Ето малко стари данни за "Фазан"

Семейство Ардити са известни евреи от Русе. Освен фабриката са имали и още един или два магазина. Единият за платове на Александровска - втория или третия магазин като се тръгне от Братя Рачеви към центъра - само на 100 метра от Братя Рачеви, на страната на Братя Рачеви.
Другият магазин е бил до борсата, сега полицията - там някъде. Помня, че на времето имаше едни магазини (3-4 магазинчета) на края на Скобелев, там където после имаше една барака за мекици. В момента изсмуквам последните спомени-данни, които имам от дядо си, който почина 1959 година, когато аз бях в 4-и клас.

И двамата братя Ардити са имали някакъв вътрешен проблем един с друг. Дядо ми Антон, той говореше често в рими, влиза веднъж в магазина на Александровска - вижда ги двамата в магазина да говорят нещо - и им казва "Тез Ардити - все сърдити". Та му са се били обидили двамата.
А са се познавали много добре, защото дядо ми беше висок банков чиновник в Популярна банка, а и къщата на Добруджа 4, в която живеехме ние, е била до 1937 година на единия Ардити. Другата половина на другия. И един господин Ардити, вероятно същият, идва все още в Русе - бил е преди две години там. Жалко, че не можах аз да отида да се видя с него. Вероятно става дума за син на единия от тогавашните Ардити. Или за самия Ардити, бившият собственик на къщата.
---
Ако господин Ардити или неговите деца прочетат случайно какво се пише тук - шалом и поздрави!

Пуснал съм линк към четвъртата част, защото оттам има бързи връзки към първите три.
На мен ми беше интересно да го прочета!

Току що говорих с вдовицата на вуйчо ми, която е родена в началото на 30-те години и си спомня Лютфито много добре.
Първият на първия ред е. Няма съмнение. Разпозна и Тахира, като и детето му Джамал. И ми разказа следното.
Че Тахира също е бил обвинен в шпионаж за английските служби и с Джамал са ги затворили по девети, в същност доста след девети. Бяха и двамата едни снажни мъже, Джамал беше по-висок от баща си, широкоплещест. Хубав млад мъж.
И, тя казва, "май че имаше нещо такова (шпионаж!), защото имах една съученичка във френския колеж Гюнюл, която много често имаше да носи писмо на Тахира от баща и. Гюнюл живееше на ул. Цариград, а ние на (по-късното название) на Найден Киров. Но не си отивахме направо в къщи, а тя казваше, че има бързо писмо от баща и за Тахира. И отивахме да го занесем. Предавахме го на касата, на една госпожа в черно, а нас ни поканваха в кухнята и ни даваха по едно малеби с малинов сок. Тахира не го виждахме изобщо. Той беше в късния следобед и вечерта в сладкарницата. Веднъж казах на вечеря на мама и татко и те казаха да не обръщам внимание на чужди работи." (бащата е главен счетоводител на Постоянство, а майката математичка във Френския колеж).
На въпроса ми - колко често беше това с писмото - тя отговори: в началото не беше често, но накрая преди девети (44) почти всяка седмица по един-два пъти, а може да е било и всяка седмица. Същата Гюнюл имаше брат Екрем и две други сестри. Цялото семейство успя да избяга в Турция (доста - това доста е доста неопределено за колко време става дума) след девети. А после Тахира и сина му Джамал ги арестуваха и не знам какво стана с тях, но май Тахира го "поубиха". Край на спомените.
Та! Дори и да е останал жив човекът, тя не знае. А за Лютфито е ясно кой е на снимката и какво е станало с него.

Тези "Банички" се използват до средата на 60- те,
Е, само това няма как да е верно. Баничките най-късно през 1955 година вече ги нямаше. Даже преди това. Докато ги имаше, вечер ходехме с родителите ми. А и в неделя. Имам и снимки от това време и мога да си определя възрастта. Жалкото е, че самите банички на снимките не се виждат. Но помня много добре къде са правени снимките.
А за "сюксесивност", тоест последователност или приемственост - от едните банички към плаващия басейн - изобщо не може да се говори, защото помежду има поне едно 10 или повече години.

И допълнителни уточнения към описанието на майстор- сладкарите:
I ред седнали (от ляво на дясно) 1) Кадир Уста- майстор- сладкар от сладкарница "Теменуга", 2) Лютви Албанчето - собственик на сладкарница "Златните рибки", 3) Братан Ревенски- собственик на сладкарница "Тетевен", 4) Янко Стефанов, 5) Моню Денев,
II ред: 1)..пропуснат.......1)Слави......, 2) Киро Пишев- сладкарница "Роза", 3) Денчо Ножаров- собственик на сладкарница "Швейцария" 4)..............., 5)....................,
III ред: 1) Артюн Яхджиян- собственик на сладкарница "Теменуга", 2)............., 3)................, 4)..................., 5) Тахир Нури (ев)- собственик на  сладкарница „Тетевен” през периода 1940-  47 год.

Една снимка от 1970г. на музея на транспорта, направена откъм Дунава. Явно в първите години от обявяването на гарата за музей оградата все още не я е имало.



Източник: http://www.trains-worldexpresses.com/200/202.htm

В лявата част се виждат много цистерни, гарирани на намиращия се в съседство РП 12 (вече закрит).

Още една снимка на РП 12 от онова време, направена от парка. Снимката е правена в началото на 70-те години и пак се виждат много цистерни.




Между другото, ако някой го интересува - от няколко месеца от музея е извадена дизеловата мотриса серия 18, която се намираше на първи коловоз. На нейно място е докаран от Мездра възстановененият парен локомотив 15.215 .

Разбира се 



Снимката е от 13.02.2014г.