Колкото до буржоазния вид. Не се е целяло да е нещо буржоазно, ама виж лицата на младежите. Няма един от типа "сулю/пулю". Те затова и се разбягаха после от тогавашния "Руси". Остана само един единствен. И то за да стане директор. С висше по химия.

Аз спол не съм го чувал изобщо, но е хубаво да се знае. Значи е нещо специално. Иначе с кепчето се изгребваше вода като се махаше едно от трите дъна, най-често средното - и се внимаваше да се стъпва само по ребрата. Колкото до водата, известно количесто вода трябваше да има в лодката, за да не се разсъхва. Тя се събираше и от дъжда. При тия русенски дъждове на времето, особено през август, когато валеше всеки следобед, намирахме лодката често пълна наполовина с вода, а то е повече от една вана.

От доста време на площада има няколко табла с комбинирани снимки преди и сега. На фотоса на старата поща много добре си личи колко е грозен "аквариума", дето го направиха от заведението.
Ако Ви е интересно, пред паметника са паната.

Благодаря!
Макар и да съм напреднал в русезнанието, пак научих нещо ново от таблата.

Дигитализират емблематични сгради в Русе

https://bnt.bg/news/digitalizirat-emblematichni-sgradi-v-ruse-v307395-300189news.html?page=6

"Змей Горянин (псевд. на Светлозар Акендиев Димитров) е роден на 11 януари 1905 г. в Русе.  Автор е на повече от 50 книги – романи, повести, разкази, стихове, драми, произведения за деца. Доминиращото чувство в цялото му творчество е любовта към българския народ и неговата история. Сред героите му са Левски и Ботев, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Бенковски и Волов, Паисий и Софроний, Баба Тонка.
 След 1944 г. настъпва истинско низвергване на Змея. На 14 ноември 1944 г. е изключен от СБП, на 31 януари 1945 г. е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са: „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, ревностен разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“. 17 от книгите му попадат в „Списък на вредната литература“ и са иззети от библиотеките. Писателят излежава 9 месеца в Централния софийски затвор, където продължава да твори. След излизането от затвора е изолиран от публични изяви. Странства и твори из родните манастири с благословията на Светия синод. Любимата му обител е манастирът „Седемте престола“ в Стара планина, където умира на 25 август 1958 г.
Някои негови творби са:
• „Аз и другият“, 1928 г.
• „Непобедимите“ – разкази, 1935 г.
• „Последният ден“ – разкази, 1936 г.
• „Ру – разказ за най-древните люде“, 1936 г.
• „Кнез Иван Кулин“ – повест 1936 г.
• „Бачо Киро“ – роман, 1937 г.
• „Спасителна нощ“ – пиеса, 1938 г.
• „Лудориите на котарака Панчо“, стихотворения за деца, 1938 г.
• „Чудната нощ“ – пиеса, 1938 г.
• „Ний умряхме – да живей народа“ – повест, 1938 г.
• „Последният цар“, 1939 г.
• „Дунавът тече“ – роман/трилогия – „Светлини и сенки“ (1938), „Силата на робите“ (1939), „Утолена жажда“ (1940)
• „Звезда керванджийка“ – повест за Хаджи Минча от Търново, 1941 г.
• „Спасителната искра – животът на Отца Паисия“, 1942 г."

https://www.libruse.bg/view?name=%D0%97%D0%BC%D0%B5%D0%B9%20%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%BD%20(1905%20-%201958)&event=3758&fbclid=IwAR1iciFF2v2j1erhXH98sJJNuto1i-zGGh9gVLJLN-BRuhJYtjm0S4xuxlE