БЕЗИМЕННО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ЗА ФАБРИКАЦИЯ И ЕКСПОРТ НА ТЮТЮН „НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ“ е основано е в Русе на 10 октомври 1910 г., когато е приет и уставът му за срок от 25 години. Целта на дружеството е да построи и експлоатира няколко фабрики в царството и да търгува със суров и обработен тютюн. Основният капитал е 300 000 лв. златни, разпределен на 3 000 акции. В извънредното общо събрание на акционерите на 17 август 1914 г. се взема решение той да стане 1 200 000 лв.
Старите акционери имат предимство при записването на акциите. Във времето на икономическата криза след Първата световна война „Независима България“ продължава да се развива успешно. През 1919 г. увеличава капитала си на 4 000 000 лв. В нея се произвежда продукция с около 45 души. Броят на акционерите непрекъснато се увеличава. Към 1930 г. акционерите са около 50 души. Между тях са видните русенци Георги Ц. Недков, Панайот Пенков, Гатю Станев, Георги Армянов, Роман Маринович, Атанас Ц. Буров, Тихомир Наследников, Атанас Боздуганов и др. През 1932 г. капиталът вече е 12 000 000 лв.
Поради задлъжнялост към Българска народна банка, Русенски клон, през 1936 г. фабриката е обявена за разпродажба.
-Цигарена кутия от тютюнева фабрика „Независима България“- Русе, колекция Dimitar Georgiev
-Реклама на "Независима България", колекция ystoyanov
-Акция от 1912 г., колекция Berliner

„ОРЕЛ“ – акционерно дружество за производство, търговия и представителство на тютюневи изделия. Образувано е на 11 септември 1941 г. в Русе за срок от 20 години. Основният му капитал е 4 000 000 лв., разпределен на 400 безименни акции по 10 000 лв. Акционери са: Минчо Д. Ковачев (фирма Гатю Станев), Иван Ал. Митев (син на Алекси Митев- Симо-Митевата мелница), Димитър С. Митев, Стоян С. Митев (синове на Симо Митев- Симо-Митевата мелница) и др. За търговски пълномощник е назначен Руси Д. Русев, с право да подписва фирмата с един член от управителния съвет. През 1944 г. дружественият капитал е увеличен на 6 000 000 лв. Във връзка с настъпилите промени след 9 IX и проведената национализация в края на 1947  г. на общото годишно събрание на 20 юни 1948 г. акционерите решават дружество „Орел“ да прекрати дейността си.
- Бакелитова цигарена кутия от тютюневата фабрика на акционерно дружество Орел- Русе, колекция Dimitar Georgiev
- Цигари „Орел“ от тютюневата фабрика на акционерно дружество Орел- Русе, колекция Dimitar Georgiev
- Акция на "ОРЕЛ" АД- Русе

Липсваха ми тези постове. Както винаги - безкрайни благодарности

Днес останах без работа и реших да попрочета някои неща от форума. Стигнах до едно място, където Victoria казва: "Напишете нещо повече за Лада Брашованова,винаги съм мислила,че носи тази фамилия по мъж,а тя била русенка.Тази жена също трябва да влезе в категория,известни личности."
Не знам дали на времето съм взел отношение, но сега ще го направя (пак).
1. Лада Брашованова е дъщеря на Стоян Брашованов. И е поначало известна личност, в случая известна личност с потекло от Русе.
2. Стоян Брашованов, бащата на г-жа Брашованова, е първи братовчед на дядо ми Антон Андреев, който по румънски документи (роден в Русе) е Andon Andreescu-Brașoveanu. Стоян също е роден в Русе. При идването в България след Освобождението прадядо ми Иван Андрееску-Брашовяну запазва само Андрееску/Андреев, а другият му брат Андрей, бащата на Стоян, запазва Брашовяну - Брашованов.
Това е предисторията.
На госпожа Лада Брашованова пратих един мейл със съобщението, че се намира на родовото ми дърво, т.е. сме роднини, макар и далечни. И че през 50-те години дядо ми беше в София да се види за последен път с баща ѝ, и че през всичките тези години преди това са се срещали периодично в София, и много са се обичали като братовчеди.
Колкото и да съм бил малък, помня колко посърнал се върна дядо ми от София.
Пак от дядо ми и след него от баба ми, от разговори, знам някои подробности за Стоян Брашованов - че бил първият ректор на Консерваторията, а и къде е следвал, с какво се е занимавал. Лада става и тя музикантка, съответно музикална критичка и преподавателка от най-висока класа. Това го знам вече от други източници.
Като изпратих мейла на г-жа Брашованова тя е била вече на около 80 години и сигурно не го е взела на сериозно. (а и кой знае какво си е помислила/те и времената бяха такива). А може да не е стигнал до нея, въпреки че тя имаше мейл адрес в някакъв друг русенски форум.
Андрееви и Брашованови (Andreescu-Brașoveanu) са от Русе, но дядовците им идват от Cîmpina или Câmpina по стария правопис (Къмпина), а още преди това са живяли в български квартал в Брашов - от там и Brașoveanu. Къмпина по това време е град по-развит от Букурещ. Там е първата петролна рафинерия, семейството притежава петролни извори. Затова и прадядо ми има ноу хау по улично газено осветление с gaz lampant и получава концесията на газеното осветление в Русе, която после става безпредметна, защото пускат електрическото. А и прадядо ми умира след това. Женил се е сравнително късно.
От дядо си знам, че ако някой се казва Брашованов - ни е роднина. Ако е Бръшванов или друго - не е. Ето извадка от родовото дърво - това, което пратих на г-жа Лада Брашованова.
Дървото е завършено 1930 година, но фактически 1959 година, тогава почина и дядо ми, като са били актуализирани само най-близките на дядо ми - ние, внуците. Тоест ако г-жа Лада Брашованова има деца и съпруг, те не са нанесени.

Обади се, има интерес...

Попаднах на интересна снимка на Градската градина с оформление, което досега не бях виждал. Съдейки по това, че Съдебната палата е практически завършена (открита е през 1940), а общинското казино все още го има (съборено е през 1939), най-вероятно снимката е от 1939 година. Признавам си, че това оформление на зацветените/затревените фигури ми допада повече от днешното. Около кръглия фонтан ("Момчето с хидрата") е имало квадратна зацветена площ. В долната дясна част на снимката се вижда човек, който полива тревата с маркуч, значи е имало и добра поддръжка.  

Някой дали може да изкопае от някъде снимка на KFC-то в Русе?