Явно преди години е било 'модерно' в училищните дворове да има релефна циментова карта на България. Подобна карта, която просъществува до края на 70-те години имаше и в двора на основно училище Иван Вазов, до оградата към ул.Петър Берон. Черно Море и р.Дунав бяха оцветени със синя боя

Точно там беше фотостудиото на Ставрев,много добър фотограф,спомням си ,неделен ден сме минавали,свадба,няколко файтона чакат отпред и ние лапетии стоим да видим булката,Ставрев излиза да ги изпрати до файтоните.Стари,стари спомени.Зад него, по Гурко посока къщата на Буров остана само една много хубава къща на д-р Сарафова,сигурно си я спомняш   ,много известна зъболекарка беше.

Много се радвам че във форума се включи още един "РУСЕНЕЦ" със спомени,това че сме на повечко години мисля,е само от полза за по- младите наши съграждани с интерес към миналото на нашия ВЕЛИК град.Понякога ми се струва че досаждаме/дано не е така/.Та кой не знаеше Драва,кебапчета и нервозни кюфтета,шприца и бирата,чудо беше.Още един път,много се радвам на Вашето присъствие във форума.

Госпожо русенке, много ми се иска да ви поздравя най-сърдечно с идването ви във форума. Драва я бях позабравил, но си я спомням сега като едно "дълго заведение", надлъжно, паралелно на алеите. Кебапчета там не съм ял, защото моят район е съвсем другаде, но съм минавал много често покрай Драва. Помогнете ми да си спомня. Не беше ли точно на входа на една от главните алеи към Дунава, тая на която се намираше бъчвата? Като се тръгнеше по нея бъчвата оставаше вдясно, а английската вляво.
Мисля, че по мое време там имаше само два блока още - в единия живееше "Сашо германеца". Майка му се казваше Гертруде. Иначе в този район не познавам никого.
А за това провинция ли е Русе си спомням как софийските ми братовчеди понякога споменаваха Русе във връзка с нещо с "провинцията" и как на мене ми ставаше странно защо говорят така, защото като ходехме в София аз постоянно се натъквах на безкултурието на шоплука и на грандоманството на придошлите от някоя истинска тъпа провинция хора с изрази като "макър" и "тамън". Имам още десетина думи - пробни камъни за провиннциализъм и още толкова за простотия. Единственото, което направих като корекция върху себе си беше да си премахна хубавия русенски говор за да не се забелязва изобщо от къде съм.
Та. Ставаше ми странно, че ни причисляват към провинцията, но не ми е било никога обидно или  неприятно, защото никога не съм се чувствал провинциалист и никога не съм смятал, че подобни неща могат да се отнасят за мене.
Жалко за вашите снимки, спомени, писма, картички и пр. Много жалко. Разбирам ви, защото с мене се случи нещо подобно. Загубиха ми се два албума марки, поне половината купени от Бай Панайот (ако някой си го спомня - Митко, помниш ли го?), всичките ми билюри (стъклените топчета), всичките ми негативи, снимки, всичките ми книги, дневници, албуми с картички, някои от които уникални - български картички от 19-и век от Кюстенджа (днес Констанца), Галац и пр. и пр. Напълно ви разбирам. Но! Вие да сте здрави.
Добре дошли още веднъж.

Здравейте и добри дошли и от мен Радвам се, че нашият форум Ви харесва. Любопитно ми е от къде научихте за него?

Благодарим на нашата нова участничка във форума Русенка, за интереса и хубавите отзиви.
Освен във форума й препоръчвам да прегледа в галерията албумите:
 http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/   на Камен
 http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/ на Й.Стоянов
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/di4ko_en/7/ албума със стари снимки на Дичко
В тях има над 1400 снимки от 1850 до 1990 год.
А аз ще кача отново няколко снимки от книгата- албум "Русе" на Васил Дойков от 1963 год.
Очаквам да забележите някои интересни подробности в снимките.
- снимка 090- пл. "Кубрат", отдясно на сградата на "Балкан" се вижда началото на надписа "ХОТЕЛ" - по това време "Москва".
- снимка 091- пред кино "Москва". Над входа на киното има платно на което се рисуваше за всеки филм плакат от художник към киното. На мястото на високата сграда на ДЗИ още е старата едноетажна сграда.
- снимка 092- поглед от стъклената будка към сградата на банка Гирдап (часовника).
- снимка 094- поглед от градската градина към гарата. В началото на ул. "Борисова" (тогава Г. Димитров ). Сега това вече е пешеходна зона.
- снимка 095- по ул Александровска (по това време 9 септември")

Митко, аз си спомням един фотограф само че как да го опиша. Беше май с тъмно червеникава коса (може би греша), с гола глава по средата, с каскет винаги, с фотоапарат и една светкавица с куфарче на рамото. Иначе си носеше техниката в една кожена чанта с две закопчалки, ония с езиците. Мисля, че имаше и мустаци, по-светли. В средата на 60-те трябва да е бил на около 50 години. Виждал съм го и да влиза и излиза от старото фото до модерния театър. Виждал съм го да излиза и от вътрешното помещение на фотото, докато съм чакал да ме снимат я за лична карта, я за личен паспорт. Име не съм чувал. Беше абсолютно на всяка културна проява. За първи път му обърнах внимание при гостуването на операта от Тимишоара. Имаха може би към 20 представления - опера (Трубадур), балет (Гаяне) и други неща. В операта и в театъра. Виждах го на абсолютно всяко представление от този гастрол да снима. И тъй като бяхме купили билети за цялото семейство и роднини от други места на България и тези места бяха съвсем отпред, той винаги заставаше пред нас. Това са ми първите впечатления от него. След това вече го знаех като "най-известният за мене русенски фотограф".

Постиженията на ТКЗС-тата ги помня, много ясно. Само че после целите ТКЗС-та се преместиха да живеят по комплексите. И сега доматите високо индустриализираната страна България ги внася от Йордания (където даже вода нямат, ама имат домати).

От киноплакатните художници познавах Сашо Чобанов (някъде 1965-66).

Pfote,по твърде подробното описание което правиш на фотографа,си мисля че е бил Нишан Нишанян.По него време фоторепортерската работа се е извършвала от т.н. външни снимачи които ходеха по училищата и по семейни събития.Последен мохикан от старите "кабинетни" фотографи беше Асадур,след него вече назначиха млади кадри които нямаха нищо общо с класическия студиен портрет,осветлението подмениха със светкавици и така..разбираш ме.Вече имаше партиен секретар,отдел за партийна  пропаганда и т.н.Беше период в който любителите се молехме за едно филмче "orwo".Свестен човек беше Григор Богданов който засне архитектурното наследство на Русе с единствения фотоапарат"зинар", на планфилм.Чувам че нагативите били изчезнали, което си е нормално за нашата действителност.