Live Web Cam Rousse

Искам да започна нова тема, в която да показваме стари снимки и картички от Русе сравнени със сегашни снимки. Това разбира се, не е нова идея- правено е и преди, дори има книжка изададена, а във сайта роден край има такава серия от русенски снимки. Аз искам да продължа тези начинания, като ще гледам да не повтарям съществуващите снимки и сравнения, а ще се стремя да обогатявам започнатото.
Ще слагам и коментар, доколкото имам информация.

Снимка на флотската казарма от наводнението на река Русенски Лом през 1897 год.
Това всъщност е белокаменният сарай на Митхад паша. Сградата е строена около 1864- 65 год.
След Освобождението става щаб на Дунавската флотилия, флотска казарма, тук е основано морското училище, преместено после във Варна. След 1944 год. сградата е казарма, после е дадена на ДОСО, после ОСО и Воинтех. Понастоящем целият имот е продаден на частна фирма. На втората снимка виждате в какво състояние е сградата. Започнат бе някакъв ремонт още преди година, но сега не се прави нищо. Мисля че сградата не е обявена за паметник на културата и при това положение съдбата й не ясна за в бъдеще.

Поздравления за хубавата инициатива! Определено имаше нужда от такава тема.   ;D

Флотската кула- снимка от началото на ХХ век.
 Сградата е строена през 1884 год. по проект на арх. Грюнангер. Служила е за метеорологична станция и за наблюдение на реката от часови, който е подавал сигнали към щаба на флотилията с който има визуална връзка. Сградата е строена изключително стабилно, като е изкопан кладенец до нивото на реката и после запълнен с трошен камък до основата на кулата. Оттам нататък вече е строено с дялани камъни. Въпреки изминалите вече 125 год. сградата е в отлично състояние. Поради това, че тук има льосови почви при земетресението 1977 год. някои от околните сгради получават големи повреди, но не и "нашата" флотска кула.
Понастоящем се използва за метеорологична станция към АППД.

20 мм. зенитно оръдие и германски войници на позиция на ул. Червен- снимка от 1941 год.

На втората снимка е показан същият участък от улицата, но през 2009 год.

гирдап-преди и сега.Доста разлики има. (http://storage3.album.bg/708/7_1e8ba_12244966.jpg)(http://storage3.album.bg/c5a/p1000308_e793f_12245192.jpg)

Я, това надстроявано ли е?

Ха, че ти не знаеше ли? Сградата първоначално е била с два етажа (освен тавана) и по-късно е надстроен трети. Като се вгледаш, можеш да го предположиш и без да си го научил с положителност. Виж само разликата в детайлите на стила при втория и третия етаж...

Да, това може би щеше да бъде един от следващите ми постове. Сградата на банка Гирдап е надстроена през 1913 год., тъй като вследствие на пожар таванските помещения изгарят.  И кулата и часовника са променени.

Виж, за годината и повода на реконструкцията не знаех - благодаря за инфото...

Къщата е много хубава, но щеше да е добре и да снимаш огромните кратери на тази улица, за да подадем сигнал.

 Дунав мост.

 Площад Свобода.

забравих втората.

Дупките са за друга тема. А пък в тази продължавам, защото виждам, че ще има интерес:
Щабът на дунавската флотилия. Масивната сграда вдясно е щаба (бившите сараи на Митхад паша- виж по- напред за повече подробности). Отляво е корабната ремонтна работилница, известна още като Флотски арсенал, на която е наследник сегашната корабостроителница. Коритото на река Русенски Лом е коригирано неколкократно в началото на ХХ век, затова на втората снимка направена от сарайския мост реката вече не се вижда. Съответно и моста на реката вече не съществува на същото място.

(http://storage3.album.bg/0cf/0302stefangenov-past_cb06f_12268244.jpg) (http://storage3.album.bg/f9c/0302stefangenov-present_2cc33_12268252.jpg)                      къщата на търговеца Стефан Генов. Построена през 1896г.Инетесен факт е ,че с външният си вид тази града се явява като огледално отражение на построената през същата година сграда на банка Гирдап от другата страна на днешната Съдебна палата.По този начин се оформя известна симетрия в  системата на центалния градски площат в края на ХIХвек–явление,което днес е изгубило своя чар основно поради направената през 1913г.реконструкция на сградата на гирдап.(инфо-www.staro-ruse.hit.bg)

Досегашните включвания на форумците в тази тема бяха придружени с коментари и допълнителна информация за сниманите обекти. Аз пък, като по-слабо информиран, ще направя само едно "хамалско" копи-пейст от сайта Старо Русе и някои други, за да има в темата повече двойки стара-нова снимка на места в града, макар че всеки може да ги види и там. Просто за пълнота на галерията... :)

Почвам с Окръжното управление, днес Регионален Исторически музей...

(http://www.staro-ruse.hit.bg/02oldcenter/02battenberg-palace-past.jpg)

(http://www.staro-ruse.hit.bg/02oldcenter/02battenberg-palace-today.jpg)

Следва друга красива сграда от Стария център - Русенската Търговско-индустриална камара, днес Библиотека Любен Каравелов.

(http://www.retrobulgaria.com/ruse/RuseTyrgovskoIndustrialnaKamara.jpg)

(http://www.ruse-bg.eu/system/pic.php?img_id=309&galid=5)

Сега поглед на север и в миналото - Държавна Мъжка гимназия Княз Борис, днес преименувана на поета-революционер Христо Ботев, но все така достолепна и импозантна (спомням си преди време, една вечер бях поседнал на пейка в градинката пред Старата поща и гледах към училището, където беше тържествено осветен салон на втория етаж - беше впечатляваща гледка в полумрака, напомняше аристократичното великолепие на западната барокова архитектура...).

(http://www.retrobulgaria.com/ruse/RuseGimnaziqKnqzBorisIII.jpg)

(http://k53.pbase.com/u34/ngruev/upload/33154480.P8182277.JPG)

Сега да се обърнем на изток, където е стилната сграда на някогашната Банка Братя Симеонови, после превърнала се в Държавна Спестовна Каса, а днес отново частна, но продължаваща да се нарича ДСК, вместо ЧСК... ;)

(http://www.staro-ruse.hit.bg/02oldcenter/0204simeonovi-past.jpg)

(http://www.staro-ruse.hit.bg/02oldcenter/0204simeonovi-present.jpg)

къщата на сем.Янкови.(http://storage3.album.bg/37f/kashtata_na_sem.ynkovi_6457a_12272411.jpg)(http://storage3.album.bg/ade/янкови_5b494_12272413.jpg)

Значи вече сме на новия център... ;)

Ами ето я вдясно къщата на Коста Томов, която през соца беше магазин Гастроном с разни по-така нещица за хапване (център е все пак...), после пак стана за хапване, но се провали - злощастният McDonald's, а днес е офис на може би най-предпочитания български мобилен оператор Глобул...

(http://www.staro-ruse.hit.bg/03newcenter/0301kostatomov-past.jpg)

(http://www.staro-ruse.hit.bg/03newcenter/0301kostatomov-today.jpg)

Вляво от Съдебната палата, в самото начало на Княжеска, като огледално отражение на Банка Гирдап от дясната страна, е къщата на Стефан Генов. През соца беше самолетно бюро ТАБСО, а днес - поредната банка на града ни...

(Впрочем, този мой постинг повтаря друг предишен на Дичко, но няма да го трия - все пак коментарът е различен...)

(http://www.staro-ruse.hit.bg/03newcenter/0302stefangenov-past.jpg)

(http://www.staro-ruse.hit.bg/03newcenter/0302stefangenov-present.jpg)

Виждам, че вече има доста участия в темата "Русе някога и сега". Обаче много от постовете повтарят съществуващи вече в нета - напр. в http://history.rodenkrai.com/index.php/20080106193/ruse_-_edin_fotografski_pogled_kym_minaloto/menu_id_1.html#usercomments. (http://history.rodenkrai.com/index.php/20080106193/ruse_-_edin_fotografski_pogled_kym_minaloto/menu_id_1.html#usercomments.)
Аз исках да предложа нови снимки и сравнения. Но се радвам на интереса! И продължавам:
Фабрика Химчи- снимка от 1936 год. През 30- те и 40- те в сградата се помещава Фабрика за химическо чистене и парно боядисване, а на приземния етаж- магазин за очила.
На втората снимка от 2008 фабриката Химчи вече не съществува, но на приземния етаж на същото място отново има оптика!

Гара Пристанище, строена през 1931 год. по проект на австриеца Браузлетер. Централна гара и главен вход на Русе за периода 1931- 1954 год. След построяването на новата гара остава речна гара на Русе до края на 80- те. Но в началото на "демокрацията" след ликвидирането на речния пътнически транспорт е изоставена.
На втората снимка от 2009 се вижда че в основни линии сградата е запазена. Дори беше започнат някакъв ремонт, след като бе закупена от частна фирма преди 5- 6 години. Но сега пак е изоставена и е с неясно бъдеще!

Католическата църква "Св. Павел от Кръста" - Русе
Първата картичка е от началото на ХХ век.
Сградата е построена през периода 1890- 1892 год. по проекта на италианския арх. Валентино. През 1907 год в сградата е монтиран първия в България орган. По време на земетресението 1977 год. органът е повреден, като е възстановен чак през 2004 год.
А втората снимка е от 2008 год.

Мерси за снимките, някои от тях наистина не бях виждал.

Паметник на загиналите в сръбско- българската война 1885 г. в Русе- пощенска картичка от 1911 год.
Построен в чест на падналите воини от V русенски пехотен полк на Александровски площад, където е бил центъра на града по това време. Автори са арх. Никола Лазаров  и скулптор Жеко Спиридонов.
Втората снимка е от 2009 год. Едната от бронзовите барелефни плочи беше открадната преди години, но през 2008 бе възстановена от скулптора Дилян Хубанов със средства осигурени от Общината.

Сградата на мъжката гимназия Княз Борис е построена през 1898 год. по проект на арх. Петко Момчилов. За времето си тя е най- модерната и най- функционална обществена постройка с централно въздушно отопление и модерни и обзаведени кабинети.
От 1945 год. до днес гимназията носи името на  Хр. Ботев, а сградата й е все така внушителна и представителна.

Къщата на русенския фабрикант Андрея Тюрийо е построена през 1897 от италианския архитект Нино Росети. Известно време сградата е хотел "Булевард", а през 1902 я купуват братя Равенски от Тетевен. На приземния етаж те правят слакарница "Тетевен", която просъществува до началото на 90 те год. А горните етажи са били "Гранд Хотел Тетевен".
Сградата през 2009 год. е все така престижна въпреки годините.
А на третата снимка се вижда отвътре самата сладкарница "Тетевен" през 30- те години.

Никича, Николай Василев, имаше преди 3-4 години една подобна изложба. Сега ще я сложа в рапида.

Ето и линка към снимките от изложбата на Никича. Опаковани са в саморазопаковащ се файл.

http://rapidshare.de/files/46247270/Izlozhba_N._Vassilev.exe.html (http://rapidshare.de/files/46247270/Izlozhba_N._Vassilev.exe.html)

От снимките на ystoyanov най-много ми хареса интериора на сладкарницата!!! ВРЪХ!

Мъжката гимназия ми е любима, защото там тръгнах на училище 1956 година. И учих до 7-и клас. От 8-и бях вече в руската.
Казвал ли съм тук, че във Варна девическата гимназия е 100% близнак. Но пък много по-запазена - що се отнася до вътрешния двор. И особено плочките.
Сега е исторически музей, който препоръчвам също енергично. Уникален! А и особено тези, които са учили в сградата в Русе, ще имат огромното удоволствие да видят и тази гимназия.

Това с надстрояването в Русе не е рядкост. Ако погледнете, има поне едно 4-5 сгради, които са надстроявани. Като къщите с квартирите по морето на времето. Един сезон - един етаж. До тогава плоча с ръждиви железа. Тука поне сме имали покриви.


Аз продължавам да търся снимка на плаващия басейн/ресторант Лебеда, който беше закотвен под музея на Баба Тонка във втората половина на 60-те години на миналия век. Моля помогнете.
Както гледам, ако се хване ystoyanov - ще намери.

Мерси, направо загубих ум и дума.

И аз я свалих- изложбата на Н. Василев. Аз я имам на книжка- албумче със съставител Николай Ненов- директор на Исторически музей Русе и фотограф Николай Василев, ама двойките снимки там са 36- а пък в тая изложба са над 40. Може би някои са отпаднали при съставянето. Точно тази книжка споменах при започване на темата. Вярно че е правена от професионалист, но аз исках да продължа по тази тема с нови сравнения между старото и новото и да я развия според силите си: т.е. като любител. Смятам да продължа, защото мисля, че можем да доразвием и обогатим тази идея и да създадем една по- пълна картина на миналото и настоящето на Русе.

Хотел Бристол построен през 1907 год.
През 50-год. беше хотел Москва, а после хотел Балкан. На новата снимка се вижда обаче, че сградата има нужда от цялостна реставрация, а не само ремонти на магазините, ресторантите и барчетата. Собственика- Мюфтийството ( с помощта на Общината и държавата разбира се), трябва да се погрижи да запази тази хубава сграда, а не само да събира наеми.

ама двойките снимки там са 36- а пък в тая изложба са над 40.

В коя? В твоята ли? Аз не съм ги броил. Пиши, моля те, изрично: Тези ги няма или тази я няма. Иначе може да не усетя разликата.

А книжката я имам и аз. Случайно седя в Hapy-грила и една жена гледа един албум на съседна маса. Питам аз - откъде, такова ... Тя вика - ами ей там. Отивам аз ей там, в галерията на Зора и госпожата там ми вика - ами той г-н Василев ей сега ще дойде. Купих си аз албума и го почаках 2-3 минути. Дойде, поснимахме се, поогледахме се - аз не бях го виждал поне 35-40 години. И ето го на снимката. Иначе сме били съученици в Благоев. Той живееше в червения блок на Юта. Пак горе-долу в моя район.

За Бристол знаех че се казва Бристол от дядо ми, който излизаше - ей така, поне до Бристол.
Отдолу имаше едно заведение Балкан, което беше една сравнително проста пиячница (имаше една още по-проста на отсрещния ъгъл). Изведнъж, обаче, дойде новото време - около 1959 година и с това времето на закусвалните. Но то не дойде изведнъж. Първо беше времето на "закусъчните" (нямахме си дума и толкова, и се наложи да вземаме от руския), после се очовечиха и сложиха "закусвачница", да ама звучеше като заведение за подковаване на еднокопитни и най-накрая сложиха по-меката думата закусвалня, която доби веднага гражданственост и от тогава се казва все така. От пиячницата останаха две неща - единият ъгъл с две маси, веднага вдясно като се влезе от към главния вход (допускам, че сега има и друг вход). Всичко друго беше правостоящо. Остана и мокрият бюфет за наливната бира с всеизвестният бай Маньо - един много добродушен и същевременно гръмогласен човек, с налято червено лице, когото видях за последен път зимата в началото на 1968, когато се отбих при него в униформа, с баща му да пием по една греяна ракия заради големия студ. Признавам, че ми беше първата греяна ракия в живота и хич не ми се стори вкусна. И днес не ми е.
Тоя бай Маньо живееше в двора на католическата църква - там имаше една или няколко къщи тип дядова ръкавичка. Синът му беше едно изключително благо момче на име Николай. Също от Благоев.

Отгоре, обаче, на новите рафтовете бяха запазили колекцията от бутилки, която си беше и на старите рафтове. Разни коняци и ликьори от преди 09.09.1944 година. Спомням си като дете (там ми купуваха понякога сандвич на връщане от градината/паметника на свободата, не детската/, изпохапан от комарите), та си спомням че много се чудех кой ще пие такова синьо питие и взех та му запомних името - Кюрасао. След много години в едно заведение ме попитаха дали искам в коктейла да ми сложат и три капки кюрасао блу. Докато ми слагаха трите капки гледах как същите потъват и синеят като разтварящи се аквамарини в чашата и се сетих за закусвачницата Балкан, за бай Маньо, за сина му Николай и за множеството бутилки, които явно предният собственик - национализиран българин - беше събирал преди това с любов и не беше ги изпил или просто натрошил в последния момент като са му казали да се омита. Както и за греяната ракия, която и до днес не ми е вкусна.
Факт беше, че бях виждал вече бутилка Кюрасао в Русчук.

Phote2, вместо да обяснявам кои липсват в моята книжка направо ще ги прикача тука, за да може и другите да ги видят.
И така, снимки от изложбата на Николай Василев:

И понеже има лимит за прикачване само 4 файла, още един пост със снимки от изложбата на Николай Василев:

Вероятно книжките са различни:
Първата от изложбата на фотографа Николай Василев- първата снимка.
Втората книжка е, както казах, със съставител д-р Николай Ненов и фотограф Николай Василев и има увод и коментари към снимките- виж втората снимка е на "моята" книжка.

Д-р Николай Ненов от книжката е доктор по история- директор на регионален исторически музей- Русе

Ти този д-р Ненов познаваш ли го? Не може ли да вземем снимки на Лебеда?

Не го познавам лично, ама ще разпитам всички, които биха могли да помогнат в издирването. Задачата е приета, но може би ще трябва известно време. А от филма копирах една- две снимки. Не са суперкачество, но се познава за какво става въпрос. Ама са само вътре. phote2, понеже не съм го виждал на живо тоя Лебед, да кажеш това ли е?

Точно това е. И напротив - снимките ти от филма са суперкачество. Филм е все пак.
Съжалявам, че не мога нито да чертая, нито да нарисувам нещо като хората. Сложил съм кръстче на мястото, където се намираха актьорите.
Във всеки случай ресторантът беше на два етажа. Те са на долния. Музика имаше в края на седмицата. Но си спомням, че през деня имаше едно покрито с мушама пиано. Това там, което се вижда на тази сцена. Сега се сещам, че по едно време се беше запалила кухнята, та имаше ремонт.
Виждаш колко добре изглежда всичко.
В сцената Асен К. като става камерата прави швенк наляво и в зад него се виждат лампите и душовете по дясната страна на басейна. Такива имаше и отляво. Най-отпред и отстрани имаше едни дървени шезлонги подпряни от едната страна на перилата другата си беше на земята, борда. Изгледът от втория етаж беше още по-хубав, защото всичко се виждаше отгоре, минаващи лодки, влекачи и по-големи кораби. Най-добре се седеше на удълженията на втория етаж вляво и вдясно, с по две лампи бяха, като малки улични лампи и имаше по 4 маси. Направо като седеше там човек имаше чувство, че е някакво екзотично място, защото басейнът проблясваше, а Дунава тъмен. (нарочно махнах пълния член)
Имаше и съблекални - кабинки с отвор към гардероба, където една лелка вземаше дрехите и даваше номерче с ластик. Вече не мога да възстановя някои неща, но това е главното. С две думи - уникално съоръжение.
Забравих да кажа, че точно по средата на долния етаж започваше една вита стълба за горния и може би затова са прекратили швенка наляво за да не я хванат, защото не би била много кинематографична.
На слънце изглеждаше също много добре - беше боядисан в бяло и светлосиньо. Преобладаваше бялото - вероятно затова и Лебед. Названието ми се виждаше глупаво тогава. А то си е било точно хубаво.

Ideqta e mnogo hubawa!
Ot mene nqkolko snimki i karti4ki po temata "Deutsche Schule in Ruse"
...
(1901-1918)

... I ot 1926-1944
Powe4e informaziq pod:
http://www.schiller-schule.info (http://www.schiller-schule.info)

... I edna mnogo po3nata druga 3grada...

Берлинер, помогни да намерим синовете на последния директор на Дойче Шуле Русе. Господа са на по над 70 - 80 години, спомнят си идеално града, ходят понякога в ресторант София на Щерндам в Адлерсхоф. Единият живее в Берлин, другият другаде. От дълго време съм оставил съобщение в р-т София ако се появят да им дадат визитната ми карта. Но не са се появявали още - от една година. Преди година чух за тях.
На мен вуйчо ми е завършил Дойче шуле, което беше главната причина да бъде обявен за фашист (на 19 години) и до 1960 година на бъде каруцар. Имаше едно бяло конче и го държеше зад ДЗИ-то при пожарната, ама откъм главната. Чак на 45 години му позволиха да следва. В резултат на което той беше човекът, който заедно с началника си (много ясно), внесе първата изчислителна машина от Англия. И после, след много години, имаше фирма за софтуер Странд - в София. Та Дойче шуле ми е познато, освен че беше пак до нас, в квартала. И като ме пращаха с гювеча до фурната на бай Тома ми казваха да съм минел покрай Дойче шуле. После сам минавах от там за да избегна другите момчетии, защото с гювеч за фурна не се бягаше лесно. Детски неволи! На 4 години съм носил вече гювеч на фурната на бай Тома. Бай Тома беше този с русенските хебчета, а самият бай Тома беше "германец", ама в същност чех. Никога не съм го чувал да каже дума на български. Като отидех да взема гювеча в него най-отгоре имаше парче хартия с цената. Цената беше 4 лева на парите преди 1962 година, които станаха 40 стотинки след това. И си спомням че носех една банкнота от 3 лева (една такава зеленикава) и една от един, която вече не помня!
Той имаше първата електрическа фурна в Русе. Едва чак след него се появи "модерната".

Браво Дитер! Ти знаеш за Русе повече от някои, дето цял живот живеят в Русе, ама никак не се интересуват за града си.
Ако тука се наричаш Берлинер, то в Германия може да се представяш като Русчуклия. Макар че, Берлин има своята богата история и настояще, ти се интересуваш от Русе. Хвала на такива германци!

И още един поглед към паметника на падналите воини в сръбско- българската война. Отзад се вижда търговско- индустриалната камара, сега Регионалната библиотека. Градинката тогава е била по- малка от сегашната- от паметника до старата пожарна и е била оградена с ограда и врата, които се виждат на снимката. А от паметника до Окръжно управление (сегашния Исторически музей) е било голям и празен павиран площад, на който са се провеждали военни паради и други тържества.

И моят скромен принос по темата за немското училище в Русе:
цитат от книжката за Русе на Симеон Пармаков от 1936 год.
и снимка на д- р Карл Виргенц - директор на немското училище от 1911 до 1941 год.

А къде е била фурната на бай Тома?

Това е много интересно за Дойче шуле.

За Дойче шуле има един материал и от Иво Жейнов, който съм вдигнал в рапида:

http://rapidshare.de/files/46273577/Nemsko_prisystwie.exe.html (http://rapidshare.de/files/46273577/Nemsko_prisystwie.exe.html)

Снимки към него има в книгата му за навлизането на Вермахта в Русе. Без снимките е някак си бедно. Аз тази книга я препоръчах преди много време. Забележителна!

Фурната на бай Тома беше на ъгъла Христо Г. Данов с Пирот. Входът беше откъм Христо Г. Данов, тоест диагонално срещу партията, сега мисля, че е музикално училище.

6tom ste po4nali s duplikati...

i oschte edna

i tq po-prinzip e po3nata...
a kartata ot 1934

Аз пък като малък купувах хляб от една фурна, която беше на Христо Г. Данов и Княжеска. А пък сега където е музикалното, беше партията наистина, пък диагонално, на Пиротска и Данов по моите спомени имаше бръснарница. Пиротска се казваше "Дянко Стефанов". Ние живеехме на нея.

Браснарницата беше до фурната, не на самия ъгъл. На ъгъла беше бай Тома и след него дълго време фурна за закуски. За мене времето там е спряло 1967 година.
Самият бай Тома трябва да е починал към 1961-63. Или тогава да се е оттеглил. От тогава хлебчетата в София се казваха русенски.
Фурната на Княжеска и Хр. Г. Данов я знам много добре. Едната и страна към улицата беше цялата в шперплат за да не се вижда фурнаджията.

Площад Александър- снимка от 1935 год. Вижда се оградата, с която е оградена градинката на преден план.
Сега площадът отново носи името на княза- Александър Батенберг- снимката от 2009. Дърветата вече са пораснали и няма същата видимост, но веднага се познава мястото. Сградата на популярната банка (сега Банка ДСК ) отдясно се вижда добре, а насреща старата сграда с магазини и дюкяни вече е заменена с бизнес център.

Ystoyanov, голяма работа си! Не съм подозирал, че може да има снимка от капандура на часовника на търговската камара (аз съм се качвал най-горе - там живееше бай Кольо - той беше подвързачът на библиотеката и всяка година ми правеше ония албуми, които изискваха по география, с целофана помежду, които някак си бяха свързани с контурните карти - та съм ходил горе неведнъж и съм гледал как навива с манивела часовника - той живеше там със семейството си - на тавана на библиотеката, който е изключително обширен).
Та! Тая градинка си я спомням идеално. По овала на средната тревна площ до към 1961 година имаше фотографи с апарати на триножници. От типа "маймун сИдял - маймун изляГъл". Това е русенски, който вече не се говори. Повечето бяха арменци. Може би бяха към 20 - 25 фотографа. Под всеки апарат имаше по една кофа с вода, в която се плакнеха снимките. Ние понякога ходехме след училище да гледаме кой се е снимал. Предимството на това училище - Базовото, което после стана Д. Благоев (в мъжката гимназия) беше, че 4 години учихме само сутрин. Защото бяхме само няколко паралелки, в които се провеждаше практиката на ученикостудентите от Педагогическото училище, което беше в сградата на френския колеж на Борисова, по-късно музикална гимназия. Те в същност бяха нещо като гимназисти, които със завършването на това педагогическо училище ставаха селски учители до 4-и клас. С тях имахме шефство и си спомням, че бяха приятни какички и батковци, с които сме правили няколко излета до хижата.
Та обратно на темата снимките.
Понеже там наблизо беше автогарата - зад пощата (старата), имаше много живописни лица на млади момичета дошли в Русе да учат нещо. Като днес си ги спомням снимките. Имаше и на мустакати господа с двуредни костюми. И на семейства дошли на разходка или на "търлъ" у градо. Хубаво време беше! Въпреки всичко.
В съседство с пожарната имаше една малка къщичка, която тук се вижда - в нея слагаха от чистота или от градини и паркове, ама май беше чистота все пак, инструментите за работа. А пред нея имаше чешмичка за пиене на вода. Пожарникарската кула си я спомням много добре. Имаше я до много късно. По нея се катереха пожарникарите като имаха учения. Носеха едни бронзови шлемове - като френската национална гвадия само че без конски опашки. Нещо такова.
Популярна банка - ясно. Дядо ми по майка беше финансист там. Завършил финанси в Букурещ по едно и също време и приятел с д-р Мустаков и гинеколога д-р Константинов. Та така. Това си е моя район. Благодаря ти за хубавия ведут. Още веднъж браво.

пожарникарите
i as gi namerich...

Romantika - togava i sega...

Дитер, връх си с твоите снимки! Първо - точно това са шлемовете. Имаше ги до към 1965 година. Или до година две преди това. Едва по-късно видях пожарникари с войнишки каски в София и ми беше толкова неестествено! Защото нашите бяха с бронзови шлемове!
Спомням си как бягаха с пълно пожарникарско снаряжение 100 метра и им засичаха за колко време ще сложат голямата тръба на хидранта и как бяха измъчени хората от бягане. Все пак не бяха във войнишка възраст, а мъже по на 30 и повече години. И бяха в едни дълги азбестови !!! палта. Това ставаше някъде към 1963 - 64 година на улицата от библиотеката към Баба Тонка (ул. Ив. Вазов) по тротоара на градинката, зад пожарната. Хидрантът беше към градинката, а те бягаха откъм девическата.

А пък втората ти снимка, Дитер, е супер!!! Това е снимка на кея преди да ги има още тия тръбни конструкции, които кметът е видял във Виена на Донау Канал (на Шведенплац). На всичко отгоре картичката е написана на български и есперанто. Vespero ... Не знам дали не е заради конгреса на есперантистите, който е бил някъде тогава в Русе, тоест не знам дали не е по същото време.
Другата снимка е направо страхотна. По-съвременната. Бих желал да я имам в по-голям размер и да и знам историята. Кой я е снимал, кога. Ако може.

snimkata e moeta, moschesch da q imasch....
a pak sa kongresa - eto ti totschnite danni...

Благодаря. И тази не бях я виждал - това е точно на мястото, където беше "Лебеда", под къщата на Баба Тонка.
Ето я къщата, която се вижда като силует, а до нея паметникът на Баба Тонка. Къщата е на генерал .... вече съм забравил. Някой може да помогне.

На уличката, която започва от паметника, й викаха "Кестеновата алея" в моето детство. Не знам дали все още я наричат така.

На нея имаше (а може и още да има, не съм минавал там скоро) една частна кръчмичка, наречена Шайтана. Не зная с какъв акъл тия хора наричат с такива имена бизнеса си - не знаят ли, че това значи сатаната? ::) Но какво ли се чудя - те в наше време си го харесват това име и даже нарочно го избират за търговска марка! :o Например има българска фирма, произвеждаща обувки Devil... >:D

Те пратиха недоразумението-адвокат в Либия с фамилия Шейтанов, ти тука за една кръчма. >:D
(за да докаже, че е недоразумение същият покани заразените деца на пионерски лагер в България)

Ама той човека какво е виновен, че така се казва? :)

Не е виновен, ама тия, дето го пращат, може ли да са такива баламурници, че да не преценят отрицателната реакция на либийците към едно такова име? Ако си професионалист на ниво, особено в такава тънка материя като международните отношения, трябва да познаваш и вземеш предвид всички подробности от народопсихологията, религиозните убеждения и т. н. на другата страна, освен всичко останало, което пък очевидно трябва да се има предвид. Все пак става дума за човешки живот!

Впрочем, този процес беше част от игрите на "великите сили" и надали българските усилия можеха да решат нещо от него - конците се дърпаха далеч от България. Просто нашите хора имаха лошия късмет да попаднат в един политико-икономически сценарий от международен мащаб, където животът на обикновения човек или даже на много хора е последното, което влиза в съображение... >:(

Все пак е хубаво да се прочете онази книга, която не ми е под ръка в момента за да се сетя за автора и. За сестрите и "доктора"- студент, който се изнесе с български паспорт в Холандия и зае... голямата си любов от Плевен барабар с детето им.
Те сестрите щяха да го съдят автора нещо, ама се размина. Защо ли?
А на големите игри сме свикнали. Берлински конгрес, Балкански войни, the Good the Bad and the Ugly, където (много ясно) the good сме ние, the bad съседите - турци, гърци, румънци ... the ugly - великите сили (с изключение на матушката, много ясно).
Та, заговор след заговор срещу нас - кристално чистите. И невинните. 
Затова не се публикуваха обвинителния акт и мотивите по делото. Затова адвокатите обжалваха само размера на мярката, а не по съдържание (който маааалко разбира от съдилища ще се сети защо).

Ж.п. моста над Русенски Лом- строен през 1898- 1899 год с ж.п. линията Русе- Горна Оряховица, която свързва Русе със столицата София- снимка от началото на ХХ век. - 1915- 1920 год. Линията е строена от известните предприемачи братя Симеонови, свързани с тогавашната история на Русе.
На сегашната снимка от 2008 се вижда, че моста е запазен, като само е уякчена фермата на желязната конструкция. Стабилно съоръжение ползвано вече 110 год.

Улица Александровска в началото на ХХ век. Отдясно е известната сграда на братя Симеонови, от 1928 год. притежание на Русенска популярна банка, след 1950 год е ДСК, а в най- ново време Банка ДСК.
Отляво е сградата на известния в миналото русенски търговец Саркис Куюмджиян, построена от арх. Нигос Бедросян. Навремето отдолу е имало голям магазин, а на втория етаж ателиета за ризи, вратовръзки шапки и т. н. След Първата световна война фамилията на Саркис Куюмджиян се премества в Манчестър, Англия. В недалечното минало първия етаж на сградата беше част от големия универсален магазин "20 000 облекла".

Черно- бялата снимка е от филма "Понеделник сутрин". Това е къщата в която живееше на квартира главния герой на Асен Кисимов. Намира се на ъгъла между улиците "Дойран" и "Ген. Паренсов"
Сградата е строена през 1912 год по проект на арх. Г. Геров за къща на Димо Трайков. По- късно става собственост на Слави Дряновски. При строителството са използвани тухлена зидария, ламарина, ковано желязо и дърво в едно уникално съчетание.
На снимката от март 2009 год.- сградата е полусъборена, много отдавна необитаема. Вътре живеят глутница кучета и се носи неописуема миризма. И това в центъра на града! Сградата си има наследници, които Общината търси за да им състави актове за нарушение, тъй като останките от тази великолепна навремето сграда вече представляват опасност за живущите наоколо и за преминаващите граждани- виж снимка № 3.

Ystoyanov, първо ще погледна къде са въпросните улици - белки си спомня къщата. Във филма беше толкова "Хитчкокескка", че няма как повече. Тия хора с филма явно са разбирали много от кино, а и са гледали също много таквоз!

От твоята снимка съм п-о-р-а з-е-н! До каква степен селянията може да разрушава един град!
Не е твоя вината. Не е вината на приносителя на вестта.
Заслугата е твоя - да проясняването на мисълта ми. Благодаря ти! Велик решерш! Със забележителен резултат. Отивам да гледам плана на града (ни).

Сега виждам, че в горния ляв ъгъл на кадъра от филма се вижда операта!!! Сляп съм бил досега.

Ъгълът с къщата не ми е вече в паметта. Ако другия месец стигна все пак до Русе, ще мина да видя къде е.
Спомням си само, че по улицата (за която сега разбирам, че се казвала Паренсов) ходехме с баба ми на гости у вуйчо ми, който живееше точно срещу нея на Цар Освободител. Къщата му още я има - с цветните стъкла на входното антре. По тая улица съм минавал пеша за последен път съзнателно преди повече от 40 години. Така че благодаря ти за напомнянето.
Помня, там беше последният ХАН в Русе. Беше на около 100 метра от Цар Освободител от лявата страна, като се отива към Ц. Осв. Влизаше се през една кафява двойна коларска врата в един правоъгълен двор. Дворът беше неравен и непостлан - земя осеяна с камъни. На втория етаж на двете крила бяха стаите, а на приземния помещенията за добитъка. Интересното е, че около 1955 година още работеше, макар в двора да не се забелязваха вече животни. Когато чета Захари Стоянов (настолна книга, която препоръчвам на всички, които ще кажат "чел съм я, ама нищо не си спомням") все този хан ми е пред очите. Същата асоциация ми е извиквала и "Хитър Петър - магаре боб яде ли".
Още един път багодаря за прекрасната снимка и за безценото напомняне.

и аз като гледах филма бях сигурен ,че тази къща е русенска и съм я виждал ,но така и не можах да се сетя къде е  ,а и забравих да питам тук.Сега  разбирам ,че това  прословутата опасна сграда на ул.Дойран която от общината се  кани да събори  от някъде 2006г.http://www.ruse-bg.eu/index.php?area=1&p=news&newsid=1127 (http://www.ruse-bg.eu/index.php?area=1&p=news&newsid=1127)а собствениците са седмина и повечето живеят в чижбина(http://storage3.album.bg/4e3/inlineshot_ba388_12607940.jpg)

Дичко, снимката дето си качил вече е стара!
Ето това е положението преди два- три дена! Сградата буквално пада!
Имам още снимки, ама са на работа. Утре ще ги кача.
Phote2, разбирам твоето огорчение през годините и ненавистта ти към "селяните". Аз съм роден в едно село далеч от Русе, но не се срамувам от това. Напротив, и в селата са се раждали значими хора! Който иска да провери в историята. И мисля, че не "селянията",  а простотията е унищожила ценностите, дето ги е създавал целия народ.
Между впрочем, сградата на фамилия "Дряновски" през годините е обитавана от граждани трето поколение и не всички са в чужбина! Някои от тях са живи и здрави и дори живеят в Русе и хранят кучетата във вонящата сграда!
Значи, според мене е по- важно хората да са истински родолюбци и патриоти и да милеят за страната си, независимо къде са родени- в София, Трявна, Елена, Калофер, Русе или в някое неизвестно село. И най- важното е не какво приказват, а какво вършат!
Не исках да изострям тази рубрика, но не можах да се сдържа и ги наприказвах. Но това е истината!

ауу... ужас ::)  покажи и другите снинки на тази сграда .Скоро ще си говорим за нея в минало време  :(.“Русе някога...“

Няма лошо де! Аз едно си знам, едно си пея. Защото съм видял кой дойде в града ни и като дойде какво първо направи. И какво второ и трето.
Не ми се връзвай. Пък и не виждам с какво тебе точно бих могъл да засегна.
А и гражданин в аспекта на всенародната простотия е доста разтегливо понятие. Аз в София имам съседи софиянци и гледам как влизат с овчарско куче в сладкарница Пчела на Иван Асен. И това вероятно е най-малкото, което правят.

Тая къща си струва да се снима подробно - със съседните около нея, с хубаво небе. Тия снимки в същност са достатъчни за да има човек спомен за една хубава къща от един хубав филм. И от един хубав град.

Още една снимка на къщата на фамилия Дряновски на ъгъла на улица "Дойран" и "Ген. Паренсов". Забележете контраста между сегашните нови "ръбести", но цветни сгради и "нашата" -навремето красива и оригинална, но сега порутена и "безцветна" къща. Тя просто вече няма шанс и ще бъде съборена или ще се срути в най- близко време. Това е реалността. Затова направих повече снимки. И понеже друго не мога да направя, както каза pfote2, поне ще останат снимките и спомена!

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/14965-1/Picture+093_001.jpg)

Можете да видите останалите 7- 8 снимки на къщата в галерията:

http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+now/?g2_page=4 (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+now/?g2_page=4)

Е, това вече слага капака на всичко. Браво за снимката освен това.

Доходното здание ( театърът) през годините:
1919 год
1985 год
2009 год
Един от символите на Русе, заедно с паметника на свободата

в тази тема има още две снимки на тази сграда от високоhttp://www.ruseonline.info/smf/rousse/t103 (http://www.ruseonline.info/smf/rousse/t103)

Браво бе Ди4ко,
Ами то въпроса с тази тази къща бил разглеждан подробно от съфорумците още през лятото на 2007. Ама аз не знаех и като видях къщата във филма се заинтересувах. Мисля обаче, че и аз допринесох нещо по въпроса. Ако се разгледат всичките мнения и снимки може да се добие представа за къщата.

чак днес се сетих къде съм я виждал

И още две в ето този мой постинг (в контраст със строящата се до нея нова кооперация):

http://www.ruseonline.info/smf/infrastructure-projects/t377/msg10939/#msg10939 (http://www.ruseonline.info/smf/infrastructure-projects/t377/msg10939/#msg10939)

Съдебната палата в началото на четиридесетте. Обърнете внимание, че скулптурните композиции по фасадата още не са монтирани, ами има вероятно дървени кутии на местата им.
И снимка от март 2009- почти нищо не се е променило. Само храстите и дърветата по центъра са израснали.

Понеже става дума за съдебната палата, имам една снимка, и не съм сигурен дали това е същата сграда. Какво ще кажете?
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/4614-3/syda.jpg)

Аз казвам, че си попаднал на находка. Браво. Чак пък съдебната в строеж не бях очаквал! Няма какво друго да бъде. Снимано е откъм градината, вижда се шадраванът с митическият човек, който се бори с митическото животно (забравил съм как се казваше в същност - затова така). Вижда се и куполът на данъчното, докато то е още на два етажа куполът още го има - зад часовника.
За мен загадката, освен въпросът как се е запазила такава снимка, се състои в това, че е снимано с доста широкоъгълен обектив, а тогава "обикновените" обективи са били около 80 мм. Може и да се лъжа. Много странна снимка. Още веднъж браво.

Снимката я намерих преди 7-8 години в русенския държавен архив. Тогава ся бях заровил да търся стари снимки на сгради от Русе :) и повечето снимки в албума: http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/ (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/) са от тогава. Най хубавото беше, че успях да убедя уредниците на архива /не съм сигурен дали така се казват :)/ да ми дадат да изнеса негативите и да си ги сканирам. Та това в същност е негатив на оригиналната снимка, която никога не съм виждал. В архива имаше само негативи ... Преди няколко месеца се пробвах пак да прегледам тези негативи и се оказа, че не могат да ми ги покажат. Не мога да си представя какво се е случило с тях. А имаше доста солидна колекция негативи. Това в албума "Русе някога" е около 5-6 %

Не думай! Не думай, че картичките (изгледите) от Русе си ги намерил на негатив!!!
Кой знае какви ценности има още!!!

Русе от филма "Господин за един ден":

...още няколко.Последната сграда не мога да установя къде се намира.

към тази твоя снимка ще добавя и снимка от сега(http://storage3.album.bg/b48/1a_6b04a_12703543.png)(http://storage3.album.bg/a99/p1000648a_a7aab_12703460.jpg) :D

Опа,трябваше да ги пусна в "Стари снимки на Русе". Развалих ви темата-много съм глупав.

Да, само негативи, но това не бяха оригиналните негативи ... Имаше много, но какво казах вече не е ясно какво се е случило с тях .... Мисля пак да пробвам тия дни.

Вярно, че това е сградата на съда в строеж. През 30- те вече са ползвали железобетонни конструкции и колони. Сравних разположението и устройството- всичко съвпада. Само купола с куличката не се връзва- защото кулата на банка Гирдап не съществува след 1913 г. Обаче като размислих разбрах- тази снимка е от 1937- 8. Тогава още не е оформен новия център, дърветата в градината още не са изсечени, а куличката е на градското казино, което пък още не е съборено. На снимката, която прикачвам се вижда добре. А пък на снимката със строежа до казиното се вижда лятна градина с маси и столове. Мисля, че това обяснява всичко. 

Това обяснява напълно всичко, защото и куличката беше много близко, което ме наведе на мисълта за обектив с по-широк ъгъл Значи обективите са си нормални, просто куличката е съвсем близо, защото е .... близо. И на мен ми мина първо тази мисъл, но не ми се намираше снимка на тази сграда (казиното с куличката), а и не знаех кога точно са махнали куличката на Гирдапа. Затова се полъгах. Сега Ystoyanov го изясни.
Снимката е у-н-и-к-а-л-н-а!!

Сега имам един друг въпрос. На няколко картички се виждат разни плавателни съдове - шлепове, както и един кораб Anvers. Avers е градът Antverpen в Белгия. Белгийски кораби ли е имало по Дунава?! Някой чувал ли е за белгийско дружество и как се е казвало ако го е имало?
На друго място има един шлеп с име Garonne (река в югозападна Франция, в Аквитания) на дружеството SND. Кое е пък това дружество! За мене е загадка.

А сега за църквата "Всех Святих".
Строена в края на ХІХ в. Интересно е, че при строежа са ползвани дяланите камъни от разрушаваната по това време крепостна стена на Русе. Съборена през 1977 год. за да направи място на пантеона.
След толкова години вече сме близо до възстановяването на тази така важна за града църква. От снимките се вижда, че новото копие много ще прилича на оригиналната църква. Макар, че вече ще е от бетон, се надяваме тя да върне на русенци самочувствието загубено през годините.
Обърнал съм огледално новата снимка, за да изглежда по същия начин.

Наистина Anvers е френското име на Antwerpen. Между двете световни войни режимът на корабоплаване по Дунав е бил съвсем различен от сегашния. Участвали са не само в корабоплаването, ами и в управлението недунавски държави- например Франция и Великобритания.
Плавали са кораби и от други европейски държави. Например е имало баваро- белгийско пивоварно дружество, което може би е имало кораби на Дунава. Правя опити за по- подробно проучване, но засега не съм готов. Когато събера по- точни и сигурни  данни, ще ги покажа във форума.

и аз бях по следите на старите снимки на Русе .(http://storage3.album.bg/1e0/pic_10004083_0393353_f8e30_12712625.jpg) (http://storage3.album.bg/7a3/p11010374_6763f_12731169.jpg)

Още две снимки по темата за немското училище. Но Първата снимка е по времето след Първата световна война, когато сградата е дадена на Франция, като страна победителка и там е настанен мъжки пансион на френската гимназия.
На новите снимки от март 2009 год. сградата е след извършен частичен ремонт за укрепване през 80- 90 год., вече е закупена от собствениците на Приста ойл и очаква най- накрая своя ремонт реставрация. Очаква се да стане частен музей на братя Бобокови. 

Отново се връщам на района на старата пожарна.
На първата снимка, вече показвана от Дитер се вижда двора и дървената противопожарна кула, която е служила за наблюдение по времето, когато още е нямало телефони.
На втората снимка, правена вероятно от същата противопожарна кула, виждаме банката на бр. Симеонови.
А това е положението с района на старата пожарна в началото на април 2009 год. Сградите на старата пожарна събориха преди година, а сега наскоро и къщите. Вижда се и новия хотел Космополитен и неговата "архитектура", която е като някакво недоразумение в центъра на града с толкова хубави запазени сгради. Управляващите да кажат как дават разрешение да се строи по този начин !
Имаше идея да се построи подземен паркинг на мястото на пожарната , а отгоре да се оформи градинката и да се свърже с останалата част от парка, а ламаринените барчета да се съборят.
Но не знам какво стана с тези намерения. Някой ако има по- точна информация да пише.

Ystoyanov, сега най-после разбрах къде е тоя хотел. За жалост видях градинката в разсипано състояние. Улица Д. Немиров (на д-р Константинов и на първия автомобилен сервиз в Русе) не е ли затворена от хотела?

Това празно място пред хотела всъщност е на старата пожарна и на няколко неугледни къщурки около нея, спомен от първата половина на XX век. Самата градинка около военния паметник и кръглия шадраван с голите дами е на запад от това място (наляво на снимката) и не само не е разсипана, а даже я направиха още по-хубава напоследък. На празното място пред хотела вероятно ще има паркинг за гостите му, което е необходимо, разбира се, но още по-добре щеше да бъде просто да се разшири градинката. Но не ми се вярва, щом го има хотела... ;D

Между хотела и ДЗИ-то има ли улица?

Хотелът е залепен за Банка ДСК, като главния му вход е откъм ул. Добри Немиров, която беше затворена при строителството, но сега вече я отвориха. А другият му вход и ресторанта е откъм ул. Александровска, дето навремето беше ресторант Златното пиле.
Прикачвам нощна снимка на ресторанта на Космополитен откъм Александровска от албума на Манол Маноман (за което му благодаря), защото моите са на другия компютър на работа.

аз нямам спомени за такава улица между хотела и ДЗИ-то, явно от одавна я няма.А честно да ви кажа нямам спомен как е изглеждало  точно това място преди хотела.(http://storage3.album.bg/dd0/starata_pojarna29_ecc24_12811278.jpg)

Искаш да кажеш Александровска... ;)

Сега май разбрах. Фактически хотелът е на мястото на бившите канцеларийки и сервиза, а празното място на снимката на Ystoyanov не е "разсипаната градинка", а ареалът на пожарната. Колите са паркирали на територията на пожарната.
Нищо му няма на стила, нали не е на главната. Даже много добро място там. Спокойно.
Хотелът е, обаче, изключително скъп. Гледах им специалните оферти! Доста високи цени.
Та така, благодаря на всички.

Ето още една от времето преди откриването на хотела. Качествена работа на нашия съфорумец n00b, качена на Skyscrapercity.com - ето тук:

http://www.skyscrapercity.com/showpost.php?p=17377783&postcount=164 (http://www.skyscrapercity.com/showpost.php?p=17377783&postcount=164)

... i o6te edna ...

Благодаря на всички за изясняването кое къде е. Освен, че са изключително качествени всички снимки, изключително качествено е реставрирана страната към Александровска. Хотелът ми се вижда много добър. Дано и вътре да е добър и да не загине сега в кризата. А се радвам и за това, че се оживява "моя" район на града.
Не на последно място благодаря и за снимките, на които се вижда пожарната, макар и в процес на разрушаване. Голям спомен е.

А сега снимки от юнашкия събор 22- 24 април 1907 год. в Русе
В края на ХІХ в. по покана на българското правителство в България идват швейцарски учители по гимнастика. Тук, освен че преподават в училищата, те основават гимнастически (юнашки) дружества. В Русе е бил Луи Айер- преподавател и главатар на местната юнашка дружина.
А юнашките събори са били тогавашните републикански първенства по гимнастика.
Самия Луи Айер остава в България и организира набирането на доброволци за Балканската и Първата световна война, сам участва във военните действия и вече 54 -55 годишен ЗАГИВА като подофицер за БЪЛГАРИЯ ! Гледах преди пет- шест години филм за неговия, вече много възрастен син в Швейцария- той всеки ден издигаше швейцарското и българското знаме на пилони в двора на къщата си! Това обаче е друга тема за още коментари и мнения.
На първата снимка се виждат малките юначета, изпълняващи упражнения със знамена в двора на мъжката гимназия. Сегашната снимка от 2009 е правена във външния двор, защото нямам достъп до вътрешния, където предполагам, че е било точното място.
Има много стари картички от Русе свързани с този юнашки събор през април 1907 год., но си запазвам правото тепърва да снимам и да качвам още снимки и сравнения... и коментари, разбира се.

Забележително!! Браво Ystoyanov. За швейцареца съм чувал и аз. И името съм го чувал, но нямаше да направя връзка с юнашкото движение.
Чувал съм, и че думата "юнашка фланелка" е точно от това време. По-късно беше заменена с дума от конската амуниция - потник. Вероятно е била по-подходяща.
Аз го имам точното място, макар и не ориентирано като на оригиналната снимка. Тези стълби са две. На оригиналната снимка се вижда дясната като се идва от входа. Тоест това е стълбата на снимка 2. Юнаците са строени покрай гимнастическия салон с лице към стълбата на снимка 1. Тоест паралелно на естрадата, от която ни говореше всяка сутрин другарката Крумова, директорката на Благоев. С други думи строена е по-късно. Но по мое време - през 1956 година вече я имаше.

снимките  от събарянето на старата пожарна ги намерих из нета.А по времето когато я събаряха,работех в един апартамент  до библиотеката от терасата на който  се виждаше как я събарят.За съжаление не съм снимал тогава.

Di4ko, сполай ти и за това! Ама снимайте, бря! Апарати имате, ами дръжте си ги на колана. Колко му е. Снетото днес е утре вече история! Благодаря ти.

а това паметника на митичния човек който се бори с някакво чудовище :D преди и сега.(http://storage3.album.bg/85e/001547405-big_d2c4a_12832364.jpg)(http://storage3.album.bg/211/imgp1917_b9e7a_12901931.jpg)(http://storage3.album.bg/e11/p11010434_e15ad_12744410.jpg)

Много време се бори.Не е ли умалял вече да седи прав :D

незнам дали забелязахте ,но това което се вижда на заден план на старата снимка няма нищо общо с това от новите снимки .Както и да ги гледам- едно време митичния човек(незам защо се нарича така :D) е бил с гръб към съдебната палата,а сега е с гръб към п-ка на свободата :o (П.П не съм чувал за въртящ се паметник в Русе).Старата снимка покрай оцветяването да не са завартяли и паметника с фотошоп или нещо такова, третата снимка е лично моя и не съм я бутвал.(  :D е само малко я изчистх,контрст,осветление т.п )

Ако са зъвъртяли фигурата направо не ги е срам! Аз имам една снимка също. Тоест две - една чужда и една моя. Ще ги намеря и утре ще ги сложа тука.
Брей, какво нещо! Тъкмо се бях зарадвал, че са оправили счупената фигура.
Сега като е реставрирана фигурата, поне всичко ли и е намясто?

Ето ги снимките - 2005 и 2006 г.

Отговор от мене: Ами защо! Защото безмозъчни НЕрусенци са дали нареждането за монтиране на реставрираната фигура по безмозъчен начин. Никой, вероятно, дори не си е и помислил, че обикновени строителни работници не могат да свършат работата, а трябва човек на изкуството, снимки, архитект и/или пр. под.
Ако е реставрирана 100% иди дойди! Това поне. Не е никак малко.

Преди известно време бяха махнали фигурата за да я реставрират, и най вероятно като са я слагали са я завъртяли :) но идея си нямам защо.

Винаги съм мислел, че нещо не и е наред, а то какво било...

а тук го няма 27.06.2006г

Di4ko, страхотен си! У-н-и-к-а-л-н-а снимка!

:-[ :-[ :-[

Дааа! Стоит статуя...

Значи там някъде са я ремонтирали/реставрирали. Интересното беше, че след като я върнаха обратно, водата излизаше по съвсем друг начин в сравнение със сега, и в сравнение с оригинала. Ще потърся снимка. Бяха направили така че вместо фонтаче от вода, да излиза облак от водна мъгла. Беше интересно ...

Интересно, ама основната идея се губи. Тоя, митичният, е стиснал митичното животно така, че да изпръсква вода нагора. Като бях малък пръскаше на поне едно 15 метра нагоре. За по-после не си спомням. А някой, който се оправя с митологиите, може да види какви са тия двамата - митичният и животното. Коя е сценката! Аз съм чувал, от дядо ми, но не помня.
Не се касае за реставрация, а са поправка и то свободно-съчинение. Жалко. С включен мозък можеше и да се реставрира. Може да е нямало подходящи батерии за мозъци в момента.

Още преди две- три години, когато сложиха статуята след реставрацията забелязах, че не гледа както преди към паметника, а наобратно към съда. Ама тогава си помислих, че няма толкова голямо значение. Нали поне я реставрираха.
Прилагам една интересна статия на Георги Чендов от в-к Дунавска правда от 1985 год. за Владимир Владимиров- първия голям русенски скулптор.  В съответствие с партийната пропаганда мита е преиначен малко: като борбата на работната класа и тъмните сили т. е. капитала. А всъщност това е борбата на човека с тъмните сили на злото, каквото и да е то!
Там ще видите обаче, че статуята е от мек материал и от водните струи и от времето статуята вече е била в много лошо състояние.
Искам да споделя още нещо за тази статуя. На третата снимка е г-жа Снежана Милушева ( вече покойница ). Та по нейни спомени през тридесетте год. статуята е била в Парка на младежта (тогава Владиковата бахча), около района дето сега е вазата. При оформлението на новия център около 1938- 1939 год е пренесена на сегашното място. За това обаче, никъде другаде не съм намерил потвърждение. Така че, засега остава снимката и един спомен, който чака потвърждение или отхвърляне.

poneje stana duma sa uliza D. Nemirov..

edno malko otklonenije; ne e sasvsem po temata, no e interesno

edinstvenite koito do sega ne pokaniha vnutschkata na D. Nemirov sa rusenskite jiteli
kraino vreme da q vidim v rusenskata opera...


ВЕРА НЕМИРОВА e pодена в София през 1972 в семейството на артисти. Майка й - Соня Немирова, е оперна певица. Баща й е оперният режисьор Евгени Немиров.
През 1996 Вера Немирова завършва Висшето училище за музика „Ханс Айслер” със специалност оперна режисура. Дипломира се през 1996 с постановката на операта „Магарешката сянка” от Рихард Щраус в Дойче Щатсопер Берлин. През 1998-1999 завършва второ висше образование със специалност музикална режисура в медиите - видео, телевизия и кино.
Следват майсторски курсове по режисура при известните режисьори Рут Бергхауз и Петер Конвични.
Осъществява съвместни постановки с Петер Конвични в Хамбург, Грац, Барселона и Виена.
От 1998 започва самостоятелна режисьорска дейност с постановки в Германия, Австрия, Латвия и Швейцария.
От 1999 работи като преподавател по актьорско майсторство във Висшето училище за музика „Ханс Айслер” - Берлин, и на международни майсторски курсове.
През 2000 е удостоена с награда на Втория международен конкурс за оперни режисьори в Грац.
2001-2002 получава стипендия на Академията за изкуства - Берлин.
2001-2003 е член на Академията за съвременен музикален театър при културния фонд /kulturstiftunga/ на Дойче Банк с награда за постановката й „Празникът на агнетата”, осъществена в Хамбург.
Постановките й са многократно номинирани за “най-добра постановка на годината” в международното списание „Оpernwelt”.
2006 й се присъжда награда на Академията за изкуства - Берлин, секция изпълнителско изкуство.
По-важни постановки с широк положителен отзвук в международната преса: 2002 - „Графиня Марица” /Калман/ - Фолксопер Виена; 2003 - „Кармен” /Бизе/ - Фрайбург, „Макбет” /Верди/ - Бон; 2004 - „Момичето от Златния Запад” /Пучини/ - Дойчеопер Берлин, „Силата на съдбата” /Верди/ - Олденбург, „Фиделио” /Бетовен/ - Грац; 2005 - „Риголето” /Верди/ - Люцерн, “Вълшебната флейта” /Моцарт/ - Айзенах, “Евгений Онегин” /Чайковски/ - Магдебург, 2006 - „Еврианта” /Вебер/ и „Отело” /Верди/ -Дрезден Земперопер, „Сватбата на Фигаро”/Моцарт/ - Рига; 2007 - „Танхойзер” /Вагнер/ - Франкфурт на Майн, „Набуко” /Верди/ - Магдебург, „Дама Пика” /Чайковски/ - Щатсопер Виена.
Предстоящи постановки: „Пръстенът на нибелунгите” /Вагнер/ - Франкфурт на Майн, 2010 - 2012; „Саломе” – Берлин и др.

http://www.operasofia.bg/vcard.php?user_id=361 (http://www.operasofia.bg/vcard.php?user_id=361)

На ул. "Славянска" 15 е сградата строена за някогашния русенски търговец Рафаел Камхи, изселил се после в Аржентина.
Строена е през 1909 год. по проект на италианския арх. Михаил Пернигони. Тук преди 1944 е имало фабрика за цигари и цигарена хартия. През 80- те год. тук бе закусвалня Родопи, а през 90- те известно време бе рибен ресторант Фрегата- където сега е магазин Мания. От лявата страна  през 80 -те беше младежки клубен център Русе- сега вече е нощен клуб Одисей. Като изключим приземните етажи, сградата е в окаяно положение.
Много от безценните архитектурни паметници на Русе са в подобно положение! Приземните етажи, където са настанени магазини се поддържат, но сградите като цяло са почти изоставени. Държавата тотално се оттегли и не проявява никаква загриженост. Общината няма пари, защото общинските съветници я превърнаха в "Далавера" ООД и гонят само своите си интереси. Имитират загриженост, обаче забележете какви проекти се придвижват. Само където има далавера! Вярно, че най- голяма отговорност за сградите носят техните собственици, обаче нали тези сгради са обявени за архитектурни паметници. Значи държавата и общината също биха могли да помогнат, поне за фасадите. Още повече- тъкмо тяхна работа е да намерят средства по разни фондове ( европейски и световни ) за опазване на културно-историческото наследство.

Ystoyanov, да така е разбира се мнението ти е дори за рубриката ''Сигнали за кмета'' в крайна сметка какво правят общинарите, освен да се возят в служебни автомобили и да харчат общинска пара?   Как може на теб, на мен и на много други хора да им прави впечатление, че нещо куца и че центъра е пълен с подобни сгради само на тея който могат и трябва да действат не им пука?

Още една двойка снимки на сградата на Съдебната палата ( в началото на 60- те Окръжен Народен Съвет ) откъм Паметника на Свободата.
Почти нищо не се е променило, освен че храстите са пораснали-  ааа, да и човека от фонтана гледа наобратно.
Поне за центъра се грижат и наистина изглежда добре.

На ул. "Княжеска" 38 през 1895 год. е построена сграда по проект на арх. Валсамаки. Отначало е собственост на Младена Георгиева, а по- късно е купена от известния тогава  Калк- печатар и полиграфист, издател на пощенски картички. След това първия етаж се преустройва за редакции и печатници на русенски вестници. За известно време тук са се помещавали търговска къща и представителство на бояджийска фабрика Багра от Варна.

Еех, като се замислиш колко събития и промени помнят тия стари сгради - само дето не могат да ги разкажат... А ние ежедневно минаваме покрай тях и даже идея си нямаме какво са преживели тези стени, прозорци, стълбища и покриви, какви спомени са просмукани във всяка тяхна тухла и камък...

Ето я известната сграда на бившия хотел "Севастопол" през годините. Построена е през 1894 год. До построяването през 1930 год. на сегашната стара поща тук е била пощенската, телеграфна и телефонна станция на Русе.
Снимките по години:
- 1901 год.
- 1909 год.
- 50 и 60- те год.
- 2009 год.
По- възрастните си спомнят много добре хотела и ресторант "Севастопол" през годините на комунизма.
За съжаление вече много години тази хубава сграда е изоставена и се руши пред очите ни.

Вчера разглеждах сградата live. Жалко за нея. Мога да добава, че преди да се казва Севастопол се казваше Дунав. После направиха хотела в центъра и смениха името. Баба ми живееше срещу хотела - на площада Отец Паисий 3. Ходл съм много пъти с родителите си в ресторанта като по-малък. Имаше оркестър, хубава скара и беше със сепарета (без стени).

*DRINK* най-накрая Русе на live *DRINK*

Къщата на Йосиф Дайнелов е построена по проект на арх. Нигохос Бедросян. В партера на сградата известно време е била Русенската библиотека, а по- късно през 70 и 80- те год. беше известната закусвалня "Дунавски вълни". Обаче въпреки, че заема лично място на централния площад, вече почти 20 години партера на сградата стои неизползван. Но все още като цяло сградата е в добро състояние.

Ди4ко, лайв, да. Бях в хотел Сплендид, в стая срещу "милицията".

 М да тази сграда на площада наистина и аз съм се чудил как толкова време си стои празна.

Може би има някакви неизяснени моменти относно собствеността...

А колкото до сградата на Славянска, където някога беше ресторант Севастопол - тя също пустее от години, но там ми се струва, че има друг момент. Преди десетина години там стана едно двойно убийство, мотивирано от ревност. Оттогава сякаш проклятие легна върху това здание - беше изоставено и сега бавно се руши. Впрочем, винаги е бивало така - хората избягват места, свързани с някакво зловещо събитие. А иначе преди, докато още беше действащо заведение, съм сядал там с бъдещата си съпруга и помня, че беше твърде приятно като обстановка и обслужване.

Севастопол трябва да възкръсне според мен! Точно като ресторант.

Ул. "Хр. Г. Данов" :
Кадър от филма "Понеделник сутрин"- 1965 год.
Снимка от април 2009 год.
Сградите са почти същите; липсва само бившата печатница "Балкан", после ведомствена книжарница и печатница- в дъното вдясно на първата снимка. На втората снимка на нейното място се вижда тротоар и дърво. А през 70- те малко по- навътре там е построена високата сграда на ОКС.
Улицата- асфалтирана и много  коли.

В началото на ХХ в. (1901- 1902) са построени сградите на митницата- два корпуса, съединени с магазии. След построяването на новата централна гара през 1956 год. с митница тези сгради са предоставени на Транспортна болница ( сега ДКЦ ) и на Транспортна милиция (сега полиция), а над магазиите са надстроени етажи, ползвани тогава от Речна снабдителна база.
Снимките:
- картичка от 1903 год.
- снимка от вестник Дунавска правда от 70- те год
- април 2009 год.

На ул. "Николаевска" в края на ХIX в. една до друга са построени три сгради ( сега са под номера 77, 79 и 81 срещу бившето кино "Ангел Кънчев"), които образуват единен архитектурен ансамбъл. Първа е построена средната сграда през 1894 год., собственост на Иван Змейски по проект на арх. Хаджиев. През 1897 год. е построена лявата сграда, собственост на Ради Чернев под ръководството на Даник Съртарян. Пак през 1897 год е построена и дясната сграда ( куличката със стрелката на снимката), собственост на Петър Михайлов Пенев по проект на Едвин Петрицки. И трите сгради имат фасади с богати декорации и са запазени сравнително добре.

Хех, винаги съм се чудил къде точно е правена снимката :)

I o6te edna ot starata po6ta "Sewastopol"

Значи, в Русе може да се говори за "най-стара поща" (Севастопол), "стара поща" (на площад Батенберг) и "нова поща" (на площад Свобода). Досега представите ми включваха само втората и третата... Впрочем, от детските ми години имам спомени за посещения на старата поща (Батенберг), когато тя все още работеше именно като "телеграфо-пощенска станция" за гражданите. Жалко, че след построяването на новата на центъра старата я затвориха за клиенти и стана чисто служебна сграда - наистина е достолепна и стилна постройка. Нещо подобно, макар и в доста по-едър мащаб, е и Централната поща (Пощенската палата) в София (не зная, все още ли е в същата сграда, последните ми спомени са от преди десет и повече години).

Пощенската палата в София:

(http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450gy250_681258.jpg)

Севастопол е бил поща?

Явно да. Виж табелата над входа от старата снимка. :)

Сградите на Доходното здание и Тетевен образуват архитектурен ансамбъл, който отдавна се е превърнал в един от символите на Русе, заедно с Паметника на свободата, разбира се. След дългогодишните ремонтно- възстановителни работи изглеждат добре- но само фасадите! Допълнителните крила на театъра отзад чакат от много години довършване, или разрушаване? Зависи кое ще надделее!

Е нали точно за това разказва Йовчо в този постинг (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/msg15794/#msg15794)! За мен също беше изненада, не го знаех... ::)

Мда, изрових от Нета малко повече инфо за това престъпление. Убиецът (професионален килър) се казваше Здравко Петров и беше задържан след двойно убийство в кафе-бар "Севастопол" на 22 май 1999 г., когато гръмна бившия бодигард Ангел Димитров (24 г.) и барманката Венета Николова (26 г). Този човек е свързан с още едно двойно убийство от 1998 или 1999 - на митничаря Калоян Миховски (26 г.) и началникът на смяна на ТЕЦ "Изток", бившия полицай Йордан Йорданов (36 г.), както и на сарафа Георги Георгиев (60г.) в асансьора на бл. "Сердика" на 2 февруари 1999 г. Последните случаи обаче нямат общо с ресторант Севастопол, а са част от "трудовата биография" на платените екзекутори...

А като стана  въпрос за доходното, какъв е проблема там с тази част където е Happy, защото фасадата там очевидно не е виждала ремонт и има сериозна разлика с обновената част, като на места цели детайли и фрагменти от фасадата липсват. Говоря сега по памет ама на някой от местата за декоративни прозорчета бяха вкарани климатици  :o.

Странно, но аз преди време влизах по горните етажи на сградата на "Тетевен" и имаше запуснати и отключени помещения, които си стояха празни  ???

Значи и тази сграда е май обречена. Да беше направил малко снимки поне!

Такава прекрасна сграда на такова централно място няма как да бъде обречена. Просто не ми се вярва.

Защо, другата сграда зад нея - милицията - с надпис България по-грозна ли е? А е обречена 100%. И на мен не ми се иска да не мислиш!

Определено Тетевен е доста по-красива сграда и е на по-централно място - има изглед към площада. Съдбата на другата сграда е трагична заради едно съдебно забатачване и безкрайни спорове, а не поради липсата на интерес или неатрактивност. До колкото знам подобни проблеми около Тетевен не съществуват.

Дано да е така. Амин.

Повечето стари сгради в незавидно състояние са на много собственици, които не могат да се разберат. За някои от тях има и съдебни спорове. По комунизма са били национализирани, след това реституирани и върнати на хора, второ-трето поколение наследници, които нямат почти нищо общо със сградите. Една голяма каша, която няма да се оправи скоро.

o6te njakolko snimki...

i o6te edna

При сградата на Застрахователно дружество "България" (старата полиция) има и един много сериозен чисто технически проблем, който - слава Богу! - го няма при "Тетевен". Бившата полицейска сграда е много тежко увредена и деформирана от пропадания и слягания на почвата под нея, което се вижда и с просто око откъм Александровска. Състоянието е направо трагично - големи зеещи пукнатини (на места широки по 15-20 см) по вътрешните преградни стени, видимо разкривяване на стените, подовете и рамките на дограмата и разни други белези на умиране на тази хубава постройка. Този процес бавно, но непрекъснато напредва (пази Боже да не падне някой ден върху главната, че ще стане страшно, особено ако се случи денем...). Говорил съм с познавачи на тази материя и те са единодушни, че укрепването и възстановяването на сградата би било по-скъпо от събарянето и построяването й в същия вид. Пък и не е ясно кой би финансирал едно такова възстановяване. Струва ми се, че най-вероятното бъдеще е на мястото на тази историческа постройка да цъфне след време нещо от рода на Рояла - то този процес вече е тръгнал по главната и не се знае какви мащаби ще придобие с времето... >:( Но най-лошото е, когато насила се събарят здрави и красиви здания на по 80-100 години, за да се сложи алуминиево-стъклено-еталбондово съвременно недоразумение. А старата полиция май сама ще си рухне, така че там въпросът ще се реши по естествен път...

Но засега съответното министерство, казват, не позволявало да я събарят, щото била паметник на културата. Дано само не стане нечий надгробен паметник... >:(

i o6te edna

i po temata

i o6te 2

Както каза Ортодокс. сгарадата на Тетевен не е застрашена за разлика от сградата на застрахователно дружество България. Но поради стеклите се обстоятелства- безстопанственост, улягания на терена, дълги години неясна собственост, съдебни спорове  и т.н. тази прекрасна, дори една от най - хубавите сгради на Русе не само е застрашена, тя просто е обречена! В най- добрия  случай (дано да се случи) - да издигнат сграда - копие. А възстановяването е доста по- скъпо от издигането на нова сграда! Точно това е според мен целта на нашия форум - да заостри вниманието на гражданството и на управляващите. Всъщност всички сме отговорни за наследството, което сме получили и което ще предадем на следващите ни!
Прикачвам стара пощенска картичка на сградата на "Застрах. дружество България", знаете- първото застрахователно дружество в България- от 1891 год.
Нова снимка нямам- не ми дава сърце да снимам осакатената и загиваща сграда! Но докато пиша гледам, че Берлинер ги е прикачил.

Хехе, с Berliner сте качили една и съща картичка, само марките са на различни места!

от къде ги вадите тези стари сними ? :D

Да, понеже сграда е култова! В самия център на града и е натоварена с историческа символика; и е много важна за всички, които милеят за Русе! Аз съм я посещавал, като милиция и после полиция. Уж Общината спечели делото за собственост, но сигурно предстоят обжалвания... Не е ясен изхода от безкрайните дела! А през това време сградата се руши!

Даже си мисля, че в такъв вид - с марка, написан текст и дата, тези картички са още по-ценни, защото носят в себе си духа и следите на хора, живяли в онова време, наши предци от старото Русе ("предци" не в смисъл на биологично родство, разбира се, а просто русенци от едно отминало време, докато ние сме жителите на Русе в днешния ден, значи сме техни наследници и продължители като обитаващи един и същ град в различни времена...)

Напротив, Йовчо, напротив! Смятам, че трябва да снимаме тези отиващи си сгради и други обекти в Русе дори и в предсмъртното им състояние (което няма как да е розово, разбира се). Все пак това са последните ни шансове да запечатаме за бъдещето още малко изображения на тези изчезващи щрихи на града ни - после вече просто няма да ги има... И не е толкова неприемливо да се снима, макар и сградата да е "пътник" - щом е прието даже и един починал човек за последно да бъде сниман в ковчега. (Малко мрачновато се получи сравнението, но си е точно, де...)

Една от най-големите грешки на прехода беше реституцията в реални граници. Толкова неразбории се създадоха, например връщаха се междублокови пространства били едно време нивата на дядото на някой си. Сега новият собственик освен да построи нещо на това място няма какво друго да направи. И така се започна градоустройственият ад, на който да подложени повечето големи градове. В София това е най-видимо. При земеделието беше същото положение - връщането на земята се забави с 10 години заради определяне на граници и изучаване на документи, докато всичко останало от земеделието се изпокраде и разпадна. Разпарчетосаха земята на малки парченца и ни върнаха 100 години назад. Та и с тези стари сгради положението е подобно. Няма стабилна собственост. Резултатите от тази политика са видими.

Да, понеже сграда е култова! В самия център на града и е натоварена с историческа символика; и е много важна за всички, които милеят за Русе! Аз съм я посещавал, като милиция и после полиция.

Сградата е наистина култова и независимо от забележителната и архитектура, като място на събития ми е единствено отвратителна. Няма да злорадствам сега по отношение на институцията намирала се в нея (която раздаваше или не раздаваше паспортите за пътувания), но искам да дам ход на чувствата си на радост, че "ИМ" виждам гишето отвътре. Виждаше се от хотелската ми стая като бях в Русе в края на април.
За сградата жалко, както и за целия Русе, който не се представя изобщо жизнено. Изглежда по-скоро нежизнеспособен и забутан някъде град - за разлика от Плевен примерно, където също бях. Все пак е по-доброто място от клоаката София!
Темата е дълга и я оставям за друг път, ако въобще, защото едва ли интересува някого кой какво видял и какво установил. Особено ако везните са към по-лошо, нежели към по-добро.

Жалко само, че нямаше синьо небе.

Втората снимка си е направо плашещо асоциативна ... "България - вижте я на какво прилича!"

.....повече инициатива и по-малко коментари...........

Още една полуразрушена вече, но много красива и важна за времето си сграда. Построена на ъгъла на ул. "Николаевска" и "Пощова" ( сега "Рила" ) през 1907 по проект на арх. Тодор Петров за доходно здание на Сабитай Бениеш- собственик на търговски къщи, на фабрики за бонбони и халва, а по късно и на фабрика за растителни масла "Родина", съществувала до 50-те години в квартал "Сарая".
В сградата са се помещавали Районния съд и Нотариат, а през 80- те и началото на 90- те тука е Държавния архив. Оттогава сградата е изоставена и е в критично състояние.
Още един от бисерите на архитектурното наследство на Русе, застрашен от безстопанственост и разруха.

Мхммм, последно я видях преди 7,8 години, когато пак беше изоставена, но не беше в такова лошо състояние. Това е просто криминална история :( .  Дали ако съберем сградите от тази тема в една притурка (със снимки и малко текст) и  я пратим на кмета, общинският съвет и местните вестници ще помогне с нещо поне да насочи общественото внимание?! Може би ще има ефект.

Дори ако сградите са частни 100% има някакви европейски фондове, по които ако общината се стегне може и да се докара някакво финансиране. Ако оправят поне 2 от 5 пак ще има някаква "файда".

Подкрепям идеята, сега му е времето - избори наближават и нещата се раздвижват по-бързо. Нека подробно да опишем и фотографираме сградите, да акцентираме върху тяхната историческа и културна стойност и да разпратим писма не само до регионални медии, но и до национални, както и до Министерството на културата и Европейския парламент. Няма лошо да се пробва,нищо не губим.

Ето например тази програма:
http://www.eeagrants.org/id/87 (http://www.eeagrants.org/id/87)

Focus areas

Bulgaria
- preservation and rehabilitation of cultural and historic heritage
- use of new technologies for improved management of archaeological, historic and religious collections

или тази - http://www.norwaygrants.org/en/ (http://www.norwaygrants.org/en/)

Напълно подкрепям! Да, има такива програми за опазване на културното наследство. И като гледам Словения, Чехия, Полша, Кипър и т.н. работят по тая програма (http://www.eeagrants.org/id/87 (http://www.eeagrants.org/id/87)). Ама ние не!
Вярно, че сигурно е сложно- частна собственост, много наследници и неразбирателство. Ама това също е част от работата на държавните и местните органи на управление. Може и неправителствени организации да се включат, за да се намери помощ и финансиране.

Нали и в Русе имаше някакво холандско финансиране и се реставрираха десетина къщи. Само след месец им бяха счупени прозорците. Ето в какво състояние е къщата на адвоката Митев (розовата). Ама прозорците са счупени от 6-7 години. За какво говорим!

Спонмям си с каква радост говореше арх. Златинка Токушева за ремонтите. И колко хубави бяха станали ремонтираните сгради! Какво стана? Виждат им сметката, ако не са им я видяли вече. Във всеки случай къщата на Митев е неспасяема и тя, макар и да не изглежда така още.

Ами какво да кажа за този прозорец, който е над един коридор между две къщи - не е прозорец на стая. Как можа този прозорец да оцелее 100 години (хайде 90 да са) и в най-последните години са се счупи!

Да, дивотията, простащината и вандализмът са отвратителни явления, много трудни за преодоляване - защото са твърде масови напоследък сред младите хора! А вандализмът е тази зла сила, която превръща усилията и на Общината, и на фирмите, и на отделни частни лица за благоустрояване и европеизиране на града в пълнене на каца без дъно... :o Не зная дали съм прав, но в това отношение съм песимист или мноооого умерен оптимист. ;D

Като стана дума за младите хора в Русе - аз бях три нощи в тоя хотел Сплендид (в който ми откраднаха и едни обувки - от заключена стая - това беше вече върхът на всичко) и прозорците ми бяха към "милицията". През нощта то не беше викане, не беше "зиг хайл", то не бяха маршировки - на българчета. Жена ми вика - няма ли закон за нацистиките символи в България! Наивна като всички германки! Мен това не ме дразни, но една младеж, която крещи по цяла нощ, каквото и да е то, през деня не става за НИЩО. Сега да не се обидите - става дума само за тия, които крещят по цяла нощ - до 3 часа примерно. Сигурно има и такива, които се лягат така, че в 6 да са на крак и се занимават с полезни неща, но впечатлението ми от Русе не е добро, защото една лъжичка катран стига за цяла бъчва акациев мед. За жалост. И не само заради викането през нощта.

Държавата деградира, щем не щем деградираме и ние - лично и като общество.

Не е проблема във финасирането. Както вие казвате фондове и програми които отпускат пари точно за опазване на културното наследство има доста. За да отпуснат пари обаче трябва да има проект и договорка със собствениците. Това трябва да бъде свършено не от Иван или Хасан, а от ОБЩИНАТА. Пак казвам на никой от чичковците със шкембетата в общината не му дреме, че сградата Х на улица Х, в центъра се руши. 

На улица Александровска срещу бившия магазин Валентина има две интересни сгради. Лявата под N 33 е строена през 1886 год. по проект на арх. Спиро Валсамаки и е била собственост на Петър Атанасов. До края на Първата световна война тук е било руското консулство. По соц. време в партера беше сладкарница Момина сълза, а на втория етаж ДСП Риболов и рибовъдство. Сега има магазин и винарна. Сградата отдясно под N 35 е строена през 1912 год по проект на арх. Г. Геров за д- р Стоил Станев. По соц. време имаше магазин за облекло. На калкана откъм площад Кубрат през 1981 год направиха мозаечно пано по случай 1300 год. на Българската държава. Сега в партера на тази и част от по- горе споменатата сграда вляво е настанено застрахователното дружество Алианц.

На ул. Александровска № 10 през 1880 год. е построена голяма и красива сграда собственост на Георги Геров. По- късно е наследена от Райна Герова и нейния съпруг барон фон Геминген. Въпреки извършваните преустройства, сградата е запазила своя главен силует и декоративни елементи. Фасадата все още впечатлява с железните решетки над вратите и витрините. В същия стил от ковано желязо са изпълнени и балконите. По соц. време на първия етаж имаше магазин за трикотаж, магазин "Бебе", пункт на Спорт- тото и фотоотдел към спортния магазин, а на втория етаж общежитие на завод "Юта" ( на първата снимка от 80- те год).
Понастоящем тук се помещават: клон на Първа инвестиционна банка, Магазин за захарни изделия, аптека и магазинче за GSM. Като цяло сградата е добре поддържана.

На тази сграда и личи че има трима различни собственика или наемателя и всеки си е преправил неговата част по начин по който той  решил за добре.

Класическият български индидидуализъм и инат - никога съгласие с другите, отстояване на своето мнение със зъби и нокти! ("Ти ли ще ми кажеш, бе?!") Тъкмо заради това наше несломимо дебелоглавие по доста от блоковете не може да се намерят и два балкона, оформени еднакво, което им придава доста цигански вид... ::)

 На ъгъла между улиците "Гурко" и "Николай Здравков" ( бивша "Владимир Заимов", бивша "Клементина") в някогашната еврейска махала все още е запазена сградата на Леон Флорес. Строена е през 1897 год. по проект на арх. Нигос Бедросян, както се вижда на снимката на фасадата отблизо . Има красива фасада с архитектурни орнаменти и лице към три страни. Въпреки че е обитавана, не е добре поддържана и започва да си личи разрухата, както ще видите на снимките отблизо. Пак болния въпрос с поддръжката на архитектурните паметници в Русе. Ще се връщам още много пъти на този въпрос с конкретни обекти.

Живея близо до тази къща и бих казал, че не е в трагично състояние. Само ме притеснява единият комин, който всеки момент може да падне. Иначе, точно срещу тази сграда са ремонтирали приятно една стара къща (боядисана е в зелено).

На ул. "Александровска" отляво на сегашния хотел "Сплендид" е сградата на стария хотел "Сплендид". Хотелът е построен  по поръчка на Иван Лазаров, чиято съпруга Недка Иван Лазарова е дарител на Стопанското училище- сега Професионална гимназия по облекло. Проекта е на инж. Васил Роглев, а на фасадата е отбелязана годината на строежа- 1912 год. Сега обаче, сградата е неподдържана, мазилката на фасадата е излющена, прозорците зеят изпочупени ( изключение правят само  на магазините на приземния етаж).

 Много грозна гледка. Май не съм си вдигала погледа нависоко.... :)

И двете снимки са стари.Иначе и аз не съм вдигал поглед до там.Ама нали трябва да прави компания на старата полиция  :D

втората е правена скоро предполагам.така изглежда сега за съжаление, опасничко е да минава човек от там

Аз пък имам навика, когато вървя по централните русенски улици с хубавата стара архитектура, да спирам понякога и да разхождам погледа си по етажите над първия, който винаги е пред погледа ни. И често виждам тъжните и грозни признаци на запустението и разрухата, от което руселюбивото ми сърце се свива болезнено и в главата ми нахлуват тъжни мисли за бавното изчезване на славното минало от трудното ни настояще и съвсем неясното бъдеще...

Новата снимка на сградата на стария хотел Сплендид е от  3 май 2009. Може да се провери от pictures properties на снимката.
Но по- важното според мене е, че всеки ден минаваме покрай тези ценни сгради без да се замисляме, какво сме получили в наследство от тези преди нас и какво ще предадем на децата си!

На децата си ще предадем великия "Royal City Center" и ТЦ  Дунав! \m/

Особено Дунав  :D

На първата снимка ясно се чете надписа, който указва точната дата на събитието на снимката- падането на "непревземаемата" одринска крепост - 13 (26) МАРТ 1913 г.
Одринската операция започва на 11 март 1913 г. Провежда се от Втора Българска армия. Одринската крепост е създадена под ръководството на германски инженери и е едно от най-добрите и най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационарни голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях Българското командване противопоставя 120 000 български войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на Българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта . Пленени са 14 турски генерали, заедно с командващия Мехмед Ферик Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 4 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.
На снимката се вижда събрано голямо множество, въодушевено вероятно от вестта за превземането на Одрин. Снимката е правена от Окръжно управление- сегашния исторически музей.
От същата позиция заснех площада, но сега дърветата са по- големи и няма същата видимост.

Тези стари снимки са просто златни...

На първата картичка от 1906 год. виждаме един от проведените по това време противогръцки митинги в цялата страна. Повод за тези митинги са зверствата извършени от андартите в Македония. С неофициалната помощ на Гърция и с негласната подкрепа на турската страна те извършват обeзбългаряване на територията на Македония. След тези антигръцки настроения много гърци, живещи в Русе напускат града и не се връщат вече никога. Между тях са братята Дина и Зисо Бебис- видни търговци. Мястото от снимката е ул. "Александровска"- площада Кубрат. Отдясно е несъществуващата вече сграда на печатница Балкан. Зад нея отдясно се вижда едната от двете сгради (другата още е едноетажна), в която е настанена днес застрахователната компания Алианц. А зад нея в дъното се вижда  сградата на Д. Бебис още преди надстрояването на втори етаж.
И същата гледна точка през май 2009.

Кадър от филма "Понеделник сутрин"- 1965 год.
Речната гара си е на мястото, но за съжаление вече двадесет години не се използва.
И снимка от същата гледна точка през 2009 год.

Опълченския паметник- Паметника на свободата си е все същия.
През тази- 2009 год ще има юбилей- 100 год. от освещаването му.
Това е един от най- красивите и величествени паметници в България. Затова се е превърнал в символ и емблема на Русе.

Сградата на ресторант „Потсдам”
През 1907 русенският инженер Тодор Тонев, завършил в Белгия планира и ръководи строежа на сграда за салон- бирария, собственост на Стефан Гъдев. Входният портал е силно остъклен за времето си, което прави салона много светъл. По- късно става заведение на Дома на запасното войнство.. След това известно време е ресторант- бирария „Преславски”. През 40- те е ресторант „Иван Марков”, а след 50- те е ресторант „Кооп” и „Болгар”. През 70- те, след извършен основен ремонт и вътрешни преустройства става ресторант „Потсдам” по програмата на побратимените градове Русе и Потсдам- тогава в ГДР. Съответно в Потсдам откриват ресторант „Болгар”.
В най- ново време Съюза на офицерите от запаса успя да вземе ресторанта и отново го нарече Дом на запасното войнство. А наскоро се чуха слухове, че ще става нещо с него, но какво точно, може би скоро ще разберем. Надявам се, все пак да запазят сградата, която е един от паметниците на архитектурното наследство на града.

Най ми е харесвало на този ресторант, че целите му предни стъкла се спускат изцяло в мазата и става една цяла отворена стена. Дълго време се е казвал Кооп. Така го знам от родителите си по времето, когато беше вече БОлгар. Защо на съветски и до днес не съм разбрал!

Жалко, че побратимените градове не са вече побратимени.

Басарбовски скален манастир на картичка от 80 те год.
И сега- снимки от 20 май 2009 год.
Навремето комунистите не обръщаха много внимание на църквите и манастирите. По- точно, те искаха да заместят религията с марксизма -ленинизма и да подччинят масите не само физически, ами и духовно. Та в тази насока и Басарбовският скален манастир си съществуваше ( не действащ разбира се, а като исторически обект), но като "религиозен" обект не му обръщаха достатъчно внимание. И нищо не се правеше за този уникален скален манастир.
В последните години обаче, нещата коренно се промениха. Благодарение на спонсори и по европейските програми за културно- историческото наследство, се осигуриха средства и се свърши доста работа. Сега манастирът е действащ. Възстановени и обновени са скалните параклиси, наскоро са построени нови сгради към манастирския комплекс. Строи се нова и красива църква. Идват много туристи наши и чужди- предимно румънски, тъй като св. Димитър Басарбовски е покровител на Букурещ и мощите му се съхраняват в патриаршеската църква в Букурещ. Този пост може да бъде отнесен и към темата за туризма в Русенско, тъй като манастира вече се превръща в привлекателен туристически обект с национално значение- това е единствения действащ скален манастир в България.
Останалите снимки в галерията:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+now/?g2_page=14

По време на управлението на Митхад паша истинска новост за града са хотелите, заместили старите неугледни ханове, а перлата е хотел “Ислях хане”. За него в. Дунав пише, че има “осем стаи долу на земята, 24 други в долния и горния катове, един голям салон и една широка градина. Всичките му потребности и мобили са купиха от Виена и са донесоха в Русчук.” (вестник ДУНАВ 1865 год., бр.116)   В салонът на хотела по европейски образец са уредени гардероб, сервизни помещения, бюфет с изобилие от унгарски и френски вина, които задоволяват и най-претенциозните вкусове. Пред сградата е уредена градина, от която се открива невероятен изглед към Дунава и отсрещния бряг. В хотел “Ислях-хане” отсядат князе, консули, дипломати, търговци, индустриалци, гости от цяла Европа и Далечния изток. Много бързо той се вписва и в културния живот на града – оказва се удобен за театрални представления, балове, концерти, тук се разиграват лотарии, русенци получават първите си уроци по европейски танци. По- късно тук се помещава Русенската градска община.
И втората снимка показва сегашното положение- юни 2009. Това е мястото, където е бил хотел Ислях- хане. За съжаление сградата бе съборена преди повече от 15 год. А преди 5- 6 год бяха досъборени стърчащите руини.

На преден план е бившият хотел „Гюл шахин” ( Царска роза ), строен по времето на Митхад паша- на снимка от времето на Освобождението на България- 1878 год. ( зад нея е сградата на Ислях хане) По това време тука е управлението на железницата Русе- Варна. По- късно сградата е преустроена за дворец на Ал. Батенберг.
А понастоящем тук се помещава кукления театър на Русе.

Много хубава дописка!!
Така че вадете фотоапаратите! Снимайте, защото както виждам - до 15 години едно 15 - 20 сгради, че и повече, няма вече да ги има!!

po temata...

На улица „Александровска”, срещу „Тетевен” е старата сгарада на Българската народна банка. На покрива има интересна часовникова кула. Построена е през 1895 год. по проект на Херман Майер- швейцарски архитект, работил в България през периода 1878- 1895 год. Заедно с арх. Лазаров, той довършва двореца Евксиноград във Варна, проектира мавзолея на княз Ал. Батемберг, Министерството на външната търговия в София и сградите на БНБ в София, Пловдив, Варна и Русе. По- късно тук се помещават Профсъюзите, в по- ново време КНСБ, а сега е Инспекцията по труда.
Залепена за нея, отдясно на снимката е една малко по- късна сграда с фасада към площада. В нея на първия етаж някога е имало магазин за шапки, след това е била известната за времето си „Русчушка банка”, после магазин за платове и ателие на братя Милушеви. След 50- те год. тука беше книжарница „Г. Кирков”, а сега е офис на Булбанк. Интересното за нея е, че това не е оригиналната сграда. Тя беше съборена изцяло през 2005 год. В интерес на истината обаче, сградата бе възстановена почти в първоначалния си вид. Само дето има мансарден етаж „в повече” и откъм ул. „Пиротска” вече не е на „калкан”, а си има нормална фасада с прозорци.
- снимка от 60- те
- снимка от 2009
- снимки на Николай Василев с поглед откъм площада

Отдясно е "Старата  поща", построена по проект на арх. Ангел Момов през 1930. Разбира се, от построяването си до средата на 70- те год. това е центаралната поща на Русе. По- точно беше така: Поща- Телеграф- Телефон.
А в дъното е сградата на Търговско- индустриалната камара, построена през 1912 год. по проект на арх. Никола Лазаров. След 1948 год. търговските камари са закрити, а в началото на 50- те тука се помещава ръководството на строителството на Дунав мост. А след 1954 год. тука се настанява Регионалната библиотека "Любен Каравелов", която по- късно е разширена с допълнителна сграда от източната страна.
Тези две сгради, заедно със сградите на Мъжката гимназия и Окръжното управление оформят площад "Ал. Батенберг" (стария център на Русе).
- картичка от 40- те год.
- снимка 2009 год

i oschte edna ot 1940

Впрочем, май не съм твърде наясно откога датира градинката и шадраванът с голите каки пред старата поща... ???

 Прочетох в интернет шеговито стихотворение с година-1964 ,но дали е вярна  >:(

http://www.bas-bg.org/shadravan.html

Изглежда правдоподобно - поне стилът на шадравана като цяло и по-конкретно на скулптурните фигури в общи линии пасва на духа на шейсетте на миналия век...

В книгата на Васил Дойков " Русе- биографията на един град" за автор на проекта за фонтана с "голите каки" е записан арх. Далчев, но няма точна година. Но пък е писано за възмущението на някои "блюстители" на реда и благоразумето в тези малко сковани и консервативни времена. Все пак вечната и непреходна красота надделява и достига до по- новото и необременено с предразсъдъци време (за наша радост)!

i ot mene njakolko...

i ot mene njakolko...

i ot mene njakolko...

i ot mene njakolko...

А бе той шадраванът си е хубав, но да вземат да направят нещо, та струите вода от морските кончета да стигат до женските фигури, иначе нещата не се връзват. Излиза, че бронзовите момичета се пазят от... нищото. От детските си години помня, че водата от муцунките на морските същества яко къпеше гърбовете на приклекналите дами, и така се получаваше всичко в завършен вид според първоначалния замисъл на водно-скулптурната композиция. Сега струите на четиримата "поливачи" са нещо анемични, та не достигат целта си и текат просто в басейнчето на шадравана. Смисълът на цялата работа се губи. Не зная налягането ли е по-ниско от преди, икономии ли се правят или какво, но не изглежда добре така. Да вземат да го оправят - в края на краищата в Русе няма чак толкова много шадравани, та да махнем с ръка на този, дето е на красивия площад Батенберг, стар градски център, и да го оставим в полуфункционално състояние... ;D

Рибарската колиба в района на хижа Приста беше едно много атрактивно и привлекателно заведение през 70- те и 80- те години.

картичка от 1978 год.
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/24868-2/ribarskakolibaRuse.jpg)

Сега всичко е обрасло с дръвчета и шубраци и няма хубава видимост. Но отблизо може да се види, че сградата е в добро състояние- алуминиевата дограма и прозорците са много добре запазени.

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/27390-2/Picture+335.jpg)

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/27396-2/Picture+330.jpg)



и поглед отвътре:
- снимка от 1985- 86 год.

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/4999-2/108_0623.jpg)

Подредено в битов стил. Най- голямата атракция бяха котлетата на масите , които се подгряват със сух спирт, за да е топла рибената чорба. Тука се сервираше най- хубавата рибена чорба и други рибни специалитети.

И сегашното положение- всичко е същото.  Би могло лесно може да бъде възстановено, но вероятно няма интерес.

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/27402-2/Picture+327.jpg)


Още снимки от Рибарската колиба в албума в галерията:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+now/West+Park+Prista/?g2_page=5

Ха...ето кой завъртял фигурата >:D
(http://storage3.album.bg/9b1/001722240-big_55093_16745661.jpg)

На ул. „Николаевска”  N 6 на ъгъла с ул. „Рила” през 1893 год. по проект на арх. С. Валсамаки се строи голяма за времето си сграда за доходно здание на индустриалеца Стефан Корабов. На долния етаж е имало добре уредени магазини за стоки на едро и дребно, а на горния за известен период са се помещавали районен съд, прокуратура, нотариус и други служби. По- късно цялата сграда е била предоставена на печатница „Дунав” до построяването на новата сграда на печатницата. След това сградата е заета от „Химпроект”. Сега в избата се помещава механа „Извора”, а на първия етаж има кафе- бар, две банки и много магазини. От втория етаж сега се използват само няколко стаи.
До тази сграда има още една сграда в същия стил на арх. Валсамаки, строена през 1895 год. за Георги Петру, собственик на търговска къща и фабрика за ликьори и коняци. В нея на втория етаж дълги години бяха телефонните техници на пощата. Сега там е „Арена медия”, а на първия има фирма за продажба на компютри.
- картичка от началото на ХХ век.
- снимка от 2009 год.

Поредната добра стъпка на нашия съфорумец ystoyanov към разкриването на "русенските потайности". Благодарности, колега! :)

Kartata e ot 1909
... i e mojata!

Тази картичка съм я копирал от delcampe.net още преди година, а сега се оказва, че я е закупил нашия съфорумец Berliner. Той увеличава своята богата колекция с картички от Русе. Призоваваме го да ги качва в галерията или във форума, за да може повече хора да ги видят. Такава е била и моята цел- всичко свързано с Русе,  което съм открил и събрал, да го изследвам, да го осмисля и резултатите да ги покажа на всички, които се интересуват, без да търся някаква облага.
Можех да покажа една друга картичка на същите сгради, но понеже на нея е сбъркано името на улицата предпочетох картичката на Berliner.
- името на улицата да се чете Николаевска.

Андрея Тюрийо, някогашния русенски фабрикант, собственик на фабрика „Каш” и доходно здание ( по- късно наречено „Тетевен”), през 1902 си построява жилищен дом на ъгъла между улиците „Александровска” и „К. Иречек”. Проектант на сградата е арх. Едвин Петрицки. По- късно братя Рачеви прилепват до нея своята сграда ( „Босфора”), която окончателно оформя ъгъла между споменатите улици. Сградата на Тюрийо обаче си остава с фасади към двете улици. Главния вход е откъм „К. Иречек”, където сградата е на два етажа, а  откъм  „Александровска”е по- представителната фасада на три етажа. Тук  в приземния етаж е бил известния преди войната моден магазин „Обон гу” на шивача Илия Гарджев, а през 80- те години стана част от големия магазин „Валентина”. И двете фасади са богато украсени с интересни  декоративни елементи и балкони с парапети от ковано желязо. По соц. време обаче, единият декоративен елемент беше изсечен, за да се монтират табели на магазин „Валентина”  В по- новото време тук беше управлението на русенския клон на Първа инвестиционна банка. От две години обаче сградата е необитаема. Има табела за отдаване под наем, значи има някакви собственици. Но, явно те не желаят да дават средства за възстановяване, а очакват само да получават наеми. И така, още една красива сграда, включена в списъка на безценното архитектурното наследство на Русе очаква някой да се погрижи за нея. Засега, обаче няма „мераклии” да хвърлят средства, които няма да се върнат. Както вече констатирахме, сегашните заможни  предприемачи влагат пари за да ги умножават. Още един от бисерите на нашето архитектурно- историческо наследство е застрашен от забравата и разрухата.
  Прикачените снимки:
- фасадата откъм „К. Иречек”- снимка от вестник „Дунавска правда” от 70- те год.
- фасадата откъм „К. Иречек”- снимка от 2009-10-08
- фасадата откъм „Александровска” сега- маркирано е мястото на липсващите орнаменти.
- изсечения орнамент- снимка от вестник „Дунавска правда”
- ул. „Александровска” снимка от 1993 год.- вдясно още стоят табелите на магазин „Валентина”, а в най близък план вдясно вече е Първа инвестиционна банка

Много се зарадвах на информацията и споменаването на братя Рачеви. Майка ми е живяла като малка със семейството си над братя Рачеви - големия балкон.

И сега един друг въпрос. След национализацията първите чужди хора, който работеха в бакалията баратя Рачеви бяха едно арменско семейство - много сериозни и приятни хора. Работиха там до доста късно - до към края на 60-те години. Имаха син Рупен (или Ропен) - 1947 раждан. Знае ли някой какво е станало с него?

В последната снимка от горния постинг на ystoyanov е използвана твърде дългофокусна оптика, от което перспективата е силно скъсена и различните планове са направо залепени един към друг. Трябваше да се вгледам доста, за да разбера, че магазинът с надпис "Храна" след "Валентина" е всъщност ресторантът на хотел "Балкан". Площадът между тях все едно че го няма. Зад хотела са залепени плътно и старата полиция (застрахователно дружество "България"), и сладкарница "Тетевен", след която погледът направо се забива в зеленината на площад "Свобода". При толкова различен зрителен ъгъл в сравнение с този на човешките очи изгледът е твърде необичаен и ориентирането е затруднено... ::)

2 snimki ot mene

Да, Фотографията е на  Renard Dudley - художник фотограф от книжката Along the Danube ( издадена на английски) от изд. къща Willy Mayer. Само че, качеството се е загубило един път от печата и после съм я преснимал с обикновено апаратче.

Искам да направим една дискусия за къщата в парка, на която съм качил снимки. За да разберем, чия е била, кога е строена и за какво е служила през изминалите години ?
снимките:
- снимка от 1920 год.
- снимка 1994 год.
- снимка 2009 год.
- мястото на къщата от Google Earth

Чия е била? Веднага казвам - била е собственост на богатата тълговска фамилия братя Гайдови (собственици на бакалии в града преди 1944). Зная го, защото съпругата ми работи за техния наследник Мирослав Гайдов, съпруг на д-р Константинова (акушер-гинеколог, бивш депутат в Парламента), който сега притежава верига от аптеки. След 1944 сградата известно време е ползвана от МВР за "Народната" милиция, след това не зная дали е имала други обитатели, преди да я превърнат в детска градина за деца с умствени увреждания.

След 1989 я закриха като такава и запустя, почнаха да влизат там наркомани, които поне два пъти предизвикваха пожар. При последния случай изгоря покривът на хубавата и стилна куличка.

Първоначално г-н Гайдов имаше намерение да реставрира сградата и да я направи семейно жилище (чувал към го лично от него), даже беше наел като пазач един мъж от близките къщички в парка. После обаче - по финансови или други причини - се отказа и май я дари на Общината, пък тя си има доста други приоритети, че да се занимава с нея. Постройката е консервирана (със зазидани врати и прозорци), стълбата на главния вход е доста съсипана и въобще за възстановяването на зданието като цяло ще са нужни доста пари. Дали Общината ще иска да ги отдели и за какво, е отделен въпрос. Може би ще я препродадат на частни предприемачи или просто ще я съборят.

Каменното мече на шадравана в двора отдавна изчезна, вероятно сега е в нечия частна вила. Кръглото басейнче около него, което през соца си беше редовно пълно с вода, и то отдавна е сухо. Като цяло сградата изглежда в забвение, което може да продължи неопределено време, щом нещата са в общински ръце...

Тази къща си я спомням в доста добро състояние като ученик. Благодаря за възможността да видя снимките, а и за историята от Orthodox.

Аз като малък съм бил на градина  в тази сграда. Градината беше санаторна и въобще НЕ е била за умствено изостанли деца, а бяха деца основно на медицински персонал- доктори, медицински сестри и така нататък. После ни прехвърлиха в първия етаж на един от големите блокове до парка, мисля че се казваше Бисер- това явно е станало след 1989г.

Нямам много спомени от вътре на сградата, но имам някакви мътни спомени за много стълбища. Повече си спомням как играехме около нея.

Благодаря ви за бързата реакция. Това изяснява нещата. Бях чувал, че Т. Константинова била наследница, ама то бил съпругът й. И друго бях чувал, че когато е била сграда на милицията в първите години след 44 год в нея са разпитвали и измъчвали заподозрените "врагове" на народа- нали е отдалечена и нищо не се чувало. Но не бях сигурен в тази информация. Ето това е силата на нашия форум- с дружни усилия успяваме да изясним загадките. И всеки научава това, което преди са знаели само някои от нас.

Сградата на първата снимка изглежда просто зашеметяващо, сигурен ли си че става въпрос за същата сграда защото орнаментите значително се разминават. Предполагам че снимката е правена от другата страна на къщата, а пък и все пак са минали много години който са заличили фрагментите. Като човек който винаги се е заглеждал по старите сгради в града определено съм се спирал и пред тази и съм си задавал същите въпроси. Интересно е да се знае, че собственик в момента е общината. А колко ли още подобни паметници има които са изчезнали или тепърва им предстои.

Абсолютно сигурно е, че е същата. Виж фонтанчето отпред, сега е останала само долната му част. Отлявата страна фасадата е запазена, но отдясно е имало веранда широка около 2,5 м. и колоните са чак зад нея. По- късно са иззидали стена и тази веранда е затворена с квадратните прозорци. Виж на снимката от 1994 колоните остават вътре и се виждат през прозорците. По соц време поради промяна на предназначението на сградата са правени преустройства, които са променили не само фасадата. Специално ходих да я оглеждам и всичко е отговаря на снимките. Освен това сведенията, които дадоха Ортодокс и спиро потвърждават всичко.

Не твърдя, че е била за такива деца през цялото време, но имаше и такъв период - живея съвсем наблизо от 1965 и лично съм ги виждал с тяхното ненормално поведение, и съм се чувствал много тягостно от тази гледка. Не помня обаче по кое време беше и колко продължи. Мисля, че беше към края на използването на сградата, малко преди да я изоставят на наркоманите и клошарите.

Нека обаче да уточня. Аз самият не съм сигурен от предците на кой от двамата съпрузи (Гайдов или д-р Константинова) е дошъл в семейството им този имот - и двамата са имали заможни хора в родовете си. Твърдението, че сградата е била собственост на търговците братя Гайдови, по-скоро е моя лична интерпретация на думите на г-н Гайдов, които чух от него преди години (явно още сградата не е била предадена на Общината), когато го срещнах в парка близо до тази постройка: "Дойдох да СИ нагледам имота". Аз интерпретирах тези думи в смисъл, че това е негов наследствен имот, без обаче да имам сигурна информация за това. Когато наскоро говорих по този въпрос с жена ми (напомням, че тя е служител в аптека на Гайдов), по нейните думи сградата е била на предците на д-р Константинова, което споменава и ystoyanov. Така че напълно възможно е нещата да са именно такива. Е, при възможност ще попитам г-н Гайдов лично, за да получа информация не само за историческите собственици на имота, но и нещо повече за историята му. При евентуално негово съгласие ще постна тези сведения тук.

Специално за Теодора Константинова се знае, че баща и е бил доктор (също акушер-гинеколог) и са били много заможно семейство. Не знам дали и дядо 'и е бил лекар също.  Така че е много възможно къщата да е била от нейната фамилия.

На тази д-к Константинова къде и е кабинетът? Имаше един гинеколог, стар известен и тежък доктор Костантинов - на ул. Добри Немиров, откъм тая улица беше дворът, а самата къща е срещу девическата гимназия и имаше и от там вход - ул Иван Вазов. Ако е в тази къща - със сигурност е правнучка на доктора.

Кабинетът на д-р Теодора Константинова ,ако все още практикува частна практика ,е наистина в двора на къщата с вход откъм ул." Иван Вазов " Баща й беше лекар -д-р Константинов ,ако не се лъжа- също гинеколог.

И аз разпитвах по този въпрос допълнително. Оказа се, че майката на д-р Константинова била от Симеоновия род ( на известните братя Симеонови ). Та, къщата в парка била наследство на д-р Константинова по майчина линия.

Къщата на братя Боздуганови строена 1927 год. В нея е била и конячената фабрика. Затова до 60- те години е наричана "Винпром".
В темата "Акции и ценни книжа от Русе" съм писал за фирмите на братя Боздуганови:
 http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/ak-e-ka-ot-e/msg22414/#msg22414
По соц. време тука беше т. нар. "скъп магазин", в който се продаваха екзотични плодове. По Нова година ставаха страшни опашки за банани и портокали. Тогавашните управници отделяха милиарди левове за строеж на огромни заводи и др. мегаломански проекти, но на пазара имаше недостиг на някои елементарни хран. продукти и стоки за бита, например: маслини, банани, портокали, тоалетна хартия, лигнин за жените, дънки, кока- кола и т.н.
- снимка на конячената фабрика на бр. Боздуганови от началото на 30-те.
- снимка от ноември 2009 на същата сграда.

Магазините се казваха "пòказни". Имаше ги във всеки град по един. Много добре си го спомням нашия.
Не съм знаел, че там е било даже фабрика. Много ценна информация. Благодаря.

Pfote2, Радвам се, че харесваш това, което правим в усилията за разкриване и популяризиране на миналото на Русе. Ние ценим твоите спомени и бележките ти за Русе. И като най- възрастен и най- преживял от всички нас, ще се радваме при следващото идване в Русе да се обадиш и да направим една среща. За да може да се видим и да обменим мисли и впечатления. Защото контактите между хората близки по разбирания и идеи винаги са интересни.

Ооо! Благодаря много. При следващо ми идване в Русе, което ще е през май 2010. До тогава ще ходя един или два пъти, но само до София. През май ще дойда с кола и тогава и до Русе. Имам да ходя да си видя умрелите.

Как да не ми харесват историческите сведния! Толкова са подробни, задълбочени и умно и с чувство написани!
Тая сграда я знам много добре, но никога никой не ми е казвал, че е била фабрика! Това го научавам от тука.
А колкото до спомените, то трябва да  се повдигне някоя тема, която владея по-добре - тогава ще се обадя от самосебеси. Така - само чета и се наслаждавам с благодарност.
Ето тука набързо списъка на русенските фашисти. Няма страшно, не нарушавам ничии права. Те са вече отдавна разстреляни, както се вижда от великолепната книга. Препоръчвам ви я. Става дума за русенци. Истински.

Тази книга ще я потърся и ще я прочета :)

Pfote2, името Просеничков от показания списък не е ли на наследник на баба Тонка или може би беше женен за нейна наследница ?

Краси, прочети този интересен материал и ще получиш отговор на въпроса си... и на други покрай него. :)

Прапраправнукът на баба Тонка рисува стенописи (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=554&sectionid=10&id=00003)

Краси, Просеничков е бил директор на баща ми в мъжката гимназия. Изключително образован мъж. Женен е за внучката на баба Тонка. В тая книга пише подробно.
Художникът Ненко Балкански беше учител в Русе по наше време - средата и края на 60-те. Беше русенски учител. Живееше под наем на площада до затвора докато се "изясни" собствеността му върху къщата (музея). После се изясни нещо и го пуснаха да живее на тавана на къщата на разстреляната си фашистка тъща, внучката на Баба Тонка, пък долу беше музеят. Беше, бил е, изключителен човек. Не говоря като художник. Като художник всеки може да види произведенията му. Аз го познавам само от едно единствено виждане и по-подробно от думите на моя приятел професор Янков, син на русенския художник Ангел Янков, комуто също пратих тук книгата да я прочете. Та от него дойдоха много спомени. На него той му беше учител в математическата. Ходил му е неведнъж на гости на тавана на музея. Позорната история на тоя музей е описана в книгата. Препоръчвам я. Книгата.

Благодаря на Pfote2 и Orthodox за подробната информация. Интересна е историята на този род  !

Любопитно ми е да науча повече за сградата отляво на училище Христо Ботев, ако някой има информация.

Ами, доколкото знам тази сграда е дадена на Историческия музей, но поради липса на средства е "консервирана" и чака по- добри времена. Мога да се опитам да науча нещо повече.

А сега, две снимки от приблизително една и съща гледна точка.
Тъй като, мястото е доста променено с кръгчета и стрелки съм показал ориентири: силуета на Флотската кула, сега метеорологична станция на АППД и къщата в двора на флотата, сега притежание на частна фирма.
Устието на старото корито на река Русенски Лом е било удълбочено и разширено и е било използвано за зимовище на кораби – снимка от началото на 30- те год.
На новата снимка от ноември 2009 се вижда, че на мястото на старото корито на реката сега са ж.п. линиите на гара запад.

Прочетох този материал за къщата на Буров. Ще е хубаво ако някой има снимка от годините ,когато там беше Пионерският дом.Като ученичка посещавах кръжока по рисуване в приземния етаж.

http://ruse.dir.bg/2009/11/27/news5448502.html

А аз съм ходил там на кръжок по електроника на втория етаж в дъното :)
Преди 10-тина години по стечения на обстоятелстата, отново ходих в тази сграда. Беше отчайваща гледка .... не мога да си педставя сега как е вътре ...

Как да бъде - мръсотия, съсипия и цигания. Последната се създава от клошарите, които се заселват там и даже водят борби за местата в безплатния хотел, но с нищо не са го направили по-малко мизерен, разбира се... Въобще - стандартната гледка, която често е пред очите ни през последните двайсетина години при различни обекти от соца, изгубили значението си във времето на демо(но)крацията... >:(

И аз съм ходил на кръжоци там. Не на един. Но тогава бяха минали някакви 10 -15 години от 9.IX.1944 и по-малко години от национализацията и всичко беще типтоп още. И действително кипеше детски живот.
Между другото в статията се казва, че прислугата живяла в паянтова постройка. Паянтовата постройка е постройка с паи. Ето една снимки на такива. На долната се виждат съвсем добре паите и какво се има пред вид.
Вероятно прислугата е живяла в курник или в най-добрия случай в шапрон. Една хубава русенска дума заета от румънския.

Ж. П. ферибот Русе- Гюргево 1940- 1954 год.
След дълги преговори за мост или ферибот през р. Дунав, през м. юни 1937 г. България и Румъния се договарят за построяване на железопътна фериботна връзка между двете съседни дунавски пристанища - Русе и Гюргево. Главен изпълнител на всички мостови конструкции и механичните инсталации за двете крайбрежни съоръжения става германската компания „Man - Werk Gustavsburg”, която трябва да достави и фериботния кораб. Подизпълнител за построяването на кораба е фирмата „Gutehoffnungshütte Werft in Walsum” от гр. Валзум ( сега предградие на Дуйсбург) на река Рейн. Фериботният кораб „София”  извършва по две пътувания дневно в двете посоки. Официалното откриване на фериботната връзка става на 10 декември 1940 г. с участието на правителствени делегации на двете страни, на представители на фирмите, участвали в изграждането, на двете железници и много граждани. Връзката съществува и се експлоатира до края на 1954 г., когато е построен шосейно- железопътният мост Русе- Гюргево (т. нар. „Мост на дружбата” или „Дунав мост”).
Прикачени снимки:
- подходът към ферибота в Русе през 1940 год.
- същото място- юли 2009 год.
- фериботния кораб София- 1941 год.
По- подробна информация и повече снимки съм качил в shipsbg.info:
http://www.shipsbg.info/phpbb/viewtopic.php?t=404

А къде е бил разположен подходът - в района на все още непостроения Дунав мост или някъде другаде?

Ами русенската част от съоръжението е била разположена югозападно от Речна гара. Останките са си още там- лимана в района на Старата корабна. Снимах ги това лято.- първата прикачена снимка от Panoramio
А румънската част - втората прикачена снимка от Panoramio
Разгледай и линка към shipsbg.info. Там съм описал по- подробно:
http://www.shipsbg.info/phpbb/viewtopic.php?t=404

Много хубава дописка. От съвсем малък фериботът като транспортно средство е нещо магическо за мене. Това чувство си остана и се затвърди, особено след първите пътувания преди много време, за Албион. Тогава в същност вече бях виждал железопътен ферибот .... в Русчук. До някое време имаше  железопътен ферибот от Хок ван Холанд с вагон, който отиваше до Лондон, Victoria през Harwitch. А това беше и първият ферибот, с който пътувах през Ламанша.
Магията, обаче, започна с обясненията на баща (там съм ходил няколко пъти и с дядо си, но си спомням обясенията на баща ми) ми как фериботът влиза в камера в която се помпи или изпомпва водата и съответно фериботът се вдига или слиза - за да дойдат релсите му на нивото на ЖП релсите. В същност на тая снимка, на съвременната, се вижда точно тая камера, само че имаше една желязна врата-шибър. Помпите не се виждаха.

Аз пък сега научавам, че съществува такова нещо като ЖП ферибот. :-[  Много интересно :)

И аз. Бихте ли обяснили за невиждалите такова нещо :)

На мен също ми е интересно. Как се уравновесява платформата? Все пак това е линия и едно разместване от 1 сантиметър е фатално. А и тия вагони са пълни с нещо, според закона на Архимед, платформата трябва да потъне поне малко като се натовари :)

За басейна на ферибота е имало помпи с голям дебит, които веднага нивелират едната линия към другата - на ферибота към ЖП-то. Освен това нивото на Дунава не е еднакво. И това трябва да се нивелира.
А на времето, може би до към 1979 година имаше вагони от Москва и от Берлин до Victoria по един спален и по един 1. класа и другата половина на същия вагон 2. класа. Минаваха през Холандия - Hoek van Holland за Harwitch. Огромни фериботи. Хората слизаха oт вагоните още на брега, вагоните се заключваха, а хората се качваха на ферибота като foot passengers. Смешна дума, но така им казват.
И на Дунава и в Северно море винаги е така, че вагоните се изтъркулват върху един "slip" - това вече не го знам на български и има една подвижна част, която винаги е малко по-ниско на страната към която се търкаля вагонът, а и за да се използва G-силата вместо маневрен локомотив, който хич не е лек. А и без това не може да се нивелира до сантиметър. Това го го има и на фериботите за коли. Който е пътувал с такъв знае, че между ферибота и твърдата земя се спуска една дебела ламарина, по която минават колите. За колите ламарината може да е наклонена и нагоре и надолу, но за вагоните е наклонена винаги в посоката на движение. Самите вагони имаха спирачни кабинки и собствена спирачна система. Спирачните кабинки се виждат на снимките на ystoyanov.
Нивелирането на съда към твърдия бряг и в Северно море (заради прилив/отлив и пълен/празен) става с баласт - помпи пълнят резервоари в трюма. И после като тръгне ферибота водата се връща в морето за да не тежи ненужно. При ферибота София пък се пълнеше самият басейн и фериботът се вдигаше. Като шлюз. (Не е изключено, макар и малко вероятно, самият съд ферибот да е имал помпи за воден баласт.) Това е което съм запомнил от тогава. И съм си дообяснил в последствие.

Странно - аз пък от юношеските си години още - преди трийсетина и повече години - съм чувал и чел за ферибот за превоз на вагони, без да съм го виждал в натура, разбира се (специално за русенския наистина научавам едва сега). Но все пак бях наясно, че такива има, и даже в представите ми съвременният ферибот беше първо и основно железопътен. И сега ми изглежда чудно, че някои хора едва сега научават за това животно... ::)

Ами млади сме, не сме виждали   ???

Бих ли могъл да попитам къде се намира тази къща. Тя е купена от англичанина, чиито "The English Guesthouse" се намира на Баба Тонка, мисля 24. В тази къща ще прави семеен хотел. Интересува ме - като идвам в Русе.
Купил я е миналата седмица. Ремонта го започва веднага.

Къщата се намира тук:
http://maps.google.com/maps?q=43.851953,25.952958&num=1&t=h&sll=43.851988,25.953119&sspn=0.001892,0.003449&ie=UTF8&ll=43.851988,25.953119&spn=0.001892,0.003449&z=18

Преди време беше клон на банка, мисля Биохим, но може и да се лъжа.

Ясно, дава ми Райко Даскалов 36. Знам го къде е. Недалеч от хотел Лилия. Някъде около бвшата резиденция на Т. Живков. Благодаря.

Да, даже табелата на хотел "Лилия" се вижда в далечината в дясната част на снимката.

Живков къде е имал резиденция там?

Беше една ъглова къща на Райко Даскалов, може би един ъгъл по-нататък към центъра. Като се отива към кея вдясно. Къщата беше малко по-навътре.

Аз мисля, че точно тази къща дето я е купил англичанина е бившата резиденция на Т. Живков. После беше банка Биохим и от десетина години е необитаема.

Банка беше, но не Биохим, а Балканбанк (Биохим я има на Райко Даскалов, но в една перестроечна сграда малко по-близо до центъра и на левия тротоар при гледане към хотел Рига, а въпросната къща е вдясно). Помня я добре още от "зората на демокрацията", защото бъдещата ми (тогава) съпруга имаше там вложена скромна сума, и когато банката фалира (или по-скоро "я фалираха"), ходихме да изтеглим спешно парите - както направиха и хиляди други уплашени вложители. А вестниците разгласяваха с големи заглавия на първа страница: "Вятър ечи, Балканбанк стене"...

Сега като "изчислявам" стигам до заключението, че става дума точно за резиденцията. Защото само тя не се виждаше от растения, бръшлян и лиани. Пък сега изведнъж се вижда. И ми е непозната. Иначе щях да я знам.
Благодаря.

Оригиналният кораб "Радецки" е построен в корабостроителницата в Обуда, по това време в Австрийската империя през 1851 год. Точно на този кораб край Русе през 1876 год е минал Ботев с неговите четници по своя път към безсмъртието. Корабът е плавал до 1918 год, а е бракуван и нарязан през 1924 год.
През 1966 год. в Русенската корабостроителница е пуснат на вода "новият" кораб "Радецки" построен на базата на парния влекач "Пловдив". Същия сега е превърнат в кораб- музей в Козлодуй.

Още за данни и снимки за стария кораб "Радецки" съм качил в:
http://www.shipsbg.info/phpbb/viewtopic.php?t=139&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=

А за парния влекач Пловдив и за неговото преустройство в Радецки:
http://www.shipsbg.info/phpbb/viewtopic.php?t=380

Темата е много интересна. Чак сега научавам, че Радецки всъщност не е радецки. Ти ми разби детските мечти :(

Присъствал съм като ученик при тържественото му посрещане в Русе някъде в края на 1960-те или началото на 1970-те, не помня точно. И още тогава ни беше казано ясно от класната ни, че става дума за копие. То не беше някаква тайна - напротив, както се споменава в натериалите от линковете на ystoyanov, имаше общонационална кампания за събиране на средства именно от учениците, за да бъде създадено това копие.

Пък и чисто технически погледнато, за да бъде един кораб от 1851 все още на вода в относително добро състояние след повече от век и половина, той трябва да е минал през толкова много и обширни ремонти и реставрации, че от първоначалната конструкция пак почти нищо няма да е останало... ;D

Съжалявам, ако съм разбил твоите детски мечти. Но ако прочетеш всички материали по темата за стария и новия „Радецки”, ще видиш че по този начин пък са осъществени мечтите на 1 200 000 български деца. Аз бях малък- във втори клас, ама си спомням, тъй като и аз съм участвал с вторични суровини- хартия връщахме. Във вестник „Септемврийче” имаше кампания и по- големите участваха повече от нас- освен със вторични суровини, събираха билки и  работеха на опитно поле, от което пък парите се привеждаха за „Радецки”. Тогава нещата бяха по- различни от сега- на специални събрания ни обясняваха, отделно в час на класния се дискутираше, за да ни ентусиазират и така се създаваше една съпричастност на всички към поставените задачи.
Качени снимки:
- картичка с Христо Ботев и четата на парахода „Радецки”
- капитанът на австрийския параход Дагоберт Енглендер
- спускане на вода на новия „Радецки”- 28 май 1966 г. – Русе
- „Радецки” на ремонт в Русенска корабостроителница- 2004 г.

Много интересна история и наистина повод за национална гордост.
Това е същото като случая с "Балдуиновата кула" в Търново. Много малко хора знаят, че всъщност тя е строена в средата на миналия век по модел на червенската, която е пък единствената изцяло запазена средновековна бойна кула в България.

Хехе снощи на маса, го казах това, вече леко на градус. Беше забавна реакцията на хората. След като ги убедих в правотата си и страстите утихнаха, веднага се усети изблик на местен патриотизъм от останалите  :)

Преди
(http://storage4.album.bg/313/231_001_665e1_20952969.jpg)
Сега (днес 28.01.2010г.)
(http://storage4.album.bg/5d0/p103_ab772_21114720.jpg)
 ;)

Интересна картичка. Браво Дичко!

На табелата точно на ъгъла какво пише?

Хотел някакъв е, но името е нечетливо - само отделни букви могат да се разпознаят. Не зная дали е такова качеството на оригинала, или на скенирания файл, но не е ясно видимо. Прилича ми на "Швайцеръ" или нещо подобно. А иначе на горния ред доста ясно се чете "Хотелъ". Види се, това се отнася за помещенията на втория и третия (тавански) етаж на добре познатата ни сграда, приютила по-късно Табсо, а сега - една от многото банки в града. Предполагам, че на първия етаж е споменатата в картичката сладкарница "Надежда". ???

Швайцеръ - точно. В германскоезична Европа името за хотел е популярно като Schweizer Hof. Има го и като фамилно име.

Предишният вид по ми допада. Сега втората сграда стърчи грозно.

Да, наистина е нарушена хармонията от този неоправдан стремеж да се строи по-високо от разумното. И много се надявам да не се осъществи и надстрояването на старата Музикална гимназия, макар че тя не е част от архитектурен ансамбъл, а самостоятелна сграда. По-добре е да си остане в автентичния си първоначален вид.

taka e mosche bi malko po-dobre

Определено - надписът се вижда съвсем ясно. Сега не би било излишно, ако някой от форумците разполага с информация за този някогашен русенски хотел, да пише нещо във форума, та да обогатим с още нещо познанията си за миналото на града...

Що се отнася до мене - даже не съм знаел, че е било хотел. Мога да питам, обаче.

В интерес на истината и аз сега го научавам... \m/

Много се съмнявам, че въобще има жив човек да го знае още този хотел. Снимката е някъде от 20-те години. Дори едната фигура ми се вижда да е салепчия. А салепчии в Русе е имало само до това време. Знам от баба ми какво е салепчия и в Истанбул преди много години първата ми работа беше да пия салеп. Сега и там няма вече салепчии. Интересно явление!
През цялото ми детство никъде не е ставало дума, че там е било хотел. По 9.IX. мисля, че е било книжарница. Във всеки случай преди да стане там ТАБСО, там беше книжарница - книги, тетрадки, писалки, перодръжки с пера, пера за тях с разни номера и дебелини според номерата, мастило в шишета по половин и един литър, мастилници - даже "неразливаеми" такива. До 4-и клас се пишеше с перодръжка. Почваше се с молив първия срок. И веднъж в седмицата имаше предмет краснопис. Химикалките още не бяха изобретени от г-н Биро. И телевизия нямаше. От там си избрах на Асен Босев "Не правете като тях да не станете за смях". Това беше по повод завършването на буквара в, разбира се, първи клас. Малка извадка: Има време, казва Кито, много дни са в тоя срок - не поглежда, не прочита Кито новия урок. И тогава се чудех кой българин се казва Кито! И днес. А това е било в учебната 1956/1957 година.
След това направиха ТАБСОто и преместиха книжарницата с един ъгъл понататък - ъгъла на Баба Тонка, в къщата на "Цочито", едно прекрасно момче на име Сашо. За жалост къщата отиде у доведения му брат и то след много дълги разправии. В тая къща съм карал Новата 1970 (дек. 1969) година с компанията на Цочито. Мисля, че е жив и здрав и той, и живее сега някъде из комплексите. На другия ъгъл на Баба Тонка и до днес живее Иво Жейнов. Отдолу беше ЖП Бюрото - къщата с капаците.
Дълбок зимник беше пивница "Славяни". Там ходех последните дни преди да ме вземат войник. Луксът, който беше възможен, беше малък коняк (някакъв фалшив) и сирене в пергамент. Двете неща за някъде под 80 стотинки. Първо с няколко приятели, после като ги завземаха войници и/или заминаваха студенти, ми останаха двама - Николай Витлиемов и Константин Геранлиев. Единият живее в Русе, другият в София. С тях после ходехме да пием кафе на автоматите FAEMA на стъклената. И след това гонехме котките на майтап - площадът голям и нямаше къде да се крият. Не че сме хванали някоя де! И освен това се опитвахме да ядем хинаповите ябълки, кото тогава точно узряваха. В градината имаше две дървета. Третото дърво беше на края на 1-и коловоз на гарата. За ядене не ставаха, а и не знам за какво бяха толкова знаменити. Но и до днес като стане дума, че някой бил от Русе, питам: къде е улицата с кръстчетата и къде имаше хинапови ябълки! Ценен спомен са ми.
Миналата година през април като бях в Русе в хотел Сплендид на закуска ни обслужваше една многословна госпожа. Много добра, ама страхотно приказлива. Та с нея едва не излязохме роднини - оказа се, че точно по това време е работила в "Славяни" там като келнерка. Какво нещо е животът! Аз си спомням келнерката, но не можах да я свържа с нея. Уверен съм, че почива на взаимност.

Здравейте  :)Търся стари снимки на днешната математическа гимназия. Бихте ли ми помогнали?

Виж тук:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/

Няма я  :(

Ясно, Berliner. Грешката е 20-те и 30-те години. Все пак става дума за предположение от моя страна. Благодаря за забележката.
В същност може някой и да си спомня. Би трябвало да е роден около 1920 - 1925. Той (тя, то) сега е на 85-90 г. Аз хора-русенци на тази възраст вече не познавам. Заминаха си по реда. Ти ако познаваш някого - да е на тази възраст и да е русенец - питай и кажи тук подробности.

ne iskach da naprava sabeleshki, prosto pisach totschnata data
saschto taka go priemasch?

Свързах се с моя роднина на около 75 години, която казва, че преди това (42-43) там е бил магазинът за парфюмерия и санитария на евреите Беязови.

Аз тях съм ги чувал. Чувал съм и че са излизали с щанд отпред (пред бившата естрада) и са пръскали на за мостра с парфюмите си желаещите минувачи.

Наистина и аз не съм срещал стари снимки на сградата на математическата гимназия ( преди години строена за девическа гимназия). Може би, защото строителството се е проточило твърде дълго. Сградата била окончателно завършена чак около 1950 год. Искрен Великов е поместил материал за историята на сградата в старо- русе:
http://www.staro-ruse.hit.bg/02oldcenter/0205.htm
Но снимки пак няма! Ако открия нещо ще го кача.

Работя там и съм се заровила из историята по един повод. Трябва ми старо кадро на гимназията, но уви. Благодаря за линка, изчетох го с интерес, макар че има неточности в някои години. Благодаря  :)

Аз също никога не съм виждал стара снимка на МГ-то. Но не вярвам съвсем да няма - все пак е една от значимите сгради на Русе... ???

Имам една наскоро издадена, доста дебела книга със стари снимки на Русе, ще прегледам и вътре дали няма нещо.

Реквием за едно КТМ

Изглед от средата на 90-те
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/39110-2/Picture+948.jpg)

Изглед от април 2010
(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/39166-1/Picture+947.jpg)

Още в началото на 80-те год. в Русе започна строителството на голям Комбинат за тежко машиностроене.

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/34846-2/Picture+417.jpg)

В началото беше предвидено да бъде българо- румънски, но впоследствие това споразумение се развали и двете страни си строиха самостоятелни заводи. Целта беше да се строят големи машини- например роторни багери за огкрити рудници, големи машини и съоръжения за минната и енергетичната промишленост и т.н. За целта комбинатът разполагаше със стоманолеярен, инструментален, ковашко- пресов, механо- монтажен, ремонтен завод, Институт за тежко инвестиционно машиностроене, цех за Ширпотреба и др.. Имаше добре изградена инфраструктура- пътища, ж.п. линия, пристанище оборудвано с кранове и т.н. Комбинатът разполагаше още със собствена подстанция, компресорен цех , ацетиленов цех, пясъчно стопанство, воден блок, централно топлоподаване от ТЕЦ Русе и т. н. Функционираше голяма административна сграда с Управлението на комбината, стол, магазини, барчета,  поликлиника, ПУЦ (Професионален учебен център) .
Няколко снимки от рекл. брошура от средата на 90-те

http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse+90s/ZTM-+Ruse90s/

Трябваше да се усвои производството на корабни двигатели по лиценз на швейцарската фирма „Зулцер”, но това така и не стана. Като цяло по соц. време комбинатът беше на дотации. Но в началото на 90-те год държавата спря дотациите  и гигантът започна да упада. Ликвидираха Стоманолеярния завод, продадоха Инструменталния завод на Прециз интер, ММЗ беше приватизирано като ТМ 97, но отначалото на 2010 вече в ликвидация. И от старата структура остана само КПЗ приватизиран, като работническо- мениджърска приватизация.
Няколко нови снимки от територията на бившето КТМ

http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+now/?g2_page=6

Въпреки, че старото КТМ (или ЗТМ) вече не съществува  на бившата му територията кипи живот. От останките на комбината сега се хранят много фирми:
ТМ 97 АД ( в ликвидация)
ТМ Технолоджи АД
Прециз интер Холдинг АД
КПЗ АД
Булмаркет ООД
Фибран България АД
Атлас Копко Лифтън България
Тисен Круп Юпитер Стомана ООД
Интерком груп
Интериор 46
........и много други

 :) Разгледах снимките за КТМ в галерията с интерес, Благодаря.

В „До Чикаго и назад” Алеко Константинов пише за едно „русчушко еврейче”, което продава марки в българския павилион на изложението в Чикаго. Това е Соломон Блаущайн. Съпругата му Розали има модна къща за дамски и детски шапки. Със спечелените средства от търговията с пощенски марки и от дейността на неговата съпруга Розали те построяват сградата „При Чикаго”. В нея са се помещавали хотел, ресторант и модната къща на Розали. Смята се, че точно в тази сграда е бил монтиран първия асаньор в България. Разбира се, тогава градът не е бил електрифициран и задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е имало лятна градина на ресторанта.
При влизане в сградата на пода в коридора и сега се виждат инициалите СРБ (Соломон и Розали Блаущайн) и годината на построяване на сградата 1896 год. Собственикът на сградата е направил клуб- ресторант „Асансьора”. В заведението има снимки в рамки на сградата от времето на Соломон и Розали. В сградата има още офиси на фирми и кантори на адвокати.
снимки:
- картичка „При Чикаго” – Руссе , 1898 год
- сградата сега- юни 2010
- инициалите на Соломон и Розали Блаущайн

И като продължение на темата показвам  картичка и реклама на Модната къща на Соломон и Розали Блаущайн- една от най- старите и най- известни в България по това време.

Много интерсно. Днес минах от там и ми стана чудно как ще си кръсчти човек заведението "Асансьора", а ти още днес ми даде отговор на този въпрос :)

Друг интересен факт е, че заведението се намира в мазето на сградата, използвано преди като арест. Та там, където сега хапваме и се забавляваме, навремето са били бити и измъчвани арестанти.

Мдаа, каквото и да говорим за евреите, неоспоримо е, че са твърде предприемчиви хора и много добри в бизнеса - просто им е в кръвта. Де факто повечето красиви и представителни сгради по Александровска и Славянска, придаващи облика на Русе, са били собственост на богати евреи, каквито в града е имало твърде много по времето на царска България. След 1944 голяма част от тях емигрират към Израел, но напоследък се завръщат... и ще станат даже повече от преди...

Тъкмо може да продължат да строят хубави сгради  :D

 След Освобождението сградата на хотел Гюлшахин за няколко години е изпълнявала функциите на дворец на княз Батенберг. Разбира се, "дворец" е малко пресилено, но нали вече сме станали княжество, трябвало да има дворци, паркове и т. н. „Дворецът” е бил една не много голяма масивна сграда, строена около 1866 год. по времето на Митхад паша за хотел „Гюлшахин”. А „княжеския парк” е бил една сравнително неголяма градина между сградата и стръмния бряг към Дунава. До нея е била градината на хотел Исляххане. Чел съм някъде, че и двете градини са били направени от известни паркостроители от Европа. Батенберг е обичал да идва в Русе и е ползвал сградата, но Фердинанд не е идвал често в Русе и вероятно по време на неговото управление сградата само е била поддържана като княжески дворец, но на практика не е използван.
Сега на мястото на градините има жилищни блокове, но сградата на Гюлшахин е запазена и в нея се помещава Кукления театър. Сградата на съседния хотел Исляххане е разрушена преди около 15 години и от нея са останали само основите.
Приложените снимки:
- "Княжеския дворец и парка", снимани откъм Дунава на картичка от 1904 год.,предоставена от Иванна Стоянова от София.
- снимка на Кукления театър от почти същата гледна точка
- още една снимка от по- близък план, за да се види фасадата на сградата

Здравейте , тук в този форум се получи една енциклопедия на Русе ...поздравявам ви ...страшно ми е интересно да чета всичко това .Как времето е променяло града....хората са се раждали , градили са ,живота е минавал , но съграденото остава ...Преди няколко години се запознах със наследниците на братя Ревенски , те ми разкаха ,че преди да станат Ревенски собственици на сградата Тетевен тя е била притежание на французи и по това началото  на миналия век
в Русе и е имало осезаемо фреско присъствие . В един момент почват да се изтеглят от града и специално за Тетевен е била организирана така наречената френска лотария .Тогава братя Ревенски стават собственици и правят сладкарницата и развиват сладкарския си бизнес . Много интересен факт , ако е вярно разбира се ...ако  може да споделите информация за този период , каква е тази френска лотария и защо френските фамилии напускат Русе . И въобще вярно ли е това .

Ами аз ще напиша, каквото знам по въпроса.
Сградата наречена по- късно Тетевен е била построена през 1897 год.( още преди Доходното здание на Общината, завършено през 1902 год.) за доходно здание на Андрея Тюрийо- индустриалец, собственик на фабрика „Каш”. От това време има картички, на които е писано, че в сградата се е помещавал хотел „Булевард”. По- късно сградата е закупена от братя Ревенски от Тетевен. Те правят сладкарница на приземния етаж и хотел, наричан „Гранд Хотел Тетевен” на горните етажи. През 1940 сладкарницата я взема Тахир Нури, който обновява и модернизира обзавеждането. Всичко продавано в сладкарницата е негово собствено производство. Най- популярните му сладкиши са били торта "добуш" и "маршали". През 1948 год е обвинен зв шпионаж и убит. Синът му емигрира в Турциая. По соц. време запазиха сладкарница „Тетевен”, но вече държавна чак до началото на 90- те години.
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/msg13967/#msg13967
Относно въпроса за изселване на известни и богати фамилии въпроса стои така:
След войните, Балканска и Междусъюзническа- България е победена страна, икономиката е затормозена, губим плодородната Южна Добруджа, която се е смятала за хинтерланд на Русе. При това положение Русе губи своите водещи позиции, които е удържал от 1864 год до края на споменатите войни. Много известни и богати еврейски, арменски и френски фамилии се изселват, заедно с капиталите си извън България, тъй като не виждат добри възможности за своята дейност. Някои фирми пък се преместват в София. Градът, разбира се не загива, но никога вече не възвръща своето водещо място. От балканските и лудогорски градчета, като Дряново, Трявна, Тетевен, Елена, Попово, Ески Джумая  и други в Русе се преместват много предприемчиви българи, които вливат нова кръв и раздвижват града, който все пак остава един от големите индустриални градове на България. За френската лотария, която споменава add, не мога нищо конкретно да кажа. Може би е била някаква форма на търг?

За Лютфи-то (собственика на Златните рибки) май знаех, че е бил шпионин (то кой ли гражданин не беше фашист или/и шпионин по онова време!), ама за Тахира, както беше известна сградата по името на сладкаря - не знаех, че и на него са му светили маслото. Как иначе можеш да вземеш на човека имота!
Майка ми като казваше на баща ми: Дай да отидем поне до тахира, на разходка, имаше пред вид от от Славянска по главната до Тетевен и обратно. Имаше много витрини. И това "поне" идваше ка каже, че няма да се ходи за дълго в градината, защото вече е късно. Тахира и Гирдапа бяха топонимите със значение център.
Маршалите ги помня. Бяха едни квадратни тортички с размер на страната около 5 см, с няколко слоя като тортата Добош, отгоре заляти със светъл,твърд, хрупкав шоколад и най-отгоре на шоколада едно ръкописно главно М от карамел. Маршалите явно ги правеше някой, който още знаеше как да ги прави, защото иначе щях да чуя коментар в семейството, че не са вече така или въобще някакъв коментар. Имаше ги в двете сладкарници Златните рибки и Тетевен. После взе да ги има и другаде, но не бяха същите.
По едно време никой вече не казваше Маршал, а придошлите в града хора казваха вече Мир, защото на картончето с цената - 1 лев (до 1962 година, на ония пари, които после се смениха 10:1) пишеше Мир, а те друго не бяха чували. Аз дори по едно време взех да поправям майка ми, че не се казвало Маршал, а Мир. Злите езици говореха, че било заради разрива Тито-Сталин. Не е изключено.
Някъде към края на 50-те години маршалите вече бяха вместо със шоколад, с някаква мазна кафява маса, която се разтапяше на стайна температура, бяха станали противно сладки и не ставаха за ядене. Мисля, но не съм сигурен, че след обмяната на парите 1962 година съвсем изчезнаха.

Дълго време мислех Добуша за русенска торта, пък тя се оказа унгарска Dobos, да се чете дòбош. По името на унгарския майстор-кондитор József Dobos (1847–1924). Двете традиционни австро-унгарски торти са: Захер (Виена) и Добош(Будапеща). За разлика от Маршалите Добош торти в Унгария има до днес в качеството на Австро-Унгарската империя. Всеки ден, даже и по комунистическо, определено количество Добош-Торти в шперплатови сандъчета-кутии са заминавали с Малев за Лондон, за кралския двор. Заминават и днес. Прозводителят и тогава и днес е една единствена сладкарница Ruszwurm която се намира в една странична улица от площада на Свети Матиас (Szent Matias), так където започват Рибните Кули. И която сладкарница е най-малката сладкарница със собствена пекарна. Основана е 1827 година. Вътре има места за не повече от 15 - 16 души. Струва си да се отиде да се види от къде идват русенските Добуш-торти, които от уважение съм написал с главни букви.
Другата тема са саварините, но за тях друг път. Може и някой друг да напише нещо за тях.
Линк снимки добош-торта: http://www.google.de/images?um=1&hl=de&tbs=isch%3A1&sa=1&q=dobostorte&aq=0&aqi=g1&aql=&oq=dobos&gs_rfai=
Линк снимки сладкарницата Ruszwurm: http://www.google.de/images?um=1&hl=de&tbs=isch%3A1&sa=1&q=ruszwurm&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=

ungarische Konditormeister )

Апропо! В Ruszwurm се прави и тяхната традиционна Ruszwurm pogácsa. Като гръцката Μπουγάτσα бугатса, с пълнена или с крем, или с извара/сирене. В българския и сръбския се е запазило касическото значение - питка или плоско хлебче печено на жал. Идва от фокача, един вид хляб, който е много разпространен по западна Европа, но го имало и в Кауфланд Русе.
Нашето название идва вероятно от народно-латинското fосāсеа. Румънските етимолози твърдят, че думата е унгарска. При тях e питка с джумерки.
За мене идва от турски poğaça. А турците са донесли на унгарците няколко много важни неща: червения пипер, кафето и явно и погачата. Не е по темата и може да се изтрие след прочитане. Или преди.

В темата "Русе някога и сега"  ще се опитам да подредя градоустройството на Русе през последните 130 - 140 год .
Преди Освобождението Русчук се е развивал почти "стихийно". Градът е растял по законите на естествената самоорганизация, под диктовката на ориенталския бит на махали, организиран около обществени обекти- джамии, врати и  т. н .Само по времето на известните Исмаил Тръстеникоглу и Мустафа Байрактар в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век са направени  по- големи благоустройства, като прекарване на вода, постройка на чешми, построена е часовникова кула,  настилане на улиците с калдаръм и т.н.
Вече по времето на Митхад паша 1864- 68 год.  са първите опити за превръщането на града в образцов вилаетски център, който да послужи за еталон на останалите големи градове в Османската империя.  Новоназначеният валия пристига с екип от квалифицирани инженери, архитекти и майстори. Той задвижва отдавна обсъждания проект за железопътна линия между Русе и Варна. Започва укрепването на кейовата стена с участието на италиански майстори. На следващ етап започва прекарването на прави и широки улици, които правят връзката на центъра с пристанището и гарата. Тук той среща съпротивата на собствениците на местата и сградите по трасетата, които трябва да се съборят, но не се поколебава и дори пророкува, че собствениците на имоти ще му  бъдат благодарни за тези тези благоустройствени мероприятия. По този начин са изправени и разширени "Узун чаршия"- сегашната  ул. "Николаевска", ул. „Търговска”- сега „Славянска” и сегашните ул. "Княжеска" и  ул. "Александровска". Това ясно се вижда на прикачената карта от 1878 год., начертана от руски военни топографи по време на Освободителната война.
На следващата карта начертана от инж. Тодор Тонев, по времето на втория мандат на кмета Г. Михайлов през  1896 год. вече ясно се виждат промените след Освобождението на града.
По това време е разрушена крепостната стена на Русе и са прекарани  улиците на града, които запазват в основни линии разположението си и досега. По този начин са изправени  и коригирани старите криви и глухи улички („сокаци” ) останали в наследство от стария Русчук.
Новото планиране на центъра и улиците  дава възможност за развитие на града наизток, където има свободно пространство.  Вижда се оформен новият център около Окръжно управление и новопостроената мъжка гимназия- сегашния площад „Александър”.
Още по това време  обаче, се вижда възможността за преместване на ценъра на града още по- наизток, на мястото на старото турско гробище. Тук през  още през 1898 год. е издигната сградата на Андрея Тюрио („Тетевен”). Няколко години по- късно е построено  „Доходното здание” (1902 год.)  С издигането на „Паметникът на Свободата” и с неговото освещаване през 1909 год. точно тук вече е фактическият център на града.
На следващата карта от С. Симеонов от 1929 год. се вижда устройството на града  и улиците в централната част .  По- късно издигането на „Съдебната палата” през  1937- 39 год. окончателно оформя центъра на града на сегашното място, с което сме свикнали и ние.
На картата отпечатана през 1982 год., но „недокоригирана” фактически от началото и средата на 70-те год са нанесени новите „обекти”- „Партийния дом” (сега сградата на Общината) , „Пантеонът” , Паметникът на Ленин и др. такива, но пък не са начертани участъкът свързващ  ул „Скобелев” с  ул. „Николаевска”(  1973-74 год. ) и пешеходната зона свързваща площад „Свобода" със сградата на Операта (1980- 81 год).
 И накрая прикачвам съвременна карта на Русе за справки и сравнения.
Прикачените файлове
-   Карта от  руски военни топографи от 1878 год., по време на Освободителната война,( в по- голям размер в галерията http://ruselive.com/gallery/main.php/d/36313-1/100_2919.JPG)
-   Карта от 1896, начертана от инж. Тодор Тонев, по време на втория мандат на кмета Г. Михайлов, (в по- голям размер в галерията http://ruselive.com/gallery/main.php/d/44098-4/plan+na_Rousse+1+R.jpg)
-   Карта от 1929 год. от книгата на известния книжар и книгоиздател С. Симеонов, (в по- голям размер в галерията http://ruselive.com/gallery/main.php/d/44567-1/KartaRuseSSimeonov1929.jpg)

И понеже има ограничения за големината на информацията, допълнително прикачвам:

-   Карта от 1982 год ( в по- голям размер в галерията http://ruselive.com/gallery/main.php/d/44570-1/MapRuse80s90_.jpg )
-   Съвременна карта на Русе ( в по- голям размер в галерията http://ruselive.com/gallery/main.php/d/44564-1/Detailed_Map_Rousse.png)

Геранлиев, не ми е познато името.Аз завърших 8ми клас в V средно не съм чувал това име.

Намерих една снимка от книжката на Венцеслав Стоянов.
Може вече да е късно, но все пак се откри стара снимка на девическата гимназия, вероятно от края на 30- те- началото на 40- те год.

Ooo, много се радвам на тая снимка. Майка ми е завършила там. Затова. Благодаря.

Здравейте! Поздравявам ви за чудесната идея да публикувате автентични снимки от града. Останах силно заинтригувана от интереса ви. Честно казано не мислех, че на някого от този град все още му пука за архитектурното ни наследство. Аз съм журналист, работя в русенското поделение на БНТ. На 29 ноември ще имам пряко предаване от Русе по БНТ САТ именно по темата за архитектурното наследство на нашия град - как съжителстват ново и старо строителство. Ще покажем състоянието на една от емблематините ни сгради - тази на ЗД "България". На улица "Александровска" ще има наш репортер, който по време на ефира ще анкетира русенци за това, как те виждат архитектурната среда на централната част на града. Ако имате желание можете да дойдете и да се включите с мнения и коментари, да споделите вашите виждания по темата, да покажете снимките, които сте намерили на тези забележителни наши сгради, а защо не заедно да сложим началото на една съвместна кампания - да съхраним за поколенията тази красота, която са градили нашите предци. Приемам и предложения от ваша страна за други оригинални гледни точки към тази тема. Можете да се свържете с мен или чрез електронната ми поща, или на телефона в редакцията 813844. Моля ви, не оставайте безразлични - нека колкото се може повече хора да чуят това, което ви вълнува тук, по страниците на този форум. Градът го заслужава!

Радостно е, че  БНТ  повдига въпроса за опазване на архитектурното наследство на Русе. Разбира се, въпросите са доста сложни и затова не са разрешени през годините. Освен трудностите по набавяне на средства има неуредени въпроси със собствеността  на някои от сградите. Тези трудности и нежеланието на собствениците на новопостроените сгради в центъра да се съобразяват със завареното архитектурно наследство обезкуражават местната управа и самото гражданство.
Но, когато се даде по- голяма гласност  и се включат повече хора, ще се чуят повече мнения, предложения, препоръки и т. н. И така ще се  увеличат шансовете за постигане на някакъв напредък по отлаганите с години проблеми. Това ще заостри вниманието на местната власт и държавата да се обърнат с внимание към  тези въпроси, така важни за нашия град.

Добре дошла petia panteva  :)
Осведоми ни и за часа на твоето предаване.
Извини ме за любопитството, но името ти ми е познато от някъде. Била ли си радио водещ?

Няма как да не ти е позната.
http://rtvcrs.com/index.php?target=personnel&action=detail&personnel_id=11 (http://rtvcrs.com/index.php?target=personnel&action=detail&personnel_id=11)
 ;)

Здравейте!
Предаването е на 29 ноември/понеделник/ от 16 часа. Излъчва се по БНТ САТ и регионалните програми на БНТ в страната.
Прякото включване от Русе е в 16:24 часа.
 vesel - да, работила съм в радио "Пристис" от 1995 до 2000 година.
deian - тази снимка е отпреди три години, сега изглеждам по-различен начин. С къса и тъмна на цвят коса.
Ако имате път към Телевизята и искате да се включите в предаването - на входа има полицай, който ще ме извика веднага. Аз ще сляза и ще ви посрещна. Утре имам снимки между 13 и 17 часа. През останалото време ще съм на работа. Редакционният ми телефон е 81 38 44.
Някой има ли инфо за къщата, която е точно срещу сградата на ЗД"България" - фасадата й е в много лошо състояние, на цвят е била нещо червеникаво. Сега изглежда, че никой не живее в нея, има само една сателитна чиния. Търся координати на собствениците на този имот.
Благодаря предварително за съдействието и за проявения интерес към темата на предаването.
Поздрави!

О, да, знаех си  ;D Един от любимите водещи по любимото ми радио  :'(

Ех, да, радио Пристис. Още помня джинглите му. Съсипаха го.  :'(

И аз слушах радио Пристис по едно време. Даже имам кореспонденция с него - два меила - в търсене на локално радио.

Здравейте!
За съжаление, моята идея за тв предаване за архитектурното ни наследство няма да се осъществи на 29 ноември. Колегите от ТВЦ Варна ни изпревариха - излъчват утре проблемите на архитектурната градска среда. Засега нашата тема се измества за след около две - три седмици. Така, че идеята ми не се отхвърля, а само се отлага във времето. Тъкмо ще се подготвим по-добре. Продължавам да събирам информация и снимки, разчитам и на вашата подкрепа.
А за радио "Пристис" - работата ми там беше найстина най-вълнуващото преживяване, което съм имала. Невероятен колектив, амбициозен и знаещ ръководител и най-вече - страхотна аудитория. Не знам дали знаете, но в момента в града нямаме нито едно русенско радио.
Поздрави!

Шлагер е русенско все още. А Пристис - Пристис беше институция!
Относно предаването - когато и да е, ще го гледаме с интерес. Интересни снимки има и в галерията към форума:
http://ruselive.com/gallery/main.php (http://ruselive.com/gallery/main.php)

А с "Темпо" какво стана?

Стана вторият "Рита мъ у сърцето". "Темпо" се продаде на "Веселина"  >:(
Що се отнася до Шлагер (Багер) радио, то си крета, просто защото е сбъднатата мечта на собствениците на КТ "Делта" да си имат тяхно си радио.

Здравейте!
deian - благодаря за линка, разгледах снимките с интерес.
А иначе не спирам да чета всичко, което сте публикували тук. Не съм и подозирала, че тук мога да намеря толкова интересни хора, които наистина имат отношение към града. Страшно ви се радвам. А колко нова информация научих от вас за Русе! Браво! А иначе ме е яд, че Варна пропиляха хубавата тема за архитектурната среда с дискусия за някакъв фонтан с дракони. Нашият замисъл беше далеч по-оригинален. Обаче заради тях, сега ние ще чакаме да мине време, преди да осъществим нашата идея.
Съжалавам, че не мога да се включа с фотоси от нашия град, такива като вашите. така, че засега само ще ви чета и ще ви завиждам, благородно разбира се..
Поздрави!

Апропо, като казах, че в Русе няма нито едно русенско радио имах предвид наистина радио, а не музикална станция, каквато е "Шлагер".

Понякога, като пътувам, засичам местни радиостанции и леко завиждам на тези градове, където съществуват. Радиа от  сорта на НРТ (Ново радио Търговище), Мая (Бургас), Менес (Силистра). Но какво да се прави, пазарна икономиЯ.

Преди известно време във форума коментирахме ресторант „Фишер” и кино „Аполо” в Русе и се питахме, къде точно са били http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t93/msg21798/#msg21798 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t93/msg21798/#msg21798) . Ето каква информация успях да събера по въпроса:
Кино „Модерен театър”- Русе ( след 1947 год.- "Москва", от 1990- "Люмиер, сега бинго) е построено от братя Цанкови и Д. Косев през 1911 год. и на 25 декември 1911 год. е открито с прожекцията на филма „Одисей”. По това време единствени вносители на филми в България са „Модерен театър”- София и „Одеон”- София. Заради неизгодните условия обаче, „Модерен театър” -Русе отказва да влезе в съдружие с „Модерен театър”- София и започва да се снабдява с филми от фирма „Раду Милер”- Букурещ, клон на Виена. В отговор на това през 1912 г. братя Йонкови преустройват  известния ресторант „Фишер” в кино „Аполо”, което става клон на „Модерен театър”- София. На 17 и 18 януари 1915 в същото кино „Аполо” е прожектиран първият български филм „Българан е галант” с Васил Гендов-сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. През 1933 год. кино „Аполо” е преименувано на „Роял” и става клон на софийския „Роял”. Киното е национализирано през 1947 год. и става „Максим Горки”. През 1970 год киното е преустроено и разширено, като е унищожена красивата му фасада. Сградата откъм ул. „Олимпи Панов” става четириетажна в ръбесто- правоъгълен стил, характерен за 60- те и 70- те год. След 1990 год. се връща името „Роял” и така просъществува до 2006 год, когато е разрушено и на негово място е издигнат сегашния търговски комплекс „Роял”. За съжаление, след почти 100 год, съществуване на кино на това място, сега вече тук няма кино.
И няколко снимки за онагледяване на текста:
- ресторант „Фишер” от началото на ХХ век.
- фасадата на  кино „Роял” през 40- те.
- кино „Роял” преди събарянето му през 2006 год.
- сегашния търг. к-с „Роял” на същото място

Забележително изследване. Браво Йовчо. Забележително и заради установената кино-връзка с Букурещ.
Като търсехме тук във форума къде е ресторант Фишер търсих да намеря някъде снимка на къщата отдясно на ресторанта, тази с бръшляна - да направя връзка между кино Роял и сградата с комините до него, но така и не намерих никаква снимка или въобще "улика".
Уликата, така да се каже, дойде от уважавания от мене историк Иво Жейнов, че киното е на мястото на ресторанта. Съзнателно никога съм знаел нищо по въпроса за "някакъв" ресторант Фишер. (А то не е било и някакъв случаен ресторант и без това). И ето сега вече имаме резултатите от изследанията на Йовчо. Затова сега съм изключително доволен от резултата. И благодарен на Йовчо за изследването.

За пореден път, аплаузи за Йовчо !
Фасадата на  кино „Роял”, "през 40-те", бегло може да бъде видяна в няколко кадъра, във филма "Понеделник сутрин".

...и то много хубаво. Вратата детайлно, който си я спомня, улицата, фурната на ъгъла на Гладстон. Въобще филмът е покъртителен със снимките си. Изключително ценен културен документ. Съдържанието на филма не е обект на горните ми възхищения.
За филма научих от форума. И до днес нямаше да знам, че има такова нещо.

Toва което сте сътворили (с тази тема ) е нещо уникално. Поздравявам колегите които са се включили

През 1912 год. Зигмунд Ринтел строи кино „Одеон” и в края на същата година киното е открито за прожекции. Собственикът има амбициите да се конкурира с „Модерен театър” и „Аполо”. Киното е едно от най- добре обзаведените за времето си- с хубави, тапицирани столове, гипсови статуи и орнаменти, модерни плюшени завеси и т.н. Ринтел наема специален оркестър за озвучаване на прожекциите, тъй като филмите още са неми. Оркестърът в комбинация с грамофон постига толкова ефектно озвучаване на филмите, че понякога е извикван на бис. След войните обаче, киното преустановява дейността си и за няколко години е превърнато в склад за тютюн. През двадесетте год. възобновява дейността си, като се ориентира към младежката аудитория. Прожектират се криминални, приключенски и рисувани филми: за каубои, индианци, Тарзан, Мики Маус и др. такива  През 1947 год. киното е национализирано и е предадено за стопанисване на БЗНС под името „Цанко Церковски”. По късно минава към  СП „Кинефикация”. Функционира до около 1993 год., след което окончателно прекратява дейността си. Няколко години беше пункт за изкупуване на вторични суровини. Преди 5- 6 години бе съборено, като на негово място се построи жилищен блок „Вулкан” с магазини и кафе на приземния етаж.

Йовчо, господ да те поживи за тая снимка! Помня, че последно там превеждах едни филми от някакъв фестивал в началото на 70-те. На касата работеше майката на Марин, Емил, Чаво и сестра им - Христови. Бащата беше един дребен на ръст писклив политически полковник. Марин ми беше съученик в Руската, завърши ВИМЕСС и отиде на някаква комсомолскопартийна работа. Намериха го убит и хвърлен от кола някъде около Щръклево. Така и не се разбра кой, как и защо. Хубави деца бяха. Майката таврийска българка, демек рускиня, беше една бяла и руса жена. Имаха хубава къща по Доростол, на 300 метра от Бр. Миладинови.

Ей  ::) Не знаех, че това кино има такава история.
Докато работеше като лятно кино ми беше много интересно как си гледат безплатно от терасите на съседния блок  :D

Едно голямо благодаря от мен!!!
Израснал съм с това кино! Беше ми нещо като квартално. Много хубави детски спомени имам оттам, от едно време, когато се ходеше на кино минимум всяка седмица по веднъж!
Аз поназнайвах за историята на киното, бях се интересувал. Обаче що се отнася до това, че собственикът е имал амбициите да се конкурира с "Модерен театър" ми се струва малко пресилено. Първо локацията на "Модерен театър" ("Москва" в детските ми години) е много по-добра и второ, обстановката в "Москва", както и самата сграда бяха на много по-високо ниво. А двете сгради си бяха на практика непокътнати от създаването им.
Още веднъж - снимката на "Цанко Церковски"  (както го знаехме ние) ме върна в едни чудесни години от моя живот! Благодаря!

Сега прочетох отново за кино "Одеон" в една книжка със спомени, издадена по случай 90 год. от първата кинопрожекция в Русе през 1987. И там пише, че киното било обзаведено модерно и луксозно през 1912 год. Имало климатична инсталация, меки тапицирани столове, гипсови статуи и орнаменти, големи плюшени завеси и т.н. То е било построено в тогавашния еврейски квартал, където е имало доста заможни еврейски семейства. Освен това, че през 1912 год. кино "Модерен театър" е било в по- старата си сграда строена 1911 год. (сегашната е построена вероятно в края на 20- те: личи си и от архитектурния стил)  А и тогавашен център на града е бил площад "Александър". Оркестърът, за който писах се състоял от 20- 30 души и бил специално нает от чужбина. Като се отчетат тези обстоятелства вече, излиза че е имал някакви основания тогавашния собственик да се опитва да конкурира "Модерен театър".

За оркестъра в Одеон знам от майка ми (род. 1919 г.) Като дете се чудех как така свирят х-о-р-а! От разказите на майка ми. И си спомням, че имаше някакво особено (топло) отношение към Одеон. Родителите ми ходеха често на кино от 22 часа в неделя в него, докато като ме вземаха и мене - беше в Роял.
Затова още веднъж благодаря на Йовчо за снимката.
На лятно кино там съм ходил един път със сигурност, най-много два.

Не е свързано с темата, но с Pfote забравихме за "вехтите"спомени,а и някои съфорумци имащи такива си траят, благодаря на    Йовчо за поднесеният ни  чудесен материал  за кино "Одеон",не мога да кажа колко пъти съм гледал филми там в детските си години,и /то е нямало и от къде/ да зная за интересната му история,още един път,Йовчо,БЛАГОДАРЯ !

Да, всъщност може да е бил конкуренция, не знам... :)
Специално поради факта, че тогава "Модерен театър" е бил разположен в по-стара сграда. Новата (сегашната) определено е по-луксозна от онази на "Одеон".
Те и спомените ми са детски де, но си спомням, че интериорът в "Модерен театър" ми правеше несравнимо по-голямо впечатление от този в "Одеон". Но може и да е било, защото през комунизма го бяха позапуснали и довели до статута на обикновено квартално кино.

Любопитно ми е да разбера малко повече за историята на ето тази красива къща:

http://www.wikimapia.org/#lat=43.8431283&lon=25.9528667&z=19&l=11&m=b (http://www.wikimapia.org/#lat=43.8431283&lon=25.9528667&z=19&l=11&m=b)

Към Zihuatanejo ,не можах да разбера за коя къща става въпрос.Ако Ви е възможно,опишете приблизително района,може би ще мога да Ви отговоря.

Да не би да е бившия пионерски дом?
Ако е тя: http://www.ruseonline.info/smf/infrastructure-projects/ea-a-e-eemet-ot-t-koto-ta-a-at-taoe/msg30732/#msg30732 (http://www.ruseonline.info/smf/infrastructure-projects/ea-a-e-eemet-ot-t-koto-ta-a-at-taoe/msg30732/#msg30732) тук сме говорили за нея

Не, не става дума за къщата на Буров, а за една също много красива сграда нагоре по ул. Гурко, точно преди кръстовището с ул. Рила. Къщата е обитавана и е в сравнително добро състояние.
Ето по-добра карта за да се ориентирате:

Както гледам на картата,там има само една къща,на д-р Сарафова ,известна в близкото минало много добра зъболекарка.Със сигурност къщата /ако е тя/ беше обявена за паметник на културата,дано е запазен все още статута и.Д-р Сарафова почина преди доста години на почтенна възраст, много интелегентна жена,страстна любителка на оперното,оперетното и театрално изкуство.Имаше огромен котарак,но забравих как се казваше.Мисля че имаше табелка с името и вляво от входа.

Благодаря! Както намина ще погледна за табелката и ще потвърдя дали става дума за същата сграда.

Няма табелка. Единствено на звънеца пише името на фамилията, която обитава сградата. Всъщност те обитават едното крило на сградата, а на входа на другото (мисля, по-голямото) има надпис "Продава се".

Между другото родната къща на Канети малко по-нагоре по улицата (ул. Гурко 13) не е в особено добро състояние. Макар, че и за нея бях чел преди, че търсят купувачи, към днешна дата не видях това да е обявено на самата къща.

П.С. Ха, тъкмо написах този коментар и веднага след това попаднах на следния репортаж на БНТ, излъчен преди няма и 2 часа: http://bnt.bg/bg/news/view/52133/prodava_se_rodnata_kyshta_na_elias_kaneti (http://bnt.bg/bg/news/view/52133/prodava_se_rodnata_kyshta_na_elias_kaneti)

Аз също минах край къщата но с колата и не видях табелката,не пишете коя фамилия я обитава.Преди време в дясната част бяха настанили групата за реставрации на общината но не знам подробности.Първите по подробни проучвания за къщата на Канети направи Георги Чендов.В момента не ми е под ръка книгата му за Русе, но мисля че той пръв идентифицира че вътрешната къща е точното жилище на Канети тъй като до удостояването му с Нобеловата награда,аз поне не съм чувал много ,много да се говори за него,пък и тогава се издадоха /избирателно/мисля, книгите му свързани с България "Спасения език"и "Факел в ухото".Но както и да е, от Рушчук е.Любопитно  е през чии    ръце е минала къщата след като семейство   напуска България,ако не ме лъже паметта там живееха наематели които не бяха особенно любезни с посетителите. Отново стана много клюкарско,ще го махна.

Place Romanow
ul. 9. Septemvri
i predi edna sedmiza

Е, браво Дитер! Старата снимка е позната вече. Сегашното положение го знаем. Ама тази втората снимка, вероятно от края на 60- те и началото на 70-те направо е върха!
Много сполучливо сравнение!

Чудничко, и на мен много ми хареса втората снимка  :)

Къщата е била дом на Никола Мушанов през времето когато е имал адвокатска практика в Русе.
Половината от имота бе реституиран от негов правнук - Иван(бегло го познавам), който бе дошъл от София и се бе установил да живее в Русе.
Правеше опити да я продаде, но така и не успя. Сградата има проблем и се нуждае от сериозен ремонт, за който са необходими много средства.

Църквата "Св. Иван Рилски" в с. Брестовица
Турските власти дълго не позволявали на населението на с. Брестовица да си построи църква. На няколко пъти те започвали да строят църква, но съседите им- черкези и турци разрушавали до основи започнатия храм. През 1876 г. жителите на селото се обърнали към руския консул в Русчук с молба да им съдейства по дипломатически път за получаване на разрешително за строеж на православен храм в селото. Русчушкия  валия Мустафа Асим паша издал формално удостоверение, че няма пречки за построяване на християнска църква. Само за няколко месеца с труда на местните хора и с волните пожертвования дошли от близо и далеч, храмът е построен на земята дарена от Стоян Дряновеца. Освещава се с мощите на Св. Иван Рилски, чието име носи и сега.
По време на руско- турската война Русчушкия отряд, командван от престолонаследника Александър Александрович установява своя щаб в с. Брестовица. ( виж в албума ми за Освободителната руско- турска война  в  галерията: http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+1877-+78/ (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+1877-+78/))
В църквата е положен за поклонение Сергей Максимилианович, херцог Лейтхтембергски, княз Романов, сестрин син на руския император Александър ІІ, убит на 12/ 24 октомври 1877 г. в околностите на с. Иван чифлик ( старото с. Иваново).
В знак на благодарност за радушния прием оказан на Престолонаследника, неговия щаб и руските части в селото, а така също и в памет на Сергей Максимилианович, след приключване на бойните действия, за църквата са изпратени множество дарове. Най- впечатляващи са камбаните, отлети в завода на Порфирий Иванович Оловянников в Ярослав.Освен камбаните има дърворезбован иконостас с икони, извънредно богата църковна утвар, и множество църковна литература- евангелия, общи минеи и др..
Църквата в с. Брестовица и даровете изпратени от Русия за нейното обзавеждане и сега се съхраняват като скъп спомен от пребиваването на руските освободители в селото. По предложение на местното ръководство с решение № 2898/ 25.VІІ.1973 г. на Националния институт на паметниците на изкуството и културата, църквата е обявена за Паметник на културата.
Прикачените снимки:
- църквата “Св. Ив. Рилски” ( енорийска църква) в с. Брестовица през 1877 год.- снимка от албума изготвен за княз Вл. Александрович, трети син на Александър ІІ, командващ ХІІІ армейски корпус в състава на Русчушкия отряд.
- църквата “Св. Ив. Рилски” сега.

Не съм много сигурен, но това не е ли същата църква?
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/NYPL/ruse26.jpg.html?g2_imageViewsIndex=1 (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/niakoga/NYPL/ruse26.jpg.html?g2_imageViewsIndex=1)

Не изглежда да е същата, доста различна архитектура има... ;D

Най-малкото - липсва екзонартексът, разположен зад аркадата и колоните, а от снимките в постинга на Йовчо се вижда, че той е съществувал още от построяването на храма (което е станало само 2 години преди Руско-турската освободителна война), а не е пристроен по-късно.

Тази църква е в Яли Абланово (сега Горско Абланово), а не в Брестовица.
Може да се прочете на оригиналната руска снимка.

Да, Ортодокса правилно видя, че е същата църква !  Само дето са иззидали с тухли външния притвор между колоните и стената ( сигурно се нарича екзонартекс, както каза Ортодокса).

Всъщност, Йовчо, аз изказах противоположното мнение - че храмът от снимката, посочена от Камен, НЕ е същия с този от твоите снимки. Но това е мое мнение и преценка, не съм сигурен. Ако все пак е същият, значи снимката от линка на Камен е правена още преди окончателното завършване на храма. Види се, първоначално е построена сградата без външния притвор (екзонартекс или екзонартика е гръцката дума за същото) и после, до няколко месеца са довършили нещата. Щом храмът е почнат в 1876 година, а в 1877 или 1878 вече е изглеждал като на руската снимка, значи тези етапи на строителството са следвали бързо един след друг. ???

Едно и също говорим, но не е станало ясно.
Църквата от Яли Абланово, която Камен показа не е същата, дето показах в поста за Брестовица. Вижда се, че това са съвсем различни сгради.
А за моите две снимки- сравнения за църквата в Брестовица, мисля че няма съмнения. Въпреки иззиждането на външния притвор, съвсем ясно си личи, че църквата е абсолютно същата.

Честит празник на българската писменост и култура на всички.

Чудесна дописка за църквата! Аз като гледах снимките още преди две или три години, си мислех - къде ли е тази църква и дали може да се види, дали още я има. И сега не знам дали ще ми остане време да я видя, но поне знам къде е.
Апропо "черкезите". Спомня ли си някой от Записките по българските въстания какво са черкезите, от къде идват и каква (особено кръвожадна) роля играят в потушаването на Априлското въстание? Интересна, много премълчавана, история.

Доколкото зная, те са преселени по българските земи от Крим и други руски области заедно с татари по споразумение между руското правителство и Високата порта след една от многото руско-турски войни, някъде десетина години преди тази, довела до възстановяването на българската държавност. Впрочем, за това споменава с неодобрение и войводата Панайот Хитов в автобиографичната си книга. И действително, руската империя ни е направила много лоша "услуга", като се е отървала за наша сметка от тези другородци и друговерци, голяма част от чиито потомци живеят и до днес главно по българските села, превръщайки ги в не толкова български... :o

100%. Имало е и българи, които са се изселили. Демек руснаците сменят населението - вие си вземете мюсюлманите на Бълканите, ние ще си вземем нашите в Крим (разбирай Сибир).
А ето какво пише Г.С. Раковски по въпроса: http://publicistika.blogspot.com/2008/01/blog-post_3872.html (http://publicistika.blogspot.com/2008/01/blog-post_3872.html)

Така че за Априлското въстание има и съвсем други теории. Досущ като за бунта 23.09.1923 г., след който Георги Димитров се изнизва през Цариброд за Виена. И вероятно също като сега с подпалените черджета - за да има някой да дойде и да освобождава българския народ от европейско робство. Защото България все в един момент трябва да стане задунайска республика.

Апропо, Панайот Хитов е описан много подробно в Записките. Нямаше да го повярвам, ако не бях имал работа преди години с внука му Иван Хитов. Този, който искаше да става художник. На учителката Хитова синът. Същия използвач - досущ описанието на Захари Стоянов. Та от там (от Захари Ст.) като чуя Хитов нещо не съм настроен към вярване. Не че по този въпрос точно, за  не е казал истината. От което се разбира, че не съм му чел автобиографичната книга.
Кавичките на "лоша" спокойно могат да се махнат, мисля. Защото услугата съвсем не е добра.

Всъщност кавичките не са около думата лоша - там нямат място, а около услуга... ;)

Колкото пък до книгата "Как станах хайдутин" на Хитов - може да се прочете онлайн и да се видят снимките в нея ето тук:

Панайот Хитов, Как станах хайдутин (http://www.promacedonia.org/bmark/ph/index.htm)

Макар в нея, както във всяко автобиографично съчинение, неизбежно да има и моменти на необективност, все пак има и интересни сведения и спомени, които си струва да се узнаят...

Книгата ми се вижда много интересна. Обаче, както казах вече, предубеден бях от една позорна случка с внука, сина на учителката и като взех да препрочитам - за кой ли път - Записките, се натъкнах на мястото, където въпросният вместо да купи пушки от Сърбия, с комитетските пари си купил лозови пръчки. Ха, разгеле, крушката ...
Сега като гледам отделните глави книгата ми се вижда действително много интересна. Вероятно е изчерпана и се намира само в библиотеките. Ще видя.
За всяко сведение относно важна и интересна книга съм благодарен, както за тази в случая.
ПП. Едва сега разбрах, че може да се прочете в интернет! Благодаря още веднъж.

Вчера в Мегамол видях подредени снимки на Русе, преди и сега. Точно по начина както ги има и тук. Снимките са на втория етаж върху две от колоните. Някой от форумците да е замесен?
Малко нагло от моя страна, обаче си направих едно фото  :-[ Ако успеете да различите нещо ми кажете дали я има тук тази снимка  :) Интересно ми е каква е постройката на мястото на по-късно появилия се блок.

Това е още от Нощта на музеите и тогава имаше информация, че това е фотоизложба на Историческия музей или на директора на музея Николай Ненов. Поне това ми е останало като спомен от безпаметната нощ :D

Да, и снимките са на фотографа Николай Василев.
Темата, "Русе някога и сега", която аз започнах във форума е като продължение на неговата идея, но вече от нас. Макар и непрофесионално но, както се казва- сто човека- сто акъла. Добавихме много нови и интересни сравнения и ще продължим да събираме информация в същия дух.

О, намерих тази снимка в началото на темата  :) Благодаря. Явно съм я забравил или по някаква причина не съм я видял.

Русе и бирата
В последно време чрез многобройни реклами упорито се внушава твърдението, че „Каменица” е първата бира на България- създадена през 1881 год.
Това обаче, не отговаря на истината. Общоизвестно е, че първата пивоварна фабрика на България е „Света Петка”, създадена още през 1876 год. И  това е неоспорим факт, защото веднага след Освобождението временната управа на Русчук прави равносметка на наследството останало от османската епоха. И като най- значимите „предприятия” са упоменати: депото за ремонт на локомотиви и вагони „Тракцията” ( сега ЛВЗ), Мелницата на Капитан Яни ( пострадала силно при бомбардировките по време на войната) и Пивоварната фабрика „Света Петка”. Тя е била построена в близост до пещерата „Св. Петка” в която е имало скална църква „Св. Петка” и е наречена на нея. Интересното е, че пещерата е използвана за отлежаване на бирата при постоянна температура. При строителството на дъговия мост през 60- те години пещерата  е затрупана.
Със фабриките "Св. Петка" и „Хаберман” ( основана от Йозеф Хаберман  през 1883 год, ) Русе става важен център за производство на  бира, особено по време на филоксерата, която унищожава лозята в края на ХІХ и началото на ХХ век.
(пощ. плик от кореспонденцията на Св. Петка http://ruselive.com/gallery/main.php/d/46421-2/450_001.jpg (http://ruselive.com/gallery/main.php/d/46421-2/450_001.jpg) )
През 1892 год. годишното производство на бира на двете фабрики надхвърля 400 000 л
През 1903 год. Шуменско пиво закупува фабрика „Хаберман”, http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse1900-1910/Picture+007_001.jpg.html (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse1900-1910/Picture+007_001.jpg.html)
но до 1924 фабриката все още произвежда бира под името Пивоварна Русе на Шуменското Пивоварното дружество Шумен- Русе. През 20- те год. обаче, производството на бира навлиза в дълбока криза. http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rsse20s/SvPetkaBrewery.jpg.html (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rsse20s/SvPetkaBrewery.jpg.html)
Пивоварните фабрики в България основават картел, като се стига до споразумение 12 фабрики да бъдат закрити. Това слага край на фабрика „Св. Петка”. Шуменската пивоварна също закрива своята фабрика в Русе. И така градът остава без своя пивоварна фабрика.
По соц. време в града имаше фабрика за бутилиране на пиво, която донякъде задоволяваше нуждите на града от бира. През годините тя сключваше договори с Плевенско пиво, Болярка или Загорка за доставка на бира. С големи автомобилни цистерни бирата се докарваше в Русе и тука се бутилираше ( през 80-те си спомням, че имаше пиво “Русе” или “Русенско пиво”). Това продължи докъм средата на 90-те години. После фабриката беше закупена от Булбрю- ММ, Варна. Те прекратиха бутилирането на бира и изнесоха машините и инсталациите. Помещенията на бившата „Бирена фабрика” сега се използват за складове. Булбрю бутилира бира с марка „Хаберман”, която обаче се произвежда и бутилира в Пивоварна “Леденика”, Мездра.
И така 135 год. след като Русчук даде бирата на България, Русе си няма собствен пивоварен завод!
По прикачените снимки:
р652, р653- Пивоварна фабрика „Св. Петка”
р192,р193, р202- останки от сградите на Пивоварна фабрика „Св. Петка” в района на дъговия мост.

(http://www.ruseonline.info/smf/index.php?action=dlattach;topic=609.0;attach=5013;image)

Toлкова години се чудих какви са тези развалини под "Дъговия мост".. Благодаря за разяснението.

Кой е дъговият мост? По-стария над Лома ли?

Да, този е "дъговия мост"- строен в началото на 60- те. А е "дъгов", заради специфичната "дъгова" конструкция, за разлика от по- новия, строен в началото на 80- те.

i edna ot men

Благодаря, Йовчо. Помислих си, че може да е той, но не бях сигурен кой от двата е дъгов.
Тъкмо го бяха направили, не беше пуснат още, нямаше парапети - и ние с баща ми, аз на багажника на колелото се спуснахме по него и минахме от другата страна. Майка ми като разбра, като и се похвалих аз, за малко да припадне. С баща ми се връщахме от "лодка" помня. Тогава лодките се държаха долу на Лома. Трябва да е било 1960 или 1961 г. за да се возя на багажника. То и причината си беше, че самият аз нямах колело. Не е като днес.
Явно сме минали нагоре по пътя покрай фабриките първо за да се спускаме!

Ето още една снимка стара на моста. /и аз да се включа :)/

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/5553-4/DYGOWMOST.jpg)

и една по-нова, по време на ремонта:

(http://ruselive.com/gallery/main.php/d/5183-6/mostowe.jpg)

Йовчооо! Как ме зарадва! Това беше автобусът "рейс номер 3" за Ремзавода, който е на моста. Да се обади Митко, ако съм сбъркал нещо. Но мисля, че е този автобус.
Къде я изкопа тая важна снимка!!
А снимките на SW2FL са уникални. Поне за мене. До сега не съм виждал от тия места да е сниман моста. Благодаря.

Едно голямо браво за статията, както и за снимките, които всички съфорумци споделиха с нас !!!

Едно сравнение тип "преди-сега", което направих на бързо, като се надявам следващата седмица да имам кадър от същото място от където е и старата снимка, за да стане по-ефектно сравнението:

Мдаа, отдавна ми беше неприятно, че тази красива сграда е в такова окаяно положение, особено след като Първа Инвестиционна Банка се изнесе от там. Сега вече нещата са съвсем други, слава Богу! Обаче дано се намерят хора или фирми с достатъчно пари, че да се реставрират и другите занемарени сгради по главната между центъра и магазин Русе. Защото особено тези срещу старата полиция са много зле, пълна трагедия - олющена боя, опадала мазилка... :o Но така ще е, като са изоставени от собствениците си или пък те нямат пари за ремонт. Излиза, че за да се поддържа сградата, трябва да стане собственост на лице или фирма с добри финансови възможности, а надали това е възможно за всяка от тези сгради. Впрочем, нямаше ли законово положение, което да изисква от държавата финансова помощ за поддръжка на сгради, обявени за паметници на културата?

Няма начин хората, които са собственици на тези сгради да нямат достатъчно пари за подръжката им предвид това, че вземат наемите от магазините на партерните им етажи. Друг е въпроса, че те явно нямат приоритет да ги реставрират, при положение, че така или иначе си вземат наемите. От друга страна има закон, които изисква поддържането на сградата в приличен вид, но няма кой да го прилага  :o

Не можах да открия друга снимка на сградата на Анна Палас в началото на 90-те, защото при тази сграда има фрапираща разлика след реновацията. Снимките са от вестник "Сега". Ако някой ми намери друга снимка на сградата през 90-те, нека я качи тук, а аз ще направя същото сравнение както и при Юнион Банк.

Защо ти е друга? Тази си е много добра даже... Гледната точка и на двете снимки е приблизително една и съща. Виждат се всички надстроявания, достроявания и прочее изменения. Пак добре, че и за тази стара сграда се намери човек с пари да я върне към живот, пък било то и воден от личния си материален интерес.

Впрочем, може би някои от по-младите форумци не знаят, че във времената на соца в тази сграда се помещаваше Историческият музей, но по-късно, поради влошаването на състоянието ѝ, беше преместен в сегашната му сграда - двореца на Батенберг. Той пък по-рано беше Окръжен държавен архив (ако не се лъжа).

Точно в този случай надстрояването го приемам. Някак си не нарушава духа на сградата.

За съжаление, в Русе имаме примери на много по-фрапантно и просташко надстрояване, особено при един хотел на Главната.

Иначе предприемането на надстрояване е все пак сериозно начинание само по себе си, докато в случая със сградата на Юнионбанк на практика нищо не е коствало на новите собственици да възстановят унищожения декоративен елемент. Нищо, освен досетливост, желание за перфекционизъм и почит към традициите. ;)

Историческият музей или просто "музея", както му казвахме, си беше много наред по комунистическо. Проблемът дойде със земетресението 1977 година. След това музеят беше евакуиран. Къде не знам. Тази снимка е от това време. Защо пострада този музей толкова, а други сгради изобщо не, остана загадка за мене.

Аз смятам, че сградата на "Ана палас" им се получи много добре, дори в сравнение с оригинала е по-красива.

Ресторант "Постдам" през годините в стила "преди-сега" с малко допълнение "по-преди"  ;)

Хубави снимки. Това последното сега ли го направиха, че в края на юни/началото на юли като бях май не беше завършено. Във всеки случай хубаво са го направили. За името е малко спорно ама както и да е. То се сменя със собственика и без това.

Районът около товарна гара Русе- запад и старата корабостроителница
Две снимки от въздуха на района около товарна гара Русе- запад. Първата е от 1960 год. от Гр. Богданов, а втората е от 2010 г. от Ал. Карчински.
За тези, които не познават района съм очертал с цветни контури както следва:
- със син цвят е района на старата корабостроителница. По това време новата корабостроителница е била вече построена, а на това място се е помещавал кораборемонта. В сегашно време целият район на старата корабостроителница е буренясал, а сградите се саморазрушават. Преди години Корабостроителницата се опита да продаде този участък, но не успя. Сега вече бъдещето на цялата Корабостроителница е неясно, така че въпроса конкретно за този участък е безсмислен.
- с червено съм оградил стария наклонен хелинг на Корабната и машинна работилница (така се е казвала тогава Корабостроителницата), строен през 1922- 23 год. Както се вижда на първата снимка през 1960 г. той все още се е използвал- има качен кораб. Сега всичко е напълно изоставено. Кранът, релсите, редукторите, барабаните, въжетата са си там, но всичко ръждясало и изгнило,  терена е обрасъл с треви, шубраци и дори дървета, а сградата е полуразрушена.
- с жълти линии е очертан подхода на ж.п. ферибота. Съоръжението е изградено през 1938- 40 год и е експлоатирано до построяването на Дунав мост през 1954 г. Сега са останали само железобетонните колони. Всичко останало- релси, траверси, ел. двигатели, задвижвания, железни конструкции и т. н. отдавна е демонтирано, нарязано и предадено за скрап.
Като цяло на снимката от 1960 г. се вижда доста по- интензивен живот в района:  много вагони, много товари в района на гарата и пристанището, много кораби и др. плавателни съдове. По това време ж.п. и корабния транспорт са имали много по- голямо значение за икономиката, в сравнение със сегашното време, в което автомобилния транспорт е доминиращ.

Кръстовището на улиците „Николаевска” и „Антим”
И преди съм виждал тази снимка на картичка от Гр. Пасков с надпис „ул.”Николаевска”, пазара”, но тогава не можах да разбера, къде точно е снимана. Къщата с островърхата кула е много специфична и ако все още съществуваше, щеше да я знаем. Специално отидох на място, за да снимам от същия ъгъл. Допълнително проверих разположението в картата на С. Симеонов от 1929 г. и на сегашната карта на града. И ето какво  се получи:
Старата снимка е снимана около средата на 30- те год. Отляво зад едноетажната къщичка, която съществува и досега ( продават тапети) е имало пазар на мястото на сегашната градинка до родилния дом. Сградата на сегашния Родилен дом е построена през 1940- 41 год. за Трудова палата, след 1944 е преустроена за градска болница до построяване на сегашната в средата на 50- те год. Затова на старата снимка в дъното отляво, може да се види сградата на читалище „Ангел Кънчев”, на което вече  е бил надстроен ІІ-ри етаж в началото на 30- те год..
Хубавата къща с красивата островърха кула отдясно е съборена заедно със съседните къщи през 70- те и на тяхно място е построен многоетажен жилищен блок ( в който сега е закусвалнята на Баба Злата), като е застроена по- голямата част от  ул. „Св. Климент Охридски”. При това положение e изчезнало и площадчето обозначено на старата карта като площад „Св. Климент”.

хаха - и моят блок се вижда леко на снимката  :D а между другото благодаря за снимката - изобщо не знаех как е изглеждала тази част на Николаевска, нищо че живея на нея  :)

Аз пък съм роден в тази сграда през 1949 година. Всеки с нещо е свързан с тази улица. Информацията е винаги нещо много ценно. Благодаря.

Електрическа централа Русе
В началото на ХХ в назрява въпросът за електрификацията на Русе. Общината възлага на инж. Петър Малчев да изготви необходимите проекти, които са готови през 1910 год. Те предвиждат изграждането на електроцентрала, която да дава осветление за нуждите на населението и за някои от индустриалните предприятия. След това плановете са приети от Общината и от комисия при Министерството на вътрешните работи, а инж. Малчев е назначен за началник на електрическото отделение от 1 януари 1911 год. В източната зона на Русе, край р. Дунав е отделена общинска земя, върху която от 1911 е започнат строежът на електроцентралата. Строителството се извършва от фирма „Сименс Шукерт”- акционерно дружество от Виена. Поради войните работата върви с прекъсвания. На 26 август 1916 машините влизат в действие и тогава за първи път светват електрическите крушки на уличните стълбове. След София и Варна, Русе е третият електроосветен български град. Официалното откриване става на 17 февруари 1917 г. Електроенергията се произвежда от три дизелови мотора с мощност от по 270 к.с. всеки. Първоначално потребителите получават електроенергия само за осветление- от свечеряване до полунощ. Крайните квартали: Селеметя, Сарай, Летен и Тракцията до 1924 год. остават без осветление. През 1927 г. е доставен още един дизелов мотор с мощност 600 к.с, а  през 1939 г. е доставена най- голямата парна турбина с мощност 1400 киловата  По това време този район е наричан „топлата вода”. Тъй като отпаден продукт от пароцентралата е топла вода, в района постоянно са се  събирали да перат, да пренасят топла вода за вкъщи и т.н. Преди 1944 Русенската електроцентрала е общинско предприятие. В началото на 60- те год започва изграждането на ТЕЦ Русе. Градът вече е включен в общата енергийна система на страната, а електроцентралата става ненужна. При приватизацията на електроразпределението старата електроцентрала, заедно с прилежащия й терен е станала собственост на ЕОН. Сега целия този район е запустял и заедно с бившите казарми очаква някакво обновление.
- pic 862 ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ЕЛЕКТРИЧЕСКА СТАНЦИЯ, Русе
- pic 006 сградата на някогашната електрическа централа днес

На топлата вода се перяха килими и черги. Водата се стичаше по една стена, обливаше стената, с ширина може би 6 - 8 метра и се изливаше върху една циментова площадка, на която домакините разпростираха чергите, сапунисваха ги и ги перяха с четки, ходейки боси по тях. После ги закачаха наоколо да се оттече водата и си ги носеха мокри в къщи. Тази стена с водата беше обърната към улицата, паралелно, надлъжно, на нея.
В централата са ни водили от училище, мисля в 4-и клас. Това е било към 1960 година. Помня едно постоянно бучене с ниски, но и с високи тонове. То е било от турбината. До кога я имаше топлата вода не мога да кажа. Може би до към 1965 г., но не съм сигурен. Помня, че обяснявах на гаджето ми кое как е. Тя нямаше представа, че има въобще такава топла вода. Майка и не беше от Русе. Но по време на обясняването не си спомням имаше ли я още водата или вече не.
Там винаги имаше някой да пере черги. Явно водата е текла 24 часа. С добър дебит.

Като стана дума за електричество. Помня енерговлаковете през двете големи зими 1952 и особено 1954, през втората зима съм бил на 5 години и си спомням как баща ми ме водеше да видя енерговлака. Бяха едни бели вагони, които също бръмчаха вътре. Имало е генератори. Сигурно някой си спомня. Митко например.

Аха, най-после разбрах каква е тая сграда. Аз я мислех за завод или нещо подобно. Благодаря Йовчо, за пореден път, за интересната информация! :)

Пфоте, а какво точно е "енерговлак"? Да не би да е влак с електрическа тяга?

Много добре си спомням "енерговлака"не знам от къде го докараха, но възрастните говореха че ако стане война от него ще има ток за целия град.Беше базиран между месокомбината и рафинерията .След години беше станало дума за него ,разбрах че е на една отбивка по ж.п.линията след гр.Борово точно след прелеза посока Бяла,не знам дали го има още или отдавна е нарязан.

В киното има понятие лихтваген - това е генератор на ток за осветителните тела за снимки. Нещо такова, само че с по-големи възможности за генериране на ток. Подвижна електроцентрала монтирана на вагони. Беше млечнобяла, кремаво бяла, явно тогавашна германска работа.
Няма нищо собено в енерговлаковете. Просто мобилни източници на енергия.
То е имало и парни енерговлакове - за производство на пара за фабрики на хранително вкусовата промишленост по време на големите бомбадрировки в Германия през 1944 - 45 година. Влиза(т) локомотив(и) на територията на завода и подава(т) пара докато се поправи котелът и инсталацията на фабриката или завода.
Сега ще погледна в интернет дали няма на някой език нещо за енерговлаковете.

Хора, от доста неща се интересувам, нескромно смятам, че имам богата обща култура, обаче за енерговлак досега не бях чувал. Честно. На български в нета не намерих нищо, но намерих на руски - энергопоезд и английски - Power Generator Train. :)

Точно това е. Энергопоезд на руски.
Мисля, че са били дизелови генератори, бяха около 6-8 вагона, с едни много елегантни стълбички за слизане. Не са правени да бъдат на перон за това и особените стълбички. И въобще цялата работа изглеждаше някак си чисто, чуждестранно, в тая кремаво-бяла боя. Те, между другото после дълго време си произвеждаха ток и през лятото. И после се каза, че градът вече няма нужда от тях. Пуснаха някаква друга мощност. Но като спомен са ми останали. Ето, Митко ги е видял край село Борово.

Така са ми останали и спомен санитарните вагони на гара Червена вода. Една цяла композиция бяха, в същност не една, а на три коловоза бяха по 10 - 12 вагона. И ми бяха много ценни, защото баща ми ми обясняваше кое как е в тези вагони, че на покривите си имат червени кръстове, а вътре са с висящи легла. А баща ми беше раняван на две места на Драва (при Драва-Чехи) и е пътувал от там до Сомбор с такъв влак. В Сомбор, днешна Сърбия, е била българската военна болница.
Всеки път като заминавахме за Варна или се връщахме, а и после като съм пътувал, съм ги търсил с поглед. Бяха до ставара Червеноводска мелница. Та ей такива неща.

Учудвам се, че не си знаел за истинското предназначение на тази стара промишлена сграда. Аз пък винаги съм знаел, че е някогашна електроцентрала, но едва сега си изясних откъде идва разговорното й название "Топлата вода". Досега мислех, че електроцентралата на един по-ранен етап (преди ТЕЦ - Русе) е служила и за топлофикацията на близката около нея част от града, та хората са получавали от там топла вода в домовете си и затова са я наричали така. Излезе обаче, че централата си е била само електрификационна и дължи прозвището си на един свой отпадъчен продукт, твърде полезен обаче за битови цели... :)

Впрочем, интересно дали са запазени дизеловите генератори отпреди 100 години - биха били истинска музейна ценност. Но даже и да са, Е.ОН най-вероятно просто ще ги предадат за скрап... >:(

Двете думи "централата" и "топлата вода" се употребяваха точно така и всеки русенец ги знае(-ше). Самата топла вода е вероятно продукт на отработената пара от парната турбина. Течеше си ден и нощ. По едно време идваха и цигани да си къпят циганчетата след като си изперяха чергите. Веселба! Въобще вода ...  имаше. Никъде другаде не съм чувал да е имало "топла вода". А спомена за топлата вода го написах първо по спомен и второ по един сън, който сънувам от време на време за това място - топлата вода и прелеза - там имаше ЖП прелез, който може би и днес съществува, макар и в друг вид.

Да и днес съществува прелеза, но е неохраняем и оттам се слиза с кола на пътя по кейовата стена.

Как неохраняем, даже бариера има, и жена в кабинка ;).

Значи няма промяна. Мерси за информацията. Не ми е идвало на ум да отида да видя как е. Другия път като дойда.

Чакай сега - как "парна турбина", нали се каза, че централата е била дизелова, тоест с агрегати от дизелов двигател и задвижван от него генератор? Ако е била с парни турбини, то е трябвало да има и котли, и кондензационни кули - въобще картинката става съвсем друга. Моето предположение (не че имам нужните технически познания, де - само интуитивно) е, че става дума за вода, охлаждаща дизеловите двигатели - все пак работят непрекъснато, а са и сравнително мощни. ???

Тоя комин за какво ще да е бил? Няма как да е бил заради дизеловите турбини. Имало е парова станция, много ясно. Може първите (мисля Йовчо разказа) турбини да са били дизелови, но централата си е имала котелно и имаха за целта собствен кладенец. Гледал съм в него надолу - като ни водиха от училище. Виждаха се стълби-скоби и осветление до дъното. От днешна гледна точка бих казал, че дълбочината му беше 20 - 30 - 50 метра. От там са вземали вода за котлите. А си спомням и как пушеше коминът постоянно. Коминът с пушека беше част от скайлайна на Русе откъм Дунава, когато сме ходили в баща ми с лодката. Както сега е телевизионната кула.
Та и от там е била отработената вода - от прегрятата пара. Вече не си спомням технологията на парните турбини, но имаше някакъв разширителен "съд" в който парата се смесва със студена вода за охлаждане. И става точно тая топла вода. Да ме поправи някой инженер. Но така грубо си го спомням като технология. Не конкретно централата, а въобще.
Баба ми и дядо ми се изнесоха от площад Отец Паисий 3, където имаха къщичка, до Деспред и си купиха апартамент на Богдан Войвода около 1963 година и от техния балкон се виждаше коминът. По едно време престана да пуши. Вероятно тогава бяха вече построили ТЕЦ Русе и от централата нямаше нужда.
Ако не са разрушили централата, паровата станция сигурно е още там. Трябва да се види само къде е коминът и пред нея ще е сградата на паровата станция.

Кондензационни кули едва ли е имало. Тия големите, от кинопрегледите са за турбини с 200 - 250 - 350 и повече мегавата. По една кула на турбина. Но все нещо "топлообменно" е имало. За да има топла вода.
Това ще са били малки турбинки. Турбинка имаше и в завод "ЗЗМ Георги Диитров". Дядо ми беше "главен енергетик" - названието е друго тогава - там до към 1955 година. После може да са я махнали турбината, но 1944 година е имало вече турбинка за генератор. Турбина имаше и във Вела Пискова, те също имаха собствен кладенец. И в него съм гледал.
Сега мога да спекулирам, че са махнали тези турбини като смениха напрежението от 110V/50 Hz на 220V/50 Hz. И когато трябваше да сменяме всички крушки и котлони, защото други електродомакински уреди и нямаше освен котлоните с открит реотан. Митко да каже кога смениха напрежението, но мисля че е някъде там - 1955.

Ами аз винаги съм живял в съвсем други зони на града. За да науча какво е, е трябвало да мина оттам с баба ми или майка ми примерно, което явно не е ставало или аз не съм питал, щото вероятно съм бил много малък, за да се интересувам от такива неща. А понеже сградата изглежда промишлена е логично да го помисля за някаква фабрика.

Разпитах майка ми, тъй като баба ми и дядо ми отдавна са покойници. Майка ми е била съвсем малка (родена е `54 г.), когато са ходили на тая "топла вода" и си спомняше това-онова. Аз обаче до оня ден не знаех за това нещо.

Имам няколко снимки на централата и на генератора, ще се опитам да ги кача ,но при мен нещо все се обърква с техниката, та не съм сигурен дали ще успея.

За съжаление има промяна. В посока от прелеза към "Конския плаж" всичко е потънало в бурени, пътя е станал коларски, оградата на жп линията е частично предадена на скрап. В другата посока е пепел или кал, зависи от времето.
Иначе, що се отнася до централата, предполагам охлаждането е ставало с дунавска вода. Помпите за целта явно още работят, тъй като през лятото там долу пълнят водоноските, които мият улиците.

Като стана дума за дизелов мотор и аз се замислих. Четох от книгата за  индустриалните предприятия в Русе и механично записах данните, без да се замислям. Вероятно, това не са били ДВГ мотори. Може  би е била някаква парна енергетична установка, но на дизелово гориво, а не въглища. И вече парата се подава към парна турбина за производствата на ел. енергия. Както каза пфоте2 наистина си има голям комин, който все още си е на мястото. Дори преди повече от десетина години още държавното "Електроразпределително дружество" беше наело частна фирма да събаря комина. Но се оказва, че комина не е зидан, а бетонен с желязна арматура и е изключително здрав и бетона е толкова твърд, че фирмата се отказва от събарянето, понеже цената за която е било спазарено събарянето няма да покрие усилията и разходите. И сега може да се види, че на върха на комина  има много малък съборен участък. А известният русенски архитект Йордан Бояджиев (починал преди около месец на 82 год възраст), в своя проект за кея, използва този комин за носещ пилон за изграждането на панорамен асансьор. Преди изборите Искрен Веселинов използва този проект за предизборната си кампания и дори е ходил да иска разрешение и да покани архитекта на предизборно мероприятие на центъра. Архитекта обаче вече  е бил сериозно болен и само е махнал с ръка- "да правят каквото си искат".

Vesel ме подсети ,централата е ползвала  дунавска вода100 % ,защото имаше  по Ц.Освободител /не знам как да ги нарека /по подобие на противопожарните, кранове с Дунавска вода с която зареждаха т.н. водноски и миеха улиците.От баща ми съм чувал че там някъде  е имало кладенец с диаметър около 2 метра .Имам снимка на която надписа гласи "двата кладенеца" ще я публикувам /ако технически успея/вероятно се отнася именно за този район тъй като е заснето точно, сега съществуващия прелез и сградата срещу т.н. "топлата вода ".Тръбата от която изтичаше топлата вода беше с диаметър около 10-15 см. течеше непрекъснато,беше си една общоградска пералня.

ще опитам да кача снимката

турбината

Топлата вода би трябвало да бъде на тази снимка точно под магарето под магарето. Турбината е германска, марка Заксенверк. Sachsenwerk в град Дрезден. И до днес правят генератори на променлив ток: http://www.vem-group.com/index.php?id=30&lkz=1 (http://www.vem-group.com/index.php?id=30&lkz=1)
Синхронни, асинхронни, генератори на ток на вятърни турбини и пр. .... генератори на електрически ток.

А ето как изглежда тази сграда сега. Сигурно след 1944 са я надстроили и са премахнали красивия мансарден етаж с интересните капандури, куличката и красивия покрив. Станала е по- голяма наистина, но са я загрозили безвъзвратно.

Зима в Русе
Две снимки от центъра на Русе с разлика около 70 години.
Първата е от зимата на 1942 год. в района на наскоро построената Съдебна палата. Виждат се два луксозни за времето си автобуса  "Опел Блиц". Интересното е, че в креватната фабрика "Братя Габровски" за нуждите на "градските аутубусни служби" през периода 1939- 1940 год са произведени около 60 луксозни каросерии на базата на внесени шасита "Опел Блиц"- виж:
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t93/msg26623/#msg26623 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/t93/msg26623/#msg26623)
Вероятно и тези от снимката са произведени в Русе от "Братя Габровски".
Тогава зимите са били доста по- студени и снежни от сегашните.
На втората снимка- декември 2011. Съдебната палата си е все така внушителна и стабилна сграда.  През последните години времето е доста по- топло и меко. Дали това "глобално затопляне" се дължи на човешката дейност, или  на засилената активност на слънцето през последните години тепърва ще разберем- учените не са единодушни засега.

Здравейте съграждани :)
Искам да ви задам въпрос с повишена трудност !!!
Знаете ли на кого е била преди къщата зад централния вход на Приста Ойл се пада. Доста стара изглежда и сравнително запазена. Голяма е и ми е чудно що за аристократи са живеели там :)
Когато минавам от там вечер виждам, че от време на време свети вътре, но въпреки това никога не съм виждал хора да влизат или излизат от къщата.

По случайност имам снимка на тази къща на ул."Цариград", която навремето бях постнал в раздела със сградите, нуждаещи се от реставрация. Тъй като и аз не знам нищо за нея, прикрепям пак снимката, за да се сетят по-знаещите във форума по-бързо.

Точно тази къща имах предвид :) Много ми харесва и заради местоположението и заради това че е старинна.

Къщата е известна като "еврейската къща",знам че там живееше Елик Айзнер съпругата му се казваше Лоти а собственик е сестрата на неговата съпруга която е в Израел ,не знам дали е жива бяха много възрастни. На 2 етаж живееше Иван...,съпругата му Ганка беше гл. счетоводител в завод Г. Димитров.Дано скромната ми информация Ви е полезна,ще говоря с този -онзи за по точни данни ,но минали са години и ....

Обаче как само са "долепили" нова кооперация до красивата, макар и занемарена стара къща!

Има една къща, която не е коментирана тук мисля, а е интересна. На кръстовището на ул. Борисова до Пацони има една старинна къща на която долната част е скара продават кебапчета, шишчета и други дреболиики. Имате ли някаква информация за нея ???  :)

Тази къща, заедно с доста други, е обречена да бъде съборена при предстоящото разширяване на Бозвели в частта му на запад от Борисова. Затова не е излишно да направим няколко снимки, въпреки че къщата е с доста занемарена външност (опадала мазилка и т. н.). Впрочем, няма и смисъл да се влагат пари от собствениците за ремонт и поддръжка, тъй като скоро сградата просто няма да я има... А иначе е интересна, най-малкото с куличката над ъгъла й.

Абе мен тва разширяване все още ми изглежда доста футуристично, да не кажа научно фантастично...

Сложете, моля ви, една снимка тук - да я видя и аз, че не се сещам! Благодаря.

Живея наблизо и слязох да направя за колегата Pfote една снимка на "Скарата"  *DRINK*

С този ламаринен покрив и най-вече формата му прилича на румънска къща. :)

Herr Linov, благодаря много, но не мога да я видя в контекст. Тъй като съм я забравил, не мога да си представя коя е и къде е.
А че има румънски изглед - точно, да.

Намира се точно тук:

http://maps.google.com/maps?saddr=43.839104,25.954953&hl=en&sll=43.839151,25.955399&sspn=0.002233,0.003449&vpsrc=0&mra=mift&mrsp=0&sz=18&t=h&z=18 (http://maps.google.com/maps?saddr=43.839104,25.954953&hl=en&sll=43.839151,25.955399&sspn=0.002233,0.003449&vpsrc=0&mra=mift&mrsp=0&sz=18&t=h&z=18)

Къщата на ъгъла между Борисова и Бозвели е много известната кръчма "Амур" беше заведение без претенции,типично барабско.На горния етаж живееха двама братя които 70 и някоя година се изселиха в Турция.Това е една от малкото сгради на Русе която може да се види на панорамните снимки от началото на миналия век

Сградата на Саркис Куюмджиян
Преди време фараша беше писал, че на улица „Отец Паисий” също има красиви сгради, но не показваме снимки или картички от нея. Ето сега нещо по този въпрос:
Саркис Куюмджиян е бил известен русенски търговец на платове. В края на ХІХ в той регистрира в Русе Англо- българско анонимно дружество. То търгувало с манифактура, платове, прежди и произвеждало чембери, фланели и детски дрехи. През 1898 по проект на арх. Нигос Бедросян за нуждите на фирмата е построена сграда, украсена с богата каменна  пластична декорация. След първата световна война С. Куюмджиян се преселва заедно със семейството си в Манчестър, Англия. Синът му Дикран Куюмджиян става световно известен английски писател под името Майкъл Арлен.
http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Arlen (http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Arlen)
От началото на  двадесетте години в сградата е русенският клон на фирма Сампатак. Самуел Патак основава през 1888 год. в Русе книжен склад. Той става един от главните вносители на хартия в България в края на ХІХ в. След много успешна дейност и разрастване на фирмата, той премества управлението в София, като оставя клонове в Русе, Варна и Виена. През 20- и 30 год.  управител на русенския клон е опитния книжар, печатар и търговец Марко Ярославски:
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/ak-e-ka-ot-e/msg34280/#msg34280 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/ak-e-ka-ot-e/msg34280/#msg34280)
По соц. време в сградата се помещаваха канцеларии  и складове на Нармаг- Русе. След 1990 год. сградата е реституирана. Сега тука е известната механа „Чифлика”.
- R17- фактура на фирмата на Саркиз Куюмджиян от колекцията на Дитер Хес
- Picture 024- снимка на сградата от същия ъгъл- 2012 г.
- SampaRuse1928- снимка на сградата с русенския клон на Сампатак, 1928 г.
- Picture 016- снимка на сградата от същия ъгъл- 2012 г
- SampatakPersonal- снимка от 30- те г. на персонала на русенския клон на фирма Сампатак

i oshte 1 faktura i 2 poshtenski karti4ki

Йовчо, благодаря много за снимките и съобщението за "къщата на ъгъла" на нашата улица. Там ми е минало детството. Там беше освен търговията на едро и мототехниката тогава, а по Отец Паисий отсреща, надлъжно на оградата на гимназията, слагаха сандъците с коли, москвичи първо 403, после 407 като след това следващите модели бяха вече без сандъци. Ние се гонехме по покривите на сандъците (и падахме понякога). Преди това, обаче, в тези сгради се помещаваха санитарни складове, които после изнесоха в индустриалната зона в Здравец. И заради тези санитарни складове, докато бяха там, нашата улица беше с бариери от двете страни и с часови с кабинка и с пушка от към Славянска. Караулното им беше в тази, розовата, къща на Добруджа 10, която се вижда на твоята снимка. Улицата през зимата я затваряха в 21:00, а през лятото 22:00 и пускаха само живущите на Добруджа.

Някой може ли да даде малко повече информация за тази къща ? Сега в какъв вид е -по-добър или ....
И каква е историята и ?

Това не е ли ъгълът на Червен и Флотска. Не си я спомням къщата, но спонтанно се сетих за това място.

Да,мисля че е там !? С години не съм минавал !Ще бъде жалко ако и тази красива къща се остави да се разруши !

Обичам да снимам детали от архитектурата на РУСЕ ...когато мога разбира се !

...и хубавата русенска зима....

А това е фрагмент от Доходното !

Улица Червен е.

Това е къщата на Джелдети Майеров. Известен адвокат и един от видните членове на еврейската общност в Русе преди 1944 год.  Къщата си изглежда точно така, тъй като снимката е преди две- три години.

От година и половина не съм се прибирал в България . Какво е останало от тази сграда ?

Стои си (все още), иначе демонтираха куличката горе като опасна за пешеходците на улицата.

Това е за сградата на някогашното Застрахователно д-во "България" (старата полиция), а въпросът на колегата dim1 май се отнасяше за сградата, дискутирана в предните няколко постинга...

Май,май ,колегата Dim1 се е върнал !

А знаете ли, че в Русе е имало и Ловен парк. Бил е в района на психо клиниката и захарен завод...събота и неделя там са се стичали хората от града да гледат как богаташите стрелят по чинийки....ей това ми разказва баба ми днес 8)

Ловния парк е района на  сегашния психодиспансер .В южната част на основната /стара сграда/до преди няколко години беше запазен дансинга /бетонна кръгла площадка с диаметър около 5 метра/ и чудесни кестенови дървета,било е място за крайградски разходки и развлечения. Престиж е било в понеделник някой да каже "вчера пихме бира в ловния парк".

Снимката е от преди 3 години ...

а някой дали има снимки от този Ловен Парк?

отделно от това баба ми ми разказва как по улиците са минавали хора продаващи кисело мляко, което сега ми звучи невероятно...такова е било времето ???

При нас идваше един млекар от Хаджигеновата чешма, продаваше прясно мляко, неподварено, както е от кравата, продаваше кисело мляко. Викаше си човекът: "Млекаря, млекаааря". Идваше с каруца. Продваше от време на време овче сирене и по празниците агнешко. Но сирене не помня да сме купували. По магазините имаше такова хубаво сирене! И истински балкански кашкавал, дето сега си го купувам чак от Ла Манча.
В София за разлика от Русе, жените викаха сутрин: Млеко, млекооо.

Веднъж отивахме на текето с колелетата, аз на баща ми отзад на багажника и спряхме на Хаджигеновата чешма. То си беше нормална чешма с корита за поене на добитък. И гледам аз - този човек, който наричаха "млекаря", пои стадото си. Много бях горд, че го видях с овчиците му. Няма да го забравя. Той имаше освен овце и крави вероятно и биволи, защото от водата на чешмата се образуваше кал и в нея бяха налягали малачета. На биволите малките. Имал е значи и биволско мляко, но вече не си спомням да сме купували. Купувахме прясно и го подквасвахме в един порцеланов леген от умивалник. Огромен. Какво е умивалник мога също да поясня при нужда.
А иначе си имаше млекарници, в които се ходеше с кастрон (тая дума май я има само в Русе, в София не я знаят) за кисело мляко. В млекарницата имаше и прясно, също неподварявано. Мен ме пращаха на млекарницата срещу кино Максим Горки. Мисля, че млекарницата се вижда на "Понеделник сутрин". Във всеки случай на филма се вижда фурната на Гладстон и фурнаджията, който гледа през мрежестата врата как се снима филмът.

А помниш ли в какво се носеше киселото мляко в млекарниците ? Как ми се иска да ги видя отново...

Помня много добре. В едни съдове с форма на пресечен конус. С тясната страна надолу. От поцинкован метал. С капак, който се затваряше с обръч. Вместимостта е била някъде 5 кг. Най бях щастлив като се свършеше един съд и млекарката отваряше нов. Отгоре се беше събрал един каймак на киселото мляко. Да, ама тя оставяше малко в предния съд и слагаше от вече "разбитото" заедно с това от новото. Да е справедливо за всички. Тия съдове имаха и те наменование, което сега ми се изплъзва.
Ти, понеже си бил наблизо - носил ли си гювеч или друго на бай Тома? Защото за момента май само аз го знам бай Тома. И знаеш ли какъв беше по народност? Така и не разбрах - дали чех или германец. Вероятно чех. Но казваха. че е германец. Той беше авторът на русенските хлебчета. Ония дългите по 1 лев от старите пари до 1961 година, от които правеха в училище "сандвичи". Но то само хляба да му ядеш стига! То и повече нямаше де!
Сега се сещам, че вие си имахте прекрасна фурна на 300 метра - на Духовно Възраждане. Така че може и ти да не го знаеш бай Тома.

Мисля ,че им викаха тасове и бяха от алуминий ! В това съм сигурен(падал ми е върху крака )А бай Тома ми убягва от спомена .Помня я фурната ,но него.....

Може да са били от алуминий в същност. Бай Тома беше фурнаджия на фурната срещу партията - диагонално. Първата електрическа фурна в Русе.

Сега се сещам, че вие си имахте прекрасна фурна на 300 метра - на Духовно Възраждане. Така че може и ти да не го знаеш бай Тома.

Точно така : На ъгъла с Баба Тонка !

Съдовете с киселото мляко бяха от алуминий и им казваха "фасад".

Залата я представят все едно че е (в) банята. Ако знаеш къде беше банята на Цар Калоян. Използвали са входа и стълбите. Хубаво са го измислили.

Така. Сега погледнах пак Понеделник сутрин и там са "моите" млекарница и плод зеленчук. За фурната на Гладстон и фурнаджията вече казах. Това са трите магазина, на които редовно ме пращаха. За мене е огромно удоволствие и използвам случая да благодаря за това, че ми препоръчахте филма. Иначе нямаше да знам, че има такъв филм изобщо. А то сега е все едно, че всичко още го има в действителност.
Фурнаджията май се виждаше и на друго място. А на ъгъла на сегашната Атанас Буров действително имаше "щаб на доброволните отряди". Табелата в другия кадър, в самото начало, е истинска.

Някой има ли снимки от къщите ,които бяха на мястото на сегашната Областна дирекция на МВР?По спомени там изчезна и една малка улица...Имаше и една малка кръчма "Драва"...Помни ли някой ?

Областната дирекция да не е на Ц. Освободител на мястото на борсата?

Да!!

Гледах плана на Русе. Изчезнала е малката уличка, успоредна на Ц. Освободител, зад борсата. Там имаше по едно време милиционерница. Май КАТ. Но пък аз не бях шофьор и не карах кола. Уличката я помня.
Иначе пивница Драва ми говори нещо, но не се сещам. Не съм бил във възрастта за пивници. Все пак ме интересува къде беше въпросната пивница Драва.

Пивницата беше на ъгъла със Скобелев,малка с 4-5 маси.Правеха страхотни нервозни кюфтенца .Там се събираха страхотни бараби !

Значи е имало и друго (вече несъществуващо) заведение с името "Драва". Защото на ъгъла на Алеи Възраждане и Янтра, до самия Младежки парк, имаше пък бирария Драва, която беше любимото квартално заведение "народен тип". Събориха я, за да построят на мястото й блок Бисер...

  Драва си беше там където я посочва Orthodox, а на малката уличка зад борсата,кръчмата се казваше "борсата"и си беше типично барабско заведение.На същия ред беше и милиционерския участък, а сградата,  преди 9-ти е била  публичен дом.Имам записани спомени  от Ж.Б. но не са за споделяне тук. В същата сграда преди да стане участък, не знам за колко време се помещаваха канцеларии на ЦКС или ОКС.

Благодаря ! Да,Драва ,как можах да се объркам ...И двете места ги помня ,разбира се ,но с имената... :D

Някога в Русе имаше пеликани. Сега пак имало. Виждал съм пеликани преди 57 - 58 години на брега, в тръстиките, след устието на Лома посока Матей. Сега пак имало. Мой приятел ги е снимал, ама пуста липса на време - все не може да ми ги прати. Някой да има снимки на пеликаните, ама и да се вижда, че са в Русе?

Преди две-три седмици мярнах доста едри птици по реката. Бяха до входа на лимана на корабостроителницата. По едно време май се сборичкаха за риба  :D Аз бях покрай паметника на моряка, та ми беше трудно да ги различа добре от това разстояние. Сигурно са били пеликани  ???

Сега намерих нещичко в една стара публикация на В. Дойков- споменатата къща е построена през 1898 г. по проект на инж. Вл. Малчев (строителен инженер), по това време главен инженер на Русе ( длъжност, подобна на сегашния главен архитект) за жилище на Емин Моамелджи. Скоро след това, къщата е купена от Джелдети Майеров. Само толкова пише.

Благодаря ! Интересно кой я стопанисва сега ? Изглежда здрава...за сега !!

ne e...
snimkata e ot predi 2 godini, drugata sega na koleda

Макар този постинг да е по-подходящ за темата Дивият Русе, но понеже по-горе се споменава за тези интересни птици, поствам тук още малко информация за присъствието им в русенския участък на Дунава.

Пеликани потърсиха убежище на русенския кей
20 февруари 2012 / News.dir.bg

14 млади къдроглави пеликани потърсиха убежище от големия студ и от дни са в района на русенското пристанище. Птиците прекарват дните си в по-топлите течения на водата.
 
Превърнали са се в атракция за много русенци, тъй като без страх се приближават до понтоните и акостиралите кораби, съобщава БНТ.

Според орнитолозите, къдроглави пеликани са се появявали в района на Русе  и други години. Обикновено птиците, чийто размах на крилата е над 3 метра, избирали водни площи, в които има достатъчно храна. Те следвали студените фронтове и ако някъде на север техните обичайни водни басейни започвали да замръзват, двойките пеликани се премествали по на юг. Сега било началото на размножителния им период и те са потърсили храна близо до Сребърна, където гнезди най-голямата им колония. Оказва се обаче, че ледоходът по Дунав пречи не само на хората, но и на птиците.

Венцеслав Петков - уредник в отдел „Природа” - РИМ - Русе: „Всички птици, които използват водата за намирането на храна, срещат трудности и ледоходът им се отразява зле. Рискът от замръзване или невъзможността да си намерят храна винаги съществува за тях. Когато ледоходът стане много голям, самите птици поемат някъде на юг и търсят други „водни огледала”.

Ледоходът носи риск не само за пеликаните, но и за кормораните.

http://rousse.dir.bg/news.php?id=10576011 (http://rousse.dir.bg/news.php?id=10576011)

Аз вече имам снимки от русенските пеликани. Авторските права са на д-р Н. Снимките са силно намалени.

В тази къща живееха Вики и Катя Дряновски,една чехкиня Хана,която беше моделиерка в Арда и редовно ходехме да да си шием дрехи при нея.Още тогава къщата се рушеше,ок.1970г.,мисля,че всички те, бяха квартиранти на общината и вероятно после са купили частите си.Дъщерята на чехкинята, Рена,беше една от елегантните жени в Русе.Интересно кой е бил първия собственик и архитект?Прави ми впечатление,че се обръща внимание на сградата,а малко се пише за собственика,всяка къща има история,човешки съдби.Кога е построена?
[/quote]

По една случайност Дряновски ми е кръстник, и мисля че бъркате къщата  им, която се намираше на ъгъла на Дойран и Паренсов и беше съборена преди 2 години,а може и да сте права ,при съвпадение на имената.Интересно дали помните магазините по Александровска или сте чували за тях.На Александровска № 40 се е намирала адвокатската кантора на Ар.Майеров домът на когото е на снимката ,води се на ул.Червен №18. По Александровска  №62 се е намирала и известната парфюмерия и оптика "Елида" собственост на баща ми Никифор Д. Недев известен сред обществото под прякора "Кинчо".

Аз не живея вече 40г.в Русе,имам много информация от баща ми,баба ми,аз също помня някои къщи и хора,този сайт ми помага да си спомня някои неща.Излезе хубава книга "ул.Оборище"в София.Можем да започнем да описваме ул.Александровска.Къщата за която пиша се намираше на ъгъл.Виктория Дряновска ми беше съученичка в Първа гимназия,а Катя беше по голямата й сестра.Щом ги познавате бихте ли научили подробности за първия собственик на къщата.Магазините не помня,защото съм родена 1955г.,но семейството е държало магазин "НОМИ"на ул.Александроска,номера не знам,знам къщата,срещу кино Москва,беше магазин за обувки.Весито Оджакова може да даде повече информация,тя е по голяма и баща й,е собственик на "Дядо Мраз".Баща ми живя 95г.,много обичаше да разказва,но за съжаление,аз все бързах и сега е късно.Той знаеше всички значими търговци в Русе.Знам от него,че редовно е давал реклама в местните вестници:"За хубаво при НОМИ",имал е денонощна неонова реклама.

Може да излезем познати,аз съм по възрастен но спомените които споделям не са само мои, преразказвам и спомени от близките си както и спомени на стари русенци с които съм имал възможността да контактувам.Слагам една снимка на къщата на  Дряновски ,не си спомням дали е моя,ако не е ,моля автора да ми прости.

Къщата на Андрея Тюрийо,която е проект на Петрицки ,нарича ли се Виенската къща.Интересуваме,коя е къща е купил Иван Стоянов Соларя(Тузлу)р.1841г.Търново-ум.1917г.Русе.Той живее  Гюргево,търговец на сол и газ,изключително богат,женен за Габриела фон Валтер.Почетен член на РК Букурещ.Подпомага финансово Книжовното дружество  Браила,четите на Хр.Ботев,П.Хитов и Ст.Караджа,деец за Църковна независимост,депутат в Народното събрание 1882-1884г.Има 8 деца,по известни са проф.д-р Параскев Стоянов и Елена,женена за д-р Сава Иванчев,подпредседател на Народното събрание,юридически съветник на цар Борис III,братовчед на Ст..Стамболов.Иван Стоянов е собственик на хотела,известен като "Севастопол",имал е къща,в която живее със семейството си,прочетох някъде,че я купува от Андрея Тюрийо.Знаете ли нещо?Как може да се направят постъпки за именуване на улица,този българин е дал мило и драго за Освобождението.

Къщата на Андрея Тюрио- „Виенската къща“, както я нарекли русенци, е една от най-красивите къщи в Русе. Завършена е през 1900 г. Материалите били подбирани много внимателно и доставяни по специални поръчки от цял свят. Стаите на салоните са декорирани със стенописи, в стила на помпейската живопис. Спалните са с ръчно изрисувани тапети. През 1902 г. е закупена от Иван Стоянов- крупен вносител на каменна сол от Румъния. В една от гостните той поставил уникална гарнитура от четири стола и маса за покер, изработени от цели блокове кристална сол.

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e6/Andrea_turio.jpg)

На снимката се виждат монограм с преплетени латински букви  IS- Иван Стоянов.
През соц. времето тука беше така нар. "Дом за именуване на новороденото." По- късно тука се настани управлението на Безмитна зона. При пропадането на улицата през 90-те сградата получи увреждания, но не фатални. Направиха укрепване на брега и Придунавския булеверд, но за къщата не се погрижи никой!
 Андрея Тюрийо си построява друга къща за живеене- сградата в която сега се настани МКБ  Юнион банк:
http://www.ruseonline.info/smf/infrastructure-projects/t377/msg33206/#msg33206 (http://www.ruseonline.info/smf/infrastructure-projects/t377/msg33206/#msg33206)
http://www.ruseonline.info/smf/infrastructure-projects/t377/msg33637/#msg33637 (http://www.ruseonline.info/smf/infrastructure-projects/t377/msg33637/#msg33637)

Там беше природонаучният музей на Русе първо. Там са ни водили от училище (Благоев). И аз, като влязохме, все се оглеждах за мебелите от каменна сол, за които ми е разправяла майка ми. Нямаше ги, разбира се. Пак в моето семейство се разправяше, че руснаците ги изнесли 1944 г.
А историята е следната. Дядо ми, Антон Андреев, се е бил разбрал с Иван Стоянов - той да бъде кръстник на още неродения му син (вуйчо ми). Всичко е било приготвено, името определено - Иван. Като бащата на дядо ми. И изведнъж двамата се скарват. Вероятно по някакви банкови работи, защото познанството е от там, предполагам. Защото за някакво семейно приятелство не е ставало никога дума. Дядо ми имаше много сприхав характер и беше изключително честен за висок банков чиновник (или точно с качествата за такъв, според разбирането), така че съмненията ми са в другата партия. Както и да е сега. Но скарването довежда до това, че се разваля неписаната договореност за кръстничеството. Въпросът се решава бързо - един гоподин, приятел на семейството, на име Антон Страшимиров, става кръстник. Същият - писателят, поет и публицист. И понеже самият баща, дядо ми, се казва Антон, детето го наричат Страшимир. Тоест вуйчо ми - Страшимир Андреев.
Майка ми е ходила у Иван Стоянови, но освен за "мебелите от сол" за друго не ми е е разказвала. Стенописите ги имаше и по времето, когато сградата беше природонаузчен музей, но бидейки в 4-и клас - 1959/1960 г. не съм обръщал чак толкова внимание, а и подобни къщи, макар и не чак толкова изискани, не бяха рядкост в Русе. Но от художеството на Помпеи със сигурност не съм запазил спомени. От тази къща.

Дали някой няма снимка от интериора на къщата? Звучи като нещо, което би трябвало да е "фотографирано". Някой колеги тук доказаха, че нямат граници в намирането на информация  :)

Знам че прочутата маса от един кристал каменна сол до 54-55 година е била на тавана, подробности знаеше Иван Хаджииванов ,баща на съдия изпълнителя Хаджииванов, които работеше в музея като препаратор,говорили сме че винаги на пипане е била мокра /солта е хигроскопична/.Единствен в момента който може да каже подробности е Еберхард Унджиян който също работеше там като уредник.

Нищо чудно да си е там на тавана още. А на Еберхард Унджиян да му дава Господ още много години. Бях на "практика" при него едно лято - в музея. От гимназията. В историческия беше. Описвахме монети - с една Галя, която после завърши право и стана прокурорка в Русе.  

Със сигурност не е там,сега си спомням че на тавана известно време живя художника Йордан Парашкевов,щяло е да стане приказка,масата е била дълга около 2 метра и дебела около 15см./това знам от Еберхард,често го виждам,така че ще научим подробности ,знаеш че той е жива енциклопедия.

Искате ли да направим някакво дружество(Старо Русе,или нещо подобно),да споделяме информация да привлечем стари русенци,да събираме пари да публикуваме спомените им и т.н.Откак прочетох книгата "Улица Оборище"на Александър Златарски,не е нещо специално,не ми излиза от главата,една книга за ул.Александровска в Русе.Излизат много книги за различни градове,купих си една за старите къщи в Бургас,представяне имаше в София,бургазлиите я изкупиха,въпреки ,че сруваше 50лв.Освен забавление и хоби ,това е реклама за града,защото няма толкова градски град,като Русе,в България.Ако цялата история на Русе излезе наяве,всички значими личности живели в града,всички други градове ще приличат на провинция.Сега чета на френски една книга на Gabriel Aubaret,Габриел Обаре,който е бил френски консул в Русчук през 1875г.

Напомни ми за Васко Курдов ,не знам дали е жив и здрав,той както знаеш си боледуваше, срещахме се в т.н.парк на възрожденците,вдигаше гирички,бягаше,няма кого да питам,ще се опитам за някаква информация.Май,май ще ни обърнат внимание,лични разговори.Ще го изтрия след прочитане.

Здравейте отново! Този пост е провокиран от две снимки от галерията на ystoyanov със запечатани на тях джубоксове. Едната е от бившата сладкарница Дунав през 80те: http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse+80s/Picture+052.jpg.html (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Rousse+80s/Picture+052.jpg.html)
Втората е съвременна снимка на ресторанта? на летище Русе с изкормен джубокс Унитра Фоника М-122:
http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+now/100_5075.JPG.html (http://ruselive.com/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse+now/100_5075.JPG.html)

Въпросът ми е какви са вашите спомени за тези джубоксове (мисля, че тогава са били наричани "Музик боксове")? Кога се появяват, в кои заведения (според категорията на заведението ли), с плочи с каква музика са зареждани. На летищния отстрони на отвора за монети пише "5ст." - явно цената за поръчаната музика. Забелязал съм, че част от малките плочи на "Балкантон" от края на 60-те години  за 45 оборота (т. нар. сингли) са с широк отвор, а от около 70-та година вече всички малки плочи с музика са такива и вероятно целта е била те да се ползват от тези музикбоксове (които използват именно плочи с широк отвор). По принцип широкият отвор е и за домашните грамофони автомати, които сменят плочите, но май в България тяхното разпространение май е било минимално. Тъй като правя изследване по темата, попаднах на документи на фонда на Бюро "Естрада" към някогашното Министерство на вътрешната търговия и услугите - предприятие, което организира музикалната и развлекателната дейност в заведенията за обществено хранене - в които документи се споменава за т. нар. "мюзикбоксове", които също са под негова опека, но засега не открих нещо повече да се говори за тях.
А ето и едно видео на работещ такъв джубокс Унитра, зареден с унгарско парче Eladу retro Fonica zenegйp ( wurlitzer jukebox ) (http://www.youtube.com/watch?v=eKjzi3lXpdE#)

Джукбокс имаше в сладкарницата на Дунав. Годините - 1965-1966. После го махнаха изобщо. Вероятно е бил там до пролетта на 1967, защотo лятото го нямаше вече. Намираше се като се влезе и се отива към стълбата, отляво преди стълбата. Марката беше (разбира се) Wurlitzer. Беше явно купен от Германия, защото беше зареден с главно германски и по-малко американски хитове от това време - Гите, Драфи Дойчер, Гус Бакхус, Мануела, Кони Франсиз, Джим Рийвс (тъкмо беше катастрофирал 1965 г.) ... После май подмениха музиката изцяло с англоезична и друга. Имаше по едно време Рой Орбисън!! Явно някой се е занимавал с него и то относително с разбиране. Плочата не се свиреше вертикално, а хоризонтално и самият джукбокс изглеждаше доста по-луксозно от този "lemezjátszó" от Вашето видео. Не искам да обидя техниката, ама като всяка техника си има по-скъпа и по-евтина. Тонът в сладкарницата беше намален до минималното и трябваше да стоиш до него за да се насладиш. Струваше 5 стотинки. Да. Ама тогава 5 стотинки да дадеш за джукбокс беше като днес да дадеш 50 евроцента за нещо. Защо съм запомнил, че струваше 5 ст.? Защото 1966 година ходих до Одеса от Варна с кораба Васил Коларов (бяха кораби-сестри с Георги Димитров) и на кораба имаше точно същия джукбокс Wurlitzer като в Русе. Там вместо с 5 ст. ставаше с монета от 3 копейки. Напълнихме го със съветски копейки. А и разбрахме от къде се усилва - отдясно отзад си имаше потенциометър. И бяха 4 дена пàрти! Усещането за удоволствое и лукс се засилваше от факта, че се прибирахме на кораб и се хранехме в ресторанта му, идвайки от един направо беден град, с лошо облечени хора, с пияни, лежащи на улицата, с хора, които чакаха да купят някое пуловерче на входа на пристанището. И ние, учениците, си се връщахме на кораба след като си бяхме накупили с пуловерчетата от магазина за намалени цени на Ц. Освободител - часовници, будилници, фотоапарати FED 2, Зоркий 4, Любитель 2, светкавици, фотостативи, фоторазачки, минифотоапаратчета - копие на Минокс - доволни. И следваше вечеря в ресторантите - 2 бяха, единият с джукбокса. И следваха танци. На другия ден пак навън.
Тук няколко примера за музиката от това време. Жалко, че не мога да намеря оригинали. По-динамични бяха от този "Златен елен". А имаше и доста "танцувални" парчета.
Manuela - Schuld war nur der Bossanova 1991 (1963) (http://www.youtube.com/watch?v=FlmKv3BIl4o#)
Petula Clark - Don't Sleep In The Subway (http://www.youtube.com/watch?v=J_X6Si8AVOo#)
Distant Drums - 1st Cav to Vietnam Part 1.wmv (http://www.youtube.com/watch?v=eUN_Ge4iumA#)
Така и не намерих оригинал в ютюб на Джим Рийвс. Слагам едно видео с това парче на фона на 8 мм филм, сниман от американци, заминаващи за Виет Нам. Това са истинските 1st Cav, за които става дума в Apocalypse Now, който явно многo е харесал на Волен С. за да вземе "Танц на Валкюрите" от филма. Как са свързани нещата!
Ние, тогава, разбира се, бяхме от другата страна на червения, дебел кордон и бяхме интимни приятели с виетнамците, които дойдоха в НРБ за да търгуват с американски дънки и да ходят с тъмни очила. Сега продават цигари. А американците още правят война, макар и да нямат вече набор. Life goes on. And on. And on.
----
И понеже запитването дойде от Унгария - във Вьорьошмарти, сладкарницата на Vörösmarti Tér (така се казваше тогава сладкарницата, която беше реституирана след 1989 г, сега кафе Gerbeaud) видях 1965 година същия Wurlitzer, вдясно от вратата. Но за разлика от в Русе там въобще не го пускаха. Вероятно заради действително изисканата публика и имперската, K&K, атмосфера. Но явно който е държал на себе си е имал JUKEBOX.
От тогава като се намирам в Будапеща, първата ми работа е да отида в тази забележителна сладкарница, каквато няма и във Виена. От там е връзката. Това, което видях в Европа, го бях виждал вече в Русчук.

В градината на р-т" Дунав" имаше една личност,Пижо,той излизаше с цвете,обикновено карамфил и танцуваше сам на дансинга,правеше невероятни фигури,винаги подаряваше цветето на някоя дама.Друга подобна личност беше Кольо Витринката,той имаше този прякор,защото преди години влязъл в мебелния магазин на П.Д.Петков и през нощта се настанил да спи на изложената спалня-мостра на витрината,завит с юргана.Хората,които отивали на работа преди отваряне на магзина го видели и така му дали този прякор.Питах за ресторант Бордо,аз го помня в детството си ,на ъгъла на П.Д.Петков,имаше бели покринки на масите,мисля,че беше на два етажа,наливно вино и много добра кухня,дансинг и оркестър.Ходехме с дядо и баба,мисля,че и преди 1944г.е бил ресторант на производители на вина.Може да греша,опитвам се нещо да изкарам от смътни спомени.Дядо ви беше любител на хубавото вино,ние имахме лозе до Левента.Той говореше за лозята на Захариеви.В Русе е имало големи винопроизводители.Някой отварял ли е тема за старите ресторанти в Русе?

Pfote,за джубокса си много точен, беше там до 67 г. Поддръжката му се извършваше от един Илийчо,беше ходил на курс,  имаше ключ да го отваря, но имал и ключ за касичката, от съдържанието на която и нас е черпил по кафе.Та човека  го поуволнили и оттогава бокса спря да работи и са го махнали.За пръв път там чухме "Къщата на изгряващото слънце" голяма работа си беше.След време за този Илийчо се чу че при опит за грабеж убил продавачката на някакъв зеленчуков магазин в Силистра.

Към ystoyanov,  питам, в един по горен пост виждам много грешна информация, та мога ли, без да ми се отчете пристрастие да споделя точни данни.

Да. Давай, каквото трябва- точни данни и т.н. Което е грешно, да го коригираме.

Ех, Митко, веднъж и аз да съм точен. На Animals имаха там "Къщата на изгряващото слънце", но не мога да си спомня B-сайда.
И как няма да е хубав хит. В Германия е бил 10 седмици на първо място.
Бордо го помня много добре. Не помня, обаче, дали беше на два етажа. Влизал съм без особен повод веднъж - дваж. Много ме съмнява Лили Иванова да е пяла там. Щеше да се разбере, защото тя вече беше "някой", когато направиха Бордо да бъде Бордо. Не помня кога точно, но Бордо го направиха, мисля, 1965 година. Най-рано 1964 да е било. Митко да каже.
Ето го Eric Burdon & The Animals (1964 г.)
The Animals - House of the Rising Sun (1964) High Definition [HD] (http://www.youtube.com/watch?v=mmdPQp6Jcdk#ws)

Бордо го направиха някъде към 66-67 год.,най -напред беше прилично ресторантче /защото е малко по площ/,след това стана квартална кръчма.Там, не дансинг ,певица и оркестър ами нямаше място и да се обърнеш,а за Лили Иванова е просто смешно.  Нямаше и тоалетна,ползваха тази в градинката отсреща.Такъв човек "Кольо Витринката "просто няма.Чуто недочуто.Описаната случка е станала преди 9-ти с Цанко,/приятно леко луд/номера на който е бил да се къпе гол в шадравана пред театъра и тъй като е бил  извънредно мъжествено надарен е бил приятна гледка за дамите с което и най-вече е запомнен .Случката със спането е станала в магазина на бр. Бъклови,бившия 1001 стоки, и не е спал на спалня завит с юрган, а на един диван.За да бъда перфектен, си мисля че случката е описана  някъде,но не си спомням в момента къде.

Бордо го помня добре и аз. Работи някъде до 1990- 2 год. Малка кръчма, но популярна понеже на лично място. Имаше хубава кухня. Нямаше как да е на два етажа, защото над нея има апартаменти.

Като се отвори дума за сладкарница Дунав,не знам дали си спомняте един поет,Христо Минков,беше известен под прякора "Шимо",беше от постоянното присъствие на сладкарницата,мога да кача снимка,ако има интерес , почина преди много години.Негов приятел,живеещ в Лондон издаде със собствени средства малка стихосбирка /на това  което е запазено/.

Минков не. Трябва да е бил от Троян. Помня, обаче, Нягол. И то в Тетевен.

Дано не греша,Висок слаб с мустаци а ла Максим Горки, много, много ми е любопитно.

Благодаря на Pfote2 за обстойния отговор и на другите за разказаните спомени! Аз всъщност не успях да разбера на моето видео в крайна сметка дали е Унитра Фоника, защото в скобите пък пише Wurlitzer - да не би механизмът да е на Wurlitzer, а да е окомплектован в Полша под тяхната марка, не знам...
Но от казаното от вас се появява въпросът дали това на снимката на сладкарницата е втори джубокс Wurlitzer, появил се по-късно? По модата, прическите на хората определено става въпрос за 70-те, първите години на 80-те години, а и според спомените ви, това което помните като джукбокс изчезва през 1967 г.
Ако наблюденията ми за времето на появата широките отвори на българските плочи са вярни, то наистина нямало е как да има български репертоар на този Wurlitzer, за който си спомняте. Между другото, Gitte я знам от касетките на баща ми от втората половина на 70-те, когато явно е записвал някаква предавана по телевизията западна тв забавна програма (вероятно Западна Германия). Песента е тази Gitte - So schцn kann doch kein Mann sein (http://www.youtube.com/watch?v=aLfstKKURmM#)
Джубоксът на летището е от модел М-122 http://www.jukebox-world.de/Forum/Archiv/Europa/UnitraM122.htm (http://www.jukebox-world.de/Forum/Archiv/Europa/UnitraM122.htm) (по-хубави снимки има моделът М-123 http://www.jukebox-world.de/Forum/Archiv/Europa/UnitraM123.htm (http://www.jukebox-world.de/Forum/Archiv/Europa/UnitraM123.htm) )

Точно Максим Горки, жълтеникави висящи мустаци. Висок, с един балтон - пак като на Максим Горки. Където седнеше, където станеше говореше за 300-та хиляди безправни българи в СССР. И винаги прочиташе някакво стихотворение, което "току що написал". За да го почерпи някой нещо. Храна, не шнапс. Иначе беше някъде от Благоевград или въобще от българска Македония. Говореше се, че бил болен от туберкулоза. Нямаше подслон. Чукаше към 23 часа на вратите на хората и те го приемаха. Няма как. Други години и други хора бяха. Добрите, обаче, ги убиха при Страцин. Сега е друг "матряла".
Както се появи този Нягол в Русе, така и си изчезна. Единственият човек на име Нягол, когото съм познавал.

Да, ама и ние с теб сме едни...Нягол не беше на нивото на Шимо ,после не знам той да е работил някъде,Шимо беше завършил семестриално медицина и още нещо в Германия, или не помня,в Австрия ли и работеше в Дунавия, кантарджия.Страшно ми е забавно, никога не съм си и помислял че ще коментирам такива спомени от кажи ,речи, 50 години.Имам притеснения за отношението на участниците във форума към спомените ни,не знам..

Специално за тези двамата - няма страшно. Все пак като русенски оригинали се водят. А кой да ги познава (заради възрастта единствено) освен тебе и мене. Аз Шимо не го знам. Не съм и чувал май.

"Вехти спомени"-много от нещата си спомням смътно,за Бордо трябва да е било пред 1960г.,когато сме ходили,в главата ми се върти нещо,че собственика е имал винарска изба,преди 1944г.,може би допускам грешки,който знае,нека ме корегира.Друг ресторант беше Яребична,там със сигурност знам,че преди 1944г.е бил на бай Пенчо,търговец и винопроизводител,прякора му беше Пенчо Яребична,живееше до църквата Свети Георги,внучката му Констанца Камбурова беше пианистка.Много музика имаше в Русе,скоро четох едно интервю с проф.Илко Карагьозов,русенец,той разказва спомени за Русе и подчерта за култа към музиката в този град.Милкана Николова,изключителна оперна певица,изсели се във Виена,издаде книга с биографии на нейни колеги,някои от Русенската опера.Помните ли Ана Ангелова,тя изигра такава Кармен,на която и Метрополитен опера би завидяла?

Темата нещо е забоксувала, когато основният инициатор е доста зает (г-н Стоянов), затова ще внеса малко свеж материал от моята любима тема "преди-сега"*

*Снимките са предоставени от г-н Dieter и от г-н Линов, за което им благодаря!

Винаги когато видя кръгъл прозорец на някоя сграда и се сещам за думите на една моя приятелка-архитектурен дизайнер: "Когато архитекта не знае какво да направи - слага кръгли прозорци". :)

Сигурно съм безумна консерва, обаче за мен по-добре беше да се "лъсне" основно сградата, както си е оригинална, достатъчно добре щеше да изглежда и без тези изгъзици.

Не си сам с това си мнение. Няма причина след толкова години една достолепна сграда да прилича на павильон от всесоюзната выставка.

Мен доста ми се нрави пък екстериорът, малко ми напомня на ВИНС-а, най-вече покривът.

Ето обещаните в другата тема снимки. Мисля, че тук е по-удачно да кача днешното състояние на старата гара на пристанището
(http://www.ruseonline.info/smf/index.php?action=dlattach;topic=93.0;attach=6168;image)

Преди и сега. Старата снимка е от ystoyanov в една друга тема  :D

Малко гадно ми става като гледам каква е била поддръжката на улицата-бордюрите, паважа, палмичките, а сега на какво прилича... И дърветата, които са пораснали на самия тротоар ми се струват не на място, защото скриват красивите сгради. Доста западнал е тоя булевард за жалост, а може това да е така нужната хубава връзка между центъра и кея.

Те най-вероятно бордюрите са си от едно време, непипнати с годините. Само са разлели един пласт асфалт върху паветата. Чешмичката, която не се вижда на снимката е почти заличена.

Вижте сега, ако за "на времето" имате пред вид първите години на комунизма - 50-те и 60-те - тогава имаше още съвестни хора-специалисти, всеки в областта си, които си вършеха работата. Затова имаше и паваж и тротоар, и (истински) балкански кашкавал, и (истинска) луканка и всичко друго истинско.
Защото тези хора бяха расли ДРУГАДЕ, а не в комунизма - и като станеше въпрос за работа си, те я вършеха така, както я бяха учили. Така че снимката от 50-те изобразява единствено инерцията на порядъчните хора, които друго не знаят - освен да си вършат работата, както са я учили.
Какво стана после - за мене е ясно. За вас - не знам. Ако не ви харесва - не го четете.

После идеализмът и професионализмът на първите постепенно бе изместен от грубия реализъм на "зрялото социалистическо общество", за да се стигне до песимизма и анархизма на презрелия му завършек... :o

...при което не говоря толкова за моралната страна на въпроса, а за организаторната. Именно: системата на обучение на чираци-изпит, калфа-изпит, майстор-изпит, системата на занаятчийските камари, търговските камари, професионалното обучение както се казваше по наше време "в производството" и пр. неща, останали от внесеното от Европа хоу-хау как да си уредиш държавата. И специално от Австрия и Германия. Като се разбие системата на професионалното обучение по "непрестижни професии" като фризьор/бръснар, нареждач на паваж, хлебар, техник по градини и паркове.... Та като се разбие тази система, идват кадри, които хабер си нямат от материята и биват "научавани" в едномесечен или дву-, тримесечен курс. След това им се дават ножиците или чукчето за почукване на паважните камъни. Това стана в България.
В Австрия и Германия системата не се промени. Чирак, работник специалист, калфа, майстор в услугите и чирак, работник специалист, майстор в промишлеността. Затова в Германия и Австрия няма безработни младежи, освен тия които не искат да работят. И има липса в Германия в момента на 500.000 младежи-чираци, които ще трябват на промишлеността. Още от 9-и клас са обхванати от съответните държавни организации, пишат молби, преставят училищни свидетелства и като завършат 10-и клас, ги вземат вече на обучение. Една фризьорка учи професията си 3 години, една келнерка - също 3 години. Някой ще каже - че какво има да му се учи на фризьорството три години. Оказва се, че има. Или на готвачеството! А на времето момиченцата от околните на Русе села като завършиха техникума по облекло станаха секретарки по-хубавките и нещо друго, чуждо на професията, другите. Същото беше с техникума по обществено хранене, макар че там доста народ почна работата в "здрава храна".
Но за градини и паркове, за палмите, за паветата, за фурните, не останаха хора. Помня как се свиваха едни деца в Благоев като станеше дума бащите ни какво работят. Техният беше коминоночистач. Обидно.(?) В Гермамия е престижна професия и на къщите, в които живеят коминочистачи - на стените пише коминочистач или майстор-коминочистач, ако има майсторска титла.
Познавах една мадама, баша и беше окръжен коминочистач, майстор и председател на коминочистаческия еснаф. Имаше златен надпис на къщата с букви по половин метър. Ей това е.
През 50-те започна да се учи по съветски тертип - за да не се работи. А работата се остави на неподготвени хора. И съответно работата стана непрестижна. Пък викахме да живей, живей труда.

Русенската болница преди и сега......

Това всъщност сега е кожният диспансер, а по времето, по което трябваше да ми се вадят сливици, беше УНГ  :o

Благодаря за снимките. Като по-млад член на форума, не знаех за тази сграда, пък и не ми се е налагало (за щастие) да ходя там за съвременното и предназначение.

Разглеждайки retrobulgaria ми стана любопитно. Този стадион днес къде би се намирал? Пише, че се е казвал "Алеите" и е бил разрушен в средата на 50-те.
(http://retrobulgaria.com/ruse/RuseStadion30te.jpg)

Доколкото зная, бил е някъде в района на Дома на културата и Вазата, въобще в началото на днешния Парк на младежта, който (парк) в царска България и първите десетина години след 1944 се е наричал точно "Алеите"...

Благодаря за снимката, защото досега не бях попадал на фотография на това прословуто игрище, където особено в първата половина на ХХ век са се играли толкова наистина любителски мачове с огромен ентусиазъм и много емоции и за футболистите, и за публиката, макар че даже и седалки е нямало, а за осветление да не говорим... (Снимката тук явно е от по-късен период, вероятно от 1950-те, когато все пак са сложени някакви трибуни.)

Защо смяташ, че е нямало трибуни? Русе е бил развит футболно, имаме вицешампион 1937 г., имаме редовен участник в Националната футболна дивизия (1937-1940 г.), едва ли хората са гледали мачовете прави.

Снимката не е на игрището което беше на мястото на вазата в началото на парка ,а е по скоро  на колодрума,въпреки че имам съмнения дали изобщо е от Русе. Мисля че ако се застане в стадиона, с поглед на запад,по запазените къщи може точно да се установи дали е в Русе,и дали е колодрума.

Точно, дядо ви митко е прав. Това е снимка от освещаването на "новия колодрум" през 1935 г. Забележете строените колоездачи и наклонената писта с виражи. Това го видях в една книга за историята на русенския спорт. Там имаше и точната дата на събитието, което виждаме на снимката. Прикачвам малко по- ясна снимка от тази на retrobulgaria

Тъй като вехтите спомени намаляха,един "вехт спомен"-не мой,но интересен.За Самуелян се знае много,затова не пиша кой е, ако има интерес мога да дам подробни данни за живота,бизнеса и къщата му.Предполагам че и Йовчо знае подробности за тази голяма фигура в живота на Русе.

Интерес има, да. За Артин Самуелян съм чувал и съм чел някъде за далаверите с пожара и застраховките. По подобен начин е имало  пожар във фабрика Е. Мюлхаупт през ПСВ /около 1917 г- от една книжка за историята на фабриката/, и са взели голяма застраховка. Горял е склад със стари ненужни дървени леярски модели. Сигурно нещо подобно е направил и Самуелян. Друго, което знам е, че името на шивашката фабрика АРДА не идва от река Арда в Родопите, а е леко видоизменено името на фабрика АРАД на А. Самуелян. Неговата фабрика се намирала на ул. Дондуков- Корсаков и пак се занимавала с производство на ризи.
Дядо Митко, разкажи за Самуелян и покажи каквото имаш по въпроса.
А, аз ще покажа реклама на фабриката на Артин Самуелян от Илюстрования алманах на Русе издаден през 1928 год.

Връщам се малко назад, отнова за бирата и Русе :) http://www.bgjourney.com/Oblasti/Ruse/first_beer/first_beer.html (http://www.bgjourney.com/Oblasti/Ruse/first_beer/first_beer.html) ето един интересен 'бирен' линк.

Да,
Не е лошо написана статията. Въпреки, че са черпили с пълни шепи от  публикациите в нашия сайт:
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/msg32848/#msg32848 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/msg32848/#msg32848)
все пак са проучили добросъвестно материалите по темата.
Писали са със разбиране по темата за любимата напитка.
Но... ,като става въпрос за изображенията... - над 90% са от "нашия" форум и галерията на ruselive.com. Все пак мимоходом споменават поне моя никнейм.
Да са живи и здрави! Ние не сме лакоми за авторски права!
Всъщност те са на наша страна.  Работят за самата истина, а и популяризарат нашия любим град Русе и неговото наследство, оказало огромно влияние върху сегашна България и парадоксално- непознато за голяма част от нейните граждани.

Йовчо защо не качваш вече снимки от нашия град?

Е, как да не качва? Последната снимка е няколко поста по-нагоре.

В последно време съм много натоварен в работата и нямам много свободно време.
Отделно нашия форум позацикли напоследък и няма голям интерес, към това което правя. А то, е естествено, че като няма отзиви за работата на човека и интереса намалява.
В последно време фейсбук ангажира все повече времето и мислите на хората. Създадох профил "Старо Русе" :
http://www.facebook.com/StaroRuse?fref=ts (http://www.facebook.com/StaroRuse?fref=ts)
преди около 3 месеца. Направих галерия и качвам снимки и там. Имам приятели, които редовно следят какво се качва и коментират. Профилът е достъпен за всички, и аз ще одобрявам тези, които искат да станат приятели и да следят какво става в "Старо  Русе".
Не съм се отказал от форума ruselive.com и ще продължавам да качвам снимки и да коментирам, защото лично познавам и харесвам голяма част от участниците, а и защото знам, че има хора, които по лични свои съображения не харесват фейсбук, а аз не искам да загубя контакт с тях.
Но, сами разбирате, че времето и силите са ограничени и няма да мога да поддържам висока активност. Но, не се отказвам! Събрал съм мноого снимки, които чакат датиране, събиране на инфо, коментари и т. н. Така че, продължаваме!
P. S. Радвам се, че има хора, които са забелязали намалената ми активност във  форума ruselive.com ! Значи все пак някой следи темите, свързани с миналото на Русе.

Фейсбук - убиецът на всичко ... :(

Йовчо, съжалявам много. Даже не знам какво е Русе лайв, а във Фейсбук нямам работа. Чета тук с голям интерес. Но ако общият интерес се е преместил към Фейсбук, аз ще отпадна. Поздрави.

Искам да попитам има ли някой, който знае каква функция изпълнява в момента Семизовата къща (http://jesusbg.blog.bg/photos/31505/original/P8080914.JPG (http://jesusbg.blog.bg/photos/31505/original/P8080914.JPG) - за тази говоря, ако бъркам името) и малко повече за миналото й, тъй като е изключително красива сграда и си личи, че е поддържана, особено градината отпред. Благодаря предварително!  :)

Pfote, форума, в който пишем е ruselive.com  или ruseonline.com, което си е все същото. Пробвай и ще видиш. Относно фейсбука- хем си прав, хем не! Може да си регистриран и да не показваш нищо от личния си живот, ако не искаш. Може да разглеждаш без да коментираш, ако не си регистриран. Може пък да се регистрираш, т. е. да си имаш профил, без да показваш снимка или лични данни. Тогава вече, можеш да разглеждаш и да коментираш свободно. Дяволът не е толкова черен! Фейсбука си има и добри страни. Може да качваш в лична галерия без ограничения, всички твои "приятели" получават съобщения, когато постнеш нещо. Може да се коментира, харесва или нехаресва, независимо кога, как и защо.
Всъщност, не искам да правя агитация за фейсбук, на теб или на другите, просто използвам това, което е най- актуално за момента. Защото е глупаво да плюеш срещу вятъра. Връща се!
Но, пак казвам, не се отказвам от направеното досега или от досегашната трибуна или съфорумците, с които имам много за споделяне. Просто разширявам обхвата.

feshkooo, тази къща навремето е строена за Стефан Симеонов, виден банкер, и общественик. След 1944 год е "общонародна" собственост. Още от соц. време сградата е общинска и е нещо като "приемна" на Общината. Тук се водят важни гости, за да се покаже "аристократичното" минало на Русе. Не е музей и не е предназначена за разглеждане от граждани.

Йовчо, ти нещо за фейсбука засегна ли се, какво?

Искам да ви покажа две снимки, направени от горните етажи на сградата на ОКС.
Едната е направена около 2004 г, а другата е сегашна.
Съвсем ясно се вижда киното "Роял"- входа му, а и самия салон зад сградата на "Балкан".
И на по- новата снимка вече се вижда търговския център "Роял"- разпрострян от улица до улица, глътнал киното, цялото място между сградите, още една сграда откъм "Александровска" и търг. комплекс "Галерия".
Направиха доста магазини, които обаче, не само че няма да се напълнят с наематели, ами започнаха да се изпразват даже.
ОЩЕ МИ Е МЪЧНО ЗА ТОВА КИНО! Можеше да построят един салон само, но по- модерен- IMAX, 3D, ново обзавеждане и т. н., едно хубаво заведение за хранене и тогава каквото остане за магазини. Обаче за това има вина и Общината, защото си дават разрешението, без да мислят за нуждите на хората. Можеше да сложат клауза, че трябва да има кино. Така  щеше да се продължи една повече от 100- годишна традиция точно на това място да има кино!

......и не само, лесно се вижда, че комплекса е издаден 1/2-1/3 метър навън към тротоара! Вижда се и промененият покрив на ремонтираната сграда в дясно.....

П.П. Видях страничката ти в fb. Много много богата на снимков материал. Някой от нещата не са били поствани тук и аз съответно ги видях за пръв път. Вниманието ми грабна снимка на лятната резиденция на Симеонови, коментарите под нея определящи я като малък дворец не са пресилени! Би било хубаво да я споделиш и тук за да можем да я обсъдим ;)

Попаднах на интересна снимка, правена с телефон и поради това качеството не е добро. Оригиналът се намира в Държавен архив – Русе и представлява проект за сграда на Община Русе от 1912г. Избухването на Балканската война е вероятната причина да не се реализира проекта.

 ::)
Чудесна находка! Ех ако бе и реализирана тази сграда.....

Стил Виена.

Ето една снимка и от мен.

Сега ако някой подскаже къде е това място...

Там, където пише Шкембе чорба, сега е Новата поща :) :)

Благодаря, сега се ориентирах  :D

А другата сграда е руската книжарница.

Госпожо, Русенке, велика снимка!! Имате ли още? Каквито и да са.

Интересно къде ли е било планирано да бъде построена?
Жалко - страхотен проект!

Интересно къде ли е било планирано да бъде построена?
Защо не на мястото на шкембеджийницата вместо тая съветска поща. Във всеки случай някъде около градината. Нямаше ли да е добре на мястото на Червения рак, където сега е ужасната постройка на кметството, бившият ОК на БКП.

Съпругът ми работи в Общински духов оркестър, където за щастие още се намира някой стар русчуклия, та един негов колега му дал въпросната снимка. Има още една- ето я! Ще се постараем да издирим още! :)

Невероятно хубава снимка и тази! Входът на лятното кино 9-и Септември. Че и задната част на екрана му се вижда! Сега едно кино няма в Русе.

Наш близък беше диригент на духовия оркестър в последните години като беше военизиран и след това като стана общински - Стефан Вачев. Говоря за началото на 60-те.
Давайте тук всички снимки които имате. Моля Ви! И Ви благодаря за тези. Невероятно свежи. Защото не са нагласени.

Pfote2,  Вие пишете невероятно увлекателно и с огромно удоволствие четем всичко, което коментирате и разказвате. Ние сме набор 1957 и имаме доста спомени, но благодарение на Вас и останалите съфорумци, се връщаме назад в годините с носталгия и тъга по всичко истинско от ония времена. Живеем на ъгъла на Дондуков-Корсаков и Рила- там, където сте описали камарите въглища зад банята :) :)
Ще се радвамея ако някой помести снимки от тези места.
Сега ще сложа една снимка, ковто, ако вече е помествана, се извинявам предварително!

Е, кина има, просто не са старите.
А това лятно кино "9-ти септември" къде се намира? От детските ми години помня само летните кина "Цанко Церковски" и "Аврора".

Лятното кино се намира на мястото на любимата сега поща. Входът му беше срещу музикалния магазин. Тия двете или трите зидани колони. В същност това е другата страна на улицата на Шкембе Чорба. По едно време я бяха писали нещо като Chkembe Chorba - светеща реклама. Да ме извинявате за правописа, ама още не беше "английски". Беше една правоъгълна реклама с матово стъкло с няколко лампи вътре. Светеше на двете страни. И на двете страни Chkembe chorba.

Госпожо Русенке, това е кино Цанко Церковски, другото лятно. Но то беше към киносалон, докато 9-ти Септември беше изцяло лятно кино. Как се е казвало Цанко Церковски на времето в момента не се сещам. Писал съм някъде, но в момента мозъкът ми не е "упражнен" на темата Русе. Затова не се сещам.
А камарите с въглищата ги помня много добре. Там живееха един Владко и брат му. Нямаха баща. Добри деца бяха. В същия двор живееше и една Емилия, баба и беше австрийка. В същност Емилия живее май в Русе в момента. Бях я виждал преди 30-ина години. Живееше междувременно някъде зад операта. Тази Емилия имаше една приятелка Валентина Папо. Живееха някъде по Рила. Това са ми познанствата от ония времена, когато бяхме по на 14 - 15 години.

В бързината съм направила технически грешки >:(

Та за нашата улица писах- много малко снимки намерихме във форума-само тия с автобусите на старата автогара. Дано някой издири снимки, които са направени от друг ъгъл- откъм бензиностанцията по посока зкусвалня Рила.
Аз съм израстнала в къща на Алеите-само ограда ни делеше от бирария "Драва". Преди време някой от чудесните услужливи съфорумци ме изненада страхотно със снимки от парка, където премина детството ми! :) :)

Съпругът ми разказва, че в кино 9-ти септрмври е гладал филмите "Снежанка и седемте" и "Търсете идола". Още ги помни!
Аз пък всяка седмица първа си купувах билет за поредния нов  филм в кино "Култура" :-*

Имаме питане за историята на една сграда- намира се зад Математическата гимназия. Голяма двуетажна, боядисана в жълт цвят, мисля, че беше детска ясла. Още си стои и никой не предприема нищо  за промяна, в смисъл нито се ремонтира, нито събаря!?!

Кино Цанко Церковски се казваше ОДЕОН. Сетих се. Спомних си гласа на майка ми как го произнасяше. После като отидох в западна Европа видях много кина Одеон и Роял и пр. и не ми бяха чужди понятията.

Госпожо Русенке, не бяхте ли Вие тази която се беше оплакала, че имала много снимки в мебели в къща, която някой си присвоил и всички снимки се загубили. Помня я Драва много добре. Светеше хубаво в тъмния парк.

Извинявам се за грешките, едно от бързина и друго от странната клавиатура, с която сменихме старата. Още не съм свикнала с тази.
В нашия блок живеят много  собственици на съборените къщи, но не ни е идвало на ума проявим любопитство към фотонаследството на възрастните съседи. Сигурно ще се отзоват. Няма начин да не издирим нещо ценно!

Pfote2, точно аз се оплаках от това варварство! Мебелите ни бяха на купчина, нищо не можехме да съхраним, защото оборотното жилище, в което ни заточиха до стадион Локомотив беше смешно малко. Всичко, което пазеше таванът ни / а той беше огромен/ във стари скринове и шкафове- стотици картички,старинни вещи- всичко отиде на боклука :( :(

Помня, разбира се.

Г-н Pfote2,всъщност, точно Вие помните и знаете колко красиви бяха старите русенски къщи, някои още си стоят, за щастие. Но като цяло обликът на Русе доста се загуби. Особено по "Александровска". Лошото е, че не си пасват новото строителство и бароковия стил. "Космополитън"-ът е като бял слон между старите сгради, а и не само той.

Човекът от когото се сдобих с въпросната снимка коментираше парцелът на сегашният хотел Дунав Плаза, но така и не разбрах дали това е негово виждане или е било посочено в проекта.
От снимката се виждат две лица на сграда и поради това възможен вариант за разположение е парцел затворен от две успоредни улици.

За въпросната проектирана сграда за Община на Русе, мога да кажа само едно огромно "ЖАЛКО"! Много е красива. И щеше да пасне идеално на ландшафта. А те цопнаха този абсурден кораб за ОК на БКП, настояща Община, който с нищо наоколо не се връзва. Поне със сталинския хотел "Дунав" да се погаждаше, ама не!

В същност мястото на хотел Дунав е най-логичното за място на кметство. Според чисто русчуклийско ми усещане за "център" - мястото на сегашното кметство не е "център", а обслужваща периферия. Не напразно там имаше бирария, пияца за файтони, обществена тоалетна... Едно кметство на мястото на хотел Дунав би било точно "в центъра".
В Европа строежът на хотели отдавна не е в абсолютните центрове на градовете. Това е сталинистко-балкантуристка логика. Да осе...м центъра с една квадратна сграда, в която да държим чужденците под око и да събираме западна валута.

Тук е мястото да разкажа за спомените ми от една лекция проведена през 80-те години в сградата на сегашната бабтиска църква на Борисова, която в годините на социализма изпълняваше функцията "Дом на Атеиста". Кръст върху покрива нямаше, а над входа стоеше гореспоменатия унизителен за сградата надпис. Лекциите се провеждаха от надъхани с идеите на комунизма пропагандисти от лекторско дружество "Георги Кирков" и в края лекциите се отделяше време за планирани градоустройствени промени с които да се покаже че соц. състемата се развива и се подобрява живота на хората.
Помня няколко мегаломански проекта за Русе с които ни запознаха, като единият беше особено ... няма да сгреша ако го нарека разрушителен. Той предвиждаше построяване на универсален магазин (предшественика на днешните MALL-ове) на мястото между главната улица и Петко Д. Петков и ул. Г.С. Раковски и площада - това означаваше събаряне на 'Златните Рибки', Геройката(Глобул), Силаги, цветарският магазин(сега новият хотел), "Модерната фурна", къщите на намиращи се на сегашната новата ъглова кооперация на Раковски и П.Д.Петков и постройките в които се помещаваше заведението Гирдап. Целта на този универсален магазин на това място е да привлича гостите на Русе, отседнали в хотел Дунав. Трябва за да сме щастливи, че този проект не е успял да бъде реализиран.

Добре е наистина, че не се е случило. Какъв ли грозен бетонен мавзолей са щели да сътворят  ::)

Геройката(Глобул) не беше ли самата банка Гирдап! И нея ако бяха я съборили!

Малко позабравихте дядо си Митко.

Вчера като ходих да снимам падналата верижна машина на брега на Дунав се сетих, че доскоро на това място стоеше вероятно единствения оцелял електрически стълб край Речна гара (от времето на гара Пристанище).
(http://media.snimka.bg/s1/1500/029243826.jpg?r=0)
Снимката е от есента на 2012г. Малко след това разчистиха за новия стоеж и стълбът вероятно е заминал за скрап...

"Черното момиче" на "текето".
Оригиналната статуя беше отлята от бронз още през 60- те. През 90- те години беше открадната и претопена.
Възстановена е наскоро по проекта "заедно за текето". Макар вече да не същата като качество и материал, все пак напомня за миналото.

Не бях виждал оригинала, определено е мноооого по-добър.

Виждал съм го много пъти от детските си години допреди да го откраднат. Просто още едно човешко творение от ония времена, когато нещата се правеха доста по-професионално и на по-високо ниво от днес. И както историята се повтаря само като фарс, така и повторението на веществените неща често е само като пародия на оригиналите... ;D

Паметник на русофилите Русе
Идеята за изграждането му е на Ана Стомонякова, сестра на разстреляния Александър Цветков. Построен е през 1933 год по проект на Владимир Владимиров, а поради неговата смърт Атанас Дудулов завършва работата. В началото на 40- те г. е взривен от... русофобите, естествено.
През 1967 год е построен отново по запазения проект, предоставен от все още живия тогава А. Дудулов.
Като се вижда на снимките, паметниците са почти еднакви. Имената на разстреляните русофили на стария паметник са изписани на табела на вратата на символичната гробница. В сегашния вариант на паметника имената са изписани на мраморни плочи, монтирани пред паметника.

Паметникът на моряка в Русе е издигнат през 1930 г. в двора на Флотската казарма, където е бил щабът на Дунавската флотилия.  Разрушен е през 60- те години. Възстановен е през 1999 г. на високия дунавски бряг в непосредствена близост до Военния клуб. Оттогава по създадена вече традиция всяка година тържествата по случай основаването на ВМС започват от Русе.
„От тук започва българското морячество“- гласи надписът на паметника. С издигането на български флагове на подарените от Русия параходи на 12 август 1879 г. е създадена Дунавската флотилия. Това поставя началото на Военноморските  сили  на България

А къде е Флотската казарма?

Ами след 1944 става ДОСО, после ОСО, Предказармена подготовка на младежта, Воинтех, а преди десетина години целият имот бе продаден на фирма "Мултикомерс"- печатница "Русе прес":
http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/msg13850/#msg13850 (http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/msg13850/#msg13850)

Паметникът много прилича на оригиналния, което е хубаво. Жалко само, че не са издигнали и мачтата. Гледам, че и пояс има някакъв. Може би са решили, че това са неща, които лесно биха били откраднати в настоящето ни  :-[

Сладкарница "Тетевен" е позната на няколко поколения русенци. През 1914 г. Братан Ревенски от Тетевен купува сградата на бившия хотел "Булевард" от Андрея Тюрио. Той я преименува хотела на Гранд хотел "Тетевен", като на приземния етаж устройва прочутата сладкарница "Тетевен" в типично виенски стил. Тя се превръща в най- известната сладкарница в града. Сладкарница "Тетевен" работи 80 години, като остава изключително популярна, въпреки смяната на собствеността и оцелява дори при промяната на социалния строй от капитализъм към социализъм. Днес обаче, "традициите не са това, което бяха". На нейно място има магазин за козметика...

Прави впечатление колко е повдигнато нивото на паважа. За съжаление разликата между изящната дограма на първата снимка и сегашните безлични алуминиеви профили е показателна за манталитета на днешните русенци, сравнен с този на предците им...

Не съм сигурен дали точно в тази тема е мястото за въпроса ми, но за по-подходяща не се сещам.
 
Точно на входа към лимана има едно място на кея, което е вдадено навътре във водата. Сега масово се използва от въдичарите. Интересното е, че върху тази издадена във водата площадка има къси остатъци от два жп коловоза.
(http://media.snimka.bg/s1/4635/035513645.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4635/035513646.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4635/035513647.jpg?r=0)

Релсите видимо са стари - т. нар. "лек тип", които не се използват отдавна (за пример само ще вметна, че релсите от т. нар. "лек тип" в участъка Русе - Бяла са подменени още през 1949г. с по-тежкък тип - 49kg/m, каквито се използват и до днес).
Прерових галерията на Йовчо Стоянов и открих две снимки, които има вероятност да са от същото място.
За първата пише, че е от 1926г. и ми се струва, че е правена точно от това място (не се сещам за друго място на кея, което да изглежда по този начин). За съжаление се вижда само края на площадката и не е ясно има ли ги релсите по това време:
(http://media.snimka.bg/s1/4635/035513648.jpg?r=0)

Втората показва корабът Искър до някаква стена, която също наподобява тази вдадена навътре площадка с бетонни стени (останала част на кея е изградена от каменни блокове, каквито не се забелязват на снимката):
(http://media.snimka.bg/s1/4635/035513649.jpg?r=0)

От горните ми разсъждения си правя плахия извод, че тази площадка би трябвало да съществува от поне 80-90 години.
Впоследствие, площадката е залята с допълнителен слой бетон, при което от релсите е останала да се вижда само най-горната част.

Някой има ли идея каква е била целта на това съоръжение?

Тази "вдадена" част от кея е вертикална кейова стена, строена през 20-те г. на ХХ в. Тя е специално построена за нуждите на параходите по това време- за по-лесна товаро-разтоварна дейност и най-вече за товарене на въглища, тъй като чрез понтоните е било много неудобно- при липсата на кранове е трябвало да се пренасят (на гръб от докери) въглищата чак до понтона и оттам да се товарят на парахода. Същото се отнася и за превозваните товари. Вероятно за това е имало прекарани жп или дековилни релси, за да се улесни достъпът до самите параходи. С развитието на техниката и съоръжаването на пристанището с кранове, тези релси, а и самата вертикална кейова стена стават излишни и не се използват. Имам снимка от строежа на вертикалната кейова стена от книга за историята на пристанището и като се върна в България след месец (в началото на юли), ще я кача. Но там релсите също не се виждат- вижда се скелето на новостроящата се вертикална стена.

Някой може ли да качи информация за къщата на Буров ? Знам ,че е почнал ремонт  и нищо повече...

Благодаря на ystoyanov за отговора. Ще чакам снимката.

В интерес на истината не съм мерил междурелсието. Изглежда нормално (1435 mm) и в никакъв случай не е дековилка (600 mm).
Очевидно, коловозите са поставени там за да се осигури възможност за директно претоварване между кораб и вагони. По пътя на логиката тези два коловоза би трябвало да са били свързани с близката жп линия. И точно тук изниква въпроса - защо е било нужно коловозите да са построени перпендикулярно на реката, с всички произтичащи от това неудобства?

Нормално, жп коловозите се разполагат успоредно на корабната стоянка. По този начин след претоварването на един вагон цялата композиция се измества малко напред или назад и следващия по ред вагон застава срещу кораба. Маневреният локомотив се намира в единия край на композицията и от време на време само я бутва/дръпва няколко метра, без излишни разкачвания и т.н.
В нашия случай всеки обработен вагон трябва да бъде изтеглен на коловоз в близката гара, след което от друг коловоз да бъде взет и натикан следващия вагон за претоварване. Това неминуемо е свързано с голям брой излишни маневри, обръщане на стрелки и огромна загуба на време.
Освен това, двата коловоза са перпендикулярни и на жп линията, разстоянието до която е толкова малко, че за да бъдат свързани с нея e нужна крива с невероятно малкия радиус от около 50 m. По това време в БДЖ няма локомотиви с нормално междурелсие, които биха могли да се впишат в крива с такъв малък радиус. "Най-пластичните" манервени парни локомотиви на БДЖ са триосни и се вписват в криви с минимален радиус 140 m.
Единствената възможност да бъдат обслужвани тези "странни" коловози е да се използва двуосен парен локомотив. По това време в България има индустриални парни локомотиви с междуосие около 2 m, собственост на различни предприятия, мини и др., които биха могли да се впишат в тази крива. Това налага наличието на поне един такъв локомотив и в пристанище Русе.

Тези факти ме карат да мисля, че вероятно има друга, по-основателна причина всичко това да се случва по "трудния" начин.
Възможно ли е тази "вдадена" част от кея да се е използвала като някакъв вид допотопно съоръжение за товарене на вагони върху кораб, предшественик на жп ферибота от 1942г?

Ot moeta kolekzija...
Snimkite sa ot 1916/1917

i oshte 2

Съоръжението на снимката за което става дума се намираше  точно под музея на транспорта,не знам дали е запазено,не съм минавал там поне 15 години, служело е за зареждане корабите с въглища. На снимката която показвам се вижда задната част на корабите "Искър" и "Вит" и сградата от която се вижда малка част от показаната снимка.

Благодаря на Berliner за изключително ценните снимки! Те обаче не са от мястото за което говорим. Освен това са от Първата световна война, т.е. няколко години преди да бъде построена тази "вдадена" част.

Първите 4 снимки са от мястото, където днес свършва улица Арчар (успоредно на която е вървяла въжената линия на Захарната фабрика). Снимка номер 6 също е оттам, а за номер 5 не съм сигурен дали е от същото място.
Снимка номер 7 е от понтонния мост построен през Първата сетовна война, в края на днешната улица Мостова.

Така че, моята питанка си остава  :)

Дядо Митко, с тази снимка мисля, че реши казуса!
Ако това е бил начина за претоварване между вагони и кораб под гарата (която днес е музей) защо не същото да се е случвало и на мястото за което питах (на входа на лимана). По този начин отпада нуждата от крива с малък радиус, двуосни локомотиви и прочие трудности, за които писах по-напред.

Благодаря и на теб!
А мястото под музея през последните 15 години е променено до неузнаваемост.

ПП1    Сега и аз открих, че имам снимка, подобна на горната, която вероятно е по-отдавнашна, ама кой да се сети по-рано:
(http://media.snimka.bg/s1/1500/029243742.jpg?r=0)


ПП2
Дядо Митко, имаш ЛС

Да, ето че с дружни усилия разкрихте загадката. Товаренето и разтоварването в този случай е ставало с парен кран на релси перпендикулярни на ж п линията. И се оказа, че поне две такива вертикални кейови стени е имало на пристанище Русе.

Бре, бре, бре,на колко ли хора дружните усилия бяха необходими  ???

Много късно виждам дискусията. На това място имаше от едната страна все още полупълен бункер за въглища, а на релсите замръзнал завинаги кран с голяма кофа, приличащ повече на багер, с едни дълги стоманени въжета. После махнаха крана, горната му част, но остана застопорена талигата (ЖПейското понятие за колесарка). Дали не беше и заварена за релсите! Трябва да се види на релсите, може да има следи още. Беше на около 2-3 метра от отвеса. Вероятно им е била много тежка за превозване. И това до към края на 60-те, във всеки случай до 1967. Освен това там навсякъде земята беше покрита с въглища и въглищен прах.
Мъча се да си спомня въглищния бункер и се сещам за не правоъгълна, а с кръгло сечение, зидария от много големи варовични камъни.
"Дядо" Митко да каже ако си спомня. Но на него може да му е било далеч, а ние ходехме често долу като деца*, а и после от около 1965 (за себе си говоря) излизахме с приятелките там на високия бряг, от където се виждаше отдалеч всичко познато, виждано безброй пъти отблизо. Като ходехме долу като деца въдичарите ни гонеха да не сме им плашели рибата. После като по-големи - повечето само горе.
Но и като малки все нещо имаше интересно по високия бряг зад "военния", както наричахме "дома на офицера", понятие останало още от "Военния клуб". Освен това там всяка година от училище събирахме някакви билки, така че често се е ходило. Отгоре всичко се виждаше.
Ходили сме и вечер със семейството във военния - там през летния сезон, зад сегашния летен театър, отваряше градинска бирария, че и "джаз" имаше по едно време. Раковината на оркестъра си беше там и по-късно. А това за джаза струва да се спомене - винаги пишеше "Свири първокласен джаз" - на афиши, покани за вечеринки и празненства.
* А като деца си спомням, трябва да съм бил в най-много 5-и клас (до към 1961 година), че отсреща на вишката имаше моряшки пост и като излизаше военен кораб, моряк на борда влизаше във връзка с флагова сигнализация с поста. Имаше нещо много притегателно в този вид сигнализация и затова се записах в кръжок по флажна сигнализация и гребане - събирахме се на открито - на най-старата гара - сега музея на транспорта. Беше май към ДОСО. Долу бяха и лодките - едни шлюпки с по 8 или 12 гребла (вече не помня точно).
Изместих малко темата за да се върна пак при нея. Тази площадка, от снимката на "дядо" Митко я знам много добре от времето на ДОСО-то. Не съм намирал нищо особено в това да има подобно съоръжение и на друго място и ми е било ясно, че става дума за еднакви по предназначение съоръжения за бункеруване на корабите.
Ходил съм там, както и по целия русенски бряг с баща си, с дядо си - и винаги времето е минавало във въпроси и обяснения. Още повече, че дядо ми е бил морски офицер, макар и не по мое време вече.
Тук една снимка на боен кораб в лимана. Дядо ми е единият от тримата - в работна униформа по време на запас 1935 или 1936 година. Същевременно това е доста информативна снимка на кораб от Дунавската флотилия. За жалост името му не е останало никъде по снимки, които имам, а хората отдавна ги няма. Виж ако някой намери списък на дунавските военнни кораби от 30-те години на миналия век - може да "изчислим" кой е.

Пaметникът много прилича на оригиналния, което е хубаво. Жалко само, че не са издигнали и мачтата.
Чак сега виждам това за паметника и мачтата. Мачтата не е на паметника. Мачтата беше в двора на едно леко издигнато място и до нея се провеждаше вечерната поверка на моряците, които бяха към десетина човека - на един съвсем малък плац. Другаде съм писал за това къде им бяха помещенията - две плюс караулно (по памет) - срещу епидемиологичната станция, по-точно срещу сегашната улица Капитан-лейтенант Евстати Винаров. Съответно на мачтата имаше винаги знаме и гюйсове, морски знамена за сигнализация, на мачтата и сега се вижда, че има марс. Въобще - пълно копие на корабна фок мачта. Зад паметника (по мое време нямаше вече паметник) имаше ограда, а зад нея беше мачтата, тоест в двора. Помня, че като малък съм питал баща си защо има мачта, пък не е кораб!
Разстоянието от паметника до мачтата е към и над десетина метра. На фотографията изглежда като че и са едно.
---
Същите моряци се виждат във филма Понеделник сутрин някъде около фурната на Гладстон. Те даваха наряд просто по постовете, докато имаше флотилия, а и малко след това. Година - две- три след това. После всичките чинии, прибори, баки и пр. бяха дадени на казармата 5-и пехотен полк. И когато аз бях войник в самитарната школа, от време на време ми се падаше някоя от големите алуминиеви чинии с надпис Дунавска Флотилия и царския вензел. Не знам дали пишеше нещо НВ или не. Бяха едни особено големи алуминиеви чинии, с подгъната периферия. Стабилна работа. Говоря за 1967-68, когато ме взеха войник там. Тоест само около 5 години след окончателното затваряне на последната морска казарма в Русе.
---
А като имаше флотилия, имаше съответно и учения, които се провеждаха между остров Матей и Люляка. И тогава пристанищният надзор не даваше открит лист. Даже веднаж си спомням че бяхме с лодката, която по едно време баща ми държеше в Лома и като излязохме - имаше димна завеса и се чуваха изстрели на леки оръдия. Съответно ни върнаха. Майка ми само дето не умря от страх. На мен ми беше интересно. Да съм бил на 5-6 години. Това трябва да е било след като премахнаха откритите листове. Иначе трябваше да се вземат всеки път.
А иначе сигурно съм писал и друг път, че слизахме на тая площадка и гледахме бойните кораби като излизаха от лимана. Сигнализираха с флажна сигнализация с поста на вишката на лимана. Корабите бяха 5 - 6 на брой.

Драги русенци, ще ви бъда много благодарен, ако някой разкаже историята на тази сграда:

Тия дни се замислих, че нямам почти никакъв спомен от два много важни за Русе инфраструктурни обекта (те са и свързани) - създаването на бул. "Скобелев" и Кръговото. За "Скобелев" имам малко повече спомени, защото съм учил като дете в тогавашното училище "Мара Манева" (след 1989 г. го върнаха на мюсюлманите и сега е ислямско Духовно училище). Тогава започнаха да правят булеварда и отчуждиха половината двор на училището, освен това си спомням прокарването на подземните комуникации в района, общо-взето "Скобелев" беше една малка и невзрачна улица, с нищо неразличаваща се от много такива в града. Нямам никакъв спомен за сградите по нея, кои и какво са съборили и т.н. Съдейки по построените панелни блокове по цялото й протежение откъм южната страна, е падало голямо отчуждаване и събаряне на сгради. Какви са били тия сгради? И стигаме Кръговото. Никакъв спомен какво е било. Помня го вече като беше опасано с тараби и в този вид стоя много години. Вероятно е било обикновено кръстовище.
Та така - ще съм много благодарен, ако някой по-възрастен съфорумец се включи със спомени, а ако се намерят и снимки от тия обекти - ще е безценно. :)

На част от мястото на Търговския център Ялта и бензиностанцията до нея имаше варница-доста голям изкоп/с размерите и вида на голям басейн/, опасан от тополи/мисля, че беше така.../, в който гасяха вар-слагат варовика вътре, заливат с вода и продаваха гасената вар като се утаи. Ползваше се в строителството, за измазване на къщи отвън, за варосване на дръвчета... Идваха хората с кофи или каруци с по-големи съдове и купуваха. Говоря за края на петдесетте и началото на шестдесетте години. За лапешките ми представи беше голяма варница. Не съм ходил често, защото живеех в Портокал махала. На мястото на кръговото имаше голямо оживено кръстовище-мисля, че се казваше площад "Оборище"-беше с големи павета като на главната, както и бул."Липник" на изток от кръстовището. "Липник" по средата, между платната имаше зелена площ. От мен толкова. Който иска-да допълва или коригира споделеното от мен. Снимки от там нямам. На картата, на парцела за където говоря, има числото 52-за там става дума.

Този площад "Оборище" до коя година е стоял в размерите, показани на картата? Сегашният площад "Оборище" е само една малка част от него. Освен половината днешно Кръгово, в него е влизал и района на днешната Областна дирекция на МВР. Интересно решение за такъв голям площад накрая на града.

Областната дирекция на МВР се намира на територията на борсата. Зеленчукова борса. Не знам до кога е било действително борса, но до края на 50-те години и началото на 60-те там постоянно влизаха и излизаха камиони със зеленчуци. Самият площад беше доста неорганизиран и труден, погледнато откъм днешните правила за улично движение. Изхождам от това, че днешното кръгово е било част от площада. Може, обаче, да греша.
Там правиха два или три пъти "Търлъ". Между улица Оборище и площад Оборище имаше едно голямо празно място, което в същност може да е било и самият площад Оборище. А накрая на Скобелев и площада имаше едни бараки, в които правеха закуски (фурна, но само за закуски, мекици, милинки и пр.) Имаше и една-две едноетажни гради-магазини. Единият за платове. Който на времето е бил на търговеца Ардити. Писал съм другаде за тия хора. Всичко това до 1960 - 1962 година. След това започнаха да застрояват празното място с блокове.

Докато се мотах в района зад училище "Христо Ботев", забелязах на ул. "Отец Паисий", точно на входа към ул. "Добруджа", две странни големи павета с изпилена метална част в средата. Сетих се, че Pfote2 разказваше, че някога там е имало бариера и караул.
Ето ги и тях:

(https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.15752-9/38630394_509469352825681_8445460202924277760_n.jpg?_nc_cat=0&oh=e57d5144c9f7390a9b9c6c7000c413cd&oe=5C13ADE1)

(https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.15752-9/38692670_147515199446076_7384296487003357184_n.jpg?_nc_cat=0&oh=bd08eb8c45bd3c1ed80e496225fcff15&oe=5C0FCAA2)

Ще е интересно той или някой друг съфорумец да каже какво е това и за какво са служили.

Малко вероятно е друг форумец освен Pfote2 да може да обясни тези находки, ако и той има достатъчно ясен спомен, разбира се. Pfote2 е един от най-"порасналите" потребители на форума, а освен това поне за известно време е живял в този квартал, ако правилно си спомням от разказите му.

Не си спомням даже да съм ги виждал тия камъни, затова и не знам точно къде са.
Бариерите бяха две. Едната беше в самото начало на Добруджа - точно на ръба на първата сграда, продължение на ръба. Другата беше на номер 10.
И двете бариери сочеха към страната с четните номера.
Тогава на мястото на магазина (Русе ли беше) имаше градинка и точно на ръба на първата сграда беше бариерата, като на същото място имаше и караулна будка за закачане на гъбините през зимата, както и телефонът за извикване на караулното се намираше там. А къде беше караулното съм писал не веднъж. На номер 10, отдясно на входа на къщата. Бяха две помещения - едно след друго. Караулът се състоеше от трима войника и началник на караула, войник с някаква нашивка или две нашивки.
Часовият беше един само и проверяваше идващите откъм центъра - зиме след 21 часа и лете след 22.
От другата страна, откъм пожарната/гимназията я е идвал някой, я не, макар че си спомням да сме се прибирали от някъде с баща ми и не помня там някой да ни е спирал. Спираха откъм Славянска. То и кой да дойде: на номер 10 живееха трите семейства, на номер 8 Евлоги и Косьо Ханчеви с баща им+дядо (ботушар) и баба, на 6 Грозеви (обущар), на 4 живеехме ние, на 2 живееха Чукилеви и Петрови, Петрови имаха един син - Явор Петров, който беше по-голям - някъде 1942 - 43 раждан.
А аз съм, така да се каже, роден на №4, макар че в действителност съм роден в родилния дом до кино Ангел Кънчев или така се казваше булевардът към гарата. И съм живял на Добруджа 4 до 1967 година, както и като войник съм си идвал. След това вече не. Така че първите ми 18 години са минали там.  
---
Даже в Гугъл се виждат двата камъка. Някаква маркировка са. На същата снимка бариерата беше там, където е човекът с късите панталони.
На едната снимка е родилният дом, сега на Николаевска.
На другата се виждат двата камъка и съм маркирал мястото на бариерата.

Ъгловата къща на Добруджа се води на Славянска 22, до нея тази с червено-бялата реклама я строиха в началото на 60-те. На нейно място беше големият двор на Петрови/Чукилеви, в който си слагаха сандъците от медикаменти тия от Аптечно Управление, чиито вход за камиони и каруци беше голямата врата, а самото аптечно управление имаше вход откъм главната.
А тия сандъци бяха много интересни за нас - за всякакви скокове отвисоко, за криене в тях, въобще всякакви игри. На моменти там имаше по цели планини от сандъци най-различни размери.
Другото интересно там бяха двете черници от двете страни на вратата към двора на Петрови/Чукилеви. Ние постоянно висяхме особено по едната черница. Другата беше бяла и по-водна. Едната беше червена и вкусна, но пък ние не оставяхме да узрее нещо! Точно под нея се падаше бариерата.

Не знам, много странна маркировка. :)
Жалко, че май няма да разберем какво й е приложението.

Отговарям на един постинг на rusev_ivo от « Отговор #95 -: април 03, 2009, 08:10:49 » - тогава не съм го видял.
Последната снимка не е в Русе, а в София. Това е бившият хотел на БНА. Сега сградата е на министерството на транспорта. Намира се на улица. Дякон Игнатий - до Народния театър. Срещу бившата на това място, сега изгоряла отдавна, градска библиотека. На нейно място построиха фамозен хотел. Тоест срещу въпросния хотел.

Закъсняла забележка относно постинга на Йовчо: « Отговор #209 -: май 29, 2009, 05:15:09 »
Там се вижда надпис Книжарница Балкан. Аз помня в ранните си детски години, че в тази сграда имаше пивница, даже не кръчма, ами пивница. Посетителите стояха прави и консумираха напитките си. И друг път съм писал как изглеждаше вътре и какви бяха обноските с прекалилите с пиенето. Сега искам само да добавя, че тази пивница се казваше Балкан, а като направиха закусвалня Балкан под хотел Доростол (Москва), просто"преместиха" името.
Мъча се да се сетя как се казваше после. И ми идва спомен, че се казваше "Сибир".

Горе: Здравен дом Русе, 1935 г., фото Т. Ставрев, ДА- София, фонд 1K, опис 2, а.е. 698, л. 24
Долу: Бивша лаборатория на Здравна инспекция на бул."Скобелев" в Русе, 2019 г, снимка Йовчо Стоянов
Красивата сграда на здравния дом, строена през 30-те г. в актуалния за времето архитектурен стил „модерн”, е изоставена и разграбена от няколко години. Оказва се, че през 2018 г. сградата е прехвърлена на Министерството на здравеопазването и вероятно ще бъде превърната в Център за деца с увреждания.

Русе- някога и сега със 120 години разлика!
Семейството на Димитър Мантов във вътрешния двор на къщата в Русе 1900 г., снимката е предоставена от Сребрин Илиев – пра-правнук на Димитър Мантов.
Долу: същото място Русе, 2019, снимка Yovcho Stoyanov
Къщата на бившия Окръжен управител на Русе по времето на Ст. Стамболов е купена от фирма "Виа сити строй", която наскоро е внесла в Института за паметниците на културата ивестиционно предложение за: „Реставрация, реконструкция и пристрояване на сграда- паметник на културата за жилищна сграда с обществено обслужващ партер и подземен гараж“

Къде е тази къща, Йовчо?

Точно до Математическата гимназия.

(https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/69056912_2988438691198521_3463262895062646784_n.jpg?_nc_cat=104&_nc_oc=AQm5JhzLXJG78Hv2x_-Mv9dare3YAyP7WCHEzbQeAU4c6BXJ6Z6jBFXZc7J6X2FsREw&_nc_ht=scontent.fsof3-1.fna&oh=95713b57c1c87bd1ea84fef18823d684&oe=5E48BDA1)

Кадри от някогашен Русе и неговите някогашни невероятни жители, същите хора, които настойчиво по късно ще изпратят децата си към София, Варна, и чужбина … спомагайки за ликвидирането на един красив и невероятен български град ….

Кадрите са любителски и невероятно сантиментални ...

https://www.youtube.com/watch?v=yw27vr7Nt-Y (https://www.youtube.com/watch?v=yw27vr7Nt-Y)

Филмът е страхотен. Гледам го още. Оператора на камерата е Владо Илиев-Кърнака. Мисля, че е директор на Труд в момента, ако не е излязъл на пенсия. Разпознах го на едната от лодките с моторче Тюмлер. Беше седнал с друг един приятел Д-р (по химия) Драган Калинов, който не живее вече в Русе. Това е другият оператор на филма.
Негова беше сградата на Ловно-Рибарското дружество, на чието място потроиха една банка. Това е на ъгъла на Александровска и Зайчар. В мазата на дядо му, който е имал там кръчма, се основа Кюпс Филм. Имам снимка от мазата и ще я сложа, но засега не я намирам в компютъра. Слагам, обаче друга. На нея са (ляво) Владо Илиев - оператора, Д-р Драган Калинов и (дясно) Д-р (физика) Росен Янков, който живее в Дрезден.

Какво видях на филма от търсените неща, от които не са останали почти снимки.
1. Плаващия басейн гледан отзад и вероятно още преди да бъде пуснат в експлоатация - тъкмо са го акостирали, с което филмът е от юни 1966 г.
2. Плажа на остров Матей - от него няма нито една снимка, никъде.

Ето я снимката. Патила и препатила.
Кой е на нея.
На първия ред от ляво на дясно: Владо Илиев, Драган Калинов, един на когото викахме Лячо (Румен Пенев)- завърши графика в художествената академия, най-вдясно Росен Янков над тях е един Веселин, който завърши операторство в СССР и сега е в телевизията в Бургас,
На втория ред от ляво на дясно: двете момичета не си ги спомням, третата е сегашната ми жена (женени сме 46 години), а до мене е тогавашната ми бивша приятелка, която сега е пенсионерка и живее в София и Бургас, до нея съвсем вдясно е Д-р Ненов, ортопеда.
Аз съм този с брадата и мустаците, с фланелката с бялата лента, между двете "мадами". Най-отзад вляво е Костантин Геранлиев, който сега живее в София, системен администратор, завършил английска филология.
Годината е 1972, месецът август.

Тоя Кюпсъ Филмъ с тия краесловни ерове много буржоазен вид докарва. :D

Толкова много хора се къпят в Дунава, интересно дали е бил по-чист тогава или хората са го правили поради липса на алтернативи?

Интересно филмче иначе.

Мястото беше чисто. Над града, преди Лома. Това е на остров Матей. Самият филм е 8 мм и тъмен и не може да се види водата чиста ли е или не.
Остров Матей беше една педя земя. При висока вода беше островче с няколко дървета и храсти с дължина около 300 метра и широчина около 75-100 метра, с едни криви, като японски дървета по него - няколко на брой.
А като започнеше да спада водата от около >1,80 м падаше на метър, после на 50 см и накрая пресъхваше и се съединяваше със сушата.
На филма дълбочината е около 50 - 60 см. И тъй като и особено течение нямаше на това място, защото беше своеобразен "ръкав", водата протичаше бавно и децата можеха да се плискат без опасност във водата.
Самият плаж беше пясъчен и широк до към 150 метра. Островът беше също пясъчен, беше наносен, изкуствен остров. Там са били потопени баржи и от пясъчните наноси върху тях се е образувал островът.
На брега бяха направени съблекални, те се виждат на филма. В най-западния край имаше някакъв летен ресторант, до който не съм стигал, имаше душове с прясна вода. С една дума имаше всичко, което го има и на Стария Дунав във Виена до днес, който е ходил. И там има остров Гензехойфл - с лодки, с плаж, даже с един нудистки.
Остров Матей, обаче, го няма вече. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B9_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)
---
То и сега водата в Дунава не е въобще мръсна. Тя е жълта, защото има размита много глина в нея, но не е мръсна, особено над града. Примерно на носа на остров Люляка. Там е пясъчен нанос с идеално чиста вода.
Компании, съответно семейства, ходеха там с лодки събота и неделя. Който имаше лодка, разбира се. Аз съм ходил много, защото баща ми се грижеше за лодката на фабрика Вела Пискова (изстъргваше я, изгаряше старата боя, калафатеше я и я измазваше с катран (зифт) отдолу до водолинията и боя нагоре и вътре, регистрираше я - защото лодките имаха номера като колите) и практически беше като едва ли не частна лодка. По един-два пъти на лято други хора от фабриката я вземаха за събота и неделя или някои идваха с нас до Люляка. Минаваше се покрай остров Матей. На носа на острова се правеше плаж целия ден и вечерта, на хубав дунавски залез, хората си се прибираха по течението.

Какви бяха алтернативите на къпането в Дунава? Алтернатива беше отиването на море. На море се ходеше в почивните "станции" - най-често тенекиени бараки с две голи легла, но имаше и дървени бараки, великодушно наричани бунгала.
Тези станции си имаха столове, в които работеха лелките от стола на фабриката или завода - командировани за лятото, а и да направят и те по някоя баня между обяд и вечеря.
Имаше общи душове, отделно за мъже и отделно за жени - най-често един-два варела на височина над главите, боядисани в черно за да се топлят от слънцето. Столовата, столът беше отворен от едната страна и с покрив. И това беше - море! Алтернатива.
Обаче - такова ядене няма никъде повече. Защото лелките си готвеха както си готвят в къщи. Български.
---
Много от русенските фабрики и заводи имаха почивни станции с бунгала в село Бяла варненско. Там и сега е хубаво. Плажът е много хубав. Но вече всичко е застроено в новия стил.
Градските хора бяха свикнали да ходят във Варна и на квартира - преди да се създадат почивните станции с бунгалата и паралелно на тях. Това е друга интересна тема и докато съм жив мога да я разкажа, ако някой иска.
Децата ходеха на пионерски лагери - на Балкан или на море.

Ха, Pfote, би ли описал процеса "калафатене", ако обичаш. Предполагам ще е интересно за четящите тук.

Калафатене. Идва вероятно от kalafata çekmek - поправям плавателен съд (тур.) Руската дума конопатка, уплотнение стыков - е по-разбираема.
Сега обяснението. Става дума за плавателни съдове от дърво, което като е сухо, между отделните дълги дъски се отварят процепи и явно няма да държи дълго на вода лодката, ако се пусне на вода. Затова се калафати. Това са едни дълги ширити от коноп, които зе затъкват надлъжно в процепите и се замазват със специален зифт за лодки, наречен още катран. После лодката се пуска на вода и се оставя да и се навлажнят дъските, а те като се навлажнят се разширяват и корпуса на лодката не пропуска вода поне за един сезон.
---
Мине ли сезонът лодката се вади на брега. От Вела Пискова пращаха камион и 4 човека да я натоварят и я слагаха в двора на фабриката зад едно хале на две магарета с дъното нагоре за да е удобна за калафатене.
При следващото калафатене с бензинова лампа се изгаря зифтът и с дебела отвертка се избутват фитилите навън, после се остъргват надлъжните отверстия с телена четка, така че да остане само голата дъска и да има място за новите "фитили". Много часове работа е. Обикновено баща ми оставаше в събота след работа по няколко часа. Преди лятото.
Тези фитили са обикновено от коноп, както при водопроводите, защото конопът набъбва при допир с вода, но в случая - тъй като Вела Пискова беше тъкачна фабрика, се вземаха фитили от паклите (да обяснявам ли какво е пакла?), отпадъците на производството и се използваха за калафатене. Като се намаже дъното на лодката със зифт няма значение от какъв материал са фитилите - дали от коноп или от памук. Така приготвена лодката се транспортираше пак до брега.
Ние живеехме недалеч от моряшката махала и имахме поначало много познати капитани, които пък акостираха влекачите си на пристаните. На третия пристан обикновено я връзвахме между закотвения шлеп със сходнята и брега. Забравил съм името на капитана, който великодушно ни даваше да я държим там - помня само, че имаше двама сина в Благоев, единият се казваше Алтимир.
Само трябваше да се ходи да се види да не е паднала водата през седмицата за да не вземе да увисне лодката на синджирите - два или три на брой (за да не я отнася водата). Синджирите бяха с кофари. Случвало се е да отидем и лодката да виси на синджирите. За пристана се плащаше 5 лева на месец на онези скъпите пари. С квитанция, с всичко. Виждал съм самото плащане.
--
За какви лодки става дума. Лодките бяха тип "Сеферка". Правеха ги в Тутракан, мисля от буково дърво. Една такава лодка струваше готова 400 лева на скъпите пари. Виждал съм фактура. После лодката за да може да бъде пусната на вода, трябваше да има номер, който се получаваше от пристанищния надзор, който пък беше зад транспортна болница срещу прелеза. И е там и днес, на Пристанищна 20. На лодката се слагаше задължително националният флаг - трикольор. И това беше. До към 50-и-някоя година трябваше граничен открит лист всеки път. Пак от там.
Има и морски сеферки. Те са по-тежки. Дунавските бяха с два капака - отпред и на кърмата, с които - в преднaта се слагаха хранителните стоки + диня - да не ги грее слънцето, а в задното "помещение" (кухина) се слагаха разни принадлежности - колчетата с каишките за греблата, кепчèто за изгребване на вода, ако плисне вълна (а то плискаше през лятна буря много силно, а и като минеше бурята вълнението оставаше), а и по едно време, ако не се ползва дълго лодката се събираше вода от дъждове прескачаха жаби и се настаняваха там, вълните хвърляха раци...). Греблата се заключваха в помещението на постоянно закотвения като пристан шлеп.
В Интернет не можах да намеря снимка на дунавска сеферка. Под зифт разбирайте по-скоро катран, но по-тежка, съответно по-лепкава, фракция.
---
А ако някой се сеща за румънския град Калафат - идва точно от там. Явно е имало голяма работилница за гемии.
CALAFÁT s. n. Câlți sau cârpe destrămate îmbibate cu catran, cu care se astupă crăpăturile la bordajele și la punțile de lemn ale navelor. – Din tc. kalafat.

Като се задълбах в калафатенето и града Калафат, "открих", че Калафат е основан от венецианците като крепост, която после е играла голяма роля във войните на Турция с Русия. А понятието калафатя било от венецианците. И не щеш ли - действително има такова понятие в италианския - calafatare (калафатя). Коноп на италиански е канапа и много лесно е станало от канапатаре на калафатаре. На руски е конопатить. На турски конопът е кендир, кеневир. Така че май е действително от италиански.
А в интерес на истината Гюргево пък е било венецианска колония с фактория. San Giorgio. Факторията е като търговско представителство в наши дни - с предлагане на стоки от търговците. И това, за Гюргево, го казват италианците!
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B8#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Repubblica_di_Venezia.png

Колкото до буржоазния вид. Не се е целяло да е нещо буржоазно, ама виж лицата на младежите. Няма един от типа "сулю/пулю". Те затова и се разбягаха после от тогавашния "Руси". Остана само един единствен. И то за да стане директор. С висше по химия.

На това нещо лодкарите от стоянката под старата гара/където съм ходил като малък през 60-те години/ му казваха "спол"-с дръжка отзад и извито дъно за да следва кривата на борда на лодката когато изгребваш нагоре водата и изхвърляш зад борда. Хлапетиите му викахме сопол... Нямаше обяснение защо се казва спол и откъде произлиза. А калафатенето и аз го знам така и съм го правил на лодката, но само с канапа-без катран и др. Благодаря ти за обясненията.

Аз спол не съм го чувал изобщо, но е хубаво да се знае. Значи е нещо специално. Иначе с кепчето се изгребваше вода като се махаше едно от трите дъна, най-често средното - и се внимаваше да се стъпва само по ребрата. Колкото до водата, известно количесто вода трябваше да има в лодката, за да не се разсъхва. Тя се събираше и от дъжда. При тия русенски дъждове на времето, особено през август, когато валеше всеки следобед, намирахме лодката често пълна наполовина с вода, а то е повече от една вана.

Владо Илиев вече е пенсионер, но интересът към киното не го е изоставил …  :)

От доста време на площада има няколко табла с комбинирани снимки преди и сега. На фотоса на старата поща много добре си личи колко е грозен "аквариума", дето го направиха от заведението.
Ако Ви е интересно, пред паметника са паната.

И тази година има фотоизложба "Миналото днес" Паната са пред паметника на площада. Снимките могат да бъдат видяни и  ТУК (https://www.archives.government.bg/galleries-669-865-%D0%9C%D0%98%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%9E%D0%A2%D0%9E_%D0%94%D0%9D%D0%95%D0%A1%2C_2021)

Благодаря!
Макар и да съм напреднал в русезнанието, пак научих нещо ново от таблата. :)

"Русе често е сочен като градът, в който са се случили много от „първите неща“ в България. Всички тези „първи неща“ свидетелстват за важното културно и стопанско значение на Малката Виена. И те са повод за особена гордост за русенци и до днес, макар да осъзнаваме, че става въпрос за стара слава. Периодът на „първите неща“ започва още от преди Освобождението и е лимитиран до годините на Втората световна война. След това, с настъпването на комунизма, Русе категорично отстъпва назад и започва процес на упадък, свързан със залеза на аристократичните и буржоазни градски традиции, изкоренени по брутален начин от новата власт след 9-и септември 1944 г."

https://voinaimir.info/2020/05/9-9-44-ruse/amp/?fbclid=IwAR1ecMC79aQDtkonl43cAj22wWX3CENIfZrzDYuYCq3V8le5kdQG2YfM-dw (https://voinaimir.info/2020/05/9-9-44-ruse/amp/?fbclid=IwAR1ecMC79aQDtkonl43cAj22wWX3CENIfZrzDYuYCq3V8le5kdQG2YfM-dw)

Дигитализират емблематични сгради в Русе

https://bnt.bg/news/digitalizirat-emblematichni-sgradi-v-ruse-v307395-300189news.html?page=6 (https://bnt.bg/news/digitalizirat-emblematichni-sgradi-v-ruse-v307395-300189news.html?page=6)

https://www.chrismarshamphotography.co.uk/TRAVEL-PHOTOGRAPHY-a-personal-journey/i-bRscV3L/A (https://www.chrismarshamphotography.co.uk/TRAVEL-PHOTOGRAPHY-a-personal-journey/i-bRscV3L/A)

https://www.chrismarshamphotography.co.uk/TRAVEL-PHOTOGRAPHY-a-personal-journey/i-hJfM38B/A (https://www.chrismarshamphotography.co.uk/TRAVEL-PHOTOGRAPHY-a-personal-journey/i-hJfM38B/A)

https://www.chrismarshamphotography.co.uk/TRAVEL-PHOTOGRAPHY-a-personal-journey/i-gsB6pxk/A (https://www.chrismarshamphotography.co.uk/TRAVEL-PHOTOGRAPHY-a-personal-journey/i-gsB6pxk/A)

"Змей Горянин (псевд. на Светлозар Акендиев Димитров) е роден на 11 януари 1905 г. в Русе.  Автор е на повече от 50 книги – романи, повести, разкази, стихове, драми, произведения за деца. Доминиращото чувство в цялото му творчество е любовта към българския народ и неговата история. Сред героите му са Левски и Ботев, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Бенковски и Волов, Паисий и Софроний, Баба Тонка.
 След 1944 г. настъпва истинско низвергване на Змея. На 14 ноември 1944 г. е изключен от СБП, на 31 януари 1945 г. е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са: „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, ревностен разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“. 17 от книгите му попадат в „Списък на вредната литература“ и са иззети от библиотеките. Писателят излежава 9 месеца в Централния софийски затвор, където продължава да твори. След излизането от затвора е изолиран от публични изяви. Странства и твори из родните манастири с благословията на Светия синод. Любимата му обител е манастирът „Седемте престола“ в Стара планина, където умира на 25 август 1958 г.
Някои негови творби са:
• „Аз и другият“, 1928 г.
• „Непобедимите“ – разкази, 1935 г.
• „Последният ден“ – разкази, 1936 г.
• „Ру – разказ за най-древните люде“, 1936 г.
• „Кнез Иван Кулин“ – повест 1936 г.
• „Бачо Киро“ – роман, 1937 г.
• „Спасителна нощ“ – пиеса, 1938 г.
• „Лудориите на котарака Панчо“, стихотворения за деца, 1938 г.
• „Чудната нощ“ – пиеса, 1938 г.
• „Ний умряхме – да живей народа“ – повест, 1938 г.
• „Последният цар“, 1939 г.
• „Дунавът тече“ – роман/трилогия – „Светлини и сенки“ (1938), „Силата на робите“ (1939), „Утолена жажда“ (1940)
• „Звезда керванджийка“ – повест за Хаджи Минча от Търново, 1941 г.
• „Спасителната искра – животът на Отца Паисия“, 1942 г."

https://www.libruse.bg/view?name=%D0%97%D0%BC%D0%B5%D0%B9%20%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%BD%20(1905%20-%201958)&event=3758&fbclid=IwAR1iciFF2v2j1erhXH98sJJNuto1i-zGGh9gVLJLN-BRuhJYtjm0S4xuxlE (https://www.libruse.bg/view?name=%D0%97%D0%BC%D0%B5%D0%B9%20%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%BD%20(1905%20-%201958)&event=3758&fbclid=IwAR1iciFF2v2j1erhXH98sJJNuto1i-zGGh9gVLJLN-BRuhJYtjm0S4xuxlE)

"На 22 февруари 1952г.,  с помощта на предател, е заловена от комунистите - смелата горянка Цветана Попкоева. Издайникът получил 50 хиляди лева, а милицията минава през селищата, водейки арестуваната Цена, за да обезкуражи малкото останали поддръжници на Горянското движение в България. Новата Райна Княгиня е осъдена на смърт и разстреляна от комунистическите престъпници на 25 април 1952г., а е била само на 22 години.
Цветана Попкоева е една от най-великите български революционерки, горянка, учителка и национална героиня. Борец срещу престъпния комунистически режим в България. Емблематична фигура при Горянското движение в Русенския край през 50-те години на ХХ век. Осъдена на смърт, тя е екзекутирана на 25 април 1952г., леля е на Стефан Цанев. Историята й е описана в книгата “Миналото в мен” от Габриела Цанева, писателка, която е и близка родственица на горянската героиня.
Родена на 19 април 1929г. в село Червена вода, Русенско.
Учителка, само 22 годишна, тя нощем обикаля селата и хорските къщи и организира чети и дори въстание. Но след разгрома от 1951г. става ясно, че бунтът няма да се състои. Обикаля горите още половин година, нощува из селата при верни хора.
Горянската клетва най-добре описва срещу какво са се борили тези българи:
__________________________________________________________________
„ОБЕЩАВАМ ПРЕД ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД ДА СЕ БОРЯ ЗА НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ЗА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАТ СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА. ЗНАЯ, ЧЕ ВСЯКО СВОЕВОЛИЕ И ПРЕДАТЕЛСТВО СЕ НАКАЗВАТ СЪС СМЪРТ – ЗАКЛЕХ СЕ.“
Асен Виденов"