Попаднах на едно кратко, но грамотно и качествено направено филмче за нашия град от 2006. Мисля, че има предназначение на туристическа реклама, но във всеки случай е приятно да се види. Качено е във VBOX на две части, към които сочат тия два линка:

vbox7.com/play:1341cee7

vbox7.com/play:649db7fb

Вижте го, струва си. Само дето Божо каза една не дотам истина, ама нейсе...

(Понеже за пръв път вмъквам видео в постинг и май не съм съвсем наясно с техниката на тази процедура, по неясна за мен причина всеки клип се появи в постинга двукратно. Затова предпочетох да постна само адресите във VBOX без тагове, та всеки да може да ги копира и да ги пусне в отделен прозорец на браузъра. Ако на Камен му се занимава, може да редактира постинга така, че двете части да се появяват в него нормално, тоест по един път.)

много хубав филм,благодаря,изгледах го на един дъх

Всеки път когато чета този сайт в главата ми нахлуват спомени,вълнувам се,защото си спомням детството.Чета името Калман и се сещам за съученика си Валентин Калман,в у-ще "Отец Паисий",майката беше прекрасна и красива жена,мисля,че те бяха роднини с Милко Клайнер,легендарна личност в Русе.Спомням си ,баща ми имаше ножичка за подстригване на мустаци и косми в носа,от Виена.Тя беше със заоблени върхове,занесе ги на М.Клайнер,да ги заточи.Той така добре свърши работа,че баща ми ги върна в къщи с остри върхове,голям смях падна.Някой знае ли на ул.Александровска,на местото на сладкарница Куба и на отсрещния ъгъл с висок блок(на преподавателите от ВИММЕС),кои къщи са се намирали?Мисля,че са съборени ок.60г.на миналия век.

Много пътувах,обиколих света,живях в чужбина,често посещавам сина си  Лондон,но толкова красиви жени,колкото в Русе не съм видяла.Истински красавици,спомням си г-жа Константинова,Катрин Поборникова,Невито Радославова и майка й Емилия,Невяна Константинова,която се ожени за Веско Поборников,Дорито Константинова,сега уважавана лекарка и политик,тя и мъжа й Мирко,бяха най красивата двойка в Русе,сестрите Флорентина и Стефи Гениш,Веса Оджакова,Настя Бакърджиева-Хашъмова,Бояна Кънева,много хубави и елегантни жени имаше в Русе.Никога не съм имала самочуствие на провинциалистка,напротив бях възпитавана,че елита на България е в Русе.Баба ми разказваше за баловете в Русе,за разходките с шейни,по заледения Дунав..Големи снегове имаше в Русе,помня как ме водеха на гости, като малка с шейна,увита в одеало.Имаше атмосфера в този град,хората се познаваха.

Съжалявам, че подменям разговора, но вчера с един приятел се качихме на тавана му за да си вземе някакви неща и намерихме стари вестници и книжки (някои в доста окаяно състояние) и реших да ви покажа някои от тях които щракнах с телефона си.

Действително уникални! Възможно ли е да се сканират? По-точният въпрос е: Бихте ли ги сканирали? И поставили тук. Или на външен сървър.
Нищо не подменяш. Твоите вестници са по-важни от който и да е разговор!

Чел съм за Лютфито, че е обесен като шпионин от комунистите, но щом като е имал сладкарница чак до 70-те кой знае дали е верно. От друга страна щеше да се знае кой кой е. Иначе Златните рибки е точно сладкарницата "Лютфито". Осветеният аквариум-шадраванче вътре е (беше) от негово време. Аз го помня, а го и имаше до доста късно, и би трябвало не само аз да го помня. И по-млади от мене имам пред вид.
Тази реклама се хвърля веднага в очи. Безценни вестници. Особено от 28.08.1943!

Бяха едни колички с витринки. На два етажа. Аз съм хванал най-последното време. Майка ми ми разправя, че веднъж съм влязал в една такава количка и съм размазал пастите. Социализмът в тоя вид, в който го познавахме не е победил веднага. И много неща са се запазили даже до 60-те - качествените кашкавали, луканки, пастърми, делфиновото филе ...

А този срещу родилния дом може да му е бил роднина, защо не. А и да не му е бил роднина е знаел за какво става дума. Както всички по това време знаеха за какво става дума. Бил съм в компания на кубински студенти и студентки - и те си спомняха какви бонбони е имало в Куба преди 1959 година. И аз съм присъствал а много разговори на баща ми със знаещи хора от същия тип. Спомените са най-хубавото нещо, което човек може да запази.

Веднъж говорих с един руснак. Трябва да е било 1976 - 77 г.. На някаква конференция беше. Той ми разказва как идвали да освобождават братята славяни - българите. Минали Дунава и като станало вечер уличните лампи светнали, а той повече от 3 години не бил виждал улично осветление. И не само светело, ами сладкарниците били отворени и той с малкото пари, които им били дали, влязъл и си купил пироженное, демек паста. Така и не разбрал човекът кого ще освобождават. То в същност "освобождението" дойде после.