Да, ама и ние с теб сме едни...Нягол не беше на нивото на Шимо ,после не знам той да е работил някъде,Шимо беше завършил семестриално медицина и още нещо в Германия, или не помня,в Австрия ли и работеше в Дунавия, кантарджия.Страшно ми е забавно, никога не съм си и помислял че ще коментирам такива спомени от кажи ,речи, 50 години.Имам притеснения за отношението на участниците във форума към спомените ни,не знам..

"Вехти спомени"-много от нещата си спомням смътно,за Бордо трябва да е било пред 1960г.,когато сме ходили,в главата ми се върти нещо,че собственика е имал винарска изба,преди 1944г.,може би допускам грешки,който знае,нека ме корегира.Друг ресторант беше Яребична,там със сигурност знам,че преди 1944г.е бил на бай Пенчо,търговец и винопроизводител,прякора му беше Пенчо Яребична,живееше до църквата Свети Георги,внучката му Констанца Камбурова беше пианистка.Много музика имаше в Русе,скоро четох едно интервю с проф.Илко Карагьозов,русенец,той разказва спомени за Русе и подчерта за култа към музиката в този град.Милкана Николова,изключителна оперна певица,изсели се във Виена,издаде книга с биографии на нейни колеги,някои от Русенската опера.Помните ли Ана Ангелова,тя изигра такава Кармен,на която и Метрополитен опера би завидяла?

Винаги когато видя кръгъл прозорец на някоя сграда и се сещам за думите на една моя приятелка-архитектурен дизайнер: "Когато архитекта не знае какво да направи - слага кръгли прозорци".

Не си сам с това си мнение. Няма причина след толкова години една достолепна сграда да прилича на павильон от всесоюзната выставка.

Ето обещаните в другата тема снимки. Мисля, че тук е по-удачно да кача днешното състояние на старата гара на пристанището

Малко гадно ми става като гледам каква е била поддръжката на улицата-бордюрите, паважа, палмичките, а сега на какво прилича... И дърветата, които са пораснали на самия тротоар ми се струват не на място, защото скриват красивите сгради. Доста западнал е тоя булевард за жалост, а може това да е така нужната хубава връзка между центъра и кея.

Вижте сега, ако за "на времето" имате пред вид първите години на комунизма - 50-те и 60-те - тогава имаше още съвестни хора-специалисти, всеки в областта си, които си вършеха работата. Затова имаше и паваж и тротоар, и (истински) балкански кашкавал, и (истинска) луканка и всичко друго истинско.
Защото тези хора бяха расли ДРУГАДЕ, а не в комунизма - и като станеше въпрос за работа си, те я вършеха така, както я бяха учили. Така че снимката от 50-те изобразява единствено инерцията на порядъчните хора, които друго не знаят - освен да си вършат работата, както са я учили.
Какво стана после - за мене е ясно. За вас - не знам. Ако не ви харесва - не го четете.