Страници: 1 ... 41 42 [43] 44   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Русе някога и сега  (Прочетена 599233 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1213


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #630 -: ноември 27, 2018, 10:18:34 »

Закъсняла забележка относно постинга на Йовчо: « Отговор #209 -: май 29, 2009, 05:15:09 »
Там се вижда надпис Книжарница Балкан. Аз помня в ранните си детски години, че в тази сграда имаше пивница, даже не кръчма, ами пивница. Посетителите стояха прави и консумираха напитките си. И друг път съм писал как изглеждаше вътре и какви бяха обноските с прекалилите с пиенето. Сега искам само да добавя, че тази пивница се казваше Балкан, а като направиха закусвалня Балкан под хотел Доростол (Москва), просто"преместиха" името.
Мъча се да се сетя как се казваше после. И ми идва спомен, че се казваше "Сибир".
Активен
ystoyanov
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 680



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #631 -: ноември 04, 2019, 05:27:50 »

Горе: Здравен дом Русе, 1935 г., фото Т. Ставрев, ДА- София, фонд 1K, опис 2, а.е. 698, л. 24
Долу: Бивша лаборатория на Здравна инспекция на бул."Скобелев" в Русе, 2019 г, снимка Йовчо Стоянов
Красивата сграда на здравния дом, строена през 30-те г. в актуалния за времето архитектурен стил „модерн”, е изоставена и разграбена от няколко години. Оказва се, че през 2018 г. сградата е прехвърлена на Министерството на здравеопазването и вероятно ще бъде превърната в Център за деца с увреждания.

Zdraven dom.jpg
Русе някога и сега
* Zdraven dom.jpg (2175.27 KB, 2736x3402 - видяно 967 пъти.)
« Последна редакция: ноември 04, 2019, 05:31:18 от ystoyanov » Активен
ystoyanov
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 680



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #632 -: ноември 04, 2019, 05:37:58 »

Русе- някога и сега със 120 години разлика!
Семейството на Димитър Мантов във вътрешния двор на къщата в Русе 1900 г., снимката е предоставена от Сребрин Илиев – пра-правнук на Димитър Мантов.
Долу: същото място Русе, 2019, снимка Yovcho Stoyanov
Къщата на бившия Окръжен управител на Русе по времето на Ст. Стамболов е купена от фирма "Виа сити строй", която наскоро е внесла в Института за паметниците на културата ивестиционно предложение за: „Реставрация, реконструкция и пристрояване на сграда- паметник на културата за жилищна сграда с обществено обслужващ партер и подземен гараж“

74814682_3188236274552094_3280171711999246336_o.jpg
Русе някога и сега
* 74814682_3188236274552094_3280171711999246336_o.jpg (448.79 KB, 1264x1800 - видяно 928 пъти.)
Активен
Linov
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 3466



Профил
« Отговор #633 -: ноември 04, 2019, 10:56:25 »

Къде е тази къща, Йовчо?
Активен

Във форума се ражда истината.
Русенец
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2425


Профил
« Отговор #634 -: ноември 05, 2019, 12:20:13 »

Точно до Математическата гимназия.

Активен
JMM
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 874


Профил
« Отговор #635 -: април 28, 2020, 11:27:10 »

Кадри от някогашен Русе и неговите някогашни невероятни жители, същите хора, които настойчиво по късно ще изпратят децата си към София, Варна, и чужбина … спомагайки за ликвидирането на един красив и невероятен български град ….

Кадрите са любителски и невероятно сантиментални ...

https://www.youtube.com/watch?v=yw27vr7Nt-Y
Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1213


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #636 -: май 07, 2020, 07:25:26 »

Филмът е страхотен. Гледам го още. Оператора на камерата е Владо Илиев-Кърнака. Мисля, че е директор на Труд в момента, ако не е излязъл на пенсия. Разпознах го на едната от лодките с моторче Тюмлер. Беше седнал с друг един приятел Д-р (по химия) Драган Калинов, който не живее вече в Русе. Това е другият оператор на филма.
Негова беше сградата на Ловно-Рибарското дружество, на чието място потроиха една банка. Това е на ъгъла на Александровска и Зайчар. В мазата на дядо му, който е имал там кръчма, се основа Кюпс Филм. Имам снимка от мазата и ще я сложа, но засега не я намирам в компютъра. Слагам, обаче друга. На нея са (ляво) Владо Илиев - оператора, Д-р Драган Калинов и (дясно) Д-р (физика) Росен Янков, който живее в Дрезден.

img662.jpg
Русе някога и сега
* img662.jpg (424.59 KB, 1047x1584 - видяно 489 пъти.)
« Последна редакция: май 07, 2020, 09:06:14 от Pfote2 » Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1213


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #637 -: май 07, 2020, 07:38:48 »

Какво видях на филма от търсените неща, от които не са останали почти снимки.
1. Плаващия басейн гледан отзад и вероятно още преди да бъде пуснат в експлоатация - тъкмо са го акостирали, с което филмът е от юни 1966 г.
2. Плажа на остров Матей - от него няма нито една снимка, никъде.
« Последна редакция: май 08, 2020, 03:20:16 от Pfote2 » Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1213


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #638 -: май 07, 2020, 07:46:28 »

Ето я снимката. Патила и препатила.
Кой е на нея.
На първия ред от ляво на дясно: Владо Илиев, Драган Калинов, един на когото викахме Лячо (Румен Пенев)- завърши графика в художествената академия, най-вдясно Росен Янков над тях е един Веселин, който завърши операторство в СССР и сега е в телевизията в Бургас,
На втория ред от ляво на дясно: двете момичета не си ги спомням, третата е сегашната ми жена (женени сме 46 години), а до мене е тогавашната ми бивша приятелка, която сега е пенсионерка и живее в София и Бургас, до нея съвсем вдясно е Д-р Ненов, ортопеда.
Аз съм този с брадата и мустаците, с фланелката с бялата лента, между двете "мадами". Най-отзад вляво е Костантин Геранлиев, който сега живее в София, системен администратор, завършил английска филология.
Годината е 1972, месецът август.

DSCF1003.JPG
Русе някога и сега
* DSCF1003.JPG (1711.01 KB, 2816x2112 - видяно 517 пъти.)
« Последна редакция: май 08, 2020, 03:02:05 от Pfote2 » Активен
Русенец
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2425


Профил
« Отговор #639 -: май 07, 2020, 08:43:01 »

Тоя Кюпсъ Филмъ с тия краесловни ерове много буржоазен вид докарва. Cheesy
Активен
Slex
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 197


Профил
« Отговор #640 -: май 07, 2020, 10:25:48 »

Толкова много хора се къпят в Дунава, интересно дали е бил по-чист тогава или хората са го правили поради липса на алтернативи?

Интересно филмче иначе.
Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1213


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #641 -: май 08, 2020, 02:39:30 »

Мястото беше чисто. Над града, преди Лома. Това е на остров Матей. Самият филм е 8 мм и тъмен и не може да се види водата чиста ли е или не.
Остров Матей беше една педя земя. При висока вода беше островче с няколко дървета и храсти с дължина около 300 метра и широчина около 75-100 метра, с едни криви, като японски дървета по него - няколко на брой.
А като започнеше да спада водата от около >1,80 м падаше на метър, после на 50 см и накрая пресъхваше и се съединяваше със сушата.
На филма дълбочината е около 50 - 60 см. И тъй като и особено течение нямаше на това място, защото беше своеобразен "ръкав", водата протичаше бавно и децата можеха да се плискат без опасност във водата.
Самият плаж беше пясъчен и широк до към 150 метра. Островът беше също пясъчен, беше наносен, изкуствен остров. Там са били потопени баржи и от пясъчните наноси върху тях се е образувал островът.
На брега бяха направени съблекални, те се виждат на филма. В най-западния край имаше някакъв летен ресторант, до който не съм стигал, имаше душове с прясна вода. С една дума имаше всичко, което го има и на Стария Дунав във Виена до днес, който е ходил. И там има остров Гензехойфл - с лодки, с плаж, даже с един нудистки.
Остров Матей, обаче, го няма вече. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B9_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)
---
То и сега водата в Дунава не е въобще мръсна. Тя е жълта, защото има размита много глина в нея, но не е мръсна, особено над града. Примерно на носа на остров Люляка. Там е пясъчен нанос с идеално чиста вода.
Компании, съответно семейства, ходеха там с лодки събота и неделя. Който имаше лодка, разбира се. Аз съм ходил много, защото баща ми се грижеше за лодката на фабрика Вела Пискова (изстъргваше я, изгаряше старата боя, калафатеше я и я измазваше с катран (зифт) отдолу до водолинията и боя нагоре и вътре, регистрираше я - защото лодките имаха номера като колите) и практически беше като едва ли не частна лодка. По един-два пъти на лято други хора от фабриката я вземаха за събота и неделя или някои идваха с нас до Люляка. Минаваше се покрай остров Матей. На носа на острова се правеше плаж целия ден и вечерта, на хубав дунавски залез, хората си се прибираха по течението.

Старият Дунав и Гензехойфл.jpg
Русе някога и сега
* Старият Дунав и Гензехойфл.jpg (2779.34 KB, 3000x2000 - видяно 501 пъти.)
Старият Дунав, Гензехойфл и конгрес центърът.jpg
Русе някога и сега
* Старият Дунав, Гензехойфл и конгрес центърът.jpg (2282.56 KB, 3000x2000 - видяно 349 пъти.)
« Последна редакция: май 10, 2020, 12:09:54 от Pfote2 » Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1213


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #642 -: май 08, 2020, 03:13:44 »

Какви бяха алтернативите на къпането в Дунава? Алтернатива беше отиването на море. На море се ходеше в почивните "станции" - най-често тенекиени бараки с две голи легла, но имаше и дървени бараки, великодушно наричани бунгала.
Тези станции си имаха столове, в които работеха лелките от стола на фабриката или завода - командировани за лятото, а и да направят и те по някоя баня между обяд и вечеря.
Имаше общи душове, отделно за мъже и отделно за жени - най-често един-два варела на височина над главите, боядисани в черно за да се топлят от слънцето. Столовата, столът беше отворен от едната страна и с покрив. И това беше - море! Алтернатива.
Обаче - такова ядене няма никъде повече. Защото лелките си готвеха както си готвят в къщи. Български.
---
Много от русенските фабрики и заводи имаха почивни станции с бунгала в село Бяла варненско. Там и сега е хубаво. Плажът е много хубав. Но вече всичко е застроено в новия стил.
Градските хора бяха свикнали да ходят във Варна и на квартира - преди да се създадат почивните станции с бунгалата и паралелно на тях. Това е друга интересна тема и докато съм жив мога да я разкажа, ако някой иска.
Децата ходеха на пионерски лагери - на Балкан или на море.
« Последна редакция: май 09, 2020, 09:27:40 от Pfote2 » Активен
rospur
Newbie
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 20


Профил Ел. поща
« Отговор #643 -: май 08, 2020, 08:05:03 »

лодката...  калафатеше я...
Ха, Pfote, би ли описал процеса "калафатене", ако обичаш. Предполагам ще е интересно за четящите тук.
Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1213


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #644 -: май 08, 2020, 09:05:08 »

Калафатене. Идва вероятно от kalafata çekmek - поправям плавателен съд (тур.) Руската дума конопатка, уплотнение стыков - е по-разбираема.
Сега обяснението. Става дума за плавателни съдове от дърво, което като е сухо, между отделните дълги дъски се отварят процепи и явно няма да държи дълго на вода лодката, ако се пусне на вода. Затова се калафати. Това са едни дълги ширити от коноп, които зе затъкват надлъжно в процепите и се замазват със специален зифт за лодки, наречен още катран. После лодката се пуска на вода и се оставя да и се навлажнят дъските, а те като се навлажнят се разширяват и корпуса на лодката не пропуска вода поне за един сезон.
---
Мине ли сезонът лодката се вади на брега. От Вела Пискова пращаха камион и 4 човека да я натоварят и я слагаха в двора на фабриката зад едно хале на две магарета с дъното нагоре за да е удобна за калафатене.
При следващото калафатене с бензинова лампа се изгаря зифтът и с дебела отвертка се избутват фитилите навън, после се остъргват надлъжните отверстия с телена четка, така че да остане само голата дъска и да има място за новите "фитили". Много часове работа е. Обикновено баща ми оставаше в събота след работа по няколко часа. Преди лятото.
Тези фитили са обикновено от коноп, както при водопроводите, защото конопът набъбва при допир с вода, но в случая - тъй като Вела Пискова беше тъкачна фабрика, се вземаха фитили от паклите (да обяснявам ли какво е пакла?), отпадъците на производството и се използваха за калафатене. Като се намаже дъното на лодката със зифт няма значение от какъв материал са фитилите - дали от коноп или от памук. Така приготвена лодката се транспортираше пак до брега.
Ние живеехме недалеч от моряшката махала и имахме поначало много познати капитани, които пък акостираха влекачите си на пристаните. На третия пристан обикновено я връзвахме между закотвения шлеп със сходнята и брега. Забравил съм името на капитана, който великодушно ни даваше да я държим там - помня само, че имаше двама сина в Благоев, единият се казваше Алтимир.
Само трябваше да се ходи да се види да не е паднала водата през седмицата за да не вземе да увисне лодката на синджирите - два или три на брой (за да не я отнася водата). Синджирите бяха с кофари. Случвало се е да отидем и лодката да виси на синджирите. За пристана се плащаше 5 лева на месец на онези скъпите пари. С квитанция, с всичко. Виждал съм самото плащане.
--
За какви лодки става дума. Лодките бяха тип "Сеферка". Правеха ги в Тутракан, мисля от буково дърво. Една такава лодка струваше готова 400 лева на скъпите пари. Виждал съм фактура. После лодката за да може да бъде пусната на вода, трябваше да има номер, който се получаваше от пристанищния надзор, който пък беше зад транспортна болница срещу прелеза. И е там и днес, на Пристанищна 20. На лодката се слагаше задължително националният флаг - трикольор. И това беше. До към 50-и-някоя година трябваше граничен открит лист всеки път. Пак от там.
Има и морски сеферки. Те са по-тежки. Дунавските бяха с два капака - отпред и на кърмата, с които - в преднaта се слагаха хранителните стоки + диня - да не ги грее слънцето, а в задното "помещение" (кухина) се слагаха разни принадлежности - колчетата с каишките за греблата, кепчèто за изгребване на вода, ако плисне вълна (а то плискаше през лятна буря много силно, а и като минеше бурята вълнението оставаше), а и по едно време, ако не се ползва дълго лодката се събираше вода от дъждове прескачаха жаби и се настаняваха там, вълните хвърляха раци...). Греблата се заключваха в помещението на постоянно закотвения като пристан шлеп.
В Интернет не можах да намеря снимка на дунавска сеферка. Под зифт разбирайте по-скоро катран, но по-тежка, съответно по-лепкава, фракция.
---
А ако някой се сеща за румънския град Калафат - идва точно от там. Явно е имало голяма работилница за гемии.
CALAFÁT s. n. Câlți sau cârpe destrămate îmbibate cu catran, cu care se astupă crăpăturile la bordajele și la punțile de lemn ale navelor. – Din tc. kalafat.
« Последна редакция: май 08, 2020, 11:23:26 от Pfote2 » Активен
Страници: 1 ... 41 42 [43] 44   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Страницата е създадена за 0.065 секунди с 26 запитвания. (Pretty URLs adds 0.009s, 2q)

Google e прегледал тази страница октомври 02, 2024, 02:06:06