Аз си спомням едни самолетчета, които се въртяха в кръг и се вдигаха при натискането на бутон на таблото пред мен. Но това е нещо различно. Да не е било точно до детската площадка с люлките - там имам спомен за стойки, които приличат на тези на снимката.

Deian сигурно помни тези от 80- те и 90- те. Имаше едни остатъци от конструкции между английската гимназия и залата на смеха, които вероятно са тези старите от 1955- 56 год. Но ще питаме г- н Бойчев, защото и аз не съм бил роден по това време.

И аз съм се возил. Най-забавно беше, когато натиснеш бутона и самолетчето се издигне, обаче приключи цикълът му и останеш горе или просто бутончето не сработваше при слизане 

Имаме ,разбира се. Макар и да живеех далеко от Парка,  родителите ми ме  водеха на забавленията. Кръглата къща до самолетчетата беше залата на смеха. Не знам дали  това беше точното й име,но вътре имаше въртящо се колело на пода ,където стъпвахме по чорапи и при завъртане ни изхвърляше по периферията ,където със смях се удряхме в стените , подходящо обезопасени. Друга атракция бяха кривите огледала. Нещо подобно на огледалата от "Ну погоди". Но съм забравила къде точно бяха.Може би до Гъбата И си спомням за друга атракция-въртящи се велосипеди ,закрепени към обща ос.Ама как го обясних. . И разбира се беседката до Английската гимназия ,бивша  лятна читалня.  Преди две-три години е снимана ,отрупана с любимите ми храсти с оранжеви фунийки. Само трябва да потърся снимката......

Е, хайде и аз като един от най-дъртите във форума да кажа няколко думи за тези някога съществували в парка атракции, за които съм направил и една схема със снимка от Google maps (тъй, както ги помня). За по-лесно ориентиране (все пак погледът отгоре не е като от земната повърхност) съм посочил и някои сега съществуващи обекти. (Отворете картинката на пълен екран, иначе текстът ще бъде твърде дребен.)

Близо до виенското колело (вярвам, че повечето го помним - съществуваше сравнително до скоро) имаше две дървени декоративни гъби, едната от които беше на самата площадка на колелото - в западния край, в посока към Кенора. Тя беше доста "дебела", защото в нея имаше усилвателна уредба, която озвучаваше с музика площадката на виенското колело. Гъбата беше с врата и в нея седеше на стол служителят, включващ уредбата, а може би и управляващ виенското колело. Другата гъба беше с по-тънко "краче", около което имаше кръгла седалка - хубаво място да поседнеш при дъжд под шапката на гъбата. Тя беше в края на малката алейка, която тръгва от северо-западния ъгъл на площадката - там, където тя се съединява с другата, водеща пък на запад до детската площадка зад Английската. Сега на мястото на втората гъба все още има кръг от асфалт, който напомня за мястото й... (Също такъв кръг все още има и на мястото на кривите огледала, които много добре помня и винаги се сещам за тях, когато мина оттам - близо до Гимназия Леонардо да Винчи...)

Колкото пък до релсовия силомер, остатъците от чиито основи още личат върху тревната площ между Залата на смеха и бившия Алиби парк (Гайката) - това бяха метални релси (винкели) с ниска предна и висока задна опора, при което целта беше да се тласне метална тежест нагоре по релсите и да се стигне до края им (почти непостижимо) или поне тежестта да отиде колкото може по-нагоре. Помня, че съм виждал тези изпълнения като съвсем малък (живея до парка от 1965, тоест от четиригодишен), но споменът ми е доста смътен и без подробности...

А, и още! Пред самолетчетата до залата на смеха имаше и една дървена греда, дълга около 3 метра, окачена в двата края на метални вериги за две метални колчета - на около половин метър от земята. Целта беше да се мине по нея от единия до другия край, което не беше лесно, защото гредата беше доста тясна (около 15 см) и при това се люлееше свободно на двете вериги в краищата си, което изискваше доста добро пазене на равновесие върху нея. Обикновено тръгналият по нея се залюляваше към средата и скачаше на земята, за да даде възможност на следващия хлапак да опита еквилибристките си способности...

Както виждате, впрочем, в изобразения участък от парка в минали времена е имало доста голяма концентрация на атракциони, а като се има предвид и разположеният малко по-източно лабиринт (сега там е пистата на картовете), алпинеумът в западния край на парка, пък и старият ресторант Дунавски кът, и басейнът до него, спокойно може да се каже, че паркостроителите от 1950-те и 1960-те са се стремили напълно професионално да изградят една паркова среда от западен тип и в голяма степен са успели - в мащабите на града ни и при условията на социализма, разбира се... За добро или лошо, голяма част от тези обекти вече са само спомен, тоест паркът ни е обеднял откъм атракциони, но пък и тези някогашни развлечения надали биха били интересни и привлекателни за съвременния човек с неговите различни ценности и светоусещане...

 Миналата седмица прочетох в един седмичник за русенеца Венцеслав Стоянов-81 годишен инженер-химик.Отпечатал е луксозен албум "От Русчук до Русе"- с 1067  снимки още от годините след Освобождението до днес. Екземплярите от албума са 100 броя. Вътре освен снимките има и надписи на български и английски . Интересното е ,че е намирал повечето снимки в чужбина. Например- попаднал в антиквариат на централната гара в Мюнхен ,където му предложили стари снимки от нашия град.Други е открил във Виена,Цюрих, Букурещ.Интересен е факта ,в статията, че първите пощенски картички са дело на русенеца Самуел Блаущайн.Връщайки се от Америка, той влага спечелените пари в производството на пощенски картички. Една от тях има  и в албума на Стоянов.Интересно -дали някой от вас е виждал този албум 

За съжаление не се продава никъде. Подарена е на специалните гости на откриването и в Историческия музей. Към момента не се предвижда преиздаване, макар че има интерес да бъде спонсориран втори тираж. 

Ами, всъщност пазарната икономика няма нищо общо. Такова е желанието на г-н Стоянов за сега (до колкото разбрах).