Предишният вид по ми допада. Сега втората сграда стърчи грозно.

taka e mosche bi malko po-dobre

Що се отнася до мене - даже не съм знаел, че е било хотел. Мога да питам, обаче.

Много се съмнявам, че въобще има жив човек да го знае още този хотел. Снимката е някъде от 20-те години. Дори едната фигура ми се вижда да е салепчия. А салепчии в Русе е имало само до това време. Знам от баба ми какво е салепчия и в Истанбул преди много години първата ми работа беше да пия салеп. Сега и там няма вече салепчии. Интересно явление!
През цялото ми детство никъде не е ставало дума, че там е било хотел. По 9.IX. мисля, че е било книжарница. Във всеки случай преди да стане там ТАБСО, там беше книжарница - книги, тетрадки, писалки, перодръжки с пера, пера за тях с разни номера и дебелини според номерата, мастило в шишета по половин и един литър, мастилници - даже "неразливаеми" такива. До 4-и клас се пишеше с перодръжка. Почваше се с молив първия срок. И веднъж в седмицата имаше предмет краснопис. Химикалките още не бяха изобретени от г-н Биро. И телевизия нямаше. От там си избрах на Асен Босев "Не правете като тях да не станете за смях". Това беше по повод завършването на буквара в, разбира се, първи клас. Малка извадка: Има време, казва Кито, много дни са в тоя срок - не поглежда, не прочита Кито новия урок. И тогава се чудех кой българин се казва Кито! И днес. А това е било в учебната 1956/1957 година.
След това направиха ТАБСОто и преместиха книжарницата с един ъгъл понататък - ъгъла на Баба Тонка, в къщата на "Цочито", едно прекрасно момче на име Сашо. За жалост къщата отиде у доведения му брат и то след много дълги разправии. В тая къща съм карал Новата 1970 (дек. 1969) година с компанията на Цочито. Мисля, че е жив и здрав и той, и живее сега някъде из комплексите. На другия ъгъл на Баба Тонка и до днес живее Иво Жейнов. Отдолу беше ЖП Бюрото - къщата с капаците.
Дълбок зимник беше пивница "Славяни". Там ходех последните дни преди да ме вземат войник. Луксът, който беше възможен, беше малък коняк (някакъв фалшив) и сирене в пергамент. Двете неща за някъде под 80 стотинки. Първо с няколко приятели, после като ги завземаха войници и/или заминаваха студенти, ми останаха двама - Николай Витлиемов и Константин Геранлиев. Единият живее в Русе, другият в София. С тях после ходехме да пием кафе на автоматите FAEMA на стъклената. И след това гонехме котките на майтап - площадът голям и нямаше къде да се крият. Не че сме хванали някоя де! И освен това се опитвахме да ядем хинаповите ябълки, кото тогава точно узряваха. В градината имаше две дървета. Третото дърво беше на края на 1-и коловоз на гарата. За ядене не ставаха, а и не знам за какво бяха толкова знаменити. Но и до днес като стане дума, че някой бил от Русе, питам: къде е улицата с кръстчетата и къде имаше хинапови ябълки! Ценен спомен са ми.
Миналата година през април като бях в Русе в хотел Сплендид на закуска ни обслужваше една многословна госпожа. Много добра, ама страхотно приказлива. Та с нея едва не излязохме роднини - оказа се, че точно по това време е работила в "Славяни" там като келнерка. Какво нещо е животът! Аз си спомням келнерката, но не можах да я свържа с нея. Уверен съм, че почива на взаимност.

Виж тук:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/

ne iskach da naprava sabeleshki, prosto pisach totschnata data
saschto taka go priemasch?