Страници: 1 ... 23 24 [25] 26 27 ... 55   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Търся снимки на Русе.  (Прочетена 395674 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1202


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #360 -: март 09, 2009, 12:04:57 »

Ами племеник на баба ми е и бяха на едни години - като брат и сестра. И когато той заминава за Америка с цел да извърши презокеански полет, като първо си търси финансиране, тръгва от Гренобъл, където той и баба ми са били заедно студенти. И от тогава се е знаело, че ще извършва презокеански полет, който не се състоява. Той не е живял никога в Русе. В моя постинг ставаше дума за признати, непризнати и измислени открития на българи въобще. И за това кой какво е видял в детството си - като Елиас Канети например.
 
А ето и един цитат от интернет:
Малцина знаят, че през есента на 1916 три руски бойни кораба обстрелват Балчик. Съдбата на града би била трагична, ако две брегови оръдия, командвани от капитан Георги Радков, не откриват огън по противника. Скоро един от корабите е улучен от български снаряд и групата се оттегля. След 1944 спасителят на Балчик, храбрият капитан Радков е осъден от “народния” съд и е разстрелян. Капитан Радков е първи братовчед на големия учен, бащата на военната авиация на САЩ Асен Йорданов. Сестрата на А. Йорданов (леля Милка Маркова, вдовицата на генерал Марков-нерепресиран от комунистите генерал) издава в Париж книга за своя брат, в която посочва тази удивителна подробност.

Малцина са знаели, ама тоя, който е трябвало да знае, си е знаел.
Аз тази случка я знам от вдовицата на капитан Радков, Жоржета Радкова. Не е русенска история и не и е мястото тука. В горния цитат е предадена много повърхностно. Оръдията са шест, а не две. И Георги Радков е първо разстрелян (руснаците идват направо със списъци кой трябва да бъде разстрелян), после осъден и му намериха делото едва след 1989 година. Жена му си отиде без да разбере къде е се е дянал мъжът и.
Модераторът ако сметне - нека да махне постинга от тука.
« Последна редакция: март 09, 2009, 12:42:37 от Pfote2 » Активен
mladen201
Гост
« Отговор #361 -: март 09, 2009, 02:23:20 »

Младенчо, хайде сега да видим колко грешки ще си намериш сам в горното изречение. Или не виждаш никакви.

Еи момче и на френски мога да ти го кажа  което искаш и на испански аз сам речник ве ей!!!    Cheesy

Еми да видим : Еи се пише с "й" (Ей) "сам" се пише с "ъ" (съм) а други не мога да открия!
Активен
SW2FL
Administrator
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1035


9842765 sw2fl@hotmail.com SW2FL SW2FL *
Профил WWW Ел. поща
« Отговор #362 -: март 09, 2009, 02:36:52 »

Smiley А препинателните знаци? Smiley
Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1202


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #363 -: март 09, 2009, 02:53:21 »

Душичка, Младенчо! I'm 12. Браво. Сега виж препинанията.
Активен
mladen201
Гост
« Отговор #364 -: март 09, 2009, 04:46:29 »

Душичка, Младенчо! I'm 12. Браво. Сега виж препинанията.
I'm 12!Ааа не се oбиждайте но ние тук го обърнахме на училище,така е по добре  Wink
« Последна редакция: март 09, 2009, 05:35:00 от mladen201 » Активен
Искрен
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 122



Профил Ел. поща
« Отговор #365 -: март 09, 2009, 05:17:16 »

Обиждайте *  Smiley От кое училище си ?  Shocked
Активен
mladen201
Гост
« Отговор #366 -: март 09, 2009, 05:35:36 »

Долапите Христо Смирненски Cool Cheesy
Активен
Valentin_K
CSKAr4e
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2035


*
Профил WWW
« Отговор #367 -: март 09, 2009, 07:30:28 »

Май не съм единственото дете тук  Cheesy
Активен

mladen201
Гост
« Отговор #368 -: март 09, 2009, 08:05:42 »

На колко години си?  Wink
Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1202


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #369 -: март 09, 2009, 08:08:20 »

Orthodox, специално благодаря за филма. Невероятни снимки на града. Включително и на банята!!! А и това малко корабче, което прекарваше смените (помня, че веднъж даже беше или потънало или се беше май запалило, та спасяваха хората от корабокрушение ...... в лимана).
Кабинетът на директора е в старата сграда, където днес е морската администрация, вижда се корабът Димитър Благоев (исторически, защото тъкмо го бяха построили и се запали и изгоря. Та го строиха наново). Спомени, спомени.
А тунелът е великолепен - точно както си го спомням. Много, много хубави неща. Вкл. и задънената улица.  която излиза срещу къщата на Панайот Хитов, на аптеката (аптека Николов ако не бъркам с Манев) и къщата на адвоката Коджаманов (имаше син цигулар Персиян Коджаманов и дъщеря вероятно на твоите години някъде) - това е където слязоха от автобуса.
Върхът на всичко е, че са снимали в Лебеда - това съоръжение, за което писах и другаде, което имаше в средата басейн с дунавска протичаща вода в него. Иначе това нещо няма вече къде да се види. Леко се вижда и самият басейн (вечерта, когато щяха да се сгодяват).
Сега се сещам и за сладкарница Куба! Абе връх! Връх!
Имам да гледам още 1/3 от филма.
Сега просто бликат спомените ми и ме правят някак си безпомощен!!! Виждаше се фурната в началото на улица Гладстон, мрежестата врата и хлебаря, които гледа как се снима филма и си почива в белите дрехи.
Другият връх е, че на покрива на гарата (речната) са сложили да е ресторант. Аз действително го помня ресторант към 1955 година, но за много кратко време.

Сигурно ще се върна още да допиша.

НЯМАМ ДУМИ за удоволствието!! Благодаря ти. Щях да си умра ей така - непросветен. Дано с нещо да съм ти полезен и аз някога!

ПП Само църквата не познах, вероятно е тази - Свети Георги, която и без това много малко познавам.
« Последна редакция: март 09, 2009, 08:49:34 от Pfote2 » Активен
Orthodox
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 4778



Профил Ел. поща
« Отговор #370 -: март 09, 2009, 09:21:54 »

Orthodox, специално благодаря за филма. Невероятни снимки на града.

О, за мен той също беше истинско откритие! Не отделни снимки тук и там, а живият Русе от 1966 в движение и звук - уникално връщане назад! Тогава съм бил на 5 години и доста добре помня част от русенските кътчета, показани във филма. Това опресни и съживи спомените ми. А твоят разказ в горния ти постинг пък ги допълни с подробности, които никога не съм знаел...

А колкото до сладкарница Куба - за мен и жена ми тя е място на особено близки на сърцето събития и преживявания. Защото точно там ставаха срещите ни през първите няколко месеца от познанството ни, на което му предстоеше да мине през още четири нелеки години, преди да се превърне в общ житейски път. Затова винаги си спомняме за сладкарницата с умиление, което стопля душите ни. А самата "Куба" - уви! - вече просто я няма. Помещението е разделено на три различно големи магазина, от които един за обувки (най-голямото, откъм входа на ъгъла), друг за цветя и още нещо, не помня. Само споменът е жив... и отново живна покрай филма. Когато видяхме сцената в "Куба", с половинката ми спонтанно се спогледахме и усмихнахме... Такива неща не се забравят.

А към края на филма част от действието се развива при стъклената будка и даже Стефан Данаилов купи за Пепа сироп от там. Въобще, този иначе художествен филм има и уникално документално значение за града ни, като го е запечатал такъв, какъвто е бил в средата на 1960-те и каквото запечатване не е правено (и не е могло да бъде направено) по какъвто и да е друг повод и от каквато и да е друга организация или институция (да не говорим за частно лица). Просто Русе е имал редкия късмет да бъде избран за сцена на един такъв нестандартен за времето си филм, а филмът пък - да оцелее (защото това не е можело да му се гарантира, като се знаят методите на действие на тогавашната власт и особено на някои нейни звена...).
« Последна редакция: март 09, 2009, 09:30:29 от Orthodox » Активен

Smiley Четете и русенските теми във форума на SkyscraperCity!
Orthodox
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 4778



Профил Ел. поща
« Отговор #371 -: март 09, 2009, 10:24:31 »

НЯМАМ ДУМИ за удоволствието!! Благодаря ти. Щях да си умра ей така - непросветен. Дано с нещо да съм ти полезен и аз някога!

Вече много пъти си ми бил полезен - всеки твой постинг ме обогатява и с познания, и с емоции и преживявания. Умееш добре да разказваш (това е нещо, с което човек се ражда) - един твой споделен спомен се превръща в малка приказка - или пък филм, прожектиран чрез словото, което увлича и ума, и чувствата на читателя (или слушателя). И го повежда нанякъде...

Види се, това са свързани неща. Дарбата да рисуваш със светлина и със слово. И тъкмо затова ми е трудно да приема за нещо повече от проява на скромност и самокритичност онази твоя самооценка в темата за фотоапаратите: Аз ще си остана снимач-"документалист". Толкова. Не е толкова. Няма като как да не си на едно по-високо ниво. То се усеща и излъчва от цялостния словесен и фотоавтопортрет, който си си нарисувал досега с цялото си участие във форума.

И, разбира се, има с какво да ми бъдеш полезен и занапред. И като русенец (бивш телом, неотменно по дух), и като фотограф. Обаче и двамата трябва да кажем едно Благодаря! на нашата съфорумка Kriseto, защото миналата година тя направи цяла тема за Понеделник сутрин в раздел Културният живот в Русе - ето тук:

http://www.ruseonline.info/smf/cultural-life-in-rousse/'-'-t415/msg7696/#msg7696

Ето стартовия постинг от авторката:

И преди да си помислите асоциативно за "Понеделник сутрин - пачанга, вторник, сутрин... ", ще кажа, че става въпрос за един български филм от 65та година.
Сухите факти: участват Пепа Николова,  Асен Кисимов, Стефан Данаилов (мир на праха на първите двама). Бил е забранен до 83-та година, ако не се лъжа от соц партията... От художествена гледна точка филмът може да се мери с европейски висоти... въобще не прилича на кино от 60-те... режисурата е страхотна... играта на актьорите е впечатляваща... за мен това е един от най-силните български филми, които съм гледала... Е, като сюжет не е толкова блестящ като повечето си съперници в категорията "Български филми"... но за мен е наистина добър филм.
Защо пиша това тук? Много просто - действието се развива изцяло в Русе. Русе от 1965 година... Ако на някой му се иска да се пренесе малко в това време - нека просто го изгледа. Обещавам, ще е очарован!


Ако не бях прочел тези нейни подсказки, оцветени в червено, кой знае кога и аз самият щях да се освестя за факта, че в DVD-колекцията ми от златни български филми (на в-к 24 часа) има и един напълно русенски филм... Сигурно щях да го гледам, когато намеря свободно време след някоя и друга година - и да се ударя по челото...  Roll Eyes Обаче Крисето ми отвори очите, аз пък - твоите, и така... Wink
« Последна редакция: март 09, 2009, 10:26:47 от Orthodox » Активен

Smiley Четете и русенските теми във форума на SkyscraperCity!
Кристин
Слънчоглед
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 774


Профил
« Отговор #372 -: март 09, 2009, 10:29:03 »

хахахахах... накарахте ме да се изчервя пред компютъра.  Embarrassed
Надявам се филмът се харесва!
Активен

Аз конструирам всеобщото като избирам себе си.
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1202


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #373 -: март 09, 2009, 11:07:26 »

Аз току що го изгледах. Видях градинката на която излизаше нашата улица, в която градинка играехме на билюри (ние така казвахме на стъклените топчета, дума непозната другаде в България). Градинката беше на мястото на сегашния магазин Русе. Градинката беше с 4 пейки и там се събирахме. Семейството, кой откъдето идва сяда там и чака другия. Зад пейките имаше 4 ниши за рисувани плакати за филмите на кината Максим Горки, Цанко Церковски, Москва и Ангел Кънчев. Художникът, който рисвуваше тези плакати се казваше Чобанов.
Там в градинката имаше едни мрежести заграждения през лятото, където продаваха дини и домати. Нищо друго. Доматите стигаха 1 стотинка на старите пари преди 1962 година. След това цената би трябвала да бъде 0,1 ст., но бързо стана 20 стотинки, което умножено по 10 е вече увеличение с 200%. Същото беше с дините, с всичко. Говоря за първите поскъпвания след 1962 година. До тогава имаше само намаления на цените по времето на Вълко Червенков и Антон Югов. Това докара оконюателно селяните в града, защото на село вече нямаше никакви пари и самият поминък стана невъзможен. Грешки на растежа, чиито последствия носим и днес. В другите страни се подобри бита на селяните и то така, че да не дават пет пари за миграция. Конкретни примери са Унгария, Чехословакия, ГДР. Затова във Франция селяните са повече от 51%, а ние отчетохме още 75 година, че вече 51% от българите са граждани. А че от тях повече от половината живееха в градове от селски тип нямаше значение.
Та - там Пепа пресича Александровска за да купи боза с голямата кана. То там боза няма, ама както и да е, пресича момичето. Видях, обаче, телефонната будка на края на градинката, от която съм се обаждал неведнъж на баща си на работата. А аз говорех от двете - едната до пожарната, другата тази. Номерът още го помня 2691.
Филмът е невероятен, невероятен.
Само не можах да си обясня къде беше снимано празненството. Това не бяха ли колоните на новата (сегашната) гара? Или има някъде отзад такъв двор. То май има, но е откъм митницата, западна страна на гарата. Там действително имашще една сива едноетажна къща, на мястото на автогарата.
Искам сега да си възстановя и коя беше къщата, в която беше квартирата на бригадира. Ако е въобще в Русе. Нещо, по чувство, ми говори за района на кея, ул. Духовно възраждане, но не съм сигурен. Жалко, че филмът ми не е на DVD да си изпечатам някои неща и да ходя да ги търся сега през април, ако ми остане време в Русе за това. Ако някой знае къщата - нека се обади.
Не знам, такъв голям подарък! С какво го заслужих след толкова години! Не ми е за времето. Всеки си е изживял времето. Аз моето го живях добре, разнообразно, в здраве на околните ми и мое, охолно, почти безпроблемно. Но и на това място пак ще кажа - единственото място, където бих искал да съм си прекарал живота е Русе, нашата къща на Добруджа 4.
Не знам, спомените ме налитат и налитат.
Първата целувка с моята приятелка 1965 година я "изпрактикувахме" точно на кея, до военноморския наблюдателен пункт, накрая на улицата на военния клуб и то точно до отдушника на едно от скривалищата с вход отдолу, откъм  линията. Горе имаше един кръгъл зидан отвор с дебела решетка отгоре и точно 1965 година сложиха една тръба за отдушник, която стърчеше около 2-3 метра отгоре. Вътре в скривалищата зрееше или се пазеше да не вкисне, овче сирене за експорт, което го товареха направо на шлеповете, та затова вентилацията. Бога ми "паднах" като видях тръбата, която гледах как я правят късната русенска пролет на 1965 година, разхождайки се с приятелката ми един следобяд. А това така знаменателно събитие беше там, защото моята приятелка, макар и от Русе, беше тогава в пансиона на английската гимназия, който се намираше срещу военния клуб, срещу летния театър. Това беше първият випуск на английската. Същата госпожа, сега уважавана учителка на пенсия в Бургас, може да е преподавала на някого английски в същата гимназия през 70-те.
За жалост моите приятели, които са в Германия и също от Русе нямат тези усещания. Единият е раждан другаде (ама го били довели на 20 дена в Русе), другият от Свищов и макар и да са живяли цял живот, от бебе до гимназия, нямат, казах вече, това усещане за града (ни). Затова не им предлагам филма. Говорих с единия, той само го отбеляза като факт. Това е, скъпи съграждани. Да сте живи и здрави. Sa dea Dumnezeul.
 
« Последна редакция: март 09, 2012, 08:37:17 от SW2FL » Активен
Valentin_K
CSKAr4e
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2035


*
Профил WWW
« Отговор #374 -: март 09, 2009, 11:52:57 »

На колко години си?  Wink
На 13 Smiley
Активен

Страници: 1 ... 23 24 [25] 26 27 ... 55   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Страницата е създадена за 0.112 секунди с 28 запитвания. (Pretty URLs adds 0.019s, 2q)

Google e прегледал тази страница октомври 11, 2020, 06:31:24