Много добре си спомням "енерговлака"не знам от къде го докараха, но възрастните говореха че ако стане война от него ще има ток за целия град.Беше базиран между месокомбината и рафинерията .След години беше станало дума за него ,разбрах че е на една отбивка по ж.п.линията след гр.Борово точно след прелеза посока Бяла,не знам дали го има още или отдавна е нарязан.

Хора, от доста неща се интересувам, нескромно смятам, че имам богата обща култура, обаче за енерговлак досега не бях чувал. Честно. На български в нета не намерих нищо, но намерих на руски - энергопоезд и английски - Power Generator Train.

Учудвам се, че не си знаел за истинското предназначение на тази стара промишлена сграда. Аз пък винаги съм знаел, че е някогашна електроцентрала, но едва сега си изясних откъде идва разговорното й название "Топлата вода". Досега мислех, че електроцентралата на един по-ранен етап (преди ТЕЦ - Русе) е служила и за топлофикацията на близката около нея част от града, та хората са получавали от там топла вода в домовете си и затова са я наричали така. Излезе обаче, че централата си е била само електрификационна и дължи прозвището си на един свой отпадъчен продукт, твърде полезен обаче за битови цели...

Впрочем, интересно дали са запазени дизеловите генератори отпреди 100 години - биха били истинска музейна ценност. Но даже и да са, Е.ОН най-вероятно просто ще ги предадат за скрап...

Да и днес съществува прелеза, но е неохраняем и оттам се слиза с кола на пътя по кейовата стена.

Значи няма промяна. Мерси за информацията. Не ми е идвало на ум да отида да видя как е. Другия път като дойда.

Тоя комин за какво ще да е бил? Няма как да е бил заради дизеловите турбини. Имало е парова станция, много ясно. Може първите (мисля Йовчо разказа) турбини да са били дизелови, но централата си е имала котелно и имаха за целта собствен кладенец. Гледал съм в него надолу - като ни водиха от училище. Виждаха се стълби-скоби и осветление до дъното. От днешна гледна точка бих казал, че дълбочината му беше 20 - 30 - 50 метра. От там са вземали вода за котлите. А си спомням и как пушеше коминът постоянно. Коминът с пушека беше част от скайлайна на Русе откъм Дунава, когато сме ходили в баща ми с лодката. Както сега е телевизионната кула.
Та и от там е била отработената вода - от прегрятата пара. Вече не си спомням технологията на парните турбини, но имаше някакъв разширителен "съд" в който парата се смесва със студена вода за охлаждане. И става точно тая топла вода. Да ме поправи някой инженер. Но така грубо си го спомням като технология. Не конкретно централата, а въобще.
Баба ми и дядо ми се изнесоха от площад Отец Паисий 3, където имаха къщичка, до Деспред и си купиха апартамент на Богдан Войвода около 1963 година и от техния балкон се виждаше коминът. По едно време престана да пуши. Вероятно тогава бяха вече построили ТЕЦ Русе и от централата нямаше нужда.
Ако не са разрушили централата, паровата станция сигурно е още там. Трябва да се види само къде е коминът и пред нея ще е сградата на паровата станция.

Ами аз винаги съм живял в съвсем други зони на града. За да науча какво е, е трябвало да мина оттам с баба ми или майка ми примерно, което явно не е ставало или аз не съм питал, щото вероятно съм бил много малък, за да се интересувам от такива неща. А понеже сградата изглежда промишлена е логично да го помисля за някаква фабрика.

Разпитах майка ми, тъй като баба ми и дядо ми отдавна са покойници. Майка ми е била съвсем малка (родена е `54 г.), когато са ходили на тая "топла вода" и си спомняше това-онова. Аз обаче до оня ден не знаех за това нещо.

За съжаление има промяна. В посока от прелеза към "Конския плаж" всичко е потънало в бурени, пътя е станал коларски, оградата на жп линията е частично предадена на скрап. В другата посока е пепел или кал, зависи от времето.
Иначе, що се отнася до централата, предполагам охлаждането е ставало с дунавска вода. Помпите за целта явно още работят, тъй като през лятото там долу пълнят водоноските, които мият улиците.