Да, ето че с дружни усилия разкрихте загадката. Товаренето и разтоварването в този случай е ставало с парен кран на релси перпендикулярни на ж п линията. И се оказа, че поне две такива вертикални кейови стени е имало на пристанище Русе.

Много късно виждам дискусията. На това място имаше от едната страна все още полупълен бункер за въглища, а на релсите замръзнал завинаги кран с голяма кофа, приличащ повече на багер, с едни дълги стоманени въжета. После махнаха крана, горната му част, но остана застопорена талигата (ЖПейското понятие за колесарка). Дали не беше и заварена за релсите! Трябва да се види на релсите, може да има следи още. Беше на около 2-3 метра от отвеса. Вероятно им е била много тежка за превозване. И това до към края на 60-те, във всеки случай до 1967. Освен това там навсякъде земята беше покрита с въглища и въглищен прах.
Мъча се да си спомня въглищния бункер и се сещам за не правоъгълна, а с кръгло сечение, зидария от много големи варовични камъни.
"Дядо" Митко да каже ако си спомня. Но на него може да му е било далеч, а ние ходехме често долу като деца*, а и после от около 1965 (за себе си говоря) излизахме с приятелките там на високия бряг, от където се виждаше отдалеч всичко познато, виждано безброй пъти отблизо. Като ходехме долу като деца въдичарите ни гонеха да не сме им плашели рибата. После като по-големи - повечето само горе.
Но и като малки все нещо имаше интересно по високия бряг зад "военния", както наричахме "дома на офицера", понятие останало още от "Военния клуб". Освен това там всяка година от училище събирахме някакви билки, така че често се е ходило. Отгоре всичко се виждаше.
Ходили сме и вечер със семейството във военния - там през летния сезон, зад сегашния летен театър, отваряше градинска бирария, че и "джаз" имаше по едно време. Раковината на оркестъра си беше там и по-късно. А това за джаза струва да се спомене - винаги пишеше "Свири първокласен джаз" - на афиши, покани за вечеринки и празненства.
* А като деца си спомням, трябва да съм бил в най-много 5-и клас (до към 1961 година), че отсреща на вишката имаше моряшки пост и като излизаше военен кораб, моряк на борда влизаше във връзка с флагова сигнализация с поста. Имаше нещо много притегателно в този вид сигнализация и затова се записах в кръжок по флажна сигнализация и гребане - събирахме се на открито - на най-старата гара - сега музея на транспорта. Беше май към ДОСО. Долу бяха и лодките - едни шлюпки с по 8 или 12 гребла (вече не помня точно).
Изместих малко темата за да се върна пак при нея. Тази площадка, от снимката на "дядо" Митко я знам много добре от времето на ДОСО-то. Не съм намирал нищо особено в това да има подобно съоръжение и на друго място и ми е било ясно, че става дума за еднакви по предназначение съоръжения за бункеруване на корабите.
Ходил съм там, както и по целия русенски бряг с баща си, с дядо си - и винаги времето е минавало във въпроси и обяснения. Още повече, че дядо ми е бил морски офицер, макар и не по мое време вече.
Тук една снимка на боен кораб в лимана. Дядо ми е единият от тримата - в работна униформа по време на запас 1935 или 1936 година. Същевременно това е доста информативна снимка на кораб от Дунавската флотилия. За жалост името му не е останало никъде по снимки, които имам, а хората отдавна ги няма. Виж ако някой намери списък на дунавските военнни кораби от 30-те години на миналия век - може да "изчислим" кой е.

Драги русенци, ще ви бъда много благодарен, ако някой разкаже историята на тази сграда:

На част от мястото на Търговския център Ялта и бензиностанцията до нея имаше варница-доста голям изкоп/с размерите и вида на голям басейн/, опасан от тополи/мисля, че беше така.../, в който гасяха вар-слагат варовика вътре, заливат с вода и продаваха гасената вар като се утаи. Ползваше се в строителството, за измазване на къщи отвън, за варосване на дръвчета... Идваха хората с кофи или каруци с по-големи съдове и купуваха. Говоря за края на петдесетте и началото на шестдесетте години. За лапешките ми представи беше голяма варница. Не съм ходил често, защото живеех в Портокал махала. На мястото на кръговото имаше голямо оживено кръстовище-мисля, че се казваше площад "Оборище"-беше с големи павета като на главната, както и бул."Липник" на изток от кръстовището. "Липник" по средата, между платната имаше зелена площ. От мен толкова. Който иска-да допълва или коригира споделеното от мен. Снимки от там нямам. На картата, на парцела за където говоря, има числото 52-за там става дума.

Областната дирекция на МВР се намира на територията на борсата. Зеленчукова борса. Не знам до кога е било действително борса, но до края на 50-те години и началото на 60-те там постоянно влизаха и излизаха камиони със зеленчуци. Самият площад беше доста неорганизиран и труден, погледнато откъм днешните правила за улично движение. Изхождам от това, че днешното кръгово е било част от площада. Може, обаче, да греша.
Там правиха два или три пъти "Търлъ". Между улица Оборище и площад Оборище имаше едно голямо празно място, което в същност може да е било и самият площад Оборище. А накрая на Скобелев и площада имаше едни бараки, в които правеха закуски (фурна, но само за закуски, мекици, милинки и пр.) Имаше и една-две едноетажни гради-магазини. Единият за платове. Който на времето е бил на търговеца Ардити. Писал съм другаде за тия хора. Всичко това до 1960 - 1962 година. След това започнаха да застрояват празното място с блокове.

Малко вероятно е друг форумец освен Pfote2 да може да обясни тези находки, ако и той има достатъчно ясен спомен, разбира се. Pfote2 е един от най-"порасналите" потребители на форума, а освен това поне за известно време е живял в този квартал, ако правилно си спомням от разказите му.

Ъгловата къща на Добруджа се води на Славянска 22, до нея тази с червено-бялата реклама я строиха в началото на 60-те. На нейно място беше големият двор на Петрови/Чукилеви, в който си слагаха сандъците от медикаменти тия от Аптечно Управление, чиито вход за камиони и каруци беше голямата врата, а самото аптечно управление имаше вход откъм главната.
А тия сандъци бяха много интересни за нас - за всякакви скокове отвисоко, за криене в тях, въобще всякакви игри. На моменти там имаше по цели планини от сандъци най-различни размери.
Другото интересно там бяха двете черници от двете страни на вратата към двора на Петрови/Чукилеви. Ние постоянно висяхме особено по едната черница. Другата беше бяла и по-водна. Едната беше червена и вкусна, но пък ние не оставяхме да узрее нещо! Точно под нея се падаше бариерата.

Отговарям на един постинг на rusev_ivo от « Отговор #95 -: април 03, 2009, 08:10:49 » - тогава не съм го видял.
Последната снимка не е в Русе, а в София. Това е бившият хотел на БНА. Сега сградата е на министерството на транспорта. Намира се на улица. Дякон Игнатий - до Народния театър. Срещу бившата на това място, сега изгоряла отдавна, градска библиотека. На нейно място построиха фамозен хотел. Тоест срещу въпросния хотел.