица "Александровска". А тази снимка определено не е от Русе. Може би германците са направили такива показни преминавания и през други големи градове, когато са отивали към Гърция и Сърбия?

Tam,ot kadeto e snimkata, ima i rasni drugi snimki. Ot tam, spored mene, moshe da se rasbere, 4e se otnasja sa Plovdiv, a ne sa Ruse.

Преди около две години стана голяма дискусия за младежкия парк и старите атракциони- люлки, самолетчета, въртяща се бъчва и други такива. Наскоро попаднах на една книга писана от някогашния първи секретар на партията в Русе Петър Данаилов. В нея има снимки от това време и негови спомени от 50- те години, когато е извършено сегашното оформление на парка.

Прикачвам още снимки от тази книга, защото мисля че ще станат интересни дискусии. Някои от съфорумниците си ги спомнят и може да ни ги опишат.

Аз си ги спомням всичките. Не съм имал интерес само към тази голямата, над ЖП блоковете. И даже не си я спомням добре. Но там си беше като малък панаир, имаше и стрелбище.
Самолетите си ги спомням точно така. Тези люлки-гондоли с по двама човека в тях имаха особеността, че ако се засили човек (двамата), можеха са правят кръг през глава 360°. А кръглата сграда, която се вижда отзад мисля, че е едно помещение с огромен диск в средата, леко издигнат към центъра, който в един момент тръгваше да се върти и хората се опитваха да се задържат на повърхността му първо като бягат срещу движението после седнали, легнали ... и накрая излитаха към стените, които бяха облицовани със специални зелени дюшеци от брезент. Около тоя диск имаше също кръгъл подест с пейки и перила.
Бъчвата ми е свръхпозната. Като си изпращах гаждето в неделя в пансиона на английската се криехме там - никой не ни пречеше последните ... 20 - 30 минути. А и дъжд не ни валеше. Нито сняг. Месеци и години наред.
Иначе бъчвата си я спомням и в движение. Но съм бил доста по-малък - може би на 12 - 13 години. Започваше да се върти с един шум на празна бъчва и идеята беше да си вътре и да бягаш като хамстер срещу движението. Малко скучно беше. Виж после беше по-интересно.

За самолетите вече не помня каква толкова дискусия е имало, но искам да добавя, че освен че се въртяха в едната плоскост, всеки от самолетите се въртеше около оста си с една верижна предавка. Веригите бяха като на велосипед само че примерно 10 пъти по дебели. Закачаха пилотите с едни колани, защото при всяко завъртане бяха по веднъж с главите надолу. Този спектакъл съм го виждал, мсиля, два пъти. И то по големите държавни празници - 9-и септември, 24-и и/или Първи май. После дълго време ги поправяха, предните части на самолетите бяха снети и сме ги разглеждали детайлно.

Бидейки русенец не съм изпитвал слабост към партийни величия и главатари. Семейството ми също. До момента смея да твърдя, че русенец-комунист, от центъра на Русе, никога не е имало. Но майка ми беше кой знае защо приятелка с Милка Данаилова, ако не бъркам - съпругата на Петър Данаилов. Разбира се приятелка в най-лекия смисъл на думата. Никога не съм чувал да и е ходила на гости, а и не я познавам жената. Но майка ми се е изказвала на няколко пъти исзключително ласкаво за госпожата.
Така и не разбрах защо. Може би защото въпросната г-жа Милка е била също учителка. И явно е била деликатна жена. Така и не успях да питам майка ми: абе ти, що там беше приятелка с комунягите ... Но щом майка ми е решила, че е фина жена, със сигурност е било така. Това му вдига акциите на П. Данаилов. Поне пред мене в момента.
Ако някой знае повече за семейството Данаилови, нека каже две думи. Да не се окаже истински русенец Петър Данаилов! Защото за жена му мисля, че е гражданка-русенка. Само мисля.

Тази атракция си я спомням и аз, въртял съм се няколко пъти там. За съжаление повечето от останалите неща или не съм ги виждал никога, или ги помня като заключени и извадени от употреба.

Като видях книжката и снимките, съответно- въобще не се ръководех от това дали ги виждам в спомените на някой комунист, като Петър Данаилов или пък някой антикомунист под прикритие. Въпроса беше, че този парк и съответно атракциите за които говорим са част от миналото и историята на града. То по това време всичко се  ръководеше от компартията. Но пък от друга страна това всичко е създадено с труда на гражданите на Русе- независимо дали е било доброволно или "зорноволно" (т. е. принудително "доброволно").
Оказа се, че този Петър Данаилов (първи секретар на окръжния и градски комитет на партията през този период) е написал спомени за времето 1955- 1975. И през 2006 год ги издава в книжка- летопис. Има писано за строителството на дунав мост, ж.п. гарата, парка, пантеона и т.н. Много е интересно като прочит. Защото по това време решенията се вземаха от партията без да се подлагат на обсъждане. Разбира, се всеки иска да покаже, че е работил през това време и неговата работа е била важна и общественополезна. Като се отсее зърното от плявата, все нещо остава...
Въпросът е да почерпим някаква полезна информация.

Йовчо, да ти имам добронамереността! Във всеки град на света благата се създават от гражданите му. Но в малко градове в България комунистите дойдоха "за да разпердушинят този буржоазен град"*, просто защото такива градове бяха малко в селска България. И успяха. Надявам се да си усетил, че въпреки естествената ми неприязън, имам добро отношение към въпросния партиен ръководител, който се е постарал да напише (предполагам, защото не съм я виждал) хубава книга с илюстрации. Браво на него. Благодаря му сърдечно, а и на тебе особено. Защото без тебе нямаше дори да знам, че е имало такава. Сега какво? Да Чакаме книгата на Георги Колчев ли? Или на Пенчо Кубадински*?
Та, браво на автора. Какво друго. Въпреки това прогонването на русенците го извършиха планомерно и систематично хората от неговата партия. И успешно. Затова сега в Русе като тръгне човек по центъра една градска физиономия не може да види. А книгата си е книга. Пиши тук как се казва ако обичаш. Ще си я набавя с удоволствие, както съм си набавил другите, известни ми станали, книги.

Интересни снимки. Вижда се от какво е създаден парка  :) А иначе аз помня само гондолите в края на техния "жизнен" цикъл. Возил съм се като много малък. Най-интересни ми бяха спирачките, задвижвани от лостова система. Последния път когато видях тази атракция всичко беше потънало в жилави бурени, жалка картинка  >:(

Аз също помня само гондолите. И то много отдавна, зашото и аз съм малък. Всъщност и в залата на смеха съм влизал, освен въртележката имаше и криви огледала.  :D Доста ми е беше интересно как всичко е голо и дърветата са още по 2 м. високи.  :)

Петър Данаилов е бил в Русе до 1975 год. след което става министър на енергетиката. Родом от село Комарево, Великотърновско. Отначало бил заместник на Пенчо Кубадински и  после вече става първи секретар на партията в Русе. Тогава комунистическата партия командваше и на местно и на национално ниво. Понякога се дублираха функциите: например на кмет и секретар на градски и окръжен комитет на БКП. И решаващата дума беше, разбира се на партията!
Книгата се казва "Русе- летопис на годините 1950- 1975 год."
Издадена е в ограничен тираж и вероятно не е пускана за продажба. Аз прочетох екземпляр подарен от него на читалище "Ангел Кънчев". Тя вече е написана в променен тон, не като едно време в командно- заповеднически стил (защото те  се смятаха за всесилни по това време!). По- обективно са представени нещата, има признание за завареното културно наследство на Русе отпреди 9 ІХ. Но, все пак се опитва да докаже, че е работил за града и хората и да оправдае някои от "грешките" на това време. Лично на мен ми беше интересно, защото представлява поглед от другата страна- какво са мислили тогавашните партийни величия, как са вземани решения, отношението към тогавашния първи- Тодор Живков и т.н.
Има доста писано за Мартенските музикални дни, за решенията за градоустройството на града, архитектурата и т.н. И снимки има още - не са много качествени, някои са от вестници ( тогава бяха едни клишета цинкови и като се замърсят стават размазани) и после преснимани, но все пак може да се види нещо.

Взех да разглеждам някои стари филми, заснети в Русе- например "На всеки километър". С риск пак да бъда критикуван на тема- комунисти- антикомунисти, ще ви покажа кадри от църквата "Всех светих"- около 1969- 1970 год. Какво да се прави- толкова години бяхме управлявани от комунистите, че просто не може да се откъснем от миналото си.
Който иска може да го види на Vbox7- тази серия е заснета почти изцяло в Русе:
Българският сериал На всеки километър - Втори филм (1970), Четвърта серия - След полунощ [част 5] (http://vbox7.com/play:bdc6c3f6)
От 6- до 7 минута се вижда църквата. В същата серия има и други снимки от Русе- в "Парка на възрожденците", къщата на Ив. Стоянов до кея ( дето беше дом на новороденото а по- късно Безмитна зона), сградата до гимназия Хр. Ботев, за която стана наскоро дума- на нейно място сега има бизнес- център и други. Иска да ги гледа внимателно човек, без да се дразни от сценария и "патриотично- комунистическия" дух витаещ във филма.
Понеже  vbox7 e малко пиратски сайт и в някои страни, май не може да бъде гледан, съм извадил няколко снимки на църквата за нашите съфорумци от чужбина- например в Германия и САЩ.
И в други серии на филма "На всеки километър" има доста кадри от Русе, но трябва да се ровят.

.
..и Австрия, благодаря за снимките :)

И в Австрия, както отбеляза Йордан. Ами за вас "чужденците" може да си поиграя и да извадя още снимки от Русе от тези филми. Оставяме си и занапред задачки!

В Германия VBox7 се гледа безпроблемно. Само скорстта на зареждането е такава, че за да гледам двата филма трябва да се откажа от последните години преди пенсията да поработя малко. Много бавно става и човек (аз) загубва(-м) интерес. Иначе благодаря Йовчо. Тебе не си спомням да съм те криткувал на темата комуниЗ. В случай, че визираш мене, разбира се.
----
... и зарежда до определен момент. Тъкмо стана интересно ... и спря.

Е, той и при мен не е забранен, само че зарежда страшно бавно, и както при теб се скапва.

То и на йовчовите видеа трябва зареждане и по едно време спира зареждането. Сега ще видя дали ги няма в youtube.
Аз пък търся нещо много особено. Една българско/западногерманска копродукция от 60-те години, която беше замислена да бъде исторически филм, ама после не хареса на другарите нещо и доста хора изядоха бая калай.
Гледал съм извадки от него - за Цола Драгойчева и в частност за разстрела на българските политици на 01.02.1945 година. Търся го този филм и не го намирам никъде, защото не знам нито заглавие, нито кой го е правил. Помня само, че като работих с едни кинаждии стана дума, че бая екскурзия са си направили в Германия по повод снимките. И то в истинската Германия тогава. И в Берлин - затвора Моабит. Партньор на българите е била ZDF, втора немска телевизия. Ако някой е гледал такова нещо или знае кой, къде и как може да го намери, нека пише тука.

Когато са правени снимките на филма, храмът “Всех Святых” вече не е действащ.
Забелязва се занемареният вид, както на черквата , така и на помощната сграда в дясно от входа.

Помня през 1975 г. , годината преди да го съборят, много от стъклата на бяха изпочупени и поглеждайки вътре през дупките, храмът бе празен. По подът му се виждаха камъни, които са били хвърляни по прозорците.

Към JMM ,не Ви познавам, но ако имате информация за Рогожерови,някой от които е бил приятел на на баща ми, моля да се свържем, адреса ми е известен ,баба ми казваше,"баща ти с Рогожера ,с файтона в ловния парк" вероятно ще си спомня и други подробности.С уважение :Митко

Аз като бях на задължителната лятна бригада там - през 1964 година, когато ние, момчетата, чупехме на поразия мраморните плочи с боен чук, а момичетата изчукваха по-големите парчета на по-малки за да се валират после с валяк и разграждахме оградените гробове, още тогава църквата не беше вече действаща. Но вътре имаше още църковна утвар - полилеи, олтар. Прозорците бяха точно така изпочупени а вратата беше заключена с катинар и верига.

В допълнение, имам и няколко акции от Рогожерови,мисля че някой беше показал преди време,ако има интерес, бих показал без воден знак .

mitko- d, аз писах нещо в темата с акциите за Рогожерови. Може ли да разкажеш нещо повече за фамилията, за бизнеса и например- къде е била мелницата на Рогожеров, показана на снимките? http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/ak-e-ka-ot-e/msg30376/#msg30376 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/ak-e-ka-ot-e/msg30376/#msg30376)

Спомените ми са избледнели ,ако ме подсетиш с нещо ...бих..ловния парк е бил доста споменавана тема в къщи но сега не ..

Отново си мисля,баща ми е роден 1908 год. с кого от Рогожерови е бил близък, баща или синове,за жалост тези които знаят много отдавна са покойници.Съжалявам.

Позволявам си да отправя покана към съфорумците за една среща на която аз ще почерпя по бира ,тъй като бях възпрепятстван да присъствам на пред новогодишната среща .Познавате се ,определете мястото. Дядо Митко ще почерпи!

Аз съм готов на такава среща, не само заради бирата, ами защото вече се запознах с дядо ви Митко. Той е много увлекателен събеседник и мисля, че може да ни разкаже интересни неща за миналото на града и неговите жители.

И аз съм готов :)

И пак кадри от стар български филм. Този път това е филмът "Синът на Мария" с Кирил Варийски и Петър Слабаков. Сниман е изцяло в Русе около 1982 год. Има интересни кадри от въздуха. И не само тези, де. Има и снимки из града, на Дунава и т.н.
Синът на Мария (1983) (част 1 - 5) (http://vbox7.com/play:4e319b4d)
Тука прикачвам няколко снимки от началото на филма. Те са много интересни, защото показват центъра още преди завършването на партийния дом и спиране на движението по центъра. Виждат се колите движещи се  пред сегашната Община, вижда се и тоалетната на мястото на сегашните фонтани.
По мои спомени обаче, въздушните кадри са снимани по- рано от 1982, защото си спомням че 1982 год., когато изпращахме доброволците за "Странджа- Сакар- Републиката на младостта", движението по центъра вече беше спряно, партийния дом беше готов, ларгото пред операта беше разширено и паметникът на Г. Димитров беше монтиран. Точно там маршируваха с байраци "доброволците" заминаващи за Странджа- Сакар.

За пръв път виждам улица пред общината. Откога я няма?

Този филм не съм го гледал.Ами сега ще се гледа (http://zamunda.net/details.php?id=172606&hit=1). :)

Аз съм съвременник на тези събития, но в интерес на истината не помня точната година, в която стана преустройството на центъра в пешеходен, построяването на тогавашния Партиен дом (сега Общината), премахването на улицата и обществената тоалетна, които бяха на мястото на сегашния фонтан и площадчето пред Общината и т. н. Пък и това беше един по-дълъг процес, така че съвсем конкретна година не може да се посочи. Във всеки случай беше в периода 1975-80, защото тогава съм учил в Английската и помня, че идва някакъв "другар" от тогавашния Градски народен съвет (сега - Община) да ни разяснява предимствата на новото градоустройствено решение на центъра. И досега помня, че каза: "Вярно, че сега коли и автобуси не могат да минават по центъра, но пък хората се разхождат като лордове".

А преди реформата на идеалния център градските автобуси се движеха така: от Гарата по Георги Димитров (сега Борисова) покрай сладкарница Будапеща (сега Неделя), пред Общината (тогава все още непостроена - на нейното място имаше няколко стари постройки и едно магазинче от железни винкели и стъкло - беше Млад техник), пред хотел Дунав и после по Петко Д. Петков до кръстовището при Пантеона (тогава там беше все още храм Всех Святих); после продължаваха по Съединение, както и сега. Точно на мястото на сегашните фонтани пред Общината (по-точно на южния им край) имаше обществена тоалетна и автобусна спирка, всичко това под сянката на няколко големи липи. По обратния път автобусите се движеха по Васил Коларов (сега Доростол) и след това вместо по Съединение, както сега, минаваха по Девети септември (сега Александровска), през центъра (точно пред сегашната Съдебна палата имаше спирка с островче за пешеходци), после пак по Девети септември до Старата поща, и после по Толбухин (сега Николаевска) до гарата.

Прилагам скениран участък от стара карта на Русе (1965), която илюстрира горното устройство на тогавашния русенски център. С червени черти по улиците са означени маршрутите на тогавашния автобусен транспорт, а с цифри по тях - номерата на линиите. Полукръглите "пъпчици" по червените линии пък са местата на спирките в едната и другата посока.

Пейо от "Изгубената България" е качил няколко хубави снимки от Русе през 60-те:
 http://www.lostbulgaria.com/?p=3484 (http://www.lostbulgaria.com/?p=3484)
Качвам една от Доходното здание- Театъра на Русе. И отново една от моите снимки, качвана преди време. И използвам повода да отговоря на питането на фараша:
През 20- те години е направена надстройка над сцената на театъра, понеже сцената е била сравнително високо и надстрояват във височина, заради завеси, декори и такива приспособления над сцената. Обаче тази надстройка е била прекалено голяма и тежка и е увредила устойчивостта на сградата. Затова при започналия ремонт, укрепване и преустройство на сградата в началото на 80- те, тази надстройка е премахната. Затова на по- новите снимки на театъра вече не се вижда.

Тези фонтани, за които казвате, че били построени на мястото на бившите "кенефи" (така бяха известни тези тоалетни в Русе), не се ли намират сега в градината, срещу сегашното кметство? Или аз нещо пак недоразбирам.
Защото кенефите не бяха в градината, а се намираха на края на улица Русенска комуна, в триъгълника, който се образуваше там. Там през 50-те беше пияцата на файтоните. Едната от двете пияци. Но въпросът ми е за фонтаните.

Има малко объркване,единствения ориентир който е останал, е къщата на адвоката Владимир Пенчев,която е точно зад новопостроената къща на покойния Гено Гено в същия парцел."кенефите"както казвате, бяха доста по напред на една линия от сл.Дунав до къщата на фотографа Балаш.Мисля че Йовчо беше публикувал снимка с ресторанта на Алито,по нея мисля най -точно ще се определи мястото им.От къщите на Нико Петков и др.,кенефите бяха на поне 20 м. напред, в началото на шадраваните от страната на общината,бяха на "островче",отзад беше пиацата на файтоните,по късно на  страната на Операта имаше магазин и до него барака-тото пункт,магазина по късно беше "млад техник".След къщите на Н.Петков/ъгловата къща/ беше канцелария на пчеларското дружество.

Объркването идва от това, че при строежа на партийния дом не събориха само две- три къщи а цялото кварталче до ул "Симеон Велики"- тогава "Георги Токушев" и до ул. "Христо Ботев". По този начин площадът се разшири на юг, вероятно за да се образува площад пред партийния дом. Може да са си мислели там да събират хора да се кланят на партийните величия. А на филма, който коментирахме празното пространство пред партийния дом е улица по която известно време вървеше движението. Затова "кенефите" остават от другата страна на улицата, точно в югоизточния край на сегашните фонтани. Може да сравните ширината на площада с картата, която ортодокса показа. На нея съм отбелязал сегашното място на Общината и мястото, където са били градските тоалетни.

Съгласен съм със старата карта, с долната. Точно там бяха - на края на ул. Русенска комуна, в триъгълника (едва сега виждам, че е трапец, но основната идея е ясна и не по-различна, ако е казано триъгълник).
Първата карта не се и захващам да коментирам, макар че съм цитиран.
Аз само попитах как може сегашните фонтани да са на мястото на кенефите, при положение че кенфите са от другата страна на улицата, а сегашните фонтани са в градината. Вероятно греша относно мястото на сегашните фонтани! За старите работи съм наясно.

За филма - има един швенк по брега на Дунава и се вижда силуета на плаващия басейн от онова време. Естествено, че е ценен всеки филмов документ за Русе, а и в тоя играта беше действително много добра, докато накрая пак се обърна на болшевишка кравеферма. Петър Слабаков успя да понаправи малко русчушка фонетика. И за това браво. Той въобще беше много интересна личност. Изключително прям и весел. Срещите ми са при идването му с български режисьори в DEFA. Даже веднъж при избор на германски актьори за български филми - с Armin Müller-Stahl http://www.imdb.com/name/nm0000090/ (http://www.imdb.com/name/nm0000090/). П.Сл. се обличаше много нетрадиционно - например пи разговора с Армин М-Щ. беше с груб пуловер на голо, някакъв панталон и гумени ботуши - за миене на улиците или за влизане в обор. Въобще страхотен ..ич.
А за изхода на филма - нямали са друга възможност създателите му. Във всеки случай много ми хареса и благодаря на Йовчо.Какво липсваше? Липсваше русенския дух. Можеше да бъде снет и в Михайловград, Търговище или Хасково, но си е винаги по-кинематографично с Дунава. Къде е виждала останалата България река.

Проверих за филма в IMDB (The Internet Movie DataBase) и се оказа, че официалната година на излизане на филма е 1983 (8-и август). Ако някой се интересува, ето и линк за филма:

http://www.imdb.com/title/tt0247703/ (http://www.imdb.com/title/tt0247703/)

Все пак си мисля обаче, че заснетите от въздуха кадри са по-стари, защото, както вече споменах, цялостното преустройство на центъра в пешеходна зона стана във времето между 1975 и 1980.

А филма ще отделя време да гледам, най-малкото заради Русе от онези времена...

Аз го гледах в youtube. В линка на Йовчо не се зареждаше. В тубата го има в 6 части, които си стартират една след друга с леко застъпване, така че не се губи нищо. Малко е тъмен там, но всичко се вижда качествено. Струва си да се види.
Има и друга страна на "струването". Показан беше един град вече напълно "свободен от буржуазни елементи", както по времето на Хитлер в Германия градовете бяха обявявани на "свободни от евреи".
И аз мисля, че някои кадри са снимани по-рано. Не мога да си спомня в дискусията до кога е съществувал плаващият басейн, но него го има на кадрите на филма.

Аз съм 'за' подобна среща, но ми е много сложно откъм свободно време. Ако такава бъде планирана, бих направил възможното да присъствам.

А сега ще споделя и моите спомени за бившите тоалетни на ... площада.
Имаше един анекдот, който се приписваше на въпросната тоалетна. Горе - долу така беше:
Туристка от Съветският Съюз е пренощувала в хотел Дунав и на сутринта решава да опознае нашият град, но не знае в каква посока да поеме, и вижда мъж да излиза по стълби нагоре, закопчавайки дюкяна на панталона, а на сградата от която излиза има надпис "М" и тя погрешно припознава това като вход за метростанция. Задава му въпрос: " Ето МЕТРО? ", на което мъжът отговаря: "Не, метър няма, но е към 20 см."

Та след веселата част, тоалетната бе точно в края на ул. Русенска комуна, на 'островче' между двете платна на тогавашният бул.Г.Димитров, а мястото където двете улици 'Русенска комуна' и 'Христо Ботев' се събираха, аз помня като таксиметрова стоянка (сега се нарича пиаца) - точно до сладкарницата на Дунав.

Пияцата на файтонджиите беше точно на кенефите, като посоката, с конете напред, беше към хотел Дунав. Нареждаха се по Русенска комуна, последните и метри и после се придвижваха напред. Спомените са ми смътни, защото 1955 - 56 година започна да има пияца на таксита на двойната улица - алея до цветницата, сега точно срещу новата поща. Помня, че изветсно време имаше и файтони, и таксита. Дядо ми имаше един файтонджия, който го е карал дълги години - бай Манол. По най-различни поводи, вкл. на "партиди". Думата е като партида стоки например. Една партида, две партиди. Означва party, сбирка на семейства с децата и екскурзия на семействата с файтони. Това е една от старорусчуклийските думи, които знам от онова време. Най-вероятно е от румънски. (ето какво казва речникът: PARTÍDĂ, partide - Petrecere, distracție în grup de mai multe familii, organizată după un anumit program.)

Дядо ми ми беше обяснил израза "запек като на файтонджия". Всички файтонджии поради седящия си начин на работа и чакане, имали запек. Затова вземали английска сол (магнезиев сулфат) и точно затова се намирали винаги в близост до кенефите. Официално кенефите бяха наричани "градските клозети".

А за излизането от тоалетната и закопчаването на дюкяна се посмях малко! Защо? Защото винаги мога да позная българин в чужбина - пипа се по дюкяна дали му е затворен - вън от тоалетната. Наблюдавайте и ще видите, че е така. Не казах наблюдавайте се, а просто наблюдавайте.

Думата "стоянка" беше донесена от българите-работници в СССР в края на 50-те. Тогава дойде тази дума и една друга, която днес е "закусвалня" и всеки си я казва така, тоест добила е гражданственост. Но в самото начало думата беше закусвачница. От руското "закусочная". В цяла България думата беше по различен начин интерпретирана - като закусъчна, закусвачница, закусвачка докато се установи закусвалня. В същност едно хубаво нещо - snack bar, Imbiß, autoservire...
Та думата стоянка звучеше тъпо, както тъпо звучи на русчуклия думата "простор" за въже за простиране на пране, но с течение на времето доби гражданственост. Сега всеки я знае.

И аз се смях на вица,в допълнение на казаното за файтонжийте казваха, при запек "пий един файтонжийски прах да се оправиш"/след малко ще го махна/.

Русенска история. Защо ще го махаш?

Малко грозно звучи,/кенефчииски работи/.

повечето снимки ги има и в нашия форум ,но има и някой цветни (оцветени) от 40-50 година
http://www.lostbulgaria.com/?cat=179&paged=3 (http://www.lostbulgaria.com/?cat=179&paged=3)

Тия са истински цветни, от единия от фотографите на Хитлер. Снимани са на цветен филм Агфа. Тоест не са оцветявани.

Ето я стълбата на ресторант "Приста", която беше спомената от phote2 преди време във форума. Направена е по проект на същия арх. Бояджиев, който беше проектирал сладкарница "Куба".
Кадрите са от филма "На всеки километър". Действието уж се развива в Унгария по време на войната, но някои от сцените са заснети в Русе.

Обковът беше истински месинг! Браво Йовчо!! Как нямаше някоя по-голяма - да се види цялата зала.
Един мой приятел твърди, че има още една сметка като сме ходили 1967 година в Приста. Ще взема да го питам дали не може да ми я сканира.
Стълбата с тоя месинг ми напомня на перилата на витата стълба вътре в сладкарницата на Дунав, но там май имаше дърво над месинга. А самите стълби в сладкарницата бяха много ниски за качване, стъпалата бяха ниски и съответно неудобни, но пък горе беше и гледка към театъра и въздух за дишане. Дърветата отпред тогава не бяха толкова големи.

В Delcampe се продава интересна снимка с изглед на Дойче шуле:

Да беше сложил линка!!

------
Търсих, няма я вече. Добре поне че си я сложил тук. На тази карта се вижда освен Дойче Шуле Русе и градината (с оградата на ъгъла) на семейство Д-р Демео.

http://www.delcampe.net/item.php?language=E&id=0124205129&var=CPA-Rustschuk-Deutsche-Schule&sessionToken=sslLogin_e54856a516c050ee86ec4bf3309341cb (http://www.delcampe.net/item.php?language=E&id=0124205129&var=CPA-Rustschuk-Deutsche-Schule&sessionToken=sslLogin_e54856a516c050ee86ec4bf3309341cb)

:) Там е все още ...

И аз ги забелязах: Cartespostales_ de. Скоро са се регистрирали във делкампе, но май са стари играчи с нова регистрация. Има доста картички от България и Русе, повечето известни. Интересно е обаче, че почти всички картички са изпращани от Русе за Германия и Австрия и винаги показват и гърба на картичките. Някой може да разчете надписите и да види дали има писано нещо за България и българите?

На тази карта някаква жена праща от тук (Русе) поздрави на ... (2 имена) и съобщава, че Зигфрид бил добре.

Тези дни ми донесоха една книга- албум "Русе" от 1963 г. със съставител Васил Дойков и фотограф Григор Богданов. В нея има над 120 снимки от Русе от времето 1959- 1963 год.
Постепенно ще обработвам и ще качвам снимки от нея. Най- интересните ще показвам във форума, за да предизвикам дискусии, а останалите ще качвам в галерията.
Сн. 081- вижда се гимназията Хр. Ботев- двора още не е асфалтиран: вижда се пистата със сгурия и географската площадка. Фонтанът с "голите каки" още не е завършен. Вижда се откъде минава движението, заобикаляйки площада около фонтана.
Сн. 082 може да се види старата фасада на кино Роял- по това време Максим Горки. Сградите на ОКС и БРП още не са построени.
На сн. 086 пък се вижда сградата на книжарница и печатница Балкан, която е съборена в края на 60- те при строителството на високата сграда на ОКС.
И други интересни неща могат да се видят при по- внимателно разглеждане. Например phote2  е учил в Хр. Ботев по това време и ще си спомни интересни работи.

Интересното за "гимназията", както я наричахме тогава, макар че отдавна вече не беше гимназия беше действително тази географска площадка. Спомням си как изглеждаше релефа на България, който е известен на всеки в същност, но на мястото на Черно море се образуваше една "вана", в която се събираха трима души, като най-дълбокото място трябва да е било около 70-80 см. Докато беше пълна с вода ние разбира се, се къпехме вътре. Дори един смелчак скочи с главата надолу и си пукна главата. Със същия после бяхме на лагер в село Белица и той имаше същото изпълнение - скочи в едно вирче, половин метър дълбоко, пак с главата надолу, та го караха в града да му шият главата.
Водата я доливаше бай Коста, който беше разсилен в гимназия а и живееше с цялото си семейство в едната стаичка като се влезе и се тръгне наляво - първата стая преди стъклената летяща врата. Той биеше звънеца, а като нямаше ток излизаше на двора с един ръчен звънец-камбана с дръжка. Бай Коста беше благ човек, имаше двама сина - единият 1949, другият 1947 година. Вече не помня как се казваше по-малкият. Чух, че починал.
Та! Бай Коста доливаше Черно море с един маркуч. Един път, два пъти - ние все изплисквахме водата, докато той ни доложи на директорката и ни извикаха - при другарката Крумова. Нещо ни чете конско - на мене и на един Йоско Петров Калчев (той живее в Русе и може някой да го познава, роден е 1946 година), ама мина с малко. След това какво стана а стая площадка не знам, но изведнъж на другата година или на по-следващата цялата тази територия беше засята с .... рицин. Растенията бяха човешки бой. Зелено-кафяви и с една тежка миризма. Беше станало като гора. Рицинът имаше едни зелени топчета с "мустаци", които ние късахме и се замервахме с тях. Бай Коста пак ни обади на Крумова, пак ни извикаха. И пак мина с нещо леко. Но от топчетата на рицина не беше останала и шушка за обиране и продажба.

На снимка 81 се вижда покривът на затвора, който още не разрушен - би могъл да остане като паметник - все пак там са държали Стефан Караджа и другите борци. Поне една стена можеха да оставят. С плоча на нея. В същност малко стена е останала, но няма плоча. Защото Русе не се управлява от русенци, а от хора, които не знаят ка какво става дума.
Другото интересно е, че там, на площад Дунав, по времето на снимката има цирк. Това трябва да е пролетта 1963 година, годината на TWIST-a. Тогава в цирковата програма за първи път в България беше дошъл Мирча Кришан http://www.imdb.de/name/nm0187934/ (http://www.imdb.de/name/nm0187934/), http://www.google.de/imgres?imgurl=http://kiraarik.files.wordpress.com/2010/12/mircea-crisan.jpg&imgrefurl=http://kiraarik.wordpress.com/2010/12/18/mircea-crisan-interviu/&usg=__DhARh8u4N0ee29pSqzm0ug2bVzM=&h=572&w=446&sz=73&hl=de&start=2&sig2=yM9VGb-x5nZBw_Gn0m7J5w&zoom=0&um=1&itbs=1&tbnid=gbXhacp9-sdRZM:&tbnh=134&tbnw=104&prev=/images%3Fq%3Dmircea%2Bcrisan%26um%3D1%26hl%3Dde%26sa%3DN%26tbs%3Disch:1&ei=THmHTeTFI4fIsgb-spS0Aw (http://www.google.de/imgres?imgurl=http://kiraarik.files.wordpress.com/2010/12/mircea-crisan.jpg&imgrefurl=http://kiraarik.wordpress.com/2010/12/18/mircea-crisan-interviu/&usg=__DhARh8u4N0ee29pSqzm0ug2bVzM=&h=572&w=446&sz=73&hl=de&start=2&sig2=yM9VGb-x5nZBw_Gn0m7J5w&zoom=0&um=1&itbs=1&tbnid=gbXhacp9-sdRZM:&tbnh=134&tbnw=104&prev=/images%3Fq%3Dmircea%2Bcrisan%26um%3D1%26hl%3Dde%26sa%3DN%26tbs%3Disch:1&ei=THmHTeTFI4fIsgb-spS0Aw)- с известната си сценка за "Краставицата", която той играеше с жена си по това време - Сорина Дан. A самата Сорина Дан една дребничка, беше нещо като рок-певица и пееше първите туистове. Като пееше целият цирк ставаше на крака - хората бяха направо електризирани. Аз ходих на цирк може би 4-5 пъти. Това е било точно в този цирк през 1963 година, защото циркът го правеха до 1963 година зад халите. А 1964 вече модата на туиста беше преминала и тогава самият аз ходих в Букурещ за пролетната ваканция и помня какви плочи се продаваха в Букурещ.
После Мирча Кришан избра свободата и остана при едно турне в Западна Германия. Той е германец по произход - М. Краузе. И дълго време го виждах във всякакви сценки.
Тази негова краставица беше толкова известна, че даже Хрушчов го беше поканил лично на рождения си ден да му я изиграе. Краставицата, която съдържа 98% вода .... Имаше я на плоча от Балкантон.

На снимка 86, освен "ведомствената книжарница", където видях за първи път TIXO, се вижда и пивница Сибир. Тя е точно на ъгъла и образува самата чупка. Описвал съм я и другаде. Това беше пивница за ябанджии и бекяри. Хора, които само живеят в Русе и тъй като нямат уютен дом, стоят там прави на едни дълги маси (то не бяха и маси, ами като едни дълги дъски на стойки) и пият до като не могат повече. В същност начин на външното мъжко трудово население да си прекара вечерта на топло и сред хора. Светлината вътре беше повече от мъждива, хората изглеждаха ужасно. По правило лошо облечени, лошо обръснати. Освен това пияни. Виждал съм как изблъскваха пияните направо на снега. Как тия падаха и после ставаха и тръгваха нанякъде без да протестират. Зимите тогава бяха ужасни. Пивница Сибир. Тогава изпитвах дълбоко съчувствие към тия хора, откъснати от родното село, дошли в град като Русе, чужди на всеки и градът чужд тям. От тогава знам, че алкохолът не е средство за прекарване на времето.

Ами затова ги качвам, защото знам, че ще има хора, които ще познаят местата, обектите, ще си спомнят годините и младостта ако щете.
А Мирча Кришан и аз си го спомням много добре. И аз имах плочата с краставицата и другия скеч:
"- Искаш ли да се пребориме и със саби да се колиме!
 - Как ще ме колиш, аз имам диабет!"
И много други снимки ще покажа от тази книжка- албум.

Няма ли мегдан да се попита къде са оригиналите на снимките?

Всъщност къде точно е географската площадка, че не мога да различа от снимката :-[?

Дългата стрелка е релефната карта на България, като северна България е към улица Отец Паисий, източна към Александровска. Късата стрелка сочи към един глобус. Лехите в дясно са опитно поле.
Стрелката отдолу нагоре сочи към входа на "Фото Ставрев". Едно от последните частни фотостудия по това време. Тогава е бил още жив старият Ставрев. Всичките ми снимки са от него. Бебешки и ранни детски в студио.

Pfote2, допускаш грешка,там където посочваш за фото ателие на Ставрев,беше фото Македонски,на втория етаж, синът му Христо до скоро беше жив и още може да е, незнам. А Ставрев беше на ул. Рила ,почти срещу еврейското училище което по късно стана помощно за деца с увреждания Петър Берон.Къщата на Ставрев я събориха преди 15-20 години.

Явно преди години е било 'модерно' в училищните дворове да има релефна циментова карта на България. Подобна карта, която просъществува до края на 70-те години имаше и в двора на основно училище Иван Вазов, до оградата към ул.Петър Берон. Черно Море и р.Дунав бяха оцветени със синя боя

Явно пак допускам грешка. Добре, че има кой да ме поправя. Аз като го написах се сетих, че сме мнавали през един двор навътре за фото Ставрев - някъде срещу началото на улица Видин, по Рила като се отиваше към Борисова от лявата страна. Сега точно ли е. Нали Борисова е бившата Г. Димитров.
Еврейското училище или за "бавноразвиващите се", го помня, че беше от другата страна на улицата. Не беше ли с една двойна стълба отпред, която водеше към една равнително малка полощадка, от която вече се влизаше в самото училище. Там не съм ходил и не съм минавал поне едно 45 години. Да не са и повече.

Точно там беше фотостудиото на Ставрев,много добър фотограф,спомням си ,неделен ден сме минавали,свадба,няколко файтона чакат отпред и ние лапетии стоим да видим булката,Ставрев излиза да ги изпрати до файтоните.Стари,стари спомени.Зад него, по Гурко посока къщата на Буров остана само една много хубава къща на д-р Сарафова,сигурно си я спомняш   ,много известна зъболекарка беше.

Детството и младежките ми години преминаха на ул."Алеи Възраждане". На ъгъла й с ул."Янтра" имаше една бирария -"Драва". С най-прекрасните кебапчета на света. Ароматът им се носеше далеч, но  особено ако една ограда те дели от тях, няма как да не си ги хапвал през ден! :)
Паркът беше наш по цял ден и познавахме всичките му кътчета. Имаше невероятни люлки. Нямащи нищо общо със сегашните кичерийски боядисани и еднакво изглеждащи подобия, накъдето и да погледнеш.
Имам молба, ако някой има снимки от:
въртележката до "Беседката" / но не малката, която доскоро съществуваше, и сега я има и на "Ла..ното" а голяма - с животни, на които се сяда- в момента стои само бетонната й основа/;
огромните люлки "Лодки";
Гъбките с пейки;
"Кацата" - сега там е "Кенор"-а;
"Кривите огледала" - бяха на главната алея- на открито
и всички останали , за които не се сещам.

Изглежда съм от "по-големите"  ;D  участници тук и си спомям неща, които само ако си ги виждал всеки ден остават трайно в спомените.

От няколко дни съм в този сайт, извинявам се ако е обсъждано, видях доста снимки- на самолетчетата и т.н., за което много благодаря на г-н Стоянов. Той ме върна толкова години назад, почувствах носталгия по ония красоти на града.
 

Много се радвам че във форума се включи още един "РУСЕНЕЦ" със спомени,това че сме на повечко години мисля,е само от полза за по- младите наши съграждани с интерес към миналото на нашия ВЕЛИК град.Понякога ми се струва че досаждаме/дано не е така/.Та кой не знаеше Драва,кебапчета и нервозни кюфтета,шприца и бирата,чудо беше.Още един път,много се радвам на Вашето присъствие във форума.

mitko_d, кебапчетата ги правеше чичо Хакъ.
Много благодаря за топлото посрещане! :)
Нямам много време за тези неща, все още съм работещо "момиче"  ;), но скоро открих този сайт, това уютно местенце, където мога да намеря начин да кажа мението си по наболели въпроси, относно спасението на  нашия невероятен Русе.
Винаги съм се гордяла с това, че съм русенка.
Имало е случаи, макар и рядко, когато съм пътувала в чужбина да се притесня от това,  че съм българка /понятни причини/. Но никога не съм се притеснявала да кажа, че съм от Русе. Самото споменаване на града буди респект в хора от други, дори по-големи градове. За мен, субективно мое мнение, Русе е северната столица на БГ. Спрямо Русе, всички други градове са провинция. Дори София е провинция, в която не само, че не харесвам за живеене, но и  командировка мразя да ходя!
До известна степен успях да разгледам снимките за Русе от минали времена, много съфорумци са се постарали, поздравявам ги, но за съжаление нищо не мога да предоставя за обогатяване на архива.
Къщата ни / точно  до "Драва" по алеята/ я събориха вандалски за да построят един от абсурдните блокове , побрали жителите на едно цяло село,  на таваните имаше стари скринове и шкафове със стотици картички, мартенички, значки и други такива, но запращайки ни в оборотно жилище до построяването на "Бисер", не ни оставиха възможност да съхраним това богатство.Не съм знаела колко важни ще са тези, пазени дотогава значими неща.

Госпожо русенке, много ми се иска да ви поздравя най-сърдечно с идването ви във форума. Драва я бях позабравил, но си я спомням сега като едно "дълго заведение", надлъжно, паралелно на алеите. Кебапчета там не съм ял, защото моят район е съвсем другаде, но съм минавал много често покрай Драва. Помогнете ми да си спомня. Не беше ли точно на входа на една от главните алеи към Дунава, тая на която се намираше бъчвата? Като се тръгнеше по нея бъчвата оставаше вдясно, а английската вляво.
Мисля, че по мое време там имаше само два блока още - в единия живееше "Сашо германеца". Майка му се казваше Гертруде. Иначе в този район не познавам никого.
А за това провинция ли е Русе си спомням как софийските ми братовчеди понякога споменаваха Русе във връзка с нещо с "провинцията" и как на мене ми ставаше странно защо говорят така, защото като ходехме в София аз постоянно се натъквах на безкултурието на шоплука и на грандоманството на придошлите от някоя истинска тъпа провинция хора с изрази като "макър" и "тамън". Имам още десетина думи - пробни камъни за провиннциализъм и още толкова за простотия. Единственото, което направих като корекция върху себе си беше да си премахна хубавия русенски говор за да не се забелязва изобщо от къде съм.
Та. Ставаше ми странно, че ни причисляват към провинцията, но не ми е било никога обидно или  неприятно, защото никога не съм се чувствал провинциалист и никога не съм смятал, че подобни неща могат да се отнасят за мене.
Жалко за вашите снимки, спомени, писма, картички и пр. Много жалко. Разбирам ви, защото с мене се случи нещо подобно. Загубиха ми се два албума марки, поне половината купени от Бай Панайот (ако някой си го спомня - Митко, помниш ли го?), всичките ми билюри (стъклените топчета), всичките ми негативи, снимки, всичките ми книги, дневници, албуми с картички, някои от които уникални - български картички от 19-и век от Кюстенджа (днес Констанца), Галац и пр. и пр. Напълно ви разбирам. Но! Вие да сте здрави.
Добре дошли още веднъж.

Благодаря на всички за гостоприемството!
Като истински русчуклии, респективно кавалери, ме поздравихте топло и радушно!

Държа да се ИЗВИНЯ за това, че нямайки време да видя всичко във форума /спонтанно се регистрирах и нахлух в пространството ви/ , съм пропуснала снимки от местата, за които молех в по-преден пост да публикувате !
Преди малко намерих снимки на моите любими, незабравими  люлки, Бъчвата / казвахме й Кацата/, "Лодките", въртележката и дори си поплаках.
Далеч не съм видяла всичко, поместено тук, тепърва предстои да се дивя, да си поплаквам и спомням.
Благодаря, че ви има!!!

Здравейте и добри дошли и от мен :) Радвам се, че нашият форум Ви харесва. Любопитно ми е от къде научихте за него? :)

Благодаря Ви!
Дано не е много нахално, новодошъл да е толкова активен с постовете си  и то  на една страница, но явно съм уцелила пасивен период на общуване във форума.
Със съпруга ми много обичаме да снимаме стари русенски сгради и да издирваме картички и снимки на стария град.Обожаваме архитектурата на Русе/ то, колко ли остана от нея.../ .
Говорейки с колежката ми за града / тя е от южна БГ и отскоро в Русе /, не пропускам да изтъкна колко велик е нашият град. Древен, цивилизован, красив, аристократичен и т.н.
Та, ровейки в служебния си интернет, за да й покажа истинската красота на Русе от минали години,  се натъкнах на точното място /макар и позакъсняла/.
У дома с огромно въодушевление се похвалих какво съм открила, но ми беше отговорено, че съм "открила топлата вода".
Явно съпругът ми отдавна е знаел за сайта, но и той по липса на време, не се е присъединил към форума.

Не съм имала време да търся темата, която най-после намерих и която толкова много ме вълнува.
Сега ще си отделя време да прочета всички страници с огромно внимание, за да не пропусна нещо съществено!!

Благодарим на нашата нова участничка във форума Русенка, за интереса и хубавите отзиви.
Освен във форума й препоръчвам да прегледа в галерията албумите:
 http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/ (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/)   на Камен
 http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/ (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/) на Й.Стоянов
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/di4ko_en/7/ (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/di4ko_en/7/) албума със стари снимки на Дичко
В тях има над 1400 снимки от 1850 до 1990 год.
А аз ще кача отново няколко снимки от книгата- албум "Русе" на Васил Дойков от 1963 год.
Очаквам да забележите някои интересни подробности в снимките.
- снимка 090- пл. "Кубрат", отдясно на сградата на "Балкан" се вижда началото на надписа "ХОТЕЛ" - по това време "Москва".
- снимка 091- пред кино "Москва". Над входа на киното има платно на което се рисуваше за всеки филм плакат от художник към киното. На мястото на високата сграда на ДЗИ още е старата едноетажна сграда.
- снимка 092- поглед от стъклената будка към сградата на банка Гирдап (часовника).
- снимка 094- поглед от градската градина към гарата. В началото на ул. "Борисова" (тогава Г. Димитров ). Сега това вече е пешеходна зона.
- снимка 095- по ул Александровска (по това време 9 септември")

По повод сн.091 побликувана от Й.Стоянов искам да поясня.Между сградата на кино "Москва",/бивше кино Модерен театър"/,и старото фото студио на първия етаж в къщата на Бр. Янкови  в началото на 50 те, години беше празно място.По него време на това място построиха витрини в които експонираха постиженията на ТКЗС и социалистическата промишленост,зад тези витрини които се виждат на някои снимки беше ателието на художниците на рекламните кино плакати.По късно ателието беше преместено в двора /по скоро изхода /на кино Ц.Церковски ,или както русенци го знаят "Одеон".Да допълня, най известния фотограф в" старото " фото беше бай Троьо /Траян Георгиев/бяха цялата фамилия фотографи,сестра му Райна,и братята му Живко и Иван.Приключвам май много стана.

Митко, аз си спомням един фотограф само че как да го опиша. Беше май с тъмно червеникава коса (може би греша), с гола глава по средата, с каскет винаги, с фотоапарат и една светкавица с куфарче на рамото. Иначе си носеше техниката в една кожена чанта с две закопчалки, ония с езиците. Мисля, че имаше и мустаци, по-светли. В средата на 60-те трябва да е бил на около 50 години. Виждал съм го и да влиза и излиза от старото фото до модерния театър. Виждал съм го да излиза и от вътрешното помещение на фотото, докато съм чакал да ме снимат я за лична карта, я за личен паспорт. Име не съм чувал. Беше абсолютно на всяка културна проява. За първи път му обърнах внимание при гостуването на операта от Тимишоара. Имаха може би към 20 представления - опера (Трубадур), балет (Гаяне) и други неща. В операта и в театъра. Виждах го на абсолютно всяко представление от този гастрол да снима. И тъй като бяхме купили билети за цялото семейство и роднини от други места на България и тези места бяха съвсем отпред, той винаги заставаше пред нас. Това са ми първите впечатления от него. След това вече го знаех като "най-известният за мене русенски фотограф".

Постиженията на ТКЗС-тата ги помня, много ясно. Само че после целите ТКЗС-та се преместиха да живеят по комплексите. И сега доматите високо индустриализираната страна България ги внася от Йордания (където даже вода нямат, ама имат домати).

От киноплакатните художници познавах Сашо Чобанов (някъде 1965-66).

Ако смятах, че тук има банда безделници или задоволени пенсионери, нямаше да съм във форума! >:( ;D
Колкото до наличие на време за тукашно участие, наистина трябва да се отделя такова, за да има възможност човек да осмисли видяното, както и това, което иска да напише!.....Това имах предвид!
Чета подробно и с интерес всички страници, разглеждам снимки, дори попаднах на имена, които са ми много близки-Юлката Гарбузанова и Иво Жейнов -съученици от Ботев, но все още не мога да се включа активно в дебатите.......И това ще стане.
Както се казва-да вляза в час, тогава ще видите какви спомени ще изплуват в задръстената ми от излишна информация база данни.
В последните години, в глобален мащаб /не говоря за личния си живот/  не са се случили кой знае какви неща, които  заслужават  да помним, та затова се връщам в безгрижните и пълни с емоции детски дни.
Сладкото детство.....с липите по алеята, Куна Пастърмата и Тошо Картофа, които се водеха нещо като "горски" в Парка и само ни дебнеха какви ги творим.....не биваше да се катерим по дърветата /те бяха още малки тези кленове и липи, както се вижда от снимките/, не се газеше тревата, нямаше кучешки акита на всяка крачка, никой не си и помисляше да поврежда люлките, да цапа  паметниците, да краде бронзовите фигури от Алпинеума, да чупи и мести пейките, където му хрумне! Всичко се ползваше по предназначение и се предоставяше на следващите да го ползват съвестно!

Pfote,по твърде подробното описание което правиш на фотографа,си мисля че е бил Нишан Нишанян.По него време фоторепортерската работа се е извършвала от т.н. външни снимачи които ходеха по училищата и по семейни събития.Последен мохикан от старите "кабинетни" фотографи беше Асадур,след него вече назначиха млади кадри които нямаха нищо общо с класическия студиен портрет,осветлението подмениха със светкавици и така..разбираш ме.Вече имаше партиен секретар,отдел за партийна  пропаганда и т.н.Беше период в който любителите се молехме за едно филмче "orwo".Свестен човек беше Григор Богданов който засне архитектурното наследство на Русе с единствения фотоапарат"зинар", на планфилм.Чувам че нагативите били изчезнали, което си е нормално за нашата действителност.

Към Pfote,мислех си, когато писах за Зинара /който между другото/бил взет в София и от там следите му се губят,едва ли някой знае тази марка и дали се знаят възможностите му.Зарадвах се че още има план филм и има хора които знаят какви възможности се крият в думата план филм.Както разбрах, ти си любител с огромни знания в теорията и практиката на фотографията,споменаваш две дами работели в фотостудиото,за всички като тях и подобни ми беше приказката че те са "щракачи",осветлението-светкавица,позата-фиксирана,бутон-2 лева,готово.За бай Асадур се носеше следното: /звучи като виц/ ,плаща някаква дама снимката си ,дават и пликче с номера на поръчката,и тя влиза и се подготвя за снимка,бай Асадур казва госпожа ,пликчето,след което следва "ама аз не съм със пликчета",....моля за извинение,ще го изтрия.За мен е удоволствие когато чета коментариите ви с Ортодокс,Линов и др.за най -съвременните технологии във фотографията.Аз съм доста консервативен,харесвам черно-бяло с лека сепия,но както и да е,всеки с времето си и с предочитанията си.Много разхвърляно се получи ,много спомени ,от различни моменти,за различни хора,приятни и не толкова,прощавайте за многословието и обърканото многотемие.

Доскоро не знаех за музиканта и "СУПЕР ФОТОГРАФ" Константин Ефтимов, който се оказа от Русе,сега почти всеки ден посещавам сайта му и се радвам на чудесните снимки,радост са за окото,прекрасни снимки публикуват и съфорумците.Преди години за да направим цветна снимка се готвехме 10-15 дни,хартия ,проявител,фомаколор, будаколор,стъклени корекционни филтри,подготовка за постоянна  температура и накрая голям процент разочарование.Все пак голямо удоволствие си беше да покажеш цветна снимка.През годините съм имал много фотоапарати,лишавал съм себе си и семейството си от много неща заради хобито си,а сега една "Сапунерка" притежава толкова функции,няма обвързаност с филм,лаборатория  и т.н.Пак се увлякох,край.

Константин Евтимов в същност аз го "открих" за мене и за форума, все пак много известен и надарен русчуклия-гражданин. Писах му, влязохме във връзка, той имаше желание да пише във форума, писа един път май, но както се разбира, действително нямаше време човекът. И така не стана нищо с неговото участие. Той би могъл да има много неща, но това няма да го разберем. А като фотограф е ненадминат направо.
Сапунерката и старите фотоапарати може да се сравни с един малък мобилен телефон и телефонната централа от типа: Ало горна, дай ми долна.... ако знаеш какво имам пред вид. (Миладин и Костадин)
Най-много снимки има от него тук: http://www.4coolpics.com/ (http://www.4coolpics.com/)

Май само ние отново започнахме да си говорим,както и да е .По повод снимките които Йовчо публикува, малко ми сладнеят и информацията в тях е доста полит.. обработ,за по младите хора вероятно е интересна,но за мен, когато отворя класьорите си с пощенски картички и снимки се пренасям в един друг,спокоен свят,свят с гарсонетки и дълги рокли,газени фенери и т.н.,в тях има безценни кадри на завинаги изгубени сгради,събития и хора.Pfote,радвам се че можем да обменяме спомени,знаещите РУСЕНЦИ вече са малко и намаляват.На всички желая приятна вечерл

Апропо газени фенери. Прадядо ми е предприемачът (концесионерът) на газеното осветление в Русе. Иван Андреев. Ivanciu Andreescu. Идва с ноу хау-то си от Румъния. И с образованието си съответно, както и със собствената си газ. Бъчвите с газта (petroleum) са били на двора ни, в първата му къща, недалеко от училище Любен Кравелов, старото. На сегашната улица Кирил Старцев или на Васил Априлов. Вече не си спомням. Майка ми ми е показвала къщата докато я имаше. Преди повече от 50 години е било показването. Една едноетажна, с форма на Г, с голям двор отпред.

Колкото до разговорите. Бях писал за срещата ми с една жена-русенка миналата година в Русе на изложбата на снимки от църкви и манастири на Светльо в градината. Нямала жената на кого да каже, че е русенка. Мъжът и беше някакъв янлъш варненец. Викал и: и какво от това. Ами нищо. Освен, че е изчезнала естествената и среда. Така ми стана мило за жената. Има го някъде във форума
Трия веднага излишното. И това също по-късно.
Миналата година успях да снимам много подробно Света Троица с помощта на богослова-фотограф Светльо, както и да направя собствени снимки на залеза на Дунава (макар че имах вече превъзходната снимка на Дитер, но собственото си е собствено). Тук давам за малко две. Църквата е снимана с 11-16 мм Токина (на 16 мм), а залезът с 30 мм Сигма. Снимките са намалени.

Ами да, снимките, дето качвам са от соц. времето. Ами такива намирам! Комунистите печатаха много книги за "прослава на Партията и трудовия народ". Отделно, ние сме сравнително по- младо поколение- това помним, това коментираме. Зная, че има доста снимки и картички от по- старото време-  преди 1944 год. Но, колекционерите не си показват безценните колекции. Така младите няма как да разберат, какво е било времето, нравите и достиженията.
Сегашните колекционери и автори са много докачливи на тема авторски права. Не искам да нарушавам правата им, но така много неща остават скрити за обществеността. И после се чудим, как се възпитават младите. Ами тя чалга културата ги възпитава. И резултатите се виждат!

Няма нищо Йовчо. Твоите снимки показват само какво е било в Русе в ония тъмни години, които искаха да ни продадат за светли. А за колекциите - не знам дали чак толкова много невидяни и непубликувани картички са останали.
Ти продължавай в този дух. Не си виновен за това как изглеждат хората на снимките. И без това "ония" хора, от преди 9.IX, отидоха в историята. Градът поне е същият все още на твоите снимки. Милиционерската Волга от снимките вече я няма.
Ти специално ни доставяш много радост с изследванията си. И с предлаганите снимки.

Йовчо,нямал съм грам мисъл да те засегна за това което публикуваш,напротив,много малко са хората които биха вършили това. Pfote е прав това са снимали това публикуваш.Ти знаеш че аз имам доста прилична /според мен/ колекция, но някои неща видях за пръв път при теб.  Да се върна на албума Русе, аз го имам,не го ценя особенно не за друго, прекалено е парт....вярно е че има неща които по младите хора не са виждали и аз отново греша че го казвам, но за нашето поколение това са прекалено експонирани на времето си неща.Моля да ме извиниш че ги определих като "сладнеят".   

Pfote,пропуснах да ти отговоря за "бай Панаиот",дай някои подробности,  първите си марки съм купувал от един "бай" живееше точно зад родилния дом,питал съм много познати и никой не можа да си спомни как се казваше.По късно купувахме от бай Жераир,живееше близо до джамията по Николаевска.По него време най-вървежни бяха марките на Сингапур.От 5ти клас когато твоята майка ми е преподавала, се занимавам с филателия и много пъти се питам как това чудесно,/както фотографията/хоби , не е това което беше,всички бяхме "филателисти и фотографи".Чудесно време,жалко че не може да се върне,все пак добре че има ентусиазисти и безсребреници като Йовчо Стоянов да правят нещо за паметта БЪЛГАРСКА.Шапка му свалям.Дано има последователи от младите хора във форума.Пак се "отплеснах" както казва съпругата ми.Писанието ми се отнася повечко до Pfote, след малко ще го махна.

Точно зад родилния дом беше бай Панайот. Имаше една градинка, къщата беше на самата градинка, като идваш от родилния дом от лявата страна, едноетажна. Влизаше се през двора отдясно на къщата съответно се влизаше в нея наляво и се минаваше през две стаи в стаята на бай Панайот, което гледаше към градинката. Той имаше класьори с марки, в които бяха сложени марки по 2 стотинки, 5 , 10, 20 и т.н. И в един момент марките започваха да стават все по хубави в по-дебелите клсьори и той успокояваше топката - тия са скъпи и са от 60 стотиники, 1 лев и пр. Беше благ човек. Може би на 75 години през много ранните 60. С кръгли очила, рогови. Не съм сигурен дали не ставаше дума за старите пари, които се обмениха 1962 година, в годината на полета на Юрий Гагарин.
От него имах една неунищожена серия FIUME, това е РИJEKA - като градът е бил отделна република. Само няколко години. Имах и една аржентинска марка - синя с южна Америка на нея - бяла. И много, много други. Откраднаха ми ги братовчедите ми по майка. Близнаците. Единият от тях.
Сега малко данни за тая градинка. От другата страна живееха семейство Котеви, майката Мара, работеше във Веиал Пискова в счетоводството, а двете им дъщери бяха близначките Верка и Надка от икономическия техникум. А до тях живееше моят учител по немски Людмил Ангелов, жена му май преподаваше в техникума по индустриална химия, който Ангелов със сигурност е познат доста, вкл. на хора от форума, защото после преподаваше във ВИМЕСС. Там и излезе на пенсия. Та това за градинката и бай Панайот. Да не забравя - бай Панайот подаряваше от време на време по някоя марка.

Както се казва нокаут съм,знам че към улицата е било кръчма,още имам марки от него, цял класьор Румъния,но всичките му марки бяха клеймовани, и с лепенки, а за Ангелов, беше ми класен в Руската, съпругата му предаваше нещо като биология или нещо за човека от нея съм запомнил наименованиятана зъбите "инцесиви,моларес,премоларес,канини,просто нямам думи.Годините минават спомените остават,както и да е Pfote, нека говорим за нашия Русе, да не дотягаме с лични спомени,за нашите любопитни за историята на ВЕЛИКИЯ РУСЕ съграждани да си спомняме неща от общ интерес,като за мен са скъпи, откровенно казано особенно, по личните,много,многогодишните,"ама помниш ли".Желая приятна вечер,но съм любопитен какво ще отговориш.   

Митко, колко души знаят наименованието на човешките зъби! Липсва ти само названието на дентес сапиентес, третите молари. Но пък те не във всеки се появяват, а само в по-мъдрите хора. Значи е била добра учителка. Браво на жената. Виж какви учители е имало на времето. Мен Ангелов ми помогна много с немския, като мотивация. Спомням си го много добре и веднъж му ходих на гости във ВИМЕСС. Беше сериозен и умен мъж. Европеец 100% - от Русе.
В коя руска ти е бил класен Ангелов, защото аз съм завършил руската във втория и випуск 1967 година. Да си бил с Енчо Инджев, Румен Жечев и Илко, евентуално? Това ще рече набор 1947. Те бяха последният набор българска руска. И доколкото знам първият на III. гимназия. С това бяха двата класа първи випуск чиста руска - с Теди, Лимонка (баща и беше офицер) и Тони - дъщерята на мадамата от пътническо Бюро Рила (живееха над сладкарница Куба). Та ти в кой от класовете се кадрираш? Вероятно от тия 1947 година. Или? Да не излезем баш съученици.
Не съм знаел, че къщата на бай Панайот е била кръчма или съм забравил, но сега като си помисля, има точно разположението на стара гръцка (от Османския период) кръчма. Аз винаги където ходя търся и намирам общото. За кръчмите имам и други наблюдения, но не е тема сега. А и с когото говоря трябва да знае много кръчми в GR, а не в новите градове по моретата.
Ти май не си знаел, че Ангелов (Спининга му викаха, защото Angel на немски означава въдица) е съсед на бай Панайот?
А за нокаута чакай. Не сме отворили торбата с приказките още, а и няма да я отворим. В същност не може да живее човек в един град и да няма познати хора. И съответно общи такива.

Ние бяхме смесените 3-то средно и руската,Румен си го спомням,мисля че баща му беше директор на техническото,преди години говорихме с някого , та разбрах че бил в София директор в кинефикация или нещо подобно.В нашия клас повечето съученици бяха от дома.Не знам дали си спомняш от учителите Минчев,беше  голям симпатяга,Дончев по история и т.н.За бай Панаиот,само то кварталче остана незасегнато от повсемесното застрояване.Преди месец случайно се натъкнах на книга за стари Русенски истории от Боян Драганов казва се "Зад завесата на големите скандали 2" преди години е излязла 1 част,пропуснал съм я,станала е библиографска рядкост.Втория том Боян ми подари,невероятни неща е успял да събере,наистина неща за които дори не съм преполагал че са се случвали в Русе.Снимковия му материал също е уникален,както пише на корицата 290 редки и уникални фотографии.Взех от библиотеката 1 част която сега няколко пъти чета и препрочитам,просто уникален труд.Ще говоря с Йовчо,ако може да качи някои от снимките,част от тях са с авторски права,не знам да няма неприятности с автора.За сега приятен ден.

Не знам даже кой е Боян Драганов, но книгите му ще ме интересуват. Ако сложите с Йовчо нещо - ще се радвам.
Апропо от този набор съм във връзка с Енчо Инджов. Намерихме се във форума на Сега.

Боян Драганов е журналист, има издадени няколко книги,по голям е от нас 1945 година е.Предположих че книгата му ще те заинтересува,но не мога да помогна, поне за сега.Мога да дам телефона му,малко е неудобно но ако имаш близки които да го познават може да опитат да се свържете,за мен още един път казвам е неудобно, имам желание но..С Енчо мисля се познаваме но аз не се включвам в други форуми,писането ми е отегчително.

Апропо днес агентурата ми в Русе ми донесе, че вдовицата на Душко, русенски милионер и наш много добър познат от ученическите години, който почина преди 5 месеца, пуска на вода плаващ басейн. И щях да имам и снимката вече, ако не бях само с телефона си на работа и в една от паузите получих съобщението, че ми праща снимката. По Скайп по телефона така и не намерих изобщо съобщение за записване на снимка (аднроид).

Ще направя всичко възможно да намеря книгата, но както казах преди време живея постоянно на село  за 1-2 дни ходя в Русе за покупки,и  възможностите ми с време са ограничени,  ще опитам чрез близки.Не знам, ще проверя по книжарниците дали може да се намери случайно,изданието е от 2009 година.Допускам че Йовчо е прочел писанията ми и евентуално може да намери познати с подходящи контакти,като имам предвид пробивността му за намиране интересни материали.Допускам че 2-ри том по може да се намери но 1-ви е изключено.В окр.библиотека както разбрах имат само един брой.Отново стана много личен разговор,след прочитане ще го изтрия,дано още малко съфорумците ни изтърпят.

AAAA :((( МОЛЯ ВИ :( Не трийте ... МОЛЯ! :) Интересно е!

Прочетох ги двете части на книгата на Боян Драганов. Ортодокс ми прати две- три статии и провокира интереса ми.  Наистина са много интересни. Освен пикантните, неизвестни моменти има много добросъвестно свършена изследователска работа, подкрепена с факти и данни. Обхващат много статии за историята на България, като голяма част от тях са свързани с Русе. Най- много ми  хареса статията за Стефан Караджа. Авторът разбива на пух и прах общоприетата ( но, невярна) версия за обесването на Стефан Караджа, измислена от Никола Обретенов. Караджата е умрял в Русенския затвор от тетанус, вследствие на многобройните рани получени в сраженията при залавянето му. Разбира се това не прави подвига му по- малко величав.  Не искам да омаловажавам направеното от Никола Обретенов, но историята трябва да показва истината.
Книгите се продават в интернет книжарниците и могат да се закупят без проблем.

И аз чета  :D Не трийте, моля Ви.

Tеоретически тия сайтове доставят и в чужбина. Така че нямам проблем с тях. Теоретически. А на практика от тук не трябва да се поръчва нищо там, защото искат като данни майка си и баща си, освен данните на кредитните карти.
Единственият и съвсем практикуем начин е от България - по пощата с надписче "печатно", което спестява половината от таксите. Трябва да съдържа само печатни издания - книги. И пристига от България в Германия за 6-7 дена за 2 лева. Това за да го знае човек, трябва да знае как функционират пощите в България, а те не работят по-зле от които и да са европейски пощи. А! А и трябва някога да им е ползвал услугите. Иначе не знае и мисли за куриер и за "като дойдеш да си ги вземеш". Аз като дойда ще си ги купя ако не забравя. Има неща, които са интересни в момента.
А хората, които знаят - да дам пак за пример г-н Кузов - вземат един кафяв табак (хубава русенска дума) завиват книгата и я носят на пощата. Останалото го обясних по-горе.

Върна ме в детството с тая дума. :D

Ами означава, че с право си носиш ника.

Aз все още разглеждам огромната информация тук. По тази причина не съм толкова активна във форума. Е, имам и други ангажименти. Ровейки се в сайта, видях сградата зад ла...ното, там където беше шкембеджийница "Дунавски вълни".  Доскоро имаше прозореца, който беше запазен заради фасадата на сградата. Зад него се виждаше небето!! Там живееше моя приятелка и съученичка Долорес Накова-световен шампион по академично гребане. Г-н Pfote2, мисля, че вие бяхте поместили снимка на точно този прозорец, или се лъжа!?!?Там живееше и момчето, което един новоизлюпен богаташ уби в катастрофа към Варна?

Здравейте. Истина е. Аз този прозорец го наблюдавам от ученическите си години. Първата ми проятелка живееше на Баба Тонка 12 и минахвах от там всеки ден по няколко пъти. А в двора отзад, в малката къща живееха познати на родителите ми - инженер и учителка. Този прозорец го има на всички картички на Русе. Здрав. Две войни са минали - Първата и Втората световни. Никой не го беше счупил. Сега го видях счупен. Това за мене е сигнал за края на порядъчността.
Аз такива прозорци на фасади знам и в други страни, в частност на такива, през които е минал фронт. От какъв зор е счупен един прозорец, който дори с камък се стига трудно. А и кой го е счупил.
Булгаков казва, че разрухата започвала в този момент, когато хората почнели да уринират встрани от фаянса. Малко преиначено от мене заради приличието. Това е. От такива неща ми става само болно.

Здравейте,  отделих време за разглеждане и   прочитане на различните теми, свързани  най-вече със стария Русе и Дунава. Да си призная, прочитане няма. Доста късно се включих във форума и искам, преди да съм задала вече зададени въпроси или да започна започната вече тема, да изчета всеки ваш интересен пост. Надявам се да открия непубликувани картички, което ще е почти невъзможно при наличието на богатата колекция тук. Ще посетя стари приятели на родителите ми, които имат фамилни снимки от доста места в Русе.
Изобщо, чувствам се неудобно, че не мога да допринеса за обогатяване на албумите. Но ще се опитам!
Както отбеляза г-н Pfote2 в един от предишните си постове, много от старите истински русчуклии или ги няма в Русе, избягали по различни причини,  или са се преселили в по-добър свят!
А през годините е имало мнооого причини за бягство- управниците, безработицата, хлорните обгазявания и пр.

За Pfote е простено да не знае.Прозорецът за който се говори по горе и за който имаше преди време коментар,не е счупен от злоумишленици,там преди 15-16 години възникна случайно или умишлено пожар, следите от който и досега мисля не са премахнати,говореше се че целта е била ъгловата сграда.

Открих един албум във Facebook с доста стари снимки на Русе. Повечето сигурно са публикувани тук , но все пак някой може да намери нещо интересно и ново вътре.
http://www.facebook.com/album.php?fbid=140060032685797&id=100000454040191&aid=20765# (http://www.facebook.com/album.php?fbid=140060032685797&id=100000454040191&aid=20765#)!/album.php?fbid=140060032685797&id=100000454040191&aid=20765&closeTheater=1

Значи не е злоумишлено, но се допуска, че пожарът е умишлен.

Пейо от lostbulgaria.com организира кампания за събиране на средства за закупуване на качествени дигитални копия от снимките на албума от руско- турската война 1877- 78 год, който Камен показа още преди 3 години. Вече са закупени 12 фотографии и започна да ги качва:
http://www.lostbulgaria.com/pic2/3855.jpg (http://www.lostbulgaria.com/pic2/3855.jpg)
Очакваме още доста снимки свързани с Русчук и село Брестовица, където е бил щабът на русчушкия отряд на руската армия. Във фейсбук има група където може да се коментират фотографиите от сайта:
http://www.facebook.com/group.php?gid=109387294497&ref=nf (http://www.facebook.com/group.php?gid=109387294497&ref=nf)

Много хибаво, ама като няма човек регистртация във фейсбук! И няма намерение! Жалко.

Ама не е антена! Това е корабна мачта. Нали Русчука е люлката на нашето модерно корабоплаване. Ами вероятно са монтирани мачти за ефект и като наблюдателници. Виждат се вантите ( въжетата), които държат мачтата. Сигурно е можело да се качва до площадката. Дори и сега има такава мачта, монтирана на флотската кула още преди 100 години.
Това е 1878 год- след края на руско- турската война. По това време не са били изобретени  още радиото и безжичния телеграф, така че няма как да бъде антена.

В същност вантите на тая снимка държат стенгата, първото удължение на мачтата. Апропо и аз го видях като символична мачта. Много хубава снимка.

Ето и един интересен блог, на който попаднах:

http://dianakolarova.blogspot.com/2011/01/1891.html (http://dianakolarova.blogspot.com/2011/01/1891.html)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/1941.html (http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/1941.html)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_5412.html (http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_5412.html)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_8775.html (http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_8775.html)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_4882.html (http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_4882.html)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_6905.html (http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_6905.html)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_383.html (http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_383.html)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_9416.html (http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_9416.html)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_15.html (http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_15.html)

За 24 май 1965 г. съветските космонавти Леонов и Беляев пристигат на посещение в България. А на 25 май пристигат в Русе, където им е устроено тържествено посрещане. На площада е организирано тържество. Космонавтите говорят от естрадата- сцена пред тогавашния Общински нар. съвет( сега съдебната палата).
Последната снимка е на фотографа Петър Ехранов. Ето и неговите спомени:
http://photo-cult.com/showpic.php?id=354109 (http://photo-cult.com/showpic.php?id=354109)

Йовчо, велики снимки. На тая последната е май Георги Колчев на млади години. Сцените пред "общинския съвет" са в същност сцени от естрадата. Ако я помниш.

Тъкмо щях да питам какви са тези колони с тухличките, те ли са част от някаква естрада?
И още, това "Борисова" ли е?

Наистина е Борисова! Въобще не можах да я позная, но на първата снимка блокчето е това точно пред Общината с малката изложбена зала под него. На втората снимка пък в дъното на улицата, вляво, се виждат колоните на ЖП Гарата.

Ами да. Когато дойдох в Русе (1977 г.), тази естрада вече я нямаше. И стъклената будка вече я нямаше, а движението беше отбито пред сегашната община (тогава партиен дом в строеж). Но от спомените на хората и снимките си съставих картината. Тази естрада ( или сцена, трибуна) се вижда много ясно на снимката, която phote2 качи в галерията още преди 3 години. Сега я прикачвам наново, за да ви стане ясно къде се е намирала естрадата. Снимката е от 1959 год и се вижда, че всичко е същото, като на снимките с космонавтите, направени през 1965 год.
Правилно познахте на снимките с автомобилите ул. " Борисова" (тогава наричана "Георги Димитров").

На втората и третата снимки се вижда къщата на Корабови, вече разрушена за да се отвори  връзка към ул. Иван Вазов - улицата на която са Евангелската църква, Симеоновата къща, Семизовата къща и къщата на д-р Мустаков.
Беше на пространството между Икомомическият техникум и блока с 'баничарницата' на Борисова, като сега на Мтел офиса частично е разположен върху дворното място.

Естрадата изпълняваше ролята на кристализационен център вечер, особено в събота. Светлина, музика, хорски шум. Там свиреха и танцуваха самодейни колективи от фабриките/заводите, от Дома на клутурата, квартета устни хармоники, хор Дунавски Звуци (лауреат на международни награди вкл. от Лангохлен/Уейлс) и други самодейни образувания. До такава степен беше естествено деидеологизирана, че такива събития - като показването на космонавтите, използването на естрадата според чувството ми е едва ли не - защото я има. Ние като деца обичахме естрадата. И може би трябваше да остане. Ама кой щеше да пее/танцува/свири на нея. Има ли въобще още самодейни колективи? Вероятно всяко нещо с времето си.

Имаше и едно комунистическо понятие трибуна - за трибуната, на която се качваха местните партийни и държавни величия и махаха радостно на още по-радостните, дефилиращи победоносно покрай тях, трудещи се. Естрадата в този смисъл никога не е била трибуна. Трибуната по мое време се строеше точно на входа на градината, с гръб към паметника и с лице врещу естрадата. Там беше трибунaта и на 24-и май.

Ето я трибуната pfote2, за която говориш. На мястото, което посочи- точно по 24 май 1961 -62 год. Освен скъпите ликове на Хрушчов и Т. Живков на портрети, могат да се видят и местните партийни величия по това време. Дори някои са същите, като на снимката с космонавтите. Ако някой си спомня, може даже имената им да се уточнят. Не ,че е много важно, де. Само така- за достоверност на времето и епохата.

На снимката на трибуната точно по средата е Петър Данаилов с вдигната ръка,от негова книга Йовчо  публикува няколко снимки  преди време.На последния ред трети от дясно на ляво е директора на V-средно училище Михаил Халваджиев, също с вдигната ръка.Има и други познати лица но ще трябва време за идентификация. Благодаря на Йовчо за интересната снимка,благодарности и на JMM че ми напомни за къщата на Корабови ,бях я изключил напълно от спомените си.             

А на втория ред вдясно от двете пионерки зад П. Данаилов и зад по- дребната жена- човекът с мустаците би трябвало да е Пенчо Милков. Има го и на последната снимка с космонавтите на естрадата. Той пък е бил активен борец протиф фашизма, концлагерист.... и т.н. По това време е отговарял за строителството в Русе. През 2005 год даже са му чествали 90 годишнината.
За младите може да е смешен този стремеж да ги идентифицираме. Но всъщност, по това време   партийните ръководители колеха и бесеха. И ако сега можеш открито да се противопоставиш и даже да наругаеш управляващите, тогава не можеше. Всъщност обаче, и тогава и сега каквото си решат това правят, въпреки ропота, недоволството или протестите на народа.
Всъщност ни управляват все същите хора, само че пременени в овчи кожи!

Писанието ми за Халваджиев беше насочено специално към теб,сигурен бях че ще се сетиш за него,наистина беше много добър човек.Малко хора вече знаят че той е създателя на най-голямата палеонетоложска сбирка в България,която подари на музея в Русе, много достоен и скромен човек.Фанфарен оркестър имаше мисля икономическия техникум.V-то средно имахме духов оркестър,ръководител беше бай Коце Стоянов,кларнетист в градския духов оркестър,пак станах Мара подробната,ще го махна  след малко.

Значи на снимката тъкмо минава икономическият техникум!

Питах съпругата е учила в математическата гимназия "Баба Тонка"- и там е имало фанфарна музика. Даже още от по- старо време, когато е била девическа гимназия.

Може наистина да е имало и в математическата ,не знам по кое време,но вероятно е така защото във фанфарния оркестър биваха само девойки,единствените  момчета които бяха в състава носеха и удряха тъпана.Най представителни бяха оркестрите на чифлика и механотехникума.

Йовчо, по това време - в началото на 60-те знам със сигурност, че имаше само един фанфарен оркестър, само на едно училище. После май имаше и руската фанфарен оркестър, не знам, но нещо ми се върти в главата. Затова после може да са били повече.
За духовите оркестри не говоря. Това исках да си изясня, а именно кое училище минава пред трибуната на снимката.
Не знам от кога е математическата гимназия, но в началото на 60-те имаше две гимназии - Първа и Втора и математическа, като такава, нямаше. После едната стана математическа. Учеха и двете в сградата на девическата.  В сградата на мъжката имаше две прогимназии - Димитър Благоев и Георги Кирков, както и до някое време вечерно училище, вероятно до към 1959 - 1960 година.

Искам да попитам нещо. Някой има ли една снимка (картичка) от 1911 година правена от някакъв италиански фотограф  Снимано е от лимана където е сега по посока на Римската крепост . Фотографа е снимал русенския елит на брега на дунава , но на заден план се вижда как русенски трудоваци с кирки копат бурета с барут в основите на крепостта и после е била съборена много голяма част от нея
Ако някой я е виждал да сподели ако не ще се свържа с уредника на музея който каза че имал копие на тази картичка за да я споделя с вас

Безспорно много интересна снимка. Чувам за пръв път.

Чел съм, че по времето на Митхад паша, около 1865 год, когато са строели  каменната стена на кея ( пристанището) в Русчук са използвали дяланите камъни от римската крепост. Същото е станало и при строежа на стената в по- новото време 1907- 1911 год. Това е била постоянна практика по нашите земи, още от турско време, та и до началото на ХХ век. Затова и при нас не са запазени крепостите от по- старо време, защото ги използвали за материал при строителството на по- нови обекти. Например останките на Плиска и Преслав са използвани за добив на чакъл, с който е постлана жп линия Русе- Варна. По- евтино им излизало! Тогава не са се тревожели много- много за историческото наследство.
Предполагам, че тази снимка е свързана с точно такъв "добив" на материал за "новото" пристанище, около 1910- 1911 год. Някъде имам запазена подобна снимка, но не съм сигурен в датировката. А и трябва да я открия къде е.
Затова jori82, ще бъде интересно да видим твоята снимка и коментарите към нея.

Отнасно фанфарната музика и училище "Стефан Караджа" също имаше. Това е сигурно за '70 и '80 години, но за по-рано незнам дали има.

Мисля ,че щом директорът на V средно маха толкова усърдно ,то би трябвало да е от там фанфарният оркестър . Преди 1970 год. имаше във вече преименуваното училище-"Васил Коларов".

Ще ми е интересно да споделиш тезата си. :)

Ами, като писах "по нашите земи" по това време, имах впредвид Османската империя. През ХVІІ, ХVІІІ и през по- голямата част от ХІХ век тя е обхващала, освен по- голямата част Балканския полуостров и "Ориента"- Ирак, Сирия, Йордания и Египет, Либия- та чак до Тунис. В европейските държави е нямало такава практика да се разрушават и разграбват по-стари сгради, замъци и т.н. Причината, най- общо според мене е в нивото на културата, законите и порядките. Ислямската религия не е признавала достиженията на предните "невернически" култури и е поощрявала тяхното разрушаване. И сега така правят ислямистите... И резултатите се виждат.
А пък pfote2 ще каже, какво точно е имал предвид в своя въпрос.

Нямам право да отговарям вместо него, но (съдейки от досегашните му изказвания) въпросът му ми изглежда риторичен и е доста прозрачен намек за по-високото ниво на цивилизованост на западноевропейските народи в сравнение с балканските. Според мен това обаче не е въпрос само на "генче", тоест народопсихология и манталитет, а и на доста влиятелни външни условия. Просто различните части от нашия континент са имали през вековете и даже хилядолетията доста различна историческа съдба. Защо е било така - това е вече друг въпрос... \m/

Да това е така. Обаче ти даде следния жокер:
А от края на 14 век българските земи се владеят от Османската империя. Ние право на законодателна инициатива нямаме и се съобразяваме с това, което ни спуснат. Така че, проблемът е точно в турците (всъщност османците, съвременните турци са им наследници) - те определят законите и правилата по онова време.

Гърците/българите/египетските араби и пр. няма как да се "светнат" от само себе си, че повече не бива да правят така. :D
Те живеят в държава - Османската империя. Тази държава обаче е "изостанала" (по популярному), или по-точно различна цивилизационно от Европа и поради това Европа се развива по определен начин, а империята на Осман стои на едно място. Така пропускаме Ренесанса, Класицизма, Просвещението. Но за това нито обикновените българи, нито гърци са "виновни". То всъщност виновни няма, но е факт, че турците способстват за изостаналостта по тези земи. Самите те са толкова различни от Европа, че се налага Ататюрк чрез крути реформи да ги европеизира.

Относно "крутите" - ами за страни, непринадлежащи "по право" към Европа, мерките винаги са крути (остри, стръмни, твърди). Така е за Русия на Петър Велики, така е и за Турция на Ататюрк.

По повод на чипа. Че трябва да се смени, трябва. Но как да стане това? Във всеки случай, българският народ избира управници, които му се струват подходящи, т.е. приличат на него, т.е. нищо няма/не могат да направят.
Много хора възлагаха надежди на ЕС да ни вкара в ред, но стана ясно при гърците, а вече и при нас, че това не помага.
Изобщо се вижда, че културните модели са много устойчиви, за наше съжаление. Така е и в Европа - тази невидима граница, деляща Южна от Северна Италия, отделяща Португалия и по-голямата част на Испания, без може би Баския и Каталуния от Франция, Сърбия и Босна от Хърватско и Словения и т.н. Примери много.

П.П. Аз предлагам да не трием. Може да е интересен за някои нашият ОТ.
Пък и разнообразява темата. :D
Разбира се, ако администраторът прецени - да бъдат изтрити.

Преди няколко дни,знаейки интереса ми към архитектурното наследство на Русе, познат ми подари 3 изрезки от излизащо от няколко години списание "седмицата",вероятно са доста стари, но са с чудесни статии  от Мариана Бърчева придружени със снимки на сградите за които се отнасят,а именно:доходното здание на Стефан Корабов,хотел Бристол, и търговската къща на Шокрю Ахмедов.Обръщам се към съфорумците,дали могат да се намерят другите статии, което предполагам че ще е от общ интерес.Ще се опитам да кача една една от статиите,ако не успея и представляват интерес,ще помоля за помощ. 

Много хубава статия в тази книжка "седмицата". Виждал съм понякога такива книжки, но не съм ги събирал. Ако ги има някой, наистина ще е интересно да ги видим.
За въпросната сграда на Шукрю Ахмедов прикачвам една картичка, на която сградата е още след първия етап- готов е само приземния етаж.

Мариана Бърчева е живяла в къщата на Вентура на ъгъла Рила и Гурко,в момента завежда отдел "нова история" на музея, извънредно добре е запозната с историята на Русе и има много издадени ценни трудове,водещ научен работник,ходил съм при нея за консултации, ведра и отзивчива,предполагам че е същата за която питаш,името не е за случайно съвпадение.

Пооправих малко снимката, мисля че сега ще се чете.

Чете се. Благодаря.
------
Йовчо, ти понеже се интересуваш от кораби, но може да се интересува и някой друг - за вас слагам една снимка, на която се вижда влекачът Цибър - собственост на Кара Капитана. През 1944 или 45 е реквизиран и действа като миночистач. Това име Цибър наскоро пак го имаше за някакъв нов български кораб - по името на първия български миночистач. Бяха приказки за бойна слава, традиции и пр. А в същност всичко почива върху разоряването на една много сериозна русенска, циганска фамилия. Защото в същност влекачът е на Кара Капитана. След войната вече не му го върнаха. Тоест след реквизицията дойде национализацията. За Кара Капитана съм писал на няколко места. Последното, което му беше останало беше "лодка за разходка МИМИ" до към края на 60-те. Мими се казваше жена му. Лодката беше вързана точно под лобното място на Любен Каравелов (истинското), на 50 метра западно от главния понтон или както му казвахме - на големия кораб. Защото имаше и малки кораби Христо Смирненски и още един. Те приставаха на втория понтон, източно от първия.
А ето и линк. За наименованието Цибър трябва да питаме Кара Капитана - някой може да е бил от там. Примерно жена му. За него в този линк май не става дума.
http://www.moreto.net/novini.php?n=27780 (http://www.moreto.net/novini.php?n=27780)
Да спомена тия хора - двама братя, единият от които - Кара Капитана - ми беше и съсед. Какво съм се сетил днес!? Може да му е годишнина от смъртта или нещо друго. Не е забравен все още.
До Цибър на снимката е Искър, за който също става дума в дописката.

Благодаря на Г-н Цолев за добрата намеса,ще опитам да сканирам и другите 2 статии.

Ако нещо не стане, ще ги наглася и тях :)

Трети път опитвам,нещо не се получава.

Прочетох го, трий спокойно,но не мога да кача третата статия,щом натисна "публикувай"и връзката прекъсва, ще го мъдрим утре.Доколкото разбрах,подобните статии,от различни автори ,били над сто.Предполагам че Йовчо,с неговите връзки ще изнамери поне някои от тях,за мен, предполагам че и за съфорумците ще бъдат интересни с голямата си познавателна стойност.

Много ми харесват изследванията на Мариана Бърчева. Тука обаче има допусната грешка. Може и да не е нейна. Описанията са верни, но снимката, която е публикувана е на сградата близнак! На снимката е сградата строена  в същия стил по проект на Сп. Валсамаки през 1895 год за  Георге Петру- търговец и собственик на фабрика за ликьор и коняк.
Снимка и описание на сградата на Корабов виж тук:
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/msg21787/?topicseen#msg21787 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/msg21787/?topicseen#msg21787)
Вече 11 год. работя на 50 м от сградата на Корабов. Познавам някои от наследниците му и съм проучвал в детайли историята на тази сграда

pfore2, Ангел Кънчев сигурно си имал впредвид?
Знам за Каракапитана. Доста подробно е описан в книгата на Стефан Миланов "Русенски спомени". И на други места съм чел за Каракапитана. В книгата за историята на корабостроителницата има писано за строителството на "баничките"- около 1934 год. За съжаление обаче снимки на самия Каракапитан или на "баничките" не съм виждал. Ако попадна на нещо такова, от наличните данни ще сглобя нещо за форума.

Да, разбира се, че Ангел Кънчев. Грешка. И то каква.
Йовчо, би ли ми сканирал няколкото страници за Кара Капитана и за баничките? Благодаря предварително, даже и да не стане.

Мисля, че този човек съм го виждал на живо, макар и към края на живота му и в ранните години на моя. От раждането ми в 1961 до 1965 съм живял на улица Мидия-Енос, близо до Централна гара. През 1965 семейството ни се премести в апартамента на Алеи Възраждане (до училище Братя Миладинови), в който живея и до днес. В първите няколко години след идването ми на новия адрес в квартала все още имаше многобройни малки еднофамилни къщи, а блоковете бяха съвсем малко - едни от първите в града. В къщичка между блок Ропотамо (в който живея) и улица Доростол (тогава Васил Коларов) живееше възрастен мъж, когото всички наричаха именно така - Кара Капитана. Беше невисок на ръст, сух и доста мургав, откъдето изглежда произлизаше и прозвището му ("карà" по турски значи "черен"). Определено беше на не по-малко от 60 или 65 години, може и повече да са били (споменът ми за него е доста блед и откъслечен поради ранната ми възраст). Живееше сам, или поне аз не помня да съм виждал друг човек в къщичката и дворчето. Няколко години по-късно, когато вече бях ученик в Братя Миладинови, престанахме да го виждаме и се чу, че е починал. Къщичката му запустя и след време я събориха - остана само едно от дръвчетата в двора, което и досега го има близо до блока.

Като се замисля, възрастта на този човек се съгласува с времето на създаване и функциониране на "баничките", така че е твърде вероятно да е бил същата известна в града личност с това прозвище... ???

Кара Капитана живееше с жена си в една сграда, до която имаше достъп през улица Отец Паисий. Там се образуваше един
вътрешен двор към който гледаше къщата на Елиас Канети, блокът, в който беше кореком и инфлот, къщата на допркто Зумпалов, тази къща на Кара капитана, къщичката на пазачите на печатницата на Дунавска Правда, а дворът се виждаше от нашата кухня - Будда Хаус. Сега като бях в Будда Хаус - на двора, снимах къщата, в която живееше Кара Капитанът.
Това е тази къща от снимката, с опадалата мазилка отвън - с този алуминиев комин. Кои точно бяха техните прозорци не знам.
Самият Кара Капитан около 1965 трябва да е бил вече около 60 години. Така че възрастта подхожда.
Като се опитвам да си припомня кога съм го виждал за последен път около нас, допускам, че може да са се изнесли, защото точно в последните години (аз напуснах Русе 1967) не си спомням да съм го виждал, а спомените ми от него са като сме ходили с баща ми на лодка на Дунава или по улиците около нас. Той винаги много елегантно поздравяваше. Ходеше с капитанска фуражка като германските. После като видях германски капитански фуражки (от филмите за германски подводници например), ми стана ясно, че такива фуражки вече съм виждал в Русе. Слагам една бяла. Той такава слагаше само по празници. Намерих една синя. Те са като мекици. И бялата и синята, като се носят повече.
Сега бързам, но ще допиша после. Слагам снимката. Това е снимано от двора на Будда Хаус.
За Кара Капитана и това, че са живяли по едно време вече другаде се сещам, едва ли не подсъзнателно. И беше действително някъде там. Нямам обаче трайни спомени. Трябва да е било някъде 1966 година като си изпращах гаджето в пансиона в парка все минавахме отвън по Доростол - за да не ни виждат другите. Та си спомням да съм минавал един или два пъти даже покрай къщичката, и май бях видял не Кара Капитана, а жена му. Едва сега се сещам, но много смътно. Описанието на Кара Капитана от Ортодокс е 100%.

Тази тема е за стари снимки, но както казах не можах да намеря снимки на Каракапитана и "баничките". Затова, прикачвам цитати от книги, в които има някои описания.
Първите две снимки, в които е писано за строителството на "баничките"- първият изцяло построен плавателен съд от Пристанищна работилница ( сега Русенска корабостроителница), са от книгата "Дунавски корабостроители" от 1971 год.
А следващите пасажи, в които има описание на Каракапитана и "баничките" са от книгата на Стефан Миланов "Русенски спомени", издадена през 1989 год. и преиздадена през 1996 г.

Тези откъси от въпросната книга, представени ни любезно от Йовчо, ми бяха като мехлем на душата. Благодаря.
Едновременно с това май взеха та преобърнаха някои представи, които съм имал за Кара Капитана.
1. Известно ми беше (не знам от къде), че баничките са били собственост на самия Кара Капитан - май се оказва, че са били обществена собственост.
2. Знам от самия него, от Кара Капитана - присъствал съм на разговор между него и баща ми за влекача Цибър. Вероятно е нямало да обърна внимание на разговора, но точно тогава /трябва да е било 1962 година/ имах един диапроектор и разни диа-филмчета от Учтехпром, като едното филмче беше за "Отечествената" война - нашата - с двете фази. И там имаше снимка на миночистача Цибър. Сега май ще се окаже, че Цибър изобщо не е бил на Кара Капитана! И съответно изобщо не е бил национализиран.
Не знам какво да мисля.

Преди няколко дни си мислех да напиша няколко реда но се отказах,очаквах други съфорумци да се намесят със спомени за т.н. Кара капитан.Помня го много добре- чист циганин с капитанска фуражка,със самочувствие на  управител на баничките,от къде тръгна приказката че е бил собственик на кораб,не си спомням, но както и да е.    Книгата на Стефанов винаги  съм подлагал на съмнение относно достоверността на "спомените"му,доста неща са чути-недочути,от" спомените" мога да посоча поне 20 които не отговарят на истината,и са от "пейката в парка".

Приказката за собственик на кораб я пуснах яз. Обяснявам по-нагоре от къде пък я знам. От него самия. Баща ми имаше лодка "сеферка", която ползвахме за традиционен русенски спорт, която вързваше по понтоните и с Кара Капитана се виждахме относително често, освен това беше и комшия, макар и не къща до къща, но се познавахме. И никога не съм го гледал с очите на "българин към циганин". Тоест никога не е бил на социалното ниво на циганите, които минаваха и питаха: Тоз кюмюр ша гу носим ли. Или тез дърва.
Така се е оформило впечатлението у мене, че всичко е така, както си говори човекът сам. Понеже съм и лековерен и вярвам това, което ми се каже. Дължи се и на това, че напускайки 1967 година Русе, съм останал едва ли не с детските представи за родния ми град. А и не съм говорил, не съм сравнявал впечатенията си с други. Затова е и форумът - за да се изясняват нещата. За което благодаря.
А че съм му оказал повече внимание, отколкото му се полага - важното е, че не съм го обидил. Той и така продължава да бъде за мене просто русенски колорит. Далеч не циганин.

Pfote ,уважавам много мнението ти,Кара капитана беше една от атракциите на Русе с неговата лодка "Мими вози за разходка",аз обаче съм малко по инак,белия е бял, черният е черен,безусловно човека си беше симпатяга и много хора си го спомнят със симпатия и умиление,минали години, спомените стават скъпи ,но си мисля че ти и аз можем много да си спомним и споделим с нашите съграждани/съществени и автентични неща/ не го приемай зле но май с теб сме "най" на години,лично за мен ,е удоволствие да коментирам неща от много много отминало време и ти се явяваш катализатор на тези спомени.Пак се получи много разхвърляно,ще го изтрия след прочитане.

Както казваш - ние сме "най". Изобщо нищо лошо няма да сме най. За всеки случай си сложих една днешна снимка.
Майтап, сетих се за един надпис на входа на гробища: И ние бяхме като вас - и вие ще дойдете при нас. Това "най" не отбягва никого и е действително единственото равноправие. Няма АБПФК, няма наше момче.

Проучих някои от книгите, които имам:
- „100 год. Пристанище Русе”, изд 1966
-  „50 год Трансстрой- Русе", изд. 1969 год
-  „Дунавски корабостроители”, изд 1971 год
-  „Прозорец към Европа”,( книга за историята на Пристанище Русе), изд.1987 г.
И, ето какво сглобих за историята на влекача „Цибър” и неговото място в българското корабоплаване по р. Дунав:
Парен влекач „Цибър”
По силата на Ньойския договор всяка крайбрежна дунавска държава се задължава да осигури и поддържа плаването по река Дунав, при възможно най- добри условия. България ратифицира „Конвенцията  за окончателния статут на р. Дунав”, приета през 1921 в Париж. Със закон от 27 декември 1922 г. българското правителство открива служба по поддържане плавателността на дунавския сектор. Нейното седалище е в Русе и се числи към Пристанищното управление. Вземат се мерки за снабдяване с плавателни съдове, необходими за работата на новосъздадената служба. Парния катер „Росица”,  конфискуван от предприемача Георги Гендов през 1912 г., поради неизпълнение на договорните отношения при изграждане на русенското пристанище е предаден към службата за поддържане плавателността.
През 1924 год Пристанищно управление закупува от Браила парния влекач „Сандра”, построен през 1906 г. в Германия. Под името „Цибър”, той е включен в състава на новосформираната служба. През 1925 год от Будапеща е доставена новопостроената дълбачка „Вида”.
При започване на изграждането на вътрешното пристанище на Русе през 1933 год., влекачът „Цибър”, с три шлепа и дълбачките „Вида” и „Емона” работи почти денонощно в продължение на две години.
През 1935 год. парните влекачи „Искър”, „Вит” и „Осъм”, поръчани в Италия през 1925 год. са преустроени на товаропътнически и поставят началото на българското държавно речно корабоплаване под името „Речно крайбрежно плаване” (преименувано през  1940 год  на БРП – „Българско речно плаване”). Корабите на “Речно крайбрежно плаване” плават редовно, цените на билетите са колкото тези на БДЖ, разписанието им е съобразено с това на влаковете в пристанищните градове. Те бързо печелят авторитет и скоро стават недостатъчни за обслужване на пътниците. За поемане на пътникопотока към РКП се включват влекачът “Цибър” и шлепът “Марица”.
В късната есен на 1944 год влекачът „Цибър” е мобилизиран, преустроен на миночистач и изпратен  да започне тралене и превеждане на конвоите на настъпващата Съветска армия по река Дунав зад трал. Капитан на „Цибър” става мичман ІІ ранг Иван Бодев. Личният състав на „Цибър” наброява 20 души . От януари до април 1945 г. „Цибър” протралва около 5000 км и превежда зад трал множество конвои. След демобилизацията влекачът отново се връща към мирните си дейности и до влизането в експлоатация на нови български речни кораби от този клас продължава да плава по Дунава.

Имам молба към модератора да махне моите дописки, отнасящи се до Цибър и Кара Капитана, заедно със снимките поради безпредметността им. Благодаря предварително.
А на Йовчо благодаря за подробното разследване - изясниха се още едни важни обстоятелства благодарение на него.

В този facebook профил има доста готини снимки от 80-те години които не съм виждал тук във форума

http://www.facebook.com/home.php# (http://www.facebook.com/home.php#)!/media/set/?set=a.2088201858798.112873.1657743577&type=1

Само дето някои от нас не са се "записали" във Фейсбук и нямат намерение.
Апропо! Къде се дяна Йовчо?

Тук си е нашият уважаван колега, ето един негов постинг от вчера... :)

http://www.ruseonline.info/smf/b10/la-strada/msg32721/#msg32721 (http://www.ruseonline.info/smf/b10/la-strada/msg32721/#msg32721)

ами като не сте се "записали у фасебукето нема да ги видите"  то не е трудно колкото  и да е дразнещо :'( :'(

Трудно няма. Даже фигурирам по някакъв чудодеен начин там и имам даже приятели, но не съм се регистрирал никога, а и нямам намерение.
За Йовчо благодаря. Знам вече, че е живи и здрав.

Видяхме ги.
Взел ги е от моя албум в галерията:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/ (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/)
Аз вече повече от три години качвам снимки от Русе. В албума ми има над 1000 снимки само от периода преди Освобождението до 2000 год. Подредил съм ги хронологично, като съм придружил всяка от снимките с кратко описание. Дори в галерията участвам по- активно отколкото във форума, макар че и там качвам доста снимки.

Някъде из мрежата попаднах на пощенски плик, адресиран до списание "Домакиня и майка"- София от края на 30- те год. Интересното е, че е писан от някой си Б. Воденичаров, живущ в Русе на ул. Добруджа 4.  pfote2 е живял точно на същия адрес и предполагам, че може да си спомни нещо от отминалото време.

Борис Воденичаров е баща на Мара, Кирил и Ангел Воденичарови. Всички живееха в дясната половина на къщата. Ангел и жена му Веска имаха две дъщери: Лади, която завърши гимназия и се ожени бързо, бързо в Бургас и Ани, която завърши механотехникума и беше направо красива в светлосините униформени ризи. Имаше звънлив глас. Висока, с хубави рамене, синеока, с розова кожа и дълги хубави крака със светли космички и хубави колена. Въобще чудо! Беше леко светла, към руса, като майка си, Веска, която също беше хубава млада жена, макар и не така пищна. Голямата Лади приличаше повече на майка си. Ангел Воденичаров, чичо Ангелчо, прекара целия си живот като техник (завършил техническото) в Корабната и би трябвало да е познат там. Беше рационализатор и особено добър техник. Жена му, Веска, беше домакиня. Те всички живееха в отсрещната половина (дясната като се влиза в тунела) на къщата. Много добри и изключително порядъчни хора бяха. Това е предисторията на кой кой е.
Самият Борис Воденичаров не си го спомням активно, но евентуално смътно. Смътно си спомням и факта, че е починал. Трябва да е било някъде 1952 - 53 - 54. Помня многото хора в двора по погребението. То, когато има погребение и малките деца запомнят по нещо. Но съм бил действително прекалено малък. Помня, обаче, като почина жената на Борис Веса Воденичарова - някъде 1954 - 55 - 56 година. Във всеки случай след него. И съответно погребението. Помня, че видях за първи път капак на ковчег - беше изправен долу до стълбите. А самата г-жа Веса Воденичарова, вдовицата на Борис, беше възрастна русчушка дама. Ходеше изправена, хубаво облечена и с воалетка от зелен тюл на черни точки. Следващите поколения вече олекотяха.
Мара беше деятелка в Червения Кръст. Организираше кампаниите по детски имунизации срещу детски паралич. Такива имаше няколко. И др. неща в здравно-организационата сфера.
Кирил, най-малкият брат, беше изключително интересна личност. Висок, леко с корем, червендалест сангвиник, гръмогласен, весел, добродушен и контактен. Художник като баща си. Говореше си с нас - децата - сериозно, като с големи. Говореше се, че е "отрязал главата на баща си", тоест приличал много на него.
Кирил беше изрисувал стените на целия вход (тунела) и целия двор. Някъде в края на 50-те се премести в София, бил е някъде към 30 години ако не бъркам. Чу се, че е започнал работа като художник в зараждащата се реклама и продължава да работи като илюстратор, какъвто си беше в Русе поначало. Не беше женен. Сестра му замина при него и в къщата останаха само Ангел Воденичарови, с двете дъщери. След това започна самият упадък на къщата, но това е друга тема.
Помня, че баща ми веднъж даде някаква детска книжка (за много по-малки от мене тогава) и ми каза  "ей това е от бати ти Кирил". Самата рисунка вече не си я спомням. Нито книжката.
Имам снимки на последните останали рисунки на стените, но някой беше ги "реставрирал" с дебела четка и минимален талант или по-скоро с липса на такъв. Демек окепазени вместо реставрирани. Неговите рисунки на стените бяха главно сюжети от приказки. Червената Шапчица и вълкът ...
Не е изключено тази пощенска карта да е свързана с някоя илюстрация на бащата, Борис, който беше също художник-илюстратор.
Нямат нищо общо с композитора Воденичаров, актьора Воденичаров, писателя Воденичаров или художника Воденичаров от Берковица. Тези Воденичарови са истинско русенско семейство. Много хубав повод да се спомене един прекрасен сериозен градски род. Дето се вика на турски "сой". Благодаря на Йовчо.

Преди време с Pfote и Йовчо доста си говорихме за т.н. "Каракапитан" та, попаднаха ми няколко карикатури на Русенски чешити и забележителности които ще се опитам да кача.Първата ще е на "Каракапитана".

Формата на файла е за Фотошоп :) ще го променя в не толкова екзотичен :)

Стефан Цончев съм го виждал няколко пъти със змиите му. И до паметника и на автогарата, зад старата поща,в  гадинката с чешмичката, тъм сега май има бензиностанция на Лукоил. Нарочно или наистина, спектакълът завършваше с изтърване на всички змии и Стефан Цончев се втурваше да ги събира сред писъците на деца и жени. И мен ме беше страх! Виж за лисичето не си спомням да съм го виждал. Мога единствено да кажа, че основните понятия - какво е усойница, смок, пепелянка . ги имам от него. И благодаря на Митко, че ми напомни, а и на всички.

А от бай Пеньо Гужгола си купих веднъж пергел, германски, предвоенен, И нещо друго. Транспортир или нещо подобно, вече не помня. Или беше май триъгълник. Но пергелът го помня. Мисля, последното му местоживеене беше където сега е лятното кино. Имаше едни голям двор с една къщичка вътре, с вход откъм двора. Помня, че имаше маса канцеларски и училищни неща - на камари. Явно спасени от магазина му. Помня, че ходих до в къщи да ми дадат пари. Не си го спомням на вид, но беше мек, топъл човек, който изобщо не подхождаше на майтапа с него: "Кой падна в нуждника, бай Пеньо Гужгола". Така викаха големите след него. По-скоро дребничък беше на ръст, без врат, с каскет, сега се сещам лееееко. Безобиден. Защо го обиждаха!
Портретът ще е много интересен. Дано стане.

Сега се сещам и за друго. В тая къщичка с канцеларските принадлежности и училищните пособия в същност ние ходехме да купуваме семки (печен слънчоглед). Продаваше ги една възрастна жена. Коя ще е била тя. Аз за него бях чувал, че е останал ерген - точно заради това предприятие с "нуждника".
И пак там беше това с пергела, но не още първия път, а след като бяхме ходили на няколко пъти. Чак тогава го видяхме него. После няколко пъти го бях виждал облегнат на едната странична стена.

За Бай Пеню Гужгула и сестра му която той наричаше "батакчииката" мога да пиша много,тъй като имам лични спомени за двамата,но сега съм под впечатление на една снимка от един руски сайт която нямам търпение да споделя.Показани са няколко компилации от стара и нова снимка от една гледна точка,за мен ефекта е страхотен,та, ако някои знае тази технология,и има добро желание то моля да я сподели ,тъй като струва ми се, всички сме любители на фотографията.Не е по темата,но моля да бъда извинен,ще го махна.

Митко, това не е толкова страшно като изпълнение. Но трябва да се подберат подходящи кадри, и да си поиграе човек да ги смеси. Има програмки за тая работа . Мисля, че и аз мога да се справя, но трябва още малко време да ми остане свободно.

Преди време писах няколко пъти за Денчо Ножаров и за неговите снежно- ледени фигури.
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t93/msg21795/#msg21795 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t93/msg21795/#msg21795)
Бай Денчо е бил един от най- известните сладкари в Русе през 30- те и 40 те год. Освен че е бил много добър като майстор- сладкар, той е бил и много талантлив скулптор, макар и самоук. За неговата известност голяма роля са играели и снежните фигури, които е извайвал  пред своята сладкарница "Швейцария".
От заледен сняг всяка година, той е пресъздавал бюстове и скулптури на животни и известни личности.
За времето си това е била една от най- големите атракции по централната улица на Русе. Винаги около неговите фигури е имало любопитни граждани, които са коментирали, обсъждали фигурите, политиката и т.н. Понякога са гадаели, какви са хората или странните животни изваяни от сняг. Дори има запазена снимка от италиански вестник, която коментира самобитния талант на "Бай Денчо" и неговия бюст на Галилео Галилей и надписа "И все пак тя се върти".

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47317-2/14.jpg)

Благодарение на един от неговите наследници Александър Петков вече разполагаме с качествени снимки, на които може даже подробности да се разглеждат.
Тука качвам 5 снимки. Останалите може да разгледате в галерията:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+30s/Snow+Sculptures/ (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+30s/Snow+Sculptures/)

Няколко снимки от една книга- албум от Васил Дойков и фотограф Григор Богданов от 1970 год. Макар, че не са много добри като качество, са интересни, тъй като не са показвани в нашия форум.
- изглед от стъклената будка към Съдебната палата, тогава Окр. нар. съвет.
- магазин "20 000 облекла".
- градинката пред библиотеката с един от старите фотографи, за които коментирахме преди време във форума.
- бързоходен кораб на подводни криле " Ракета" на БРП.
- плажът и плаващия басейн "Лебеда".

Йовчо, снимките ти направо ме стиснаха за гърлото. Благодаря ти.

Хм, и аз помня "20 000 облекла" и фотографа в градинката пред библиотеката. Имам и снимки правени от него. Май вече не съм толкова млад  :-[

И аз ги помня...

Ми, май не сме. :D

И аз помня добре магазина и конкретни пазарувания в него. Фотографа също съм запомнил, снимал ме е и мен - "маймун-фото" им викахме на тия снимки. Голяма работа беше - всичко от снимачния през негативния до позитивния процес беше в полеви условия, при стария апарат с триножника, допълнен с кофа вода и някое шишенце с химикали...


Ми аз миналия месец закръглих петдесетака. А бе да сме живи и здрави, пък годинките, дето се вика, "колкото - толкова"... :)

Австрийският император Франц Йосиф І посещава Русчук- вече главен град на Дунавския  вилает през 1869 год. Посрещнат е тържествено от местните първенци, като Аврам Розанес (дядо по майчина линия на писателя Е. Канети) е избран да го приветства на немски език. Императорът връчва възпоменателни медали на изявени австрийци, живеещи в границите на българската част на Османската империя. На снимката съвсем ясно се вижда:
  AUSTRIACORUM IN BOLGARIA_ _ _ _  На австрийците в България....
И годината с римски цифри: MDCCCLXIX
На другата страна на латински: Привет (Salve), Нашия августейши император и крал Франц Йосиф... и т.н. на латински.
Интересното е, че Турция (Османската империя) не е спомената, а Българската държава още не съществува, но на тези медали е написано BOLGARIA. Това съвсем ясно показва, че Австро-унгарската империя,  една от Великите сили признава, и то от най- високо място за съществуването на тази България, макар че още няма собствена държава.
Така че, възникването/ възстановяване на държавата България е било вече на дневен ред.

Вие сте легенда г-н Й.Стоянов ! Сега ще се разпотършувам из някой е сайтове , да си намеря едно такова медалче .  *DRINK* Още нещо , под австрийския герб , долу има герб с лъвче и кръст  ::) , дали не е българското и защо да се подценяваме вечно ....опс има и пирамида с око вътре на върха на медала .

Да, Илко. Наистина има лъвче и кръстче, но според мен тук те са по- скоро атрибут на Хабсбургите. Вярно е, че нашите революционери/ хайдути също са ги използвали, но едва ли австрийския император е знаел за това. После и Фердинанда ги използва във възстановената вече Българска държава, но нали и той е роднина с всичките Хабсбурги, Кобурги и т.н.
Но..., може и да си прав! Между другото, си спомних, че  съм виждал подобни кралски/ царски гербове, отнасящи се за несъществуващото вече Българско царство печатани на запад през средните векове. Ще се поровя допълнително.
А окото с лъчите напомня по- скоро на масоните и тяхните американски братя. Същото око го има на еднодоларовата банкнота. Но, това вече е друга тема.

Ето тези гербове/ знамена с лъвчета имах предвид. Спомних си къде съм ги виждал- във Фейсбук в албума на Пейо от Изгубената България:
http://www.facebook.com/group.php?gid=109387294497&v=photos&so=75 (http://www.facebook.com/group.php?gid=109387294497&v=photos&so=75)
Има нужда от допълнително разучаване, но в общи линии има нещо такова:
В края на ХІV в. българските царе започват да използват лъв/ лъвове в своите гербове, знамена и други символи свързани с държавността. По- късно след падането на България под турска власт западните географи, картографи и т. н. продължават да рисуват на нашата територия Българско кралство/ царство и показват подобни гербове, знамена с лъвове и др. подобни. Хералдиката си има многовековни традиции и е възможно така да е останала България в тяхната памет. Така че, теоретично е възможно това малкото лъвче да има някаква връзка с България.

той е роднина с всичките Хабсбурги, Кобурги
Привидно близки неща, но иначе напълно различни.
Фердинанд си е von Coburg-Gotha. Други фон Кобург-Гота няма. Само те са. Имали са чудесен дворец в Гота, в който съм ходил преди да се запали. Явно са го загубили, проиграли или нещо такова. Не помня историята, но не е техен.
Ние им викаме Кобурги, защото имаме пред вид бащата и сина, Фердинанд и Борис. А! И бай Цар. Тия не са управлявали другаде, не са били крале другаде, а са си просто благородници "фон".
Хабсбургиге се свързват единствено с Австрия, другите са в Германия. За много хора едно и също заради езика, но по прицип абсолютно различни държави, макар и със сродна култура. И съответно с различни династии. Германия и Австрия до към 19-и век са вражески държави. Последната германска династия са Хоенцолерните. Най-общо казано.
Не съм специалист и не знам, но не е изключено Федринанд да е роднина с Хабсбургите през някоя девица-снаха на вторите.
Иначе Кобургите са преки роднини с Хоенцолерните (Елизабет II - Англия, в haus Windsor)

Да Пфоте, аз пък съвсем не съм специалист по родословните дърва на европейските монарси. Но не съм казал, че са едни и същи. Останал съм с впечатление, че всичките са роднински обвързани. И в културно отношение също си приличат- а оттам и символите, които изпозват. Вижда се от прикачените гербове по- долу.
Всъщност лъва е използван много  в хералдиката и много аристократични родове, цели царства и господарства го рисуват по гербовете и знамената си:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D0%B2_(%D1%85%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB) (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D0%B2_(%D1%85%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB))

Всички са роднини, безспорно. Исках да кажа, че има няколко главни клона, а Кобург-Гота не са отделен такъв, един от многото родове благоредници и затова не би трябвало да се слагат на едно ниво с Хабсбургите, които са много стара и много голяма династия. Ставаше дума за "Кобурги, Хабсбурги". Но и това са подробности. За лъва нямам спор. То на нас всичкото ни е от Австро-Унгария: униформите на Ботевата чета, трикольора и други неща.

Вярно, Кобургготите не са толкова важен монархически род. Но в България те са царете в продължение на последните сто и кусур години и при нас са станали нарицателни. Та, затова ги наредих Хабсбурги до Кобурги...

Преди Освобождението известни фотографи в Русчук са били Рехнич и Франсоа ( Франц) Бауер. Бауер работи и след Освобождението, но Рехнич не е толкова познат сега.
Ето една снимка на някаква мюсюлманка заснета в ателието на Рехнич. Сигурно доста кураж е трябвало, за да се изправи пред това "шейтанско" (дяволско) творение. То, не че много се вижда от лицето или тялото й, но нали исляма забранява изображенията на хора и даже светци.
Показвам и гърба на същата снимка и едно известие от вестник "Дунав" от 27 ноември 1866 год, в което има информация за работата на Рехнич като фотограф и за "новия" му бизнес- търговията с дрехи, обувки и др. в тогавашния Русчук.

Йовчо, пак забележителна дописка!
На тоя господин на времето веднъж някой му е прочел грешно името и така си е останало век и половина. Произнася се Рехниц, като едноименния град в Бургенланд/Австрия.

Да, на фотографията съвсем ясно се чете Rechnitz (Рехниц). Затова специално издирих брой 129 от вестник Дунав, в който се споменава името му, за да прочета как е записано там. Може би самият той така се наричал тука- например заради турския език. Ти си повече по езиците и ще кажеш, но ми се струва че в турския не се употребява "ц".

Има си Ц в турския. Например в цака. Да му намериш цаката. Независимо, че цака в турския означава нещо малко по-встрани от българското му значение сега. Кой знае какво е означавало на османски-турски. Може би - българската цака.
А относно фамилията - вероятно никой не е знаел как се произнася и давай по едно Ч - да е сигурно, щот ако трябваше да бъде Ц, нямаше да има и Т към Z-a. Така влязло, така останало. Но градът си е Рехниц и днес. И в немскоезичните страни има много фамилии, които са 100% идентични с топонимите. Главно на села, но и на градове има. Вероятно в случая става дума за такова фамилно име. Важното е, че си го споменал човека!
-----
И сега най-важният аргумент, за който не се сетих веднага. Ами нали латинската азбука в Турция се въвежда от Кемал Ататюрк 1928 година! До тогава турския е писан от дясно на ляво с арабски знаци. Остава пак спорно кой го е прочел така. Защото в днешния турски действително, както казваш, няма Ц като звук, отговарящ на графема (писмен знак), но прочитането е било 50 години преди реформата на Кемал Ататюрк.

Ама пфоте, аз показах оригиналния вестник "Дунав" от 1866 год.Той е писан наполовина на турски с арабски букви и другата половина на български, което обикновено е било превод от турски. Редактор на бълг. част е бил Иван Чорапчиев- учител по френски в българското училище. Те всички са го познавали този фотограф. Явно той самия е избрал да се пише Рехнич, може би защото и много български фамилии по това време са завършвали по подобен начин: Хаджипенчович, Драганович, Стоянович и т.н.

Това е най-вероятното обяснение.

Фирма "М. Вебер" и фабрика за велосипеди "Ориент"
Мария Вебер е родена в гр. Иглау ( сега Ихлава в Чехия) по това време в Австро- Унгария. Към края на ХІХ в. идва в Русе. Тук тя създава търговска фирма- много известен е бил магазина ( в сградата на сегашния хотел “Вега”), в който са се продавали модни и екстравагантни стоки от Виена, Будапеща и Букурещ. Например използваните в прочутите русенски карнавали “маски”и ”домина” (карнавални костюми) най- често са закупувани от магазина на Вебер:
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t169/msg29233/#msg29233 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t169/msg29233/#msg29233)
Пак по това време тя притежава работилница за ремонт на велосипеди. През 1902 г. работилницата е преобразувана във фабрика за велосипеди “Ориент”, а няколко години по- късно е открит клон в София. С нея работят синовете й Ханс и Алонс.  По- късно братята Стоян и Александър Кулеви стават пълномощници и управители на фирмата.
Ето една интересна пощенска карта изпратена от Ханс Вебер до клона на DDSG (Австрийската параходна компания)  в Оршова- по това време в Австро- Унгария. Картичката е разчетена и преведена с помощта на Berliner (д- р Дитер Хес от Берлин):
Понеже пратката от Weyersberg, Kirschbaum & Cо от гр. Солинген е спешно необходима още преди българския Великден, а митницата тук работи до вторник, ще Ви помоля да я изпратите с пощенския кораб в събота 19 април.
Благодаря много,
Ханс Вебер
P. S: Моля Ви непременно да я изпратите с пощенския кораб в събота
Фирмата Weyersberg, Kirschbaum & Cо от гр. Солинген има дъщерна фирма
http://de.wikipedia.org/wiki/Patria_WKC (http://de.wikipedia.org/wiki/Patria_WKC)
която с марката  Patria_WKC произвежда велосипеди и резервни части за тях.
Мария Вебер починала през 1914 год. Синовете й Ханс и Алонс продължават дейността до 1918 год, когато умира и Ханс Вебер. През 1919 г. Алонс Вебер отстъпва фирмата на братята Кулеви, които дотогава са били управители.
Прикачените файлове:
- къщата на Стоян Кулев, в който е бил прочутия магазин на Вебер, от mitko_d
- реклама на фабриката за велосипеди „Ориент”
- рекламен плакат на фабриката на М. Вебер от 1906 год.
- картичката на Ханс Вебер до DDSG Оршова, 1902 год.

3draweite,
po moite i3sledwaniq welikden pre3 1902ta godina w bylgariq be6e na 27. april (nedelq).
Towa o3na4awa, 4e Mitnizata e rabotila do 22.april 1902.
A koraba togawa e trygnal ili pristignal na 19.4., toest sybota
Kartata e pisana na 17.04.1902.
Towa o3na4awa 4e tq e pytuwala den, dwa.
Dobrite stari wremena...

Dnes ima da 4akame sys sedmizi da pristigat pismata...

Аз отново ще задълбая за лъвчето от медала . Там има два герба австрийския и българския . На знамето от Априлското въстание , да не би да има магаре или слон . Пише си Болгария ,значи и лъвът е български . ,,Да стане лева ,наш балкански,, . Дано не бъркам  :)

Моето проучване нямаше за цел да уточнява датите на Великден, нито скоростта на доставка на пощата. По- скоро исках да обърна внимание на фирмата на М. Вебер и на нейната фабрика за велосипеди, съществувала в Русе. Но щом стана въпрос, ще поразнищим въпроса по- добре:
Неразбирането идва от непознаване на историята на календарите и на религиозните празници.
Грегорианският календар в Австрия е приет още през 1583 год. При нас обаче, е приет чак през 1916 год. Разликата м/у двата календара е 12 дни за ХІХ в.  и 13 дни за ХХ век На картичката Ханс Вебер е писал 17 април (това е датата в Австрия, за да не се бъркат австрийците), а на клеймото е ударено 4 ІV ( официалната дата в България).
Великден по юлианския календар през 1902 год в България е бил на 14 април, естествено неделя. Изглежда преди Великден митниците в България са работели до вторник  9 април ( по юлианския календар). Затова Ханс Вебер моли пратката да бъде изпратена  в събота 19 април ( по грегорианския календар), за да пристигне в България преди  вторник 22 ІV по грегорианския ( 9 ІV по нашия юлиански) календар. Всички дати са сверени абсолютно точно. Всеки може да го направи в интернет.
Затова Berliner пише, че пощ. карта би трябвало да стигне за два дни от 17 до 19 ІV от Русе до Оршова (това е пристанище в района на Железни врата). И като изпратят пратката на 19 тя ще дойде до Русе пак за два дни на 21 ІV и ще може да се обмити и получи.
Това обаче е било възможно даже за времето преди повече от 100 год. Иначе г- н Вебер нямаше да пише напразно картички и да развива бизнес със Германия и Австрия.
Австрийските пощи са били най- реномираната пощенска служба по нашите земи още от 1830 год. с основаването на DDSG (Първата императорска параходна компания). По турско време те са били много по- надежден и  предпочитан доставчик от Отоманската поща. Това продължава дори след Освобождението и даже след разпадането на Австро- Унгария през 1918 год. Дори нашата държава България ( до основаването на българската Речна крайбрежна служба през 1935 г., сега БРП) е плащала ежегодна субсидия на DDSG за извършване на превоз на хора, товари и поща по Дунава. Експресните параходи на DDSG  са извършвали изключително бързи и надеждни доставки, особено в градовете пристанища. Така че, доставката на поща за 2-  3 дни на крайречните дунавски градове не е била проблем по това време.

Моля Г-н Стоянов да приеме искрените ми извинения,не съм съобразил разминаванията в календарите.

Сега искам да ви покажа някои от заведенията за обществено хранене през 60- те год в Русе.
Надявам се да събудя спомени у по- големите участници във форума, които да ги споделят, за да може всички да научат нещо повече за града ни по това време.

Закусвалня "Дунавски вълни" предлагаше чорбички , манджи и напитки на народни цени. Не беше нищо особено, но тогава критериите бяха други.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47972-2/Picture+1047.jpg)

Сладкарница "Куба" беше най- известната сладкарница в града по соц.време. Няколко пъти я коментирахме във форума, заради модерното за времето си вътрешното оформление, специалитетите, които предлага и т.н.:
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47975-2/Picture+1048.jpg)

Механа "Странджата" и тогава беше най- известното битово заведение в града:
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47990-2/Picture+030.jpg)

"Наколните колиби" в непосредствена близост до Дунав мост беше интересно битово заведение, посещавано не само от русенци, но и от туристи и пътници преминаващи границата. Още в началото на демокрацията го премахнаха при няколкократните преустройства около моста.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47987-2/Picture+029.jpg)

Хотел-ресторант "Липник" на текето. За съжаление сега е изоставен и полуразрушен.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47978-2/Picture+1072.jpg)

"Рибарската колиба" беше най- известното крайградско битово заведение. Беше част от системата на "Балкантурист" и предлагаше много рибни специалитети.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47999-2/Picture+050.jpg)

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47996-2/Picture+049.jpg)

"Чифлишки хан" на образцов чифлик- популярно и често посещавано крайградско битово заведение.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47993-2/Picture+048.jpg)

Ресторант"Олимп" в едноименния блок на кръстовище "Олимп" - повече квартално заведение, но се посещаваше и от жителите на други части на града. Сега не съществува.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47984-2/Picture+028.jpg)

Хотел - ресторант "Дунав" беше най- луксозния по това време:
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47966-2/Picture+1011.jpg)

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47981-2/Picture+027.jpg)

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/47969-2/Picture+1012.jpg)

Дунавски вълни се появи след като затвориха страхотната шкембеджийница на мястото на сегашната поща. В началото това заведение изглеждаше много лъскаво, демек това ще е бъдещето, навсякъде ще стане така. Само че след малко време вече не беше "така". Нямаше помен от кебапчетата на шкембеджийницата, не ставаха даже за бегло сравнение. Бяха дошли вече и други времена. Доколкото си спомням първите поскъпвания бяха 1967 година преди Нова година, месото беше станало "кът", въобще едно такова ... после изчезна олиото. В Дунавски вълни взеха да предлагат "шкембе" от свински глави барабар с четината. Поне да ги бяха поопърлили. Веднъж ядох  "шкембе" и видях, че прогресът убива традициите, останали още от турско време. Още веднъж ядох кюфтета, порцията бяха две кюфтенца, студени и претоплени с някаква салата, колкото да не са самички на чинията. Това е било зимата 1967/68, когато бягах от казармата до Баба Тонка 12 и бидейки гладен първо (веднъж) ядох тия кюфтета. Беше мизерия и болшевишка кравеферма като навсякъде по това време. Отвън хващаше око.

Странджата си беше вече механа тип "Балкантурист", макар че май беше коперативна. Там съм бил с туристи на Кооптурист. Сигурно това е била причината да са там, а не другаде. Нищо особено не мога да кажа. Не беше лошо. После стана пиянската кръчма на клуба на културните дейци, който беше над (тогава) новия спортен магазин. Ъгъла врещу Братя Рачеви. Нямам нито лоши, нито хубави спомени.

Хубавите ми спомени са от ресторанта а текето. Автобусите пътуваха, ресторантът работеше и през зимата. Светло, топло. Имаха оркестър. Имаше обслужване, стари келнери. Все пак тия келнери си бяха започнали занаята преди 1944 година и имаха още маниери. После като закелнерствуваха селянчетата от околните села обслужването навсякъде спадна в качество и главно в обноски.
Спомням си, че пържолите бяха огромни в сравнение с в Русе. Вероятно са си купували несото някъде наоколо. Говоря за 1962, -3, 4. Родителите ми ме водеха често на ресторант. Това тогава беше възможно за семейство с две заплати. Цялата вечеря не струваше повече от 7-8 лева за тримата. Затова познавах като дете всички заведения в Русе.
Куба имаше някакъв особен чар. И днес като минавам си го спомням. В "Понеделник сутрин" е просто тъпа сладкарница, но в действителност беше една от хубавите сладкарници, след като го нямаше вече Лютфито (него го разстреляха за шпионаж, вероятно е издавал сладкарски рецепти на американците). Лютфито - бяха Златните рибки. Имаше шестоъгълен открит аквариум с истински червени рибки и едни чучурчета във всеки ъгъл на аквариума, които правеха фонтанчета към центъра на аквариума. Аквариумът беше осветен отдолу, въобще феерия! В Златните рибки имаше най-хубавите Маршали, които още през 50-те прекръстиха на Мир. Бяха едни квадратни пастички с хрупкава шоколадова глазура и едно М отгоре. За 1 лева до 1961 г. После 10 ст. И после изчезна шоколадът от шоколадовата глазура и стана същия боклук като другаде. Мазнина и захар. Преименуването на Маршалите така и не се разбра заради кой маршал беше. Май заради Тито, защото за да не бъде маршал, Сталин му бяха вече измислили званието генералисимус. А Тито го рисуваха в Работническо дело с брадва, по която се стича кръв.

Дунав и сладкарницата на Дунав са вече модерни заведения, строени стабилно, бяха с горе долу келнери. Междувременно доста хора завършиха техникума по обществено хранене, а и на работа не вземаха вече току така. Там имаше и едно малко барче с два входа - към градината и към ресторанта. Навсякъде съм бил, навсякъде ми харесваше. Бих казал, че в други държави по това време не е било много по-различно. Нивото беше добро. В Дунав ми беше абитуриентската вечер 1967 година. Нямам особени спомени. Спомените ми са от няколкото ходения там с гости на семейството, роднини от други градове. Смяташе се за скъпо, но храната (до колкото турското чеверме - шишчета, кебапчета, кюфтета могат да бъдат въобще "кухня") беше добра. И се стараеха с разни фигурки от краставица или печено картофено пюре към гарнитурата. Изпипано беше.
А "по-скъпото" е било с 1,30 - 1,50 за порция в сравнение с другите заведение, но и порциите бяха по-големи и приготвянето по-добро. Така че не е било по-скъпо или ако е било, било е оправдано.
И в механата съм ходил много пъти с музиканти след концертите на Илия Темков или след оперно представление. Бяха два отделни оркестъра. Нещо, което го няма даже в Германия - в един такъв град оркестърът е един - и за концерти и за оперни/оперетни представления в градския театър. Така че пари е давала държавата за културата на народа.
По-голямата тема на Русе е ресторант "Приста"!

Искам да благодаря на Стоянов за снимките и на Пфоте за увлекателно пресъздадените спомени. Някак си успяхте да ме пренесете в онези времена. 80-ти набор съм и като дете успях да уловя част от соц. живота или поне края му. Водили са ме по сладкарници (някои дори от споменатите) и даже веднъж на ресторант :). Помня че ходих и веднъж с брата да ядем мелби в "Будапеща". Не бяха кой знае какво, но си бяха някаква екзотика за времето на сметановия сладолед и ескимото.

Историите на Пфоте са ми още по интересни, защото някои от тях са от времена далеч преди да се родя.

и аз съм 79ти набор и страшно много ми харесва тази тема...пренася ни в годините, в които града е бил по истински някак...спомените на пфоте ги разказвам на баба ми, която е на 85г и се чуди от къде ги зная тези неща... :D

От това, че самият е на 62 години и от това, че фамилията му е русчушка от двете стани. Все пак даже човек да не е съвременик, както в случая с кръчмите, един местен човек знае какво е било в града преди да се роди, нали човекът има фамилна памет. Във всеки случай не е от книгите и затова спомените не са така пълни като съобщенията на Йовчо Стоянов. И често имат нужда от поправки.
Много поздрави с уважение на баба ти. Тя от коя фамилия е? Къде в Русе са живяли през 50-те?
Честита Новата 2012 година на всички. Много здаве! Всичко друго се оправя. Та, бъдете здрави.

Ето веднага една автокорекция. Маршалите са ги преименували на Мир най-вероятно заради плана Маршал, който беше заробващ народите, носещ им безработица, милитаризъм, реваншизъм и прочие злини. Както видяхме, че стана в Западна Германия от плана Маршал, та до днес. На една Германия се държи и днес еврото. И българският лев. А планът Маршал на САЩ е най-голямата помощ за германците, бившите врагове в две войни на САЩ, в процеса на демократизирането.
Няма как с някакви си пастички на сладкаря Лютфито, който и без това беше американски шпионин и го обесиха комунистите, да се възхвалява планът Маршал. Вижте тук за всеки случай картинката.
А пък за самия маршал Тито говори втората картинка "Титова конституция". Абе как шъ му викаш Маршал на туй шукуладенту! Айди от утри сменяйти итикетти нъ Мир и Дружба. Шъ ви дам аз... И осъмнахме с: другарко, маршали нямаме вече.
(малко диалект от околността а Русе).

Колега Pfote2, тук се е получило малко недоразумение. Всъщност vzlatev е писал, че баба му го пита откъде ТОЙ знае "тези неща" ("...се чуди от къде ги знаЯ тези неща..."), а Вашият отговор се отнася за човека, който му ги е разказал, тоест Вие. Все едно, че той е писал "...се чуди от къде ги знаЕ тези неща..." Но както и да е, получило се е едно не излишно уточняване на фактологията...

Впрочем, нека и аз да кажа: На многая лета, драги съфорумци! Да сме живи, здрави, да има мир и радост в душите ни, и успехи във всяко добро и полезно начинание! :)

Недоразумения с мене се получават често. Обидени няма. А че се интересува детето (моите синове са 75 и 81 .)  е само похвално за него. Няма да сме вечни, старите, я! Ще разказваме тука спомени.

Честита Новата 2012 година на всички и от мене. Здраве за всички, успех и много радост! Както и сбъдване на всички лични желания и даже мечти!.

Днес бях на гости на една възрастна русенка. И от един стар албум преснимах една малка снимчица. Не стана хубаво, защото с апаратчето- много малка снимката, няма хубава светлина, не можах да си го наглася хубаво, но пак се вижда. Това е много интересната "гъба", която се е намирала на центъра на сегашното "лайно". Някъде съм чел че е използвана за естрада - там е сядала духовата музика да свири на празници. Някъде в началото на 50- год. е премахната, като пък е направена "естрадата" с петолъчката. Пускам я, да видим, дали "старите" съфорумци са я заварили.
А, при бабичката пак ще ходя. Искам да взема албумчетата да сканирам- има много интересни снимки- от града, от реката и др.
- снимка на центъра от около 1930 год.- посочил съм гъбата със стрелка
- снимка на гъбата отблизо, която днеска преснимах

Много интересно, но аз не си спомням такава гъба. Иначе малката градинка, както се казваше, я помня много добре с подробностите, защото там бяха люлките. Помня как 1952 и после 1954 зимите там излагаха убитите през нощта вълци. Мисля, че си спомням все пак само 1954 г., защото съм бил вече на 5 години, но не е изключено да ми се е запазил някой спомене и като тригодишен, който после да се е смесил с по-новите. Та! Вълците, според картичката, са ги излагали точно пред тази гъба. А самата гъба не си я спомням 1954 г. да съм я виждал. Не си спомням и да я е нямало естрадата. Или да е била в строеж.

Tuk edna snimka ot "Gybata" ot druga perspektiwa.
I edna sys po-golqma re3oluziq..

Да, много интересни снимки. Не сме ги виждали. Нашия съфорумец mitko_d има много картички от Русе. Дали има някоя с гъбата?

Благодаря за представените снимки от Berliner. Сега знам къде точно е била. Имам кого да питам.

Обадих се до София, до вдовицата на вуйчо ми, дъщеря на стари русенци - Хрусанови. Тя казва, че на държавни празници, особено на 3.03., тя си спомня, че там е свирила военната музика, а иначе се е ползвало за културни изяви както в морските градини във Варна и Бургас и както в парковете на курорти-санаториуми - за оркестри, изпълнения на певци със съпровод и пр. Зададох въпроса кога точно е построена естрадата. Тя ще се обади след малко в Русе да пита нейни познати, живо още.
Йовчо, ако имаш някакъв въпрос - давай насам. Тия хора няма да са вечно живи! Не питах и кои са тия нейни познати. Може да ги познавам в същност.

Точно щях да кажа че като идея ми напомня на "Раковината" в морската във Варна.

Ами това са така наречените концертни павильони, типични за Kur-Ort-ите. Като кур - идва през немски от латински и означава лечение в някакъв вид (най-общо) санаториум. И тъй като хората не са болни на легло трябва да се забавляват в многото време, което имат между процедурите с минерални води, дишане на солен въздух в близките пещери и пр.
За забавата им има такива концертни павильони, в които свирят Kur окестри. Имаше такива даже по времето на ГДР. Божидар Попов (род. 1946 г.) от Русе беше цигулар точно в един кур-оркестър в Бад Либенщайн и свиреха по два пъти в седмицата в  концертен павильон. Такива концертни павильони има в Карлови Вари (Карлсбад), където вероятно и в момента има Кур-Оркестър, както и на много места в Германия.
Нищо чудно, че във Варна има такава раковина. Там архитектът на парка е Антон Новак, чех от Австро-Унгария, който е строил и двореца Шьонбрун във Виена. Идва по покана на кмета на Варна М. Колони и създава една прекрасна морска градина в стила на тогавашната най-съвременна банска култура. Със сграда, която откъм града изглежда като надстройките на кораб - мачта и пр.
Ето тук един павильон, който обединява в себе си всичко - и раковината, и колонадите, под които почиващите се разхождат и пият на малки глътки мнерална вода от едни плоски поцеланови бърдучета с надпис с името на минералния извор или курорта. Както и с беседки, в които да сядат и да си говорят.
На времето такива бърдучета имаше и в Хисаря с надпис Хисар и изображение на хисарлъка, крепостта на български.
Авторското право върху снимката е на Visuell3.
Та и тук хората, които са видяли "гъбата" на времето, могат да кажат: Всичко, което видях по-късно, го бях вече виждал в Русчук.
Апропо, имах известие, че естрадата била издигната 1951 година.

за т.нар Гъба говорих с баба ми и тя ми каза, че там са продавали цветя...само че аз като гледам снимките не виждам цветя...да не би тя да се бърка или е имало и друга Гъба :-[ Иначе баба ми е живяла в района на Борисова до Автогарата, преди да съборят къщата им там...не е от известен род ;) За естрадата потвърждавам казаното по-горе и добавям, че там са пяли и обикновени хора, дори и тя каза, че е пяла там... 8)

Баба ти има пред вид цветницата от село Новачане Ботевградско. Беше нещо като техен outlet. Като дете се бърках: защо на тая къщичка и казват цветницата, пък към захарната фабрика имаше друга цветница! Може ли въобще да има едновременно две цветници в природата!
Това е на ъгъла на малката градинка, малка къщичка със 3-4 стъпала отпред. Беше хубаво място за срещи. Използвал съм го за такова много пъти.
Ето я на една моя картичка (копие, нямам оригинал, картичката я имам от мой приятел-русчуклия на име Владо Бераха от Израел), къщичката с високия покрив и 4-те колони. А зад нея се таи гъбата.
Сега се оказва, че тази гъба съм я виждал на картичката, но не съм и обръщал внимание, защото съм мислел, че е люлка, въртележка. По-късно там бяха люлките, макар и да нямаше въртележка.
Оградата на малката градинка я помня много добре.

Естрадата имаше на първо място пропагандистка цел. Имаше една огромна червен звезда на средата, в средната част. Но в същност имаше и друго предназначение. Като станеше топло, всяка събота имаше самодейни концерти. Тогава всички заводи имаха я хор, я тамбурашки оркестър, я танцов състав. Освен това имаше състави и при дома на културата, имаше трио устни хармоники при дома на моряка. Те редовно свиреха. На единия с устните хармоники жена му се казваше Флорика(Цеци) и работеше на втотрия етаж на грамофонните плочи в магазина за електродомакински уреди, който сега е банка - къщата до братя Рачеви. Там, при нея, бяха и плочите от Корекома (валутния магазин). Цената на една плоча беше недостижими 2 долара. Имаше Елвис Престли и нещо, което няма да забравя никога - там за първи път чух Рей Чарлз - Hit the Road Jack (and don't you come back no more, no more). Тя ги пускаше много рядко, но пуснеше ли - веднага се събираха хора и исках да си купят плоча с тази музика.
Ta. Към самия дом на моряка имаше също състави. И винаги имаше някой да пее, свири или танцува на естрадата. Спомням си една песен, която чух там и после си я пеех в къщи. Това е от тогавашните псевдо-народните песни, ставаше дума за някакво невиждано постижение на родната техника и гласеше така: Виж това е друго нещо, хà да е честиитоо. Малко беше по мелодия като една друга истинска по-мръсничка народна песен дрън п...  дуридааа..., три кила ... Но тогава много ми беше харесала тази и си пеех с натъртване: Хà да е честито!
Ние, децата, играехме нагоре надолу, уж бяхме с родителите си, пък тичахме до баба и дядо, които бяха пък седнали в градината. Русенските комари ни хапеха жестотко, но беше весело - отвсякъде музика и шум, високоговорителите бяха пуснати доста силно, светлини идваха откъм естрадата и съвсем не беше лошо. Това беше град Русе.

За Нова година на естрадата слагаха огромна украсена елха . Дядо Мраз сядаше отпред и дечицата се снимаха за спомен. Разказва ви го "участничка " в хубавите снимки. :)

Какво е имало на мястото на новата поща? Точно срещу тази "гъба".

Впрочем, такъв имаше и при дансинга на стария Дунавски кът (сега има наблизо едно ново бистро със същото име, което като облик и дух няма много общо със старото и отдавна изоставено заведение). След като Дунавски кът прекрати дейността си, павилионът почна постепенно да се руши и сега вероятно са останали само основите (доста време не съм ходил до това място). Беше дървен, боядисан в тъмнозелено. В него свиреше оркестър, който създаваше настроение на посетителите по масите в двора. Ако искаш, просто си слушай музиката, докато хапваш кебапчето и пийваш биричката (за децата - лимонада). Ако пък искаш - танцувай, имаше си място и за това. И въобще си беше приятно, макар и по-простичко от сега...

И аз имам такава... :)

На мястото на новата поща имаше една страхотна шкембеджийница. Там съм ял невероятно шкембе, а пък кебапчетата им бяха приказка. Беше една сграда също с няколко стъпала (на снимката на Berliner видях, че е само с едно стъпало), вътре винаги полутъмно.
До шкембеджийницата имаше още нещо. Мисля, че беше общинското погребално бюро, но спомените само ми се мержелеят в далечината на времето. Почти съм убеден, че е така, но не си спомням 100%.

Впрочем, такъв имаше и при дансинга на стария Дунавски кът
Дунавският кът беше в парка, нали? Същата раковина я имаше и в Градина Кея. То пак е австро-унгарска, дунавска, ресторантска култура. За тия ресторанти съм писал другаде.
Миналата година видях един отново, след 37 години, един такъв ресторант - в Букурещ - до Атене Палас. Там съм бил през далечната 1964 година за първи път и за последен 1974. Препоръчвам го да се види. А и като ресторант не е лош. Направо консервиран.

Parvata e ot knigata na Rumen Kuzov, btorata ot mene...

Първата снимка е много интересна,в ляво срещу къщата на Дайнелов още не е построена къщата на Ковачеви ,и на двете снимки в ляво/предната част/ е сградата където беше най-известната шкембеджииница за която няколко пъти сме коментирали.На празното място успоредно на нея по късно са построени едноетажни сгради където се помещаваха,таксиметровата служба,погребално бюро цветарско магазинче.Зад тях,не знам през коя годена е построено лятно кино "9 ти септември",екрана беше на гърба на едноетажните постройки а местата /пейките/бяха където е сега колетната служба на пощата.

Дом на Запасното Войнство> днес ресторант Ла Страда

(http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/421024_10150626454848980_718293979_10923922_1037236442_n.jpg)

Ако позволите да допълня.Сградата е била/за времето си/ една от най-модерните в Русе,цялата витринна част е конструирана така че да се сваля долу в приземието.Последователно в нея се е помещавала бирария"Кристал" с наемател Стефан Гъдев, а по -късно най престижният  ресторант, "Иван Марков" .След 9-ти беше "Болгар" където през 1967 година беше сватбата на дядо Митко.Предпоследно Клубът на запасното войнство стана "Потсдам" и сега вече е "Ла Страда".                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

Здравейте русчуклии !
Вече съм далеко от родния си град ,но имам спомени за него с 50 годишна давност !
Успях да се запозная с това,което е публикувано...налегнаха ме едни носталгични спомени....
И ми стана мъчно ,че не видях снимки на старата "Стара круша"!.лятно  кино "9 септември"...
Жевял съм зад Малката градинка ( така и не свикнах да и казвам    л....)Животът на града минаваше пред очите ми!!
Трополяха файтоните ...Пропускаха с мотоциклетите си Митиката,Паца Манчева...
В Театъра затаявах дъх пред играта на Елена Стефанова,Васил Попилиев,Диди Димчев.Климбо .Микей.....
Слушах гласа на Бай Киро Станчев в сладкарница "Тетевен"...
...Салона притихваше когато Илия Темков водеше своите образователни  симфонични концерти...
Още много мога да пиша.....
 Предлагам ви да се обърнем към културата ! Да съживим спомена за  светлите личности оставили диря в културния живот не само на Русе а и на България !

mitko_d,mitko_d ,как така разбра,че Каракапитана е циганин,защото беше със загорял тен ли?И естествено,че имаше самочувствие на управител на "Баничките,защото той си беше такъв.И "Книгата на Стефанов" е книгата на Стефан Миланов и специално за Каракапитана всичко е вярно.Името му е Панайот,а жена му се казва Калинка и нямат,ама абсолютно нищо общо нямат с циганския етнос.За собственик на кораб е пълна измислица,а "Баничките"наистина са общински.И до смъртта си е живял на ул."Отец Паисий".Той е един от малкото хора,който има над 100 спасени човека от удавяне в р."Дунав".А пък за ваденето на кръста по Йорданов ден,по-добър от него нямаше.Така,че този човек е бил от колоритите на Русе и заедно с неговата лодка "Мими" и "Баничките" си остава в историята на града.И аз много се гордея,че съм негов внук.

Е, стана тя,преди време коментирахме Каракапитана,неговия кораб "Цибър" и т.н. Йовчо доказа че кораб няма,Pfote писа че е познавал Каракапитана, сега във форума взе участие неговия внук,та,надявам се че ще получим най точни данни за човека.Това че съм писал че е циганин,така се знаеше така съм писал не съм му проверявал родословието.В никакъв случай не желая да влизам в безсмислени спорове,самоизтъкване и самодоказване,допуснал съм грешка в името на автора на "Русенски спомени", вместо Стефан Миланов съм писал Милан Стефанов,техническа грешка. Радвам се че във форума се включва със спомени още един русенец.

Каракапитана го помня много добре. Живееше на Отец Паисий, защото там беше входът към двора, до доктор Зумпалови, в същност къщата им гледаше към нашата през двора на пазачите на печатницата. И граничеше с калкан с блока на Николай Здравков и Димитър Кондов, "блока на Инфлот", а следващата къща беше на Елиас Канети на Славянска. Няма да се впускам в повторение на разказите си от преди.
Познаваха се, естествено, с баща ми. Баща ми беше любител на дунавския воден спорт с лодка тип "сеферка", не ловеше риба, само спорт - слънце, въздух, вода, гребане. Лодките ги правеха в Силистра. Последните лодки бяха собственост на Вела Пискова с номер Рс 234, но там освен баща ми имаше малко привърженици на водата. Та! Тези лодки трябваше някъде да се връзват, докато не се ползваха. Най-често това ставаше ако някой познава някого - на някой понтон или завързан шлеп, ползван като понтон, а в нашия квартал познанствата не бяха никаква рядкост. Само на нашата улица от 5 къщи имаше един капитан (Добруджа 10) и трима работещи в БРП-то - по фуражките. Та по тия връзвания на лодките сме се засичали с Каракапитана и сме вървяли заедно нагоре, един път имахме, а и познанството по комшийство през прозорците - гледаха почти едни в други - към нашата кухня, баща ми е говорил с него. И след това е коментирал с голямо уважение познанството. Като се виждахме със семейството, се поздравяваха. Той намираше винаги весела дума и за мене, и за майка ми по някой комплимент, беше галантен. Малък съм бил, но го помня като сериозен човек. Тая титла не я раздавам често.
Даже преди две години като бях в Русе снимах къщата им или поне това което е останало от нея, защото изглеждаше ужасно като повечето стари неща в момента. Снимах я за спомен като връзка с една загубена епоха, като от някакъв предишен живот.
Пояснения за снимката. Снимана е от двора на Добруджа 4, зад тази ограда се намира(-ше) къщичката на пазачите на печатницата, които бяха много зли хора. Имаха през всичките тези години две кучета, едното от които се казваше "Лира". Жълти, някакви.
И аз се радвам, че се намери точно внукът на Каракапитана. Добре дошъл. Не се засягай от етикети. Помня дядо ти като сериозен човек. Русчуклия.

dim1, то названието Малката градинка за мене е белег за русчуклийство. Като кажеш Малката градинка и другият каже: А?, вече е ясно, че не е раснал в Русе. Или е раснал в нерусенско семейство, далеч от центъра или и двете. Няма лошо, но няма как и да ми се обърне езикът да нарека малката градинка иначе.
А ти ми се виждаш с доста добри градски спомени. Добре дошъл, ако имам въобще разрешението да поздравявам хората.

Много се радвам, че във форума се включват наследници на реалните действащи лица от историята на Русе. Колега "karakapitan", като наследник на истинския Каракапитан може да споделиш някои спомени, а ако имаш снимки на самия Каракапитан и "баничките" ще е много интересно да ги видим.

Ето това е ново за мен ,а сигурно и за теб !Приключил е голям ремонт на сградата на Операта  и понеже нямаш регистрация във Facebook ти ги пращам!

Каракапитана-Панайот Горанов Тодоров[

Какакапитане, дядо ти имаше брат, нали. Беше малко по-висок от дядо ти. И също ходеше с флотска шапка. Другата жена неговата жена ли е. Баба ти я познах. Макар и да не съм я виждал така млада.

Да имаше брат,казваше се Трифон и той живееше около "Доростол"и алеите до парка.На снимката в дясно/по малкото момче съм аз с майка си.Това е във вътрешният двор.Това е баба ми.

И пак вътрешният двор с мен и  баба отзад и комшии.Ако ги помниш до мен са Ерол и майка му.

Баба ти твърдо я разпознавам. Ерол си го спомням само като име. И тази млада жена разпознавам, виждал съм я. Интересно, тази малката къщичка би трябвало да е на пазачите на печатницата. Не знам кой набор си (вероятно около 1955?), бих те попитал помниш ли кучетата "Лира".
На първия етаж в къщата на дядо ти живеше тогава едно младо семейство, тя се казваше Елена и беше от Пловдив.
Сложи тука още снимки, които имаш.

 В споменатата преди няколко дни книга на Стефан Миланов,името на когото бях сгрешил, има около 15 графики на неизвестен ми художник.Една от тях е на Каракапитана,предполагам че ще има интерес да се види .

Да помня ги кучетата,аз си мисля,че беше само едно куче,но няма значение.Аз съм 1958 набор и там съм живял до 1964 год.Кучето беше точно под нашият прозорец,на 2 рия етаж.Други снимки ще потърся от роднините и ако има нещо интересно ще го кача.

Русе и Морското училище
През 1881 г. с циркуляр ( заповед) на министъра на войната е създадено Морското училище в Русе. Това е първото техническо учебно заведение в България за обучение на машинисти и огняри. С преместване на управлението на флота във Варна през 1898 год е преместено и Морското училище. От 1904 г. то е вече Машинно училище при флота - средно техническо училище за обучение на механици за военния и гражданския флот, държавните железници, въздухоплаването и др.
През 1931 год. се навършват 50 год. от основаването на Морското училище. Юбилейният випуск е наречен „дунавски”, тъй като и българския флот и морското училище прохождат в Русе на Дунава. За производството на възпитаниците на училището на 6 септември 1931 г. в Русе се организира тържествен парад, на който присъстват цар Борис ІІІ и царица Йоанна. След парада е проведен тържествен банкет във Военния клуб.
- заповедта за създаване на Морското училище.
- парадът на пл. „Александър” пред Мъжката гимназия.
- царят и царицата си заминават от Военния клуб след тържествения банкет

Къде се е помещавало Морското училище? То е имало тежестта на средно образование нали?

В началото не знам, но по времето когато дядо ми по баща го е завършил във Варна - учебната 1917/1918 г., приемът е бил след гимназия и бих казал, че е било с тежестта на днешния bachelor - три години след гимназия 12-и клас. От него са ставали офицери. Трябва да се види, не е изключено да е имало и среден отдел.
Имам интересни снимки, но първо не са русенски, а варненски и второ са огромен формат.

И аз веднага го свързах с "Военноморското" във Варна и за това питам дали реално първообразът му е бил в Русе.

Сегашното "военноморско" е вече висше. Същото е наследник на Машинното училище, пак във Варна, което пък е било основано първоначално в Русе.
Тази снимка е от октомври 1938 г. и показва морските офицери от Дунавската флотилия Русе (не знам дали не беше и на НВ). Във всеки случай в санитарната школа в Русе 1967/1968 година имахме още алуминиеви чинии от Дунавския флот с вензела на царя.
На снимката дядо ми е на средния ред четвърти от дясно наляво и от ляво на дясно.
Какво нещо е да си по-стар от дядо си!

Сградата на Общината в строеж -1981година

Все едно гледам как са строили чинията на Бузлуджа. Страхотна снимка, благодаря Краси!

Разбира се, по това време това беше строеж на партиен дом. Някъде от средата на 70- те започнаха строителство на партийни домове в почти всички градове и даже градчета. И това да бъдат най- големите и хубави нови сгради и винаги на центъра. Веднъж вече писах, че в Русе събориха цяло кварталче с къщи, за да може точно пред партийния дом да се оформи свободен площад, на който да се правят мероприятия. Сигурно са смятали много дълго да управляват, също като хилядолетния райх на нацистите.

На прикачената снимка на г-жа Гутева се вижда задницата на един автобус "Икарус" 180. Това бяха "старите" Икаруси, новите бяха "Икарус" 280. Аз бях съвсем малко дете, когато старите Икаруси се движеха. Може би максимум до 1985 г. Ето едно клипче, което дава представа за интериора на тези возила (вероятно ще събуди носталгични спомени в хората от 35 г. нагоре, поне при мен беше така - ранни детски спомени): Ikarus 180 (http://www.youtube.com/watch?v=-QT0GsIp0iE#ws)  Разликата е, че нашите русенски Икаруси бяха боядисани в червено и черно, поне така ми е останало в паметта.

Йовчо, хилядолетният райх, да. Само че хилядолетните си взеха бележка. Защото ги наказаха. И маниерът им на строеж беше със същата идея. Веднъж и завинаги.
А за автобусите. Хубава идея да се сложи автобусът на видео. И аз ги помня. Също хубави авобуси бяха. Малко по-шумни бяха и клатеха повече от по-късните Икаруси. Но бяха вече модерни автобуси. До тогава имаше главно едни Чавдари на шаси от Шкода.
Разликата межу показания унгарски автобус и нашите беше, че на българските автобуси номерата ги пишеха, а и на камионите също - с огромни букви и цифри направо на карусерията. Така беше само в СССР, освен в България.
Нашите бяха в тъмно червено и крем, мисля че и черно имаше. Хубаво оцветяване. Отдалеч се познаваше, че е автобус от линия. Особено важно за по-късните модели, когато вече имаше и междуградски и туристически такива.
Къде са намерили такъв запазен автобус Икарус 180 сега! Този модел е с двигателя MAN и производството му е започнало 1965 година. IKARUSZ е фирма за производство на автобуси основана 1895 година в Будапеща.
Надписът, който се появява за съвсем малко във видеото е на унгарски и означава: (Зона) само за слизане. Czak fellszálók részére!

Здравейте, аз съм Антон. Не живея в Русе, но градът ми е близък, тъй като баща ми е от там. На 26 години съм. Вашите дискусии следя от доста време и са много интересни. Поздравления и на ystoyanov за хубавата галерия с много снимки на града. Аз също си направих галерия във Фликр (адресът е в подписа ми) с много снимки от България като ударението е всякакви артефакти от времето на социализма. Последно съм качвал снимки на неща от Русе. Ще се радвам, ако имате забележки или допълнения към описанията ми, да се включвате.

И за да не е първият ми пост само представяне, ще продължа дискусията за Икарусите с един въпрос. На тази снимка http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse+60s/Picture+1011.jpg.html (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse+60s/Picture+1011.jpg.html) е сниман туристически автобус "Икарус 55" - https://www.google.com/search?q=ikarus+55&rls=com.microsoft:bg:IE-SearchBox&oe=UTF-8&rlz=1I7GGIE_en&um=1&ie=UTF-8&hl=bg&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=QWA9T83NMMzMswaykbT3BA&biw=1272&bih=819&sei=o2A9T5ziFoW0tAaXkcyCBQ (https://www.google.com/search?q=ikarus+55&rls=com.microsoft:bg:IE-SearchBox&oe=UTF-8&rlz=1I7GGIE_en&um=1&ie=UTF-8&hl=bg&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=QWA9T83NMMzMswaykbT3BA&biw=1272&bih=819&sei=o2A9T5ziFoW0tAaXkcyCBQ) - един между другото доста футуристичен като дизайн модел за годината на създаването си - 1952 г. със задно разположение на двигателя, панорамни прозорци, аеродинамична форма и много изпипани детайли отвътре и отвън. Произвежда се до 1972 г. Въпросът ми е дали имате спомени за този модел. Регистрационният номер на тази снимка не си личи дали е български или не, но затова пък на предното стъкло виждам някаква табела, която много прилича на емблемата на "Балкантурист". Та възможно ли е това да е собствен автобус на "Балкантурист" или е по-вероятно да е чуждестранен, но под опеката на "Балкантурист" на българска територия. Абсолютно същият автобус (може би дори същата машина) се вижда и на тази снимка от Изгубената България, но паркиран до театъра http://www.lostbulgaria.com/?p=3486. (http://www.lostbulgaria.com/?p=3486.) Наскоро се сдобих с една чудна унгарска книга Az Ikarus évszázados története http://www.maroti.net/products/product_7418.html (http://www.maroti.net/products/product_7418.html) посветена на историята на Икарус от самото създаване до фалита на фирмата през декември 2007 г. с всички модели и прототипи на фирмата в много снимки, включително и на много от българските модификации. Накрая има подробен списък на произведените бройки по модели и години и страни, за които са изнесени. За моделът 55 пише, че за България има изнесени 1 бр. през 1955 г., 11 бр. през 1959 г. и още 1 бр. през 1966 г. Ако, този на снимките е български, то най-вероятно е именно от тези 11 броя от 1959 г., тъй като през годините се променя периодично дизайнът и детайлите и точно с тази предница излиза този модел в края на 50-те и началото на 60-те години. За съжаление никой друг не помни този модел да е имал присъствие в България (участвам във форума на градския транспорт - София http://forum.gtsofia.info/index.php?topic=268.msg264604#msg264604 (http://forum.gtsofia.info/index.php?topic=268.msg264604#msg264604)) където също зададох този въпрос, но колегите предположиха, че това е чуждестранен автобус. В книгата наистина бройките в ЧССР, откъдето във форума предполагат, че е автобусът, са доста повече. Сега питам и вас, ако имате спомени за този модел да се е ползвал от "Балкантурист" като собствени автобуси. Единственото място, където е споменат този модел в български източник, е някаква наредба от 1989 г. за нормиране на на разхода на гориво по модели и видове автомобили http://law.dir.bg/reference.php?f=n3mtr-89 (http://law.dir.bg/reference.php?f=n3mtr-89) вижте раздел III Автобуси.
С това мисля да приключа първото си включване :)

Ikarus 55 (сега разбирам, че така се е казвал) ги знам от ГДР - бяха междуградски и туристически. Имаше ги много - до началото на 70-те години. Освен това съм ги виждал и другаде - в Унгария. В България не съм ги виждал. Бяха с две врати - отпред и по средата.
Вдигаха изключително много шум, но вътре бяха добре изолирани.
По шум бяха сравними с Бритиш Лейлънд, правени в Израел, които бяха градски в Букурещ през 60-те. Също вихровокамерни дизели. Всички други след тях вече бяха по-тихи.

Да, градският вариант е Икарус 66, който има същия дизайн като Икарус 55, който е междуградски/туристически.

Аз съм малко по- млад от пфоте2 и не ги помня тия автобуси Икарус 55. А този на снимката пред хотел Дунав определено не е с български регистрационен номер. По- скоро с чехословашки. Спомням си чешките номера- черни букви на жълт фон и мисля, че имаше разделително тире м/ у двойките цифри. Много от туристите от соц. страните по това време преминаваха през Русе- с лични автомобили, с автобуси, като този от снимката или с влакове- имаше межд. влакове Прага- Бургас/ Варна, Будапеща- Бургас/Варна. Така че, е много вероятно да са преспивали в Русе.

Благодаря и на двама ви! Значи наистина е чуждестранен, чехословашки.  :)

Чак сега анализирах снимката пред хотел Дунав. Номерът на автобуса е точно чехословашки. Бяха жълти цифри на черен фон. А автобусът е и на чехословашка туристическа фирма, на фирмата Čedok. На дясното предно стъкло се вижда логото на фирмата. Чехите си слагаха табелите на туристическите фирми. Може би ги слагат и до днес. Фирмата е основана 1920 година и съществува и днес.
Ето го логото: http://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Cedok_logo.gif (http://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Cedok_logo.gif)
Чедок днес: http://www.cedok.cz/ (http://www.cedok.cz/)

Йовчо, по въпроса за гърлото на бутилката Русе, през където повечето туристи от комунистическите страни минавали, искам да поясня следното. Единствено туристите от ГДР минаваха 100% през Русе. И съответно румънците и тия от СССР. Другите нямаха проблем да минават през Югославия. Никакъв. Нито поляци, нито унгарци, нито чехи. Никога не са го имали. Даже чехите след 1968 година!

На нас българите по едно време взеха да слагат на паспортите едни печати PAR RS ROUMANIE. Съответно и на талоните за пътуване към личните паспорти (със стойност на личните карти днес) слагаха този печат. Но и тези печати взеха да ги слагат едва след като БНБ започна да обменя по 20$ по най-официалния курс на всички, които нямаха този печат на паспортите или талоните си. Малко хора знаеха, че имат право на 20$ по 76 стотинки при всяко пътуване. Аз съм сменял неведнъж. После ги давах за шоколади KRAŠ в Югославия.
Българите, повечето, като тъгнеха обикновено даже и не мислеха за минаване през Югославия и по инерция си минаваха през Румъния. За хората от София пък беше нормалното да минат през Югославия. Някои за през Букурещ и не бяха чували, че може.
За първи път като си купувах билет за Източен Берлин 1972 г. майката на една моя съученичка Тони (живееха в блока над сладкарница Куба), която работеше в бюро Рила на Д. Благоев ми каза "че вие може да минете и през Югославия". Така и направих.
Но да се върна към темата за туристите от източния блок. Ако някой от Чехословакия, Унгария или Полша е решавал да пътува с влак през Румъния то е било или за да спести 20 - 30 лева от пътя, защото през Румъния влакът идваше малко по-евтино, или по негови лични причини. Същото се отнасяше и за туристите с автобусите. Общо взето много по-малко туристи от тези страни минаваха през Русе, отколкото през Калотина. Примерно 70:30% (от тези три страни).
Бил съм екскурзовод и представител през цялото време на следването ми и след това лятото на Сл. Бряг и Ахелой. Освен австрийските и белгийските туристи имах и чехски и унгарски туристи от Кооптурист, които идваха само с автобуси и индивидуален транспорт и имам наблюдения през къде пътуваха. Не помня някой да е пътувал през Русе. Няколко пъти съм си ходил до София с тях, а те си продължаваха за Белград.
Пътувам от 1972 година самият аз през Калотина/Драгоман, нито един път не съм минавал през Букурещ/Русе (с изключение на 1974 г. през март - и то нарочно за да остана в Русе, имах още роднини) и знам какви хора имаше във влака и какви автобуси и коли по шосетата. И днес пътуването през Сърбия или Словения/Сърбия е несравнимо по-лесно от транзитното минаване през Румъния, където все още няма магистрала и се минава през безброй села с неосветени каруци и магарешки колички, нощем хора на колелета на 5 цуйки и три бири, и други трудности.

Форумът е уникален,реших да се включа,за да споделя спомени и факти от моя роден град.Надявам се да бъда полезна,защото Русе е град на моите деди,най прекрасният град на света.Фотографските ателиета в Русе преди Освобождението и след това до 1944г.е тема,която ме интересува.Излязла е книга?В семейния албум има снимки на Рудолф Либих(баща на пианиста Ото Либих),Самуел Гелч(синът му Еди Гелч се жени за дъщерята на Александър Цанков),също фото Балаш.До църквата "Всях Светих"имаше гробище,малък Пер Лашез,ходехме с баба,там бяха погребани много видни русенци,там аз получавах първите уроци по русезнание.Докато стигнем до нашия гроб,баба се спираше пред гробовите на роднини и познати,известни хора,които е познавала и разказваше за тях.Един от най красивите паметници беше на Иван Стоянов Соларя,богат търговец на сол и газ,подпомагал с пари четата на Христо Ботев,собственик на хотел,баща на големия хирург проф.Параскев Стоянов.Разрушаването на това гробище е престъпление,защото то беше история,там можеше да усетиш атмосферата на Русчук,да почувстваш европейски замах.Някой може ли да даде биографични данни за фотографите,които изброих.Боян Драганов,който написа книга ,е сроден с Балаш.Старите сгради в Русе имат красива архитектура,но те ще оживеят само,ако се разкажат съдбите на хората ,които са живели в тях.
[/quote]

За гробищата съжалявам и аз много. Забележителен паметник бяха на гробищната култура, но по-скоро на германската, отколкото на Пер Лашез. Дървестните видове са като в германски гробища. Алеите са оформени също така. Помня ги много добре, защото бях на бригада там - да ги разваляме. Що гробове съм счупил. От яд, че трябва да се чупят. Ние имахме там два гроба - на детската поетеса Екатерина Манчева и издателка на дестко списание - сестра на дядо ми и съответно леля на майка ми и гробът на мъжа ѝ. И двата надгробни камъка ги счупих собственоръчно. Писал съм за бригадата в гробищата. И сега знам къде останаха несчупени гробове. Даже ги показвах на единия си син, когато се случи да бъдем там през лятото.
Там е и дядото на моята братовчедка Пепа от Лондон, мъж на другата леля на майка ми, но него не съм го познавал и с нищо не е известен, освен с това, че е купил първия хипопотам в България - да го показва по панаири, след като е опитал няколко бизнеса. До тук хубаво, но за хипопотама и други неща гарант е бил дядо ми. И той си плати хипопотама до последния грош заедно с другите предприятия. Та затова не съм му търсил гроба на дядото на Пепа от Лондон, хипопотамиста. Имахме и един полковник на тия гробища, но вече не знам на кого как се пада, а и съм забравил как се казваше. Затова казвам, че имахме два гроба.
Та! Като се отиде в една страна, първо се ходи на гробищата. Както те изглеждат, така изглежда животът на живите хора в страната.

Аз също мислех,че Иво Жейнов е син на учителя по география от гимназията,но се оказа,че Жейнови,те бяха двама братя, са се изселили от Русе.Става дума за друг човек,който активно работи по историята на Русе,книгиге му са чудесни,препоръчвам ги !

Жейнови живеят от памти века на Баба Тонка 2. Над бившето ЖП бюро. Къщата с капаците.

Преди една година говорих по телефона с Иво Жейнов,автора на известните книги,за информация за русенските ротарианци и той ми каза,че сина на учителя ,Иво Жейнов ,се изселил в Пловдив.Напишете нещо повече за Лада Брашованова,винаги съм мислила,че носи тази фамилия по мъж,а тя била русенка.Тази жена също трябва да влезе в категория,известни личности.

Иво е свикнал да го питат за другите Жейнови. Сетих се за Ерих Мария Ремарк. Като почина 1970 г. в Локарно шофьорите на такситата взели да се питат, ma chi è questo Remarque? (кой пък тоз). Защото стотици хора отивали към къщата на Ремарк в един и същи ден. И един им отговорил Ha scritto libri. (книги бил написал). Та дано Иво Жейнов стане известен на всички. Вкл. шофьорите на такси. Да е жив и здрав и да пише още много.

За госпожа професор Лада Брашованова няма нищо ново, което да знам аз. Аз самият научих едва миналата година, че ми се пада роднина. Дядо ми, който беше следвал в Букурещ с двамата известни лекари-специалисти, сега да не им споменавам имената, говореше свободно румънски, познаваше съответно Румъния и твърдеше, че всички Брашованови в България са ни роднини. Не Бръшванови и не Бръшлянови и деривати. Именно Брашованови. И аз видях някъде някакво честване - Лада Брашованова. Ха сега, дядо, да те видя аз! Това става миналата година. Поглеждам - ами тя е на дървото, дъщеря на професора-ректор. Аз за професора Стоян Брашованов знаех много добре. Дядо ми се виждаше с него в София, остави кореспонденция - аз отлепях германските пощенски марки, но че има дъщеря също професорка - не знаех, а също и името не знаех. Писах и мейл на този адрес от Луи-Емил Айер, но не получих отговор. Какво ли са си помислили - пак някой измамник.
Преди месец говорих с Жени Бабачева. Тя вика - така ли, ами че аз ще и кажа. Казах и - остави жената на мира и толкоз.
Но за почетна гражданка на Русе, от културното наследство - разбира се че става. Тя е на повече от 80 години, заслугите и се намират лесно в Интернет поради лесното за търсене име.

Колко е малък света,със Светлана,седяхме на един чин в гимназията,тя учи само девети клас и заминаха за София.Имаха апартамент на Г.Димитров,в блока живееха много артисти и певци.Баба й,често ни гощаваше,Светлана винаги се наричаше Бабачева,а официалното име беше Славова.Много шик имаше в това момиче!Видяхме се преди 10г.,разменихме телефони,но после всеки по пътя си.

Имаше две сестри-Флорентина и Стефи Гениш,знаете ли нещо за тях?Стефи беше женена за едно много мило момче Иво,от старо русенско семейство,Флорентина за Владо,някой ми каза,че е вдовица.

Чета аз форума и се забавлявам страхотно,имаше още една баня "Еврейската"до библиотеката.Баща ми ни караше с колата(Москвич 401 или нещо подобно,вече не помня,бяхме много важни,защото нямаше много хора с коли,ок.1960,беше двуцветен,половината бял,половината светло син)баба,мама и аз.Банята беше много старинна,с няколко сводести помещения,мозайки,телякини,продаваше се лимонада.След 2-3 часа идваше да ни вземе,то беше цял ритуал,през зимата.В къщата имахме баня,но трябваше да я палим и по лесно беше да отидим в Еврейската или Капниловата баня.Някой каза,че са я съборили,това е престъпление!Някъде наблизо имаше лятно кино,редовно ходехме,имахме едно кученце,беше дошло след нас,без да знаем,забелязахме го в киното ,беше голям смях.Баща ми беше много запален по коли ,мотори.Винаги се хвалеше,че участвал в състезения и оттам хванал ревматизъм.Той е имал кола още през 1935-36,Форд,после Опел.Скоро гледах снимки и ми направи впечатление,че колата е с шуменска регистрация,интересно защо?През 1944г.руснаците я реквизират и повече ни вест,ни кост от колата.Автомобилният парк в Русе преди войната е бил много богат,но почти всички коли,камиони,автобуси,мотоциклети са  реквизирани.По тази причина,рядко се срещат ретро коли в България.

Дали някой е писал за ловните дружини в Русе?Такива има далеч преди 1944г.След това те продължават дейността си.Баща ми ходеше на лов,имаше костюм,пушки за различен дивеч,в дружинката бяха Косьо Лунгов,оперен певец,Попето(Петър Попов),художник ,Константинов,имаше и жени.Около 1960-1965,вероятно,за да откажат буржоазията от навиците й,въведоха райониране и на "бившите хора"се паднаха райони без дивеч.Като допълнение,въведоха 50 или 100,не помня вече,чифта крака на гарги,които трябва да предават,за да  подновят ловния билет.Баща ми се отказа,дойде някакъв комунистически функционер от Силистра и купи английските ловни пушки.Остана само една тетрадка с рецепти за дивеч.След години майка ми наряза костюма и направи гюдерии за миене на прозорци,страхотна еленова кожа,раздаваше ги като ценен подарък на приятелки.Баща ми побесня,но прие тъжната действителност.

Да ,Косьо Лунгов почина,но някой ми каза,че починал и сина му ,Бебо,който е по голям от мен,някъде над 60.

Смешно но,номера на форда беше Р0074.

След преврата през 1934 год. е направена административна реформа и Русе остава само околийски град- подчинен на Шумен, който става областен град. Вероятно затова регистрацията на русенските коли е с шуменски номера. След 1941 год  със специален закон Русе е върнат отново за областен, като към него са дадени и новоприсъединените Тутраканска и Силистренска околии.

Ценна информация,вече знам,защото досега не разбирах защо колата не е с русенски номер.

Май,май,започнахме,познавам Зюмбюла ,а ти помниш ли Гиргина, на мен ми се струва че това не е съвсем...персонални данни за наши познати трябва малко да ограничим, да се съсредоточим върху коментари с по широк обществен  интерес.Прощавайте , на мен лично ми е интересно и забавно,но това се чете от съфорумци за които, не знам как го приемат.До сега личните ми впечатления са ,че интереса е най вече към архитектурата,видни русенци, но не от сравнително близкото минало, и значими исторически събития.  

Прав сте,не може ли след прочитане да се изтриват?Или след седмица например?Личностите живели в този град създават атмосфера.Не пренебрегвайте рекламния ефект,така повече участници попадат във форума и се разменя повече информация.Попаднах на скица на русенския павильон на Пловдивското изложение през 1892г,проект на инж.Тодор Тонев.Някой може ли да даде информация за къщите от Техникума по дървообработване до парка по улица Александровска-архитектура и първи собственици,кои години са строени?Кои номера са?Втората от ъгъла беше на Касабови-Милко оперен певец и Любо -художник.

Може ли а се намеся и аз с едно процедурно предложение?
Понеже толкова интересни неща се изтриват, искам да направя следното предложение: Имаме тема ""Вехти" спомени за Русе" -> http://www.ruseonline.info/smf/oaoaeto-e-education-in-rousse/t1052/ (http://www.ruseonline.info/smf/oaoaeto-e-education-in-rousse/t1052/) Ще направя така, че тази тема да може да се чете и да се пише вътре, само от регистрирани и одобрени потребители на форума, като преместя там всичките ваши спомени от по ново време. Така хем спомените ще останат, хем гугъл и неоторизирани лица няма да могат да четат.
Какво ще кажете? :)

П.п. Понеже бях смъмрен от Pfote2 /и с право/ :) продължавам да търся начин да запазя спомените ви :)

Аз като изтрия нещо, бих желал да си остане изтрито. Лични данни за живи или неживи хора не е хубаво да се оставят. Не е коректно. Овен ако не става дума за обществена или обществено позната личност: кмет, архитект, лекар, военен, учител ....
Моля, щом има бутон "изтриване", нека да се уважава бутонът. Иначе можете да го махнете направо. Благодаря за запитването.

Ресторант Бордо в Русе,някой ми каза,че там пеела Лили Иванова в началото на кариерата си,някой знае ли повече за ресторанта?

Привет на всички от този прекрасен форум!
От скоро се запалих да колекционирам стари картички, материали за гр.Русе.
Искам да попитам за едно издание с много снимки Илюстрован Алманах на гр.Русе издаден през 1928г от Г.П Донев и Д.Коцев
Всякаква информация ще ми бъде полезна.
Благодаря предварително!

Здравейте,колекционерите са специална категория хора,пожелавам ви успех!Алманаха,специализиран ли е или общ ,т.е.какви обекти(търговски,архтектурни и т.н.) и личности включва?

Нищо конкретно не знам мислех, че тук при вас някой може да помогне с информация.
Извинявам се ако съм писал не където трябва.

Да точно за това издание става въпрос *DRINK* предполагам, че е излишно да питам за повече снимки!

Наблягам повече от периода преди 40 години.

Ето две картички и от мен.

Ами то ако не сте вие "старите кучета" (надявам се никой няма да се обиди - казано е с много уважение) с вашите интересни знания и спомени, уви в другите секции във форума е мъртвило, което според мен е породено от факта, че и в града е мъртвило откъм събития напоследък.

Аз точно това си помислих. Че ние, дъртите, уплашихме младите. Интересно, интересно, ама не чак толкоз!

кажете за какво точно да пишем, че не се сещам...някакви събития...аз се сещам само за идиотизми, с които се сблъсквам всеки ден в града, като например, че в целия град е наслагано логото на паяка и се стигна до там да ми вдигат колата от пред вкъщи...та така решаваме проблема с паркирането...

Пускам още снимки дано са полезни за Форума.

 Извинявам се,че качеството е лошо .

Колега Златотърсачев, ти май нарочно ги слагаш със отблясък, за да не се копират?
Наистина може да се присъединиш към колекционерите. Засега с вероятно не много голяма колекция, но пък се опитваш да ги имитираш, поне откъм предпазливостта- да не би някой да види нещо повече от вашите колекции. Дядо Митко и той си изтри качените снимки, за да не се виждат много- много.
Ами хубаво, ама как да се научат младите? Откъде да почерпят знания, патриотизъм и уважение към миналото?
Не се предпазвай толкова. Преди да ги купиш, тези картички стоят с месеци в аукционите и могат да се копират без проблем от всички.

Дядо Митко, аз знам колко  хубави, даже прекрасни картички имаш в твоята колекция. И даже ти казах, че един живот няма да ми стигне, ако взема да ги анализирам всичките- откъде, как, какво и кого засягат. И колко много може да се открие за Русе и неговите хора- ама това вече е право на собственика- колекционер дали иска да ги покаже на широката публика.
Обаче снимката на Илюстрования алманах за Русе- 1928 год я изтри все- пак!

Не знаех че представлява интерес

Наистина като снимка може да не е така качествена, като сегашните снимки, но тя си отразява тогавашните възможности за книгопечатане. Освен това, в този алманах има информация за града, за фирмите и хората по това време и т.н. Пусни нещо да прочетем във форума!

В алманаха няма стойностна информация,има реклами които е включил в едно издание известен ти.. за да достигне  бройка.За мен има стойност заради това че има снимка на магазина на баща ми,но знаеш живея на село,интернета ми е доста  ....В петък ще бъда в Русе дано мога да мина край теб за да го разгледаш.

Пускам тема в раздела със срещите с идеята, че предположението ти ще се превърне във факт  *DRINK*

А ако беше сканиран по-добре, щеше да е и още по-добре. Тук е малко намален даже.

Златотърсачо, сложи, ако обичаш, снимката с фонтаните. Много са ми ценни. Спомням си как си играехме покрай тях и как пиехме вода от чешмичката. А те шумяха много силно, водата падаше със силен плясък, а струите си сменяха цветовете. Отдолу, откъм чешмичката имаше едно помещение, в което вероятно бяха помпите и устройството, което избутваше различните цветни стъкла. Винаги съм се опитвал да видя какво има долу, но така и не видях.

За жалост това е което мога да пусна като качество!Самата картичка е много тъмна.

Ето още една картичка от фонтана. Снимката е снимана още преди 1944, но тази картичка е печатана през 1954 г. Точно зад фонтана се вижда бюстът на Любен Каравелов от русенския скулптор Владимир Владимиров, който сега е пред училище "Любен Каравелов".

Още картички.

Щях да те карам да ми оградиш, за да го видя. Взех го за водна струя от друг фонтан.

Фактически бюстът е на мястото на чешмичката. Мисля, че има нещо като чешма, раздвижена, в стила на развития социализъм (на железобетонните паметници).

i as da u4astvam..

i oshte edin pogled   
ot drugo mqasto..

А дали паметника седи още в двора на старото у-ще "Л.Каравелов " ?

Сградата на старото училище я събориха преди една - две седмици. А бюста на Любен Каравелов е при "новото " училище "Любен Каравелов", което е редом до училището по облекло.

Коя е била старата сграда?

на  ул Любен Каравелов  до къщата-музей Захари Стоянов

Berliner пак е с най-хубавите карти! Направо удоволствие. Благодаря. И това есперанто!

Знае ли някой повече за пързалката при Жабешкото блато,дали ще се намери снимка?Пързалянето с кънки е сред основните забавления на младите русенци,30-40 години на миналия век.Мисля,че това е първата култивирана пързалка(каток)в България ок.1925г.,закрита е ок.1950г.Кой я стопанисва?Има ли в Русе голям магазин за спортни стоки по това време?

Аз в къщи на времето "намерих" на майка ми кънките, с обувки. Кънките бяха Rheinmetall - като пишещите машини. Освен това имаше един брой мъжки кънки с ключ, вероятно от вуйчо ми останали, с които съм се опитвал да се пързалям, но не ставаше добре - падаха, защото носехме обувки с меки подметки. Гьонът омекваше напълно през зимата. На жабешкото съм ходил като замръзваше да се пързалямe с един приятел от моята улица, който сега живее в Ерфурт, но така и не се научих. А и беше доста далеч от нас за да ходя често. И на мен ми е интересно кой е продавал спортни стоки.

Дядо Митко, не може няколко човека да се наговорим и едновременно да правим такива компилати. По това време бюстът на Любен Каравелов наистина е бил в градската градина. И това го има на много снимки, картички и т.н. Ще се подготвя и ще кача снимки малко по - късно. Ти също не с бил роден това време или си бил много малък и едва ли помниш.

Митко, аз разбрах, че става дума за магазин за спортни стоки преди 1944 година. На майка ми кънките Rheinmetall са купени все пак от някъде. А и тия, с които се опитвах да се науча аз. През 50-те се появиха, поне в нашия квартал, кънки с ключ - от моряците. От Чехословакия, но имаха един жълтеникав хром-никел, а моите бяха бели, лъскави, като от хирургическа стомана. Друг е въпросът, че така и не се научих да карам. Та същите са купени отнякъде. От Русе.

Абсолютно сигурна съм за Жабешкото блато,аз съм виждала снимки на баща ми и други роднини,с кънки на Жабешкото блато.На една от снимките имаше доста хора.Това става ок.1932г.Хората са с  вълнени пуловери,шапки,шалове.Мъжете са с панталони тип голф.Там са ставали срещи,флиртове и т.н.Писах,че ок.1950 е закрита пързалката.
Г-н Митко,вие сте доста язвителен,иронизирахте ме,че помня гащите на Атина Болярска.Аз съжалявам,че русенци малко знаем за тази интересна жена.Тя е законна съпруга на Иван Вазов,не знам защо я неглижират.Софи Юго ,съпругата на Виктор Юго ,също е изоставена от мъжа си,но французите са изписали кофи с мастило за нея.
Но,аз помня кюлотите на мисис Симпсън.Когато английският крал Едуард VIII,абдикира заради тази американка през 1937г.,стават много модни в цял свят-шапки,шалове,бельо,всякакви видове аксесоари  а ла мисис Симпсън.Русенки също са полудели по тази мода,баща ми внася  много стоки от Франция и Италия.Той прави доста пари и винаги се шегуваше с шапките и кюлотите на мисис Симпсън.Бяха останали няколко непродадени дузини,тъмно синя ,лилава и розова коприна с дантели.Защо вие не разкажете какви парфюми ,козметика са се продавали в парфюмерията на баща ви?Тези неща са важни,защото така човек добива представа за живота и бита,за социалните слоеве и т.н.в един град.Препоръчвам книгата "Безсъници"на Стефан Попов,живял през ученическите си години в Русе,в нея той описва Русе,хора,събития,вкл.посещението на френския президент Реймон Поанкаре в града.

Пързалката си я спомням ! Просъществувала е до 60-65 г !Там правих първите си опити на кънки !

Митко, кънките са от преди 1944 година. Майка ми е 1919 и 1941 вече е студентка в София. Така че са от преди 1941. Но не е изключено и да са от Букурещ. Кръстниците на майка ми бяха от Букурещ и дядо ми е ходел често с майка ми там. Но толкова едни кънки ли да е нямало в Русе! От друга страна за да се купят кънки с обувки трябва да има избор на номера и на цветове, а това го има само в по-специализиран магазин. Та може да е било и в Букурещ. Виж за другите кънки, с ключа за стягане няма нужда от специализиран магазин. Но все пак е интересно кой е продавал такива стоки, които не са проста железария. Имам една възможност още да питам. Докато е жива вуйна ми, родена Хрусанова. Със сигурно знаеш фамилията. Мога да ти се окажат и комшии. На Найден Киров (май) живееха. До Симонян. За Симонян друг път.
Ето тук една фотокамера Rheinmetall от 1956 година 4,5х6 и 6х6, със смяна на формàта. За Rollfim. Обърни внимание на визьора - и той сменя формàta. В същност ти това го знаеш. Твоята би трябвало да е най-малкото подобна:http://lippisches-kameramuseum.de/Rheinmetall/Rheinmetall_Weltax.htm (http://lippisches-kameramuseum.de/Rheinmetall/Rheinmetall_Weltax.htm)

По спомени на баба ми, пързалката е съществувала до около 65-та. Не си спомня кога са я направили, но не е било преди 1950 май. Събирали са се много хора там по думите и - целият град и е имало заведения за бира и кебапчета:)

"Безсъници"Ст.Попов(1903 София-1989 Мюнхен)-"Русе крепнеше в този национален подем,старият вилаетски център от времето на Митхад паша бе заменил в свободна България,столичността си с международност,характерна за големите дунавски пристанища.По у-ца Александровска,Княжевска,Митарна,срещах навсякъде чуждестранни имена.Техник Вебер,аптекар Силаги,фотографи Либих и Гелч,шивач Гертнер,музикален магазин Калк,канцеларски магазин Риглер,фабрика Мюлтхупт,ресторанти "Франц"и"Фишер",да не говорим за белгийците и французите около Захарната фабрика.Градът дишаше чрез пристанището на Дунава,който носеше полъха на Европа.Денонощно се разтоварваха шлепове,свирките на параходоте,вечер се отразяваха светлините на румънското пристанище Рамадан,така в мисълта си жителят на Русе стоеше непрекъснато на понтона към Европа.Градът живееше по европейски,с каляски и яхти,с карнавал и шествие от маски и костюми,с Великденска тарла,с летуване на заможните-а те бяха много!-в Херкулесбад,със сватбени пътешествия във Виена и с гешефти в Будапеща.С кина и оркестри,със собствен театър и даже симфоничен оркестър.Чуждите консули на повечето евр.държави придаваха дипломатическо лустро на обществото,което се суетеше по балове и клубове,имената на австрийски владетели и императрици красяха параходите,пристигнали на брега".В книгата описва периода 1910-1920г.Ст.Попов живее в Русе,по късно се жени за ученическата си любов,Тина Маринович,внучка на Костаки Маринович.

.....Дълги години гледах как се рушеше Училището....Жал ми беше....Там съм завършил основното си образование...

Ако някой има последни снимки нека ги качи ,моля !!
Преди много години за това място се говореше че ще се строи концертна зала ...

Не си ли ходил да си го снимаш?

Стефан Попов"Безсъници"-"Цивилизацията крачеше в дунавската столица с едри крачки-6 киносалона още преди Балканските войни,които отвеждаха зрителите в далечни непознати страни или в исторически бележити епохи.Срещу първото от тях"Биоскопа",бе вече построен"Модерния театър",в търговския център на града се бореха за посетители "Централ"и"Аполо",в еврейския квартал ги привличаха салоните на театър"Одеон" и "Сплендид"........В Русе се настаниха окупационните дивизии на англичани,французи и италианци.По право казано на шотландци,които свиреха с гайдите си всеки ден  на площада пред х-л "Бристол",на алжирци и сенегалци,които илюстрираха измяната на Съглашението къв Европа,и на италианци,чиято бедност в сравнение с тази на англичаните ,ни отвори очите,още на младини,за разликата между бедни и богати нации."Попов учи в католическия колеж "Свети Йосиф"."Училищната сграда бе заета от англичаните,техните войници продаваха хранителни продукти на изгладнялото българско население(закупеното с последното злато на БНБ месо от Канада още е пред очите ми).......Само 4 г.преди това бях присъствал на посрещането на френския президент Реймон Поанкаре,който минаваше през Русе ,на път от Петерберг за Цариград.Посрещането бе минало при нормалния тържествен церемониал....."

В немскоезичната Wikipedia дълго време пишеше за Елиас Канети, че е роден в Русчук, Австро-Унгария. И нищо чудно. После го поправиха.

Историята на Русе е много интересна,много неща са се случили за първи път в града.Радвам се,че много хора пишат за миналото на Русе.Мисля,че пързалката "Жабешкото блато"е първата в Б-я.Трябва някой деен човек да се разрови и да открие доказателства за това.Твърде възможно е този кинотеатър"Биоскопа"да е първия  в Б-я.Знам,че в този период филми са доставяни от Букурещ.

Жабешкото блато-Велимир Петров,русенски художник в своите спомени пише:"Официалният градски каток,с военна музика,вечер с илюминации и бюфет с топъл чай,кънки под наем-имаше на Жабешкото блато."В История на БХЛ(български хокей на лед)пише,че първата зимна пързалка през 1922г.в Габрово,в двора на Иван Хаджиберов,а в Русе 1925г.в Жабешкото блато до Градския стадион.Според друга информация Зимните спортове,прохождат в Русе още пред 1894г.Русенци са първите открили удоволствието от тях.Има две официални зимни пързалки -Жабешкото блато и на местото,където е  Проектанска организация.Там през 1953г.се провежда градско първенство по фигурно пързаляне(което говори за традиции в този спорт),по това време в града има хокеен отбор.Велимир Петров е жив и здрав,някой може да се срещне с него и да разговаря за Жабешкото блато,добре е да се развие тази тема.

Ей за този човек не бях чувал много години. Той живееше някъде към Черешовата улица. Бях чел преди много време негови спомени за Русе, но ставаше дума главно за неговия квартал и за спортни събития.
Не би трябвало да бъде много стар. Някъде малко над 70. Да е жив и здрав още много години.
То за него само да пишем - пак е интересно. Известно ли е, че е автор на няколко книги, на безброй хумористични произведения. Аз преди няколко месеца се натъкнах на книгите му в Читанка. Много се радвам споменаването му!

В Русе има много добри художници.Велимир Петров и жена му Милена, бяха много атрактивна двойка.Аз предполагам,че зимните спортове са се развили пак покрай чужденците в Русе,консулите са давали тон за тези неща,както и влиянието по Дунава,а възможно е Шарл Дюванел,швейцарец,който пристига през 1893г.,като учител по физкултура в мъжката гимназия.Като го споменах,трябва да отбележа,че поставиха плоча пред стадион Васил Левски в София,с имената на учителите по физкултура,швейцарци и Шарл Дюванел е упоменат,като учител в Търново,за Русе  нищо не се споменава.Мисля,че русенци трябва да напишат опровержение до съответните институции.

Моята цел е да сътрудничим,а не да се караме,приемам всяка критика и ще се постарая да се корегирам.Колкото до "наставленията" ми,трябва да ме извините,защото аз съм потомствена русенка,следите на родословието се губят 1820 г.,все ми се иска повече факти да излязат от славното минало на родния град.Доста информация има в главата ми,малко смътна понякога.Майка ,баща ми ,баби и дядовци,бях на 7г.,когато почина прабаба ми,всеки е разказал по нещо.Затова аз много държа да сверя някои спомени с други русенци, за достоверност.Вие сте в Русе и следите тези книги,статии,изложби и т.н.,за мен е трудно,но се старая да съм информирана.

Надявам се да посетя скоро Русе и ще се опитам да инициирам среща на която да се запознаем,но сега предпочитам да остана с ник.Искам да публикувам някои неща в сайта,но трудно се оправям с техниката.Всеки може да ми остави лично съобщение и да установи контакт,сайта е организиран много добре.

Последния път беше преди....3 години  Там бяха настанени техн. служби на Операта и Театъра !

Poslednata Karti4ka s büsta b gradinkata mi e ot 1937, parvata s büsta sag fontana e ot 1939.

Сега погледнах и аз - защо на двете снимки един път Любен Каравелов гледа към новата поща и един път към хотел Дунав? Някой го е местил ли?
(освен, че при всичкото ми уважение кам Любен Каравелов този паметник на тези карти изглежда отвратително)

Имам отговор от вдовицата на вуйчо ми (А. Хрусанова). Предавам го като цитат:
"Междувременно се сетих кой продаваше кънки. Бащата на моя съученичка от френското училище - Султанов. Магазинът му беше по десния тротоар на главната улица, след Халите, посока парка. Доколкото си спомням, продаваше и кожи, и железария."
На другите въпроси чакам още отговор.

На новия сайт на Държавна агенция "Архиви" са публикувани дигитализирани документи, както от централния архив, така и от регионалните. За Русе до този момент са качени следните неща: http://www.archives.government.bg/199-%D0%94%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2 (http://www.archives.government.bg/199-%D0%94%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2)

Да, благодарим за линка. Има интересни работи. Видях снимка на гръцкия владика Синесий, дето бил изгонен от българската общност през 1863 год. На негово място бил сложен временно Нил Изворов, но по- късно от Цариград изпратили Митрополит Григорий.
Забелязах, че фотото е на същия RECHNITZ( Рехниц, Рехнич) за когото коментирахме преди време, но в Галац.

Сега ще ви покажа малко стари снимки от Русе. Преди време гостувах на една стара госпожа- русчуклийка. И сега пак ходих и взех две семейни албумчета със снимки. Постарах се да ги сканирам качествено, защото някои снимки са малки. И ето първа серия снимки:
Ученички от девическата гимназия Русе, пролетта на 1933 г.:
- 053.1 на ул "Александровска" пред недовършената още съдебна палата.
- 053.2 в спасителната лодка на румънския локален параход.
- 053.3 на покрива на наскоро построената Гара Пристанище.
- 053.4 в градската градина пред паметника на митичния човек, борещ се с хидрата.
- 053.5 пред павилиона за цветя в малката градинка

Чудесни снимки си намерил ,Йовчо. Първата е уникална !

И още три снимки от същата "фотосесия" на ученичките от девическата гимназия Русе, 1933 г.
- 53,6 на кея
- 54,4 на покрива на Гара Пристанище
- 54,5 на файтон на центъра, тогава ул. Цар Асен ( сега точно пред центр. вход на хотел "Дунав"). Отпред отляво се виждат сградата на "Гирдап" с часовника и сградата на Коста Томов, сега Глобул.

Ученички от Девическата гимназия- Русе. Снимките са надписани:
26 ХІІ 1930 год. Русе, V "в" кл. , Първи снягъ.
Зад тях се вижда сградата на Девическата гимназия, която още не е довършена.
Строителството на тази сграда започва още през 1909 год. по  проект на арх. Винтер. Но, поради липса на достатъчно средства, строителството се проточва чак до 1950 година, когато е предадено южното крило, което на снимката още не е довършено.
Възрастни хора си спомнят, че Емануил Габровски- фабрикант ( Братя Габровски) и кмет на Русе през 1934- 35 година е направил голямо дарение, подпомогнало продължаването на строителството на Девическата гимназия.

Аз си спомням Габровски като "Братя Габровски" - лепенка на един креват, с логото на производителя.
Йовчо, снимките ти са великолепни! Като ги гледах първите бях в България и може би затова ми стана много мъчно за тия млади и хубави момичета, които още не знаят какво ги чака само след някакви 14-15 години.

Във форума ако го няма Йовчо да напише нещо и да сложи фотографии, никой май няма да се сети за собствен принос.

Ето една снимка  от фабриката на Габровски.

Този или такъв автобус съм виждал в Русе. Светлата му част беше в кремав цвят, тъмната черен. Все още беше много лъскав.
Беше в стила на куфарите за пътуване от 20.те години - черни с кремав бордюр. Беше Опел-Блиц. Свързвах го с Опел-Блицовете, които имаше флотът - на улица Червен, ъгъла с Цар Калоян имаха голям обект с голям двор. Преди няколко години бях там - продаваха животински храни и други полезни неща, но все още си личеше, че е било казарма. Та на двора имаха няколко радиоколи Опел Блиц. Влизал съм там с моя съученик Микьона, няма да му казвам името за да не трия после. Те живееха на територията на казармата, баща му беше мичман.
Мъча се да си спомня - дали не пътуваше по линия № 2 от Корабната до ...(вече съм забравил до къде) или беше междуградски, автогарата беше зад пощата (за мене старата поща, пл. Батенберг). Говоря за най-стари спомени - около 1954-55 година. Линията №2 беше със стари автобуси, от преди 09.09.1944. Първа линия, Гарата-Захарната, беше с по-нови.
Сега пак за флотската казарма. Помня като я опразваха. Изглеждаше като при оттегляне на войски. Навсякъде нахвърляни неща, които само до преди седмица са се водели на някого, навсякъде хартии по земята, някакви формуляри, натрошени сандъци и хартии, хартии. Обектът имаше две врати. Едната май беше ъгловата от към Калоян/Червен. Другата "пешеходна" откъм Червен. Не ми е идвало на ум да отида сега да видя какво е станало.
Снимката на Митко съм я виждаш и друг път, но не съм обръщал внимание, че пише Креватна Фабрика. Като дете гледах лепенката Кревати Братя Габровски, както писах по-напред. Сега ми се затвори още една отворена "сметка" в живота. Благодаря на Митко.

Сега по въпроса за Александър Батенберг. Интересно защо не му се изписва името изцяло! Защото след 7.11.1917 година в Русия бяха премахнати благородническите титли ли? Че сме съветска република (и днес) е повече от ясно, но все пак. Човекът се казва Alexander von Battenberg. И майка му, и баща му са благородници. Човекът е роден благородник с доста голямо von. Преди да замине за България е лейтенант от гвардията на императора в Потсдам. И още един факт, който вероято всички знаят. Той е син на принц фон Хессен Дармщадт, с които е роднина Симеон, а името и семейството Батенберг управляват вече десетки години Великобритания. През първата световна война да си германец в Англия е като да си германец в СССР след 1945 година. И хората си сменят името от Battenberg на Mountbatten. Берг и Маунт означават едно и също - hill, mountain, баттен си остава баттен. Опитали са да го преведат Баттенхилл, ама им се е сторило с право глупаво и са решили да бъде Маунтбаттън.
Сега. В София площадът пред двореца и бившия мавзолей се казваше (поне) Александър Баттенберг, но сега е преименуван на Александър Първи - за да звучи руски, разновидността на съветски. Тоест гордо. Саша Первый. Нещо като Иванушка дурацкий сын. За мене е обида.

Кажи му много здраве и го изтрий. Баща му освен, че беше мичман, военен радист, беше и радист DX-er - помня станцията му имаше позивна LZ2KRS. Такива неща не се забравят. Със сигурност Микьона е допринесъл към общата ми култура. И по-специално баща му, косвено чрез Микьона. Ето как.
Микьона ни снабдяваше с QSL-картички от баща си. Който се е занимавал с радиоаматьорство знае за какво става дума. Това са потвърдителни картички, че е била установена радиовръзка. До СССР иди дойди, ама той имаше картички от Южна Америка, Антарктика, Австралия, Северния полюс, Канада и пр. Къде по това време канадски картички в Русе! А и радиоаматьорството е голяма наука. Пресмята се разстоянието, диапазона на вълната за предаване, слънчевата интензивност според сезона и дали е ден или нощ, и пр. условия. Тогава станциите са били кой знае колко слаби. Днес можеш да влезеш във всеки радиоаматьорски магазин и въз основа на лиценза си да си закупиш каквото искаш в рамките на позволеното - на max.
Да споменем и баща му. Помня го във флотска униформа, нисичък, но напèт. Явно е бил голяма работа за времето си! Да имаш ти връзка с целия свят! Скромен човек беше. Покрай него Микьона явно разви интерес към английския и сигурно това го накара после да се занимава интензивно с английски без да има амбиции за английска гимназия. Беше в моряшкия техникум, къде иначе. Мисля, че после завърши инженерство в Русе. Виждах го един-два пъти, но за жалост още във времето, когато младостта изглеждаше вечна и не се спряхме нито веднъж да си поговорим. Дано е жив и здрав.
Апропо. За Микьона бях сигурен, че ще се знаят с Митко.
Да е жив и здрав баща му още дълги години.

Хех :) LZ2KRS беше позивната на станцията в клуба на радиолюбителите до гарата. Ходил съм там като малък. Може би е било около 1984-5-6...

Сега гледах по новините как някакъв минава на въже между скали в каньон и баба ми каза, че и в Русе са опъвали въже някъде около фотото според мен старото централно фото и някаква фурна...минавали са вечер по това въже и са се събирали много хора...по нейни спомени това е ставало около 1946-47 г.

Още стари снимки от Мъжката и Девическата гимназия Русе:
Снимките са надписани както следва:
- scan0014.2- ІV "в" класъ, 1929; фото Т. СТАВРЕВЪ
- scan0018.4- споменъ отъ балета "Рококо", 1929 год., Русе
- scan0012.2- 20 Октомврий 1932 год., VІІ "б" класъ при Русенската Дев. Гимназия "Баба Тонка"; фото Т.СТАВРЕВЪ
- scan0001g- 15 май, Градската градина; фото "АРТИСТА" РУСЕ

Балетът Рококо е сниман на двора на моето първо училище - тогава мъжката гимназия.

Няколко снимки от "малката градинка" от 30- те години.
На тях се виждат:
- гимназистки от Девическата гимназия пред Павилиона за цветя, просъществувал до средата на 60- те години.
- "Гъбата" в малката градинка, за която коментирахме преди във форума
- общ изглед на "малката градинка" с "гъбата" и Павилиона за цветя, средата на 30- те години.

Някой може ли да каже кога е разрушена гъбата в малката градинка ?

Ами разпитвах и си спомниха възрастни хора, че в края на 40- те ( може би 1947- 49) е премахната "гъбата". И пак по това време ( около 1946-48 г.) е построена естрадата, която пък е премахната заедно със стъклената будка по време на  превръщане на този участък от улицата в пешеходна зона ( "Аврамова поляна" по името на тогавашния кмет).

Благодаря за информацията ! Имах някакви предпо;ожения...

На тази естрада ми е правена снимка по Нова година с Дядо Мраз и едни изкуствени еленчета. Трябва да съм бил на около 4 години, тоест около 1965...