Всичко казано го намирам истина. И искам да добавя, че и турците са съвсем бели. Истинските.
Но като тръгне един фотограф да снима из Roustchouk 1910 година, той си избира това, което бие на очи, а не примерно хора излезли на разходка в неделя в градската градина, които се поместват безконтрастно във всеки фамилен албум на средна и западна европа. И по цвят и по вкус на модата. Тоест за него фотографски незабележими. Сиви. Къде по контрастни са по-мургавите. Че и за какво е бил толкоз път с тия два куфара фототехника плюс дървения триножник.

Същият проблем го има и при румънците - бели хора с много черни вътре. И нямам пред вид циганите им. Тоест точно както при нас - карашик. Че един бил по-бял няма толкова значение.

Истински черни български цигани видях миналата година на остров Крит. Е, такова черно не бях виждал в България. Направо някой африканец, особено етиопец, ще бъде по-светъл. За по-красив не си струва да се говори.
Между другото с китайци съм говорил и те казват: вие, европейците имате всичките сини очи. Ха сега де!
Не знам дали да не отворим отдел: <Русенски семейни фотографии>? Със сигурност има много интересни.

Въпрос ,не по темата -има ли нещо общо Арнолдо Цоки с паметника на Исус Христос в Рио де Жанейро ?

Rio - Jesus авторът е Paul Landowski.


http://en.wikipedia.org/wiki/Arnaldo_Zocchi

i oschte snimki ot togava
parvata e predi otkrivaneto (bes skulptura)
vtorata po-vreme na otkrivaneto

http://www.lostbulgaria.com/?p=391
Много добър уебсайт с много малко снимки от Русе. Тази е най-интересната.

Ако имаш предвид българските-да, но в огромната си част те не са съвсем истински...

А снимката от откриването на паметника от 1909г. е уникална. Паметника е покрит с плащ. Много интерсно.
Понеже не съм в Русе да ви попитам...лъскат ли паметника за честванията, би трябвало да свети на това събитие...

Във връзка със събарянето на стари сгради в центъра и издигането на нови на тяхно място някой от съфорумците беше запитал „какво ли е имало на тяхно място”. Ето тук ще покажа какво е имало на мястото на сегашния „Пикадили” т. е. между бингото (тогава кино „Модерен театър” ) и сегашния ресторант Потсдам ( тогава ресторант „Ив. Марков”) .
На снимките от 1941 год. се вижда, че тогава сградите са били две, дясната едноетажна- не толкова внушителни и ценна. Лявата е била двуетажна и е имало ателие за шапки- шапкарница „Момина сълза” и сладкарница „Роза”.
В дясната- едноетажната са били бръснарница „Тоалет” и сладкарница „Швейцария”. Същата тази сладкарница „Швейцария” е била известна не само с хубавите си пасти, торти, баклави  и др. лакомства, ами и с необикновеното хоби на собственика ѝ Денчо Ножаров. Всяка зима пред своята сладкарница той правел фигури на животни и хора от замразен сняг. С малка метална лопатка той лепял и майсторски извайвал разнообразни фигури. Голямо  удовлетворение за този самоук скулптур  било, ако минувачите познаят на коя видна личност е поредната снежно- ледена фигура. Дори и сега възрастните граждани на Русе си спомнят за тази сладкарница и фигурите от сняг.
И за по- младите да допълня- през 60- те на мястото на тези две сгради беше издигната сегашната- четириетажна за Детмаг. Спомням си, че на първия етаж имаше играчки, на втория дрехи, на третия горни дрехи и обувки, а на четвъртия имаше детска сладкарница.
- първите три снимки са от март 1941 год- преминаването на германската армия през Русе.
- на последната снимка виждаме Денчо Ножаров (отляво) и неговите снежни фигури- снимка от 30- те год.