Чудничко, и на мен много ми хареса втората снимка 

Църквата "Св. Иван Рилски" в с. Брестовица
Турските власти дълго не позволявали на населението на с. Брестовица да си построи църква. На няколко пъти те започвали да строят църква, но съседите им- черкези и турци разрушавали до основи започнатия храм. През 1876 г. жителите на селото се обърнали към руския консул в Русчук с молба да им съдейства по дипломатически път за получаване на разрешително за строеж на православен храм в селото. Русчушкия  валия Мустафа Асим паша издал формално удостоверение, че няма пречки за построяване на християнска църква. Само за няколко месеца с труда на местните хора и с волните пожертвования дошли от близо и далеч, храмът е построен на земята дарена от Стоян Дряновеца. Освещава се с мощите на Св. Иван Рилски, чието име носи и сега.
По време на руско- турската война Русчушкия отряд, командван от престолонаследника Александър Александрович установява своя щаб в с. Брестовица. ( виж в албума ми за Освободителната руско- турска война  в  галерията: http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+1877-+78/)
В църквата е положен за поклонение Сергей Максимилианович, херцог Лейтхтембергски, княз Романов, сестрин син на руския император Александър ІІ, убит на 12/ 24 октомври 1877 г. в околностите на с. Иван чифлик ( старото с. Иваново).
В знак на благодарност за радушния прием оказан на Престолонаследника, неговия щаб и руските части в селото, а така също и в памет на Сергей Максимилианович, след приключване на бойните действия, за църквата са изпратени множество дарове. Най- впечатляващи са камбаните, отлети в завода на Порфирий Иванович Оловянников в Ярослав.Освен камбаните има дърворезбован иконостас с икони, извънредно богата църковна утвар, и множество църковна литература- евангелия, общи минеи и др..
Църквата в с. Брестовица и даровете изпратени от Русия за нейното обзавеждане и сега се съхраняват като скъп спомен от пребиваването на руските освободители в селото. По предложение на местното ръководство с решение № 2898/ 25.VІІ.1973 г. на Националния институт на паметниците на изкуството и културата, църквата е обявена за Паметник на културата.
Прикачените снимки:
- църквата “Св. Ив. Рилски” ( енорийска църква) в с. Брестовица през 1877 год.- снимка от албума изготвен за княз Вл. Александрович, трети син на Александър ІІ, командващ ХІІІ армейски корпус в състава на Русчушкия отряд.
- църквата “Св. Ив. Рилски” сега.

Не изглежда да е същата, доста различна архитектура има...

Най-малкото - липсва екзонартексът, разположен зад аркадата и колоните, а от снимките в постинга на Йовчо се вижда, че той е съществувал още от построяването на храма (което е станало само 2 години преди Руско-турската освободителна война), а не е пристроен по-късно.

Да, Ортодокса правилно видя, че е същата църква !  Само дето са иззидали с тухли външния притвор между колоните и стената ( сигурно се нарича екзонартекс, както каза Ортодокса).

Едно и също говорим, но не е станало ясно.
Църквата от Яли Абланово, която Камен показа не е същата, дето показах в поста за Брестовица. Вижда се, че това са съвсем различни сгради.
А за моите две снимки- сравнения за църквата в Брестовица, мисля че няма съмнения. Въпреки иззиждането на външния притвор, съвсем ясно си личи, че църквата е абсолютно същата.

Доколкото зная, те са преселени по българските земи от Крим и други руски области заедно с татари по споразумение между руското правителство и Високата порта след една от многото руско-турски войни, някъде десетина години преди тази, довела до възстановяването на българската държавност. Впрочем, за това споменава с неодобрение и войводата Панайот Хитов в автобиографичната си книга. И действително, руската империя ни е направила много лоша "услуга", като се е отървала за наша сметка от тези другородци и друговерци, голяма част от чиито потомци живеят и до днес главно по българските села, превръщайки ги в не толкова български...

Всъщност кавичките не са около думата лоша - там нямат място, а около услуга...

Колкото пък до книгата "Как станах хайдутин" на Хитов - може да се прочете онлайн и да се видят снимките в нея ето тук:

Панайот Хитов, Как станах хайдутин

Макар в нея, както във всяко автобиографично съчинение, неизбежно да има и моменти на необективност, все пак има и интересни сведения и спомени, които си струва да се узнаят...